Проект: 302-01-42/06.08.2003 г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.
(2) Законът се прилага и по отношение на български граждани, извършили нарушения в чужбина, за които не им е наложено наказание.

Чл. 2. Целите на закона са:

1. опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия;
2. предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви;
3. установяване на причините и условията за извършване на противообществени прояви;
4. осигуряване на сътрудничество между държавните органи и обществените организации за предотвратяване на всички форми на противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия;
5. осигуряване на взаимодействие и координация между държавните органи и чуждестранни или международни полицейски служби във връзка с организирането и провеждането на спортни мероприятия.

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Спортни мероприятия са всички публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер.
(2) Мерките за сигурност и безопасност при провеждането на спортни мероприятия са задължение на техните организатори.
(3) Спортните мероприятия могат да бъдат:
1. организирани на общинско, областно, национално и международно ниво;
2. с висок или с нисък риск от нарушаване на обществения ред.
(4) Степента на риск от нарушаване на обществения ред при провеждане на спортно мероприятие се определя от организатора на мероприятието и спортната федерация, администрираща съответния вид състезание, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) В Министерството на вътрешните работи се създава Национален информационен център.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.)

Чл. 4. Националният информационен център:
1. оказва съдействие на органи и лица, чиято дейност е свързана с организирането и провеждането на спортни мероприятия, опазването на обществения ред и обезпечаването на сигурността на спортните обекти;
2. изготвя информация със справочен, аналитичен или прогностичен характер и я предоставя на заинтересованите лица;
3. осъществява взаимодействие с чуждестранни или международни органи, които имат правомощия по организиране и провеждане на спортни мероприятия, както и за борба с противообществените прояви, извършени при спортни мероприятия.

Чл. 5. При предстоящи международни спортни мероприятия Националният информационен център:
1. организира и координира международното полицейско сътрудничество;
2. получава и предоставя информация, включително съдържаща се в регистъра по раздел II относно лични данни за лица, чието поведение е заплаха за обществения ред при провеждането на спортни мероприятия;
3. предоставя по искане на чуждестранни информационни центрове информация за привържениците на спортни клубове и национални отбори, както и информация във връзка с пътуването и престоя им в съответната страна;
4. предоставя информация за български граждани, на които са наложени наказания и принудителни административни мерки по този закон, не по-късно от 5 дни преди провеждането на спортното мероприятие.

Чл. 6. (1) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа Единен автоматизиран регистър, който съдържа данни за:
1. физически и юридически лица, на които са наложени наказания, принудителни административни мерки или санкции по този закон;
2. лица, срещу които е започнало наказателно преследване за извършени умишлени престъпления от общ характер при провеждане на спортни мероприятия;
3. лица, осъдени с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, извършени при провеждане на спортни мероприятия;
4. извършени противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия, предоставени от чужди държави или международни организации по силата на международни договори и споразумения, по които Република България е страна;
5. (нова – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) прилагането на този закон.
(2) За физическите лица по ал. 1 в регистъра се вписват:
1. име, единен граждански номер – ако лицето е български гражданин, постоянен адрес, гражданство, месторождение;
2. данни за извършеното нарушение или престъпление и за наложените наказания или принудителни административни мерки.
(3) За юридическите лица по ал. 1 в регистъра се вписват:
1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) седалище и адрес на управление, единен идентификационен код за търговците, съответно идентификационен код по БУЛСТАТ;
2. данни за извършените нарушения и за наложените санкции или принудителни административни мерки.
(4) В Единния автоматизиран регистър може да се използват и данни от други информационни фондове, установени със закон.
(5) Информацията от Единния автоматизиран регистър се използва само за осъществяване на целите по този закон и за предотвратяване, преустановяване, разкриване и разследване на престъпления.
(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Лични данни на лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина и информация за срока, за който е наложена, от Единния автоматизиран регистър могат да бъдат предоставяни на организаторите на спортни мероприятия при поискване само за целите на този закон.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на данните, съдържащи се в Единния автоматизиран регистър, се извършва по реда на глава втора, раздел шести от Закона за Министерството на вътрешните работи и в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

Чл. 7. (1) Собствениците и ползвателите на спортни обекти, както и лицата, които организират провеждането на спортни мероприятия, предприемат всички необходими мерки за гарантиране на реда и сигурността при провеждане на спортни мероприятия.
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Организатори на спортни мероприятия може да бъдат спортни организации по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта или други юридически лица.
(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Администрирането на спортното състезание като част от спортното мероприятие се извършва от спортна федерация по съответния вид спорт.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Лицата по ал. 1 взаимодействат със съответните държавни и общински органи за предотвратяване на противообществени прояви при провеждане на спортни мероприятия.

