Чл. 1. (1) Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
(2) Сделките, извършени в нарушение на решението на Великото народно събрание за частичната отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г. (ДВ, бр. 101 от 1990 г.), са нищожни и собствеността върху имотите, обект на прехвърлянето, се възстановява.

Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 1997 г., частично обявена за противоконституционна относно думите “по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата – закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 13 от 1951 г.), по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; доп., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г.; изм., бр. 74 от 1960 г., преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания – обн., ДВ, бр. 59 от 1963 г.; изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.)” с РКС № 4 от 1998 г. – ДВ, бр. 30 от 1998 г.) Възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по: Закона за държавния монопол на тютюна (обн., ДВ, бр. 96 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г., Изв., бр. 41 от 1951 г. и бр. 39 от 1952 г.); Закона за държавния монопол на петролните продукти (обн., ДВ, бр. 55 от 1948 г.; отм., бр. 39 от 1991 г.); Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.); Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.); Закона за кинематографията (обн., ДВ, бр. 78 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 95 от 1953 г., бр. 65 от 1959 г. и ДВ, бр. 85 от 1974 г.); Закона за книгопечатането (обн., ДВ, бр. 52 от 1949 г.; изм. и доп., Изв., бр. 19 от 1951 г.); Указа за отчуждаване на складовете за съхраняване на храни (Изв., бр. 13 от 1952 г.); Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ, бр. 143 от 1946 г.; попр., бр. 146 от 1946 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1948 г.; попр., бр. 108 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 223 от 1948 г.; попр. бр. 257 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 194 от 1950 г.); Закона за банките (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм. бр. 133 от 1948 г.; Изв., бр. 51 от 1951 г. и бр. 42 от 1952 г.); Закона за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции (ДВ, бр. 22 от 1947 г.); Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (обн., ДВ, бр. 48 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 150 от 1950 г.); Закона за изкупуване на търговски инвентар (ДВ, бр. 294 от 1948 г.); Закона за национализиране на товарни плавателни съдове (ДВ, бр. 265 от 1948 г.); Указа за мините и подземните богатства (обн., ДВ, бр. 135 от 1948 г.; изм., бр. 238 от 1949 г.; доп., Изв., бр. 14 от 1951 г.; изм., бр. 104 от 1951 г.), както и конфискуваните по Наредбата – закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм., бр. 261 от 1944 г. и бр. 9 от 1945 г.) и по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата – закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 13 от 1951 г.), по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; доп., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г.; изм., бр. 74 от 1960 г., преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания – обн., ДВ, бр. 59 от 1963 г.; изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г.; изм. и оп., бр. 68 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.), както и по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(1а) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Всяко лице, на което са конфискувани имущества по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.) и по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм. Изв., бр. 13 от 1951 г.), както и неговите правоприемници имат право да направят предложение за проверка на присъдите, с които са конфискувани техните имущества, по реда на глава осемнадесета от Наказателно-процесуалния кодекс в срока по чл. 6, ал. 1.
(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Собствеността върху имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на този закон в сила те се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2. Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.
(3) Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон.

Чл. 4. (1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.
(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1995 г., в сила от 24.02.1995 г., изм. от ДВ, бр. 20 от 1995 г. е обявено за противоконституционно РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г.) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 – преди изтичането на тригодишния срок.

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, се освобождават от заплащане на данък върху наследството.
(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. – решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.), не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.

Чл. 6. (1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1995 г., в сила от 24.02.1995 г., доп. – ДВ, бр. 40 от 1995 г., редакциите от ДВ, бр. 20 от 1995 г. и ДВ, бр. 40 от 1995 г. са обявени за противоконституционнни с РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 1995 г., изм. от ДВ, бр. 87 от 1995 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г.) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правата си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 3 години от влизането на този закон в сила. От датата на възстановяване на собствеността те заплащат наем на новите собственици. Договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичането на 3-годишния срок освен в случаите на чл. 36, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 11 от Закона за наемните отношения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционнна с РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 1995 г., изм. от ДВ, бр. 87 от 1995 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г.) Общинската администрация предоставя на лицата, наемните отношения с които са прекратени, жилище съгласно нормите по чл. 5 от Закона за наемните отношения, но не по-голямо от заеманото. Съдебните решения за прекратяване на наемните отношения не се изпълняват, преди общинската администрация да е предоставила жилища на наемателите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционнна с РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 1995 г., изм. от ДВ, бр. 87 от 1995 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г.) Второто изречение на ал. 3 не се прилага, когато лицата, наемните отношения с които са прекратени, притежават жилище или вила в населеното място или имат доходи и имущества, достатъчни да им осигурят жилища на свободен наем, както и когато собственикът не притежава друго жилище и сам живее на свободен наем.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 1995 г., в сила от 24.02.1995 г., предишна ал. 3 – бр. 40 от 1995 г., редакциите от ДВ, бр. 20 от 1995 г. и от ДВ, бр. 40 от 1995 г. са обявени за противоконституционнни с РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения.

Чл. 7. (1) (Отм. – ДВ, бр. 87 от 1995 г., отмяната от ДВ, бр. 87 от 1995 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г., предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.
(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Гражданите, чиито имоти са отнети по ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Те закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Уравнението е парично.
(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Когато държавата и общините не предоставят за закупуване жилища от своя фонд на тези граждани в тримесечен срок от тяхната молба, гражданите имат право да получат левовата равностойност на техните жилищни компенсаторни записи по номинал. Гражданите подават молба до Министерството на финансите за получаването на левовата равностойност.

Чл. 8. (1) Бившите собственици и техните наследници не могат да искат пропуснати ползи и добивите от имота.
(2) Необходимите разноски за имота, направени от наемателите – физически лица, се дължат по общия ред.

Чл. 9. Лицата, чиято собственост се възстановява по силата на този закон, могат да се снабдят с документи за собственост чрез обстоятелствена проверка, ако докажат, че до датата на отнемането на имота в полза на държавата те или техните наследодатели са имали правото на собственост. За обстоятелствената проверка не се събира държавна такса.

Чл. 10. Собствеността върху магазините, работилниците, складовете и ателиетата, продадени през периода 30.III.1973 г. – 16.III.1990 г. не по реда на Постановление № 60 на Министерския съвет от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.), се възстановява съгласно разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

§ 1. Общинските съвети да направят необходимото за уреждане с предимство жилищния въпрос на заварените наематели по чл. 6, ал. 2 в определения срок.

§ 2. (Нов – ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г., нов – ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища съобразно § 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.). Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване.
(2) Когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината. Това право не се ползва от лица, които имат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможност да плащат свободен наем.

§ 3. (Нов – ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г., нов – ДВ, бр. 51 от 1996 г., обявен за противоконституционен с РКС № 16 от 1996 г. – бр. 87 от 1996 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2000 г., в сила от 01.02.2000 г.)

§ 4. (Нов – ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г., нов – ДВ, бр. 51 от 1996 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 1996 г. – ДВ, бр. 61 от 1996 г., попр. с РКС № 16 от 1996 г. – ДВ, бр. 87 от 1996 г.) “Нарушение на нормативните актове” по смисъла на чл. 7 е нарушение, извършено от приобретателя с цел да придобие имота.

§ 5. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 87 от 1995 г., предишен § 2 – ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.
(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.
(4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. – ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм. – ДВ, бр. 87 от 1995 г., отм. от ДВ, бр. 66 от 1995 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. – ДВ, бр. 94 от 1995 г.) Висящите производства по чл. 7 в редакцията му от 1992 г. се разглеждат от съдилищата в съответствие с новата редакция на същия член.

(ОБН. – ДВ, БР. 20 ОТ 1995 Г., В СИЛА ОТ 24.02.1995 Г.)
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 1997 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 30 ОТ 1998 Г., ИЗМ. И ДОП. – ДВ, БР. 45 ОТ 1998 Г.)
§ 2. (1) (Частично обявен за противоконституционен относно думите “по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти” с РКС № 4 от 1998 г. – ДВ, бр. 30 от 1998 г., предишен текст на § 2 – ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Преклузивните срокове по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ДВ, бр. 15 от 1992 г.), по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.) и по чл. 18 и § 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр., бр. 86 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 55, 61, 89 и 98 от 1997 г.) се възстановяват и започват да текат от деня на влизането на този закон в сила.
(2) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Преклузивният срок по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява на основание изменението на чл. 2 от същия закон, направено с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, започва да тече от 21 ноември 1997 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 9 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 01.02.2000 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 53 ОТ 2006 Г.)
§ 2. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредба за прилагането му.