Проект: 502-01-26/10.08.2005 г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда осъществяването на дейността по националната стандартизация и реда за създаването, устройството и дейността на Българския институт за стандартизация, наричан по-нататък “БИС”.
(2) Този закон не се прилага за стандарти, разработвани и одобрявани в предприятия, ведомства и отраслови организации.

Чл. 2. Този закон определя взаимодействието на органите на изпълнителната власт и БИС във връзка с процедурата за обявяване в областта на стандартите за премахване на техническите пречки пред търговията.

Чл. 3. Дейността по националната стандартизация включва:
1. разработването на български стандарти на национално ниво, приемането, одобряването, публикуването, издаването и разпространяването им;
2. участие в разработването и гласуването на стандарти на европейско и международно ниво, въвеждането им като български стандарти, тяхното публикуване, издаване и разпространяване.

Чл. 4. (1) Българските стандарти се идентифицират с буквено и цифрово означение. Буквеното означение се състои от буквите БДС или комбинация от буквите БДС и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандарти. Цифровото означение се състои от номера на стандарта и годината на одобряване или въвеждане.
(2) Означенията по ал. 1 не могат да се използват за други стандарти освен за българските.
(3) Наличието на сертификатна марка за съответствие върху опаковката и/или етикета на продукта удостоверява съответствието му с българските стандарти.
(4) Наличието само на означенията по ал. 1, без сертификатната марка по ал. 3, не е доказателство за съответствие на продукта със стандарта.

Чл. 5. (1) Българските стандарти се прилагат доброволно.
(2) В нормативен акт, който съдържа технически изисквания, могат да се правят препращания към български стандарти и/или части от български стандарти, само когато с нормативния акт се въвежда европейско право.
(3) Органите на изпълнителната власт, които разработват нормативни актове, в които има препращане към български стандарти и/или части от тях, разработени на национално ниво, съгласуват проектите на нормативните актове с БИС.
(4) Българският институт за стандартизация извършва обявяване на стандартите по ал. 3 в съответствие с чл. 35 – 38.
(5) Нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език и при спазване изискванията на чл. 57.

Чл. 6. (1) Българският институт за стандартизация е националният орган за стандартизация в Република България.
(2) Българският институт за стандартизация е юридическо лице със седалище София.
(3) Българският институт за стандартизация не разпределя печалба.

Чл. 7. (1) Българският институт за стандартизация осъществява своята дейност въз основа на законите, устава и правила за работа по националната стандартизация.
(2) Уставът на БИС урежда неговото устройство и управление, условията за възникване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете, както и други въпроси, свързани с предмета на дейност на БИС.
(3) Уставът на БИС се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 8. Членове на БИС могат да бъдат лица, които желаят да подкрепят дейността по националната стандартизация и са съгласни да спазват устава на БИС, от следните групи:
1. сдружения на работодатели, браншови камари, производители и търговци;
2. министерства, агенции, комисии и административни структури на изпълнителната власт, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;
3. научни организации, институти и висши училища;
4. лица за оценяване на съответствието, органи за контрол, органи за сертификация, лаборатории за изпитване и/или калибриране;
5. сдружения на застрахователите, сдружения на потребителите, професионални организации и съюзи.

Чл. 9. Органи на БИС са:
1. общото събрание;
2. управителният съвет;
3. контролният съвет;
4. изпълнителният директор;
5. техническите съвети;
6. техническите комитети.

Чл. 10. (1) Върховен орган на БИС е общото събрание.
(2) Общото събрание:
1. приема, изменя и допълва устава;
2. приема и изключва членовете на БИС и определя размера на членския внос;
3. избира и освобождава членовете на управителния съвет и двама от членовете на контролния съвет;
4. приема бюджета на БИС и отчета за изпълнението му;
5. приема отчета за дейността на БИС;
6. взема и други решения, предвидени в устава.

Чл. 11. (1) В общото събрание участват представители на всички членове на БИС. Редът за определяне на представителите се урежда в устава.
(2) Всеки член на БИС има право на един глас в общото събрание.

