Проект: 902-01-54/07.12.2009 г.

Чл. 1. (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Този закон урежда условията и реда за признаване, изпълнение и изпращане на влезли в сила решения за конфискация или отнемане и на решения за налагане на финансови санкции, издадени в държава – членка на Европейския съюз. Законът урежда и признаването, изпълнението и изпращането на влезли в сила актове за конфискация.

Чл. 2. (1) Решение за конфискация или отнемане е влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава – членка на Европейския съюз, и довел до окончателно отнемане на имущество.

(2) Имущество, подлежащо на конфискация или отнемане по смисъла на ал. 1, е имущество, за което съдът в издаващата държава е приел, че:
1. представлява облага от престъпление или е равностойно на пълната стойност или на част от стойността на облагата;
2. представлява средство на престъпление;
3. подлежи на конфискация или отнемане в резултат на прилагане на разширени правомощия за конфискация в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с осъждане за тероризъм или участие в организирана престъпна група, изразяващо се в подправяне на парични знаци, изпиране на пари, трафик на хора, незаконно влизане, транзит и престой, сексуална експлоатация на деца и детска порнография и трафик на наркотични и психотропни вещества, ако от престъплението може да се получи облага и за него е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален размер не по-малко от 5 години, а за изпиране на пари – не по-малко от 4 години, или
4. подлежи на конфискация или отнемане и в други предвидени в закон случаи.

Чл. 3. (1) Решение за налагане на финансови санкции е влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на:
1. глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение;
2. обезщетение за пострадалия от престъплението, определено в акта;
3. разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта, или
4. парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление, наложена с акта,
който е издаден в държава – членка на Европейския съюз, от съд, компетентен по наказателни дела, или от административен орган, при условие че засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението на административния орган пред съд, компетентен по наказателни дела.
(2) По смисъла на този член не подлежат на взаимно признаване и изпълнение актове, които имат гражданскоправен характер и произтичат от право на иск за вреди и възстановяване на предишното положение, и подлежат на изпълнение съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Чл. 4. (1) Актовете по чл. 2 и 3 или заверени копия от тях се придружават от удостоверение по образец съгласно приложения № 1 и 2.
(2) Удостоверението се издава, подписва и неговото съдържание се удостоверява от компетентния орган на издаващата държава.

Чл. 5. (1) Удостоверенията по чл. 4 се изпращат, придружени с превод на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
(2) Удостоверението, изпратено до компетентен орган в Република България, се придружава с превод на български език.

Чл. 6. (1) Компетентни органи в Република България да признаят и да постановят изпълнението на решение за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции, издадено в друга държава – членка на Европейския съюз, са окръжните съдилища.
(2) Компетентен орган в Република България за изпълнение на признатите от български съд актове по чл. 2 и 3 е Националната агенция за приходите.
(3) Когато български съд или друг орган получи решение за конфискация или отнемане или решение за налагане на финансови санкции, което не е компетентен да признае, той го изпраща служебно на съответния компетентен съд и уведомява за това органа в издаващата държава.

Чл. 7. (1) Компетентен орган за изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, постановени от съд в Република България, е районният или окръжният съд, който е постановил решението като първа инстанция.
(2) Компетентен орган за изпращане на наказателни постановления, постановени от административен орган в Република България, е Националната агенция за приходите.

Чл. 8. (1) В случаите, когато осъществяването на директен контакт между компетентните органи не е възможно, орган, отговорен за административното изпращане и получаване на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции в Република България, е Министерството на правосъдието.
(2) В срок до 31 декември на всяка календарна година българските компетентни органи уведомяват Министерството на правосъдието на Република България за трайни затруднения или бездействие от страна на друга държава – членка на Европейския съюз, във връзка с признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Чл. 9. (1) Кореспонденцията се осъществява пряко между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава.
(2) Когато издаващият орган не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той извършва всички необходими допитвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа (European Judicial Network), с цел получаване на информация от изпълняващата държава.
(3) Решенията за конфискация или отнемане и решенията за налагане на финансови санкции или заверени копия от тях заедно с придружените от превод удостоверения се приемат и изпращат по поща, електронна поща, факс или по всеки друг надлежно защитен начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.
(4) Компетентният орган на изпълняващата държава може да поиска оригиналите на получените документи или заверени копия от тях, както и удостоверяването на автентичността им да се получат с експресна поща.

Чл. 10. (1) Изпълнението на решенията за конфискация или отнемане и на решенията за налагане на финансови санкции в Република България се урежда според българското законодателство.
(2) Решенията за конфискация или отнемане и решенията за налагане на финансови санкции, постановени по отношение на юридически лица, подлежат на признаване и изпълнение в Република България.

Чл. 11. (1) Акт на амнистия или помилване може да бъде издаден както от издаващата, така и от изпълняващата държава, съобразно националното им законодателство.
(2) Само издаващата държава може да постанови акт, с който да отмени влязлото в сила решение за конфискация или отнемане или решение за налагане на финансови санкции.

Чл. 12. (1) Компетентният орган на изпълняващата държава може да наложи алтернативна на конфискацията, отнемането или финансовата санкция мярка, включително наказание лишаване от свобода или всяка друга мярка за ограничаване свободата на засегнатото лице, в случаите, когато решението за конфискация или отнемане или решението за налагане на финансови санкции не може да бъде изпълнено изцяло или частично, издаващата държава изрично е посочила това в удостоверението и законодателството на изпълняващата държава допуска налагане на алтернативни санкции.
(2) Тежестта на алтернативната санкция се определя съгласно законодателството на изпълняващата държава, като не може да надхвърля максималния размер, посочен в удостоверението.

Чл. 13. (1) Разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
(2) Когато във връзка с признаването и изпълнението на решение за конфискация или отнемане Република България е направила разходи, които счита за големи или прекомерни, тя може да предложи на издаващата държава разделяне на разходите.

Чл. 14. (1) Решения за конфискация или отнемане, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват в Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.
(2) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода с максимален размер не по-малко от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправяне на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправяне и пиратство на изделия;
23. подправяне на административни документи и търговия с тях;
24. подправяне на платежни средства;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. трафик на противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(3) Не може да се откаже изпълнение на решение за конфискация или отнемане във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен както законодателството на издаващата държава.
(4) Съдът признава решение за конфискация или отнемане, при условие че имуществото – предмет на решението, се намира на територията на Република България или лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.

Чл. 15. (1) Решение за конфискация или отнемане се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.
(2) Решение за конфискация или отнемане на конкретно имущество или на парична сума се признава от окръжния съд по местонахождението на имуществото или по мястото на източника на доходи.
(3) Ако в подлежащото на конфискация или отнемане имущество са включени повече от един недвижим имот, решението се признава от окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(4) Когато две или повече решения за конфискация или отнемане, постановени по отношение на едно и също лице или имущество, са изпратени за признаване едновременно до различни съдилища, компетентен да се произнесе по всички решения е съдът, който пръв е образувал производство.
(5) Ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция на територията на Република България, компетентен да разгледа решението е Софийският градски съд.

Чл. 16. (1) Компетентният съд незабавно образува производство и насрочва делото в 7-дневен срок от получаването на решението за конфискация или отнемане и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор и на засегнатото лице.
(2) Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.
(3) Когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник.
(4) Съдът запознава засегнатото лице с решението, след което го изслушва.
(5) Съдът може да изиска пряко от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване.
(6) Когато намери делото за изяснено, съдът изслушва прокурора, засегнатото лице и неговия защитник и се оттегля на съвещание за незабавно постановяване на решение.
(7) Съдът се произнася с решение, с което:
1. признава акта и го изпраща незабавно на съответния изпълнителен орган;
2. отказва признаване или изпълнение на акта и прекратява производството;
3. признава акта и отлага изпълнението му.
(8) Ако решението за конфискация или отнемане се отнася до парична сума, българският съд определя равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за конфискация или отнемане в издаващата държава.
(9) В случаите, когато решението за конфискация или отнемане е свързано с конкретно имущество, българският съд може да постанови конфискацията или отнемането в Република България алтернативно да се извърши под формата на задължаване за плащане на парична сума, отговаряща на стойността на имуществото, ако издаващата държава е посочила това в удостоверението.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Съдът се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземе решение да не признае, изцяло или частично, или да не допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 9 или ал. 2. Консултирането е задължително и в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 7, ако не е било извършено уведомяването по чл. 24, ал. 1, т. 5. В останалите случаи по чл. 19 консултирането се извършва по преценка на съда.
(11) Българският съд уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава, когато решението за конфискация или отнемане е невъзможно да бъде изпълнено, тъй като имуществото, което трябва да бъде конфискувано или отнето, вече е конфискувано или отнето, изчезнало е, било е унищожено, не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението, или местонахождението на имуществото не е било установено дори след консултации с компетентния орган на издаващата държава.
(12) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Доколкото разпоредбите на ал. 1 – 11 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 17. В случай че засегнатото лице представи доказателство за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за конфискация или отнемане, в която и да е държава – членка на Европейския съюз, съответният български орган по признаване и изпълнение след провеждане на консултации с компетентния орган на издаващата държава приспада равностойността на изпълнената част от общото задължение.

Чл. 18. (1) Българските съдилища се произнасят по:
1. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с парична сума, които са били издадени срещу едно и също физическо или юридическо лице, и засегнатото лице не разполага с достатъчно средства в Република България, които да позволят изпълнението на всички решения;
2. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с едно и също имущество.
(2) Решението на съда относно решението по ал. 1, което да се изпълни, се взема, като се преценят всички обстоятелства, включително наличието на обезпечено по искане на издаващата държава имущество, тежестта на престъпленията, мястото на извършването им, датите на съответните решения и датите на изпращането им.

Чл. 19. (1) Съдът може да откаже да признае и да допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане, ако установи, че:
1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението;
2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане;
3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. решението се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава:
а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;
б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана;
в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;
7. правата на всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, по българското законодателство не позволяват изпълнение на решението, включително когато това е последица от обжалване по чл. 20;
8. при условията на чл. 14, ал. 1 решението за конфискация или отнемане е свързано с деяния, които не съставляват престъпление, което позволява конфискация или отнемане по българското законодателство;
9. решението за конфискация или отнемане е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията или отнемането на имущество е била постановена по силата на разширени правомощия за конфискация по законодателството на издаващата държава.
(2) Ако решението за конфискация или отнемане се отнася за имущество по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3, но попада извън обхвата на разширените правомощия за конфискация или отнемане в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, съдът изпълнява решението, доколкото това е предвидено за подобни случаи по българското законодателство.

Чл. 20. (1) Всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, може да обжалва акта на окръжния съд за признаване на решението за конфискация или отнемане пред съответния апелативен съд в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му. Обжалването не спира изпълнението на решението.
(2) Въззивният съд разглежда делото в открито съдебно заседание с участието на прокурор, засегнатото лице и неговия защитник и допуснатото до участие трето добросъвестно лице.
(3) Решението на апелативния съд е окончателно.
(4) Решението за конфискация или отнемане и основанията за неговото издаване подлежат на отмяна само от съд на издаващата държава в съответствие с националното и законодателство.

Чл. 21. (1) Съдът може да отложи изпълнението на решение за конфискация или отнемане, когато:
1. при изпълнението на решение за конфискация или отнемане на парична сума съществува риск общата стойност да превиши сумата, посочена в решението, поради едновременно изпълнение в повече от една държава – членка на Европейския съюз – по искане на Националната агенция за приходите;
2. изпълнението на решението може да навреди на висящо наказателно производство – за определен от съда разумен срок;
3. се нуждае от превод решението за конфискация или отнемане или на части от него – за времето, необходимо за извършване на превода, или
4. имуществото вече е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България – по искане на Националната агенция за приходите.
(2) За времето на отлагането съдът предприема всички обезпечителни и други мерки, които се предприемат в такива случаи според българското законодателство, с цел предотвратяване загубата на имуществото.
(3) Веднага след отпадане на основанията за отлагане съдът предприема необходимите мерки за изпълнение на решението за конфискация или отнемане и уведомява за това компетентния орган на издаващата държава.

Чл. 22. (1) Признатото по реда на този раздел решение се изпраща на Националната агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Националната агенция за приходите незабавно уведомява съответния съд за предприетите действия по изпълнението на решението.

Чл. 23. Когато бъде уведомен от компетентния орган на издаващата държава за оттегляне на решението или за друга причина, поради която по-нататъшното му изпълнение е недопустимо според нейното законодателство, българският съд незабавно постановява прекратяване на изпълнението.

Чл. 24. (1) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава:
1. за признаването и изпращането на решението за конфискация или отнемане до компетентния орган по чл. 6, ал. 2;
2. за всяко решение, с което отказва признаване на решението за конфискация или отнемане, заедно с основанията за отказ;
3. за цялостно или частично непривеждане в изпълнение на решението на основанията, посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 17 или 18;
4. за приключване изпълнението на решението;
5. за обжалване по чл. 20, ал. 1;
6. за отлагане на изпълнението по чл. 21 заедно с основанията за това.
(2) Копие от уведомлението по ал. 1 се изпраща и на Министерството на правосъдието на Република България.

Чл. 25. (1) Българският съд изпраща решение за конфискация или отнемане на компетентен орган в друга държава – членка на Европейския съюз, за признаване и изпълнение, когато установи, че местонахождението на имуществото, което е предмет на решението, е в друга държава – членка на Европейския съюз, или лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи, има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, в тази държава.
(2) Съдът издава удостоверението по чл. 4.

Чл. 26. (1) Съдът може да изпрати решение за конфискация или отнемане на конкретно имущество едновременно до повече от една изпълняваща държава, когато:
1. има основателни причини да предполага, че различни имущества, обхванати от решението, са с местонахождение в различни държави;
2. конфискацията или отнемането на конкретно имущество, обхванато от решението за конфискация или отнемане, е свързано с действия в повече от една изпълняваща държава, или
3. има основателни причини да предполага, че имуществото, обхванато от решението за конфискация или отнемане, се намира в една или повече предварително уточнени държави.
(2) Съдът може да изпрати решение за конфискация или отнемане на парична сума едновременно до повече от една изпълняваща държава, когато прецени това за необходимо, както и когато:
1. съответното имущество не е било обезпечено за целите на конфискацията или отнемането, или
2. стойността на имуществото, което може да бъде конфискувано в Република България и във всяка изпълняваща държава, може да се окаже недостатъчна за изпълнението на пълния размер, обхванат от решението.
(3) В случай на изпращане на решение за конфискация или отнемане, свързано с парична сума, до една или повече изпълняващи държави общата сума, получена от изпълнението, не може да надхвърля максималната сума, посочена в решението.

Чл. 27. (1) Изпращането на решение за конфискация или отнемане до една или повече изпълняващи държави не ограничава правото на Република България да го изпълни сама.
(2) Съответният компетентен български орган незабавно уведомява компетентния орган на всяка изпълняваща държава, ако:
1. счита, че е налице риск изпълнението да надхвърли максималната сума, посочена в решението, на основание на информация, получена от изпълняваща държава; в този случай компетентният български орган незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава при отпадане на риска;
2. цялото или част от решението е било изпълнено в Република България или в друга изпълняваща държава; в този случай се посочва сумата, по отношение на която решението все още не е изпълнено;
3. след изпращането на решението българският компетентен орган получи парична сума, която засегнатото лице е платило доброволно.
(3) Компетентният български орган незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава за оттегляне на решението или за друга причина, поради която по-нататъшното му изпълнение е недопустимо според българското законодателство.

Чл. 28. (1) Освен ако е уговорено друго между издаващата държава и Република България като изпълняваща държава, разпореждането с предмета на решението за конфискация или отнемане се извършва, както следва:
1. разпореждане с парична сума, получена от изпълнението на решението в Република България:
а) ако сумата, получена от изпълнението на решението, е по-малка или равна на 10 000 евро, тя остава в Република България;
б) в останалите случаи 50 на сто от сумата се превежда от Република България на издаващата държава;
2. разпореждането с имущество, различно от пари, може да се извърши по преценка на компетентния български орган по един от следните начини:
а) имуществото може да бъде продадено, като разпореждането с постъпленията от продажбата се извършва в съответствие с т. 1;
б) имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава; ако решението за конфискация или отнемане се отнася за парична сума, имуществото, получено от изпълнението му, може да бъде прехвърлено на издаващата държава само ако тази държава е дала своето съгласие;
в) по друг начин в съответствие с българското законодателство.
(2) Република България не може да бъде задължена да продаде или да върне конкретно имущество, което представлява културна ценност, съставляваща част от културното и наследство.
(3) В случаите, когато Република България е издаваща държава, начинът на разпореждане с предмета на решението за конфискация или отнемане се уговаря с изпълняващата държава.
(4) Компетентни органи за сключване на споразумения по ал. 1 и 3 за Република България са органите по чл. 6 и 7.

Чл. 29. Когато изпълняващата държава в съответствие с вътрешното си законодателство отговаря за вреди, причинени на някоя от страните по чл. 20, ал. 1 от изпълнението на решението за конфискация или отнемане, издаващата държава съгласно предвидения във вътрешното и законодателство ред възстановява на изпълняващата държава цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на компетентен орган на изпълняващата държава.

Чл. 30. (1) Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.
(2) Двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава:
1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;
2. контрабанда на стоки;
3. нарушаване на правата върху интелектуалната собственост;
4. заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия;
5. престъпно увреждане;
6. кражба;
7. престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.).
(3) Съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.

Чл. 31. (1) Решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България.
(2) В случай че местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция, на територията на Република България не са посочени в удостоверението, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по посоченото в удостоверението местонахождение на имуществото или по място на източника на доходи на засегнатото лице.
(3) При определяне на подсъдността се прилага и чл. 15, ал. 4 и 5.

Чл. 32. (1) Производството по признаване на решения за налагане на финансови санкции се извършва по реда на чл. 16, ал. 1 – 8.
(2) Когато е установено, че решението се отнася за деяния, които не са извършени на територията на издаващата държава и попадат под наказателната юрисдикция на българските съдилища, окръжният съд може да намали размера на финансовата санкция до максималния размер, предвиден за подобни деяния по българското законодателство.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Съдът се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземе решение да не признае, изцяло или частично, или да не допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции съгласно чл. 35, т. 1, 3, 9 – 11.
(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Доколкото разпоредбите на ал. 1 – 3 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 33. В случай че засегнатото лице представи доказателство за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, се прилага чл. 17.

Чл. 34. (1) Засегнатото лице може да обжалва акта на окръжния съд за признаване на решението за налагане на финансови санкции по реда на чл. 20, ал. 1 – 3.
(2) Решението за налагане на финансови санкции и основанията за неговото издаване подлежат на отмяна само от съд на издаващата държава в съответствие с националното и законодателство.

Чл. 35. Съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че:
1. удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението;
2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции;
3. изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. решението се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6. наложената финансова санкция е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;
7. в някои от случаите по чл. 30, ал. 1 решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство;
8. решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението;
10. (нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава:
а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;
б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана;
в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;
11. (нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично, освен ако е посочено, че лицето изрично се е отказало от правото си на устно изслушване и изрично е заявило, че няма да оспорва решението, след като е било надлежно уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса.

Чл. 36. Признатото по реда на този раздел решение се изпълнява съгласно чл. 22.

Чл. 37. Изпълнението се прекратява при условията на чл. 23.

Чл. 38. (1) Съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава за:
1. признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на компетентния орган по чл. 6, ал. 2;
2. всяко решение, с което отказва признаване на решението за налагане на финансови санкции съгласно чл. 35, заедно с основанията за това;
3. цялостно или частично непривеждане в изпълнение на решението на основанията, посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 32, ал. 2 или чл. 33;
4. приключване изпълнението на решението.
(2) Копие от уведомлението по ал. 1 се изпраща и на Министерството на правосъдието на Република България.

Чл. 39. (1) Българският съд изпраща решение за налагане на финансови санкции на компетентен орган в друга държава – членка на Европейския съюз, за признаване и изпълнение, когато установи, че лицето, срещу което е постановил решението, притежава имущество, получава доходи, има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, в друга държава – членка на Европейския съюз.
(2) Националната агенция за приходите изпраща наказателни постановления на компетентен орган в друга държава – членка на Европейския съюз, за признаване и изпълнение при условията на ал. 1.
(3) Когато с решението за налагане на финансови санкции е присъдено обезщетение в полза на пострадал от престъпление, съдът по молба на пострадалото лице изпраща решението на компетентен орган в друга държава – членка на Европейския съюз, за признаване и изпълнение при условията на ал. 1.
(4) Изпращащият орган издава удостоверението по чл. 4.

Чл. 40. Компетентният български орган изпраща решението за налагане на финансови санкции само на една изпълняваща държава.

Чл. 41. (1) Компетентният български орган не може да предприема изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, изпратено до друга държава, освен ако:
1. компетентният орган в изпълняващата държава го е уведомил, че е издал акт на амнистия или помилване или е постановил цялостен или частичен отказ за признаване и изпълнение на решението, който не се основава на прилагането на принципа ne bis in idem, или
2. е уведомил компетентния орган в изпълняващата държава съгласно ал. 2, т. 2 и 3.
(2) Компетентният български орган незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава, когато:
1. след изпращане на решението получи парична сума, която е платена доброволно от засегнатото лице;
2. оттегли решението за налагане на финансови санкции, или
3. съществува друга причина, поради която според българското законодателство по-нататъшното изпълнение на решението е недопустимо.

Чл. 42. (1) Приходите от изпълнението на решения за налагане на финансови санкции се предоставят на Република България като изпълняваща държава, като разпореждането с тях се извършва съобразно българското законодателство, освен ако е уговорено друго, особено в случаите на обезщетяване на пострадал от престъпление.
(2) В случаите, когато Република България е издаваща държава, разпореждането с приходите от изпълнението на решението за налагане на финансови санкции се уговаря с изпълняващата държава.
(3) Компетентни органи за сключване на споразумения по ал. 1 и 2 за Република България са органите по чл. 6 и 7.

Чл. 43. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Разпоредбите на тази глава, на глави първа и втора относно решенията за конфискация се прилагат за Дания и Ирландия.

Чл. 44. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Компетентен орган за признаване и изпълнение на актове за конфискация е съдът по чл. 6. Правилата на чл. 6 и чл. 15 се прилагат съответно.

Чл. 45. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Съдът по чл. 6 незабавно образува производство и насрочва делото при спазване на срока по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор и на засегнатото лице.
(2) Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.
(3) Когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник.
(4) Съдът запознава засегнатото лице с акта за конфискация, след което го изслушва.
(5) Когато намери делото за изяснено, съдът изслушва прокурора, засегнатото лице и неговия защитник и се оттегля на съвещание за постановяване на решение.
(6) В срока по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805 съдът се произнася с решение, с което:
1. признава акта и го изпраща незабавно на съответния изпълнителен орган;
2. отказва признаване или изпълнение на акта;
3. признава акта и отлага изпълнението му;
4. прекратява производството в случаите по чл. 22, параграф 3, букви “а” и “в” от Регламент (ЕС) 2018/1805;
5. спира производството в случаите по чл. 22, параграф 3, букви “б”, “г” и “д” от Регламент (ЕС) 2018/1805.
(7) Спряното производство по ал. 6, т. 5 се възобновява в случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1805.
(8) Доколкото разпоредбите на ал. 1 – 7 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 46. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Всяко засегнато лице, включително трето добросъвестно лице, може да обжалва решението на окръжния съд за признаване на акта за конфискация по реда на чл. 20, ал. 1 – 3.

Чл. 47. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Разпоредбата на чл. 22 се прилага съответно и за акта за конфискация.

Чл. 48. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 се прилага съответно и за акта за конфискация.
(2) Удостоверението по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се издава от българския съд, постановил акта за конфискация.

Чл. 49. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Разпоредбата на чл. 8 се прилага съответно и за акта за конфискация.

Чл. 50. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за държавите – членки на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) “Издаваща държава” относно решенията за конфискация или отнемане е държава членка по смисъла на т. 5, в която е постановено решение за конфискация или отнемане, както и Република България, а по отношение на решенията за налагане на финансови санкции – държава – членка на Европейския съюз, в която е постановено решение за налагане на финансови санкции на физическо или юридическо лице.
2. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) “Изпълняваща държава” относно решенията за конфискация или отнемане е държава членка по смисъла на т. 5, на която е изпратено решение за конфискация или отнемане, с цел неговото изпълнение, както и Република България, а по отношение на решенията за налагане на финансови санкции – държавата – членка на Европейския съюз, на която е изпратено решение за налагане на финансови санкции, с цел неговото изпълнение.
3. “Засегнато лице” е физическо или юридическо лице, срещу което е постановено решение за конфискация или отнемане или решение за налагане на финансови санкции.
4. “Облага” означава всяка икономическа изгода, която е придобита чрез престъпление. Облагата може да произтича от имущество от всякакъв вид.
5. (нова – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) “Държава – членка на Европейския съюз” по глави първа, втора и трета относно решенията за конфискация са Дания и Ирландия.

§ 2. Република България прилага действащите двустранни и многостранни споразумения или договори, сключени между нея и другите държави – членки на Европейския съюз, ако те допринасят за опростяване или улесняване на процедурите за изпълнение на решения за конфискация или отнемане и на решения за налагане на финансови санкции.

§ 2а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Националният статистически институт събира от компетентните органи и предоставя на Европейската комисия статистическите данни относно актовете за обезпечаване съгласно чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805.

§ 3. Този закон въвежда изискванията на:
1. Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции;
2. Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация.

§ 3а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация.

§ 4. Заварените производства по глава тридесет и шеста от Наказателно-процесуалния кодекс се довършват по досегашния ред.

§ 5. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г. и бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г.) в чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 16:
“16. изпълнява решения за конфискация или отнемане на имущество и решения за налагане на финансови санкции, постановени в държава – членка на Европейския съюз, и признати и подлежащи на изпълнение в Република България;”.
2. Досегашната т. 16 става т. 17.

§ 6. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г. и бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г.) в чл. 162 се създава ал. 6:
“(6) Публични вземания са и вземанията на държавите – членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави – членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България.”

§ 7. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г. и бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2 думите “този кодекс” се заменят с “българското законодателство”.
2. В чл. 469 накрая се поставя запетая и се добавя “освен ако друго е предвидено в закон”.
————————-
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 11 февруари 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 56 ОТ 2022 Г.)
§ 18. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по решения за конфискация, образувани до 19 декември 2020 г., се довършват по досегашния ред.
(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по решения или актове за конфискация, образувани след 20 декември 2020 г., се разглеждат от съда, който ги е образувал.

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.)
(1) Официален вестник на Европейския съюз, OJ L 196, 2.8.2003, стр. 45.
(1) и (2) Когато решението за конфискация се изпраща на изпълняващата държава, понеже юридическото лице, срещу което е било издадено, има регистрирано седалище в тази държава, регистрационният номер и регистрираното седалище трябва да бъдат попълнени.

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.)

КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 ноември 2018 година относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
Решения:
РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2009/299/ПВР НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес
РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2006/783/ПВР НА СЪВЕТА от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация
РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2005/214/ПВР НА СЪВЕТА от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции