Проект: 602-01-50/21.06.2006 г.

Чл. 1. (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Бедствие е значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото.

Чл. 3. (1) Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защита при бедствия в изпълнение на възложените им функции с този закон и с другите нормативни актове, регламентиращи тяхната дейност.
(2) Действията на органите и лицата по ал. 1 се координират в единна спасителна система за защита при бедствия.

Чл. 4. Основните принципи на защитата при бедствия са:
1. право на защита на всяко лице;
2. предимство на спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защитата;
3. публичност на информацията за рисковете от бедствия и за дейностите на органите на изпълнителната власт по защитата при бедствия;
4. приоритет на превантивните мерки при осигуряване на защитата;
5. отговорност за изпълнението на мерките за защита;
6. поетапно предоставяне на сили и ресурси за защита.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Защитата при бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво и се осъществява чрез:
1. провеждане на превантивна дейност;
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) провеждане на дейности за готовност и реагиране при бедствия;
3. подпомагане и възстановяване;
4. ресурсно осигуряване;
5. предоставяне и приемане на помощи.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия и включва:
1. анализ и оценка на рисковете от бедствия;
2. картографиране на рисковете от бедствия;
3. планиране намаляването на риска от бедствия;
4. разработване и изпълнение на програми и проекти за намаляване на риска от бедствия;
5. категоризиране на населените места в зависимост от броя на потенциално засегнатото население;
6. установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях;
7. мерки за защита на критичните инфраструктури;
8. планиране на защитата при бедствия;
9. определяне на норми за устройственото планиране на територията, проектирането, изпълнението и поддържането на строежите във връзка с намаляване на риска от бедствия;
10. изграждане и поддържане на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване;
11. осигуряване на места и условия за временно настаняване на пострадали (засегнати) при бедствия;
12. осигуряване на колективни и индивидуални средства за защита;
13. обучение и практическа подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране, доброволните формирования и населението;
14. (нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) събиране, съхраняване и споделяне на данни за щетите и загубите от бедствия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Условията, редът и органите за извършване на дейностите по ал. 1, т. 1, 2 и 14 се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, самостоятелно или съвместно с компетентните за съответния риск министри, издава наредби за определяне на превантивните нормативи, строително-техническите норми и мерките за безопасност по ал. 1, т. 9.
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Наредбите по ал. 3 може да бъдат издавани и след приключване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) Планирането на намаляването на риска от бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво.
(2) Планирането обхваща разработването и актуализацията на:
1. национална стратегия за намаляване на риска от бедствия;
2. национална програма за намаляване на риска от бедствия;
3. секторни и регионални програми, свързани с намаляване на риска от бедствия;
4. областни програми за намаляване на риска от бедствия;
5. общински програми за намаляване на риска от бедствия.
(3) Съветът по чл. 62, ал. 3 дава указания за разработването и изпълнението на програмите по ал. 2, т. 4 и 5.

Чл. 6б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия определя:
1. анализ на средата;
2. анализ на силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите;
3. стратегическите цели за намаляване на риска от бедствия на територията на Република България;
4. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) принципи при изпълнението на стратегията;
5. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) набелязване на мерки за постигане на зададените цели;
6. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) принципи, на които се основават индикаторите за изпълнение на мерките по т. 5;
7. механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на националната стратегия.
(2) Проектът на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерския съвет за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 министърът на вътрешните работи внася Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия за приемане от Министерския съвет.
(4) Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия е със срок за изпълнение не по-малък от 10 години.
(5) По предложение на министъра на вътрешните работи с решение на Министерския съвет може да се измени или отмени Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.

Чл. 6в. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) За изпълнение на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се разработва Национална програма за намаляване на риска от бедствия със срок на действие 5 години, която съдържа:
1. стратегическите цели;
2. оперативните цели;
3. дейности за реализиране на оперативните цели.
(2) Проектът на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерския съвет за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 министърът на вътрешните работи внася Националната програма за намаляване на риска от бедствия за приемане от Министерския съвет.
(4) По предложение на министъра на вътрешните работи с решение на Министерския съвет може да се измени или отмени Националната програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.
(5) За изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.
(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:
1. оперативни цели;
2. дейности;
3. бюджет;
4. срок за реализация;
5. очаквани резултати;
6. индикатори за изпълнение;
7. отговорни институции.
(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(8) Министърът на вътрешните работи ежегодно до месец юни внася в Министерския съвет доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Чл. 6г. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) За изпълнение на целите на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с областния план за защита при бедствия, се разработват областни програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат:
1. оперативните цели;
2. дейности за реализиране на оперативните цели.
(2) Проектът на областна програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на съответната областна администрация за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 областният управител внася областната програма за намаляване на риска от бедствия за приемане от съвета по чл. 62, ал. 3.
(4) По предложение на областния управител може да се измени или отмени областната програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.
(5) За изпълнение на областната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.
(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:
1. оперативни цели;
2. дейности;
3. бюджет;
4. срок за реализация;
5. очаквани резултати;
6. индикатори за изпълнение;
7. отговорни институции.
(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(8) Председателят на съвета по чл. 64а, ал. 1 ежегодно до месец май внася в съвета по чл. 62, ал. 3 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Чл. 6д. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) За изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския план за защита при бедствия, се разработват общински програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат:
1. оперативните цели;
2. дейностите за реализиране на оперативните цели.
(2) Проектът на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на съответната общинска администрация за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 кметът на общината внася общинската програма за намаляване на риска от бедствия за съгласуване от съвета по чл. 64а, ал. 1, след което я предлага за приемане от общинския съвет.
(4) По предложение на кмета на общината може да се измени или отмени общинската програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.
(5) За изпълнение на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.
(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:
1. оперативни цели;
2. дейности;
3. бюджет;
4. срок за реализация;
5. очаквани резултати;
6. индикатори за изпълнение;
7. отговорни институции.
(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(8) Председателят на съвета по чл. 65а, ал. 1 ежегодно до месец април внася в съвета по чл. 64а, ал. 1 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Категоризацията по чл. 6, ал. 1, т. 5 е следната:
1. урбанизирани територии от особена важност – гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна, гр. Русе и гр. Бургас;
2. урбанизирани територии от първа група – населени места и селищни образувания с население над 80 000 души;
3. урбанизирани територии от втора група – населени места и селищни образувания с население над 30 000 души;
4. урбанизирани територии от трета група – населени места и селищни образувания с население над 10 000 души;
5. урбанизирани територии от четвърта група – населени места и селищни образувания с население под 10 000 души.

