Проект: 302-01-8/16.01.2003 г.

Чл. 1. Този закон урежда някои права на лице, което е било президент на Република България, след изтичане на мандата или след предсрочното прекратяване на пълномощията му по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията на Република България.

Чл. 2. (1) Лицето по чл. 1 има право на пожизнено месечно възнаграждение в размер 60 на сто от основното месечно възнаграждение на президента на Република България за съответния месец.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Възнаграждението по ал. 1 се облага авансово месечно и окончателно годишно с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Върху възнаграждението по ал. 1 се правят вноски за задължителното здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет, освен ако лицето е осигурено за това на друго основание върху максималния размер на осигурителния доход.
(4) Възнаграждението по ал. 1 не се взема предвид при пенсиониране и върху него не се правят осигурителни вноски за задължителното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Чл. 3. (1) Лицето по чл. 1 има право на лична охрана и специализиран транспорт, осигурени от Националната служба за охрана при президента на Република България, за срок до една година след изтичането на мандата му или след предсрочното прекратяване на пълномощията му по чл. 97, ал. 1, т. 1 или 2 от Конституцията на Република България.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 лицето по чл. 1 има право на специализиран транспорт, осигурен от Националната служба за охрана при президента на Република България.

Чл. 4. (1) На лицето по чл. 1 се учредява по негово искане безсрочно право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост – до 200 кв. м, в посочен от него областен град за извършване на обществена дейност.
(2) Правото на ползване по ал. 1 се учредява по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 5. (1) За осъществяването на дейността на лицето по чл. 1 в бюджета на администрацията на президента на Република България ежегодно целево се осигуряват необходимите финансови средства:
1. за изплащане на възнаграждението и здравноосигурителните вноски по чл. 2;
2. за функционирането на неговия офис в размер до 30 000 лв.;
3. за осигуряване на трудовото възнаграждение и осигурителните вноски на един сътрудник.
(2) Сътрудникът по ал. 1, т. 3 се определя по предложение на лицето по чл. 1, а трудовият договор с него се сключва, изменя и прекратява от главния секретар на администрацията на президента на Република България, като основното му месечно възнаграждение се определя не по-високо от 30 на сто от възнаграждението по чл. 2, ал. 1.
(3) За осъществяване дейността на лицето по чл. 1 се осигуряват еднократно и средства за закупуване на техническо офис оборудване в размер до 20 000 лв., което се предоставя по опис с двустранно подписан протокол.

Чл. 6. (1) Когато лицето по чл. 1 бъде избрано за президент, вицепрезидент, народен представител, конституционен съдия, назначено за съдия, прокурор, следовател или назначено по служебно или трудово правоотношение, не може да се ползва от правата по този закон.
(2) При отпадане на основанието по ал. 1 правата по този закон се възстановяват.

Чл. 7. Лицето по чл. 1 загубва правата си по този закон с влизане в сила на присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление.

§ 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Финансовите средства по изпълнението на закона се осигуряват ежегодно от държавния бюджет и се изплащат от бюджета на администрацията на президента на Република България.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се ползват за други цели.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2003 г.
————————-
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 18 юни 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.