Проект: 554-01-46/11.03.2015 г.

Чл. 1. Този закон урежда организацията и дейността на Националната служба за охрана, органите за ръководство и контрол и статуса на нейните служители.

Чл. 2. Дейността на Националната служба за охрана е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в този закон лица, обекти и мероприятия.

Чл. 3. Националната служба за охрана осъществява дейността си въз основа на следните основни принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. политически неутралитет;
4. единоначалие в управлението;
5. непрекъснатост на охраната;
6. взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави.

Чл. 4. При изпълнение на служебните си задължения служителите от Националната служба за охрана са физически неприкосновени и се намират под защитата на закона.

Чл. 5. (1) Националната служба за охрана е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката.
(2) Националната служба за охрана е юридическо лице със седалище София, а нейният началник е първостепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 6. (1) Основните структурни звена и общият числен състав на Националната служба за охрана се утвърждават от президента на републиката по предложение на нейния началник.
(2) Функциите и задачите на структурните звена в Националната служба за охрана, включително и на тези, които осъществяват финансов контрол по формирането и разходването на бюджета на службата, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 7. Президентът на републиката осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана, като:
1. назначава и освобождава началника на службата след съгласуване с Министерския съвет и заместник-началниците – по предложение на началника на службата;
2. утвърждава основните структурни звена и общия числен състав;
3. удостоява офицери с висши офицерски звания.

Чл. 8. (1) Националната служба за охрана се ръководи от началник, който отговаря за цялостната дейност на службата.
(2) За началник на службата може да бъде назначено лице, което:
1. има само българско гражданство;
2. има висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;
3. притежава 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от който поне 5 години на ръководна длъжност;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не е освобождавано от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема определена държавна длъжност;
6. е получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”;
7. не членува в политически партии или коалиции, или организации с политически цели;
8. не е едноличен търговец, съдружник, управител, прокурист или член на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не е наето по трудово или служебно правоотношение, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност;
10. е проверено за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и резултатът от проверката е обявен по реда на същия закон.
(3) Началникът на Националната служба за охрана се назначава от президента на републиката с указ след съгласуване с Министерския съвет за срок от 5 години. След изтичане на този срок началникът на службата може да бъде отново преназначаван на същата длъжност за срок от още 5 години.
(4) Пълномощията на началника на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от президента на републиката:
1. по негово искане;
2. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) при навършване на пределната възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 2;
5. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията;
6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Националната служба за охрана;
7. при смърт или поставяне под запрещение.
(5) В едномесечен срок от прекратяването на пълномощията на началника президентът на републиката назначава с указ нов началник след съгласуване с Министерския съвет.
(6) До назначаването на нов началник на службата неговите правомощия се изпълняват от заместник-началник на Националната служба за охрана, определен от президента на републиката.
(7) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по ал. 2, т. 4 се установява служебно от назначаващия орган.

Чл. 9. Началникът на Националната служба за охрана:
1. осъществява непосредственото ръководство и контрол на дейността на службата;
2. представлява Националната служба за охрана;
3. организира разработването и поддържа в готовност за изпълнение плана за привеждане на Националната служба за охрана за работа във военно време, плана за мобилизация, като осигурява изпълнението на мероприятията при въвеждане в действие на държавния военновременен план и плана за дейност при бедствия;
4. организира взаимодействието с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави;
5. утвърждава класификатора на длъжностите по чл. 38, ал. 1 и длъжностното разписание на службата;
6. съставя и предлага проекта на бюджет и разпределя бюджета на Националната служба за охрана, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица;
7. управлява човешките ресурси, професионалната подготовка на служителите и е орган по назначаване на държавните служители;
8. отговаря за правното осигуряване на службата;
9. ръководи осъществяването на социалната политика в службата;
10. обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на службата;
11. отговаря за управлението на държавното имущество, предоставено на службата;
12. ръководи дейността по международното сътрудничество;
13. представя на президента на републиката и на Министерския съвет годишен доклад за дейността на службата;
14. информира президента на републиката и министър-председателя по тяхно искане или по своя инициатива по въпроси от компетентността на службата;
15. се отчита пред Народното събрание;
16. изпълнява други функции, определени със закон.

Чл. 10. (1) Началникът на Националната служба за охрана при изпълнение на своите функции се подпомага от двама заместник-началници.
(2) Началникът на Националната служба за охрана делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.
(3) При отсъствие началникът на Националната служба за охрана се замества от определен от него със заповед заместник-началник.
(4) При изпълнение на правомощията си началникът на Националната служба за охрана издава инструкции, заповеди, разпореждания и други актове, предвидени в закон.

Чл. 11. (1) Заместник-началниците на Националната служба за охрана се назначават с указ на президента на републиката по предложение на началника на службата.
(2) За заместник-началник на службата може да бъде назначавано лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2.
(3) Пълномощията на заместник-началник на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от президента на републиката по предложение на началника на службата при условията на чл. 8, ал. 4.
(4) Заместник-началниците и ръководителите на структурни звена в Националната служба за охрана в рамките на определената им функционална компетентност издават заповеди и разпореждания.

Чл. 12. Народното събрание упражнява контрол върху дейността на Националната служба за охрана съгласно Конституцията на Република България чрез постоянна комисия.

Чл. 13. Основните функции на Националната служба за охрана са:
1. прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти;
2. предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните лица и обекти;
3. осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им;
4. осигуряване безопасността на охраняемите обекти;
5. осигуряване в пределите на своята компетентност на организацията и функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица;
6. осигуряване защита на охраняваните лица и охраняемите обекти при бедствия, при положение на война, при военно или друго извънредно положение.

Чл. 14. (1) За осъществяване на функциите по чл. 13 и в пределите на своята компетентност Националната служба за охрана:
1. създава и поддържа условия и ред, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, и отстранява препятствията за осъществяване на охраната;
2. организира и провежда технически и други мероприятия, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица и охраняемите обекти;
3. осигурява специализиран транспорт;
4. при необходимост организира съпровождане, пилотиране или ескорт на транспортните средства на охраняваните лица при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата;
5. изгражда и поддържа системи за наблюдение, сигнализация и охрана при охраняемите обекти;
6. организира и провежда дейности и мероприятия, включително охранително-технически, за изграждане и усъвършенстване на средствата и системите за комуникация на охраняваните лица и охраняемите обекти, осигуряване на тяхната надеждност и информационна сигурност;
7. организира и провежда в местата на пребиваване на охраняваните лица охранително-технически, радиационен, химически и санитарно-хигиенен контрол, както и контрол върху храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица;
8. осигурява информационно-аналитичната дейност по охраната;
9. осигурява контрол на дейността и безопасността на своите служители;
10. взаимодейства и сътрудничи с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави;
11. осъществява проучване, подбор, проверка за психологическа пригодност, първоначално и текущо обучение, включително начално военно обучение, както и повишаване квалификацията на служителите си;
12. осигурява логистично своята дейност;
13. осигурява транспортно своята дейност и осъществява обслужване и поддръжка на специализираните автомобили и другите моторни превозни средства;
14. осигурява транспортно дейността на администрацията на президента на републиката;
15. управлява предоставените и имоти и движими вещи;
16. извършва документиране, фотографиране и озвучаване, звукозапис и видеозаснемане по време на публични прояви с участие на охраняваното лице.
(2) Други функции и дейности могат да се възлагат на Националната служба за охрана само със закон.

Чл. 15. (1) Охраната по този закон включва:
1. лична охрана на определените в този закон лица;
2. охрана на обекти;
3. охрана на мероприятия;
4. специализиран транспорт.
(2) Видовете охрана по ал. 1 могат да се прилагат поотделно или в комбинация в случаите, определени в този закон.

Чл. 16. (1) Личната охрана е дейност по защитата на живота, телесната неприкосновеност, здравето и достойнството на охраняваното лице от противозаконни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане, при която лицето изпълнява указанията за безопасност, предписани от Националната служба за охрана или от съответния служител.
(2) На охраняваното лице се предоставя информация относно заплахата за неговата безопасност.