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Установяването на критичните инфраструктури и обектите им, оценката на риска за тях и мерките за защитата им се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Мерките за защита на критичните инфраструктури са с приоритет при определяне на дейностите в плановете по чл. 6в, ал. 5, чл. 6г, ал. 5 и чл. 6д, ал. 5.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) Планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Плановете за защита при бедствия се изготвят по части за всяка от опасностите, специфични за съответната територия, като частите за земетресение, наводнение и ядрена или радиационна авария са задължителни.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) С плановете за защита при бедствия задължително се определят:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) опасностите и рисковете от бедствия;
2. мерките за предотвратяване или намаляване на риска от бедствия;
3. мерките за защита на населението;
4. разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на дейностите по т. 2, 3 и 4;
6. начина на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система;
7. реда за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, на съставните части на единната спасителна система и населението при опасност или възникване на бедствия;
8. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
9. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) мерките за възстановяване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Националният план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл. 62, ал. 3.
(5) Националният план за защита при бедствия се приема от Министерския съвет.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Органите на централната изпълнителна власт и съставните части на единната спасителна система разработват планове за защита при бедствия за изпълнение на задачите, произтичащи от Националния план за защита при бедствия и плановете на областно и общинско ниво.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Плановете по ал. 6 се утвърждават със заповед на съответния ръководител след съгласуване с председателя на съответния съвет по чл. 62, ал. 3, чл. 64а, ал. 1 и чл. 65а, ал. 1.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Областният план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл. 64а, ал. 1.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Областният план за защита при бедствия се утвърждава със заповед на областния управител след съгласуване с председателя на съвета по чл. 62, ал. 3.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Общинският план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл. 65а, ал. 1.
(11) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Общинският план за защита при бедствия се приема от общинския съвет след съгласуване със съвета по чл. 64а, ал. 1.
(12) Частта “Наводнение” от плановете за защита при бедствия се изготвя, като се съобразява и с плановете за управление на риска от наводнения, разработени при условията и по реда на Закона за водите.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Предвидените мерки в плановете за управление на риска от наводнения по ал. 12 се включват в плановете по чл. 6в, ал. 5.
(14) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се преразглеждат и актуализират най-малко веднъж на 5 години след всяко въвеждане на съответния план, както и при промяна на нормативната уредба, свързана с изпълнението им.
(15) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Съветът по чл. 62, ал. 3 дава указания за разработването и готовността за изпълнението на плановете по ал. 6, 8 и 10.
(16) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 може да се преразглеждат по всяко време от съответния съвет по чл. 62, ал. 3, чл. 64а, ал. 1 или чл. 65а, ал. 1, като при необходимост могат да бъдат изменени, допълнени, отменени или заменени по съответния ред.
(17) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Във връзка с осигуряване изпълнението на плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се сключват споразумения съответно между министъра на вътрешните работи, областния управител или кмета на община и лицата по глава четвърта, раздел II.
(18) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се разработват по начин, осигуряващ преминаване на управлението при бедствия от общинско на областно и съответно на национално ниво.
(19) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се разработват и за постигане на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия.
(20) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г., предишна ал. 18 – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се публикуват съответно на интернет страницата на Министерския съвет, на областната или на общинската администрация.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., отм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.)

Чл. 11. (1) Наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването се основават на:
1. информация и данни, предоставени от физически лица, организации и институции;
2. информация и данни от системи за мониторинг на метеорологични, хидрологични, сеизмологични, химически, биологични, радиологични, ядрени, екологични и други обекти и явления;
3. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) информация и данни, получени в центровете на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112;
4. хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления от Националния институт по метеорология и хидрология, Агенцията за проучване и поддържане нивото на река Дунав и други;
5. международен обмен на информация и данни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Информацията по ал. 1 се предоставя безвъзмездно на Министерството на вътрешните работи (МВР), на министрите, в рамките на тяхната компетентност, и на областни управители и кметове на общини съобразно ситуацията.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) С цел предприемане на бързи и подходящи действия за намаляване на риска от бедствия и подготовка за реагиране от компетентните органи се извършва ранно предупреждение чрез комплекс от дейности за разпространяване на спешно предупреждение към обществеността за предстоящо бедствие в определена територия.
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Ранното предупреждение изисква:
1. осъществяване на наблюдение за наличието на признаци за предстоящо бедствие;
2. анализ на данните от наблюдението по т. 1;
3. вземане на решение от страна на компетентните органи;
4. разпространение на предупредителна информация за предстоящо бедствие;
5. предприемане на подходящи действия.
(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Ранното предупреждение се извършва по разпореждане на министрите по ал. 2, на областните управители, на кметовете на общини, на кметовете на населени места, на кметските наместници или на упълномощени от тях служители.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) Колективните средства за защита са инженерни съоръжения – скривалища и противорадиационни укрития, чието основно предназначение е укриване на населението при въздушно нападение от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти.
(2) Метрополитени и подземни етажи в производствени сгради и сгради за обществено обслужване в урбанизираните територии от особена важност се проектират и изграждат и като колективни средства за защита.
(3) Колективните средства за защита са имоти – публична държавна, публична общинска или частна собственост, и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от собствениците им.
(4) Колективните средства за защита или части от тях могат да имат и друго предназначение, което да не възпрепятства ползването им за укриване на населението.
(5) Колективните средства за защита или части от тях могат да се отдават под наем само по предназначение, което не възпрепятства ползването им за укриване на населението.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Редът за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита, както и специфичните изисквания към тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 13. (1) Индивидуалните средства за защита са предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли, от високи температури и изгаряния, от взривове и други механични въздействия.
(2) Запасите от индивидуалните средства за защита се създават, съхраняват, обновяват, поддържат, предоставят и отчитат от:
1. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на вътрешните работи – за оперативен резерв;
2. кметовете на общините – за служителите от общинските администрации и за населението в общината;
3. органите на изпълнителната власт – за работниците и служителите от съответната администрация;
4. собствениците, управителите или изпълнителните членове на търговски дружества и еднолични търговци – за работниците и служителите им.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Индивидуалните средства за йодна профилактика на населението се планират, закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от МВР.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Редът за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуалните средства за защита се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 14. (1) Органите на изпълнителната власт, другите държавни органи и населението се обучават за защита при бедствия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) Обучението на органите по ал. 1 е задължително.
(3) Органите по ал. 1 организират обучение на служителите от подчинените им звена, служби и други оперативни структури за изпълнение на дейности по защитата.

Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) В системата на предучилищното и училищното образование и в системата на висшето образование се провежда обучение за защита при бедствия и за оказване на първа долекарска помощ.
(2) Обучението за защита при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование се извършва в съответствие с държавните образователни стандарти и чрез разширяване и допълване на съдържание, интегрирано в учебните предмети.
(3) Министърът на образованието и науката след съгласуване с министъра на вътрешните работи утвърждава изисквания за обучението по защита при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование.
(4) Обучението по ал. 1 в системата на висшето образование се организира от висшите училища в съответствие с тяхната специфика и с тази на обучението по професионални направления и специалности за придобиване на образователно-квалификационни степени.
(5) Дейностите по ал. 4 могат да се съгласуват с министъра на вътрешните работи при необходимост.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) Обучението на населението за начините на поведение и действие и за изпълнението на необходимите защитни мерки при бедствия се организира от кметовете на общините чрез предоставяне на информация по подходящ начин.
(2) Органите на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност подпомагат обучението чрез поддържане на информация на интернет страницата си за намаляване на риска от бедствия и за начините на поведение и за защитните мерки.

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)

Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) Установяването на потенциална Европейска критична инфраструктура (ЕКИ) на територията на Република България се извършва от съответния министър.
(2) Съответният министър уведомява собственика/оператора на инфраструктурата за нейното означаване като ЕКИ. Информацията относно означаването на дадена инфраструктура като ЕКИ е със съответното ниво на класификация по Закона за защита на класифицираната информация и правото на Европейския съюз.
(3) Редът за установяването и означаването на ЕКИ на територията на Република България и мерките за тяхната защита се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 18б. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) Собственикът/операторът на означена ЕКИ в тримесечен срок от уведомяването по чл. 18а, ал. 2 изготвя операторски план за сигурност на ЕКИ, с който се установяват елементите на ЕКИ и мерките за защита.
(2) Съдържанието на операторския план по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 18а, ал. 3.
(3) Собственикът/операторът на означената ЕКИ съгласува операторския план по ал. 1 в едномесечен срок от изготвянето му с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавната агенция “Национална сигурност”.
(4) Съгласуваният операторски план по ал. 1 се утвърждава от съответния министър.
(5) Собственикът/операторът на означена ЕКИ в срок до една година от утвърждаването по ал. 4 въвежда в действие мерките на утвърдения операторски план по ал. 1 и ежегодно го актуализира.
(6) Операторският план по ал. 1 представлява класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 18в. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) Собственикът/операторът на означена ЕКИ определя служител за връзка по сигурността, който е и лице за контакт между него и съответния министър.
(2) В едномесечен срок след утвърждаването на операторския план по чл. 18б, ал. 1 собственикът/операторът на означена ЕКИ информира съответния министър за лицето, определено за служител за връзка по ал. 1.
(3) Информацията, предавана между служителя за връзка по ал. 1, собственика/оператора на означена ЕКИ и съответния министър, е със съответното ниво на класификация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и правото на Европейския съюз.
(4) Служителят за връзка по ал. 1 информира незабавно съответния министър при установяване на рискове и заплахи за съответната ЕКИ.

Чл. 18г. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице е органът за контакт на Република България по защитата на ЕКИ.
(2) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице координира въпросите по защитата на ЕКИ в Република България с останалите държави – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.
(3) Органът за контакт по ал. 1 ежегодно информира Европейската комисия за:
1. броя на означените ЕКИ по сектори и броя на държавите – членки на Европейския съюз, зависими от всяка означена ЕКИ;
2. броя на инфраструктурите по сектори, за които са проведени обсъждания относно праговете на междусекторните критерии.

Чл. 18д. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) В срок една година след означаването на ЕКИ съответният министър извършва оценка на заплахите в подсекторите с ЕКИ.
(2) На всеки две години съответният министър чрез органа за контакт по чл. 18г, ал. 1 представя на Европейската комисия доклад относно видовете уязвими места, заплахи и рискове, открити за секторите с ЕКИ.

Чл. 18е. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Писмена или устна информация за защитата на критичните инфраструктури, която е представена на други държави – членки на Европейския съюз, или на Европейската комисия, се използва само за целите на защита на критичните инфраструктури.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Дейностите по защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствия са:
1. предупреждение;
2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;
3. оповестяване;
4. спасителни операции;
5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;
7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;
9. операции по издирване и спасяване;
10. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;
11. ограничаване и ликвидиране на пожари;
12. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) временно извеждане, евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита;
13. извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;
14. ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;
15. други операции, свързани със защитата.
(2) Защитата на населението при обявяване на режим “положение на война”, “военно положение” или “извънредно положение” се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Дейностите по чл. 19 се изпълняват от единната спасителна система, която включва структури на:
1. министерства и ведомства;
2. общини;
3. търговски дружества и еднолични търговци;
4. центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни и здравни заведения;
5. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) юридически лица с нестопанска цел, включително доброволни формирования по чл. 41;
6. въоръжените сили.
(2) Звената, службите и другите оперативни структури по ал. 1 са съставни части на единната спасителна система при запазване на институционалната или организационната им принадлежност и определените им функции или предмет на дейност.

Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Основни съставни части на единната спасителна система са Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, областните дирекции на МВР, Българския Червен кръст и центровете за спешна медицинска помощ.
(2) Основните съставни части на единната спасителна система осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при възникване на бедствия, тяхната оценка и незабавни действия.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Структурата на основните съставни части на единната спасителна система се изгражда на територията на цялата страна в съответствие с административно-териториалното деление.

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Другите съставни части на единната спасителна система предоставят помощ при поискване съгласно плановете за защита при бедствия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Въоръжените сили предоставят помощ при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи с разрешение на министъра на отбраната въз основа на искане от съответния държавен орган съгласно плановете по ал. 1.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) При възникване на бедствия съставните части на единната спасителна система организират и изпълняват дейностите съгласно плановете за защита при бедствия.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)

Чл. 27. (Отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)

Чл. 28. (1) Подготовката на съставните части на единната спасителна система се извършва чрез провеждане на тренировки и учения.
(2) Целта на тренировките е установяване състоянието на комуникационно-информационната система и готовността на екипите за реагиране при бедствия.
(3) Ученията се планират и провеждат за подобряване на взаимодействието и координацията на съставните части на единната спасителна система и органите на изпълнителната власт за реагиране при бедствия.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Тренировките и ученията се провеждат по заповед на министъра на вътрешните работи, областния управител или на кмета на общината.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Оперативните центрове:
1. приемат и оценяват информация за възникнали бедствия;
2. уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури;
3. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия;
4. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) по искане на ръководителя на операциите организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнителни сили и средства.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
(4) Получената и предадената гласова информация в и от оперативните комуникационно-информационни центрове се записва и архивира с възможност за последващо прослушване.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Стандартните оперативни процедури по ал. 2, т. 2 се разработват от главния секретар на МВР съгласувано с ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 30. (1) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, са длъжни да съдействат на МВР за осъществяване на комуникациите при бедствия и на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система, участващи в изпълнението на дейностите по чл. 19, ал. 1 в района на бедствието, се извършва от ръководител на операциите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Ръководителят по ал. 1 следва да притежава необходимата експертиза и опит в зависимост от характера на бедствието.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Ръководителят на операциите се определя със заповедите по чл. 62а, ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 13 или чл. 65, ал. 1, т. 8.
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Ръководителят на операциите организира и контролира изпълнението на одобрените решения на щабовете по чл. 62а, ал. 2, чл. 64, ал. 1, т. 10 и чл. 65, ал. 1, т. 7.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Ръководителят на операциите при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието;
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) нареди временно извеждане на лица от района на бедствието;
3. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието;
4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им;
5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система;
6. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях.

Чл. 33. (1) Всяко физическо лице има право на:
1. информация за мерките за осигуряване на защитата;
2. обучение за начините на поведение и действие при бедствия;
3. средства за защита;
4. неотложна и възстановителна помощ;
5. обезщетение за реално причинени вреди при или по повод на нормативно установените действия за защита при бедствия.
(2) Помощта по ал. 1, т. 4 и обезщетението по ал. 1, т. 5 се предоставят при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Чл. 34. Всяко физическо лице е длъжно да:
1. понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;
2. помогне на всяко друго физическо лице, чийто живот или здраве са поставени на риск вследствие на бедствие, при условие че не рискува своя живот или здраве;
3. информира съответния център за спешни повиквания или по друг начин да търси възможност за предоставяне на помощ, когато не е в състояние да предостави необходимата помощ лично;
4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или ръководителя на операциите;
5. допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;
6. предостави на ръководителя на спасителния екип информация за опасностите, които биха могли да застрашат живота и здравето на спасителите или на населението;
7. (изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им;
8. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт;
9. (нова – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди;
10. (нова – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) допуска оправомощените длъжностни лица за извършване на съответните оценки и анкети, необходими във връзка с предоставянето на помощта по чл. 33, ал. 1, т. 4.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква “г” или “д” от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта, който съдържа:
1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) максимални възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта, определени въз основа на оценка на риска;
2. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария в обекта;
3. мерките за защита на персонала;
4. разпределението на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки;
5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
6. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 4;
7. реда за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Съдържанието на аварийния план може да бъде различно от посоченото в ал. 1, ако е определено в специален закон или в издадените въз основа на него подзаконови актове.
(3) Лицата по ал. 1:
1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;
2. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно;
3. предоставят на кмета на общината информация за изготвяне на общинския план за защита при бедствия относно:
а) източниците на рискове от дейността им;
б) вероятните последствия при аварии и начините за ликвидирането им;
в) възможните въздействия върху населението и околната среда;
г) мероприятията, силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в обекта;
4. при възникнала авария в обекта са длъжни:
а) незабавно да започнат провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
б) незабавно да съобщят за аварията на съответния оперативен център на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, и на кмета на непосредствено застрашената община;
в) да предоставят на съставните части на единната спасителна система информация за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и друга информация за опасности за живота и здравето на хората;
г) при участие на екипи от единната спасителна система да им сътрудничат при отстраняване на аварията;
д) да осигурят безопасно унищожаване на отпадъците вследствие на аварията и нейното ликвидиране;
5. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението;
6. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създават, подготвят и поддържат в готовност силите и средствата по ал. 1, т. 4 и 5 и средства за защита на работещите на територията на обекта;
7. провеждат обучение на работещите за защита при бедствия.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Локалните системи за оповестяване по ал. 3, т. 5 може да не се изграждат в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква “г” от Закона за устройство на територията, в случаите, когато максималните възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария, определени в плана по ал. 1, не могат да причинят загуба на човешки живот, травми или други последици за здравето извън територията на обекта поради:
1. количеството и физикохимичните характеристики на наличните опасни вещества;
2. отдалеченост от строежи първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
3. отдалеченост от жилищни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване, както и производствени сгради, инсталации, съоръжения и прилежаща инфраструктура.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Локалните системи за оповестяване по ал. 3, т. 5 може да не се изграждат в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква “д” от Закона за устройство на територията, в случаите, когато при авария в заливаемите територии, определени в плана по ал. 1, не попадат:
1. строежи първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
2. жилищни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване, както и производствени сгради, инсталации, съоръжения и прилежаща инфраструктура.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Локалните системи за оповестяване по ал. 3, т. 5 осигуряват възможност за:
1. незабавно подаване на сигнал към съответния оперативен център на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, при възникване на авария;
2. предупреждаване на населението чрез задействането им от съответния оперативен център на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.
(7) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Условията и редът за изпълнението на изискванията на ал. 6 се определят с наредбата по чл. 62, ал. 2, т. 5.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Юридическите лица и едноличните търговци, осъществяващи дейност в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква “д” от Закона за устройство на територията, както и в лечебни заведения за болнична помощ, училища и детски градини, независимо от тяхната категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа:
1. рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия;
2. мерките за защита на пребиваващите;
3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) разпределението на задълженията и лицата за изпълнение на предвидените мерки;
4. ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
5. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) времето за готовност за реагиране на лицата по т. 3;
6. начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система.
(2) Лицата по ал. 1:
1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1;
2. организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана по ал. 1 най-малко веднъж годишно;
3. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
5. провеждат обучение на персонала за защита при бедствия.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Юридическите лица и едноличните търговци, включени в плановете за защита при бедствия, са длъжни да предоставят при поискване планираната помощ съгласно сключените споразумения.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Юридическите лица и едноличните търговци – оператори на радио- и телевизионни програми, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, при поискване от оперативните центрове на единната спасителна система предават незабавно и без изменение на съдържанието и на смисъла неотложна информация, необходима за защитата на населението, съгласно сключените споразумения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Информацията по ал. 1 се предава безвъзмездно.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) При постъпил сигнал за физическо лице, което е изпаднало или може да изпадне в положение, поставящо в риск живота или здравето му, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, извършват справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 от Закона за електронните съобщения. Достъпът до данните се осъществява при условията и по реда на Закона за електронните съобщения.

Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Всяко юридическо лице е длъжно:
1. да понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;
2. да окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или на ръководителя на операциите;
3. да допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;
4. да допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им;
5. да не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт;
6. да вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.
(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Доброволецът при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях има правомощията по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 5 – 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Доброволец може да е всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е клинично здраво, не страда от психично заболяване и не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано.
(2) Лицето по ал. 1 може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното си правоотношение.
(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с този закон и със сключения от всеки от тях договор за участие в доброволно формирование.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Лице, навършило 16 години и ненавършило 18 години, може да бъде обучавано за доброволец, без да изпълнява конкретни задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.
(5) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) На всеки доброволец и на лицата по ал. 4 се определя персонален идентификационен номер.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишен текст на чл. 41 – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) В общини с население до 20 000 души задължително се създават доброволни формирования по реда на ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) За изпълнение на дейностите по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях на кметовете на общини се предоставя безвъзмездно радиочестотен ресурс от радиочестотния спектър за граждански нужди за ползване от създадените доброволни формирования.
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Юридически лица може да създават за своя сметка доброволни формирования по реда на наредбата по чл. 44, ал. 2.

Чл. 42. (1) Кметът е длъжен да:
1. сключи договор с доброволеца;
2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) осигури обучение и екипировка на доброволеца;
3. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) застрахова доброволеца срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, както и лицата по чл. 40, ал. 4 за времето на обучение;
4. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) подаде до директора на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР заявление за вписване в регистъра по чл. 47, ал. 1 на доброволното формирование;
6. (нова – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) предложи сключването на договор по т. 1 на лице по чл. 40, ал. 4, при условие че то е завършило обучение и отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Разходите по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет като делегирана от държавата дейност.

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се освобождава от работодателя или органа по назначаването за изпълнение на граждански, обществени и други задължения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет, като това време се признава за служебен или трудов стаж.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Доброволците се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване, като осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване са изцяло за сметка на държавния бюджет.

Чл. 44. (1) (Предишен текст на чл. 44 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Кметът е длъжен:
1. да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1;
2. да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието;
3. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) да осигури за доброволните формирования безвъзмездно ползване на помещения, специализирана техника и оборудване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Редът за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 45. (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доброволецът не е длъжен да изпълнява задълженията си в случаите, когато той или членове на неговото домакинство са непосредствено засегнати от бедствия, пожар или извънредна ситуация, като своевременно уведоми кмета.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Доброволецът, който не е в трудови или служебни правоотношения към момента на неговото повикване за обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари, извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) В Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, се води регистър на доброволните формирования.
(2) Редът за създаване, поддържане и водене на регистъра по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) Доброволните формирования могат да се сдружават на доброволен принцип за решаване на общи въпроси и за постигане на цели от взаимен интерес.
(2) За защита на своите общи интереси и за поддържане и развитие на дейностите си доброволните формирования могат да създадат национално сдружение.
(3) Националното сдружение има право да:
1. представлява своите членове пред държавните органи;
2. разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на доброволните формирования;
3. участва в подготовката и обучението на доброволците;
4. осъществява контакти и взаимодействия със сродни организации от други държави, както и да членува в международни сдружения;
5. осъществява и други дейности, определени със закон и с учредителния акт.
(4) Министерството на вътрешните работи съдейства за осъществяването на дейността на националното сдружение на доброволците, като може да му предоставя за безвъзмездно ползване помещения – държавна собственост, необходими за изпълнението на дейностите му.
(5) Правата по ал. 3 се упражняват, при условие че в националното сдружение членуват над половината от доброволните формирования, създадени по реда на чл. 41, ал. 1.

Чл. 48. (1) (Предишен текст на чл. 48 – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Бедствено положение е режим, който се въвежда в зоната на бедствието от определените в закона органи, свързан с прилагането на мерки за определен период от време с цел овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.
(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) С обявяването на бедствено положение се въвежда съответният план за защита при бедствия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Бедствено положение се обявява, при условие че се случва, случило се е или има опасност да се случи бедствие, свързано със:
1. загуба на човешки живот, и/или
2. увреждане на здравето на хората, и/или
3. значителни вреди на имуществото и/или икономиката, и/или
4. значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали или с унищожаването на биологични видове.

Чл. 49. (1) Кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на общината.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща незабавно на областния управител и на министъра на вътрешните работи.

Чл. 50. (1) Областният управител обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на областта:
1. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща незабавно на министъра на вътрешните работи.

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи обявява с решение бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна.

Чл. 51. (1) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) В заповедта по чл. 49, ал. 1 и по чл. 50, ал. 1 и в решението по чл. 50а се посочват:
1. обстоятелствата, послужили като основание за обявяване на бедственото положение;
2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) обосновка на необходимостта от обявяване на бедственото положение, съгласно чл. 48, ал. 3;
3. границите на територията, на която се обявява бедственото положение;
4. мерките за овладяване на бедствието, включително предприетите временни ограничения върху правата на гражданите;
5. органите или длъжностните лица, отговарящи за прилагането на предприетите мерки;
6. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) началото на въвеждане на бедственото положение и срокът на неговото действие, но не повече от 7 дни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен до 30 дни:
1. от кмета на общината след съгласуване с областния управител;
2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) от областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи;
3. по решение на Министерския съвет.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му от органа, който го е обявил.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Актовете по ал. 2 и 3 влизат в сила незабавно и се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 52. (1) При обявено бедствено положение в неизбежно необходимия обем и продължителност може да се ограничи:
1. правото на неприкосновеност на лицата и жилищата при временно извеждане от места, в които животът или здравето на лицата са непосредствено застрашени;
2. правото на ползване на имущество поради необходимост от защита на живота, здравето и имуществото на лица или на околната среда;
3. свободата на движение и пребиваване в определена част на територията, застрашена или засегната от бедствието;
4. правото да се извършва дейност, която би затруднила или възпрепятствала осъществяването на спасителните работи.
(2) При обявено бедствено положение като необходими мерки могат да бъдат предприети:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) временно извеждане на лица, животни и изнасяне на имущества от определената територия;
2. забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или територии;
3. незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни преустройства или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието;
4. грижи за децата и хората в неравностойно положение, ако тези грижи не могат да бъдат осъществявани в условията на бедствено положение от хората, които обичайно ги полагат;
5. приоритетно снабдяване на детски, социални, лечебни и здравни заведения и спасителните екипи;
6. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) евакуация и/или разсредоточаване;
7. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) временно настаняване на лица, пострадали(засегнати) от бедствието, в сгради с друго предназначение за срок до 6 месеца.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Условията и редът за провеждане на евакуация и разсредоточаване се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Създава се Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, наричана по-нататък “комисията”. Комисията се ръководи от министъра на вътрешните работи или заместник-министър на вътрешните работи.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) За членове на комисията се определят министри и ръководители на ведомства или техни заместници, които имат отношение към дейността на комисията, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България. В заседанията на комисията участват с право на съвещателен глас областни управители.
(3) Поименният състав на комисията се определя със заповед на министър-председателя.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Комисията се подпомага административно от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР. Процесуалното представителство на комисията се осъществява от юрисконсултите на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.
(5) При необходимост комисията може да привлича експерти от министерствата и ведомствата, както и от други организации.
(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране.

Чл. 55. (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Подпомагането и възстановяването при бедствие включва предоставянето на неотложна и възстановителна помощ на пострадалите (засегнатите) лица и извършване на неотложни възстановителни работи след бедствие.
(2) Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) изхранване и временно настаняване на пострадалите (засегнатите) лица и животни;
2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите (засегнатите) лица;
3. предприемане на други необходими мерки.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Възстановителната помощ се предоставя на физически лица при необходимост от основен ремонт на жилищата им, засегнати от бедствие, ако лицата отговарят на критерии, определени в правилника по чл. 54, ал. 6, наличието на които се установява въз основа на анкета, извършена от органите на Агенцията за социално подпомагане. Възстановителната помощ се предоставя при условия и по ред, определени с правилника по чл. 54, ал. 6, и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището.
(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Възстановителната помощ се предоставя за:
1. частичното възстановяване и/или частичната замяна на конструктивни елементи на строежа, както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но увредени конструкции и конструктивни елементи, се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, след издаване на разрешение за строеж;
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, които поради природно явление с геоложки или хидрометеорологичен произход са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Неотложните възстановителни работи след бедствие се организират от органите на изпълнителната власт в съответствие с функциите им, определени в този закон, в специални закони и в подзаконови нормативни актове.
(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Временното настаняване по ал. 2, т. 1 се извършва в резервните жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост, в други имоти, във фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, предоставени от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, юридически и физически лица.

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Комисията приема решение за предоставяне на средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване. Решението на комисията се одобрява от Министерския съвет. Средствата се предоставят за финансиране на:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране от програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 2, 4 и 5 като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган и/или към осигурените средства от други източници;
2. непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система;
3. неотложни възстановителни работи;
4. възстановителна помощ по чл. 55, ал. 3;
5. контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията;
6. проверки по жалби и сигнали;
7. обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Министерският съвет определя лимит, не по-малък от 15 на сто от средствата по ал. 1, за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Редът и условията за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1 се определят с правилника по чл. 54, ал. 6.

Чл. 57. (1) Предоставените средства се използват по предназначение в съответствие с решението на комисията.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Промяна на предназначението на предоставените средства се допуска по искане на органите на изпълнителната власт след решение на комисията, одобрено с акт на Министерския съвет.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Отчитането на предоставените средства се извършва в съответствие със Закона за публичните финанси и правилника по чл. 54, ал. 6.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) При етапно финансиране предоставянето на допълнителни средства за следващ етап се извършва след представяне на отчети за извършените разходи пред комисията и пред министъра на финансите.

Чл. 58. Областните управители упражняват контрол по изпълнението на решенията на комисията на територията на областта.

Чл. 59. (1) (Предишен текст на чл. 59 – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия включва:
1. текуща издръжка на силите и средствата на единната спасителна система;
2. производство, ремонт, доставки на техника, оборудване и друго имущество, необходимо за защитата при бедствия;
3. проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане и поддържане на системи за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;
4. управление на недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост, предоставени на министерства и ведомства за защита при бедствия;
5. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на защитата при бедствия;
6. социални и обслужващи дейности;
7. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
8. създаване и поддържане на кризисни запаси от материални средства и горивно-смазочни материали за осигуряване защитата на населението при бедствия;
9. предоставяне на държавни и общински имоти и движими вещи за целите на защитата;
10. други дейности, свързани с осигуряването на защита при бедствия.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) В случаите, когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, след искане на юридически лица на издръжка от държавния или от общинския бюджет се предоставят безвъзмездно временно за ползване движими вещи – частна държавна собственост, със заповед на съответния министър, на ръководител на юридическо лице в министерство, на ръководител на друго ведомство или на областен управител и с договор за заем за послужване.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) В случаите по ал. 2 заповедите и договорите могат да бъдат издадени и сключени след предоставянето на движимите вещи – частна държавна собственост, когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия.

Чл. 60. При управлението на финансовите средства се упражнява единен контрол върху тяхното законосъобразно използване.

Чл. 61. Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия се осигурява от:
1. бюджетите на министерствата и ведомствата;
2. общинските бюджети;
3. търговските дружества и едноличните търговци – за обектите им;
4. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) структурните фондове на Европейския съюз и други.

Чл. 62. (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Министерският съвет формира и осъществява държавната политика в областта на защитата при бедствия.
(2) Министерският съвет:
1. осъществява общото ръководство на защитата при бедствия;
2. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) приема Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) приема Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5;
4. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) приема Национален план за защита при бедствия;
5. (нова – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) въвежда Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и определя с наредба условията и реда за функционирането и по предложение на министъра на вътрешните работи.
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) планира финансови средства за защита при бедствия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) За подпомагане изпълнението на дейностите по ал. 1 към Министерския съвет се създава Съвет за намаляване на риска от бедствия.
(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Съветът за намаляване на риска от бедствия по ал. 3 включва представители на ръководствата на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научно-изследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България, Българския Червен кръст и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.
(5) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на съвета по ал. 3.
(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Компетентният с оглед характера на бедствието орган предоставя на президента на Република България и на председателя на Народното събрание еднаква по обем и съдържание информация за възникнали бедствия на територията на страната.

Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) За изпълнение на Националния план за защита при бедствия със заповед на министър-председателя на Република България се създава национален щаб с поименно определени ръководител и членове: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници и други, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на Националния план за защита при бедствия.
(3) Дейността на Националния щаб се обслужва логистично, комуникационно и административно от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, както и от компетентните с оглед характера на бедствието министерства, ведомства и институции.
(4) За подпомагане дейността на националния щаб се създават работни групи от експерти, чийто поименен състав е предварително определен и въведен в групи за оповестяване в Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия. При необходимост ръководителят на националния щаб със заповед може да привлича и други експерти.
(5) Към националния щаб със заповед на ръководителя му се създава междуведомствена информационна група за извършване на информационна дейност с поименен състав, предложен от членовете на щаба.
(6) Националният щаб извършва следните основни дейности:
1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;
2. взема решения за необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;
3. организира и координира действията на министрите, ръководителите на ведомствата, областните управители, кметовете на общини, на юридическите лица и едноличните търговци, на които са възложени функции за защита при бедствия;
4. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;
5. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприеманите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;
6. докладва на министър-председателя, президента на Република България и на председателя на Народното събрание за хода на провежданите защитни мероприятия.
(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Министър-председателят със заповед определя ръководител на операциите.

Чл. 62б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) Съветът за намаляване на риска от бедствия:
1. разработва и предлага на Министерския съвет Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия;
2. разработва и предлага на Министерския съвет Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5;
3. разработва и предлага на Министерския съвет Национален план за защита при бедствия;
4. преразглежда и актуализира планиращите документи по т. 1 – 3;
5. подпомага разработването и прилагането на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия; предлага изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с провеждането на държавната политика за намаляване на риска от бедствия;
6. координира изпълнението на планиращите документи по т. 1 – 3;
7. подпомага формирането и изпълнението на секторните политики, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия;
8. прави преглед и изготвя годишен доклад до Министерския съвет за състоянието на защитата при бедствия;
9. осъществява комуникация със Секретариата на Международната стратегия за намаляване на бедствията на Организацията на обединените нации (United Nations International Strategy for Disaster Reduction – UNISDR);
10. разработва насоки, свързани със защитата при бедствия.
(2) Съветът по чл. 62, ал. 3 се председателства от министъра на вътрешните работи и се представлява от него.
(3) За подпомагане изпълнението на функциите по ал. 1 към съвета по чл. 62, ал. 3 се създава постоянна Национална координационна група, която включва заемащи ръководна длъжност представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научноизследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, включително представители на юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.
(4) Поименният състав на групата по ал. 3 се определя със заповед на председателя на съвета по ал. 2.
(5) В работата на групата по ал. 3 могат да бъдат включвани експерти по реда на ал. 4.

Чл. 63. (1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в рамките на своята компетентност:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) подпомагат разработването и изпълняват Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия;
2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) подпомагат разработването и изпълняват Националната програма за намаляване на риска от бедствия и годишните планове по чл. 6в, ал. 5;
3. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) подпомагат разработването на Националния план за защита при бедствия, планират и осигуряват неговото изпълнение;
4. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) осъществяват контрол за изпълнението на мерките по защитата при бедствия в съответствие с делегираните им от законите правомощия;
6. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) предприемат мерки за намаляване на риска от бедствия в рамките на своята компетентност;
7. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) осигуряват способностите за реагиране на съответното ведомство и за изпълнението на дейностите по т. 1 – 6.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) За изпълнение на задълженията си по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб органите по ал. 1 създават със заповед ведомствени щабове.
(3) Работата на щаба се подпомага от съответното министерство или ведомство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) При провеждане на секторните политики министрите и ръководителите на ведомства изпълняват дейностите за реализиране на целите и приоритетите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия.
(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Освен определените със закон дейности министерствата и ведомствата изпълняват и задачи във връзка със защитата при бедствия в рамките на изградения капацитет и наличния експертен потенциал.

Чл. 64. (1) Областният управител:
1. организира и ръководи защитата при бедствия в областта;
2. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) организира и отговаря за обучението на областната администрация за начините на поведение и действие при въвеждане на областния план за защита при бедствия;
5. координира и контролира подготовката за бедствия, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;
6. организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;
7. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) предоставя данни за изготвянето на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и Националния план за защитата при бедствия;
8. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създава организация за ранно предупреждение за бедствия;
9. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
10. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създава със заповед областен щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния и с общинските щабове;
11. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) координира и контролира разработването и изпълнението на областната програма за намаляване на риска от бедствия;
12. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) координира и контролира разработването и изпълнението на областния план за защита при бедствия;
13. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) със заповед определя ръководител на операциите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) При изпълнение на условията по чл. 48, ал. 3 на територията на областта областният управител:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
2. може да обяви бедствено положение на територията на областта или на част от нея;
3. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
4. организира, координира и контролира процеса на подпомагане и възстановяване при бедствия.
5. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
6. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Областният щаб по ал. 1, т. 10 извършва следните основни дейности:
1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;
2. предлага на областния управител за одобрение решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;
3. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;
4. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;
5. докладва на областния управител за хода на провежданите защитни мероприятия.

Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) За подпомагане изпълнението на дейностите по чл. 64 се създава областен съвет за намаляване на риска от бедствия.
(2) Членове на съвета по ал. 1 са: кметовете на общини или оправомощени техни представители, по един представител на общинския съвет от всяка община на територията на областта, директорът на регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, директорът на областната дирекция на МВР, командирът на военното формирование на територията на областта, директорът на териториалната дирекция на Държавна агенция “Национална сигурност”, директорът на центъра за спешна медицинска помощ, ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, и други, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.
(3) Областният съвет по ал. 1 се председателства от областния управител и се представлява от него.
(4) Областният съвет по ал. 1 определя и приема правила за своята работа.
(5) Областният съвет по ал. 1 изпълнява указанията и насоките на съвета по чл. 62, ал. 3.
(6) Областният съвет по ал. 1 изпълнява възложените му с този закон дейности и правомощия на територията на съответната област.
(7) Поименният състав на съвета по ал. 1 се определя със заповед на областния управител.

Чл. 64б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Областният съвет за намаляване на риска от бедствия:
1. разработва и координира изпълнението на областната програма за намаляване на риска от бедствия;
2. координира дейностите по изпълнение на общинските програми за намаляване на риска от бедствия;
3. разработва, преразглежда и актуализира областния план за защита при бедствия;
4. съгласува общинските програми за намаляване на риска от бедствия;
5. съгласува общинските планове за защита при бедствия;
6. прави преглед и изготвя годишен доклад до съвета по чл. 62, ал. 3 за състоянието на защитата при бедствия на територията на областта.

Чл. 65. (1) Кметът на община:
1. организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината;
2. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
3. организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;
4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създава организация за ранно предупреждение за бедствия;
5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за защита при бедствия;
6. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създава със заповед общински щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с щабовете по чл. 62а, ал. 2, чл. 63, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 10;
8. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) със заповед определя ръководител на операциите;
9. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) координира и контролира разработването и изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия;
10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) координира и контролира разработването и изпълнението на общинския план за защита при бедствия;
11. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) осигурява способностите за реагиране на общината;
12. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението на съответната община, за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки;
13. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) предоставя данни за изготвянето на областната програма за намаляване на риска от бедствия и на областния план за защита при бедствия;
14. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) осигурява фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, ако не разполага с резервни жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) При изпълнение на условията по чл. 48, ал. 3 на територията на общината кметът:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
3. може да обяви бедствено положение на територията на общината;
4. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) може да привлича юридически и физически лица за предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им;
6. може да включва в дейностите по защитата и създадените доброволни формирования;
7. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) може да поиска обявяване на бедствено положение от областния управител, когато не могат да бъдат обезпечени дейностите по чл. 19, ал. 1 чрез изпълнението на общинския план за защита при бедствия;
8. организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица;
9. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при бедствия и оказва съдействие на органите на Агенцията за социално подпомагане при извършване на анкетата по чл. 55, ал. 3;
10. организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Общинският щаб по ал. 1, т. 7 извършва следните основни дейности:
1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;
2. предлага на кмета на общината за одобрение решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;
3. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;
4. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;
5. докладва на кмета на общината за хода на провежданите защитни мероприятия.

Чл. 65а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) (1) За подпомагане изпълнението на дейностите по чл. 65 се създава общински съвет за намаляване на риска от бедствия.
(2) Членове на съвета по ал. 1 са заместник-кметовете на общината, главният архитект на общината, представители на общинския съвет, ръководители на структурите за спешно реагиране, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, и други, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.
(3) Съветът по ал. 1 се председателства от кмета на общината и се представлява от него.
(4) Общинският съвет по ал. 1 определя и приема правила за своята работа.
(5) Общинският съвет по ал. 1 изпълнява указанията и насоките на съвета по чл. 62, ал. 3.
(6) Общинският съвет по ал. 1 изпълнява възложените му с този закон функции и правомощия на територията на съответната община.
(7) Поименният състав на съвета по ал. 1 се определя със заповед на кмета на общината.