Чл. 12. (1) Общото събрание е редовно и извънредно. Редовното общо събрание се провежда ежегодно в седалището на БИС.
(2) Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на БИС.
(3) Извънредно общо събрание се свиква по решение на управителния съвет или по писмено искане на една трета от членовете на общото събрание.
(4) В случая по ал. 3 управителният съвет свиква извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпване на искането. Ако управителният съвет не свика извънредно общо събрание в посочения срок, то се свиква от Софийския градски съд.
(5) Поканата за редовно или извънредно общо събрание съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и по чия инициатива то се свиква.
(6) Поканата се обнародва в “Държавен вестник” най-малко един месец преди насрочения ден.

Чл. 13. Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове на БИС. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.

Чл. 14. Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове, освен ако за решаването на отделни въпроси в устава е предвидено друго.

Чл. 15. (1) Органи на управление на БИС са управителният съвет и изпълнителният директор.
(2) Управителният съвет се състои от 15 членове, в това число председател.
(3) Всяка група по чл. 8 има по трима представители в управителния съвет. Представителите на групите по чл. 8, т. 1, 3, 4 и 5, които са членове на управителния съвет, не могат да бъдат служители в държавната администрация.
(4) За членове на управителния съвет на БИС се избират лица, които:
1. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) не са съпрузи или не са във фактическо съжителство или роднини по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен включително на друг член на управителния съвет;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(5) Председателят на управителния съвет не може да извършва друга платена дейност, освен научноизследователска и преподавателска.

Чл. 16. (1) Мандатът на управителния съвет е 5 години. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение.
(2) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно:
1. при подаване на оставка;
2. ако престане да отговаря на изискване по чл. 15, ал. 4;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
4. ако не участва без основателна причина в повече от две последователни заседания на управителния съвет;
5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията.
(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на негово място се избира друго лице, като представител на същата група в общото събрание, за остатъка от мандата.

Чл. 17. Управителният съвет:
1. предлага на общото събрание промени в устава на БИС;
2. приема правилата за работа по националната стандартизация по предложение на изпълнителния директор;
3. избира изпълнителния директор и определя размера на възнаграждението му;
4. организира извършването на дейността на БИС и определя приоритетите за работа по националната стандартизация;
5. предлага на общото събрание проекта на бюджет на БИС и отчета за изпълнението му;
6. разпорежда се с недвижимите имоти на БИС при спазване на изискванията на устава;
7. предлага на общото събрание отчета за дейността на БИС;
8. избира и освобождава членовете на техническите съвети;
9. приема правила за финансиране дейността на техническите комитети;
10. приема системата за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти;
11. взема решения за участие и прекратяване на участие на БИС в други организации;
12. одобрява програмата по стандартизация;
13. определя възнаграждението на председателя на управителния съвет;
14. взема и други решения, предвидени в устава.

Чл. 18. (1) Управителният съвет разглежда и решава всички въпроси, включени в неговата компетентност, на заседания, които се провеждат най-малко веднъж на 3 месеца.
(2) Управителният съвет се свиква на заседание от председателя на управителния съвет или по инициатива на една трета от членовете му.
(3) Заседанията се провеждат, ако присъстват повече от половината от членовете на управителния съвет.
(4) Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от всички членове, освен ако за решаването на отделни въпроси в устава е предвидено друго.

Чл. 19. (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) Членовете на управителния съвет получават възнаграждение за участие в заседание, равно на минималната месечна работна заплата за страната, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 20. Изпълнителният директор участва в заседанията на управителния съвет, като има право на съвещателен глас.

Чл. 21. (1) Управителният съвет избира от своя състав председател за срок 5 години.
(2) Председателят на управителния съвет:
1. представлява БИС;
2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет;
3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и предлага дневния им ред;
4. сключва договора за управление с изпълнителния директор;
5. посочва член на управителния съвет, който при негово отсъствие да ръководи заседанията на съвета;
6. решава и други въпроси, предвидени в устава.
(3) При отсъствие председателят на управителния съвет упълномощава член на управителния съвет, който да го замества.

Чл. 22. Изпълнителният директор се избира от управителния съвет по предложение на членовете му за срок 5 години.

Чл. 23. Изпълнителният директор:
1. организира, управлява и ръководи текущата дейност на БИС в съответствие с решенията на управителния съвет и устава;
2. разпорежда се с движимото имущество на БИС;
3. сключва и прекратява трудовите договори със служителите на БИС;
4. изготвя годишен отчет за дейността на БИС пред управителния съвет;
5. представя отчет за изпълнението на бюджета пред управителния съвет след становище на контролния съвет;
6. одобрява процедурите за работа по националната стандартизация;
7. одобрява националните стандарти;
8. одобрява националните стандартизационни документи;
9. решава и други въпроси, предвидени в устава.