Чл. 17. (1) Охраната на обект е дейност по възпрепятстване на неправомерно проникване на лица в охраняемите обекти по месторабота и местоживеене на охраняваните лица, както и на пряко посегателство срещу тях.
(2) Дейността по ал. 1 може да включва и въвеждането на пропускателен режим за допускане на лица и транспортни средства, както и за внасяне на предмети в охраняем обект.

Чл. 18. (1) Дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия за защита на охраняеми обекти и обезпечаване безопасността на охранявани лица при участието им в масови прояви или дейности с краткосрочен характер.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва самостоятелно или съвместно с други компетентни държавни органи, други юридически лица и граждани с цел осигуряването на безпрепятствено и спокойно протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер.
(3) Когато информацията за съответното мероприятие постъпи в службата по-малко от 24 часа преди началото му, дейността за охрана по ал. 1 не се прилага в пълен обем.

Чл. 19. (1) Специализираният транспорт е дейност по охрана, организирана и осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен превоз на определените с този закон лица.
(2) Моторните превозни средства, използвани за специализиран транспорт, са със специален режим на движение, представляват специално оборудване за целите на сигурността или в тях допълнително са вградени компоненти и/или елементи за повишаване на сигурността.
(3) При осъществяване на дейността по ал. 1 може да се прилага и съпровождане, пилотиране или ескортиране.

Чл. 20. (1) На президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя в страната се осигуряват всички видове охрана.
(2) При пътуване в чужбина на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя се осигурява лична охрана, а при необходимост и специализиран транспорт, като обхватът на охраната се съобразява с изискванията на приемащата страна.
(3) На вицепрезидента се осигурява охрана по местоживеене и месторабота, както и лична охрана и специализиран транспорт в страната. При служебно пътуване в чужбина се осигурява лична охрана, а при необходимост – и специализиран транспорт.
(4) На главния прокурор в страната се осигурява лична охрана и специализиран транспорт, а при служебно пътуване в чужбина и при необходимост – лична охрана.
(5) По време на мандата си лицата по ал. 1 не могат да се откажат от охрана и се съобразяват с мерките за безопасност, прилагани от Националната служба за охрана.
(6) На представители на друга държава с ранг, съответстващ на ранга на лицата по ал. 1, на ръководители на международни организации и институции при посещение в Република България се осигурява охрана, като се взема под внимание обхватът на мерките за сигурност, прилагани в съответната държава, организация или институция.
(7) При усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност по решение на комисията по чл. 23 на лицата по ал. 3, 4 и 6 се осигуряват и други видове охрана.
(8) При положение на война, военно положение или извънредно положение, освен на лицата по ал. 1, 3 и 4, охрана се осигурява и на членовете на Върховното главно командване по чл. 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 21. (1) Специализиран транспорт в мирно време се осигурява на:
1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) членовете на Министерския съвет, членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, кмета на столицата;
2. лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател – до 4 години след освобождаването им от длъжност.
(2) На лицата, които са били президенти на Република България, се осигурява охрана при условията и по реда на Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България.
(3) При усложнена среда за сигурност по решение на комисията по чл. 23 на лицата по ал. 1 и 2 се осигуряват и други видове охрана.
(4) Специализиран транспорт се осигурява и на представители на друга държава, международна организация или институция с ранг, съответстващ на ранга на лицата по ал. 1 и 2, когато са на посещение в Република България.

Чл. 22. (1) При конкретна застрашеност на лицето в мирно време по решение на комисията по чл. 23 се осигурява охрана на:
1. лицата по чл. 21, ал. 1 и 2;
2. народни представители;
3. членове на семействата на лицата по чл. 20, ал. 1;
4. други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката.
(2) На представители на друга държава, международна организация или институция с ранг, съответстващ на ранга на лицата по ал. 1, т. 1 и 2, се осигурява охрана в случаите, когато служба за сигурност на изпращащата държава е предоставила писмена информация за наличие на застрашеност на чуждестранния гост или е отправила искане за назначаване на определени видове охрана.
(3) По предложение на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя или министъра на външните работи на представители на друга държава, международна организация или институция и на ръководителите на делегации с особена важност за страната се осигурява специализиран транспорт и/или лична охрана.
(4) Лицата по ал. 1 могат да се откажат временно, частично или изцяло от охрана след подписване на декларация по образец, утвърден от началника на Националната служба за охрана.

Чл. 23. (1) Наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност по чл. 20, ал. 7, чл. 21, ал. 3 и чл. 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 1, видът, обхватът и срокът на предоставяната охрана, изменението на обхвата и прекратяването на охраната се определят с решение на комисия.
(2) Комисията се състои от председател – началникът на Националната служба за охрана, и членове: председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” и главният секретар на Министерството на вътрешните работи.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При необходимост след решение на комисията в работата и участват като членове ръководителите на Служба “Военно разузнаване” и на Държавна агенция “Разузнаване”.
(4) Редът за свикване на заседания на комисията и правилата за нейната работа се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато в Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция “Национална сигурност”, структури, подчинени на министъра на отбраната, в други държавни органи и органи на местното самоуправление постъпят данни или информация, свързани с изпълнението на функциите на Националната служба за охрана, те ги предоставят на службата.
(6) Информационният обмен и взаимодействието между органите и структурите по ал. 5 се уреждат със съвместни инструкции.

Чл. 24. (1) Ръководители на български задгранични представителства получават охрана по решение на Министерския съвет.
(2) По искане на държавен орган или на политическа партия, представена в Народното събрание или в Европейския парламент, и при наличие на възможност Националната служба за охрана осигурява съответна по вид и продължителност охрана на значими обществено-политически прояви с участие на охранявани от службата лица.
(3) При необходимост и наличие на възможност Националната служба за охрана предоставя за временно ползване моторни превозни средства на Народното събрание, на Министерския съвет и за чуждестранни гости и придружаващите ги длъжностни лица от други ведомства в страната.
(4) Направените разходи по ал. 1 – 3 се възстановяват по бюджета на Националната служба за охрана по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 25. (1) Националната служба за охрана охранява обекти и прилежащите към тях площи, в които пребивава лице, на което е предоставена охрана по този закон.
(2) На охрана подлежат и обекти, предоставени на Националната служба за охрана за изпълнение на определените и в този закон функции или когато това е възложено по силата на друг закон или акт на Министерския съвет.
(3) Националната служба за охрана прилага специални мерки за сигурност при възлагане изграждането на техническата охрана, при поддръжката и ремонта в обектите по ал. 1 и 2.
(4) Националната служба за охрана може да охранява съвместно с други служби задграничните представителства на Република България, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет.

Чл. 26. (1) При повишена степен на застрашеност на охраняем обект комисията по чл. 23 може да реши в непосредствена близост до него да бъде обособена охраняема зона, ползваща се с режима на охраняемия обект, в която достъпът да бъде ограничен или забранен.
(2) Границите на охраняемата зона по ал. 1 се обозначават по подходящ и разбираем за гражданите начин.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Дейностите по глава пета се изпълняват от офицери и сержанти от Националната служба за охрана.
(2) Когато е необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия, офицерите и сержантите от Националната служба за охрана дават писмени или устни разпореждания.
(3) При невъзможност да се дадат разпорежданията по ал. 2, те могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят или към които са насочени.
(4) Разпорежданията по ал. 2 и 3 са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.
(5) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.
(6) Разпорежданията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на разпореждането.