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 19.01.2019 г.) Спортни мероприятия се провеждат само на спортен обект, в съответствие с изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта.
(2) Мерките за сигурност и безопасност за спортни мероприятия, провеждани извън територията на спортен обект, се съгласуват между организатора на спортното мероприятие, органите на Министерството на вътрешните работи, други държавни институции, както и с общината, на територията на която се провежда спортното мероприятие.

Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 26 от 2020 г., в сила от 22.03.2020 г.) (1) Международни спортни мероприятия на стадиони се провеждат само след като са изпълнени изискванията за обезпечаване на сигурност и безопасност съгласно приложение № 1.
(2) Областна комисия, назначена със заповед на областния управител, на територията на чиято област е разположен стадионът, извършва проверка за изпълнение на изискванията по приложение № 1 в присъствието на собственика или ползвателя на стадиона или на упълномощено от него лице.
(3) Когато са изпълнени изискванията по ал. 1, областният управител, въз основа на доклад на комисията по ал. 2, издава заповед, с която разрешава използването на стадиона или части от него за срок от една година.
(4) Спортни мероприятия от националния спортен календар се провеждат на стадиони само след като са изпълнени изискванията за сигурност и безопасност, приети от съответната лицензирана спортна федерация, съгласувани с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 8. При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато не може да се предприемат действия по предотвратяването или отстраняването и, организаторите отлагат спортното мероприятие.

Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 19.01.2019 г.) Собствениците или ползвателите на спортни обекти назначават отговорник по сигурността на спортния обект.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Отговорникът по сигурността предприема всички необходими действия за прилагане на мерките за сигурност и безопасност и гарантира, че техническите системи, оборудването и съоръженията работят ефективно в деня на провеждане на спортното мероприятие, включително осигурява помещение за оперативен координационен център.
(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Отговорникът по сигурността оборудва помещението за оперативен координационен център с технически средства, необходими за управление на силите и средствата по обезпечаване сигурността и безопасността на спортното мероприятие и осигуряване на пожарна и аварийна безопасност и медицинска помощ, включително при възникване на кризи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Отговорникът по сигурността уведомява органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за мястото, датата и точния час на провеждане на спортното мероприятие, както и за начина за неговата охрана.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) При установяване на извършено нарушение отговорникът по сигурността е длъжен незабавно, но не по-късно от 24 часа да уведоми полицейските органи.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) При изпълнение на своите задължения отговорникът по сигурността си взаимодейства с полицейските органи.
(7) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Отговорникът по сигурността организира обучение на подпомагащите го лица по опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Професионалните спортни клубове определят координатор по сигурността на клуба с подготовка в областта на опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, който:
1. осъществява взаимодействие между организаторите на спортни мероприятия, отговорника по сигурността на спортния обект и органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи;
2. поддържа постоянен контакт с клубовете на привържениците на спортния клуб, с отговорника на привържениците, с придружителите на привържениците, както и с координаторите по сигурността в други спортни клубове;
3. събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи:
а) информация за лица, склонни към действия, които застрашават реда и сигурността на спортното мероприятие;
б) информация за лица, които са извършили, подготвят или извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия;
в) друга информация, имаща значение за опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на спортно мероприятие.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Организаторите на спортни мероприятия определят ръководител по сигурността и безопасността на спортното мероприятие, който прилага всички мерки за гарантиране на сигурността и безопасността при провеждането му.
(2) Организаторите на спортното мероприятие ползват правоспособни лица за осигуряване на медицинска помощ, пожарна безопасност и охрана.
(3) Организаторите на спортни мероприятия взаимодействат с полицейските органи:
1. в спортния обект – за превенция и предотвратяване извършването на правонарушения, за тяхното пресичане, за възстановяване на обществения ред, при непосредствена заплаха за живота и здравето на гражданите, при възникване на инциденти, бедствия и кризисни ситуации;
2. в спортната зона – за опазване на обществения ред, контрол на достъпа на изградените контролно-пропускателни пунктове;
3. за разкриване извършването на правонарушения;
4. в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за противодействие на тероризма.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Организаторите на спортни мероприятия предприемат всички необходими мерки в дните на спортни мероприятия до територията на спортната зона да се допускат само лица и превозни средства, които притежават право на достъп.
(2) Правото на достъп до спортни мероприятия се удостоверява със следните документи/знаци:
1. входен билет или абонаментна карта;
2. служебен пропуск или акредитация;
3. покана.
(3) (В сила от 08.08.2019 г., отм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.)
(4) Във входния билет, служебния пропуск и поканата се отбелязват секторът, блокът и мястото, както и датата и часът на провеждане на спортното мероприятие. На входния билет се изписват забраните към посетителите на спортни мероприятия съгласно закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Документите по ал. 2, т. 1 може да се продават и по електронен път.
(6) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.)
(7) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.)
(8) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.)

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Организаторите на спортни мероприятия осигуряват продажба на входни билети за привържениците на различните отбори на отделни каси.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Организаторите на спортни мероприятия предприемат действия за настаняване на организираните привърженици на различни отбори в отделни сектори или блокове, като между тях се оставят свободни буферни зони, разделени с огради. Буферните зони се определят след съгласуване с органите, осигуряващи охраната.
(3) По съображения за сигурност организаторите на спортното мероприятие след съгласуване с органите, осигуряващи охраната, могат да насочват посетителите към сектори или блокове, различни от посочените в билетите им.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Ръководителят по сигурността и безопасността на спортното мероприятие организира пропускането на привържениците на различните отбори през различни входове на спортния обект, като осъществява контрол за:
1. правото на достъп;
2. недопускане влизането на лица и внасянето на забранени предмети и вещества по чл. 20 и 21;
3. недопускане на лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.
(2) На територията на спортната зона не се допускат:
1. лица, които отказват да бъдат проверени;
2. лица без лична карта;
3. лица, които отказват да изпълняват създадения ред и условия за влизане и пребиваване в спортния обект;
4. лица, в които се открият предмети и вещества, чието внасяне на територията на спортната зона и спортния обект е забранено;
5. лица, употребили алкохол или под въздействие на наркотични или други упойващи вещества, както и такива във видимо неадекватно или агресивно състояние, неможещи да контролират поведението си;
6. малолетни лица, които не са придружени от родител, настойник или друго лице, което полага грижи за детето, или от лице с педагогическо образование, в случаите на организирано посещение от учебни заведения или спортни организации;
7. непълнолетни лица до 16 години, които не са придружени от родител, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или от пълнолетен дееспособен придружител, когато спортното мероприятие завършва след 22 часа;
8. лица с наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина;
9. лица, които извършват нарушения по чл. 20 и 21.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2020 г., в сила от 22.03.2020 г.) В случаите на придружаване на малолетно или непълнолетно лице до 16 години съгласието на родителя, настойника, попечителя, другото лице, което полага грижи за детето, и на придружителя се удостоверява с декларация по образец съгласно приложение № 2.
(4) Едно пълнолетно дееспособно лице може да бъде придружител на не повече от три деца до 16 години, освен в случаите на организирано посещение от учебни заведения или спортни организации и в случаите, в които е родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за децата.
(5) При установяване на обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 може да се използват технически средства, за което се съставя протокол.

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.)

Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15, изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Забранява се продажбата и предлагането на алкохолни напитки в спортната зона в деня на спортното мероприятие и до три часа след неговото приключване.
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Организаторите на спортни мероприятия предприемат мерки за недопускане продажбата и предлагането на алкохолни напитки в спортния обект, както и на напитки в твърди опаковки в деня на спортното мероприятие.

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Организаторите на спортни мероприятия при необходимост осигуряват допълнително техническо оборудване на оперативния координационен център по чл. 9, ал. 3.
(2) Организаторите на спортни мероприятия заснемат поведението на зрителите в спортната зона и спортния обект, като за целта разполагат видеокамери.
(3) Видеокамерите се разполагат в съответствие с инфраструктурата на спортния обект, но не по-малко от:
1. една камера за всеки вход/изход;
2. една стационарна и една подвижна камера за всеки сектор; стационарните камери трябва да заснемат постоянно целия периметър на съответния сектор и да са с технически параметри, позволяващи персонализирането на всяка зона и посетител;
3. камери, заснемащи подходите извън всеки вход/изход, обхващащ спортната зона, касите и местата за изграждане на контролно-пропускателни пунктове.
(4) Сигналът от видеокамерите се извежда на контролни монитори, разположени в оперативния координационен център по чл. 9, ал. 3.
(5) Организаторите на спортни мероприятия уведомяват гражданите чрез информационни табла, поставени на видно място, или чрез озвучителни уредби за ползването на видеотехника при охраната на обекта, без да се уточнява нейното местоположение.
(6) Организаторите на спортни мероприятия унищожават видеозаписите не по-рано от три месеца след изготвянето им, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено престъпление или нарушение по този закон. За унищожаването се съставя протокол.
(7) Записите се предоставят само за нуждите на органите с функции по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и националната сигурност.

Чл. 17. (1) Организаторите на спортни мероприятия и представители на привържениците на спортния отбор определят за придружители на привържениците и техен отговорник лица, които се ползват с авторитет сред тях.
(2) Придружителите предприемат мерки за:
1. възпиране на привържениците от действия, които застрашават реда и сигурността в съответния сектор;
2. своевременно разпознаване и сигнализиране за лица, които подготвят или извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия.
(3) При изпълнение на задълженията си по ал. 2 придружителите:
1. запознават привържениците с правилата относно реда в спортния обект и в спортната зона;
2. се грижат за реда в съответния сектор и при необходимост сигнализират полицейските органи;
3. придружават привържениците по време на спортни мероприятия в страната и в чужбина;
4. популяризират сред привържениците спортните идеали и идеята за честна игра.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Отговорникът на привържениците контролира и координира действията на придружителите. В случаите на организирани пътувания на привърженици до мястото на спортното мероприятие отговорникът на привържениците уведомява органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за мястото, датата и точния час на отпътуване, начина на придвижване и броя на привържениците, които ще пътуват организирано.
(5) Преди провеждането на спортното мероприятие организаторите на спортни мероприятия провеждат среща с представители на привържениците на спортните отбори.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Ръководителите на клубовете на привържениците определят лице за контакт, което:
1. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) осъществява взаимодействие между организаторите на спортни мероприятия, ръководителя по сигурността и безопасността на спортното мероприятие, отговорника по сигурността на спортния обект, координатора по сигурността на клуба и органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи;
2. събира и предоставя на органите на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи:
а) информация за предстоящи пътувания на привърженици до местата на провеждане на спортни мероприятия;
б) информация за лица, склонни към действия, които застрашават реда и сигурността на спортното мероприятие;
в) информация за лица, които са извършили, подготвят или извършват насилствени действия или подбуждат към такива действия;
г) друга информация, имаща значение за опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на спортно мероприятие;
3. насърчава привържениците към спазване на установените стандарти за добро поведение при провеждане на спортно мероприятие.

Чл. 18. (1) Право на пребиваване в спортната зона имат само лицата с право на достъп.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Посетителят е длъжен да заеме определеното му в удостоверителния документ/знак по чл. 11, ал. 2 място, освен в случаите по чл. 12, ал. 3.

Чл. 19. При провеждането на спортни мероприятия всеки посетител е длъжен да не застрашава или вреди на околните посетители.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) На посетителите на спортни мероприятия се забранява:
1. влизането в спортния обект с чужд документ/знак по чл. 11, ал. 2;
2. влизането в спортния обект без лична карта, с изключение на малолетни лица, както и влизането в места и зони, забранени за посетители;
3. замърсяване на спортната зона и спортния обект;
4. влизането в спортната зона и в спортния обект, когато са под въздействието на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, както и когато проявяват агресивно поведение;
5. писане, облепяне или рисуване навсякъде на територията на спортния обект или по конструкции по пътищата, които водят към него;
6. носенето на бутилки, включително пластмасови над 500 мл, предмети от чуплив или особено твърд материал, обемисти предмети и вещи, чадъри с дълги дръжки, знамена и транспаранти с дръжки, по-дълги от 1,5 м и с диаметър по-голям от 1 см, с изключение на олекотени ПВЦ тръби с размер до 2,5 см.
(2) При установяване на нарушенията по ал. 1 лицата се отстраняват от територията на спортната зона и спортния обект.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във:
1. носене на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни;
2. отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи;
3. преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона;
4. нахлуване на спортния терен;
5. паленето и поддържането на огън;
6. хвърлянето на предмети;
7. носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването;
8. отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа;
9. носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните;
10. предизвикване или участие в сбивания;
11. използването на посочените в т. 9 вещи, предмети и вещества;
12. посегателство над състезатели, съдии, полицейски органи или други ангажирани с организацията, със сигурността или с безопасността длъжностни лица, както и спрямо медицински лица, журналисти, фоторепортери и оператори;
13. унищожаване или повреждане на чуждо имущество;
14. използването на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни;
15. пребиваване в спортната зона или спортния обект на лица в срока на наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.

Чл. 22. (1) За противообществени прояви по чл. 21 се налагат следните наказания:
1. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи (МВР);
2. глоба;
3. безвъзмезден труд в полза на обществото.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1, т. 1 се изразява в задържане на нарушителя в териториална структура на МВР по местоизвършване на деянието за срок до 25 денонощия.
(3) Безвъзмездният труд в полза на обществото се изразява в полагане на труд без възнаграждение в обществен интерес по ред и начин, определени с този закон.

Чл. 23. (1) За противообществени прояви по чл. 21 отговорност носят лицата, които са навършили 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
(2) Спрямо малолетни и непълнолетни до 16-годишна възраст, извършили противообществени прояви по този закон, се прилагат възпитателните мерки, предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(3) За противообществени прояви по чл. 21, извършени от лица, поставени под запрещение, отговорност носят родителите, съответно попечителите или настойниците им, ако те съзнателно са допуснали това.

Чл. 24. Отнемат се в полза на държавата вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на противообществената проява, както и вещите, чието притежаване е забранено.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) За извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
(2) За извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 11 – 15 се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия, както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две до три години.
(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или глоба от 3000 до 5000 лв., както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено повторно, се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 до 220 часа или задържане в териториална структура на МВР за срок от 10 до 25 денонощия, както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(5) Когато противообществената проява е извършена от непълнолетен на възраст от 16 до 18 години, се налага задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 10 денонощия и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
(6) Когато противообществената проява е извършена от лица, поставени под запрещение, на техните родители, съответно настойници или попечители, се налага глоба от 500 до 1500 лв.

Чл. 26. (1) За извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актът по ал. 1 се съставя до три месеца от извършването на противообществената проява.
(3) Когато нарушителят е лице, което не владее български език, на същия се осигурява преводач, който го запознава със съдържанието на акта на разбираем за него език.

Чл. 27. Към съставения акт се прилагат:
1. писмените обяснения на нарушителя;
2. писмените показания на свидетелите на противообществената проява;
3. справка от Единния автоматизиран регистър;
4. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) други материали, които биха могли да послужат като доказателства, както и видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива.

Чл. 28. Съставеният акт се завежда в специален регистър в структурното звено на МВР по местоизвършване на противообществената проява.

Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) За установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Видеозаписите и/или фотоснимките по ал. 1 се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) В срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице:
1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10;
2. внася преписката за решаване от съответния районен съд, като уведомява за това съответния прокурор:
а) в случаите по чл. 21, т. 11 – 15;
б) когато противообществената проява по чл. 21, т. 1 – 10 е извършена повторно;
в) когато противообществената проява по чл. 21 е извършена от непълнолетен на възраст от 16 до 18 години;
3. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление;
4. изпраща преписката на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или непълнолетен до 16-годишна възраст;
5. прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на наказание и принудителна административна мярка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването и за да се осигури явяването му пред съда, началникът на районното управление може да постанови задържане за срок до 24 часа, като уведоми за това съответния прокурор.

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице взема решение въз основа на приложените към преписката материали.
(2) Наказателното постановление по чл. 30, ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване в тридневен срок от връчването му пред съответния районен съд по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка подлежи на обжалване в тридневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 нарушителят се довежда пред съдия от районния съд, в района на който е извършена противообществената проява.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.)

Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) (1) Когато противообществената проява по този закон е извършена в чужбина, актът за установяване на нарушението се съставя от полицейски служители в Националния информационен център по чл. 3 в срок два месеца от получаване на материалите по случая, но не по-късно от три месеца от извършването на противообществената проява.
(2) Актът за установяване на нарушението се завежда в специален регистър в деловодството.
(3) За установяване на противообществени прояви по този закон, извършени в чужбина, съставителят на акта може да използва предоставените материали от установилия нарушението чуждестранен орган.
(4) Съставителят на акта прилага към съставения акт документите по чл. 27 и предоставените материали от установилия нарушението чуждестранен орган.
(5) В срока по чл. 30, ал. 1 съставителят на акта внася преписката за решаване от съдия от Софийския районен съд.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 съдия от съответния районен съд разглежда преписката еднолично, в открито съдебно заседание, не по-късно от 24 часа от получаването и.
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) За разглеждането на преписката районният съд уведомява прокурора.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя. Когато нарушителят, редовно призован, не се яви по неуважителни причини, преписката се разглежда в негово отсъствие, ако това няма да попречи за разкриването на обективната истина.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Нарушителят има право на адвокатска защита.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) При разглеждане на преписка срещу непълнолетен нарушител на възраст от 16 до 18 години се призовават неговите родители, съответно попечители. Неявяването им не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдията намери участието им за необходимо.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Районният съдия може да разпитва свидетели, ако прецени, че това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Свидетелите, редовно призовани, ако не се явят без уважителни причини, се довеждат принудително от органите на МВР.

Чл. 33. (1) Въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение, с което:
1. налага наказание и принудителна административна мярка;
2. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер;
3. изпраща преписката на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или непълнолетен до 16-годишна възраст;
4. оправдава нарушителя, когато не са налице условията за налагане на наказание.
(2) С решението по ал. 1 районният съдия се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 24.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Решението по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 4 подлежи на обжалване или протест в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Наложеното наказание не се смята за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.

Чл. 35. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Когато наложеното наказание е задържане в териториална структура на МВР, съдията изпраща препис от решението за изпълнение на съответното районно управление, на чиято територия е извършено нарушението или на полицейските служители в Националния информационен център по чл. 3, когато противообществената проява по този закон е извършена в чужбина.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Когато наказанието е глоба, препис от решението или от наказателното постановление се изпраща на съответното териториално поделение на Националната агенция за приходите.
(3) Когато наложеното наказание е безвъзмезден труд в полза на обществото, препис от решението се изпраща на кмета на общината, на чиято територия е постановено да се изтърпи наказанието.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) В случаите по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 препис от решението се изпраща на съответната териториална структура на МВР по постоянния адрес на нарушителя за въвеждане на информацията в Единния автоматизиран регистър.

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Наказанието задържане в териториална структура на МВР се изтърпява по реда на Правилника за прилагане на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 106 от 2004 г.; изм., бр. 70 от 2006 г.) в отделни помещения от помещенията, определени за лицата, задържани за извършени престъпления.
(2) По време на задържането лицата, с тяхно писмено съгласие, могат да се включат в упражняването на общественополезен труд съобразно тяхната възраст, здравословно състояние, образование, професия и други обстоятелства, които са от значение за определянето на работата. За времето на задържането те не получават трудово възнаграждение.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Наложеното наказание глоба се изпълнява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се изпълнява от кмета на общината по постоянния или настоящия адрес на лицето.
(2) Работата, която трябва да бъде извършена, редът и начинът за нейното извършване се определят от кмета, като се вземат предвид възрастта, образованието, професията, семейното положение, здравословното състояние, работното време на нарушителя и други обстоятелства, които са от значение за изпълнението на наказанието.

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Когато лицето откаже да изтърпи наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, кметът на общината незабавно уведомява за това съдията, който го е наложил.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Отказът да се изтърпи наказанието се удостоверява с протокол, съставен от кмета на общината и подписан от лицето. Отказът на лицето да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама свидетели.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Съдията, наложил наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, го заменя със задържане в териториална структура на МВР в случаите и за сроковете по чл. 25, ал. 2 и 4, съответно с глоба в случаите и в размера по чл. 25, ал. 3.

Чл. 40. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
1. две години, когато наложеното наказание е глоба;
2. една година, когато наложеното наказание е безвъзмезден труд в полза на обществото;
3. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) три месеца, когато наложеното наказание е задържане в териториална структура на МВР.
(2) По отношение на началния момент, спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 41. Принудителни административни мерки по този закон са:
1. забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина;
2. спиране използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия.

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по глава четвърта, раздел II.

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) За предотвратяване на нарушенията по чл. 7а, ал. 1 и чл. 16 министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице след съгласуване с министъра на вътрешните работи може да спира използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия за срок от един до 6 месеца или до отстраняване на нарушението. Министърът на младежта и спорта определя комисия, която да констатира наличието на предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка.
(2) Съгласуването с министъра на вътрешните работи се извършва в тридневен срок от постъпване на информация в Министерството на младежта и спорта за нарушенията по чл. 7а, ал. 1 и чл. 16.

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) На организатор на спортно мероприятие, който не изпълни задълженията си по чл. 8, 10, чл. 11, ал. 1, чл. 12, 15, 16 и чл. 17, ал. 1 и 5, се налага имуществена санкция от 4000 до 6000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2020 г., в сила от 22.03.2020 г.) На организатор на спортно мероприятие, който наруши разпоредбите на чл. 7а и чл. 7б, ал. 1, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено повторно, се налага имуществена санкция от 8000 до 15 000 лв.

Чл. 46. (1) Собственик или ползвател на спортен обект, който не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 1, се наказва:
1. физическо лице – с глоба от 1000 до 2000 лв.;
2. едноличен търговец или юридическо лице – с имуществена санкции от 2000 до 4000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налагат следните наказания:
1. на физическо лице – глоба от 2500 до 4000 лв.;
2. на едноличен търговец или юридическо лице – имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Професионален спортен клуб, който не изпълни задължението си по чл. 9а, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Отговорник по сигурността, който не изпълни задълженията си по чл. 9, ал. 2, 3, 4 и 5, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 2000 до 3000 лв.

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Ръководител по сигурността и безопасността на спортно мероприятие, който не изпълни задължението си по чл. 13, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 2000 до 3000 лв.

Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Координатор по сигурността на професионален спортен клуб, който не изпълни задълженията си по чл. 9а, т. 1 и 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 1500 до 3000 лв.

Чл. 49. (1) Посетител на спортно мероприятие, който:
1. препятства упражняването на контрола по чл. 13, ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) наруши забраните по чл. 20, ал. 1;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) не изпълнява указанията на отговорника по сигурността, ръководителя по сигурността и безопасността на спортното мероприятие, органите за пожарна безопасност и защита на населението или полицейските органи, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) (1) Който в срока на забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина бъде установен на територията на спортната зона или спортния обект при провеждане на спортни мероприятия, се наказва с безвъзмезден труд в полза на обществото или задържане в териториална структура на МВР съгласно чл. 25, ал. 2 и му се налага нова принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(2) На родители или попечители, които са допуснали лицето, за което отговарят, да извърши нарушението по ал. 1, се налага глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 51. За маловажни случаи на нарушения на този закон се налага глоба в размера и по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 52. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от полицейските органи.
(2) Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Спортен обект” е обект и съоръжения, които служат за осъществяване на спортни дейности.
2. “Спортна зона” е определената с акт на кмета на общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници.
3. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание или принудителна административна мярка за същото по вид нарушение.
4. (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) “Маловажен случай” е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени.

§ 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на вътрешните работи издава правилника по чл. 3, ал. 2.

§ 3. В чл. 41 от Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г.) ал. 2 се изменя така:
“(2) Инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти при провеждането на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.”

§ 4. В чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 38 от 1998 г.) се създава ал. 5:
“(5) Указът не се прилага за извършени прояви на спортно хулиганство при провеждането на спортно мероприятие.”

§ 5. В § 7 от “Изменение на други закони” на Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г.) след думата “хулиганство” се добавя “и в глава четвърта от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия”.

§ 6. В чл. 13 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., бр. 11 от 1961 г., ДВ, бр. 35 от 1966 г., бр. 30 от 1969 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 53 от 1975 г.; попр., бр. 55 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 66 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
“(7) Възпитателната мярка по ал. 1, т. 6 се налага задължително при извършена противообществена проява по смисъла на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.”
2. Досегашните ал. 7, 8 и 9 стават съответно ал. 8, 9 и 10.

§ 7. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на младежта и спорта.

§ 8. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.
————————-
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 14 октомври 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква “д” и т. 4, буква “в”, § 11, т. 1, буква “б” и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)
§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник” и § 2 – 10, § 12, т. 1 и 2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква “а”, т. 7, буква “е” – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква “а”, т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г.)
§ 19. Навсякъде в закона думите “териториално структурно звено” се заменят с “териториална структура”.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1 – 23, § 25, § 27 – 30, § 32 – 34, § 40, § 41, § 43 – 55, § 63 – 89 и § 91 – 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)
§ 42. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19 и 32 от 2009 г. и бр. 50 и 88 от 2010 г.) навсякъде думите “министърът на физическото възпитание и спорта” се заменят с “министърът на младежта и спорта” и думите “министъра на физическото възпитание и спорта” се заменят с “министъра на младежта и спорта”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 10 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2018 Г.)
§ 16. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването му.

(ОБН. – ДВ, БР. 65 ОТ 2018 Г.)
§ 35. Образуваните до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.

§ 36. Параграф 6 относно чл. 11, ал. 3 влиза в сила една година след обнародването на този закон в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в “Държавен вестник”;
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 19.01.2019 Г.)
§ 11. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 26 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 22.03.2020 Г.)
§ 6. В срок до един месец от влизането в сила на този закон областните управители издават заповед, с която определят състава на комисиите по чл. 7б, ал. 2.

§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Приложение № 1 към чл. 7б, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 26 от 2020 г., в сила от 22.03.2020 г.)
Изисквания за обезпечаване на сигурност и безопасност при провеждане на международни спортни мероприятия на стадиони
1. Седалките за зрители трябва да бъдат индивидуални, номерирани, здраво фиксирани към основата, изработени от нечуплив, огнеупорен материал, с облегалки с минимална височина 30 см от повърхността на седалката.
2. Трибуните трябва да са фиксирани към носещата основа и не трябва да са базирани върху или да се състоят от тръбни елементи и структури от тип скеле.
3. Материалът, дизайнът и конструкцията на трибуните трябва ясно да показват, че са предназначени за постоянна употреба.
4. Всеки стадион трябва да има ясно обозначени места с достъп за хора с увреждания и техните придружители, както и с тоалетна/санитарен възел.
5. Минимум 5 на сто от общия капацитет на стадиона трябва да бъде в сектор със заграждения за гостуващите фенове.
6. Общите площи на всеки стадион трябва да бъдат добре осветени.
7. На територията на стадиона и общите площи не се допуска наличието на насипни материали, като камъни, бетон и други, които биха могли да бъдат използвани за хвърляне или които биха могли да създават затруднения при напускане на стадиона.
8. Всеки стадион трябва да има озвучителна уредба, чрез която да се разпространяват съобщения до всички части на и извън стадиона, като тази уредба трябва да е свързана с независим източник на ток.
9. Всеки стадион трябва да има функциониращо аварийно осветление със собствено независимо захранване и автоматично превключване, което да покрива всички части на стадиона, включително евакуационните пътища.
10. На територията на стадиона трябва да има обособено, ясно обозначено, напълно оборудвано помещение за оказване на първа помощ на зрителите.
11. Всеки стадион трябва да има изградено видеонаблюдение и оперативен координационен център с изглед към цялата вътрешна част на стадиона и възможности за комуникация между лицата и представителите на съответните служби, отговорни за безопасността и реда на стадиона.
12. Оперативният координационен център трябва да бъде снабден с цветни монитори, свързани с камерите за видеонаблюдение, които да имат възможности за запис на видео материали, както и на снимки и тяхното отпечатване.
13. Маршрутите за достъп до стадиона, входовете и изходите, както и всички общи площи на стадиона трябва да бъдат ясно обозначени (например с букви и цифри), за да насочват зрителите до техните места.
14. Около всеки вход на стадиона трябва да бъде поставена информация, посочваща забранени за внасяне на стадиона предмети.
15. На всички входове на стадиона трябва да има осигурен пропускателен режим.
16. Трябва да има определени места за продажба на храни и напитки за зрителите.
17. Трябва да бъде осигурена възможност за охраняване на всички входове, както и тези, водещи към терена, по време на мача.

Приложение № 2 към чл. 13, ал. 3

(Ново – ДВ, бр. 65 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., предишно Приложение към чл. 13, ал. 3 – ДВ, бр. 26 от 2020 г., в сила от 22.03.2020 г.)

Решения:
РЕШЕНИЕ 2002/348/ПВР НА СЪВЕТА от 25 април 2002 година относно сигурността във връзка с футболни срещи с международно значение