Чл. 24. (1) Контролният съвет е орган за контрол на финансовата дейност на БИС.
(2) Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат членове на управителния съвет или служители на БИС.
(3) Двама от членовете на контролния съвет се избират пряко от общото събрание. Тези членове не могат да бъдат служители в държавната администрация.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на икономиката и индустрията и се определя от министъра на икономиката и индустрията.

Чл. 25. Контролният съвет:
1. следи за изпълнението на бюджета на БИС;
2. следи за спазването на правилата за финансиране дейността на техническите комитети;
3. следи за законосъобразността на извършваните разходи и при констатиране на нарушения уведомява управителния съвет и изпълнителния директор;
4. дава становище по бюджета на БИС и по отчета за изпълнението му;
5. предлага на общото събрание размера на членския внос на членовете на БИС;
6. решава и други въпроси, предвидени в устава.

Чл. 26. (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) Членовете на контролния съвет получават възнаграждение за участие в заседание, равно на минималната месечна работна заплата за страната, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 27. Редът за свикване, кворумът, гласуването и вземането на решения от контролния съвет се уреждат в устава.

Чл. 28. (1) Управлението на дейността по стандартизация се осъществява от:
1. технически съвет за стандартизация в неелектротехническата област на дейност;
2. технически съвет за стандартизация в областта на електротехниката, електрониката, информационните технологии и телекомуникациите;
3. технически съвет за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти.
(2) Броят на членовете на всеки технически съвет се определя в устава.
(3) Членовете на техническите съвети се избират от управителния съвет измежду признати експерти в областта на стандартизацията по предложение на секторни съвети, на техническите комитети и на членовете на БИС.
(4) Всеки технически съвет избира от своя състав председател, който организира и ръководи работата му.
(5) Техническите съвети могат да създават секторни съвети за определени сектори на икономиката.

Чл. 29. (1) Техническите съвети:
1. вземат решения за разработване, приемане и одобряване или въвеждане на български стандарти;
2. вземат решения за разработване, приемане и одобряване или въвеждане на български стандартизационни документи;
3. създават работни групи за разработване и приемане или въвеждане на български стандарти или български стандартизационни документи;
4. вземат решения за създаването и закриването на технически комитети;
5. произнасят се по разногласия, възникнали между техническите комитети по технически въпроси.
(2) Техническите съвети по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 одобряват програмата по стандартизация на БИС, която включва взетите решения по ал. 1, т. 1 и 2, и следят за нейното изпълнение.
(3) Техническият съвет по чл. 28, ал. 1, т. 3 разработва и поддържа система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти.

Чл. 30. Правилата за работа и процедурите за работа на техническите съвети са уредени съответно в правилата за работа по чл. 7, ал. 1 и в процедурите за работа по чл. 23, т. 6.

Чл. 31. (1) Техническите комитети по стандартизация са работни органи на БИС, които отговарят за определени области на стандартизацията.
(2) Техническите комитети се създават и закриват от техническите съвети.
(3) Участието в техническите комитети е доброволно.

Чл. 32. (1) Техническите комитети:
1. разработват и приемат проекти на български стандарти и стандартизационни документи;
2. предлагат на изпълнителния директор одобряването на проектите на българските стандарти и стандартизационни документи;
3. участват в разработването на европейските и международните стандарти и стандартизационни документи в съответната област и във въвеждането им като български стандарти.
(2) Правилата за работа и процедурите за работата на техническите комитети са уредени съответно в правилата за работа по чл. 7, ал. 1 и в процедурите за работа по чл. 23, т. 6.

Чл. 33. Българският институт за стандартизация:
1. разработва, одобрява и изменя правилата и процедурите за работа по националната стандартизация;
2. изготвя методически указания за разработване на стандарти, одобрявани във ведомства, в отрасли и в предприятия;
3. съставя, одобрява и публикува програмата по стандартизация;
4. разработва, приема и одобрява или въвежда българските стандарти и българските стандартизационни документи;
5. разпространява български стандарти, проекти на български стандарти и стандартизационни документи;
6. разпространява проекти на европейски стандарти, международни стандарти, чуждестранни национални стандарти и проекти на чуждестранни национални стандарти;
7. създава и поддържа база данни за стандарти и стандартизационни документи;
8. създава и поддържа фонд от национални, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти и специализирана библиотека;
9. осъществява обмен на стандарти;
10. създава система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти;
11. организира курсове, семинари, конференции и други форми на обучение и разширяване на кръга от участници в дейността по националната стандартизация;
12. издава официален бюлетин и каталог на българските стандарти;
13. публикува годишния доклад за дейността си.

Чл. 34. Българският институт за стандартизация представлява Република България в Международната организация за стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC), Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC).

Чл. 35. Българският институт за стандартизация изготвя обявленията, които са предвидени в приложение № 3 към Споразумението за техническите пречки в търговията, и ги представя в Информационния център на ISO/IEC в Женева, Швейцария.

Чл. 36. Българският институт за стандартизация, чрез информационния си център, отговаря на запитвания от заинтересовани лица от държави – членки на Световната търговска организация, както и предоставя информация за стандарти, които са приети или предложени за приемане.

Чл. 37. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Българският институт за стандартизация информира Комисията на Европейския съюз, европейските организации по стандартизация и националните органи по стандартизация на държавите – членки на Европейския съюз, и при поискване предоставя частта от програмата си по стандартизация, която се отнася за приемане и изменение на национални стандарти или на международни стандарти, които не се въвеждат еквивалентно.
(2) Българският институт за стандартизация предоставя на Комисията на Европейския съюз, европейските организации по стандартизация и националните органи по стандартизация на държавите – членки на Европейския съюз, при поискване проектите на стандартите по ал. 1 и осигурява възможност за даване на становища и коментари.

Чл. 38. (В сила от 01.01.2007 г.) Българският институт за стандартизация в съответствие с правилата и с процедурите за работа по националната стандартизация спазва изискванията, посочени в правилата за работа на европейските организации за стандартизация, за преустановяване на работата по въвеждане на национални стандарти, които могат да повлияят на хармонизацията на европейско ниво.

Чл. 39. Физическо и/или юридическо лице може да направи пред БИС обосновано предложение за разработване и одобряване на български стандарт.

Чл. 40. Предложението по чл. 39 се мотивира относно:
1. целите, които се постигат с предложения стандарт;
2. икономически фактори;
3. финансово и експертно осигуряване;
4. възможност за прилагане на стандарта за целите на оценяване на съответствието;
5. връзка с други стандарти.

Чл. 41. (1) Изпълнителният директор на БИС предоставя на съответния технически съвет постъпилото за разглеждане предложение по чл. 39.
(2) След вземане на решение за разработване на български стандарт техническият съвет възлага разработването му на технически комитет от съответната област на стандартизация.
(3) В случай че предложеният за разработване стандарт е от област на стандартизация, в която няма регистриран технически комитет, техническият съвет определя работна група от експерти, която разработва и приема с общо съгласие проекта на български стандарт.

Чл. 42. (1) Техническите комитети приемат проектите на българските стандарти след постигане на общо съгласие и ги предлагат на изпълнителния директор за одобряване.
(2) Общо съгласие се постига при липса на възражения по съществени въпроси от заинтересованите лица и чрез процедура, стремяща се да отчете становищата на всички страни и да сближи несъвпадащите гледни точки.

Чл. 43. Разработеният и приет проект на български стандарт се представя за одобряване от изпълнителния директор.

Чл. 44. Българските стандарти влизат в сила след публикуване на означенията по чл. 4, ал. 1 и наименованията им в официалния бюлетин на БИС.

Чл. 45. Редът за разработването, приемането и одобряването на българските стандарти се урежда в правилата за работа и в процедурите за работа по националната стандартизация.

Чл. 46. Европейските и международните стандарти се въвеждат в Република България само като български стандарти.

Чл. 47. (1) Европейските стандарти се въвеждат идентично като български стандарти:
1. чрез приемане, одобряване и издаване на идентичен текст на стандарта на български език или на официалните езици на европейските организации за стандартизация; или
2. чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти.
(2) Потвърждаването за прилагане като български стандарти се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на БИС.
(3) С въвеждането на европейски стандарти се отменят противоречащите им български стандарти, одобрени на национално ниво.