Чл. 28. При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се легитимират със служебна карта и знак, утвърдени с акт на нейния началник.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) За изпълнение на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изискват информация от държавни органи, органи на местното самоуправление, от юридически и физически лица при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.
(2) Органите и лицата по ал. 1 предоставят исканата информация и са длъжни да оказват съдействие на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана за изпълнение на определените им в този закон задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Информацията по ал. 1 се обработва, анализира, съхранява и унищожава по ред, определен със заповед на началника на Националната служба за охрана при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.
(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При обработване на лични данни, свързани с осигуряването на безопасността на определените в този закон лица, обекти и мероприятия, офицерите и сержантите от Националната служба за охрана:
1. може да не искат съгласието на физическото лице;
2. може да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни;
4. може да предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред и на органите на съдебната власт.
(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) В Националната служба за охрана може да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не може да се използват за други цели, освен за дейността на Националната служба за охрана. Тези данни не се препредават на трети лица.
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратор на лични данни е началникът на Националната служба за охрана, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Редът за обработване на лични данни се определя с акт на началника на Националната служба за охрана.
(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 30. (1) За изпълнение на задачите си по този закон офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и проверки на предмети и вещества.
(2) За предотвратяване на посегателство върху живота, телесната неприкосновеност, здравето или достойнството на охраняваното лице, както и за осигуряване необезпокояваното осъществяване на дейността му офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да проверяват:
1. документите за самоличност;
2. багажа, товара, транспортните средства и съпроводителните им документи;
3. обекти.
(3) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.
(4) За осъществяване на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изграждат и използват технически средства или системи, включително за:
1. наблюдение и заснемане, като заснетите материали се използват само за:
а) изясняване на обстоятелства, свързани с посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект;
б) установяване на извършвано неправомерно наблюдение на охраняваното лице или охраняемия обект;
в) целите на професионалната подготовка в службата;
2. радиосмущения при необходимост и при условие че не сриват въздушната, морската или речната навигация;
3. охранително-технически проверки.

Чл. 31. (1) За установяване съответствието с изискванията на нормативните актове на храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица, офицерите и сержантите имат право да:
1. вземат проби и образци от храните и напитките и да възлагат изследването и анализа им на акредитирани лаборатории;
2. проверяват спазването на добрата производствена практика по смисъла на Закона за храните;
3. осъществяват наблюдение и контрол върху всички етапи от приготвянето до поднасянето на храната и напитките.
(2) При установени несъответствия по ал. 1 се уведомява началникът на Националната служба за охрана или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 32. (1) Началникът на Националната служба за охрана утвърждава специални изисквания, вида, класа и броя на транспортните средства, с които се осъществява специализираният транспорт по чл. 19, както и специалните мерки за сигурност, свързани с придобиването, съхранението, начина на експлоатация и сервизното им обслужване.
(2) За гарантиране сигурността на специализираните автомобили Националната служба за охрана осъществява тяхното обслужване и поддръжка в собствен автосервиз и гараж и извършва контрола по техническата им изправност. Началникът на Националната служба за охрана определя реда за ползване на специализираните услуги по изречение първо от трети лица.

Чл. 33. (1) При изпълнение на задачите си офицерите и сержантите от Националната служба за охрана използват лични предпазни и защитни средства.
(2) Редът за използване на средствата по ал. 1, техният вид и длъжностите, за които се полагат, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 34. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати само когато това е абсолютно необходимо при:
1. нападения срещу охранявано лице или служител на Националната служба за охрана при или по повод изпълнение на функциите му по този закон;
2. нападения на обекти по чл. 25 и 26;
3. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
4. задържане на застрашаващо сигурността лице, което не се подчинява на разпореждане или оказва съпротива на служител от Националната служба за охрана при или по повод изпълнение на функциите му по този закон.
(2) Физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати могат да бъдат използвани след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
(3) Помощни средства са: въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления; димки; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие; бронирани машини.
(4) Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на началника на Националната служба за охрана.
(5) При използване на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите.
(6) Използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(7) Забранява се използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се прилага в случаите на масови безредици, при които има непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 35. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:
1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, насочени срещу охранявани лица и обекти;
2. за предотвратяване на отвличане или за преустановяване на незаконно лишаване от свобода на охранявано лице;
3. при пресичане на терористични или други общоопасни деяния с възможни тежки последици;
4. след предупреждение при задържане на лице, когато то оказва въоръжена съпротива;
5. за спиране на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана при използване на оръжие са длъжни да направят всичко необходимо да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) Офицерите и сержантите преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната и цел.
(4) След използване на оръжие офицерът или сержантът изготвя доклад.

Чл. 36. (1) При изпълнение на възложените задачи офицерите и сержантите от Националната служба за охрана задържат лице, когато:
1. е извършило посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект;
2. с действията си или с носените от него предмети създава реална опасност за охраняваното лице или обект или в охраняемата зона по чл. 26 и са изчерпани всички останали законови средства.
(2) В случаите по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и личен обиск по начин, който да не уронва честта и достойнството на задържаното лице. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.
(3) При задържане на лице по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана незабавно уведомяват компетентните полицейски органи, а в случаите по ал. 1, т. 1 уведомяват и прокуратурата. До пристигане на полицейските органи на задържаното лице временно се ограничава единствено правото на свободно придвижване.
(4) На задържаното лице се извършва медицински преглед.
(5) Задържаното лице има право на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си.
(6) При предаването на задържаното лице на компетентните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата на съставяне на протокола;
3. час, дата и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. описание на предметите, които са открити у задържаното лице, ако е извършен обиск;
6. имената на задържаното лице, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес;
7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН, постоянен или настоящ адрес на свидетелите, при наличие на такива;
9. подпис на съставителя.
(7) Протоколът се изготвя в три екземпляра, съответно за съставителя, полицейския орган и задържаното лице, след което лицето и предметите по ал. 6, т. 5 се предават на полицейския орган.
(8) Редът за упражняване на правомощията по задържане се определят с инструкция на началника на Националната служба за охрана, а тези, свързани с осъществяване на взаимодействието между офицерите и сержантите от Националната служба за охрана и полицейските органи, се определят с инструкция, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и началника на службата.

Чл. 37. (1) При изпълнение на задачите си по този закон Националната служба за охрана си взаимодейства с органите от изпълнителната и съдебната власт по ред, определен в съвместни инструкции на съответните ръководители.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана нямат полицейски правомощия.

Чл. 38. (1) Служителите на Националната служба за охрана са:
1. офицери и сержанти от Националната служба за охрана;
2. държавни служители по Закона за държавния служител;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Началникът на Националната служба за охрана определя длъжностите за отделните категории служители по ал. 1 съобразно с функциите и дейностите на службата при спазване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1.
(3) Възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се уреждат с този закон.
(4) Възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на държавните служители по ал. 1, т. 2 се уреждат по Закона за държавния служител.
(5) Правата и задълженията на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 39. (1) За офицери и сержанти в Националната служба за охрана се приемат пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психологична пригодност, професионална подготовка и правоспособност, след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Кандидатите за офицери и сержанти трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен, не по-ниска от “бакалавър” – за офицерите, и средно или по-високо образование – за сержантите;
2. да не са по-възрастни от 34 години – за офицерите, и 32 години – за сержантите, освен за длъжности, определени от началника на Националната служба за охрана;
3. да са годни за съответното направление на дейност, което се установява от военномедицинските органи на Военномедицинската академия;
4. да са психологично пригодни, което се определя от специализирано звено на Националната служба за охрана по психологично осигуряване или въз основа на сключени споразумения с институции или ведомства, имащи право да провеждат психологически изследвания.
(3) Не се назначават за офицери и сержанти лица:
1. осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
2. привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;
3. лишени от правото да упражняват определена професия или дейност, когато това е необходимо за изпълнение на длъжността, за която кандидатстват.
(4) Назначаването на държавните служители в Национална служба за охрана се извършва, когато кандидатът отговаря на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител и при условията и по реда на същия закон.
(5) За работа по трудово правоотношение се назначават пълнолетни лица само с българско гражданство, за които не са налице обстоятелствата по ал. 3.
(6) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, могат да се назначават само лица, получили съответното разрешение.
(7) Изискването по ал. 2, т. 2 не се отнася за лица, чието служебно правоотношение като военнослужещи, в служба за сигурност или за обществен ред е прекратено до една година преди кандидатстване за работа в Националната служба за охрана.
(8) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по ал. 3, т. 1 се установява служебно от назначаващия орган.

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Конкурс за назначаване на офицери и сержанти в Националната служба за охрана не се провежда за лица, които са държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, офицери и сержанти в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и държавни служители по съответните закони за службите за сигурност или службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията по чл. 39 и след сключване на писмено споразумение между служителя, началника на Националната служба за охрана и ръководителя на съответното министерство, ведомство или служба. При тези случаи не се прилага изискването по чл. 39, ал. 2, т. 2.

Чл. 40. Началникът на Националната служба за охрана в рамките на утвърдения класификатор на длъжностите по чл. 38, ал. 1 и на длъжностното разписание на службата определя степените в обхвата на едно звание на офицер или сержант.

Чл. 41. (1) На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се забранява да членуват в политически партии, движения и коалиции с политически цели, да развиват или да участват под каквато и да е форма в политическа дейност, да извършват пропаганда, агитация и да предприемат действия, с които се нарушава политическият им неутралитет.
(2) Служителите по ал. 1 нямат право на синдикални действия и на стачка.
(3) Служителите по ал. 1 не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по религиозни, атеистични, политически и идеологически мотиви.
(4) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота. Те могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат право на ефективна стачка.

Чл. 42. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана не могат да изпълняват друга служба освен определената в този закон.
(2) Служителите по ал. 1 не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместими със службата в Националната служба за охрана са:
1. регистрацията като едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на управителни или контролни органи на търговско дружество или кооперация;
2. търговската дейност – освен притежаването на акции в акционерни дружества или участие в земеделска кооперация;
3. работата по трудово или друго служебно правоотношение, както и по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска, научноизследователска, спортносъстезателна или творческа дейност;
4. дейността по извършване на охранителни, транспортни или други услуги извън Националната служба за охрана;
5. заемането на публична длъжност или осъществяването на публична дейност.

Чл. 43. Несъвместимост със службата в Националната служба за охрана е налице и:
1. при нарушаване на забраните по чл. 41;
2. когато служител на Националната служба за охрана по чл. 38, ал. 1 е в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг служител по чл. 38, ал. 1, като съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително.

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Служителите са длъжни да декларират по реда на Закона за противодействие на корупцията всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Служителите са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 служителите писмено уведомяват началника на Националната служба за охрана.

Чл. 45. Правоотношенията със служителите в Националната служба за охрана възникват въз основа на:
1. заповед на началника на службата за назначаване, с която се присвоява офицерско или сержантско звание – за офицерите и сержантите;
2. заповед на началника на службата за назначаване по Закона за държавния служител;
3. трудов договор, сключен с началника на службата – за лицата, работещи по трудово правоотношение.

Чл. 46. (1) Заповедта по чл. 45, т. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правното основание за назначаването;
2. трите имена и единния граждански номер на назначаваното лице;
3. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и званието, което му се присвоява;
4. размера на основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер;
5. дата на издаване и подпис на лицето, издало заповедта.
(2) В заповедта могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(3) Назначеното лице се запознава срещу подпис със заповедта по ал. 1.

Чл. 47. (1) Когато офицер или сержант се назначава за първи път на служба в Националната служба за охрана, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, началникът на службата може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.
(2) Срокът по ал. 1 не тече през времето, през което офицерът или сержантът е бил в законоустановен отпуск.

Чл. 48. (1) При назначаването офицерите и сержантите в Националната служба за охрана подават декларации за имуществото и доходите си, както и за липсата на обстоятелства по чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 42 и 43, а лицата, работещи по трудово правоотношение – за имуществото и доходите си и за липса на обстоятелства по чл. 41, ал. 4 и чл. 43, по образци, утвърдени от началника на Националната служба за охрана.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Всяка година до 15 май служителите по ал. 1 подават декларация за имуществото и доходите си по образец, утвърден от началника на Националната служба за охрана, а при промяна на обстоятелство по чл. 39, ал. 3 и 4, чл. 41, 42 и 43, подават декларация в 7-дневен срок от промяната.
(3) Държавните служители в Националната служба за охрана декларират имотното си състояние съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за държавния служител.

Чл. 49. (1) Встъпването в длъжност става в 10-дневен срок от датата на запознаване със заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпването.
(2) Преди встъпването в длъжност офицерът или сержантът е длъжен да положи клетва със следното съдържание: “Заклевам се при изпълнение на службата в Националната служба за охрана да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата. Заклех се!”.
(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
(4) Ако по уважителни причини назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, началникът на Националната служба за охрана определя със заповед нов срок за встъпване.

Чл. 50. (1) При отказ да положат клетва или да подпишат декларациите по чл. 48, ал. 1 в срока по чл. 49, ал. 4, назначените офицери и сержанти не встъпват в длъжност, а издадената заповед се отменя.
(2) Трудов договор не се сключва с кандидат, който откаже да подпише декларациите по чл. 48, ал. 1.

Чл. 51. (1) При назначаване на служба в Националната служба за охрана на служителите по чл. 38, ал. 1, т. 1 се присвояват следните звания:
1. Сержантски звания:
Младши сержант.
Сержант.
Старши сержант.
Старшина.
Главен старшина – 1-ви клас.
Главен старшина – 2-ри клас.
2. Младши офицерски звания:
Лейтенант.
Старши лейтенант.
Капитан.
3. Старши офицерски звания:
Майор.
Подполковник.
Полковник.
4. Висши офицерски звания:
Бригаден генерал.
Генерал-майор.
Генерал-лейтенант.
(2) Началникът на службата присвоява званията по ал. 1, т. 1 – 3, повишава и понижава в звание.
(3) При назначаване на офицери и сержанти в Националната служба за охрана, на които са били присвоени звания по този или по други закони, им се обявява не по-ниско от притежаваното звание.
(4) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от началника на Националната служба за охрана.

Чл. 52. (1) За проявен героизъм или за постигнати високи резултати в служебната работа офицерите и сержантите могат да бъдат повишавани в звание предсрочно.
(2) Офицери, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани в звание посмъртно с една степен, а на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

Чл. 53. (1) За всеки служител в Националната служба за охрана се съставя и води служебно дело.
(2) Условията и редът за съставяне, водене и съхраняване на служебното дело, както и за предоставяне на документи от него се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 54. При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана носят оръжие по ред, определен от началника на службата.

Чл. 55. (1) Изпълнението на служебните задължения в Националната служба за охрана се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа необвързаност, йерархична подчиненост и единоначалие.
(2) При изпълнение на задълженията си служителите на Националната служба за охрана се подчиняват единствено на Конституцията, закона и разпорежданията на своите началници.
(3) Служителите са длъжни да опазват класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и информация за личния живот на охраняваното лице и на неговото семейство, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните задължения.
(4) Служителите не могат да правят изявления от името на Националната служба за охрана освен с изричното съгласие на нейния началник.

Чл. 56. (1) Служителите от Националната служба за охрана са длъжни да изпълняват задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Професионалните задължения на служителите се определят в длъжностната им характеристика.
(3) При изпълнение на служебните си задължения, в обществения и личния си живот служителите са длъжни да имат поведение, съобразено с Етичния кодекс на служителите от Националната служба за охрана.

Чл. 57. (1) Служителите от Националната служба за охрана могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните си задължения. Тези дейности се извършват извън работното време и не могат да накърняват подготовката, дисциплината и да не нарушават установения ред и единоначалието в Националната служба за охрана.
(2) Сдруженията по ал. 1 не могат да имат за предмет дейностите по чл. 14.
(3) Сдруженията по ал. 1 могат да членуват в сродни международни организации.
(4) За създаването на сдруженията по ал. 1 се уведомява началникът на Националната служба за охрана.

Чл. 58. (1) При регистриране на офицер или сержант от Националната служба за охрана като независим кандидат за президент или вицепрезидент, за народен представител, за член на Европейския парламент, за кмет или общински съветник изпълнението на службата се прекъсва и отношението със служителя се урежда по реда на Изборния кодекс.
(2) Когато лице по ал. 1 е избрано за президент или вицепрезидент, за народен представител, за член на Европейския парламент, за министър или за кмет, след прекратяването на пълномощията му се възстановява на предишната длъжност, ако в 14-дневен срок от прекратяването заяви изрично желанието си пред началника на Националната служба за охрана.

