Проект: 002-01-103/18.11.2010 г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително.
(2) Този закон не се прилага за случаите, когато акцизът по ал. 1 е възстановен на друго основание.

Чл. 2. Право на възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили има лице, което е:

1. внесло или въвело на територията на страната употребяван автомобил през периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително;
2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) посочено като получател в митническата декларация за режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, като данъчно задължено лице в акцизната декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или като задължено лице в друг документ, установяващ задължение за акциз;
3. внесло дължимия акциз.

Чл. 3. По смисъла на този закон:
1. “Надвнесен акциз” е разликата между внесения акциз за употребяван автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.
2. “Употребяван автомобил” е автомобил, за който към датата на внасяне, съответно към датата на подаване на акцизна декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове, не са налице условията за нов автомобил по реда на чл. 4, т. 16 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.

Чл. 4. За надвнесения акциз се дължи законна лихва.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Актовете по този закон се издават от директора на компетентната териториална дирекция в Агенция “Митници”.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Компетентна териториална дирекция на Агенция “Митници” относно производствата по този закон е териториалната дирекция на Агенция “Митници”, където е бил внесен акцизът.

Чл. 6. При установени случаи на неправомерно внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително размерът на дължимия акциз се определя като за нов автомобил по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове.

Чл. 7. (1) Възстановяване на надвнесен акциз се извършва по писмено искане на лицето по чл. 2 по образец съгласно приложението.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Искането по ал. 1 се подава от лицето по чл. 2 или от упълномощено от него лице в компетентната териториална дирекция на Агенция “Митници” в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) митническа декларация, акцизна декларация по чл. 76г (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или друг документ, установяващ задължение за акциз – оригинал или заверено копие от компетентната териториална дирекция на Агенция “Митници”;
2. копие от платежен документ, доказващ внасянето на акциза.

Чл. 8. (1) При установяване на нередовност на искането по чл. 7 компетентният орган със съобщение указва на лицето да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(2) Когато нередовностите не са отстранени в указания от компетентния орган срок, искането се връща на лицето и производството се прекратява с решение на компетентния орган.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) В 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, директорът на компетентната териториална дирекция в Агенция “Митници” издава решение за цялостно или частично възстановяване на надвнесения акциз или мотивиран отказ.
(4) Непроизнасянето в срок по искането за възстановяване на акциз се смята за мълчалив отказ.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решенията по ал. 2 и 3 се връчват на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването им.
(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решението по ал. 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на Агенция “Митници”, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението се връчва на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 9. (1) С решението по чл. 8, ал. 3 компетентният орган извършва прихващане на надвнесения акциз с други, събирани от Агенция “Митници”, изискуеми публични задължения и възстановява остатъка, ако има такъв.
(2) Подлежащият на възстановяване акциз се възстановява заедно с лихвата по чл. 4 в тридневен срок от датата на влизане в сила на решението за възстановяване.
(3) Акцизът се възстановява по банковата сметка на лицето, посочена в искането.

Чл. 10. (1) За частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз, лицето по чл. 2, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, което не е ползвало данъчен кредит за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване, отразява издаденото от митническите органи и влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Лицето отразява влязлото в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз, издадено от митническите органи в данъчния период, през който е влязло в сила решението по ал. 1 или през един от следващите 12 данъчни периода.
(3) За частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз, лицето по чл. 2, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, което е ползвало данъчен кредит (пълен или частичен) за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване, не отразява издаденото от митническите органи решение за възстановяване или прихващане на акциз в отчетните регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност.
(4) Когато лицето по чл. 2 е нерегистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност или е регистрирано на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, то упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз, издадено от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако лицето не е ползвало данъчен кредит (пълен или частичен) за начисления данък по вноса или вътреобщностното придобиване.
(5) В случаите по ал. 4 за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 и 76 от Закона за данък върху добавената стойност за размера на недължимо платения данък върху добавената стойност, определен от митническите органи с влязло в сила решение за възстановяване или прихващане на акциз. В тези случаи решението се посочва в описа на наличните активи по чл. 74 и 76 от Закона за данък върху добавената стойност със знак минус.
(6) Когато за последваща доставка на внесени или придобити при условията на вътреобщностно придобиване стоки лицето по чл. 2 е приложило специалния ред за облагане на маржа на цената по глава седемнадесета от Закона за данък върху добавената стойност, не се извършва корекция на данъчната основа на тази доставка във връзка с издаденото от митническите органи решение за възстановяване или прихващане на акциз.
(7) За употребявани автомобили по § 51 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 6 от 2010 г.), за които акцизът по този закон е възстановен преди датата на последващата им доставка, лицата по чл. 2 не упражняват право на приспадане на данъчен кредит по § 51, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 6 от 2010 г.) за частта от данъка върху добавената стойност, съответстваща на възстановения или прихванат по този закон акциз.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва изцяло или в отделни негови части пред директора на Агенция “Митници” в 14-дневен срок от връчването му.
(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока, в който компетентният орган е бил длъжен да се произнесе.
(3) Жалбата се подава чрез компетентния орган, който се е произнесъл, съответно който е трябвало да се произнесе.
(4) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез който е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на директора на Агенция “Митници”.

Чл. 12. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на акта, против който се подава;
3. в какво се състои искането;
4. подпис на подателя.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. писмени доказателства.

Чл. 13. (1) Когато жалбата е просрочена, се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган и производството се прекратява с решение.
(2) В случаите на нередовност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 решаващият орган със съобщение указва на жалбоподателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган.
(3) Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.
(4) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган.

Чл. 14. (1) Директорът на Агенция “Митници” се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 11, съответно от отстраняване на нередовностите. Непроизнасянето в срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част.
(2) Директорът на Агенция “Митници” може да потвърди, да измени или да отмени изцяло или частично обжалваното решение.
(3) Решението на директора на Агенция “Митници” се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му.

Чл. 15. (1) В случаите, когато решението по чл. 8, ал. 3 е потвърдено от директора на Агенция “Митници”, същото може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му по реда и в сроковете, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) При непроизнасяне в срока по чл. 14, ал. 1 решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва по реда на ал. 1 в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
(3) За неуредените случаи на съдебно обжалване се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.

§ 1. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.
————————
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 1 декември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 66. (В сила от 07.01.2019 г.) В Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г.; изм., бр. 19 от 2011 г.) навсякъде думите “началника на компетентната митница”, “началникът на компетентната митница”, “началника на митница”, “митницата” и “компетентната митница” се заменят съответно с “директора на компетентната териториална дирекция в Агенция “Митници”, “директорът на компетентната териториална дирекция в Агенция “Митници”, “директора на териториална дирекция в Агенция “Митници”, “териториалната дирекция на Агенция “Митници” и “компетентната териториална дирекция на Агенция “Митници”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
1. параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква “а”, т. 5, буква “б”, подбуква “бб”, т. 9, т. 15, буква “б”, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква “а”, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
4. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква “в”, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
7. параграф 50, т. 4, букви “в” и “г”, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;
8. параграф 39, т. 3, буква “б” – относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
9. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.

Приложение към чл. 7, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.)