Чл. 48. Международен стандарт се въвежда по инициатива на техническите комитети за стандартизация, по предложение на физически и/или юридически лица.

Чл. 49. Редът за въвеждането на европейските и международните стандарти като български стандарти се урежда в правилата за работа и в процедурите за работа по националната стандартизация.

Чл. 50. (1) Български стандартизационни документи са стандартизационни документи, които са разработени и одобрени или въведени от БИС.
(2) Българските стандартизационни документи се идентифицират с буквено и цифрово означение. Буквеното означение се състои от буквите СД или комбинация от буквите СД и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандартизационни документи. Цифровото означение се състои от номера на стандартизационните документи и годината на одобряването или въвеждането им.
(3) Означенията по ал. 2 не могат да се използват за други стандартизационни документи освен за българските.
(4) Българските стандартизационни документи се разработват и одобряват или въвеждат по реда на раздели II и III, без да се спазва принципът на общото съгласие по чл. 42, ал. 2.

Чл. 51. (1) Българският институт за стандартизация извършва периодичен преглед за актуалността на българските стандарти.
(2) Изменянето, преработването или отменянето на български стандарт или български стандартизационен документ се извършва в съответствие с правилата за работа по националната стандартизация.

Чл. 52. Българският институт за стандартизация е носител на авторските права върху българските стандарти и българските стандартизационни документи.

Чл. 53. Българският институт за стандартизация има изключителното право да издава, възпроизвежда, разпространява и продава българските стандарти и българските стандартизационни документи.

Чл. 54. Защитата на авторските права на БИС върху българските стандарти и българските стандартизационни документи се осъществява по реда на Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 55. Приходите по бюджета на БИС се формират от:
1. субсидия от държавния бюджет, утвърдена със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;
2. членски внос на членовете на БИС;
3. средства, отпуснати за въвеждането на стандарти, включително стандарти, към които препращат нормативни актове, съдържащи технически изисквания;
4. продажба на стандарти и на стандартизационни документи, от предоставяне на услуги, от предоставяне на сертификатна марка за съответствие с българските стандарти и от обучение;
5. участия в европейски, международни и други донорски програми;
6. дарения от физически и юридически лица;
7. (нова – ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) трансфери от други бюджети за други дейности, възложени със закон.

Чл. 56. Субсидията от държавния бюджет по чл. 55, т. 1 се разходва за:
1. дейности по административно и техническо обслужване на техническите комитети за стандартизация, по прилагане на процедурата по обявяване на стандарти, по създаване и поддържане на база данни за стандарти и стандартизационни документи, по създаване и поддържане на фонд от национални, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти и специализирана библиотека, по осъществяване на обмен на стандарти и по създаване на система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти;
2. заплащане на членския внос в европейските и международните организации по стандартизация (CEN, CENELEC, ISO и IEC), в които БИС представлява Република България;
3. подпомагане изпълнението на всички дейности на БИС, свързани със задълженията като пълноправен член в европейските (CEN и CENELEC) и международните (ISO и IEC) организации по стандартизация.

Чл. 57. Въвеждането на европейски и международни стандарти, към които препращат нормативни актове, съдържащи технически изисквания, се финансира от органите на изпълнителната власт, които са отговорни за разработването и прилагането на тези нормативни актове.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Стандарт” е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства.
2. “Български стандарт” е стандарт, който е разработен, приет и одобрен от БИС и е общодостъпен.
3. “Национален орган за стандартизация” е орган за стандартизация, признат на национално ниво, определен да бъде член в международните и европейските организации по стандартизация.
4. “Чуждестранен национален стандарт” е национален стандарт, който е одобрен от чуждестранна национална организация по стандартизация и е общодостъпен.
5. “Европейски стандарт” е стандарт, който е одобрен от европейска организация по стандартизация (CEN, CENELEC, ETSI) и е общодостъпен.
6. “Международен стандарт” е стандарт, който е одобрен от международна организация по стандартизация (ISO, IEC, ITU) и е общодостъпен.
7. “Стандартизационни документи” са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни.
8. “Област на стандартизация” е съвкупност от взаимно свързани продукти, процеси или услуги, които могат да бъдат стандартизирани.
9. “Идентично въвеждане” е въвеждане на европейски или международни стандарти, при което задължително се спазват формата и съдържанието на въвеждания стандарт.
10. “Процедура за работа по националната стандартизация” е определен начин за извършване на дейността по националната стандартизация в съответствие с правилата за работа по националната стандартизация.
11. “Система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти” е система, която има собствени правила за работа и управление, предназначена за извършване на доброволно оценяване на съответствието на продукти с изискванията на българските стандарти.
12. “Сертификатна марка за съответствие с българските стандарти” е сертификатна марка по смисъла на Закона за марките и географските означения за съответствието на продукти с изискванията на българските стандарти.
13. “Споразумението за техническите пречки в търговията” е приложение към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, по което Република България е страна, съгласно Протокол за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ратифициран със закон (ДВ, бр. 93 от 1996 г.) и влязъл в сила за Република България.