Чл. 59. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Изискванията за изпълнение на задължението по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 60. (1) Нормалната продължителност на работното време на служителите от Националната служба за охрана е 8 часа. Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа.
(2) За някои категории служители, без работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(3) Времето за отбранително-мобилизационна подготовка на служителите и за участие в изпълнението на задачи, свързани с нея, не се включва в работното време.
(4) Времето за почивка на служителите, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.
(5) Трудът, положен над установеното работно време по ал. 2, се компенсира с допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на службата в Националната служба за охрана.
(6) Началникът на Националната служба за охрана определя реда за разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата над установеното работно време.

Чл. 61. (1) Професионалната подготовка, обучението и квалификацията на служителите на Националната служба за охрана се извършват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) В учебен център на Националната служба за охрана могат да се обучават и служители от други органи и организации въз основа на сключени споразумения.
(3) При условията на ал. 2 могат да се обучават служители от държавни органи и организации на други държави.

Чл. 62. По време на службата си офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни да поддържат бойната и физическата си подготовка по ред, определен от началника на Националната служба за охрана.

Чл. 63. Брутното възнаграждение на служителите на Националната служба за охрана се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Чл. 64. (1) Офицерите и сержантите в Националната служба за охрана получават основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им звание и степента в обхвата на званието.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Размерите на възнаграждението за звание се определят с акт на началника на Националната служба за охрана съобразно разполагаемите средства по бюджета на службата.
(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за офицери – не по-малко от 2,2;
2. за сержанти – не по-малко от 1,75.
(4) Към основното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите се изплащат следните допълнителни възнаграждения:
1. за продължителна служба – в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият стаж, приравнен към първа категория труд;
2. за специфични условия на труд в Националната служба за охрана – в размер, определен от началника и;
3. за изпълнение на възложени задължения извън установеното работно време – в размер, определен от началника на службата;
4. за работа при вредни за здравето условия – при условия и в размер, определени от Министерския съвет;
5. за постигнати високи резултати в служебната дейност;
6. за други случаи, определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 65. За служителите по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 се прилагат съответните разпоредби на чл. 67 от Закона за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда.

Чл. 66. На служителите от Националната служба за охрана се изплащат ежемесечно порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното възнаграждение. Размерът на порционните пари се определя от началника на Националната служба за охрана.

Чл. 67. (1) Началникът на Националната служба за охрана определя офицерите и сержантите, на които се осигуряват безплатно работно или униформено облекло, лични предпазни средства, друго вещево имущество и снаряжение.
(2) Началникът на Националната служба за охрана определя служителите, които извършват дейности, свързани с вредни за здравето последици, и на които се осигуряват безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда.
(3) На служителите, които работят на 24-часови смени, се осигуряват храна и безалкохолни напитки по време на работа.
(4) Началникът на Националната служба за охрана определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на офицерите и сержантите, върху които са поставени символи и отличителни знаци на Националната служба за охрана.
(5) Видът и нормите на доволствията по ал. 1 – 3, редът и категориите служители, на които те се предоставят, се определят от началника на Националната служба за охрана.
(6) Стойността на доволствията по ал. 1 – 3 не се облага с данъци.

Чл. 68. На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се изплаща сума за:
1. облекло – при условия, по ред и в размер, определени от началника на Националната служба за охрана, която не се облага с данък;
2. пътни разходи за отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната – за офицерите и сержантите и за членовете на семействата им.

Чл. 69. (1) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства по решение на началника на Националната служба за охрана за всеки конкретен случай.
(2) При смърт на офицер или сержант разноските за погребението се поемат от Националната служба за охрана.
(3) Стойността на паричната помощ по ал. 1 не се облага с данък.

Чл. 70. (1) Задължителното здравно осигуряване на офицерите, сержантите и държавните служители от Националната служба за охрана е за сметка на държавния бюджет.
(2) Служителите на Националната служба за охрана ползват лечебните заведения към Министерския съвет по ред, определен с акт на Министерския съвет.
(3) Служителите по ал. 2 и членовете на техните семейства ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 71. (1) При пенсиониране прослуженото време на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана се зачита за осигурителен стаж от първа категория.
(2) Средствата за социално осигуряване на офицерите, сержантите и държавните служители от Националната служба за охрана са за сметка на държавния бюджет.
(3) Част от разходите за отдих и възстановяване на служителите и членовете на техните семейства се извършва за сметка на средствата за социално-битово и културно обслужване по бюджета на Националната служба за охрана по ред, определен от началника и.
(4) Пенсионираните служители от Националната служба за охрана могат да ползват възстановителните бази на службата по ред, определен от началника и.

Чл. 72. (1) Служителите на Националната служба за охрана задължително се застраховат срещу смърт и неработоспособност вследствие на злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от държавния бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите лица.

Чл. 73. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения стаж, но не повече от 10 работни дни.
(3) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни в случаите по чл. 60, ал. 3.

Чл. 74. (1) Платеният годишен отпуск се ползва през календарната година, за която се полага.
(2) Ползването на платен годишен отпуск от офицерите и сержантите се разрешава по тяхно писмено искане от началника на Националната служба за охрана или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) На офицерите и сержантите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, началникът на Националната служба за охрана е длъжен да осигури по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници.

Чл. 75. (1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от началника на Националната служба за охрана или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Когато на офицер или сержант бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово писмено искане.

Чл. 76. (1) Началникът на Националната служба за охрана или оправомощени от него длъжностни лица могат да отложат ползването на поискан платен годишен отпуск на офицер или сержант за следваща календарна година, когато нуждите на службата налагат това.
(2) По писмено искане на офицера или сержанта ползването на платения годишен отпуск може да се отложи в случаите, когато се ползва друг вид отпуск.

Чл. 77. (1) За времето на платения годишен отпуск офицерът или сержантът получава брутно месечно възнаграждение, определено по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.
(2) При вътрешно съвместителство и при заместване възнаграждението за отпуск се определя въз основа на брутното месечно възнаграждение по основното служебно правоотношение.
(3) В брутното възнаграждение по ал. 1 не се включват допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер.

Чл. 78. (1) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(2) При прекратяване на служебното правоотношение размерът на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определя съобразно размера на брутното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение.
(3) Обезщетението по ал. 2 се дължи за неизползваните дни платен годишен отпуск през годината на прекратяването и предходната година.

Чл. 79. (1) Началникът на Националната служба за охрана е длъжен да освободи офицер или сержант от изпълнение на служебните му задължения:
1. при сключване на граждански брак – 7 календарни дни;
2. при раждане или осиновяване на дете в семейството – 7 календарни дни;
3. при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
4. при тежко заболяване или смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение, както и когато семейството му е пострадало от бедствие, авария или друго извънредно обстоятелство – 7 календарни дни;
5. когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;
6. за участие в заседание като съдебен заседател.
(2) По време на отпуските по ал. 1, т. 1 – 4 на служителя се изплаща възнаграждение в размера по чл. 77, ал. 1, а по ал. 1, т. 5 и 6 – когато това е предвидено в специалните закони.

Чл. 80. (1) По писмено искане на офицера или сержанта началникът на Националната служба за охрана може да разреши ползването на неплатен отпуск, след като е ползван полагащият се платен отпуск.
(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж.
(3) За участие в конкурс за заемане на длъжност извън Националната служба за охрана не се изисква съгласие на нейния началник, като офицерът или сержантът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за служебен стаж.

Чл. 81. Когато офицерът или сержантът е изпратен от службата на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той се командирова по ред, определен от началника на службата.

Чл. 82. Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на отпуск за временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, за две и повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 83. Командироването в чужбина, ползването, прекъсването и отлагането на отпуск от началника на Националната служба за охрана се разрешава от президента на републиката или от оправомощено от него длъжностно лице, а на заместник-началниците – от началника на службата.

Чл. 84. Началникът на Националната служба за охрана може да награждава служителите за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните задължения при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 85. (1) Отличията и наградите в Националната служба за охрана са:
1. грамота;
2. парична награда;
3. предметна награда;
4. хладно оръжие;
5. огнестрелно оръжие;
6. почетен знак.
(2) Наградата по ал. 1, т. 5 се регистрира по установения ред и не се облага с данък.
(3) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното месечно възнаграждение на награждавания служител и не се облага с данък.
(4) Началникът на Националната служба за охрана може едновременно да награди с отличие и с предметна награда.
(5) С отличията и наградите по ал. 1, т. 1, 3 – 6 могат да бъдат награждавани и лица, които не са служители на Националната служба за охрана, за съществен принос и заслуги към дейността на службата.

Чл. 86. Нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение от офицерите и сержантите от Националната служба за охрана на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, вътрешни правила, на заповедите и разпорежданията на началниците им.

Чл. 87. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана, нарушили служебната дисциплина, се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда по друг закон.
(2) За едно и също нарушение на служебната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 88. (1) Дисциплинарните наказания се налагат до два месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато офицерът или сержантът е в законоустановен отпуск, наложена му е мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”.
(3) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато наказващият орган разполага с достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.

Чл. 89. Дисциплинарни нарушения са:
1. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
2. неправомерно поведение спрямо граждани и длъжностни лица;
3. неспазване на реда в службата, преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време;
4. системни или съществени пропуски в служебната дейност или нарушения на служебната дисциплина, довели до затрудняване дейността на други служби, държавни органи или организации или до накърняване на правата и свободите на гражданите;
5. неспазване или нарушаване на правилата за съхраняване, опазване и използване на оръжие, взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, имущество, картотеки и документи;
6. неупражняване на контрол над подчинени;
7. нарушаване на Етичния кодекс на служителите от Националната служба за охрана;
8. укриване или омаловажаване на произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на Националната служба за охрана;
9. превишаване на служебните правомощия;
10. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди на ръководни служители;
11. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол или на наркотично вещество;
12. неподаване в срок на декларация по чл. 48, ал. 1;
13. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна или служебна тайна;
14. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;
15. злоупотреба с власт или доверие;
16. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили вреда на Националната служба за охрана, на държавата, на обществени организации или на отделни граждани;
17. нарушаване на забраните по чл. 41;
18. неявяване на работа;
19. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, отправяне на заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;
20. поведение, несъвместимо с правилата на обществения морал, и извършване на действия, уронващи престижа на службата.

Чл. 90. На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се налагат следните дисциплинарни наказания:
1. мъмрене;
2. строго мъмрене;
3. предупреждение за понижаване в звание;
4. понижаване в звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;
5. предупреждение за уволнение;
6. уволнение.

Чл. 91. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, вината, характеристиката и цялостното поведение на офицера или сержанта по време на службата.

Чл. 92. (1) Наказанието за извършено дисциплинарно нарушение се налага с мотивирана заповед на началника на Националната служба за охрана или на оправомощено от него длъжностно лице, с която офицерът или сержантът се запознава срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя тя се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
(2) По време на отпуск за временна нетрудоспособност офицерите и сержантите от Националната служба за охрана не могат да бъдат освобождавани освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
(3) Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, т. 1 – 5 могат да се обжалват пред началника на Националната служба за охрана, а в случаите, когато са издадени от него или се налага дисциплинарно наказание “уволнение”, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 93. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание се изслушва офицерът или сержантът или се приемат писмените му обяснения, освен когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
(2) Дисциплинарните нарушения се установяват от служители, определени със заповед на началника на Националната служба за охрана.
(3) За доказване на дисциплинарното нарушение могат да се използват всички допустими от закона начини и средства.
(4) Изслушването на проверявания служител се отразява в протокол, който се подписва от него и от проверяващия. Отказът на проверявания служител да подпише протокола се удостоверява с подписите, трите имена и длъжностите на двама други служители на Националната служба за охрана.
(5) Когато проверяваният служител е дал писмени обяснения, изслушването му не е задължително.
(6) След приключване на проверката проверяващият докладва писмено на началника, който следва да наложи наказанието, като прилага всички събрани материали.
(7) Началникът, който следва да наложи наказанието, може да изиска допълнително писмени обяснения или да изслуша нарушителя на служебната дисциплина.

Чл. 94. (1) Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността;
2. нарушаване на ограниченията и несъвместимостите по глава седма;
3. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) тежки нарушения по чл. 89 с настъпили съществени последици;
4. системни нарушения на правилата за защита на класифицираната информация, довели до нерегламентиран достъп по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. злоупотреба със служебното положение;
7. явяване на офицера и сержанта в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато офицерът или сержантът е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, дисциплинарното наказание “уволнение” се налага от датата на отстраняването.

Чл. 95. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават след изтичането на:
1. шест месеца от налагане на наказанията “мъмрене” и “строго мъмрене”;
2. девет месеца от налагане на наказанието “предупреждение за понижаване в звание”;
3. една година от налагане на наказанията “понижаване в звание с една степен” и “предупреждение за уволнение”.
(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното дело на наказания.
(3) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени и преди изтичането на сроковете по ал. 1, т. 2 и 3, ако офицерът или сержантът в срок 6 месеца от налагането на дисциплинарното наказание не е извършил други нарушения на служебните си задължения.
(4) Предсрочното заличаване по ал. 3 се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед на началника на Националната служба за охрана, която се връчва на служителя и се прилага към служебното досие.

Чл. 96. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, служителите не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на офицерите и сержантите се определя от действащото законодателство.
(4) Имуществената отговорност на офицерите и сержантите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава се предвижда.

Чл. 97. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и офицерите и сержантите от Националната служба за охрана не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната.

Чл. 98. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на офицери и сержанти, Националната служба за охрана има право на иск срещу служителя, извършил незаконния акт, действие или бездействие.
(2) Когато служителят е изпълнявал стриктно и точно служебните си задължения, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 99. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана отговарят само за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.
(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им.

Чл. 100. За вреди, причинени при условията на чл. 96, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от размера на едно месечно брутно възнаграждение за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи – за месеца, предхождащ откриването на вредата.

Чл. 101. (1) Служители от Националната служба за охрана, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. до размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили облага без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от нея.

Чл. 102. Когато вредата е причинена от няколко служители, те отговарят:
1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено – пропорционално на основното им месечно възнаграждение, като сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.

Чл. 103. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност началникът на Националната служба за охрана издава заповед, с която определя вредата, основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от една година от причиняването на вредите.
(3) В едноседмичен срок от връчването на заповедта служителят може да оспори писмено основанието или размера на отговорността.
(4) Ако в срока по ал. 3 задълженото лице не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от възнаграждението му в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) При прекратяване на правоотношението неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.
(7) Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Националната служба за охрана.

Чл. 104. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като служителят може да внесе доброволно сумата преди образуване на съдебното производство.

Чл. 105. За неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

Чл. 106. (1) При възникнала служебна необходимост или когато спецификата на изпълняваната дейност, или интересите на службата налагат, правоотношението на служител от Националната служба за охрана може да бъде изменяно със заповед на началника и и влиза в сила от датата на нейното издаване.
(2) Правоотношението на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана може да се изменя и когато не са изпълнили задълженията си по чл. 62 или при наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение.
(3) Изменението на правоотношението по ал. 1 и 2 може да се извърши, ако служителят отговаря на условията за заемане на съответната длъжност.

Чл. 107. (1) При отсъствие на служител от Националната служба за охрана изпълнението на служебните му задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг служител с подходяща компетентност.
(2) Заповед за заместване се издава от началника на Националната служба за охрана въз основа на искане от непосредствения ръководител на отсъстващия служител.
(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага по отношение на лицата, които по длъжност са заместници на титуляря.
(4) Когато отсъствието е над 30 работни дни, със заповедта по ал. 2 се определя срок, не по-дълъг от 6 месеца, като лицето получава месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение за по-високата длъжност.

Чл. 108. (1) При наличие на незаета длъжност началникът на Националната служба за охрана може да определи служител, който да изпълнява работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на титуляр.
(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
(3) В случая по ал. 1 служителят получава заедно с възнаграждението си и 25 на сто от минималния размер на основното месечно възнаграждение за незаетата длъжност.

Чл. 109. (1) Офицери и сержанти могат да бъдат преназначени по тяхно писмено искане или по предложение на съответния заместник-началник на Националната служба за охрана на длъжност, предвидена за заемане от лица по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3, само ако отговарят на условията за заемане на съответната длъжност.
(2) Преназначаването по ал. 1 се извършва със заповед по чл. 46.

Чл. 110. (1) Службата в Националната служба за охрана гарантира на офицерите и сержантите кариерно развитие съгласно показаните резултати от служебната дейност и професионалната им квалификация при зачитане интересите на службата и на служителите.
(2) Кариерното развитие се осъществява чрез преминаване в по-високо звание или длъжност.
(3) Принципите за кариерно развитие са:
1. последователност при повишаването в звание;
2. създаване на условия и задължаване на офицерите и сержантите да повишават професионалната си квалификация за изпълнение на съответната длъжност;
3. периодично атестиране.

Чл. 111. (1) Повишаването в звание се извършва, когато е изтекъл минималният срок за престояване в звание, въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността от офицера или сержанта, освен когато е достигнал пределното звание за длъжността, която заема.
(2) Атестирането се извършва ежегодно по система от предварително установени критерии, чрез които се оценяват постигането на определените цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на офицера или сержанта.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността от офицера или сержанта трябва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Офицерът или сержантът задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.
(5) Системата от критерии, условията и редът за атестиране се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 112. Офицер или сержант може да заеме по-висока длъжност, ако отговаря на изискванията за назначаване на тази длъжност.

Чл. 113. (1) При служебна необходимост началникът на Националната служба за охрана или оправомощени от него служители могат да командироват офицер или сержант временно да изпълнява службата си в друго населено място.
(2) За времето на командироване в страната началникът на Националната служба за охрана освен брутното си възнаграждение получава и пътни, дневни и квартирни пари – в размер на действително изразходваните средства, които се отчитат с разходооправдателни документи.

Чл. 114. (1) За времето на командироване служителите на Националната служба за охрана имат право да получат освен брутното си възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари в размери, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Началникът на Националната служба за охрана определя категориите служители, които при командироване имат право на пътни, дневни и квартирни пари в размер на действително изразходваните средства, удостоверени с разходооправдателни документи.
(3) При осъществяване на охраната на лица по чл. 24, ал. 1 или на обектите по чл. 25, ал. 4 служителите на Националната служба за охрана се командироват дългосрочно по реда на Закона за дипломатическата служба от министъра на външните работи по предложение на началника на Националната служба за охрана при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на ръководителите на двете ведомства.
(4) За времето на командироване правилата на чл. 60 не се прилагат освен за работещите на 24-часови смени.

Чл. 115. (1) Служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от работа от нейния началник, когато:
1. е в процедура по установяване на дисциплинарно нарушение;
2. се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от длъжност и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Във всички случаи, когато служител е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на Наказателния кодекс, началникът на Националната служба за охрана го отстранява временно от работа.
(4) Служителят не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
(5) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на служителя се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.
(6) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда служителят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.

Чл. 116. (1) Служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се прекратява:
1. по взаимно съгласие, като страната, към която е отправено предложението в писмена форма, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок, а ако тя не направи това, се смята, че предложението не е прието;
2. по желание на служителя;
3. при навършване на пределна възраст за служба за:
а) офицер с висше офицерско звание – 59 години;
б) офицер със звание “полковник” и по-ниско – 55 години;
в) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) сержанти – 55 години;
4. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или при 27 години стаж, от които две трети да са действително изслужени като офицер или сержант от Националната служба за охрана или на длъжности по чл. 69, ал. 1 – 3 от Кодекса за социалното осигуряване;
5. при настъпила негодност за служба в Националната служба за охрана, установена от военномедицинските органи по чл. 141, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
6. при психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана, установена от органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която се възстановява, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
8. при съкращаване на щата;
9. когато офицерът или сержантът не получи изискуемото за заеманата длъжност разрешение за достъп до класифицирана информация или когато разрешението му бъде отнето;
10. в случаите на несъвместимост по чл. 42, ал. 3;
11. когато се установи лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност като административно наказание или като наказание по Наказателния кодекс, водещо до невъзможност за изпълнение на заеманата длъжност;
12. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;
13. при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
14. със смъртта на служителя;
15. едностранно от началника на службата, в едногодишен срок от изменение на правоотношението със заповедта по чл. 106;
16. получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността при атестирането по чл. 111;
17. в срока по чл. 47 – по преценка на началника на Националната служба за охрана след оценка на изпълнението на длъжността.
(2) При установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 5 на служителя се предлага друга подходяща за здравното му състояние длъжност. Ако той откаже, правоотношението се прекратява.

Чл. 117. (1) При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 116, ал. 1, т. 4 – 6, 8, 15, 16 и 17 началникът на Националната служба за охрана отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При прекратяване на служебното правоотношение, без да е отправено предизвестие или когато не е спазен срокът на предизвестието, на служителя се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.
(2) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 4 заповедта се издава в срока по ал. 1.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 116, ал. 1, т. 3, 7, 9, 10 – 13 предизвестие не се отправя.
(4) Началникът на Националната служба за охрана не може да прекрати служебното правоотношение с бременна жена или с единствен родител на дете, което не е навършило три години, в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 8.

Чл. 118. (1) Служебното правоотношение с офицер или сержант се прекратява със заповед на началника на Националната служба за охрана.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва срещу подпис на служителя, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя тя се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) Служебното правоотношение се прекратява:
1. по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 13 – от датата на връчване на заповедта, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя – от датата на изпращане на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка;
2. по чл. 116, ал. 1, т. 4 – 6, 8, 15, 16 и 17 – с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
3. по чл. 116, ал. 1, т. 2, 10 – 12 – от датата на издаването на заповедта;
4. по чл. 116, ал. 1, т. 3 и 14 – от датата на събитието;
5. по чл. 116, ал. 1, т. 7 – от изтичането на установения срок.
(4) Когато временно отстранен от служба офицер или сержант бъде осъден с влязла в сила присъда или му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, служебното му правоотношение се прекратява от деня на отстраняването му от работа.

Чл. 119. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда и в срока, определени в Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.

Чл. 120. При отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение офицерът или сержантът се възстановява на предишната или на друга съответстваща на званието и професионалната му квалификация длъжност и може да я заеме, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в Националната служба за охрана.

Чл. 121. (1) При прекратяване на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) При следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното прекратяване.
(3) Когато офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 116, ал. 1, т. 5, поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение не може да е по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(4) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години в Националната служба за охрана офицерите и сержантите имат право на еднократно допълнително вещево имущество или левовата му равностойност.
(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
(7) При смърт на офицер или сержант сумите по ал. 1 – 5 се изплащат на неговите наследници.
(8) Обезщетенията по ал. 1 – 5 и ал. 7 не се облагат с данъци.

Чл. 122. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 121 се вземат предвид прослужените години като офицер или сержант в Националната служба за охрана, на военна служба или на длъжностите по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване без приравнения стаж.

(2) Еднократните парични обезщетения по чл. 121 се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването на служебното правоотношение.

Чл. 123. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, получено преди прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

Чл. 124. (1) На офицер или сержант, претърпял телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения по време на дежурство, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, определени към деня на увреждането.
(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на офицер или сержант, загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения.
(3) Характерът на причинената телесна повреда по ал. 1 се определя от военномедицинските органи по чл. 141, ал. 2 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а обстоятелствата по настъпване на смъртта по ал. 2 се удостоверяват от преките началници на загиналия.

Чл. 125. В брутното месечно възнаграждение, което е база за изплащане на обезщетенията по тази глава, се включват само допълнителните възнаграждения с постоянен характер.

Чл. 126. (1) Който не изпълни разпореждане на служител на Националната служба за охрана, дадено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. 127. (1) Който противозаконно пречи на служител от Националната служба за охрана да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 128. (1) Ръководителите на държавните органи, организациите, ведомствата, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не изпълняват задълженията, предвидени по този закон, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 500 до 3500 лв.

Чл. 129. (1) Служител на Националната служба за охрана, който не подаде в указания срок декларация по чл. 48, ал. 1 или декларира невярна информация, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 300 до 1000 лв.

Чл. 130. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 126 – 129 се съставят от оправомощени от началника на Националната служба за охрана служители, а наказателните постановления се издават от началника на Националната служба за охрана.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Специални техники и похвати” са уменията, придобити и усъвършенствани по време на специализираната подготовка и обучението в Националната служба за охрана, използвани за предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните по този закон лица и обекти.
2. “Основните структурни звена” са отделите и самостоятелните звена на пряко подчинение на началника на Националната служба за охрана.
3. “Служебна тайна” е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на Националната служба за охрана и с реализирането на правомощията на офицерите и сержантите или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил негативно на интересите и сигурността на държавата, на дейността на Националната служба за охрана, на нейните служители във връзка с изпълнението на службата им или на трети лица.

§ 2. (1) Съществуващите правоотношения на офицерите, офицерските кандидати и сержантите в Националната служба за охрана не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни правоотношения по този закон, в служебни правоотношения по Закона за държавния служител и в трудови правоотношения по Кодекса на труда. Сключените договори за военна служба се прекратяват в срок до тридесет дни от датата на влизане в сила на този закон.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана запазват присвоените им до влизането в сила на този закон звания и степени, а на офицерските кандидати се присвоява звание “главен старшина”.
(3) Заварените към датата на влизане в сила на този закон офицери, офицерски кандидати и сержанти запазват получавания размер на основно месечно и допълнително възнаграждение за продължителна служба, за специфични условия на труд и за работа при вредни за здравето условия.
(4) Съществуващите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, ако лицата отговарят на изискванията на чл. 7 и подадат заявление по чл. 8 от Закона за държавния служител в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, или в трудови правоотношения по Кодекса на труда.
(5) С акта за назначаването на държавния служител:
1. се присъжда определеният в класификатора на длъжностите в Националната служба за охрана минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. се определя индивидуална основна месечна заплата, която не може да бъде по-ниска от получаваната до момента на преназначаване брутна заплата, като в нея се включва основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.
(6) Образуваните преписки за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу служителите от Националната служба за охрана се приключват по досегашния ред.
(7) Офицерите, офицерските кандидати и сержантите от Националната служба за охрана, които не са ползвали отпуските си до влизането в сила на този закон, могат да ги ползват до една година от датата на влизането му в сила.
(8) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 4 се осигуряват в рамките за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджета на Националната служба за охрана.
(9) Неизползваните отпуски на служителите по чл. 38, ал. 1, т. 3 се запазват и не се компенсират с парично обезщетение.

§ 3. Размерът на обезщетението при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране на заварените към датата на влизането в сила на закона офицери и сержанти, които са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл. 122, ал. 1, се определя от сбора на:
1. прослужените години по чл. 122, ал. 1;
2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.

§ 4. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12 и 22 от 2015 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 24, ал. 2:
а) в т. 1:
аа) в буква “г” след думите “Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя “чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана”;
бб) в буква “д” след думите “Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя “Закона за Националната служба за охрана”;
б) в т. 4 след думите “Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя “Закона за Националната служба за охрана”;
в) в т. 8 след думите “Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се добавя “по чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 121 и чл. 124 от Закона за Националната служба за охрана” и се поставя запетая;
г) в т. 16 след думите “Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се добавя “паричната помощ по чл. 69, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана” и се поставя запетая.
2. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 26, буква “б” накрая се поставя запетая и се добавя “както и служебните правоотношения между началника на Националната служба за охрана, от една страна, и офицерите и сержантите – от друга”.

§ 5. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г., бр. 59, 64 и 86 от 2007 г., бр. 98 от 2008 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 60 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “министърът на отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “министърът на вътрешните работи” се добавя “и началникът на Националната служба за охрана”.
2. В ал. 2 след думата “отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “работи” се добавя “и в Националната служба за охрана”.
3. В ал. 4 думата “министерство” се заменя с “ведомство”.

§ 6. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14 и 37 от 2015 г.), в чл. 10б след думите “на Министерството на вътрешните работи” се добавя “на Националната служба за охрана” и се поставя запетая.

§ 7. В Закона за държавния протокол (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; изм., бр. 35 и 39 от 2009 г.) в чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Дирекция “Държавен протокол” уведомява началника на Националната служба за охрана за програмите за официални срещи, посещения и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя.”

§ 8. В Закона за Икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г. и бр. 14 от 2015 г.), в чл. 9, ал. 1, т. 9 след думите “Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” се поставя запетая и се добавя “офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана”.

§ 9. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г., бр. 35 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 87 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 21 и 66 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8а, ал. 2 след думите “Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая, добавя се “Националната служба за охрана” и се поставя запетая.
2. Наименованието на глава четвърта се изменя така:
“ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В УЧИЛИЩАТА, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ”.
3. В чл. 27:
а) в ал. 1 след думите “въоръжените сили” се поставя запетая и се добавя “Националната служба за охрана”, а след думата “военнослужещите” се поставя запетая и се добавя “офицерите и сержантите от Националната служба за охрана”;
б) в ал. 2 след думите “министъра на отбраната” се поставя запетая и се добавя “от началника на Националната служба за охрана”.
4. В чл. 28:
а) в ал. 1 след думите “служителите в” се добавя “Националната служба за охрана и”;
б) в ал. 2, изречение първо след думите “Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “както и в Националната служба за охрана”, а думите “съответните министри” се заменят със “съответния ръководител на ведомство”;
в) в ал. 3 думите “отбраната или вътрешните работи” се заменят с “дейността на ведомствата по ал. 2” и думата “министър” се заменя с “ръководител на ведомство”;
г) в ал. 4 след думите “Министърът на отбраната” се поставя запетая и се добавя “началникът на Националната служба за охрана” и след думите “въоръжените сили” се поставя запетая и се добавя “Националната служба за охрана”.
5. В чл. 29 ал. 1 се изменя така:
“(1) Студентите, военнослужещите, гражданските лица и работниците във въоръжените сили, както и служителите в Националната служба за охрана и в Министерството на вътрешните работи, които са състезатели от националните отбори на страната или участници в държавните първенства по даден вид спорт, се подготвят и състезават по ред, определен от съответния ръководител на ведомство, който може за тази цел да създава специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност.”
6. В чл. 50, ал. 2 след думите “въоръжените сили” се поставя запетая и се добавя “в Националната служба за охрана”.

§ 10. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 1 и 105 от 2014 г.) в чл. 9, ал. 1 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “Националната служба за охрана” и се поставя запетая.

§ 11. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24 и 29 от 2015 г.) в чл. 301, ал. 3 думите “чл. 3 – 6 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г.; изм., бр. 82 от 1992 г., бр. 5 от 1995 г., бр. 13, 16, 22, 63 и 83 от 1996 г., бр. 25, 36 и 41 от 1997 г., бр. 13 от 1999 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 7 от 2003 г., бр. 56 и 83 от 2005 г., бр. 78 от 2006 г., бр. 70 от 2007 г.)” се заменят с “чл. 20 – 22 от Закона за Националната служба за охрана”.

§ 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника за прилагането му.

§ 13. Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

§ 14. Изпълнението на закона се възлага на началника на Националната служба за охрана.

§ 15. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
————————-
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 29 юли 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”, и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на:
1. параграф 3, т. 2, буква “а” относно чл. 5, ал. 7, т. 4 и буква “б”, и т. 6, буква “а”, които влизат в сила от 1 януари 2022 г.;
2. параграф 3, т. 10, 21, 22, § 4 и 5, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 104 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 50. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 103 от 2017 г., бр. 103 от 2018 г., бр. 17 и 99 от 2019 г. и бр. 69 и 104 от 2020 г.) навсякъде в закона думите “Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество” се заменят със “Закона за противодействие на корупцията”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.