Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за учредяването и дейността на приватизационните фондове, държавният контрол върху тях и защитата на инвеститорите.

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 114 от 1999 г., в сила от 31 януари 2000 г.) Приватизационните фондове са акционерни дружества, получили разрешение от Държавната комисия по ценните книжа, наричана по-нататък “Комисията”, при условията и по реда на този закон, чийто предмет на дейност е:

1. придобиване на акции от предприятия, предложени за приватизиране по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия срещу инвестиционни бонове;
2. управление и продажба на тези акции;
3. инвестиране в ценни книжа на други емитенти.
(2) Приватизационните фондове не могат да извършват други търговски сделки, освен ако са пряко свързани с дейността им по ал. 1.
(3) Фирмата на приватизационния фонд включва добавката “приватизационен фонд”.

Чл. 3. (1) Приватизационните фондове издават само поименни акции с право на един глас.
(2) Учредителите нямат право да запазват преимущества за себе си.
(3) Приватизационните фондове не могат да издават привилегировани акции.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 114 от 1999 г.) Приватизационните фондове не могат да изкупуват обратно акциите си през първите пет години от учредяването си, освен ако са преуредили дейността си като инвестиционни дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

(2) Акциите на приватизационните фондове не могат да се прехвърлят по-рано от 6 месеца след датата на последната тръжна сесия на съответния тур на масовата приватизация.
(3) Акциите на приватизационните фондове не могат да служат за обезпечение.

Чл. 5. (1) За учредяване на приватизационен фонд е необходимо заявителят да разполага с минимален капитал 70 хил. лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Най-малко 10 хил. лв. от капитала на заявителя трябва да бъдат в пари или в държавни лихвоносни ценни книжа със срок на изплащане до една година включително. Останалата част от капитала на заявителя трябва да бъде във вид на инвестиционни бонове. Частта в инвестиционни бонове не може да бъде по-малка от 70 на сто от капитала.
(3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Държавните лихвоносни ценни книжа със срок за изплащане до една година включително се внасят в капитала по номиналната им стойност.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Към момента на подаване на заявление за издаване на потвърждение на проспекта по чл. 10, ал. 4 от Комисията учредителите трябва да са внесли в капитала на учредяващия се приватизационен фонд не по малко от 10 хил. лв. в пари или в държавни ценни книжа, а към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд трябва да бъде внесен целият записан капитал в пари, държавни ценни книжа и инвестиционни бонове.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр.68 от 1996 г.) Инвестиционните бонове се внасят при условия и по ред, определени от Министерския съвет. При внасяне на боновете не се прилагат чл. 72 и 73 от Търговския закон. Един инвестиционен лев се приравнява на един лев. До учредяването на приватизационния фонд учредителите не могат да се разпореждат с внесените бонове.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр.68 от 1996 г.) При увеличаване на капитала с инвестиционни бонове акционерите не ползуват правата по чл. 194 от Търговския закон.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр.68 от 1996 г.) В случай, че приватизационният фонд не набере минималния капитал, необходим за учредяване на приватизационен фонд до определен от Министерския съвет срок, или му бъде отказано издаване на разрешение или вписване в търговския регистър, лицата, внесли инвестиционните си бонове във фонда, имат право да ги изтеглят незабавно и да се разпореждат с тях при условия, по ред и в срокове, определени от Министерския съвет. Разходите по учредяването в тези случаи са за сметка на учредителите.
(8) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Увеличаването на капитала с инвестиционни бонове може да става и между отделните тръжни сесии, като прехвърлянето на инвестиционните бонове от граждани на приватизационни фондове за тези периоди се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Юридически лица, в които държавното участие е над 50 на сто от капитала, не могат да бъдат учредители или акционери в приватизационен фонд. Това ограничение не важи за банките и застрахователните дружества.
(2) Банка не може да бъде учредител или акционер на приватизационен фонд, на който е депозитар.

Чл. 7. (1) Никой не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 10 на сто от акциите на един приватизационен фонд.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Който придобие пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от акциите на приватизационен фонд или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху дейността му, уведомява незабавно Комисията.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) При нарушаване на изискването на ал. 1 Комисията дава срок за отстраняване на нарушението.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Чуждестранни лица могат да бъдат учредители в приватизационен фонд, ако са регистрирани като финансова институция по националния им закон и са осъществявали дейност като финансова институция в страната, където е седалището им, в продължение на не по-малко от 5 години и ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка.