§ 2. Този закон отменя Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 55 от 1999 г.; изм., бр. 108 и 112 от 2001 г., бр. 13 от 2002 г.).

§ 3. Стандартите, които са одобрени или въведени по реда на действащото законодателство преди влизането в сила на закона, запазват действието си.

§ 4. Регистрираните към датата на влизане в сила на закона технически комитети по стандартизация запазват своя статут.

§ 5. (В сила от 04.11.2005 г.) (1) Първото общо събрание за учредяване на БИС се провежда не по-късно от датата на влизане в сила на този закон.
(2) Председателят на Българския институт по стандартизация, съществуващ към деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”, съобщава насрочването на първото общо събрание, като публикува в поне един национален ежедневник покана за участие на заинтересованите лица по чл. 8 най-малко 30 дни преди датата на провеждане.
(3) В поканата се посочват мястото, датата и часът на провеждане на общото събрание и изискванията за легитимация на заинтересованите лица.
(4) Първото общо събрание има следния дневен ред:
1. приемане на устав на БИС;
2. избор на управителните органи.
(5) Общото събрание може да реши в дневния ред да бъдат включени и други въпроси.

§ 6. (1) Закрива се Българският институт по стандартизация, създаден с отменения Закон за националната стандартизация.

(2) (В сила от 04.11.2005 г.) Министерският съвет, до влизането в сила на закона, по предложение на министъра на икономиката и енергетиката, определя комисия, която да извърши необходимите действия по ликвидацията на Българския институт по стандартизация в срок два месеца след влизането в сила на закона.
(3) (В сила от 04.11.2005 г.) Разходите по ликвидацията са за сметка на бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката, в това число на БИС, за съответната година.
(4) Трудовите и служебните правоотношения със служителите от закрития Български институт по стандартизация се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.
(5) Архивът, включително ведомостите за заплати, на закрития Български институт по стандартизация се предават на БИС.
(6) Министърът на финансите по предложение на министъра на икономиката и енергетиката извършва произтичащата от закона корекция на бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за 2005 г. на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 7. (В сила от 04.11.2005 г.) (1) Фондът от български стандарти и движимите вещи на Българския институт по стандартизация се предоставят на БИС, създаден с този закон.
(2) Българският институт за стандартизация, създаден с този закон, е правоприемник на правата върху обекти на интелектуалната собственост, които се притежават от Българския институт по стандартизация.
(3) Българският институт за стандартизация, създаден с този закон, е правоприемник на членствените правоотношения на Българския институт по стандартизация в европейските (CEN и CENELEC) и международните (ISO и IEC) организации по стандартизация.

§ 8. (В сила от 04.11.2005 г.) Министерският съвет до влизането в сила на закона предприема действия за предоставяне на сграда на БИС, създаден с този закон.

§ 9. Членове 37 и 38 влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.

§ 10. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 5, § 6, ал. 2 и 3, § 7 и § 8, които влизат в сила от деня на обнародването му.
————————-
Законът е приет от XL Народно събрание на 20 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)
§ 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. параграф 11 относно чл. 22а – 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;
2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г.)
§ 16. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”, и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 14 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 17.02.2021 Г.)
§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. параграфи 4 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
2. параграф 5, който влиза в сила от 11 декември 2020 г.;
3. параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, който влиза в сила от 20 април 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 10.05.2024 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 44. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 7 и 103 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 84 от 2023 г.) навсякъде думите “Министерството на икономиката” и “министъра на икономиката” се заменят съответно с “Министерството на икономиката и индустрията” и “министъра на икономиката и индустрията”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Директиви:
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/1535 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество
ДИРЕКТИВА 2006/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст)