Проект: 102-01-5/16.10.2001 г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея.
(2) Цел на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.
(3) Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация.

Чл. 2. Този закон се прилага и по отношение на чуждестранната класифицирана информация, предоставяна от друга държава или международна организация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Чл. 3. (1) Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа “необходимост да се знае”, освен ако този закон предвижда друго.
(2) Принципът “необходимост да се знае” се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп.

Чл. 4. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е държавен орган, който осъществява политиката на Република България за защита на класифицираната информация.
(2) Държавната комисия по сигурността на информацията е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.

Чл. 5. Държавната комисия по сигурността на информацията се подпомага от администрация, чиято дейност, структура и организация на работата се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, които се определят с решение на Министерския съвет за срок 5 години по предложение на министър-председателя.
(2) Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование.

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто, а членовете – в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 7. (1) Председателят на ДКСИ представя годишен доклад пред Министерския съвет относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация.
(2) Министерският съвет представя доклада по ал. 1 в Народното събрание, който се приема с решение.
(3) Председателят на ДКСИ предоставя еднаква по обем и съдържание информация за дейността на комисията на председателя на Народното събрание, президента на Република България и министър-председателя.

Чл. 8. Държавната комисия по сигурността на информацията:
1. организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата на класифицираната информация;
2. осигурява еднаквата защита на класифицираната информация;
3. осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност и за обществен ред.

Чл. 9. При осъществяване на дейността си ДКСИ:
1. определя насоки и утвърждава планове за действие на организационните единици в случаи на възникване на опасност от увреждане на държавни интереси, вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
2. извършва анализ и оценка на готовността по защита на класифицираната информация за случаи на възникване на опасност от увреждане на защитените от закона интереси, вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и дава задължителни указания в тази област;
3. организира и провежда превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на вредните последици от нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на защитата на класифицираната информация;
5. организира и осигурява функционирането на регистратурите в областта на международните отношения;
6. организира, контролира и отговаря за изпълнението на задълженията за защита на класифицираната информация, съдържащи се в международни договори, по които Република България е страна;
7. осъществява общо ръководство на дейността по проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и по издаването на разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, наричано по-нататък “разрешение”;
8. осъществява общо ръководство на дейността по проучване на физически или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и утвърждава образец на удостоверение за сигурност, съгласно този закон, наричано по-нататък “удостоверение”;
9. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и по тяхно предложение издава разрешение на лицата, предложени за назначаване като служители по сигурността на информацията;
9а. (нова – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) извършва проучване съвместно със службите за сигурност и службите за обществен ред в случаите по чл. 45а, ал. 3 и издава или отказва разрешение за достъп до класифицирана информация;
10. издава сертификати, потвърждаващи пред чуждестранни власти, че български физически или юридически лица притежават разрешение, съответно удостоверение;
11. извършва съвместно със службите за сигурност проучване на български граждани, които кандидатстват за заемане на длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, налагащи работа с класифицирана информация на друга държава или международна организация, след постъпване на писмено искане от компетентния орган за сигурност на информацията на съответната държава или международна организация;
12. води единни регистри на издадените, отнетите или прекратените разрешения, удостоверения, сертификати и потвърждения, на отказите за издаването или прекратяването на такива, както и регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна;
13. уведомява незабавно министър-председателя в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”;
14. организира и координира обучението за работа с класифицирана информация;
15. осъществява методическо ръководство спрямо служителите по сигурността на информацията;
16. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) осъществява общ контрол по защита на класифицираната информация, създавана, съхранявана, обработвана и пренасяна в комуникационни и информационни системи;
17. дава разрешения за посещение на лица за извършване на инспекции, провеждани по силата на международни договори за взаимна защита на класифицираната информация;
18. (нова – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) осъществява приемане, съхранение, пренасяне и доставяне на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация;
19. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) осъществява приемане, съхранение, пренасяне и доставяне на документи и/или материали на МВР, съдържащи некласифицирана информация, които не могат да се пренасят по реда на Закона за пощенските услуги.

Чл. 10. (1) При изпълнение на задачите и дейностите по чл. 9 ДКСИ:
1. може да изисква информация от информационните масиви на службите за сигурност и за обществен ред;
2. получава незабавно и безплатно необходимата информация от държавните органи и органите на местното самоуправление;
3. получава незабавно и безплатно необходимата информация от физическите и юридическите лица, съгласно действащите закони. Лицата могат да откажат да предоставят информация, която не е свързана с проучване за надеждност, за което са дали съгласие или са били уведомени по съответния ред;
4. издава задължителни указания до задължените по закона субекти.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се уреждат в правилника за прилагане на закона.
(3) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При изпълнение на служебните си задължения органите за приемане, пренасяне и доставка на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до документите и/или материалите само когато това е абсолютно необходимо.
(4) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Организацията на работата по приемане, сортиране, описване, съхраняване, пренасяне и доставяне на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация, се определя с правила, утвърдени от председателя на ДКСИ.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) За служителите на ДКСИ, чиито служебни задължения са свързани с изпълнение на функцията по чл. 9, т. 18, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) Председателят на ДКСИ е орган по назначаване на служителите по ал. 1.

Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Председателят на ДКСИ утвърждава класификатор на длъжностите в ДКСИ за служителите по чл. 10а и издава заповед за неговото прилагане.
(2) Редът за изготвянето и утвърждаването на длъжностните характеристики, видовете и съдържанието им се определят със заповед на председателя на ДКСИ.

Чл. 10в. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Държавните служители по Закона за държавния служител могат да бъдат преназначавани за държавни служители на длъжности по чл. 10а, ал. 1 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.

Чл. 10г. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Конкурс за назначаване на държавни служители по чл. 10а, ал. 1 в ДКСИ не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи относно държавната служба, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността.

Чл. 11. (1) Службите за сигурност:
1. извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица;
2. извършват проучване на физически и юридически лица, които кандидатстват за сключване или които изпълняват договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и издават удостоверения за съответствие с изискванията за сигурност съгласно този закон;
3. съдействат за изпълнението на задачите на ДКСИ по чл. 9, т. 9, 10, 11, 13, 14 и 17;

4. съдействат за изпълнението на задачите по ал. 2, т. 3 и по чл. 12, т. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция “Национална сигурност” освен функциите по ал. 1:
1. извършва проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и издава, прекратява, отнема или отказва разрешение за достъп до съответното ниво на класификация, освен в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 5;
2. издава потвърждение на чуждестранни физически или юридически лица въз основа на издадено вече разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация и след извършено проучване в Република България, наричано по-нататък “потвърждение”, освен в случаите по ал. 3, т. 3;
3. осъществява пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) В Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, с изключение на Служба “Военно разузнаване”, освен функциите по ал. 1 и ал. 2, т. 3 Държавна агенция “Национална сигурност”:
1. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на български граждани – военнослужещи на военна служба, от резерва и цивилни служители по служебно или по трудово правоотношение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
2. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на физически лица, съответно удостоверения на юридически лица, кандидатстващи за или извършващи дейност за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
3. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) издава потвърждения на чужди граждани за работа и/или обучение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
(4) В изпълнение на задачите по ал. 1, 2 и 3 службите за сигурност имат право:
1. да прилагат и използват разузнавателни способи при условия и по ред, определени със закон;
2. да прилагат и използват специални разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за достъп до информация с ниво на класификация за сигурност “Строго секретно”;
3. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица – обект на проучване;
4. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на физическите лица и на кандидати – физически и юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
5. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
6. да получават необходимата информация от държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица, съгласно действащите закони. Условията и редът за предоставяне на информацията се уреждат в правилника за прилагане на закона.
(5) В изпълнение на задачите си по ал. 1 – 4 службите за сигурност взаимодействат помежду си.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” с писмена заповед определя служители, които имат право:
1. на достъп до обектите и помещенията в организационната единица – обект на контрол, включително за извършване на оглед на тези обекти и помещения;
2. на достъп до документите, свързани с организацията по защита на класифицираната информация в организационната единица – обект на контрол;
3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) на достъп до комуникационните и информационните системи, включително до свързаните към тях информационни системи, с цел установяване надеждността на защитата;
4. при необходимост да изискват писмени и устни обяснения от ръководителите и служителите от организационната единица – обект на контрол;
5. да получават информация от други организационни единици и да изискват обяснения при необходимост от техните ръководители и служители за дейности по създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на класифицираната информация във връзка с извършвана проверка в организационната единица – обект на контрол;
6. да привличат експерти, когато са необходими специални знания за изясняване на обстоятелства във връзка с извършвана проверка;
7. да дават конкретни предписания във връзка със защитата на класифицираната информация.

Чл. 13. Редът за извършване на проверките по чл. 12 се определя с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция “Национална сигурност”:
1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) осъществява дейностите по криптографската защита на класифицираната информация съгласно Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”;
2. (доп. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) издава, отнема и прекратява сертификат за сигурност на комуникационните и информационните системи;
3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) координира и контролира контрамерките по TEMPEST;
4. осъществява и контролира обучението за работа с криптографски методи и средства на лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 15. Службите за обществен ред извършват проучвания за надеждността на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица.

Чл. 16. (1) В изпълнение на задачите по чл. 15 службите за обществен ред имат право:
1. да прилагат и използват оперативно-издирвателни способи и средства при условия и по ред, определени със закон;
2. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица – обект на проучване;
3. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на своите служители;
4. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация от служителите по чл. 15;
5. да получават всякаква необходима информация от други организационни единици във връзка с проучванията на лицата по чл. 15.
(2) Службите за обществен ред в границите на своите функции и правомощия са длъжни да оказват съдействие на службите за сигурност във връзка с изпълнението на задачите им по чл. 11.

Чл. 17. Организационните единици:
1. прилагат изискванията за защита на класифицираната информация и контролират тяхното спазване;
2. отговарят за защитата на информацията;
3. в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация уведомяват незабавно ДКСИ и предприемат мерки за ограничаване на неблагоприятните последици;
4. предоставят информация по чл. 10, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 4, т. 6 и чл. 16, ал. 1, т. 5.

Чл. 18. (1) Служителите в организационните единици, получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са длъжни:
1. да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп;
2. да уведомяват незабавно служителя по сигурността на информацията за случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;
3. да уведомяват служителя по сигурността на информацията за всички случаи на промени на класифицираните материали и документи, при които не е налице нерегламентиран достъп;
4. да преминават периодични здравни прегледи най-малко веднъж на две години и психологически изследвания при условията и по реда на чл. 42, ал. 3.

(2) Всяко лице, получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”, е длъжно да информира писмено служителя по сигурността на информацията за всяко частно задгранично пътуване преди датата на заминаването, освен ако пътуването е в държави, с които Република България има сключени споразумения за взаимна защита на класифицирана информация.
(3) Алинея 2 не се прилага по отношение на лицата по чл. 39, ал. 1.

(4) Служителите на службите за сигурност и за обществен ред писмено уведомяват ръководителите си за всяко задгранично пътуване.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., отм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.)

Чл. 19. Лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват условията и реда за защита на класифицираната информация.

Чл. 20. (1) Ръководителят на организационната единица ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация.
(2) Ръководителят на организационната единица назначава служител по сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на това лице до класифицирана информация, издадено от ДКСИ.
(3) По изключение, в зависимост от нивото и обема на класифицираната информация, ръководителят на организационната единица може да изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията, ако той отговаря на изискванията по чл. 21.
(4) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на ръководителя на организационната единица.

Чл. 21. (1) За служител по сигурността на информацията може да бъде назначено лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да притежава само българско гражданство;
2. да е получило разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация при условията и по реда на глава пета.
(2) След назначаването служителят по сигурността на информацията задължително преминава обучение в областта на защитата на класифицираната информация.

Чл. 22. (1) Служителят по сигурността на информацията:
1. следи за спазването на изискванията на този закон и на международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация;
2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация;
3. разработва план за охрана на организационната единица чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение;
4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите;
5. извършва обикновено проучване по чл. 47;
6. осъществява процедурата по обикновеното проучване в рамките на организационната единица и води регистър на проучените лица;
7. уведомява ДКСИ при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служителя, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация;
8. информира незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения;
9. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ;
10. следи за правилното определяне нивото на класификация на информацията;
11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно или друго извънредно положение;
12. организира и провежда обучението на служителите в организационната единица в областта на защитата на класифицираната информация.
(2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, 8 и 9 служителите по сигурността на информацията в службите за сигурност и обществен ред уведомяват незабавно ръководителите на службите.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 8 и 9 уведомяват незабавно Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 23. За изпълнение на задачите по чл. 22 и в зависимост от обема на класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може да се подпомага от административни звена по сигурността.

Чл. 24. За служители в звената по чл. 23 се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 21.

Чл. 25. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.

Чл. 26. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.
(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.
(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 27. Чуждестранна класифицирана информация е класифицираната информация, предоставена от друга държава или международна организация по силата на международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 28. (1) Нивата на класификация за сигурност на информацията и техният гриф за сигурност са:
1. “Строго секретно”;
2. “Секретно”;
3. “Поверително”;
4. “За служебно ползване”.
(2) Информацията, класифицирана като държавна тайна, се маркира с гриф за сигурност:
1. “Строго секретно” – в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред;
2. “Секретно” – в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил във висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на труднопоправими или големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред;
3. “Поверително” – в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.
(3) Информацията, класифицирана като служебна тайна, се маркира с гриф за сигурност “За служебно ползване”.
(4) С цел осигуряване на допълнителна защита, когато това се налага от характера на информацията или когато е предвидено в международни договори, по които Република България е страна, ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение:
1. допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво на класификация от “Строго секретно”;
2. специален ред за създаване, ползване, размножаване, предоставяне и съхраняване на тези материали и документи;
3. кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи.

Чл. 29. Приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната чуждестранна класифицирана информация или на предоставяната от Република България на друга държава или международна организация такава информация в изпълнение на влязъл в сила международен договор за Република България и за съответната чужда държава или международна организация се осъществява в съответствие с разпоредбите на договора.

Чл. 30. (1) Маркирането на класифицираната информация се извършва чрез поставянето на съответен гриф за сигурност.
(2) Грифът за сигурност съдържа:
1. ниво на класификация;
2. дата на класифициране;
3. дата на изтичане на срока на класификация, когато е различна от датата на изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1;
4. правното основание за класифициране.
(3) На сбор от материали и/или от документи, съдържащи класифицирана информация с различен гриф за сигурност, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ от този сбор.

Чл. 31. (1) Грифът за сигурност се определя от лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ.
(2) Лицето, създало документа или материала, съдържащ класифицирана информация, в случай че е различно от лицето по ал. 1, е длъжно да постави гриф за сигурност, валиден до окончателното му определяне от лицето по ал. 1.
(3) Лицата, задължени да маркират класифицираната информация, отговарят за поставянето или непоставянето на гриф за сигурност.
(4) Поставянето, променянето или заличаването на гриф за сигурност се извършва само в рамките на предоставения достъп на лицето до класифицирана информация.
(5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ на нивото на класификация, определено по реда на този закон и правилника за прилагането му.
(6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ ръководител нивото на класификация не може да се променя или заличава.
(7) Не се допуска неоснователна промяна на нивото на класификация.
(8) Когато лице, получило по законоустановения ред класифицирана информация, установи, че нивото на класификация е неправилно определено, незабавно уведомява за това лицето по ал. 1 или неговия висшестоящ ръководител.
(9) В случай на промяна на нивото на класификация уведоменото лице е длъжно незабавно да съобщи това на получателя. При предаване на класифицираната информация на трети лица получателят незабавно уведомява тези лица за промяната.
(10) Ръководителите на организационните единици организират обучението на подчинените им служители за условията и реда за маркиране на информацията (поставянето, промяната и заличаването на грифовете за сигурност) под методическото ръководство на ДКСИ.

Чл. 32. Редът и начинът за маркиране на информацията се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 33. (1) Класифицираната информация се създава, обработва, предоставя, съхранява и унищожава при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове за прилагането му, както и в съответствие с предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) В срок една година след изтичането срока за защита информацията се предоставя на съответния държавен архив, освен ако специален закон не предвижда друго.
(3) Унищожаване на информация се допуска само след изтичането на една година след срока за защитата и.
(4) Държавната комисия по сигурността на информацията разрешава унищожаването на информация след предложение на комисия, съставена със заповед на ръководителя на съответната организационна единица. Комисията:
1. дава заключение коя информация няма историческо, практическо или справочно значение;
2. прави предложение за унищожаване на документи и материали.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на ДКСИ за унищожаване на информация подлежи на съдебно обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Класифицираната информация, придобита при използване на специални разузнавателни средства, се унищожава при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

Чл. 34. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните срокове, считани от датата на създаването и:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност “Строго секретно” – 30 години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност “Секретно” – 15 години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност “Поверително” – 5 години;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) за информация, класифицирана като служебна тайна – 6 месеца.
(2) С решение на ДКСИ, когато националните интереси налагат това, сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени, но с не повече от първоначално определените.
(3) След изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(4) В случаите на пълна ликвидация на организационната единица, когато специален закон не предвижда друго, информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, както и всички правомощия за промяна на нивото на класификация се предоставят на ДКСИ.
(5) Сроковете по ал. 1 и 2 се прилагат и по отношение на чуждестранна класифицирана информация, освен ако международен договор, по който Република България е страна, предвижда друг срок.

Чл. 35. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията води регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа данни за:
1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или документ;
2. датата на неговото създаване и предвидената дата за премахване на нивото на класификация;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за сигурност;
5. промяна или премахване нивото на класификация и датата на извършването им.
(3) Ръководителите на организационните единици предоставят на ДКСИ информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 за вписване в регистъра след създаването на материала или документа, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, съответно след премахване или промяна на нивото на класификация.
(4) Лицата по чл. 31, ал. 1 преразглеждат периодично, най-малко веднъж на две години, сроковете за защита на всеки материал или документ, маркиран с гриф за сигурност, за наличието на правни основания за промяна или премахване на нивото на класификация. При промяна на нивото на класификация се зачита изтеклият до промяната срок по чл. 34, ал. 1.
(5) Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра, както и условията и редът за извършване на справки от регистъра се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 36. Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 39.

Чл. 37. (1) Ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
(2) Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка по ал. 1 за тези служби.

Чл. 38. (1) Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след:
1. извършване на проучване на лицето за надеждност;
2. провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.
(2) Не се извършва проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа до информация, класифицирана като служебна тайна.

Чл. 39. (1) Не се извършва проучване за надеждност по отношение на:
1. председателя на Народното събрание;
2. президента на Република България;
3. министър-председателя;
4. (изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) заместник-министър председателите и министрите;
5. главния секретар на Министерския съвет;
6. народните представители;
7. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, адвокатите и следователите;
8. (нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет;
9. (нова – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) членовете на Комисията за противодействие на корупцията.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3, считано от момента на встъпването им в длъжност, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Лицата по ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа “необходимост да се знае”, когато информацията е:
1. (изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) за заместник-министър председателите, министрите и главния секретар на Министерския съвет – в кръга на тяхната компетентност;
2. за народните представители – при взето по установения ред решение на парламентарна комисия или на Народното събрание или когато комисия или Народното събрание заседават в закрито заседание;
3. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) за съдиите, прокурорите, европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, адвокатите и следователите – само за конкретното дело;
4. (нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) за членовете на Висшия съдебен съвет – при взето по установения ред решение на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет, когато колегията или пленумът заседават в закрито заседание;
5. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет – при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 89 от 2004 г.) (1) Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита.
(2) Лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа “необходимост да се знае”.

Чл. 40. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл. 39, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:
1. притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста, раздел VI;
2. е пълнолетно;
3. има завършено средно образование;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
5. (обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2016 г. – ДВ, бр. 49 от 2016 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.)
6. е надеждно от гледна точка на сигурността;
7. не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред;
8. е определено като надеждно за опазване на тайна.
(2) При наличие на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурност на информацията на другата държава или международна организация.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 се установяват служебно от организационната единица, инициираща процедурата по проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация на съответното лице.

Чл. 41. Надеждност на лицето от гледна точка на сигурността е налице, когато липсват данни относно:
1. осъществяване на дейност срещу интересите на Република България или срещу интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на международни договори;
2. участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна дейност;
3. осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред;
4. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред.

Чл. 42. (1) Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно:
1. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;
2. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице;
3. несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи;
4. психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация;
5. зависимост на проучваното лице от алкохол и наркотични вещества.
(2) За установяване на фактите по ал. 1, т. 4 и 5 органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях. Проучваното лице има право да откаже да се подложи на поисканите специализирани медицински и психологически изследвания. Отказът се прави в писмена форма и проучването се прекратява.
(3) Редът и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания, както и на периодичните прегледи на здравословното състояние съгласно чл. 18, ал. 1, т. 4 и методите за тяхното провеждане се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с ДКСИ.

Чл. 43. (1) Процедурата по проучване за надеждност има за цел да установи дали кандидатът отговаря на изискванията за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Процедурата по проучване за надеждност се извършва след писмено съгласие на проучваното лице, включително и да бъде извършена проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(3) Всички дейности по проучване на лицето се документират.
(4) Писменото съгласие по ал. 2 може да бъде оттеглено във всеки момент от осъществяване на процедурата по проучването.
(5) При оттегляне на писменото съгласие по ал. 2 проучваното лице няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок 1 година.
(6) В случаите по ал. 4 проверката се прекратява незабавно. Предоставените от проучваното лице материали и документи се връщат на лицето, а събраните в хода на проучването данни се унищожават незабавно от органа, извършил проучването.
(7) Процедурата по ал. 6 се урежда с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. (1) С цел установяване на надеждността за опазване на тайна от проучваното лице в хода на проучването се събират данни за трети лица, посочени във въпросника от проучваното лице.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.)

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) Проучването по чл. 43, ал. 1 се извършва за лица, заемащи или кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с достъп до класифицирана информация.
(2) Проучването по ал. 1 се извършва и спрямо лица, чиято работа изисква достъп до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, които изискват достъп до класифицирана информация, кандидатите следва да отговарят на изискванията на този закон за получаване на достъп до съответното ниво на класифицирана информация.
(4) В обявлението за провеждане на конкурса се посочва изрично изискването по ал. 3.
(5) Специфичните изисквания относно провеждането на процедурата за проучване на лицата по ал. 3 се уреждат в правилника за прилагане на закона.

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) (1) Органът по проучването отправя писмено искане до Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за извършване на проверка на проучваното лице по реда на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Към искането се прилага писменото съгласие на проучваното лице за извършване на проверката. Комисията извършва проверка в срок до 14 дни от получаване на искането и изпраща резултата от нея на органа по проучването, а при установена принадлежност – и на ДКСИ, и на проучваното лице.
(2) Когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването, когато е различен от Държавна агенция “Национална сигурност”, изпраща незабавно цялата преписка в Държавна агенция “Национална сигурност”, където проучването се довършва.
(3) В случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 15, когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването извършва проучването и изпраща цялата преписка в ДКСИ за вземане на решение по чл. 9, т. 9а.
(4) Държавна агенция “Национална сигурност”, съответно ДКСИ – в случаите по ал. 3:
1. разглежда фактите и обстоятелствата, съдържащи се в резултата от извършената проверка по ал. 1, с оглед преценка дали проучваното лице отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1;
2. може да поиска допълнителна информация и копия на документи от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и от проучваното лице.
(5) При установена принадлежност обжалването на решението на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не спира процедурата по проучването по този закон.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Проверка по ал. 1 не се извършва, когато орган по проучване е Държавна агенция “Разузнаване” или Служба “Военно разузнаване” на Министерството на отбраната.

Чл. 46. В зависимост от разрешавания достъп се извършват следните видове проучвания:
1. обикновено проучване – за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Поверително”;
2. разширено проучване – за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Секретно”;
3. специално проучване – за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”.

Чл. 47. (1) Обикновеното проучване се извършва от служителя по сигурността на информацията след писмено разпореждане на ръководителя на организационната единица.
(2) В случаите по чл. 20, ал. 3 проучването се извършва от ръководителя на организационната единица.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Обикновеното проучване има за цел проверка за установяване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, т. 1 – 4, 7 и 8.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).
(5) За изясняване на обстоятелствата по ал. 4 служителят по сигурността на информацията има право да изисква и да получава данни от службите за обществен ред и от компетентните държавни органи, а при необходимост – да иска съдействие от службите за сигурност.
(6) Служителят по сигурността на информацията приключва проучването и издава или отказва издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво на класификация “Поверително”, като своевременно уведомява ДКСИ.

Чл. 48. (1) Разширеното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност “Секретно”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Проучването по ал. 1, с изключение на случаите по чл. 11 и 15, се извършва от Държавна агенция “Национална сигурност” по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.
(3) Проучването по ал. 1 има за цел изясняване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).
(5) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разширеното проучване освен обстоятелствата по ал. 3 и 4 включва и проверки по местоживеене, по месторабота, на банковите сметки на проучваното лице и в данъчните регистри.

Чл. 49. (1) Специалното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност “Строго секретно”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Проучването по ал. 1, освен в случаите по чл. 11 и 15, се извършва от Държавна агенция “Национална сигурност” по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.
(3) Специалното проучване обхваща дейностите по чл. 48, ал. 3 – 5 и интервю както с проучваното лице, така и с три посочени от него лица.

Чл. 50. (1) В случай, че по време на проучванията по чл. 47, 48 и 49 се разкрият факти и обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение за съответното ниво на достъп, допълнително се провежда интервю с проучваното лице.
(2) Интервюто по ал. 1 има за цел изясняване на разкритите факти и обстоятелства.
(3) В зависимост от вида на проучване интервюто се провежда:
1. при обикновеното проучване – от служителя по сигурността на информацията, а в случаите по чл. 20, ал. 3 – от ръководителя на организационната единица;
2. при разширеното и специалното проучване – от органите, извършващи проучването.
(4) Интервюто по ал. 1 не се провежда, когато провеждането му би могло да доведе до нерегламентиран достъп до информация, класифицирана като държавна тайна.

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) В Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия проучванията по чл. 47, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 се извършват от органа по чл. 11, ал. 3 след писмено искане на ръководителя на съответното структурно звено.

Чл. 52. (1) Проучването за надеждност на лицето се извършва в следните срокове:
1. за обикновеното проучване – до 30 дни от получаване на писменото разпореждане или искане;
2. за разширеното проучване – до 45 дни от получаване на писменото искане на ръководителя на организационната единица;
3. за специалното проучване – до 60 дни от получаване на писменото искане на ръководителя на организационната единица.
(2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по ал. 1, но с не повече от 20 дни, въз основа на мотивирана писмена молба от служителите на службите за сигурност и за обществен ред или от служителите по сигурността на информацията, извършващи проучването, подадена преди изтичането на срока.
(3) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) При установена принадлежност в случаите по чл. 45а сроковете по ал. 1 се удължават с 15 дни.

Чл. 53. Държавната комисия по сигурността на информацията, службите по чл. 11 и 15 или служителят по сигурността на информацията издават или отказват издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво в 10-дневен срок от приключване на проучването за надеждност.

Чл. 54. (1) Разрешение за достъп се издава на лица, които отговарят на изискванията по чл. 40, ал. 1, предвидени за съответното ниво на класификация за сигурност на информацията.
(2) Разрешението за достъп е писмен документ. Разрешението се издава в три екземпляра по образец, утвърден от ДКСИ, съхранявани съответно в ДКСИ, в службата, която го е издала, и в организационната единица.
(3) Разрешението за достъп до по-високо ниво на класификация дава право на достъп и до класифицирана информация от по-ниско ниво, ако достъпът до по-ниското ниво на класификация се налага във връзка със заеманата длъжност или с изпълнението на конкретно възложена задача.

Чл. 55. (1) Разрешението за достъп се издава за срок:
1. пет години – за ниво на класификация “Поверително”;
2. четири години – за ниво на класификация “Секретно”;
3. три години – за ниво на класификация “Строго секретно”.
(2) Най-малко 3 месеца преди изтичането на сроковете по ал. 1 се извършва ново проучване по отношение на лицата, които продължават да заемат длъжност или да изпълняват конкретно възложена задача, която изисква достъп до класифицирана информация от определеното ниво.
(3) Проучването по ал. 2 и издаването на ново разрешение се извършва от компетентните органи при условията и по реда на тази глава.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) Не се извършва ново проучване за надеждност на лице, което в срока на издаденото разрешение за достъп заеме друга длъжност или се наложи да изпълнява друга задача, за която се изисква достъп до класифицирана информация от същото или по-ниско ниво на класификация за сигурност на информацията, за което е получило разрешение.

Чл. 56. (1) В случай, че за лице, на което е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, станат известни нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение неговата надеждност, служителят по сигурността на информацията извършва проверка на тези факти и обстоятелства.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва незабавно и има за цел изясняването на фактите и обстоятелствата по ал. 1.
(3) За извършваната проверка служителят по сигурността на информацията уведомява писмено ръководителя на организационната единица и органа, издал разрешението.
(4) След получаване на писменото уведомление ръководителят на организационната единица може да ограничи достъпа на проучваното лице до съответното ниво на класифицирана информация, като своевременно уведомява за това органа, издал разрешението.

Чл. 57. (1) Отказва се издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво, когато в хода на проучването се установи, че:
1. проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл. 40, ал. 1;

2. проучваното лице съзнателно е представило неверни или непълни данни.
(2) Отказът за издаване на разрешение се изготвя в 3 екземпляра по образец, утвърден от ДКСИ, съхранявани съответно в ДКСИ, в органа, който го е издал, и в организационната единица.
(3) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Проучваното лице се уведомява за отказа в писмена форма, като се посочва правното основание и му се издава препис от отказа.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.)
(6) Проучвано лице, на което е отказано разрешение за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво на класификация, за срок една година от издаването на отказа.

Чл. 58. Разрешението и отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация съдържат:
1. органа, издал документа;
2. име, презиме, фамилия, дата и място на раждане и ЕГН на проучваното лице;
3. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.)
4. вида на проучването;
5. нивото на класификация за сигурност на информацията, до което е разрешен или отказан достъп;
6. правното основание за издаването или за отказа да се издаде разрешение за достъп до класифицирана информация;
7. срока на валидност на разрешението;
8. номера на разрешението или на отказа;
9. дата и място на издаването;
10. подпис и печат.

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация, отнема издаденото разрешение, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) се установи, че лицето не отговаря на някои от изискванията на чл. 40, ал. 1;
2. лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата в областта на защитата на класифицираната информация;
3. лицето е извършило системни нарушения на закона или на подзаконовите актове, свързани със защитата на класифицираната информация.
(2) Органът по ал. 1 незабавно уведомява писмено ръководителя на организационната единица и лицето за отнемането на разрешението.
(3) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Отнемането на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 58.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.)
(6) Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок три години от отнемането.

Чл. 60. (1) Органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация, прекратява действието на издаденото разрешение по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията при:
1. смърт на лицето, получило разрешение за достъп до класифицирана информация;
2. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.)
4. изтичане на сроковете по чл. 55, ал. 1;
5. промяна на необходимостта от достъп до по-високо ниво на класификация за сигурност на информацията;
6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) отпадане на необходимостта от достъп до класифицирана информация.
(2) Органът по ал. 1 уведомява писмено ръководителя на организационната единица и лицето за прекратяване на разрешението.
(3) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Прекратяването на действието на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 58.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.)

Чл. 61. В случаите по чл. 59 и 60 служителят връща издаденото разрешение на органа, издал разрешението за достъп до класифицирана информация.

Чл. 62. Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение могат да се обжалват пред ДКСИ в 7-дневен срок от уведомяването на лицето по чл. 57, ал. 4, съответно по чл. 59, ал. 2 и по чл. 60, ал. 2.

Чл. 63. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чийто акт се обжалва, до ДКСИ.
(2) В жалбата се посочва органът, до който се подава, името и адресът на жалбоподателя, актът, който се обжалва, органът, който го е издал, оплакванията и искането на жалбоподателя.

Чл. 64. (1) Подадената след срока по чл. 62 жалба се връща на подателя срещу разписка.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага върнатата жалба.
(3) Искането за възстановяване на срока се разглежда от ДКСИ. Ако искането е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно, жалбата се оставя без разглеждане.

Чл. 65. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, издал обжалвания акт, може да преразгледа въпроса и да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация или да оттегли акта, с който е отнел издаденото разрешение. В тези случаи се уведомяват заинтересуваните.
(2) Когато органът, издал обжалвания акт, не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата заедно с цялата преписка на ДКСИ.
(3) Ако в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 жалбата не бъде изпратена на ДКСИ, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата на ДКСИ или да я уведоми за допуснатото забавяне. ДКСИ изисква преписката служебно.
(4) След получаване на преписката ДКСИ може да събира нови доказателства.

Чл. 66. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията се произнася по жалбата в двуседмичен срок от получаването и.
(2) Държавната комисия по сигурността на информацията се произнася с решение, с което отменя административния акт за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение или отхвърля жалбата.
(3) Когато органът противозаконно е отказал да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация, ДКСИ може да задължи този орган да започне процедура по проучване, като определи и срок за приключване.

Чл. 67. В 3-дневен срок от постановяване на решението ДКСИ го съобщава на жалбоподателя, на органа, чийто акт се обжалва, и на организационната единица.

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) (1) Решението на ДКСИ подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд.
(2) Жалбата се подава в 14-дневен срок до Върховния административен съд, който се произнася в срок до един месец и решението му е окончателно.
(3) Жалбата не спира изпълнението и се разглежда по правилата на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като делото се разглежда при закрити врата.
(4) Достъп до делото в деловодството и в съдебната зала се предоставя на страните, техните пълномощници, както и на лицата, на които председателят на състава разреши това.

Чл. 69. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.

Чл. 70. (1) Делата, съдържащи материали по проучванията за надеждност, се съхраняват, поддържат, актуализират, картотекират и закриват от органа, извършил проучването, отделно от другите видове дела.
(2) Делата се откриват от компетентния орган при започване на проучването за надеждност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) Данните, съдържащи се в делата, представляват класифицирана информация и се използват за целите на този закон.
(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, се съхраняват за срок не по-дълъг от пет години след изтичането на срока на разрешението, след което се унищожават.

Чл. 71. (1) Делата на проучваните лица съдържат:
1. молба за постъпване на длъжност, документи за възлагане изпълнението на конкретно възложена задача, изискваща достъп до класифицирана информация, съответно молба за участие в конкурс за заемане на такава длъжност или за изпълнение на такава задача;
2. документи относно физическите или юридическите лица, кандидатстващи за сключване или изпълнение на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
3. писмено съгласие за проучване;
4. писмено искане за проучването;
5. попълнен въпросник;
6. разрешение, сертификат или удостоверение за достъп до класифицирана информация;
7. документ за отказване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация;
8. документи по назначаване или възлагане на конкретна задача;
9. документи за преминало обучение по защита на класифицирана информация;
10. други документи, съдържащи факти и обстоятелства, събрани при условията и по реда на този закон.
(2) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране, картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 72. (1) Физическата сигурност на класифицираната информация включва система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, класифицирани като държавна или служебна тайна.
(2) Системата от мерки по ал. 1 включва защитата на сградите, помещенията и съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация, и контрола върху достъпа до тях.

Чл. 73. (1) Организационните единици прилагат система от мерки и средства за физическа сигурност на сгради, помещения и съоръжения, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация.
(2) Физическата сигурност се прилага за защита на класифицирана информация от всякаква заплаха или вреда в резултат на:
1. терористична дейност или саботаж;
2. нерегламентиран достъп или опит за нерегламентиран достъп.
(3) Необходимите способи и средства за физическа сигурност се определят в зависимост от нивото на класификация и количеството на класифицираната информация, от броя и нивото на достъп на работниците и служителите, определени съгласно чл. 3, от степента на заплаха от увреждащи действия.

Чл. 74. За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация ръководителите на организационните единици с помощта на служителите по сигурността на информацията:
1. определят зоните за сигурност;
2. определят около зоните за сигурност административни зони, в които се извършва контрол на хора и моторни превозни средства и които са с най-ниско ниво на сигурност;
3. въвеждат контролиран режим на влизане, движение и излизане от зоната за сигурност, както и задължително придружаване в тези зони на лица без право на достъп или с право на достъп до по-ниско ниво на класификация;
4. осигуряват съответен контрол над зоните за сигурност и административните зони чрез служители от звената по сигурност и охрана;
5. въвеждат специален режим за съхраняване на ключове от помещения, каси и други съоръжения, служещи за съхраняване на класифицирана информация.

Чл. 75. За осигуряване защитата на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, при срещи, разговори, съвещания, заседания и др., предмет на които е такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност срещу подслушване и наблюдение.

Чл. 76. Лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чийто предмет е класифицирана информация, представляваща държавна тайна, се проверяват предварително от звената за сигурност и охрана в организационната единица.

Чл. 77. (1) Всички материали и технически средства, които се използват за защита на класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията за стабилност и неразрушимост, съответни на нивото на класификация за сигурност на информацията, сертифицирани от ДКСИ или от друг орган, определен с решение на Министерския съвет.
(2) Други технически средства могат да се използват само по изключение, при условие че няма да се понижи нивото, необходимо за даденото ниво на класификация за сигурност на информацията.
(3) Средствата за физическа сигурност, сертифицирани за всяко ниво на класификация за сигурност, се определят в списък, утвърден от ДКСИ.

Чл. 78. Системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност, условията и редът за използването им се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 79. Служителите по сигурността на информацията извършват предварителен и текущ контрол по отношение на организацията, способите и средствата за физическа сигурност в организационната единица.

Чл. 80. (1) Документалната сигурност се състои в система от мерки, способи и средства за защита на класифицираната информация при създаването, обработването и съхраняването на документи, както и при организирането и работата на регистратури за класифицирана информация.
(2) Системата от мерки, способи и средства за документална сигурност, условията и редът за използването им се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 81. За осигуряване защита на класифицираната информация ръководителите на организационните единици определят допълнителни специални процедури и изисквания в рамките на своята компетентност.

Чл. 82. (1) В рамките на организационната единица се създава отделно организационно звено – регистратура за класифицирана информация, отговорно за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на упълномощени лица на материали, съдържащи класифицирана информация. Регистратурите за класифицирана информация са пряко подчинени на служителя по сигурността на информацията.
(2) Изискванията за изграждане и функциониране на регистратурите по ал. 1 се регламентират в правилника за прилагане на закона.

Чл. 83. (1) Персоналната сигурност представлява система от принципи и мерки, прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация.
(2) Принципите и мерките по ал. 1 включват принципа “необходимост да се знае”, процедурата по проучване на лицата и издаването на разрешение за достъп по глава пета, провеждането на обучение на лицата по реда на закона и правилника за неговото прилагане и осъществяването на контрол в тази област.

Чл. 84. Криптографската сигурност представлява система от криптографски методи и средства, които се прилагат с цел защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработка, съхраняване и пренасяне.

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за използването, производството и вносът на криптографски методи и средства за защита на класифицирана информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За защита на класифицираната информация се прилагат криптографски методи и средства само след предварително одобрение и регистрация от Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Производството и разпределянето на необходимите криптографски ключове се извършва от Държавна агенция “Национална сигурност”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват и от други организационни единици след разрешението и под контрола на Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 88. (1) В рамките на организационната единица прилагането на криптографските методи и средства се извършва от служителя по сигурността на информацията или от други служители от административното звено по сигурността, преминали обучение в областта на криптографската сигурност и получили разрешение за работа с криптографски средства.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Разрешението по ал. 1 се издава от Държавна агенция “Национална сигурност” след проучване на лицата по чл. 46, т. 3. Издаването, прекратяването и отнемането на разрешение се извършва при условията и по реда на глава пета. Отказът, прекратяването и отнемането не подлежат на обжалване по съдебен ред. Те подлежат на обжалване пред ДКСИ по реда на чл. 62 – 67.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Обучението по ал. 1 се извършва от Държавна агенция “Национална сигурност” или от други организационни единици след разрешението и под контрола на Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 89. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Сигурността на комуникационните и информационните системи (КИС) представлява система от принципи и мерки за защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в КИС.

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) (1) Задължителните общи условия за сигурност на КИС обхващат компютърната, комуникационната, криптографската, физическата, документалната и персоналната сигурност, сигурността при свързване на КИС, сигурността на самата информация на всякакъв електронен носител и контрамерките по TEMPEST, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”.
(2) За всяка КИС се извършва анализ на риска за сигурността съгласно изискванията по наредбата по ал. 1.
(3) Задължителните специфични изисквания и процедури за сигурност на КИС във всяка организационна единица се определят от ръководителя на организационната единица по предложение на служителя по сигурността на информацията. Тези изисквания и процедури подлежат на утвърждаване от Държавна агенция “Национална сигурност”.
(4) Изискванията и процедурите по ал. 3 включват подробно описание на мерките и правилата за сигурност, които се прилагат при проектиране и експлоатация на конкретната КИС.
(5) Изискванията и процедурите по ал. 3 се изготвят при условията и по реда, определени в наредбата по ал. 1.
(6) Всички последващи промени в специфичните изисквания и процедурите за сигурност по ал. 3 подлежат на утвърждаване от Държавна агенция “Национална сигурност” при условията и по реда, определени в наредбата по ал. 1.

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г. в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) (1) Преди въвеждане в експлоатация за работа с класифицирана информация за всяка КИС се провежда процедура по акредитиране при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 90, ал. 1.
(2) Не се допуска създаване, обработване, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация в КИС без наличието на издаден сертификат по чл. 14, т. 2.

Чл. 92. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Ръководителят на организационната единица, в която се използват КИС, по предложение на служителя по сигурността на информацията назначава служители или възлага на назначени служители функции по контрола за спазване на изискванията за сигурност на тези КИС при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 90, ал. 1.

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) (1) Държавна агенция “Национална сигурност” отнема издадения сертификат по чл. 14, т. 2 по писмено предложение на органа по прекия контрол по защита на класифицираната информация при констатирани системни нарушения на изискванията за сигурност на класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в КИС.
(2) Държавна агенция “Национална сигурност” прекратява действието на издадения сертификат по чл. 14, т. 2:
1. с изтичането на срока на действие на издадения сертификат за сигурност на КИС;
2. при премахване или промяна на нивото на класификация на информацията, която се създава, обработва, съхранява и пренася в КИС;
3. при прекратяване на експлоатацията на КИС;
4. при закриване на организационната единица без правоприемник.
(3) Отнемането и прекратяването на издаден сертификат по чл. 14, т. 2 може да се обжалва пред ДКСИ при условията, по реда и в срока по глава пета, раздел V и не подлежи на обжалване по съдебен ред.

Чл. 94. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) (1) Допуска се междусистемна връзка на КИС, предназначени за класифицирана информация до ниво “Секретно” включително, с други КИС за класифицирана информация със същото или различно ниво на класификация, както и към информационни системи от затворен тип при условията, посочени в наредбата по чл. 90, ал. 1.
(2) Допуска се междусистемна връзка на КИС, предназначени за класифицирана информация с ниво “За служебно ползване”, към интернет или други публични мрежи при условията, посочени в наредбата по чл. 90, ал. 1.
(3) Не се допуска междусистемна връзка на КИС, предназначени за класифицирана информация с ниво “Поверително” и “Секретно”, с КИС, предназначени за класифицирана информация с ниво “За служебно ползване”, които са свързани към интернет или други публични мрежи.
(4) Не се допуска междусистемна връзка на КИС, предназначени за класифицирана информация с ниво “Строго секретно”.

Чл. 94а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Междусистемната връзка е разрешена само когато:
1. в КИС са приложени механизми за защита на границата, одобрени от Държавна агенция “Национална сигурност”, при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 90, ал. 1;
2. комуникационните и информационните системи притежават издаден валиден сертификат по чл. 14, т. 2.

Чл. 94б. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.)

Чл. 94в. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.)

Чл. 95. (1) Индустриалната сигурност представлява система от принципи и мерки, които се прилагат по отношение на кандидати – физически и юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация, с цел защитата и от нерегламентиран достъп.
(2) Общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност се определят въз основа на този закон с наредба на Министерския съвет.
(3) По предложение на ДКСИ Министерският съвет определя с решение органа, провеждащ процедурата по проучване и издаващ удостоверение за сигурност.
(4) С договорите по ал. 1 се определят специфичните изисквания за защита на класифицираната информация, свързани с обема и нивото на класификация за сигурност, лицата, имащи достъп до нея, клаузи за отговорност в случай на неспазване на изискванията за индустриална сигурност.

Чл. 96. (1) Класифицирана информация може да бъде предоставяна само на физически лица, на които са издадени удостоверения и разрешения за достъп до класифицирана информация, и на юридически лица, на които е издадено удостоверение за такъв достъп.
(2) Извън случаите по ал. 1, ако има основание да се счита, че в процеса на дейност лице ще създаде или ще получи достъп до класифицирана информация, то е длъжно да поиска издаване на разрешение по реда на глава пета или удостоверение по реда на този раздел.

Чл. 97. (1) За получаване на удостоверение се извършва проучване на кандидата, при което се събират данни относно:
1. лицата, заемащи ръководни длъжности, както и лицата, на които е възложено непосредственото изпълнение на договора по чл. 95, ал. 1;

2. лицата, ангажирани с провеждането на преговорите във връзка със сключването на договора по чл. 95, ал. 1;

3. лицата, работещи в административното звено за сигурност на кандидата.
(2) В рамките на проучването се събират и данни за:
1. структурата и произхода на капитала на кандидата;
2. търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни, необходими за преценка на надеждността на кандидата.

Чл. 98. (1) При извършване на проучването кандидатът попълва въпросник, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) При последващо настъпване на промени в данните, попълнени от кандидата във въпросника по ал. 1, той се задължава незабавно да уведоми за това органа, извършил проучването.

Чл. 99. При предоставяне на неверни данни или при непредоставяне на данни във въпросника по чл. 98, ал. 1 кандидатът не получава удостоверение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 100. Удостоверение за достъп до класифицирана информация се издава на кандидат, който:
1. отговаря на изискванията за сигурност по този закон и актовете по неговото прилагане;
2. е икономически стабилен;
3. е надежден от гледна точка на сигурността.

Чл. 101. (1) Не се счита за икономически стабилен кандидат, който:
1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. е осъден за банкрут;
3. се намира в ликвидация;
4. е лишен от правото да упражнява търговска дейност;
5. има ликвидно и изискуемо задължение към държавата, към осигурителни фондове, както и към физически или юридически лица, когато е признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от трето лице;
6. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран.
(2) Изискването по ал. 1, т. 6 се отнася и за управителите, съответно за членовете на управителните органи на кандидатите.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, с изключение на информацията за наличието или липсата на публични задължения за кандидатите, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 102. (1) Кандидатът не се счита за надежден от гледна точка на сигурността, ако:
1. се установят данни, че не отговаря на изискванията по чл. 41;
2. се установи, че посочените от кандидата за проучване лица не отговарят на изискванията за сигурност по чл. 40.
(2) В случая по ал. 1, т. 2 кандидатът може да предложи други лица.
(3) Проучването на кандидата за надеждност от гледна точка на сигурността по ал. 1 се извършва от службите за сигурност.

Чл. 103. (1) В зависимост от резултата от проведеното проучване органът, който го извършва, издава удостоверение за сигурност или отказва издаването му.
(2) Отказва се издаване на удостоверение за сигурност, когато кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 100.
(3) Отказът по ал. 2 не се мотивира, като се посочва само правното основание за издаването му.

Чл. 104. (1) Удостоверението, както и отказът за издаване на удостоверение за сигурност се издават по образец, утвърден от ДКСИ, и съдържат:
1. компетентния орган;
2. наименование, седалище и номер на БУЛСТАТ на кандидата, на когото се издава удостоверението или отказът;
3. правното основание за издаване на удостоверението или отказа;
4. номер на удостоверението или отказа;
5. срок на валидност на удостоверението;
6. дата и място на удостоверението или отказа;
7. подпис и печат на органа, който издава удостоверението или отказа.
(2) Удостоверението или отказът за издаване на удостоверение са писмени документи и се издават в три екземпляра, които се съхраняват в ДКСИ, в органа, извършил проучването, и в кандидата.

Чл. 105. Ръководителят на организационната единица – възложител по договора, определя лице, което осъществява контрол по спазване разпоредбите на закона и актовете по неговото прилагане и консултира изпълнителя при изпълнението на договора.

Чл. 106. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) (1) Удостоверението за сигурност се издава за срок не по-дълъг от три години.
(2) Не се извършва ново проучване на физически или юридически лица, които в срока на издаденото удостоверение за сигурност кандидатстват за изпълнение на друг договор, свързан с достъп до класифицирана информация от същото или по-ниско ниво на класификация за сигурност на информацията, за което са получили удостоверение за сигурност.

Чл. 107. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2007 г.) (1) При необходимост най-малко три месеца преди изтичането на срока на валидност на издаденото удостоверение за сигурност се извършва ново проучване по отношение на физическото или юридическото лице, ако то продължава да изпълнява същия или друг договор, който изисква достъп до класифицирана информация.
(2) Проучването по ал. 1 и издаването на ново удостоверение за сигурност се извършват от съответния компетентен орган по чл. 95, ал. 3 при условията и по реда на този раздел.

Чл. 108. (1) Органът, издал удостоверението, упражнява контрол с цел установяване дали кандидатът продължава да отговаря на изискванията за сигурност по този закон.
(2) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали да отговарят на изискванията по чл. 100, т. 1, органът, издал удостоверението, определя срок за отстраняване на пропуските, ако те не са довели до нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
(3) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали да отговарят на някои от изискванията по чл. 100, т. 2 и 3 и не са отстранили пропуските в срока по ал. 2 или е установено, че нарушението по чл. 100, т. 1 е довело до нерегламентиран достъп до класифицирана информация, удостоверението за сигурност се отнема от органа, който го е издал.

Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Отказът по чл. 103, ал. 2, както и отнемането на издадено удостоверение за сигурност не подлежат на обжалване по съдебен ред. Те се обжалват пред ДКСИ по реда на чл. 62 – 67.

Чл. 110. (1) Данните, събрани при проучването на кандидат по този раздел, се съхраняват от органа, извършил проучването, в отделно дело и се ползват със защита като класифицирана информация.
(2) Данните, съдържащи се в делата по ал. 1, могат да се използват за целите на този закон.
(3) Делото по ал. 1 се съхранява за срок 20 години считано от датата на прекратяване дейността на кандидата.
(4) Специалните правила за откриване, съхраняване поддържане, актуализиране, картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 111. Защитата на класифицираната информация в областта на изобретенията и полезните модели се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за патентите, освен ако този закон предвижда друго.

Чл. 112. Лицата по чл. 95, ал. 1 след получаване на удостоверение за сигурност по този раздел имат всички задължения на организационните единици по този закон.

Чл. 113. (1) Република България предоставя или обменя класифицирана информация с държави или международни организации, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация.
(2) Ако международният договор по ал. 1 не посочва кое е приложимото право за неуредени от него въпроси, прилага се правото на страната – източник на информацията.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато няма влязъл в сила международен договор за защита на класифицирана информация с друга държава или международна организация, Република България предоставя или обменя класифицирана информация с тях само в случаи, свързани със защита на националната и сигурност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Алинея 3 се прилага за класифицирана информация на Република България с ниво на класификация за сигурност “За служебно ползване”, “Поверително” и “Секретно”.
(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Алинея 3 не се прилага спрямо чуждестранна класифицирана информация, предоставена на Република България от друга държава или международна организация.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Предоставянето или обменът по ал. 3 се извършва само при наличие на предварително писмено уверение от съответната държава или международна организация, че законодателството и изградената система за защита на класифицирана информация осигуряват на предоставяната класифицирана информация същата или по-висока степен на защита от предвидената в този закон, включително и съответната отговорност при нарушаване на правилата за нейната защита.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Писменото уверение по ал. 6 се предоставя от съответния компетентен орган по сигурността на другата държава или международната организация.

Чл. 114. (1) (Предишен текст на чл. 114 – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Решението за предоставяне или обмен на класифицирана информация по чл. 113, ал. 1 се взема от ДКСИ въз основа на предварително становище от организационната единица, която предоставя информацията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Решението за предоставяне или обмен на класифицирана информация по чл. 113, ал. 3 се взема от ДКСИ за всеки конкретен случай въз основа на предварително писмено мотивирано становище от организационната единица, която предоставя информацията.
(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В мотивираното становище по ал. 2 задължително се посочва държавата или международната организация, на която се налага предоставяне на класифицирана информация, необходимостта и конкретните интереси, свързани с националната сигурност, които се налага да бъдат защитени, както и нивото на класификация за сигурност на информацията.

Чл. 115. (1) В съответствие със сключения международен договор за защита на класифицирана информация ДКСИ и компетентният орган по сигурността на информацията на другата държава или международна организация следва на взаимна основа предварително да установят, че предоставяната или обменяната информация ще бъде надеждно защитена.
(2) За предварителното установяване на обстоятелството по ал. 1 компетентният орган по сигурността на информацията на другата държава или международна организация следва да удостовери пред ДКСИ, че лицата, които ще имат достъп до предоставяната или обменяната класифицирана информация, са оправомощени за достъп до съответното или по-високо ниво на класификация за сигурност чрез разрешение или удостоверение.

Чл. 116. По отношение на обменяната или предоставената на Република България класифицирана информация от страна на международна организация, чийто член е Република България, се прилагат принципите, нормите и процедурите за защита на класифицирана информация, действащи в рамките на тази международна организация, ако такова задължение произтича за Република България от членството и в международната организация.

Чл. 117. (1) Който наруши чл. 17, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по чл. 17 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 2 ръководителят на юридическото лице се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 118. (1) Който извърши нарушение по чл. 18 и 19 се наказва с глоба от 50 до 300 лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 18 и 19.

Чл. 119. Служител по сигурността на информацията, който извърши нарушение по чл. 22, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

Чл. 120. (1) Който извърши нарушение по чл. 31 се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 31.

Чл. 121. Лице по чл. 31, ал. 1, което извърши нарушение по чл. 35, ал. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лева.

Чл. 122. (1) Длъжностно лице, което извърши нарушение по чл. 43, ал. 6, се наказва с глоба от 50 до 5000 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 43, ал. 6.

Чл. 123. Ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 73, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

Чл. 124. (1) Който извърши нарушение по чл. 86, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по чл. 86 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
(3) За допускане извършването на нарушението по ал. 1 ръководителят на юридическото лице се наказва с глоба от 300 до 2000 лв.

Чл. 125. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 90, ал. 3, изречение второ, се наказва с глоба от 300 до 2000 лв.

Чл. 126. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 92, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 127. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 91, ал. 2 и чл. 94, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Ръководител на организационна единица, който допусне извършването на нарушение по чл. 91, ал. 2 и чл. 94, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 128. (1) Който извърши нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
(2) За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(3) Ръководител на организационна единица и служител по сигурността на информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 129. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 98, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 130. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 108, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 131. Ръководител на организационна единица, който не предостави информация на компетентните органи, поискана при условията и по реда на закона, се наказва с глоба от 500 лв.

Чл. 132. (1) (Предишен текст на чл. 132 – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) В случаите, когато за нарушение на закона и нормативните актове по неговото прилагане не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба от 30 до 200 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от ръководител на организационна единица, наказанието е глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 133. Когато нарушенията по чл. 117 – 132 са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 134. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Актовете за установяване на нарушения по предходните членове се съставят от упълномощени от председателя на ДКСИ или от председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на ДКСИ или от председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” или упълномощен от него заместник-председател в зависимост от компетентността им.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) “Служби за сигурност” са Държавна агенция “Разузнаване”, Националната служба за охрана, Държавна агенция “Национална сигурност”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и дирекция “Вътрешна сигурност” на Министерството на вътрешните работи, Служба “Военно разузнаване” на Министерството на отбраната, Държавна агенция “Технически операции” и Комисията за противодействие на корупцията.
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) “Служби за обществен ред” са Главна дирекция “Национална полиция”, Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”, Главна дирекция “Гранична полиция”, Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, областните дирекции на МВР и служба “Военна полиция” към министъра на отбраната.
3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) “Организационна единица” са: органите на държавна власт и техните администрации, администрацията по чл. 136, ал. 10 от Закона за съдебната власт, Министерството на отбраната и определени от министъра на отбраната структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и формирования от Българската армия, органите на местното самоуправление и местната администрация, публичноправните субекти, създадени със закон или с акт на орган на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация.
4. “Служител по сигурността на информацията” е физическо лице, назначено от ръководителя на организационната единица за осъществяване на дейността по защита на класифицираната информация в организационната единица.
5. (доп. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) “Компетентен орган по издаване, прекратяване, отнемане и отказване на разрешение за достъп до класифицирана информация” са ДКСИ и ръководителите на службите за сигурност и за обществен ред или заместниците им, когато са упълномощени от тях, както и служителите по сигурността на информацията.
6. “Нерегламентиран достъп до класифицирана информация” е разгласяване, злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване на класифицирана информация, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата и или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се счита и всеки пропуск да се класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправилното му определяне, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за това.
7. “Регистратура” е обособена структура, в която се регистрира, получава, изпраща, разпределя, изработва, размножава, предоставя и съхранява класифицирана информация.
8. “Регистратура в областта на международните отношения” е регистратура, създадена по силата на международен договор, по който Република България е страна.
9. “Гриф за сигурност” е маркировка върху материал, съдържащ класифицирана информация, която показва нивото на класификация.
10. “Материал” е документ или всякакъв друг предмет от техническо естество, съоръжение, оборудване, устройство или въоръжение, произведени или в процес на производство, както и съставни части от тях, използвани за производството им.
11. “Документ” е всяка записана информация, независимо от физическата и форма или характеристика, включително следните носители на информация: ръчно или машинно написан материал, програми за обработка на данни, печати, карти, таблици, снимки, рисунки, оцветявания, гравюри, чертежи или части от тях, скици, чернови, работни бележки, индигов лист, мастилени ленти или възпроизвеждане чрез каквито и да е средства или процеси звук, глас, магнитни записи, видеозаписи, електронни записи, оптични записи в каквато и да е форма, портативни съоръжения или уреди за автоматизирана обработка на данни с постоянен носител на информация или с преносим носител на информация и други.

12. “Сбор от материали и/или от документи” е съвкупност от материали и/или документи, събрани заедно за постигане на предвидена от закона цел, отнасящи се до една тема и подредени по определен ред.
13. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) “Национална сигурност” е понятието по чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
14. “Интереси на Република България, свързани с националната сигурност” са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:
а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;
б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;
в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;
г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;
д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи.
15. “Вреда в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред” е заплаха или увреждане на интересите на Република България или на тези интереси, които тя се е задължила да защитава, вредните последици от чието увреждане не могат да бъдат елиминирани, или вредни последици, които могат да бъдат смекчени само с последващи мерки. В зависимост от значимостта на интересите и сериозността на причинените вредни последици вредите са непоправими или изключително големи, трудно поправими или големи и ограничени, като:
а) непоправими или изключително големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи цялостно или частично разрушаване на националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси;
б) трудно поправими или големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи значително негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което не може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени само със значителни последващи мерки;
в) ограничени вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи краткотрайно негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени с незначителни последващи мерки.

16. “Повторно” е нарушението на закона или на нормативните актове по неговото прилагане, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
17. “Системни нарушения” са три или повече нарушения на закона или на нормативните актове по неговото прилагане, извършени в продължение на една година.
18. “Създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация” е създаването, маркирането, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането и разсекретяването на класифицирана информация.
19. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Комуникационна и информационна система (КИС)” е съвкупност от технически (включително комуникационни средства, устройства за защита на границата, криптографски средства и среда за разпространение на сигнала в границите на системата) и програмни средства, методи, процедури и персонал, организирани за осъществяване на една или няколко от функциите по създаване, обработване, ползване, съхраняване и обмен на класифицирана информация в електронна форма. Комуникационната и информационната система може да е изградена и на основата на една или повече отделни работни станции, несвързани в мрежа.
20. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Информационна система от затворен тип” е система с приложени мерки за защита, без достъп до публични мрежи, предназначена за работа с информация, която не е класифицирана.
21. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Междусистемна връзка” е връзка между две или повече КИС, както и връзка на КИС към други информационни системи за работа с информация, която не представлява класифицирана информация за целите на обмена на данни и други информационни ресурси по еднопосочен или многопосочен път. Връзката между КИС и система, предлагаща единствено комуникационна инфраструктура за пренасяне на класифицирана информация, защитена чрез криптографски средства, одобрени по реда на наредбата по чл. 85, не се счита за междусистемна връзка.
22. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Граница на КИС” е физически или логически периметър, който определя границите на защита на КИС.
23. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Механизъм за защита на границата” е съвкупност от компоненти (програмни или технически средства), служещи за контрол, наблюдение и филтриране с цел предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицираната информация и информационните ресурси в КИС при междусистемна връзка.
24. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Компрометиращи електромагнитни излъчвания” са непреднамерено излъчени електромагнитни сигнали, свързани с работата на технически средства за създаване, обработване, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация, чието прихващане и анализ могат да доведат до нерегламентиран достъп до нея.
25. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “TEMPEST” е изследване, изучаване и контрол на компрометиращите електромагнитни излъчвания и контрамерките за тяхното потискане и ограничаване.
26. (нова – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) “Контрамерки по TEMPEST” са мерки за сигурност, имащи за цел защита от нерегламентиран достъп до класифицирана информация чрез компрометиращи електромагнитни излъчвания.

§ 2. “Длъжностно лице” по смисъла на този закон е лице по чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс.

§ 2а. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон главният секретар и заместник главният секретар на Министерството на вътрешните работи, членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експертите и техническите сътрудници към него, административният секретар на Министерството на вътрешните работи, служителите и кандидатите за служители на дирекция “Миграция”, на дирекция “Международно оперативно сътрудничество”, на дирекциите от общата и специализираната администрация, на Академията на Министерството на вътрешните работи, на Медицинския институт, на Националния институт по криминалистика и Института по психология на Министерството на вътрешните работи, на структурите по чл. 37, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи и ръководителите и кандидатите за ръководители на служби за сигурност и за обществен ред в Министерството на вътрешните работи се смятат за служители на дирекция “Вътрешна сигурност”.

§ 2б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.)

§ 3. В срок три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане.

§ 4. В срок три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет:
1. приема наредбите по чл. 13, чл. 78, чл. 85, чл. 90, ал. 1 и чл. 95, ал. 2;
2. привежда в съответствие с този закон Наредбата за секретните патенти (ДВ, бр. 81 от 1993 г.) по предложение на председателя на Патентното ведомство.

§ 5. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването, съгласувано с ДКСИ, издава наредбата по чл. 42, ал. 3.

§ 6. В срок един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет създава Държавна комисия по сигурността на информацията и приема устройствен правилник за организацията и дейността и.

§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици назначават служители по сигурността на информацията освен в случаите по чл. 20, ал. 3 и създават административните звена по сигурността при условията на чл. 23.

§ 8. В срок три месеца от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици и ръководителите на службите за сигурност и обществен ред съставят списъците по чл. 37.

§ 9. (1) Изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност “Строго секретно от особена важност”, “Строго секретно” и “Секретно”, се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно “Строго секретно”, “Секретно” и “Поверително”, като сроковете се изчисляват съгласно чл. 34, ал. 1 и се броят от датата на създаването им.
(2) В срок от една година от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици са длъжни да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите и документите, съдържащи класифицирана информация.

§ 10. (1) Допуските, издадени по реда на действащите нормативни актове преди влизането в сила на закона, запазват действието си до издаване на разрешения за достъп. Ръководителите на организационните единици, в които работят лица с допуск и чиито длъжности или конкретно възложени задачи изискват работа с класифицирана информация, са длъжни да поискат издаване на разрешения за достъп в съответствие с изискванията на закона в 3-месечен срок от влизането му в сила. Неизпълнението на това задължение води до прекратяване действието на вече издадените допуски.
(2) Процедурата по проучване и издаване на разрешенията по ал. 1 приключва в срок, определен от ДКСИ, но не по-дълъг от 18 месеца.

§ 11. (Попр. – ДВ, бр. 5 от 2003 г.) Заварените процедури по издаване на допуски за работа със секретна информация се трансформират в процедура по проучване, извършвана при условията и по реда на закона.

§ 11а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Започналите процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за посочените в § 2а и 2б от допълнителните разпоредби служители се довършват по досегашния ред.

§ 12. В Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 2000 г.) в чл. 20, ал. 1, т. 2 думите “да пази като служебна тайна данните, които са му станали известни” се заменят с “да защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна”.

§ 13. В Закона за Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 67 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 2001 г.) в чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “държавна, или служебна тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) В случаите по ал. 2 се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.”

§ 14. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр.1 и 40 от 2002 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 5 думите “държавната и служебната тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна”.
2. В чл. 32 т. 9 се отменя.
3. В чл. 35, ал. 1, т. 14 думите “държавната и служебната тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна”.
4. В чл. 78, ал. 1, т. 16 думите “държавната и служебната тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна”.
5. В чл. 200 думите “държавна или служебна тайна” се заменят с “класифицирана информация”.
6. В чл. 273 думите “държавна и служебна тайна” се заменят с “класифицирана информация”.
7. В чл. 281, т. 1 думите “държавната и служебната тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна”.

§ 15. В чл. 9, ал. 2 от Валутния закон (ДВ, бр. 83 от 1999 г.) думите “и служебна тайна” се заменят с “тайна и изискванията за защита на класифицираната информация, представляваща служебна тайна”.

§ 16. В чл. 3, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 от 2002 г.) думата “служебна” се заменя с “класифицирана информация, представляваща служебна тайна”.

§ 17. В чл. 15, ал. 3 от Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 и 95 от 1999 г.) думите “с опазване на” се заменят със “със защита на класифицирана информация, представляваща”.

§ 18. В § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за бежанците (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.) думите “служебна тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща служебна тайна”.

§ 19. В чл. 52 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.) се създава ал. 8:
“(8) По писмено искане на председателя на ДКСИ или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред банките са длъжни да предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са обект на проучване за надеждност, при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Към искането се прилага съгласие на проучваното лице за разкриването на тези сведения.”

§ 20. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 75 се създава нова т. 2:
“2. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;”.
2. В чл. 78 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
“(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.”
3. В чл. 79, ал. 1 и 2 думите “чл. 75, т. 1 и 3” се заменят с “чл. 75, т. 1 – 3”.

§ 21. В Закона за Министерството на вътрешните работи ( обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7, т. 14 думите “шифровата работа в Република България и задграничните и представителства” се заменят с “криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските и представителства”.
2. В чл. 46, ал. 1, т. 7 думите “опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна” се заменят със “защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна”.
3. В чл. 51 ал. 1 се изменя така:
“(1) Национална служба “Сигурност” осъществява дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.”
4. В чл. 52, ал. 1 думите “опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна” се заменят със “защита на класифицираната информация”.
5. Член 53 се отменя.
6. Член 124 се изменя така:
“Чл. 124. (1) Дирекция “Защита на средствата за връзка” е специализирана дирекция на МВР за криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските и представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър, като:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска защита на класифицираната информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира използването, производството и вноса на средства за криптографска защита;
2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските и представителства и криптографската защита на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и със закон;
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;
6. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;
7. осъществява оперативно-издирвателна дейност;
8. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави в кръга на своята компетентност;
9. извършва информационна дейност.
(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.”
7. В чл. 162 ал. 3 се отменя.
8. В чл. 187 думите “опазване на данните и сведенията, съставляващи държавна тайна” се заменят със “защита на класифицираната информация”.

§ 22. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2 след думите “кредитните отношения” се поставя запетая и се добавя “освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация”.
2. В чл. 23, ал. 2 думите “които са служебна и” се заменят с “която е класифицирана информация, представляваща служебна тайна или”.

§ 23. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 1 от 2002 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 1 думата “представлява” се заменя с “е класифицирана информация, представляваща”.
2. В чл. 9, ал. 2 думите “държавна или служебна тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна”.
3. В чл. 13, ал. 3 думите “20 години” се заменят с “2 години”.
4. В чл. 37, ал. 1, т. 1 думите “държавна или служебна тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна”.
5. В чл. 41, ал. 4 думата “засекретяването” се заменя с “маркирането с гриф за сигурност”.

§ 24. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; бр. 38 от 2001 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 70, ал. 2 думите “държавна тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна тайна”.
2. В чл. 78, ал. 2 думите “държавна тайна” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна тайна”.

§ 25. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г.) чл. 25 се изменя така:
“Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна
Чл. 25. (1) Държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
(2) Класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и редът за работа с нея се определят със закон.”

§ 26. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г.) в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “включително и представляващите държавна тайна” се заличават.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В случаите, когато информацията по ал. 1 е класифицирана информация, тя се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”

§ 27. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г.) в чл. 11, ал. 1 думите “секретна кореспонденция” се заменят с “кореспонденция, съдържаща класифицирана информация”.

§ 28. В Указ № 612 за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г., бр. 11 и 47 от 1998 г.) в глава втора чл. 9 се отменя.

§ 29. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм., бр. 92 и 97 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2002 г.) в чл. 6, т. 1 думите “са предмет на държавна тайна” се заменят със “са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна”.

§ 30. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 57 от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 22 думите “опазване на тайната” се заменят със “защита на класифицираната информация”.
2. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:
“(2) Регистрирането, използването, обработването и съхраняването на статистически данни, представляващи класифицирана информация, се извършват в съответствие с изискванията на нормативните актове за защита на класифицираната информация.”

§ 31. В Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 109 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 1 думите “държавната, служебната” се заменят с “класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и”.
2. В чл. 31 се създава ал. 7:
“(7) Когато при упражняване на правомощията по ал. 1 се налага достъп до класифицирана информация, се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.”

§ 32. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) в чл. 6, ал. 2 изречение второ се изменя така:
“Те могат да изпълняват и да възлагат обществени поръчки, свързани с отбраната или сигурността на страната, които имат за предмет класифицирана информация, представляваща държавна тайна, като тяхното изпълнение се извършва при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”

§ 33. В Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 56 от 1998 г.) в чл. 32 ал. 2 се изменя така:
“(2) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при или по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица.”

§ 34. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. (1) Секретни патенти се издават за изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
(2) При подаване на заявка за секретен патент заявителят е длъжен да декларира, че изобретението представлява държавна тайна.
(3) Нивото на класификация за сигурност на изобретение по заявка съгласно ал. 2 се определя от съответния компетентен орган, до чиято дейност се отнася изобретението, след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията.
(4) Компетентният орган по ал. 3 се произнася в 3-месечен срок от сезирането му и информира за това Патентното ведомство. На заявката за секретен патент с определено ниво на класификация за сигурност се поставя съответен гриф, като за това се уведомява заявителят.
(5) Ако в срока по ал. 4 в Патентното ведомство не се получи информация за нивото на класификация за сигурност на изобретението, се счита, че заявката не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Патентното ведомство уведомява заявителя, че изобретението по заявката за секретен патент не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и изисква изричното му съгласие заявката да се разглежда по общия ред. В случай, че той не изрази съгласие, заявката се счита за оттеглена и материалите се връщат.
(6) Ако компетентният орган по ал. 3 е заявител и след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията заявката е маркирана с гриф за сигурност съгласно ниво на класификация за сигурност на изобретението, процедурата по ал. 4 и 5 не се прилага.
(7) Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни патенти, за което не се дължи такса.”
2. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
“(2) Компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията могат да забранят патентоване в чужбина на изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна.”
3. В чл. 31, ал. 5 думите “след предварително писмено съгласие на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи” се заменят с “при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация”.
4. В чл. 32, ал. 8 думите “само от Министерския съвет по искане на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи” се заменят с “от Държавната комисия по сигурността на информацията”.
5. В чл. 45, ал. 3 думите “Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията”.
6. В чл. 46 ал. 3 се отменя.
7. В чл. 48 думите “чл. 46, ал. 1, 2 и 3” се заменят с “чл. 46, ал. 1 и 2”.
8. В чл. 50 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. заявката е за секретен патент за изобретение, съдържащо класифицирана информация, представляваща държавна тайна;”;
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Патентното ведомство извършва публикация, когато по реда на чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация са отпаднали правните основания за класифициране на информацията, съдържаща се в изобретението като държавна тайна.”
9. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите “чл. 46, ал. 2 и 3” се заменят с “чл. 46, ал. 2”.
10. В чл. 67 ал. 6 се изменя така:
“(6) В случаите на самопосочване на Република България по чл. 8, ал. 2, буква “б” от договора Патентното ведомство изпраща международната заявка на компетентните органи, до чиято дейност се отнася изобретението, за определяне нивото на класификацията за сигурност. Определянето на нивото на класификацията за сигурност на изобретението по заявката се осъществява при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и в срока по чл. 24, ал. 4 от този закон. Ако се установи, че международната заявка съдържа информация, класифицирана като държавна тайна, тя не се третира като международна, не се разпраща служебно и не се публикува.”
11. В чл. 84, ал. 1 думите “секретна заявка” се заменят със “заявка за секретен патент”, а думите “от 100 до 1000 лв.” се заменят с “от 1000 до 20 000 лв.”.

§ 35. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г.) в чл. 99, ал. 1 думите “националния шифров орган” се заменят с “дирекция “Защита на средствата за връзка”.

§ 36. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) в чл. 33, ал. 2 думите “държавна или служебна тайна по закон” се заменят с “класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна”.

§ 37. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. – Решение № 10 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 24 от 2001 г.; бр. 52 от 2001 г. – Решение № 14 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.).
(2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.

§ 38. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1, 86, 90 и 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; бр. 98 от 2000 г. – Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 101 от 2001 г.) чл. 284а и 313б се отменят.

§ 39. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; бр. 44 от 2001 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.) чл. 24, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 29, ал. 2, чл. 48, ал. 5 и § 6 от преходните и заключителните разпоредби се отменят.

§ 40. В Закона за избиране на Велико Народно събрание (обн., ДВ, бр. 28 от 1990 г.; изм., бр. 24 от 2001 г.) чл. 42а се отменя.

§ 41. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 24, 80 и 90 от 2001 г.) в чл. 8 ал. 2 се отменя.

§ 42. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г., бр. 85 от 1995 г. – Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г.) в чл. 42 ал. 4 се отменя.

§ 43. Този закон отменя Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; изм., бр. 90 и 99 от 1992 г., бр. 108 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г.).
————————-
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 април 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2006 Г.)
§ 24. Законът влиза в сила от 1 май 2006 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:
1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква “а” и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1, буква “а” и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”.
2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква “б”, § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите “и 309б”) и 63, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)
§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2007 Г.)
§ 10. (1) Срокът за защита на изготвените до влизането в сила на този закон материали и документи, маркирани с гриф за сигурност “За служебно ползване”, се изчислява съгласно чл. 34, ал. 1 и се брои от датата на създаването им.
(2) Ръководителите на организационните единици в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон разглеждат повторно и привеждат в съответствие с изискванията му материалите и документите, класифицирани като служебна тайна.

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 26.09.2008 Г.)
§ 18. Този закон влиза в сила два месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г.)
§ 47. Параграф 2а от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация не се прилага за посочените в него служители, спрямо които до влизането в сила на този закон са започнали процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.

(ОБН. – ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)
§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

(ОБН. – ДВ, БР. 16 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 26.02.2010 Г.)
§ 149. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г. и бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
3. Навсякъде в закона думите “структурите на Министерството на отбраната” се заменят с “Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 155. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и на § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1 – 23, § 25, § 27 – 30, § 32 – 34, § 40, § 41, § 43 – 55, § 63 – 89 и § 91 – 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 22.03.2011 Г.)
§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1 – 8, § 11 – 14, § 17, 18 и § 29, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 48 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 24.06.2011 Г.)
§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 14.10.2011 Г.)
§ 57. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 44 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
§ 54. (1) Създадената с този закон Главна дирекция “Национална полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция “Криминална полиция” и на Главна дирекция “Охранителна полиция”.
(2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция “Криминална полиция” и Главна дирекция “Охранителна полиция” се осъществява от директора на Главна дирекция “Национална полиция”.

§ 55. С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция “Криминална полиция” и в Главна дирекция “Охранителна полиция”, се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и на лица, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция “Национална полиция”.

§ 56. Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на съответните нови актове, доколкото не му противоречат.

§ 57. Стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 70. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2012 Г.)
§ 3. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема необходимите изменения и допълнения в наредбата по чл. 90, ал. 1.

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 14.06.2013 Г.)
§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 70 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2013 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2013 Г.)
§ 42. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 53 ОТ 2014 Г.)
§ 22. Започналите до влизането в сила на този закон процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за посочените в § 2а от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация служители се довършват по досегашния ред.

(ОБН. – ДВ, БР. 61 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)
§ 7. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)
§ 31. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 62 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2016 Г.)
§ 229. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. параграфи 86, 126, 202, 227 и 228, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.;
2. параграф 194 относно чл. 360о – 360т, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”;
3. параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м, които влизат в сила три години след обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 71 ОТ 2016 Г.)
§ 18. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон органът по проучването, с изключение на Държавна агенция “Разузнаване” и служба “Военна информация” на Министерството на отбраната, отправя писмено искане по чл. 27 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за служителите с достъп до класифицирана информация, за които проверка за принадлежност не е правена. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в тридневен срок от приключване на проверката уведомява за резултата от нея органа по проучването, а при установена принадлежност – и ДКСИ, и проучваното лице.
(2) При липса на писмено съгласие по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия действието на разрешението за достъп до класифицирана информация на лицето по ал. 1 се прекратява.

§ 19. При установена принадлежност за лице по предходния параграф към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави преценка за надежност по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 по реда на глава пета.

§ 20. Заварените производства по жалби срещу откази за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация или срещу отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5, се приключват по реда на този закон.

§ 21. Прекратяват действието си влезлите в сила откази за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация или отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5, за които сроковете по чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6 не са изтекли.

(ОБН. – ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 102. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на:
1. параграфи 6 – 8, § 12, т. 1, 2 и 4, § 13, § 14, § 18 – 20, § 23, § 26 – 31, § 32, т. 1 и 4, § 33 – 39, § 41 – 48, § 49 относно чл. 187, ал. 3, изречение първо, § 50 – 59, § 61 – 65, § 81 – 85, § 86, т. 4 и 5, § 87, т. 3, § 90, т. 1, § 91, т. 2 и 3, § 92, § 93 и § 97 – 101, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 32, т. 2 и 3, § 49 относно чл. 187, ал. 3, ново изречение второ, § 69 – 72, § 76 относно лицата по § 70, § 78 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 79 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 91, т. 1 и § 94, които влизат в сила от 1 февруари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 17 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2018 Г.)
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в “Държавен вестник”;
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2018 Г.)
§ 17. (1) Актовете по прилагането на закона се издават или привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Издадените до приемането на актовете по ал. 1 подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.

(ОБН. – ДВ, БР. 60 ОТ 2020 Г.)
§ 105. (1) Параграф 1, т. 1, § 4, 5, 6, 8, § 10 – 15, § 17, § 32, т. 1, § 33, т. 2, § 43, § 83 – 91, § 95 и § 103 влизат в сила от 1 октомври 2020 г.
(2) Параграф 32, т. 2 относно думите “чл. 185, ал. 1”, § 49, 50 и § 94 влизат в сила от 1 август 2020 г.
(3) Параграф 96, т. 10, § 101 и 102 влизат в сила от 1 февруари 2020 г.
(4) Параграф 96, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 11, 12 и 13 влизат в сила от 2 август 2021 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 69 ОТ 2020 Г.)
§ 32. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г., бр. 49 и 53 от 2014 г., бр. 14, 61 и 79 от 2015 г., бр. 28 от 2016 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 49 от 2016 г.; изм., бр. 62, 71 и 81 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 44, 77 и 88 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 60 от 2020 г.) навсякъде думите “служба “Военна информация” се заменят със “Служба “Военно разузнаване”.

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.)
§ 72. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на:
1. параграф 34, който влиза в сила от 1 май 2021 г.;
2. параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69 относно създаването на чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”;
3. параграф 69 относно създаването на чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, който влиза в сила от 7 декември 2020 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2021 Г.)
§ 24. С влизането в сила на този закон Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура – “Бюро по защита на застрашени лица” към министъра на правосъдието.

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2024 Г. (*))
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 14. Законът влиза в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с изключение на § 6, ал. 1, § 9 и 11, които влизат в сила от деня на обнародването му.

Приложение № 1 към чл. 25

(Доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 26.09.2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. и доп. – ДВ бр. 44 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г. (*))
Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна
I. Информация, свързана с отбраната на страната
1. Структура, организация и функциониране на държавните органи и на Върховното главно командване на Въоръжените сили на Република България при положение на война, военно или друго извънредно положение.
2. Местоположение, оборудване, поддържане, експлоатация и организация на охраната на пунктовете за управление на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на Въоръжените сили на Република България, предназначени за използване при положение на война, военно или друго извънредно положение.
3. Организация и функциониране на комуникационните и информационните системи за връзка на органите на държавно управление и на Въоръжените сили на Република България при различни състояния и степени на бойна готовност и война.
4. Сведения за привеждане на страната в по-високо състояние и степени на бойна готовност, военновременните планове и разчети, проекти и мероприятия, свързани с осигуряването на отбранителната способност на национално равнище на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на търговските дружества, произвеждащи военна продукция. Информация относно планирането, организацията и функционирането на мобилизационното развръщане на Въоръжените сили на Република България.
5. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Подробна структура на въоръжените сили, както и сведения за местата на преместването им (предислокация), действителното наименование, организацията, щатната и списъчната численост на личния състав, въоръжението и системите за управление на Въоръжените сили на Република България, на отделните видове въоръжени сили, родове и специални войски, обединения, съединения, режимни поделения и обекти, невключени в официалния обмен на данни, произтичащ от международни задължения на страната.
6. Информация относно задачите и бойните възможности на Въоръжените сили на Република България, на отделните видове въоръжени сили, родове и специални войски, както и на потенциалния противник и предвижданите райони и направления на военните действия.
7. Организация, функциониране и технически средства за електронно разузнаване.
8. Организация и функциониране на системата на привеждане на въоръжените сили, на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на задължените юридически лица в по-високи състояния и степени на бойна готовност.
9. Стратегически и оперативни документи, в които се излагат възприетите във въоръжените сили концепции за водене на войната и операциите.
10. Информация, отнасяща се до външни опасности и заплахи за сигурността на държавата от военен характер, отбранителни планове, анализи и прогнози, както и произтичащите от тях решения и задачи.
11. Сведения за проектирането, изпитанието, производството и постъпването на въоръжение на нови образци въоръжение, бойна техника и боеприпаси и създадените мобилизационни мощности за тяхното производство.
12. Сведения за планирането и осигуряването на общия държавен военновременен план с материални, финансови и трудови ресурси, както и документите, регламентиращи тази дейност.
13. Организация, дислокация, въоръжение, задачи и възможности на поделенията и органите за разузнаване.
14. Сведения за свързочната система и разпределение на честотите на радиовръзките на Република България, които са свързани с отбраната и сигурността.
15. Планове и отчети за отпусканите и изразходваните материални средства, свързани с конкретни мисии и задачи по отбраната на страната, определени с акт на Министерския съвет.
16. Планове, сведения и обобщени данни за състоянието на оперативната подготовка на територията на страната и строителството на нови обекти с военновременно предназначение.
17. Обобщена информация относно специалната продукция на отбранителната промишленост, както и прогнози за развитието, плановете, производствените мощности, научните и изследователските единици за реализация на поръчки за въоръжение, бойна техника, боеприпаси и военна апаратура.
18. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Геодезични и картографски материали и данни, цифрови модели и данни, растерни изображения, аерофилми, аерофотоснимки и фотодокументи, които съдържат информация за вида, характера, предназначението или инженерното оборудване на обектите и районите, имащи значение за отбраната и сигурността на държавата.
19. Задачи на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на задължените юридически лица при положение на война, военно или друго извънредно положение.
20. Организация, функциониране и управление на системата за снабдяване на Въоръжените сили на Република България с материални средства при положение на война, военно или друго извънредно положение.
21. Данни за стратегическите запаси от материални средства, създадени за военно време.
22. Обобщени сведения по вноса и износа на въоръжение, бойна техника и боеприпаси за нуждите на Въоръжените сили на Република България.
23. Планиране, реализация и резултати от научноизследователска дейност с особено значение за отбраната и сигурността на Република България.
24. Обобщени сведения за релефа и характера (структурата) на морското и речното дъно. Елементите, които определят хидрологичния режим на крайбрежните води в реално време (с изключение на фарватерите, които са обявени за международно корабоплаване). Данни за установените места за преминаване на войските през реките в Република България.
II. Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната
1. Информация от областта на външната политика, нерегламентиран достъп до която би застрашил сериозно националната сигурност или би могъл да увреди или да създаде опасност от възникване на значителни вреди на позициите на страната в преговори с друга държава.
2. Сведения и документи за вътрешнополитическото и военното състояние на други държави, основаващи се на непубликувани данни, чието разгласяване може да застраши националната сигурност на страната.
3. Сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности.
4. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.1 1.2016 г.) Подробна организационна и щатна структура на службите за сигурност и служба “Военна полиция” към министъра на отбраната, както и обобщени данни за личния им състав с изключение на обобщените данни за служителите на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и дирекция “Вътрешна сигурност” на Министерството на вътрешните работи.
5. (доп. – ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 26.09.2008 г., доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. – ДВ бр. 44 от 2018 г.) Установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на лица, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и на службите за обществен ред. Установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на служители на Държавна агенция “Разузнаване”, които извършват оперативно-разузнавателна дейност.
6. Информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства (технически средства и/или способите за тяхното прилагане).
7. (изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. – ДВ бр. 44 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г.) Данни за вида, нивото на снабденост и качествата на специална техника, въоръжение, боеприпаси, защитни средства, уреди и материали, използвани от службите за сигурност, от службите за обществен ред и от Бюрото по защита при министъра на правосъдието.
8. (отм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.)
9. Доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен ред.
9а. (нова – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Организационна и щатна структура на Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” по отношение на структурата в главната дирекция, осъществяваща специални операции и борба с тероризма, планове, доклади, отчети и други документи, съдържащи информация, свързана с осъществяване на дейността на тази структура, както и данни за самоличността на нейните служители при упражняване на правомощията им по чл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
9б. (нова – ДВ бр. 44 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г.) Подробна организационна и щатна структура на Бюрото по защита при министъра на правосъдието, данни за самоличността на служителите, осигуряващи или осъществяващи мерките по специалната защита или дейностите по чл. 14, ал. 3 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, информация за организирането или осъществяването на специална защита, установъчни данни или данни, които може да спомогнат за установяване на застрашени или защитени лица по смисъла на същия закон.
10. Информация за отпускани и използвани бюджетни средства и държавно имущество за специални цели, свързани с националната сигурност.
11. Единните регистри на разрешенията, удостоверенията, потвържденията или отказите за достъп до класифицирана информация и делата по проверките за надеждност, водени и съхранявани от ДКСИ.
12. Информацията, свързана с изработването и съхраняването на печатите с изображение на държавния герб, както и на печатите на органите на държавна власт.
13. Класифицирана информация, обменяна между Република България и международни организации или държави, маркирана с гриф за сигурност “Строго секретно”, “Секретно”, “Поверително” или равнозначни на него.
14. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Сведения за организационно-техническата и програмната защита на комуникационните и информационните системи на органите на държавна власт и местно самоуправление и техните администрации, както и на други техни системи за обработване на информация.
15. Информация относно проектиране, изграждане, снабдяване с оборудване и функциониране на телекомуникационни, телеинформационни и пощенски мрежи за предаване на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, използвана за нуждите на въоръжените сили, службите за сигурност или организациите по обезпечаване на тези системи и мрежи.
16. Пароли и кодове за достъп до устройства, които създават, обработват, съхраняват и пренасят информация, маркирана с гриф “Строго секретно”, “Секретно” или “Поверително”.
17. Организация, методи и средства за криптографска защита на класифицирана информация, маркирана с гриф “Строго секретно”, “Секретно” или “Поверително”; описание и образци на разработвани или използвани средства за криптографска защита на така класифицираната информация; ключови материали и класифицираната информация, защитена с криптографски методи и средства.
18. Информация за преминаването на икономиката от мирно на военновременно положение при различните състояния и степени на бойна готовност на държавата и при положение на война.
19. Информация за подготовката, организацията и използването на железопътния, пътния и водния транспорт при привеждане на държавата и Въоръжените сили на Република България в по-високи състояния и степени на бойна готовност.
20. Информация за организацията, методите и средствата, служещи за опазване на класифицираната информация, представляваща държавна тайна.
21. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Информация за предназначението, планирането и снабдяването на обекти със специално предназначение, както и планове за тяхната отбрана и охрана.
22. Информация за лица, подозирани в провеждане на подривна, терористична или друга противозаконна дейност срещу обществения ред, сигурността, отбраната, независимостта, целостта или международното положение на държавата, получавана, проверявана и анализирана от службите за сигурност и службите за обществен ред.
23. Системата от форми и методи на опазване, както и оперативните възможности за охраната на държавната граница, дейността на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и информация за антитерористични и антисаботажни действия на държавната граница.
24. Обобщени данни, отнасящи се до функционирането на системата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна тайна.
25. Електронни регистри и дневници за регистрация на документи, както и списъци за други материали, съдържащи класифицирана информация, съставляваща държавна тайна.
26. Материали на Министерския съвет, касаещи стратегическия потенциал на държавата, както и правителствени стратегически поръчки, свързани с националната сигурност, и тяхната реализация.
27. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г. (*)) Информация за производствената технология, както и отделни начини за защита на български лични документи, ценни книжа и други защитавани (от фалшификация) документи, издавани от органите на държавна власт и техните администрации.
28. Информация относно планове и задачи на външната политика, чието разгласяване би увредило важни интереси на държавата до времето на официалното им обявяване.
29. Материали, документи, докладни записки от международни преговори и консултации, както и международни договори или части от тях, ако са класифицирана информация.
30. Организация и функциониране на дипломатическата поща.
31. Системата за охрана на българските дипломатически и консулски представителства.
32. Задачите на българските дипломатически и консулски представителства по време на война.
33. Задачите по охраната на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и представителства на международни организации в Република България по време на война.
34. (нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Информация и планове по чл. 18а – 18д от Закона за защита при бедствия.
III. Информация, свързана с икономическата сигурност на страната
1. Документи за преговори по сключване на финансови договори от общодържавно значение, чието разкриване би могло да увреди националната сигурност.
2. Изследователска работа с особено съществено значение за интересите на националната икономика, поръчана от държавни органи.
3. Информация относно технически, технологични и организационни решения, чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси на държавата.
4. Информация за начина на действие на контролно-сигнални устройства, алармени системи и режима на охрана, чието узнаване би могло да увреди националната сигурност.
5. Политическа, икономическа или военна информация, засягаща чужди държави, получена при условие, че ще се защитава като класифицирана информация.
6. Планове, прогнози и информация за развитието на оборота със специално оборудване, специални технологии и специални услуги с други държави.
7. Информация за изобретения или полезни модели, определени като касаещи сигурността и отбраната на страната, съгласно Закона за патентите.

Приложение № 2 към чл. 47 и 48

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.)
Целта на този въпросник е единствено опазването на националната сигурност на Република България и осигуряване функционирането на системата за защита на информацията, класифицирана като държавна тайна.
Моля внимателно да прочетете следните указания и при нужда да се обърнете към служителя по сигурността на информацията във Вашата организационна единица или до съответната служба за сигурност.
УКАЗАНИЯ:
1. Преди попълване на въпросника моля да се запознаете подробно с него.
2. Попълнете въпросника с печатни букви или на машина.
3. Ако въпросникът не съдържа достатъчно място за попълване, моля да дадете на отделен лист с формат А-4 допълнителните данни, които трябва да прибавите към него.
4. Ако не са Ви известни някои от данните, моля да напишете “не знам”.
5. Ако текстът на някоя от точките не Ви засяга лично, моля напишете “не ме засяга”.
6. Ако данните в поредната точка са идентични с дадените в предишни точки, може да впишете “както в точка… “.
7. Ако някое от лицата, споменати в точка II – VI от въпросника, е починало, моля да се ограничите в попълването на тази част от въпросника само с посочване на неговите име, фамилия, дата и място на раждане и “починал”.
8. Въпросникът се попълва в посочения по-долу срок във връзка с даването Ви на право на достъп до информация, класифицирана като държавна тайна.
9. Лицата, проучвани във връзка с достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност “Поверително”, попълват следните точки: I – VI; VIII; IХ; ХI – ХV; ХVIII – ХХII; ХХIV – ХХVI; ХХVIII.
10. (изм. – ДВ, бр. 71 от 2016 г.) Лицата, проучвани за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност “Секретно”, не попълват точка ХХХ.
11. Лицата, проучвани за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност “Строго секретно”, попълват всички точки от въпросника.
12. При ново кандидатстване за разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност “Поверително”, след изтичането на срока на получено вече такова разрешение се попълват точки: VII; XIII; XVIII – XXI; XXIV; XXVI и ХХVII, с данни за периода от деня на попълването на предишния въпросник до деня на попълването на сегашния. Ако данните в посочените точки не са се променили, в тях трябва да се впише “без промени”.
13. При поредно кандидатстване за разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, след изтичане на срокове, установени в закона, се попълват точки: VII; XIII; XVIII – XXI; XXIV; XXVI и ХХVII, имайки предвид само срока от датата на предишното попълване до датата на сегашното попълване на въпросника. Ако данните от посочените по-горе точки не са се променили, в тях впишете “без промени”.

Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2380/74 НА СЪВЕТА от 17 септември 1974 година за приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научноизследователски програми за Европейската икономическа общност