Проект: 502-01-4/22.07.2005 г.

Чл. 1. Този закон урежда условията за преминаването и за пребиваването, статуса и поддръжката на съюзнически и на чужди въоръжени сили на територията на Република България, както и правомощията на компетентните държавни органи в Република България по преминаването и пребиваването.

Чл. 2. Целта на този закон е гарантиране на суверенитета, независимостта и сигурността на страната при преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили.

Чл. 3. Преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се осъществява при спазване на законодателството на Република България, целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и другите международни договори, в сила за Република България, и принципите на международното право при отчитане на националните интереси.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 16.02.2016 г.) Този закон не се прилага при обявяване на положение на война, военно или друго извънредно положение, както и по отношение на преминаването и/или пребиваването на съюзнически въоръжени сили при осъществяване на съвместни действия по чл. 130 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 5. (1) Преминаването на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили през територията на Република България е транзитен преход, който се извършва след разрешение от компетентния държавен орган и при посочените в него срокове и условия.
(2) Транзитният преход включва и обичайно необходимите за преминаването разполагане и използване на инфраструктура, стоки и услуги, без да има за цел пребиваване на територията на Република България.

Чл. 6. Пребиваването на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили на територията на Република България е фактическото им разполагане на територията на страната за срока и при условията съгласно решението на компетентния орган по чл. 10, както и използването на инфраструктура, стоки и услуги, необходими за неговото осъществяване.

Чл. 7. След разрешаване на преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили компетентните органи своевременно осигуряват влизането, напускането, прехода или разполагането на силите за осъществяване на целите и задачите на преминаването или пребиваването.

Чл. 8. Компетентните органи информират обществеността за всяко разрешение за преминаване през или пребиваване на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, като спазват законодателството на Република България за защита на класифицираната информация и международните договори в сила за Република България.

Чл. 9. Действието на разрешението за преминаване през или пребиваване на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили може да бъде прекратено от компетентния за неговото издаване орган, ако това се налага от съображение за сигурност и защита на националните интереси, при спазване на международните задължения.

Чл. 10. Разрешение за преминаване през или пребиваване на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се дава от:
1. Народното събрание;
2. Министерския съвет;
3. министъра на отбраната.

Чл. 11. Народното събрание разрешава преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили с политико-военен характер.

Чл. 12. Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната разрешава:
1. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически и/или на чужди въоръжени сили;
2. преминаването през или пребиваването на територията на Република България с политико-военен характер на съюзнически въоръжени сили за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Министърът на отбраната разрешава преминаването през и/или пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на:
1. отделни военнослужещи и/или формирования до 1000 военнослужещи от съюзнически въоръжени сили;
2. чужди въоръжени сили в състав до 120 военнослужещи;
3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) военни кораби и/или военни подводни кораби, и/или до 15 военни въздухоплавателни средства включително от съюзнически въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени енергийни установки или въоръжени с ядрено оръжие на борда, с техните екипажи във връзка с участието им в мероприятия и военни учения, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в международни организации и съюзи, по договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България;
4. до 5 военни кораба и/или един военен подводен кораб, и/или до 3 въздухоплавателни средства включително от чужди въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени и енергийни установки на борда, с техните екипажи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се координира между компетентните структури на Министерството на отбраната и Българската армия, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Министерството на външните работи и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 14. (1) Исканията за разрешаване преминаването през или за пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, както и отговорите по отношение на тяхното удовлетворяване се отправят или постъпват по дипломатически канали.
(2) Исканията по ал. 1 трябва да съдържат информация за целта, срока, състава и числеността на въоръжените сили, както и за необходимата поддръжка от Република България и други обстоятелства от значение за преминаването през или пребиваването на територията на Република България.
(3) Исканията за влизане във вътрешните морски води и посещение в откритите пристанища и рейдове, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето, се подават:
1. за военен кораб или за военен подводен кораб на черноморска държава – не по-късно от 30 дни преди посещението;
2. за корабите на останалите държави – не по-късно от 45 дни преди посещението;
3. ако корабът е на съюзнически въоръжени сили – не по-късно от 12 дни преди посещението.
(4) Исканията за влизане във вътрешните водни пътища и посещение на откритите пристанища и рейдове по река Дунав, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето, се подават:
1. за военен кораб на крайдунавска държава – не по-късно от 30 дни преди посещението;
2. ако корабът е на съюзнически въоръжени сили – не по-късно от 10 дни преди посещението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) При искания за провеждане на неофициални и рутинни посещения на кораби на държава – членка на НАТО, или под командването на НАТО те се отправят до министъра на отбраната за разрешаване преминаването и/или пребиваването на територията на Република България на съюзническите въоръжени сили, като се прилага Стандартизационното споразумение на НАТО за процедурите при посещения в пристанища на държави – членки на НАТО и нечленуващи в НАТО, от военноморските кораби на държавите от НАТО.

Чл. 15. Министерството на външните работи осигурява предоставянето на реципрочна основа на постоянни (блокови) дипломатически разрешения с продължителност до 12 месеца за реализация на VIP полети, логистични полети (транспорт на пасажери и материали), полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, хуманитарни полети, санитарни полети, възстановителни полети и полети с цел ремонт, навигационни полети, съвместни тренировки, технически кацания и презареждане с гориво, изпълнявани от съюзнически и/или чужди военни и/или наети от министерствата на отбраната на съответните държави въздухоплавателни средства извън хипотезите, регламентирани в чл. 11, 12 и 13.

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) (1) Министерството на външните работи осигурява предоставянето на реципрочна основа на постоянни (блокови) дипломатически разрешения с продължителност до 12 месеца за плавания в териториалното море на Република България, влизане във вътрешните морски води и посещения в български пристанища на военни кораби от състава на съюзнически въоръжени сили и кораби, наети от министерствата на отбраната на съюзнически държави, с щатното си въоръжение за реализация на неофициални и рутинни посещения, свързани с участието им в мероприятия по чл. 13, ал. 1, т. 3.
(2) Исканията за получаване на разрешенията по ал. 1 се отправят по реда на чл. 14, ал. 1.
(3) Разрешенията по ал. 1 се съгласуват по компетентност с Министерството на отбраната относно възможностите за удовлетворяване на постъпващите искания и поставяне на евентуални ограничения.
(4) Оперативната информация относно конкретните посещения на съюзнически военни кораби, включени в обхвата на постоянните дипломатически разрешения, постъпва в Министерството на отбраната и във Военноморските сили на Република България във формат, регламентиран от Стандартизационното споразумение на НАТО за процедурите при посещения в пристанища на държави – членки на НАТО и нечленуващи в НАТО, от военноморските кораби на държавите от НАТО.

Чл. 16. (1) Компетентните органи по чл. 10, т. 2 и 3 определят характера на преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, отчитайки целите и мотивите на преминаването или пребиваването, средствата за реализирането им, реда и организацията на преминаването или пребиваването.
(2) В случай на съмнение относно характера на преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се произнася Народното събрание.

Чл. 17. Конкретните параметри на преминаването или пребиваването се определят след разрешението по чл. 11, 12 или 13 от органите, в чиято компетентност е изпълнението му.

Чл. 18. Органите по чл. 10, т. 2 и 3 уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и Президента на Република България, като министърът на отбраната уведомява и Министерския съвет, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.

Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) (1) Министърът на отбраната определя условията и реда за преминаване през и/или пребиваване на територията на страната на чужди и/или съюзнически въоръжени сили, когато са в изпълнение на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, в който са посочени целите, периодът на пребиваване и съставът на въоръжените сили.
(2) В случаите по ал. 1 исканията по чл. 14 постъпват по дипломатически канали и се разглеждат от министъра на отбраната.

Чл. 19. Статусът на преминаващите през или пребиваващи на територията на Република България съюзнически и/или чужди въоръжени сили се урежда с този закон, освен ако друго не е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор.

Чл. 20. Съюзническите и чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, техният личен състав и зависимите лица спазват Конституцията и законодателството на Република България и установения от компетентните органи режим на преминаване през територията на Република България или пребиваването на нея.

Чл. 21. Република България упражнява юрисдикция върху съюзническите и чуждите въоръжени сили и зависимите лица, преминаващи през или пребиваващи на нейната територия, съгласно българското законодателство и приложимите международни договори.

Чл. 22. Съюзническите и чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, информират своевременно компетентните органи за дейността си по изпълнение на целите на преминаването или пребиваването.

Чл. 23. Класифицираната информация, обменяна или създавана във връзка с преминаването или пребиваването на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, се използва, предава, съхранява, обработва и защитава в съответствие със законодателството на Република България за защита на класифицираната информация и приложимите международни договори.

Чл. 24. Съюзническите и чуждите въоръжени сили, преминаващи през или пребиваващи на територията на Република България, използват предоставените им зони, инфраструктура и средства според предназначението им и носят отговорност за нанесените щети.

Чл. 25. В случай на задържане от компетентните органи на Република България на член на личния състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили или на зависимо лице незабавно се уведомява държавата и/или международната организация, на която принадлежат силите.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Личният състав на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили и цивилният компонент при влизане във и при напускане на Република България се освобождават от гранични проверки в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, от такси, визови процедури и от процедурите по регистрация и контрол на чужденците.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) При преминаване на държавната граница на Република България личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили и цивилният компонент представят следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) карта за самоличност или паспорт, съдържащ имена, рождена дата, снимка, номер, дата на валидност и органа, издал документа, както и ако има звание и вид на въоръжената сила;
2. заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава и на английски език.
(2) При преминаване на държавната граница на Република България съюзническите и/или чуждите въоръжени сили декларират пред митническите органи стоките, предназначени за изключително ползване от въоръжените сили, по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 28. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили няма право да носи и използва оръжие извън определените за преминаване или пребиваване зони.

Чл. 29. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили няма право да носи униформа извън определените за преминаване или пребиваване зони, освен при изпълнение на служебно задължение.

Чл. 30. Мерките за сигурност и защита на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се договарят в съвместни правила от компетентните органи на Република България и изпращащата страна.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) (1) Военните, националните или международните свидетелства за управление на моторно превозно средство, притежавани от членовете на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили и техния цивилен компонент, се признават на територията на Република България.
(2) Табелите с регистрационен номер на служебните моторни превозни средства на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се признават на територията на Република България.

Чл. 32. Превозните средства на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили задължително се застраховат от изпращащата страна за “Гражданска отговорност”, валидна на територията на Република България.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) (1) Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, цивилният компонент и зависимите лица имат право на безплатна спешна медицинска помощ.
(2) Оказването на медицинска помощ извън тази по ал. 1 и заплащането и се уреждат съгласно приложимите международни договори и българското законодателство.

Чл. 34. Личният състав на съюзническите и/или на чуждите въоръжените сили и зависимите лица, докато пребивават на територията на Република България в това си качество, не могат да полагат труд или да осъществяват стопанска дейност, освен ако друго не е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор.

Чл. 35. Задълженията на Република България по поддръжка на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея, са предмет на взаимно договаряне.

Чл. 36. Съюзническите и/или чуждите въоръжени сили информират своевременно българските органи за всяка промяна в обстоятелствата от значение за поддръжката от Република България.

Чл. 37. Съюзническите и/или чуждите въоръжени сили на държавите или на международните организации, преминаващи или пребиваващи съвместно под общо командване, могат самостоятелно да договарят поддръжка от Република България извън договорената от общото командване.

Чл. 38. Министърът на отбраната координира дейността на компетентните органи по поддръжка от Република България.

Чл. 39. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) (1) Военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, които са част от структура на НАТО, разположена на територията на Република България, както и придружаващите ги зависими лица при влизане във и напускане на Република България се освобождават от гранични проверки в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, от такси, визови процедури и от процедури по регистрация и контрол на чужденци.
(2) При преминаване на държавната граница на Република България лицата по ал. 1 представят карта за самоличност или паспорт, съдържащ имена, рождена дата, снимка, номер, дата на валидност и органа, издал документа, както и ако има звание и вид на въоръжената сила.
(3) Военнослужещите по ал. 1 представят документа по ал. 2 и заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава и на английски език.
(4) В паспортите на членовете на цивилния компонент и на зависимите лица се отбелязва статутът им на такива. При липса на такова отбелязване при първо влизане в Република България те представят друг документ, издаден от съответните органи на изпращащата държава или на НАТО на английски език, удостоверяващ техния статут.

Чл. 40. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2018 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2019 г.)

Чл. 41. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Лицата по чл. 39, ал. 1 за периода на пребиваване в Република България удостоверяват самоличността си с националния си документ за задгранично пътуване и пребиваването си – с карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице, която се издава съгласно Закона за българските лични документи.

Чл. 42. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) Свидетелствата за управление на моторно превозно средство, притежавани от лицата по чл. 39, ал. 1, издадени от изпращащата държава, се признават на територията на Република България.

Чл. 43. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) (1) Табелите с регистрационен номер на служебните моторни превозни средства на структурата на НАТО и/или на изпращащата държава и на личните моторни превозни средства на лицата по чл. 39, ал. 1 се признават от Република България.
(2) Служебните моторни превозни средства на структурата на НАТО и/или на изпращащата държава и личните моторни превозни средства на лицата по чл. 39, ал. 1 се регистрират в Република България по искане на съответната структура и/или лица. Редът за регистрацията се определя от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната при спазване на приложимия международен договор, регламентиращ установяването на структурата на НАТО в Република България.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Въоръжени сили” включва личен състав, бойна и/или друга техника, както и друго имущество на въоръжените сили на друга държава и/или на международна организация, необходими за целите на преминаването и/или пребиваването.
2. “Съюзнически въоръжени сили” са въоръжените сили на държава, международна организация, държава – членка на такава организация, които са страна по международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.
3. “Съюзнически задължения” са задължения, произтичащи от международния договор по т. 2.
4. “Чужди въоръжени сили” са въоръжените сили на държава или на международна организация, които не са съюзнически въоръжени сили.
5. “Компонент” е всяка част от въоръжените сили по т. 1.
6. “Поддръжка” е дейността на компетентните държавни органи на Република България по осъществяване преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили.
7. “Изпращаща страна” е държавата или международната организация, чиито въоръжени сили преминават през или пребивават на територията на Република България.
8. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) “Зависимо лице” е съпруг/съпруга на член на въоръжените сили или на цивилния компонент, както и лицата, спрямо които членът на въоръжените сили или на цивилния компонент упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.
9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2018 г.) “Цивилен компонент” е цивилният личен състав, придружаващ съюзническите или чуждите въоръжени сили, който е на работа в тези сили, и не включва лица без гражданство, лица, които не са граждани на изпращащата държава, както и лица, които са граждани на Република България или имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор в сила за Република България.

§ 2. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92 и 95 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 3, т. 3 накрая се добавя “както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.”
2. В чл. 12б, ал. 1 се създава изречение второ:
” Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия “Строителство и възстановяване”, “Транспортно строителство и възстановяване” и “Съобщително строителство и възстановяване”, свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.”
3. В чл. 27, ал. 1 се създава изречение второ: “Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.”
4. В чл. 89, ал. 2, т. 4, буква “б” след думите “Министерството на отбраната” се добавя “както и на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.
5. В чл. 89а, ал. 3, т. 2 след думите “Министерството на отбраната” се добавя “както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.
6. В чл. 91, ал. 1 думите “военизираните формирования в другите министерства и ведомства” се заменят с “от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.”

§ 3. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г.; бр. 99 от 2002 г. и бр. 71 от 2003 г.) в чл. 1, ал. 2 накрая се добавя “както и за съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.”

§ 4. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., бр. 87, 88 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”.
2. В чл. 8:

а) в ал. 1 след думата “Чуждестранен” думите “военен или” се заменят с “невоенен”;
б) алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
3. В чл. 10, ал. 1 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”.
4. В чл. 11, ал. 1 изречение второ се изменя така: “Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.”
5. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества.”
6. В чл. 72:
а) в ал. 1 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”;
б) алинеи 3 и 4 се отменят;
в) в ал. 5 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”;
г) алинеи 7 – 9 се отменят.
7. В § 2 от допълнителните разпоредби т. 6 и 7 се отменят.

§ 5. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2а ал. 1 се изменя така:
“(1) Организацията и контролът за използване на въздушното пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното въздушно пространство на Република България се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта и министъра на отбраната.”
2. В чл. 50 ал. 3 се изменя така:
“(3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, а международни полети с нетърговска цел на български и чуждестранни държавни невоенни въздухоплавателни средства се разрешават от министъра на външните работи. За военни въздухоплавателни средства разрешението се издава по реда на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.”
3. В чл. 53:
а) в ал. 1 и в ал. 2, т. 1 и 2 след думата “обслужваното” думата “гражданско” се заличава;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) При осъществяване на дейността си по ал. 2, т. 1 Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” има права и задължения по отношение на всички въздухоплавателни средства, изпълняващи полети в обслужваното въздушно пространство. За военните въздухоплавателни средства Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” осъществява дейностите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 съвместно с Министерството на отбраната.”

§ 6. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г. и бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 125, т. 6 след думите “Българската армия” се добавя “както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.

§ 7. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 26 т. 3 се отменя.
2. В чл. 32 т. 5 и 5а се отменят.
3. В чл. 40, ал. 4, т. 3 думите “с военен характер” се заличават.

§ 8. Министерският съвет и съответните министри привеждат подзаконовите нормативни актове в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 декември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 22.03.2011 Г.)
§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1 – 8, § 11 – 14, § 17, 18 и § 29, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 16.02.2016 Г.)
§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 14 ОТ 2018 Г.)
§ 13. Подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона се приемат, издават или привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.