Чл. 9. (1) Учредителите на приватизационния фонд изготвят и публикуват подписан от тях проспект за набиране на капитала на фонда и публикуват съобщение поне в един централен всекидневник.
(2) Учредителите не могат да задължат желаещите да участват във фонда с инвестиционни бонове да правят и парични вноски.

Чл. 10. (1) Проспектът съдържа данни за наименованието, седалището и адреса на приватизационния фонд, срока за набиране на капитала, условията и реда за внасянето на инвестиционните бонове, основните цели на инвестиционната дейност, рисковете, свързани с дейността на приватизационния фонд, имената (наименованията) на лицата, записали повече от 5 на сто от капитала, наименованието, седалището и адреса на инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1 и на банката-депозитар, както и други данни, определени от Комисията. Проспектът не може да съдържа неверни данни.
(2) Проспектът се подписва от учредителите, които декларират, че той отговаря на изискванията на закона.
(3) Учредителите отговарят солидарно за вреди, причинени от неверни данни в проспекта.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 114 от 1999 г.) Проспектът се потвърждава от Комисията по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Комисията публикува не по-малко от веднъж месечно списък на учредяващите се приватизационни фондове, получили потвърждение на проспекта си.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1996 г.) С провеждане на учредителното събрание на приватизационния фонд инвестиционните бонове, парите или държавните лихвоносни ценни книжа със срок на изплащане до една година включително се считат внесени във фонда, акции от който е записал заявителят, освен ако заявителят е бил представен лично или чрез пълномощник на учредителното събрание и е изразил изрично несъгласието си с някое от решенията на учредителното събрание по чл. 170, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Търговския закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Органите за управление на фонда в тридневен срок уведомяват Центъра за масова приватизация за провеждането на учредителното събрание и за заявителите, подали нареждания за записване на акции срещу инвестиционни бонове, изразили изрично несъгласието си с някое от решенията на учредителното събрание по чл. 170, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Търговския закон.

(3) (*) При учредяване на приватизационен фонд не се прилагат чл. 163, ал. 2 и чл. 170, ал. 3 от Търговския закон и чл. 96 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
(4) Учредителното събрание на приватизационния фонд се свиква и взема решения в съответствие с чл. 168 от Търговския закон. В случай, че в обявения час за начало на учредителното събрание на приватизационния фонд не е представен необходимият капитал, събранието се провежда 2 часа след обявеното време и може да взема решения с представения капитал, ако присъстват най-малко пет лица, записали акции.

Чл. 11. (1) Освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, уставът на приватизационния фонд трябва да съдържа:
1. основните цели и ограничения на инвестиционната дейност;
2. структурата на капитала;
3. размера на капитала, който може да бъде влаган в ценни книжа от един или друг вид или в недвижими имоти;
4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) забрана за авансово разпределяне на дивиденти преди приемане на годишния финансов отчет;
5. условията и реда за разпределяне на дивиденти;
6. реда за привличане на заемни средства.
(2) Промени в устава и другите устройствени актове се допускат след одобрение на Комисията.

Чл. 12. (1) За издаване на разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд се подава писмено заявление до Комисията, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове на заявителя;
2. данни за публикуването на проспекта и съобщението по чл. 9, ал. 1;
3. данни за записания и внесения капитал и за неговата структура;
4. имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват фонда;
5. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) договорът с инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1 и договорът с банката-депозитар, както и последният годишен финансов отчет на банката-депозитар;
6. декларация, че не са налице пречките по чл. 18;
7. (изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) имената (наименованията) и сведенията за лицата, които притежават в заявителя пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите или могат да упражняват решаващо влияние върху дейността му.
(2) Срокът за подаване на документите за получаване на разрешение за извършване на дейност като приватизационен фонд се определя от Министерския съвет.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Комисията се произнася по искането в срок до 1 месец от получаване на документите по чл. 12.
(2) Комисията уведомява писмено заявителя в 7-дневен срок от вземането на съответното решение.
(3) Издадените разрешения се вписват в специален регистър.
(4) Разрешението се дава за неопределено време и не може да се прехвърля на друго лице.
(5) Комисията публикува ежемесечно в поне един централен ежедневник списък на приватизационните фондове, инвестиционните посредници по чл. 19, ал. 1 и банките-депозитари. В края на периода на регистрацията тя публикува пълния списък на получилите разрешение и регистрираните по този закон приватизационни фондове.

Чл. 14. (1) Комисията отказва да издаде разрешение, ако:
1. не е публикуван проспект или съобщение при условията и по реда на този закон;
2. уставът или другите учредителни актове на заявителя не отговарят на изискванията на закона;
3. капиталът не отговаря на изискванията на чл. 5;
4. договорът по чл. 19, ал. 1 не съответства на изискванията на закона;
5. налице е някоя от пречките по чл. 18;
6. (изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) някои от лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите, или по друг начин могат да упражняват решаващо влияние върху дейността на приватизационния фонд с дейността си, или с влиянието си върху вземането на решение, могат да навредят на сигурността на инвестициите.
(2) Отказът се мотивира писмено. Ако Комисията не се произнесе в срока по чл. 13, ал. 1, смята се, че е налице отказ.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 Комисията може да откаже да издаде разрешение само, ако заявителят не е отстранил несъответствията в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Приватизационният фонд се вписва в търговския регистър, след като му бъде представено разрешението, издадено от Комисията.

Чл. 16. Лице, което не притежава проспект, потвърден по реда на чл. 10, не може да използва в своето наименование, в рекламна или в друга дейност думите “приватизационен фонд” или други равнозначни думи на български или на чужд език.

Чл. 17. Общото събрание на акционерите на приватизационния фонд се свиква, без да се спазва изискването на чл. 223, ал. 3, изречение второ от Търговския закон.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) (1) Членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд могат да бъдат физически и юридически лица. Членовете – физически лица, трябва да:
1. имат постоянно местоживеене в страната;
2. притежават подходяща професионална квалификация и опит;
3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са били обявени в несъстоятелност или членове на управителен или контролен орган, или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен, както и по сватовство до трета степен помежду си.
(2) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Физическите лица, които представляват юридическите лица – членове на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд, трябва да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 – 5.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Член на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационен фонд не може да бъде съдружник или акционер, член на управителен или на контролен орган на инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1, на банката-депозитар, както и на свързани с тях лица.
(4) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Служители в Министерския съвет, в централните управления на министерствата и комитетите при Министерския съвет, както и във всички други централни ведомства на бюджетна издръжка, определени по списък, приет от Министерския съвет, не могат да бъдат членове на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд.

Чл. 19. (1) Дейността на приватизационния фонд може да се управлява и от инвестиционен посредник съгласно сключен с него договор.
(2) Договорът по ал. 1 трябва да бъде одобрен от надзорния съвет, съответно от общото събрание на фонда.
(3) По време на затворения период по чл. 4 договорът по ал. 1 може по всяко време да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие от управителния съвет с одобрение на надзорния съвет, съответно от съвета на директорите с одобрение на общото събрание.
(4) Недействително е всяко условие на договора по ал. 1, което ограничава правото на приватизационния фонд по ал. 3.
(5) Договорът по ал. 1 трябва да съдържа:
1. целите и ограниченията на инвестиционната политика;
2. проектираната годишна печалба на приватизационния фонд;
3. отговорността за неизпълнение на задълженията на инвестиционния посредник;
4. обезпеченията, които инвестиционният посредник предоставя на приватизационния фонд;
5. условията, реда и периодичността за отчитане на инвестиционния посредник пред органите на приватизационния фонд;
6. максималния размер и начина за определяне на възнаграждението по чл. 20.

Чл. 20. Максималното годишно възнаграждение на инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1 не може да надвишава 5 на сто от реалните активи в баланса на фонда. Разходите по управлението на дейността на фонда се включват във възнаграждението.

Чл. 21. (1) Паричните средства на приватизационния фонд, както и придобитите от него ценни книжа, до създаването на централен депозитар се съхраняват в банка-депозитар съгласно сключен с нея договор. Депозитарят извършва безкасовите плащания за сметка на приватизационния фонд.
(2) Банката-депозитар отчита паричните средства и ценните книжа на фонда отделно от собствените си активи.
(3) Банката-депозитар и инвестиционният посредник не могат да бъдат едно и също лице или свързани лица.
(4) Банката-депозитар не може да бъде кредитор или гарант на приватизационния фонд освен за вземанията си по ал. 1.

Чл. 22. (1) При всяка нова емисия на акции приватизационният фонд издава проспект, който съдържа информация за фонда и за предложените акции, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на фонда и на правата по издаваните акции, и публикува съобщение поне в един централен всекидневник. Проспектът не може да съдържа неверни данни.
(2) Проспектът се подписва от управителния съвет, съответно от съвета на директорите на фонда, или от инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1, които декларират, че проспектът отговаря на изискванията на закона.
(3) Проспектът и съобщението могат да бъдат публикувани само, ако Комисията е потвърдила писмено проспекта.
(4) Продажбата или публичното предлагане на акции, които не са придружени от проспект, са забранени.
(5) Приватизационният фонд и инвестиционният посредник по чл. 19, ал. 1 отговарят солидарно за вреди, причинени от неверни данни в проспекта.
(6) В случай на нарушение на забраната по ал. 4, както и когато съществена информация в проспекта е невярна или в проспекта е укрита съществена информация, акционерът може да иска обезщетение за понесените от него вреди.

Чл. 23. (1) Проспектът съдържа:
1. данни за приватизационния фонд, включващи:
а) наименованието, седалището и адреса;
б) датата на учредяване;
в) записания и внесения капитал, броя на акциите и правата по тях;
г) акционерите, притежаващи пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите;
д) данни за личността и за професионалната квалификация и опит на членовете на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите;
е) мястото, където уставът и другите учредителни актове са достъпни за обществеността;
ж) основните цели на инвестиционната дейност и политиката за разпределяне на дивиденти;
з) условията и реда за издаване и продажба на акции;
и) рисковете, свързани с дейността на фонда;
2. данни за инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1 съгласно т. 1, букви “а” – “е”;
3. наименование, седалище и адрес на депозитаря;
4. (*) данните по чл. 66, т. 2 – 8 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
(2) Проспектът се актуализира при всяка промяна на включените в него данни.

Чл. 24. (1) Комисията се произнася по заявлението за издаване на потвърждение на проспекта в срок до 2 седмици от получаването на пълния комплект документи.
(2) Комисията отказва издаването на потвърждение с писмено мотивирано решение само, ако проспектът не отговаря на изискванията на закона, както и ако не са осигурени интересите на инвеститорите.
(3) Ако Комисията не се произнесе в срока по ал. 1, смята се, че е налице отказ.
(4) Комисията не носи отговорност за верността на съдържащите се в проспекта данни.
(5) За издаденото потвърждение и за отказа да бъде издадено потвърждение Комисията уведомява писмено заявителя в 7-дневен срок от вземане на съответното решение.
(6) Комисията води регистър на издадените потвърждения и на отказите за издаване на потвърждения.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) (1) Приватизационният фонд, съответно инвестиционният посредник по чл. 19, ал. 1, публикува съобщение за публичното предлагане, началния и крайния срок на подписката, съответно началния и крайния срок на продажбата, регистрационния номер на издаденото потвърждение и времето, мястото и начина на запознаване с проспекта.
(2) Съобщението по ал. 1 се публикува поне в един централен всекидневник най-малко 7 дни преди началния срок на подписката или началото на продажбата.
(3) Датата на публикуване на съобщението по ал. 1 се смята за начало на публичното предлагане.
(4) Датата, посочена в съобщението по ал. 1, на която най-рано могат да бъдат записани, съответно закупени акции, се счита за начало на подписката, съответно на продажбата.

Чл. 26. (1) Рекламните материали и публикациите във връзка с публично предлагане на акции на приватизационния фонд не могат да съдържат невярна или заблуждаваща информация.
(2) В рекламните материали и публикациите по ал. 1 се посочва:
1. мястото, където проспектът и учредителните документи са достъпни за обществеността;
2. че цената на акциите може да се понижи и не се гарантират печалби.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Комисията не издава потвърждение на проспекта и съдът не вписва увеличението на капитала, ако след учредяването на приватизационния фонд инвестиционните бонове и/или акциите на предприятия, приватизирани по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са по-малко от 70 на сто от реалните му активи.

Чл. 28. Минималните ликвидни средства на приватизационния фонд се определят от Министерския съвет.

Чл. 29. (1) Приватизационните фондове могат да инвестират набраните инвестиционни бонове и други средства в акции на приватизирани дружества при условията и по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
(2) Приватизационните фондове могат да инвестират останалите си средства във:
1. ценни книжа, приети за търговия на фондова борса;
2. държавни ценни книжа;
3. движими вещи и недвижими имоти в размер, необходим за осъществяване дейността на фонда.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Инвестициите по ал. 2, т. 1 не могат да надвишават 10 на сто от капитала на фонда.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Инвестициите по ал. 2, т. 2 не могат да надвишават 25 на сто от капитала на фонда.
(5) Приватизационният фонд не може да инвестира повече от 10 на сто от капитала си в ценни книжа, издадени от един и същ емитент. Това ограничение не се прилага за акциите, придобити по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Чл. 30. (1) Приватизационният фонд не може да придобива повече от 34 на сто от акциите с право на глас на едно дружество.
(2) Приватизационният фонд не може да инвестира в ценни книжа, издадени от членовете на управителните или контролните органи на фонда, банката-депозитар или от свързани с тях лица.
(3) Приватизационният фонд не може да инвестира в ценни книжа, издадени от друг приватизационен фонд, без разрешение на Комисията.

Чл. 31. (1) Приватизационният фонд не може да взема заеми.
(2) Комисията може да разреши на един приватизационен фонд да вземе заем на стойност до 10 на сто от чистата стойност на капитала му, ако заемът е:
1. за срок не по-дълъг от 3 месеца;
2. за придобиване на дълготрайни материални активи, които са пряко необходими за дейността на фонда.
(3) Комисията разрешава или отказва заема в едноседмичен срок от получаване на заявлението.
(4) Общата сума на заемите по ал. 2, т. 1 и 2 не може да надвишава 15 на сто от капитала на фонда.

Чл. 32. Приватизационният фонд не може:
1. да дава заеми или да обезпечава вземания на трети лица;
2. да издава облигации;
3. да придобива ценни книжа, които не са напълно изплатени;
4. да извършва дейност като инвестиционен посредник;
5. да продава ценни книжа, които той или доверителят му не притежават.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Забранява се на приватизационните фондове да изплащат на своите акционери авансово суми срещу дивиденти преди окончателното приемане на годишния финансов отчет по реда на чл. 251 от Търговския закон.

Чл. 34. Приватизационният фонд няма право да участва в граждански дружества и в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник.

Чл. 35. (1) Преобразуването или прекратяването на приватизационните фондове се извършва с разрешение на Комисията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 1998 г.) Комисията може да издаде разрешение за придобиване на акции, издадени от друг приватизационен фонд, за сливане или вливане на приватизационни фондове само след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 52 от 1998 г.) Лицата, определени за ликвидатори или синдици на приватизационен фонд, се одобряват от Комисията.

Чл. 36. (1) Приватизационният фонд е длъжен да представи на Комисията годишен отчет в срок до 90 дни от изтичането на финансовата година, както и шестмесечен отчет в срок до 60 дни от изтичането на финансовото полугодие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Отчетите по ал. 1 съдържат данни за дейността на фонда, за членовете на неговия управителен и надзорен съвет или съвет на директорите, за инвестиционния посредник по чл. 19, ал. 1, за собствениците на над 5 на сто от акциите, заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и информация за:
1. сделките с ценни книжа, извършени през отчетния период от фонда или от негово име, дружествата, от които са закупени или продадени ценни книжа, и датата на всяка сделка;
2. цените, платени от фонда при купуване на ценни книжа, както и цените, получени при продажба на ценни книжа от неговия портфейл;
3. страната по сделка с ценни книжа, когато тя е свързано лице с фонда или с инвестиционен посредник по чл. 19, ал. 1;
4. други договори, сключени между лицата по т. 3 и между тях и дружества, в които фондът е придобил дялово участие.

Чл. 37. Приватизационният фонд публикува съобщение за представянето на отчетите и за местонахождението, начина и времето за запознаване с тях поне в един централен всекидневник в 7-дневен срок от представянето им.

Чл. 38. В края на всяко тримесечие приватизационните фондове представят на комисията информация за:
1. броя на инвестиционните бонове в началото на отчетния период;
2. броя на придобитите впоследствие инвестиционни бонове;
3. броя на инвестиционните бонове, срещу които са придобити акции на приватизирани дружества;
4. броя на инвестиционните бонове в края на отчетния период;
5. акциите, издадени срещу инвестиционни бонове, срещу пари или държавни ценни книжа.

Чл. 39. (*) Когато установи, че приватизационните фондове или техни служители извършват дейност в нарушение на този закон или на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества или на актовете по прилагането им, Комисията упражнява правомощията и прилага мерките по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, с изключение на мерките по чл. 141, ал. 1, т. 7 от същия закон.

Чл. 40. (1) При нарушение на забраната по чл. 33 членовете на управителния съвет, на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на приватизационния фонд внасят солидарно в държавния бюджет двойния размер на неправомерно изплатените средства.
(2) Лицата, констатирали нарушението, незабавно уведомяват Комисията, която съставя акт по реда на глава шеста.

Чл. 41. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 9, 10, 16, 22 и чл. 23, ал. 2 се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 2, ал. 2, чл. 3, 4, 18, 20, 21 и чл. 25, ал. 1, чл. 26, 27, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38 и 39 се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(3) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 10 до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(4) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 42. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 41 се съставят от упълномощено от председателя на Комисията длъжностно лице, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. (Изм. – ДВ, бр. 114 от 1999 г., в сила от 31.01.2000 г.) За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за публичното предлагане на ценни книжа.

§ 2. По смисъла на този закон:
1. “Свързани лица” са:
а) лицата, едното от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество;
б) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице;
в) лицата, които съвместно контролират трето лице;
г) съпрузите, роднините по права линия без ограничение, по съребрена линия до трета степен включително.
2. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 1996 г.) “Реални активи” са разликата между сумата на актива по баланса на фонда и загубите.
3. “Контрол” е налице, когато едно лице притежава повече от 10 на сто от акциите или дяловете с право на глас на друго лице или по друг начин може да упражнява решаващо влияние върху дейността му.

§ 3. Търговските дружества, които не отговарят на изискванията на този закон, не могат да включват в наименованието си думите “приватизационен фонд” и да извършват дейност като приватизационни фондове.

§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 114 от 1999 г.) В шестмесечен срок след приключване на последния централизиран търг приватизационните фондове могат да преуредят дейността си като инвестиционни дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа или като холдинги по Търговския закон, ако са упражнили правата по инвестиционните си бонове.

§ 4а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Приватизационните фондове се прекратяват при изтичане на срока по § 4, ако дотогава не са взети решения за преуреждане на тяхната дейност.
(2) В случая по ал. 1 съдът назначава ликвидатори на приватизационния фонд по искане на Комисията и определя срока, в който трябва да се извърши ликвидацията. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Комисията за започналата ликвидация.
(3) За удовлетворяването на кредиторите и акционерите по реда на чл. 268, ал. 2 от Търговския закон е необходимо разрешение на Комисията.
(4) Общото събрание на приватизационния фонд може да вземе решение за преуреждане на неговата дейност, ако не е започнало разпределението на имуществото. В случая не се прилага чл. 274, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.
(5) До преуреждането на дейността приватизационният фонд може да прехвърля акции от своя портфейл само на фондова борса.

§ 5. Министерският съвет приема наредби по прилагането на глави втора, трета и четвърта.

(ОБН. – ДВ, БР. 114 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 31.01.2000 Г.)
§ 15. В Закона за приватизационните фондове се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2. Навсякъде в закона думите “Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества” се заменят със “Закона за публичното предлагане на ценни книжа”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 17. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата по чл. 168, ал. 1, която влиза в сила в срок 6 месеца от влизането в сила на закона. Разпоредбите по чл. 18, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 1 имат обратно действие от 1 януари 1999 г. Разпоредбите на чл. 113, § 5, ал. 5 влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(ОБН. – ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 61. Този закон влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 48, който влиза в сила от 1 юли 2007 г.

(Бел. ред. Сиела Норма) Изменението с ДВ, бр. 114 от 1999 г. е направено частично, поради несъответствие на текстовете в двата закона.