Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията, редът за използване и прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати.
(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

Чл. 2. (1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства – кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.

(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава трета, раздел III, глава пета, раздели I – VII, глава шеста, раздели II – IV, глава осма, глава осма “а”, глава девета “а”, глава единадесета, раздели I – IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 320, ал. 2, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и чл. 393 от особената част на Наказателния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности.
(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона.

Чл. 4. По реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Чл. 5. При наблюдението – зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.

Чл. 6. При подслушването – чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.

Чл. 7. При проследяването – зрително и чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.

Чл. 8. При проникването чрез използване на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в помещения, и вещи, ползвани от контролирани лица.

Чл. 9. При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението им.

Чл. 10. При проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ – предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.

Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.

Чл. 10в. (1) (Нов – ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., предишен текст на чл. 10в, изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по този закон, по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване или от Държавна агенция “Разузнаване”, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Служителите на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 се използват за прилагане на специални разузнавателни средства и по искания на структурите на Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 11. При прилагането на оперативните способи се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:
1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1;
2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;
3. лица и обекти, свързани с националната сигурност;
4. (нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 или 2.
(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 108а, чл. 143 – 143а, чл. 159а – 159г, чл. 301 – 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:
1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Главна дирекция “Национална полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, специализираните дирекции (с изключение на дирекция “Технически операции”), териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”;
2. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) службите “Военно разузнаване” и “Военна полиция” към министъра на отбраната;
3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Държавна агенция “Разузнаване”;
4. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.)
6. (нова – ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) окръжните прокуратури – за тежки умишлени престъпления по глава трета, раздел III от Наказателния кодекс;
7. (нова – ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) специализирана дирекция “Противодействие на корупцията” в Комисията за противодействие на корупцията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство. По дела от компетентност на Европейската прокуратура съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.) писменото мотивирано искане до съда се подава от европейския прокурор или от европейски делегиран прокурор.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от съдия, прокурор или следовател, включително и в случаите по ал. 4, се подава от административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура, на военно-апелативната прокуратура или от оправомощен от тях заместник. Искането за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и негов заместник се подава от заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него главен секретар на МВР, и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател и председателят на Комисията за противодействие на корупцията или писмено оправомощеният от него заместник-председател.
(4) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Искането за използване на специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 – 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс се подава от главния прокурор на Република България, председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, председателя на Държавна агенция “Разузнаване”, директора на Служба “Военно разузнаване” или оправомощени техни заместници и от главния секретар на МВР.
(5) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 42 от 2015 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 и по ал. 2 изречение първо, преди подаване на искането прокурорът уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.
(6) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Други органи, освен посочените в ал. 1 – 4, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 14. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2013 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния административен ръководител на органите по чл. 13, ал. 1 или от наблюдаващия прокурор, европейския прокурор или от европейския делегиран прокурор съответно от органа по чл. 13, ал. 3, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – от нейния директор, съдържащо:
1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1, включително и в случаите на чл. 4, които налагат използването им;
2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;
3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;
4. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) срока, за който се иска ползването, и мотиви, които да обосновават продължителността му;
5. оперативните способи, които следва да се приложат;
6. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати;
7. (нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) В случаите по чл. 12, ал. 2 или 3 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) В случаите по чл. 13, ал. 4 искането за използване на специални разузнавателни средства съдържа информация относно:
1. посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по чл. 108а, ал. 1 – 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс;
2. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват – когато тези данни са налични;
3. срока, за който се иска ползването;
4. оперативните способи, които следва да се приложат;
5. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2022 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор, европейският прокурор или европейският делегиран прокурор, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – директорът на специализирана дирекция “Противодействие на корупцията” в Комисията за противодействие на корупцията, предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 48 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си.
(2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Органите по чл. 13, ал. 4 предоставят искането до председателя на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател, който в срок до 24 часа от постъпването му дава писмено разрешение или отказва използването на специални разузнавателни средства, като мотивира акта си.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Заявителят е длъжен да предостави на органа по ал. 1 всички материали, на които се основава искането.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) По реда на ал. 1 и 3, включително и в случаите по чл. 13, ал. 4 разрешение за използването на специални разузнавателни средства се дава по отношение на всички участници, включително и за лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3, за престъпления, осъществени от:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) съдии, прокурори и следователи – от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд; в останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от оправомощен негов заместник;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и негов заместник – от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., предишен текст на чл. 16 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция “Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.
(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализирана дирекция “Технически операции” на Държавна агенция “Национална сигурност”, след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.
(3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Когато специални разузнавателни средства се прилагат от Министерството на вътрешните работи (МВР), след получаване на писменото разрешение по чл. 15 главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява съответно председателят на Държавна агенция “Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател или главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР.

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление от изброените в чл. 3, ал. 1 или при заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане съответно на председателя на Държавна агенция “Технически операции”, председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” или главния секретар на МВР.
(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия до момента.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Председателят на Държавна агенция “Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател или главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 22, ал. 3, за което писмено се уведомяват органите по чл. 13 и 15.

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Държавна агенция “Технически операции”, наричана по-нататък “агенцията”, е специализиран орган към Министерския съвет за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства.
(2) Държавна агенция “Технически операции” е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.
(3) Председателят на Държавна агенция “Технически операции” е първостепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет.
(4) Държавна агенция “Технически операции” изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.
(5) Върху дейността на Държавна агенция “Технически операции” се упражнява контрол от предвидените в този закон органи.

Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) За изпълнение на задачата по чл. 19а, ал. 1 органите на Държавна агенция “Технически операции” извършват дейности по:
1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;
2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;
3. проследяване на лица и обекти;
4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;
5. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;
6. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;
7. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;
8. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
9. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
10. получаване на информация от другите държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
11. изграждане и използване на информационен фонд;
12. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;
13. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;
14. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби;
15. (нова – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати.

Чл. 19в. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) Държавна агенция “Технически операции” се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) Председателят може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още 5 години.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) Председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) За председател и заместник-председатели на Държавна агенция “Технически операции” могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;
3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) притежават не по-малко от 10-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред – за председателя, и не по-малко от 7-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред – за заместник-председателите;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии или коалиции или организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или служебно правоотношение.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) Правомощията на председателя се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) при несъвместимост с изискванията по ал. 4;
5. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията;
6. (нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) В случаите по ал. 5 правомощията на председателя на агенцията се прекратяват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя в едномесечен срок от възникване на основанието Министерският съвет предлага на президента на републиката с указ да назначи нов председател, който довършва мандата.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) До определянето на нов председател неговите правомощия се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 84 от 2017 г.) Трудът на председателя и на заместник-председателите на агенцията се зачита като първа категория.
(10) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по ал. 4, т. 4 се установява служебно от назначаващия орган.

Чл. 19г. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Председателят на Държавна агенция “Технически операции”:
1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея;
4. създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
5. предлага проекта на годишен бюджет;
6. изпълнява бюджета;
7. ръководи управлението на човешките ресурси;
8. отговаря за управлението на предоставените на Държавна агенция “Технически операции” вещи;
9. утвърждава Етичен кодекс за поведение на служителите в Държавна агенция “Технически операции”;
10. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;
11. изпълнява и други правомощия, определени в закон.
(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Председателят на Държавна агенция “Технически операции” е администратор на лични данни.

Чл. 19д. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Заместник-председателите подпомагат председателя при изпълнение на правомощията му.
(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на Държавна агенция “Технически операции”.
(3) При отсъствие на председателя правомощията му се осъществяват от заместник-председател, определен със заповед на председателя за всеки конкретен случай.
(4) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.

Чл. 19е. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Служители в Държавна агенция “Технически операции” са:
1. държавните служители, които пряко осъществяват дейности по прилагане на специални разузнавателни средства;
2. държавните служители;
3. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2) За държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи.
(3) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител.
(4) Служителите по ал. 1 се назначават от председателя на Държавна агенция “Технически операции”.
(5) Размерът на допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители по ал. 1, т. 1, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на председателя.
(6) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по ал. 1, т. 1 се определят с акт на председателя.
(7) При осъществяване на правомощията си държавните служители в Държавна агенция “Технически операции” удостоверяват качеството си със служебна карта или служебен знак. Видът на служебната карта или служебния знак, условията и редът за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебни карти или служебни знаци, други карти и пропуски в Държавна агенция “Технически операции” се определят с инструкция на председателя на агенцията.
(8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители по ал. 1, т. 1 имат право да носят оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на председателя на Държавна агенция “Технически операции”.
(9) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Служителите по ал. 8 може да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие.
(10) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Служителите по ал. 8 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната и цел.
(11) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При използване на оръжие служителите по ал. 8 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(12) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) След използване на оръжие служителите по ал. 8 изготвят доклад.

Чл. 19ж. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Информацията, която е станала известна на председателя, на заместник-председателите и на служителите на Държавна агенция “Технически операции” при или по повод изпълнението на задълженията им и не е държавна тайна, е служебна тайна.
(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.

Чл. 19з. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Дейността, структурата и организацията на работа на Държавна агенция “Технически операции” се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 19и. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2023 г.) Служителите на Държавна агенция “Технически операции” ползват лечебните заведения на Министерството на отбраната, лечебните заведения на Министерството на вътрешните работи и други лечебни заведения при условия и по ред, определени с актове на съответния министър и председателя на агенцията и с акт на ръководителя на съответното лечебно заведение и председателя на агенцията.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от:
1. Държавна агенция “Технически операции”;
2. специализирана дирекция “Технически операции” на Държавна агенция “Национална сигурност”;
3. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи – за специални разузнавателни средства по чл. 10б и 10в, както и за специални разузнавателни средства по чл. 10а, в случаите, когато се използва служител под прикритие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Държавна агенция “Разузнаване” и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства е до:
1. двадесет дни в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4;
2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) две години по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по глава първа от особената част на Наказателния кодекс;
3. два месеца в останалите случаи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15:
1. до двадесет дни, но за не повече от шестдесет дни общо в случаите по ал. 1, т. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) за не повече от три години общо в случаите по ал. 1, т. 2;
3. за не повече от шест месеца общо в случаите по ал. 1, т. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) В случаите по ал. 2 искането за продължаване на срока съдържа и пълно и изчерпателно посочване на резултатите, които са получени от прилагането на специалните разузнавателни средства.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Срокът започва да тече от датата, определена с разрешението по чл. 15.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Прилагането на специалните разузнавателни средства се прекратява служебно от структурите по чл. 20, ал. 1, когато е изтекъл срокът на разрешението по чл. 15.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Прилагането на специалните разузнавателни средства се прекратява от структурите по чл. 20, ал. 1 по писмено искане на органите по чл. 13, ал. 1 – 4, когато:
1. е постигната предвидената цел;
2. прилагането не дава резултати.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Прилагането на специалните разузнавателни средства от структурите по чл. 20, ал. 1 не започва или се прекратява:
1. (нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) когато е дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства за разкриване на престъпления, извън посочените в чл. 3, ал. 1;
2. (нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) при явни фактически грешки в искането на органа по чл. 13 или в разрешението на органа по чл. 15;
3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) при опасност от разкриването на оперативните способи;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) когато е невъзможно тяхното прилагане;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) при възникване на опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.
(4) Структурата по чл. 20, ал. 1 уведомява писмено органите по чл. 13 и 15 незабавно след прекратяването на основание ал. 1 – 3 на прилагането на специалните разузнавателни средства. В случаите по ал. 3 уведомлението е мотивирано.
(5) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 и 2 органът по чл. 20 незабавно писмено уведомява органа по чл. 15, както и органа по чл. 13. Органът по чл. 15 отменя, изменя или потвърждава разрешението, изпраща своя акт на органа по чл. 20 и уведомява органа по чл. 13. След получаване на съдебния акт, с който разрешението е изменено или потвърдено, органът по чл. 20 незабавно предприема действия по прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Органите по чл. 13, ал. 1 – 4 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните структури, прилагащи специални разузнавателни средства, с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат.

Чл. 24. Съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на специалните разузнавателни средства, се записва върху материален носител.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се предоставят на хартиен или друг носител от съответния орган на структурата по чл. 20, ал. 1 непосредствено след получаването им.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) По искане на органа по чл. 13 и при наличие на техническа възможност структурата по чл. 20, ал. 1 предоставя достъп до информацията чрез автоматизирана информационна мрежа.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Съдържанието на информацията в носителя по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Незабавно след изготвянето носителят по ал. 1 се изпраща на органа, направил искането за използване на специалното разузнавателно средство.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Заедно с носителя по ал. 1 незабавно се изпращат вещите, получени при контролирана доставка или доверителна сделка, а по искане на органите по чл. 13, ал. 1 – 4 – и изготвените снимки, записи, скици, планове.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалният носител по чл. 24 се съхранява в структурите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) В случаите по чл. 22, ал. 2, т. 1 органът по чл. 13, ал. 1 – 4 незабавно писмено уведомява структурата по чл. 20, ал. 1 за необходимостта от изготвянето на веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Структурата по чл. 20, ал. 1 изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, когато срокът на прилагане на специалното разузнавателно средство е изтекъл и преди изтичане на срока по чл. 31, ал. 3 е била уведомена писмено от органа по чл. 13, ал. 1 – 4 за необходимостта от изготвянето му.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Уведомлението за изготвяне на веществено доказателствено средство или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие се предоставя на структурата по чл. 20, ал. 1 в срок до 10 дни след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите по чл. 22, ал. 2, т. 2 не се изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, а събраната информация, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава по реда на чл. 31.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се изготвят в два екземпляра от съответната структура по чл. 20, ал. 1, която ги прилага, и се отразяват в протокол по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. В срок до 24 часа от изготвянето им по един екземпляр от изготвените доказателствени средства и протокола се изпращат запечатани на съответния орган по чл. 13, ал. 1 – 4 и на органа по чл. 15. Когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства съответният орган по чл. 13, ал. 2 – 4 може да постанови веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В тези случаи в срок до 24 часа от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на органа по чл. 15, а останалите екземпляри се изпращат на органа по чл. 13, ал. 2 – 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния ръководител на структурата по чл. 20, ал. 1.
(3) В протокола се отразяват:
1. (доп. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) искането на органа по чл. 13, ал. 1 – 4;
2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2 или 3;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) разрешението за използване по чл. 15;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) писменото разпореждане на органа по чл. 16.
(4) Протоколът съдържа:
1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;
2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;
3. получените данни за контролираните лица и обекти;
4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;
5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.
(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.
(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.
(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) В едномесечен срок след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство органът по чл. 13, ал. 1 – 4 предава доклад на съдията, разрешил използването. Докладът съдържа данни за вида, началото и края на прилагането на специалното разузнавателно средство, изготвени ли са веществени доказателствени средства и унищожена ли е събраната чрез него информация.
(8) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Председателите на окръжните и на апелативните съдилища и председателят на Върховния касационен съд включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишен чл. 30, изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) При получаване на резултати извън направеното искане председателят на Държавна агенция “Технически операции” или председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” в срок от 24 часа уведомява заявителя за получените резултати.
(2) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Заявителят уведомява компетентния орган за тях в срок от 24 часа от получаването на уведомлението по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Когато резултатите по ал. 1 се отнасят до заявителя или негов ръководител, съответно председателят на Държавна агенция “Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция “Национална сигурност” или главният секретар на МВР или писмено оправомощеният от него заместник главен секретар на МВР, изпраща материалите незабавно на главния прокурор или на писмено оправомощения от него заместник главен прокурор.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите по чл. 13, ал. 1 до образуване на досъдебното производство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Информацията по чл. 24, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, и информацията по чл. 25, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от структурите по чл. 13 и чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство. Унищожаването се извършва от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на структурата, за което се изготвя протокол.
(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Структурата по чл. 20, ал. 1 изпраща на органа по чл. 13, ал. 1 – 4 протокола за унищожаване заедно с мотивираното искане и разрешението за използване на специални разузнавателни средства в 7-дневен срок. В случаите по чл. 12, ал. 2 или 3 се изпраща и писменото съгласие на лицето.
(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Органите по чл. 13, ал. 1 – 4 съхраняват протокола за унищожаването по ал. 3 и 7, искането и разрешението за прилагане на специалните разузнавателни средства, а в случаите на чл. 12, ал. 2 или 3 – и писменото съгласие на лицето.
(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Информацията по чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 се съхранява от съответната специализирана дирекция, териториална дирекция или самостоятелен териториален отдел на Държавна агенция “Национална сигурност”, от Служба “Военно разузнаване” към министъра на отбраната или от Държавна агенция “Разузнаване” за срок до 15 години. Срокът започва да тече от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.
(7) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) След изтичане на срока по ал. 6 информацията се унищожава от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на съответната структура по ал. 6, за което се изготвя протокол.

Чл. 32. (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона.

Чл. 33. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от:
1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) председателя на Държавна агенция “Технически операции”, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от агенцията;
2. председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Държавна агенция “Национална сигурност”;
3. (нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) министъра на вътрешните работи, когато се прилагат и използват специални разузнавателни средства по чл. 10в ЗМВР .
(2) Ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1 осъществяват контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства.

Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, наричано по-нататък “Националното бюро”, е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
(2) Националното бюро е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.
(3) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е първостепенен разпоредител с бюджет.
(4) Националното бюро е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.
(5) Информацията, която е станала известна на членовете и на служителите на Националното бюро при или по повод изпълнението на задълженията им и не е държавна тайна, е служебна тайна.
(6) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 5 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.
(7) Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
(8) Националното бюро изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 34в. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2009 г., нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Националното бюро е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател и заместник-председател, които се избират от Народното събрание за срок 5 години.
(2) Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от 8 години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”.
(3) Членовете на Националното бюро осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.
(4) При прекратяване на трудовото правоотношение членът на Националното бюро се възстановява на длъжността, която е заемал преди избирането му.
(5) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за професионален стаж по длъжността, която е заемало до избирането му.
(6) Правомощията на член на Националното бюро се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата му:
1. по негово искане;
2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
3. при настъпила несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността;
4. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията.
(7) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на Националното бюро Народното събрание в едномесечен срок избира по реда на чл. 34г нов член, който довършва мандата.

Чл. 34г. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2009 г., нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предложенията за членове на Националното бюро се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, документ за професионален стаж, медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Председателят на специализираната постоянна комисия на Народното събрание изпраща в Държавна агенция “Национална сигурност” документите на кандидатите за членове на Националното бюро за извършване на проучване за надеждност, включително относно съдимостта. Държавна агенция “Национална сигурност” извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок.
(3) Предложенията за членове на Националното бюро се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2.
(4) Комисията по ал. 2 уведомява вносителя на предложението, когато констатира, че кандидатът не отговаря на изискванията по закона. Нови предложения могат да се правят в 7-дневен срок от уведомлението.
(5) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и в 7-дневен срок от провеждането на изслушването внася доклад, който обобщава резултатите от него.
(6) Народното събрание избира поименно членовете на Националното бюро. Народното събрание избира от членовете на бюрото председател и заместник-председател.
(7) След избора членовете на Националното бюро полагат пред Народното събрание клетва със следното съдържание: “Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения, като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност.”
(8) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист.

Чл. 34д. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2009 г., нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Председателят представлява, ръководи и организира дейността на Националното бюро, а при отсъствие той се замества от заместник-председателя.
(2) Председателят на Националното бюро получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Заместник-председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Останалите членове на Националното бюро получават основно месечно възнаграждение в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.
(5) Членовете на Националното бюро нямат право на допълнително материално стимулиране.

Чл. 34е. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2009 г., нов – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) За изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности по:
1. изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;
2. проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
3. даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.
(2) За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 2 Националното бюро разработва:
1. образци на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона;
2. правила за воденето на регистрите по т. 1;
3. правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства.
(3) Образците на регистрите и правилата се утвърждават от председателя на Националното бюро след съгласуване с ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 3, председателя на Държавна агенция “Технически операции” и Висшия съдебен съвет.
(4) За изпълнение на дейностите по ал. 1 членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на достъп до:
1. всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства;
2. всички документи във връзка със съхраняването и унищожаването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства;
3. всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и 20.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) При наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието.

Чл. 34ж. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) Националното бюро уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.
(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност:
1. за постигане на целите по чл. 3 или чл. 4;

2. от разкриване на оперативните способи или техническите средства;
3. за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

Чл. 34з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, както и върху съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация.
(2) Длъжностните лица, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред комисията по ал. 1 и да предоставят исканата информация.

Чл. 34и. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.

Чл. 34к. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) В случаите по чл. 34и специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
(2) Чуждестранен служител под прикритие има правомощията и може да се използва за постигане на целите по чл. 10в, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България, или на принципа на взаимност е сключено споразумение за всеки отделен случай.

Чл. 34л. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Специалните разузнавателни средства по реда на тази глава се прилагат за срока, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 34м. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите на вътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.

Чл. 34н. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне за изпълнение, внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(3) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ.
(4) Разрешението се изпраща чрез Върховната касационна прокуратура на компетентните органи на молещата държава, за което се уведомяват компетентните български органи.

Чл. 34о. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г.) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховната касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.
(5) След получаване на молбата за правна помощ Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.
(6) При допусната молба Върховната касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(7) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;
4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(8) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до пет часа, считано от преминаването на българската граница, да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.
(9) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховната касационна прокуратура даденото разрешение.
(10) Когато председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение, трансграничното наблюдение се прекратява.
(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.

Чл. 34п. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава служителите на компетентните органи на чуждата държава са длъжни:
1. да спазват законодателството на Република България;
2. да спазват указанията на компетентните български органи;
3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34о;
4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество.
(2) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение.
(3) Служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят доклад за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване.
(4) Докладът по ал. 3 се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която го предоставя на председателя на Софийския градски съд или оправомощения от него заместник-председател, дал разрешението за извършване на действията, като той може да поиска личното явяване на съответните служители.
(5) Органите на досъдебното производство и съдът могат да поискат компетентните органи на чуждата държава, чиито служители са извършвали действия по прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, да съдействат при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали.

Чл. 34р. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2009 г.) За неуредените в тази глава случаи се прилагат общите разпоредби на закона.

Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) За нарушения по този закон, които не съставляват престъпления, се налага глоба в размер от 1000 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение глобата е в размер от 2500 до 5000 лв.

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от лица, писмено оправомощени съответно от председателя на Държавна агенция “Технически операции”, от председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” или от министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Наказателните постановления се издават съответно от председателя на Държавна агенция “Технически операции” или писмено оправомощен от него заместник-председател, от председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” или писмено оправомощен от него заместник-председател или от министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. Този закон отменя Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 30 от 1994 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.).

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Изпълнението на закона се възлага на председателя на Държавна агенция “Технически операции”, на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” и на министъра на вътрешните работи, които дават указания по прилагането му съобразно компетентността си.
————————-
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 8 октомври 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)
§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г.)
§ 22. Навсякъде в закона думите “упълномощеният” и “упълномощения” се заменят съответно с “оправомощеният” и “оправомощения”.

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г.)
§ 24. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява на Националното бюро и администрацията му необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на дейността им.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2009 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)
§ 6. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива.
(2) Активите и пасивите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства преминават към Министерството на правосъдието, а документацията и архивът се предават на Народното събрание.
(3) Трудовите правоотношения на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и служебните и трудовите правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от прекратяването, се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт.

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 28.05.2010 Г.)
§ 72. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1 – 23, § 25, § 27 – 30, § 32 – 34, § 40, § 41, § 43 – 55, § 63 – 89 и § 91 – 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)
§ 136. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 20, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2010 г., и § 69 относно чл. 196, т. 2, който влиза в сила от 1 март 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 61 ОТ 2011 Г.)
§ 11. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 44 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
§ 54. (1) Създадената с този закон Главна дирекция “Национална полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция “Криминална полиция” и на Главна дирекция “Охранителна полиция”.
(2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция “Криминална полиция” и Главна дирекция “Охранителна полиция” се осъществява от директора на Главна дирекция “Национална полиция”.

§ 55. С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция “Криминална полиция” и в Главна дирекция “Охранителна полиция”, се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и на лица, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция “Национална полиция”.

§ 56. Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на съответните нови актове, доколкото не му противоречат.

§ 57. Стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 70. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 14.06.2013 Г.)
§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 70 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2013 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2013 Г.)
§ 29. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализираната дирекция “Оперативни технически операции” в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция “Технически операции”, с изключение на служебните правоотношения на държавните служители, осъществяващи дейности по разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия, разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от специализираната дирекция “Оперативни технически операции” в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция “Технически операции” съгласно чл. 123 от Кодекса на труда, с изключение на трудовите правоотношения на служителите, осъществяващи дейности по разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия, разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавна агенция “Технически операции” без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
(4) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, от служителите, преминали в Държавната агенция “Технически операции”, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.
(5) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция “Технически операции”, се зачита при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.

§ 30. (1) Държавна агенция “Технически операции” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” в Министерството на вътрешните работи.
(2) Дълготрайните материални активи на Министерството на вътрешните работи, ползвани от специализираната дирекция “Оперативни технически операции”, се предоставят на Държавна агенция “Технически операции”.
(3) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1.
(4) Документите, изготвени и съхранявани в специализираната дирекция “Оперативни технически операции”, които не подлежат на предаване по реда на Закона за Националния архивен фонд, се предават в Държавна агенция “Технически операции” в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
(5) Министерството на вътрешните работи в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон предава на Държавна агенция “Технически операции” всички действащи дела на оперативен отчет, водени от специализираната дирекция “Оперативни технически операции”. Останалите бази данни в министерството, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно.
(6) До приключване на процедурите, свързани с материално-техническото обезпечаване на Държавна агенция “Технически операции”, Министерството на вътрешните работи предоставя необходимите финансови средства и ресурси за осъществяване на дейностите на агенцията.

§ 31. (1) Министър-председателят предлага на Министерския съвет председател на Държавна агенция “Технически операции” в срок до един месец от влизането в сила на този закон.
(2) До встъпването в длъжност на председателя на Държавна агенция “Технически операции” правомощията му по този закон се осъществяват от министъра на вътрешните работи.

§ 32. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон приема устройствения правилник по чл. 19з и акта по чл. 20а, ал. 3.

§ 33. (1) Народното събрание избира членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства в срок до два месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон осигурява на Националното бюро и администрацията му необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на дейността им.

§ 34. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства изготвя правилника по чл. 34б, ал. 8 в едномесечен срок от встъпването в длъжност на членовете на бюрото.
(2) Председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства утвърждава образеца на регистрите и правилата по чл. 34е, ал. 3 в двумесечен срок от встъпването си в длъжност.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 42. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)
§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 14 ОТ 2015 Г.)
§ 103. (В сила от 01.04.2015 г.) Разпоредбите на Закона за държавния служител се прилагат за държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г.

§ 104. (В сила от 01.04.2015 г.) За държавните служители в Държавна агенция “Технически операции”, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства до прекратяване на служебните им правоотношения.

§ 105. (В сила от 01.04.2015 г.) Държавните служители по § 104 могат да бъдат преназначавани и временно преназначавани на вакантни длъжности за държавни служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

§ 106. (В сила от 01.04.2015 г.) Държавните служители по § 104 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 19е, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 129. Параграф 11, т. 1, § 12, 21, 36, 85, 86, 87, 88, § 91, т. 6, § 97, 98, 99, 100, 101, § 102, т. 8, § 103, 104, 105, 106 и 125 влизат в сила от 1 април 2015 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2015 Г.)
§ 8. Сроковете за прилагане на специални разузнавателни средства по неприключилите процедури се определят по досегашния ред.

§ 9. Срокът по чл. 31, ал. 6 се прилага и за информацията, получена преди влизането в сила на този закон.

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)
§ 31. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 39 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 26.05.2016 Г.)
§ 155. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 102. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на:
1. параграфи 6 – 8, § 12, т. 1, 2 и 4, § 13, § 14, § 18 – 20, § 23, § 26 – 31, § 32, т. 1 и 4, § 33 – 39, § 41 – 48, § 49 относно чл. 187, ал. 3, изречение първо, § 50 – 59, § 61 – 65, § 81 – 85, § 86, т. 4 и 5, § 87, т. 3, § 90, т. 1, § 91, т. 2 и 3, § 92, § 93 и § 97 – 101, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 32, т. 2 и 3, § 49 относно чл. 187, ал. 3, ново изречение второ, § 69 – 72, § 76 относно лицата по § 70, § 78 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 79 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 91, т. 1 и § 94, които влизат в сила от 1 февруари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 05.11.2017 Г.)
§ 116. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 7 ОТ 2018 Г.)
§ 38. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г. и бр. 63 и 84 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
4. Навсякъде в закона думите “Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” се заменят със “Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество”.

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 28.07.2022 Г.)
§ 67. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58, които влизат в сила от деня на обнародването.

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.