Чл. 65б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Общинският съвет за намаляване на риска от бедствия:
1. разработва и координира дейностите по изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия;
2. разработва, преразглежда и актуализира общинския план за защита при бедствия;
3. прави преглед и изготвя годишен доклад до съвета по чл. 64а, ал. 1 за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината.

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.)

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 71. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 73. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 74. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 75. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 76. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 77. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 78. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 79. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 80. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 81. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 83. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 84. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 85. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 86. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишен текст на чл. 87 – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Органите по чл. 63, ал. 1 осъществяват контрол по изпълнението на превантивните дейности по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4, 6, 7, 9 и 10 в рамките на тяхната компетентност и в съответствие с делегираните им от законите правомощия.

Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Министърът на вътрешните работи издава заповеди за преустановяване или за временно ограничаване на дейности, ако те застрашават населението.
(2) Заповедите по ал. 1 се издават при възникнала опасност от бедствия.
(3) Заповедите по ал. 1 се изпълняват незабавно.
(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от заинтересованите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, с решението на съда по ал. 5 или след отпадане на основанията за издаването им.

Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., предишен текст на чл. 89 – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания.
(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1.

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за населението при бедствия.

Чл. 91. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 92. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., предишен текст на чл. 92, изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За маловажни нарушения лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 100 до 200 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 93. (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон или с издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 94. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Който не изпълни задължение по чл. 18б, ал. 1 и 3 или ал. 5, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Който не изпълни задължение по чл. 18в, ал. 1 и 2 или ал. 4, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(3) Който не изпълни задълженията по чл. 34, т. 7 и 8, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(4) Който откаже да предостави или възпрепятства, или отказва достъп до обектите по чл. 12, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1000 лв.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Който не изпълни предписание по чл. 89, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Който не изпълни и/или осуети изпълнението на заповед по чл. 64, ал. 1, т. 13 или по чл. 65, ал. 1, т. 8, се наказва с глоба от 1500 до 5000 лв.
(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) При повторно нарушение по ал. 1 – 6 се налага глоба или имуществена санкция в троен размер.

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Който не изпълни задължение по чл. 35, 36 или 37, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в троен размер.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За маловажни нарушения лицата по ал. 1 се наказват с глоба в размер от 100 до 200 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 97. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 98. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация или едноличен търговец, който при обявено бедствено положение откаже на компетентен орган доставка или услуга с предимство, ако тя е обективно възможна, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.

Чл. 99. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Който изразходва не по предназначение финансови или материални средства, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. и дължи възстановяване на средствата.

Чл. 100. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на вътрешните работи или органите по чл. 63, ал. 1.
(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 94, ал. 6 и чл. 99 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от съответния областен управител.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от органите по чл. 63, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица, а в случаите по ал. 2 – от съответния областен управител.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Природни явления” са явления с геоложки, хидрометеорологичен и биологичен произход, като земетресения, наводнения, движения на маси (свлачища, кално-каменни порои, лавини), бури, градушки, големи снежни натрупвания, замръзвания, суши, горски пожари, масови заболявания от епидемичен и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили.
2. “Инцидент” е непредвидимо или трудно прогнозируемо, ограничено по време и пространство действие, с висока интензивност на сили или вследствие на човешка дейност, застрашаващо живота или здравето на хора, имуществото или околната среда.
3. “Авария” е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.
4. “Промишлена авария” е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати или извършване на дейности с рискови вещества и материали в производството, обработката, използването, съхраняването, натоварването, транспорта или продажбата, когато това води до опасност за живота или здравето на хора, животни, имущество или околната среда.
5. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
6. “Зона на бедствието” е територията, засегната от бедствие.
7. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
8. “Неизбежно необходим обем и продължителност” са тези, при които в минимална степен, за минимален период от време се засягат правата по чл. 52, за да се позволи предприемането на необходимите мерки за защита при бедствия.
9. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
10. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.)
11. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Опасност” е опасно явление, вещество, човешка дейност или състояние, което може да причини загуба на човешки живот, травми или други последици за здравето, имуществени щети, загуба на поминък и услуги, социални и икономически сътресения или увреждане на околната среда.
12. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Уязвимост” са характеристиките и състоянието на дадена общност, система или актив, които ги правят податливи на вредните фактори на дадена опасност.
13. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Риск от бедствие” са потенциалните загуби при бедствие, които могат да възникнат за дадена общност, включващи живота, здравния статус, поминъка, активите и услугите, в определен период от време.
14. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Анализ и оценка на риска” е определяне същността и размера на риска като функция на опасността, уязвимостта и вероятността.
15. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Критична инфраструктура” е система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции.
16. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Европейска критична инфраструктура” е критична инфраструктура, разположена на територията на Република България, чието повреждане или разрушаване би довело до негативни последици за поне две държави – членки на Европейския съюз. При оценката на негативните последици се прилагат критерии – брой загинали или ранени, икономически и социални последици, като се отчита и влиянието на повреждане или разрушаване на тази критична инфраструктура върху други видове инфраструктури.
17. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури” е всеки факт относно дадена критична инфраструктура, който, ако бъде оповестен и разкрит, може да бъде използван за планиране и/или за извършване на действия с цел причиняване на повреди или унищожаване на обекти, елементи или инсталации от критичната инфраструктура.
18. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Защита на критични инфраструктури” е съвкупност от дейности, целящи гарантиране на нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на критичните инфраструктури с цел възпиране, намаляване, смекчаване или неутрализиране на заплахите, рисковете или уязвимостта им.
19. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Собственици/оператори на европейски критични инфраструктури” са физически лица, юридически лица или организации, които отговарят за инвестирането или за нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на определена система или част от нея, означена като ЕКИ.
20. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Евакуация” е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и настаняването и осигуряването им в безопасни места.
21. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) “Разсредоточаване” е организирано изнасяне на културни и материални ценности от застрашени райони и преместването и опазването им в безопасни места.
22. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Система за ранно предупреждение” е съвкупност от необходими способности за създаване и разпространяване на навременна и значима предупредителна информация, позволяваща на застрашените от опасността хора, общности и организации да се подготвят и да действат по подходящ начин, с цел намаляване на възможните вреди или загуби.
23. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Способност за реагиране” е способността за обезпечаване на оборудване и подходящ брой лица, използвайки наличните ресурси, за ефективно справяне или оказване на помощ за справяне с бедствие.
24. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) “Реагиране” са действията, които са предприети непосредствено преди, по време на или незабавно след бедствието с цел спасяване на човешки живот, намаляване на въздействията върху здравето, осигуряване на обществената безопасност и на основните потребности на засегнатите хора.
25. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Готовност” са знанията и способностите на държавни структури, организации, общности и хора, които спомагат за предвиждането, реагирането и ликвидирането на последствията от вероятни, неизбежни, случващи се или случили се бедствия, постигнати в резултат на предварително предприети действия.
26. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) “Намаляване на риска от бедствия” е идентифициране, анализиране и оценяване на риска от бедствия и прилагане на мерки за отстраняването или намаляването му.
27. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) “Управление при бедствия” е процес на координиране на усилията на различните структури на единната спасителна система и тяхната съвместна работа за постигането на общата цел – овладяване на възникнало бедствие и защита на живота и здравето на хората, имуществото и околната среда.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Този закон въвежда изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ, L 345/75 от 23 декември 2008 г.).

§ 1б. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Министърът на вътрешните работи може да делегира свои правомощия по този закон на заместниците си или на други длъжностни лица от министерството.

§ 2. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 97, т. 1 и 2 думите “бедствия, аварии” се заличават.
2. В чл. 110, ал. 2 думите “и по чл. 37, 38 и 39 от Закона за управление при кризи” се заличават.
3. В чл. 150, ал. 2 т. 3 се отменя.

§ 3. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82 и 91 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 3 след думите “министъра на регионалното развитие и благоустройството” се добавя “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. Създава се чл. 44а:
“Чл. 44а. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии организира и координира изпълнението на задачите по гражданска отбрана от Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).”

§ 4. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. – Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82 и 95 от 2006 г.) в чл. 69 се създава ал. 4:
“(4) Служителите в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 – 6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност “водолаз”.”

§ 5. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36 и 82 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 4, т. 4 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “териториалните звена на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 6. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33 и 48 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 2 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. В чл. 20, ал. 2 думите “председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 7. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 63 от 2006 г.) в чл. 19, ал. 2, т. 1 накрая се добавя “порционните пари съгласно чл. 75 от Закона за защита при бедствия”.

§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68 и 75 от 2006 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 144, т. 2 след думата “кризи” се добавя “или бедствия”.
2. В чл. 157, ал. 1, т. 7 думите “реагиране при кризи” се заменят със “защита при бедствия”.
3. В чл. 218, ал. 1 и 2 след думата “криза” се добавя “или бедствие”.

§ 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24 и 30 от 2006 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 62, ал. 1, т. 8 думите “реагиране при кризи” се заменят със “защита при бедствия”.
2. В чл. 77, ал. 1 и 2 след думата “криза” се добавя “или бедствие”.

§ 10. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 82 и 85 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 91, ал. 3 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. В чл. 140, ал. 4 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 11. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81 и 95 от 2006 г.) в чл. 114, ал. 2 думите “с Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет” се заличават, а думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 12. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85 и 92 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 89, ал. 2, т. 4, буква “б” думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. В чл. 89а, ал. 3, т. 2 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 13. В Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. – Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59 и 75 от 2006 г.) в чл. 195, ал. 3 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 14. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65 и 82 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.
2. В чл. 110а, ал. 2 думите “председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.
3. В чл. 157а, ал. 2 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 15. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г., бр. 30, 34 и 82 от 2006 г.) в чл. 9, ал. 14 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 16. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 18 от 2005 г.; изм., бр. 30 и 65 от 2006 г.) в чл. 18, ал. 1, т. 3 думите “Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи” се заменят с “министъра на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 17. В Закона за пътищата (обн., ДВ., бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6, 14, 88 и 104 от 2004 г., бр. 30, 36 и 64 от 2006 г.) в чл. 21, ал. 3, т. 5 думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 18. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 4 думите “Държавната агенция “Гражданска защита” към Министерския съвет” се заменят с “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”.

§ 19. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. 27 от 2006 г.; изм., бр. 64 от 2006 г.) в приложението към чл. 12, ал. 1, т. 5 т. 12 “Държавна агенция “Гражданска защита” се заличава.

§ 20. (1) Министерският съвет в срок три месеца от влизането в сила на закона приема правилника по чл. 54, ал. 6.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание отменения Закон за подпомагане при обществени бедствия (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; попр., бр. 308 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 17 от 1955 г.; ДВ, бр. 63 от 1976 г.; отм., бр. 19 от 2005 г.) запазват действието си до приемането на правилника по ал. 1.

§ 21. Министерският съвет в срок 6 месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 10, ал. 2, чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 3.

§ 22. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии в срок четири месеца от влизането в сила на закона издава правилника по чл. 15, ал. 2, наредбата по чл. 47, ал. 2 и инструкциите по чл. 71, ал. 2.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 6 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на § 5, т. 1, буква “а”, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 28.11.2008 Г.)
§ 10. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г. и бр. 69 от 2008 г.) навсякъде думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 24.11.2009 Г.)
§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)
§ 98. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г., бр. 69 и 102 от 2008 г., бр. 35, 74 и 93 от 2009 г. и бр. 61 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
9. В останалите текстове на закона думите “Главна дирекция “Гражданска защита” се заменят с “Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1 – 23, § 25, § 27 – 30, § 32 – 34, § 40, § 41, § 43 – 55, § 63 – 89 и § 91 – 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 14.12.2010 Г.)
§ 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, § 56, т. 1 и 2, § 65, 68, 70, 76, 80, 81, 90, 92, 96, § 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8, § 105, т. 1, 3 и 5, § 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква “а”, т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква “а”, § 109, 110, 112, 113, § 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т. 5 и 7 и § 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
3. параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37, § 48, т. 2, § 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
4. параграф 107, т. 15, буква “б”, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 8 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 25.01.2011 Г.)
§ 30. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 14.10.2011 Г.)
§ 50. Необходимите средства за 2012 г. за закупуване на индивидуалните средства за йодна профилактика се предоставят на МВР чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

§ 51. Регистрираните доброволни формирования в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 44, ал. 2 се пререгистрират съобразно новите изисквания.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 57. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)
§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2016 Г.)
§ 60. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключение на:
1. член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. глава седма, която влиза в сила два месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”;
3. глава шестнадесета, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.;
4. параграф 46, т. 1, буква “а”, която влиза в сила от 1 август 2022 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 81 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 05.07.2016 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 97 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 50. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Стратегията по чл. 6а, ал. 2, т. 1 се разработва в срок до две години от влизането в сила на този закон.

§ 51. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Програмата по чл. 6а, ал. 2, т. 2 и плановете по чл. 9, ал. 4, 8 и 10 се разработват в срок до три години от влизането в сила на този закон.

§ 52. Програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 4 се разработват в срок до три месеца след приемане/утвърждаване на документите по § 51.

§ 53. Програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 5 се разработват в срок до три месеца след приемане/утвърждаване на документите по § 52.

§ 54. (1) Указанията по чл. 6а, ал. 3 се изготвят в срок до три месеца от разработването на програмата по чл. 6а, ал. 2, т. 2.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Указанията по чл. 9, ал. 15 се изготвят в срок до две години от влизането в сила на този закон.

§ 55. Доброволните формирования по чл. 41, ал. 2 се създават, обучават и осигуряват със специализирана техника и оборудване в срок до 1 януари 2018 г.

§ 56. Съветите за намаляване на риска от бедствия по чл. 62, ал. 3, чл. 64а, ал. 1 и чл. 65а, ал. 1 се създават в срок до два месеца от влизането в сила на този закон.

§ 57. До разработване на документите по § 50, 51, 52 и 53 се прилагат действащите планиращи документи, доколкото не противоречат на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 62. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 август 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 102. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на:
1. параграфи 6 – 8, § 12, т. 1, 2 и 4, § 13, § 14, § 18 – 20, § 23, § 26 – 31, § 32, т. 1 и 4, § 33 – 39, § 41 – 48, § 49 относно чл. 187, ал. 3, изречение първо, § 50 – 59, § 61 – 65, § 81 – 85, § 86, т. 4 и 5, § 87, т. 3, § 90, т. 1, § 91, т. 2 и 3, § 92, § 93 и § 97 – 101, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 32, т. 2 и 3, § 49 относно чл. 187, ал. 3, ново изречение второ, § 69 – 72, § 76 относно лицата по § 70, § 78 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 79 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 91, т. 1 и § 94, които влизат в сила от 1 февруари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 97 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 06.12.2016 Г.)
§ 3. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 97 ОТ 2017 Г.)
§ 56. (1) Параграфи 4, 6, 11, 12, 14, § 34, т. 1, буква “б” и т. 2, § 40, 41, § 51, т. 1, т. 2 относно изречение второ, т. 7, буква “б” и т. 12, буква “б” и § 52 влизат в сила от 1 януари 2018 г.
(2) Параграф 44, т. 11 влиза в сила от 1 януари 2017 г.
(3) Параграф 45, т. 4 влиза в сила от 1 август 2017 г.
(4) Параграф 47, т. 2 и т. 14, буква “г”, § 51, т. 2 относно изречение първо, т. 3, буква “б” и т. 14, буква “а” относно т. 68 влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в “Държавен вестник”;
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”.

Директиви:
ДИРЕКТИВА 2012/18/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 юли 2012 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета
ДИРЕКТИВА 2008/114/ЕО НА СЪВЕТА от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита