Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Този закон урежда устройството и организацията на митническата администрация и извършваната от нейните органи дейност.
(2) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Този закон урежда и:
1. правилата и процедурите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, доколкото не са уредени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 952/2013”, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 343/1 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък “Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446”, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък “Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447” и Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (ОВ, L 324/23 от 10 декември 2009 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕО) № 1186/2009”;
2. прилагането от митническата администрация на законодателство в областта на общата търговска политика, общата селскостопанска политика и политиката в областта на рибарството, на други общи политики на Съюза, свързани с опазването на здравето на хората и животните, защита на растенията, опазване на околната среда и на културното наследство, с отчитане на общите правила за вътрешния пазар и за конкуренцията, в защита на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки и борба с незаконната търговия, защита на правата върху интелектуалната собственост, както и прилагането на аспекти от външната политика и политиката за сигурност, доколкото е свързано с въвеждане или извеждане на или от митническата територия на Съюза.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, при пристигане и напускане на митническата територия на Съюза през граничните контролно -пропускателни пунктове подлежат на митнически контрол.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Контрол се извършва и при пренасянето през държавната граница на страната на парични средства съгласно Валутния закон, както и за спазването на други изисквания или ограничения, установени в законодателството във връзка с пренасянето през държавната граница на стоки, доколкото същите са под митнически надзор.

Чл. 3. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 4. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническата администрация за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са въведени на територията на страната без извършване на съответните митнически формалности. Тези стоки следва да бъдат представени пред митническата администрация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и ги потърси в срок 6 месеца от деня на представянето им пред митническата администрация, лицето извършва съответните формалности за поставяне под митнически режим за стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.
(3) Оставените, намерените или задържаните стоки, включително превозните средства, се считат за изоставени в полза на държавата, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) собственикът им е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и от деня на представянето им пред митническата администрация са изтекли 6 месеца;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) собственикът им е установено лице на територията на Съюза с известен адрес и от деня на връчване на поканата за вдигане на стоките, изпратена от митническото учреждение, са изтекли три месеца; поканата се изпраща в 7-дневен срок от деня на представянето на стоките пред митническата администрация.

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническата администрация при извършване на нейната дейност. Те са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането от митническата администрация да предоставят наличната им информация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническата администрация.
(3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) Върху стоки под митнически надзор и контрол не могат да се налагат запори за обезпечаване на вземания на други физически или юридически лица.

Чл. 6. Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции независимо от използвания носител.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция “Митници” към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Агенция “Митници” е структурирана в Централно митническо управление и териториални дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. В Централното митническо управление могат да се създават главни дирекции. В главната дирекция могат да се създават териториални звена, които се ръководят от главния директор на главната дирекция и не са включени в структурата на териториалните дирекции.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Териториалната дирекция е структурирана в териториално управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното управление са организирани в отдели и сектори.
(5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.
(6) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
(7) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Териториалното управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на териториалната дирекция митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.
(8) (Доп. – ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.
(9) Агенция “Митници” може да издава специализирани печатни издания.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Териториални дирекции, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници”. Директорът на Агенция “Митници” определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Агенция “Митници” се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.
(2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция “Митници” се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.
(3) Заместник-директорите на Агенция “Митници” се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г., изречение второ обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 2019 г. – ДВ, бр. 32 от 2019 г.) Териториалните дирекции се ръководят и представляват от директор, който се назначава от директора на Агенция “Митници” съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с директорите на териториалните дирекции могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция “Митници” по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г., изречение второ обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 2019 г. – ДВ, бр. 32 от 2019 г.) Главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление се назначават от директора на Агенция “Митници” съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция “Митници” по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.
(6) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г., нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) В структурата на Агенция “Митници” се създава инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията за осъществяване на контрол върху дейността на митническата администрация.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2019 г. в частта относно изр. 2 – ДВ, бр. 75 от 2019 г.) Митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно.
(2) Митническите служители не могат:
1. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;
2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения;
3. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител.
(4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Митнически служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2004 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Всички митнически служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 49 от Закона за противодействие на корупцията в сроковете, при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията.
(7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) По писмено искане на директора на Агенция “Митници” органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.
(8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 6 и 7, обработвани от Агенция “Митници”, се прилагат изискванията за защита на личните данни.
(9) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите служители са длъжни да подадат декларация.
(10) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 8, изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) Несъвместимостта по ал. 1 и 2 е основание за прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на митническия служител по реда на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител. Неподаването в срок на декларация по ал. 6 от митническия служител без уважителни причини е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
(11) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г., отм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
(12) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г.) При назначаване и повишаване в длъжност в Агенция “Митници” лицата трябва да имат положителен резултат от изследване за професионална и психологическа пригодност. Условията и редът за извършване на изследването за професионална и психологическа пригодност се определят с наредба на министъра на финансите.
(13) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 12 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г.) Новоназначените служители в специализираната администрация завършват базов курс за обучение в Националния учебен център на Агенция “Митници”.
(14) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г.) За осъществяване на служебните си задължения служителите на Агенция “Митници” имат право на униформено облекло, специализирано работно облекло или на парични средства за представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени със заповед на директора на Агенция “Митници”.
(15) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 14 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г.) При служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция “Митници” за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.
(16) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г., предишна ал. 15 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г.) Агенция “Митници” застрахова митническите служители срещу злополука и сключва застраховка “Живот” за сметка на своя бюджет.
(17) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 15 – ДВ, бр. 58 от 2016 г., предишна ал. 16 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.10.2019 г.) При смърт на митнически служител Агенция “Митници” поема обичайните разноски по погребението на служителя.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) Разследващ митнически инспектор е митнически служител с висше юридическо образование, който не е обвиняем, подсъдим или осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно наличието или липсата на обвинение, както и съдебният статус се установяват служебно от органа по назначаване.
(2) Разследващият митнически инспектор извършва разследване в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) На разследващите митнически инспектори не могат да се възлагат други дейности освен разследване на престъпления.
(4) При осъществяване на своите правомощия разследващият митнически инспектор взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Взаимодействието на разследващите митнически инспектори с европейските делегирани прокурори при осъществяване на дейността по разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура се урежда със споразумение между министъра на финансите и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция “Митници” и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.
(2) В Устройствения правилник на Агенция “Митници” могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Директорите на дирекции от специализираната администрация на Агенция “Митници” могат да бъдат подпомагани от заместник-директори. Главните директори на главни дирекции могат да бъдат подпомагани от заместник главен директор.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги. Тези такси не са мита. Размерът им се определя от Министерския съвет.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Агенция “Митници” събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Агенция “Митници” е администратор и на приходите от:
1. акцизи;
2. данък върху добавената стойност при внос на стоки по чл. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;
3. мита;
4. глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения и по Закона за акцизите и данъчните складове;
5. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2020 г.)
6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) събраните от Агенция “Митници” такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10, ал. 4 и 5 от Закона за пътищата;
7. други публични или частни държавни вземания, които са възложени за събиране от Агенция “Митници” със закон или друг нормативен акт.
(2) Събраните суми по ал. 1, т. 1 – 5 постъпват в приход на централния бюджет.
(3) По бюджета на Агенция “Митници” постъпват приходите:
1. по чл. 12 и 13;
2. от експлоатация на недвижимо имущество – държавна собственост, и от предоставяне на данни;
3. от печатните издания по чл. 7, ал. 9;
4. от ползване на почивната база;
5. по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс.
(4) По бюджета на Агенция “Митници” се отчитат като приход и събраните от агенцията такси по чл. 29, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Събраните от Агенция “Митници” средства в чуждестранна валута в брой или по безкасов път може да се обменят изцяло или частично в левове. Такива средства в чуждестранна валута могат да бъдат обменяни от Агенция “Митници” в небанкова финансова институция, доколкото същите не се приемат за обмяна от Българската народна банка, банки и клонове на чуждестранни банки на територията на страната.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Агенция “Митници” може да превежда на бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, левовата равностойност на събраните в тяхна полза средства в чуждестранна валута, като се прилага курсът на Българската народна банка, определен съгласно чл. 12, ал. 1 от Валутния закон. Възникналите курсови разлики от обмяна на валутата са за сметка на събраните по сметките на териториалните митнически учреждения приходи за централния бюджет.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разпоредбата на ал. 5 може да се прилага и за средства в чуждестранна валута, отнети в полза на държавата от митническите органи, доколкото съответните актове за отнемане на средствата са влезли окончателно в сила.
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случай на възстановяване на чужди средства в чуждестранна валута, които са били обменени от Агенция “Митници” в левове, възникналите курсови разлики са за сметка на събраните по сметките на териториалните митнически учреждения приходи за централния бюджет.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Агенция “Митници”:
1. участва в разработването и реализира митническата политика на Съюза, включително в подготовката на международните договори на Съюза, отнасящи се до митнически въпроси;
2. осъществява административно митническо сътрудничество и взаимна митническа помощ между държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси, Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, съставена в Брюксел на 18 декември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 84 от 2006 г.), както и на основание на двустранни и многостранни договорености;
3. осъществява административно сътрудничество и взаимна митническа помощ с държави извън Съюза на основание на споразуменията на Съюза за свободна търговия и на двустранни договорености за взаимна помощ в митническата област;
4. осъществява международните митнически връзки извън тези по т. 2 и 3;
5. осигурява защита на икономическите и финансовите интереси, като поддържа уместен баланс между прилагането на критериите за контрол и предоставяне на улеснения на легалните търговски оператори;
6. обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност;
7. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители, като използва създадените на европейско и национално ниво учебни модули и инструменти;
8. се разпорежда с отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства, водени от митническите органи, включително завършили със съдебен акт, както и със задържани стоки в случаите, предвидени в този закон;
9. осъществява сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи и организации, като условията и редът за взаимодействие се уреждат със съвместни инструкции;
10. изгражда, поддържа и експлоатира сигурни, интегрирани, оперативно съвместими и достъпни електронни системи за обмен на данни в рамките на своята компетентност.
(2) Митническите органи:
1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) осъществяват митнически надзор и извършват контрол върху стоките, превозните средства и лицата на територията на Република България;
2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) изискват обезпечаване на мита, такси и други публични държавни вземания;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) прилагат, в рамките на своята компетентност, приети в законодателството на Съюза мерки за въвеждани на или извеждани от митническата територия на Съюза стоки, произтичащи от общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, свързани с опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето на хората и на животните, защитата на растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, изпълнение на мерки за опазване и управление на рибните ресурси, включително мерки, свързани с контрол на прекурсори за производство на наркотици и на парични средства;
4. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
5. (изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) осъществяват митническо разузнаване за противодействие на митническите и валутните нарушения, нарушенията на акцизното законодателство и престъпленията в случаите, предвидени в чл. 194, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;
6. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;
7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;
8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби;
9. (нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) задържат стоки и/или парични средства във всички случаи, предвидени със закон, с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите;
10. (нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;
11. (нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.) участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и с органите на Държавна агенция “Национална сигурност” при условията и по реда на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”;
12. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост;
13. (нова – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) осъществяват разследване или отделни действия по разследването на престъпления в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

14. (нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) осъществяват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
15. (нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осъществяват контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове и на обособени места на републиканската пътна мрежа в граничната зона по изпълнение на задължението за заплащане на пътните такси по чл. 10 от Закона за пътищата с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България и по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи, както и с органите на Държавна агенция “Национална сигурност” за предотвратяване, разкриване и разследване на нарушения и престъпления се уреждат със съвместни инструкции на министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.
(3а) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Агенция “Пътна инфраструктура” за установяване, предотвратяване и санкциониране на нарушения и събиране на пътните такси се уреждат със съвместна инструкция на директора на Агенция “Митници” и управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени и със закон.

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:
1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата територия на страната;
2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;
3. да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;
3а. (нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) да издават сертификати за преференциален произход на стоките, както и да контролират издаването на сертификати за непреференциален произход на стоките от лицата, получили разрешение от директора на Агенция “Митници”;
4. да изискват представяне на документ за самоличност;
5. да изискват писмени или устни обяснения;
6. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с поставяне под митнически режим с митническа декларация, с декларация за временно складиране, с обобщена декларация за въвеждане, с обобщена декларация за напускане, с декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт;
7. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) да събират суми: за мита и такси, за неизпълнени задължения и поръчителства, за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;
8. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими мита и други държавни вземания, събирани от тях;
9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;
10. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;
11. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.) да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция “Национална сигурност” и с разрешение на съответната прокуратура.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.)
(3) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Митническите служители имат право да носят служебно оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.
(4) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При осъществяване на правомощията си митническите органи имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) По писмено искане на директора на Агенция “Митници” и на директорите на териториални дирекции органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове, както и за установени от органите на Националната агенция за приходите нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.
(6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата администрация и Националната агенция за приходите се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция “Митници” и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разузнаване, когато се възпрепятства тяхното провеждане или когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за случая, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които присъстват, както и относно правото на защита на проверяваните лица.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) За всяко задържано лице се издава заповед за задържане от митническия орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. На задържаното лице се предоставя информация за фактическите и правните основания за задържането.
(3) На задържаното лице не могат да бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа. Задържаните лица незабавно се освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от 24-часовия срок.
(4) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) От момента на задържането си лицето има право на защитник. Митническите органи са длъжни да разяснят на задържания правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения. За отказа от защитник и обстоятелствата, при които е направен, се съставя протокол.
(6) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(7) За задържането съответният митнически орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(8) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи. Ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Митническите органи могат да проверяват личните вещи и да извършват обиск на задържаното лице за което се съставя протокол. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.
(10) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Протоколът по ал. 9 се подписва от митническия орган, от един свидетел и от проверяваното лице, на което се предоставя екземпляр от протокола.
(11) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Проверката и обискът по ал. 9 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.
(12) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 60 от 2015 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Когато е необходимо, задържаното лице се настанява в обособените за целта места в структурите на Министерството на вътрешните работи, за което се издава писмена заповед.
(13) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Задържаното лице попълва декларация по образец съгласно приложение № 6, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 5 – 8.
(14) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Информацията по ал. 2 – 8 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.

Чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) При задържане на лице митническите органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност и за безопасността на присъстващите лица.
(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) При задържане на лице, което не се подчинява или оказва съпротива, митническите органи след предупреждение могат да използват физическа сила и помощни средства – белезници, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) При използване на физическа сила и помощни средства митническите органи са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Митническите органи могат да конвоират на територията на страната лицата, задържани по реда на чл. 16а, и обвиняемите, по отношение на които е постановено задържане до 72 часа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Конвойната дейност на територията на страната се извършва от митническите служители при условията и по реда на инструкция на министъра на финансите.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Условията и редът за прилагане на разпоредбите по задържане на лице от митническите органи се уреждат в инструкцията по чл. 15, ал. 3.

Чл. 16в. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За изпълнение на възложените и със закон правомощия Агенция “Митници” има право на безвъзмезден достъп до Регистъра на населението – Национална база данни “Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриването и, и при спазване на принципа “необходимост да се знае” по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Достъпът до Регистъра на населението – Национална база данни “Население”, се урежда със споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и директора на Агенция “Митници”.

Чл. 16г. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) За изпълнение на възложените им със закон правомощия органите на Министерството на вътрешните работи и на Агенция “Митници” обменят информация, включително чрез достъп до автоматизирани информационни системи.
(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриването и, и при спазване на принципа “необходимост да се знае” по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Условията и редът за обмен на информация се определят със съвместна инструкция на министъра на финансите и на министъра на вътрешните работи.

Чл. 16д. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от митнически органи, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници”.
(2) Оперативно-издирвателната дейност на митническите органи има за цел:
1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
3. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи или могат да послужат за доказателство.
(3) Основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност от митническите органи са:
1. получени данни за събития или за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
2. искане на органите на досъдебното производство и съда.

Чл. 16е. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) Митническите органи осъществяват оперативно-издирвателната дейност при спазване на законоустановените права на лицата чрез:
1. събиране, съхранение и обработване на информация;
2. вземане на образци за изследване и изследване на предмети и документи;
3. идентифициране и издирване на лица и предмети;
4. извършване на насрещни проверки по документи.
(2) Събирането на информация се осъществява чрез:
1. достъп до информационни фондове, архиви или отделни документи;
2. комуникация с лица;
3. проучване на обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;
4. събиране, съхраняване и анализ на изображения.

Чл. 16ж. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Организацията и отчетността на осъществяваната от митническите органи оперативно-издирвателна дейност се уреждат с инструкция на министъра на финансите.

Чл. 16з. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Сертификати за непреференциален произход на стоките се издават от лице, получило разрешение от директора на Агенция “Митници”.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава на лице, което:
1. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
2. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер, свързано с икономическата дейност на заявителя;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. няма задължения за публични държавни вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
4. не е извършило тежко или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство, освен когато са изтекли повече от три години от влизане в сила на споразумението или наказателното постановление, с което лицето е наказано за това деяние;
5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) притежава акредитация от компетентни международни организации или отговаря на следните условия:
а) поддържа електронен регистър, чрез който в реално време се извършва проверка за съществуването и статута на търговците, за техните законни или упълномощени представители и спесимените от подписите им;
б) има регионални структури във всички области на страната;
в) осигурява възможност за електронно подаване на данни и формуляри за издаване на сертификати за произход;
г) поддържа база данни за всички издадени сертификати за произход и документацията към тях с възможност за осигуряване на достъп за органи, институции и/или организации с компетентност в тази област;
д) не извършва спедиторска, транспортна или експортна дейност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г.) За издаване на разрешението по ал. 1 се подава заявление до директора на Агенция “Митници”, което съдържа данни за лицето – заявител, както и предмета на извършваната от него дейност. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лица, които не са български граждани – документ, издаден от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която лицето е установено, а когато в държавата, в която лицето е установено, не се издава официален документ – декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 2, буква “а”; документите се признават, в случай че са представени до 6 месеца от датата на издаването им, съответно изготвянето им;
3. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 2, буква “б”;
4. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 4;
5. декларация за съгласие за извършване на проверка от митническите органи относно спазване на изискванията за издаването на сертификати за непреференциален произход на стоки, която включва одит, включително и чрез посещение на място;
6. декларация, че разполагат със служители, обучени в областта на непреференциалния произход на стоките, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и Регламент (ЕО) № 1186/2009;
7. декларация, с която се задължават да провеждат обучения на служителите си в областта на непреференциален произход на стоките, съгласно разпоредбите на Регламент (EC) № 952/2013, Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 и Регламент за изпълнение (EC) 2015/2447;
8. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 5, буква “д”.
(4) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За български граждани обстоятелството по ал. 2, т. 2, буква “а” се проверява служебно.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Директорът на Агенция “Митници” се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато представените документи не отговарят на изискванията, органът по ал. 5 в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява писмено лицето, подало заявлението, и му определя срок за отстраняване на нередовностите до 14 дни, считано от получаването на уведомлението.
(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в срока по ал. 6, лицето, подало заявлението, не отстрани нередовностите, органът по ал. 5 оставя заявлението без разглеждане.
(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В 14-дневен срок от отстраняване на нередовностите органът по ал. 5 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Директорът на Агенция “Митници” издава разрешение или отказва издаването му с мотивирано решение. При отказ за издаване на разрешение ново заявление може да бъде подадено не по-рано от една година от влизането в сила на решението за отказ.
(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Решението, с което е отказано издаване на разрешение, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(11) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лице, получило разрешение по ал. 1, е длъжно да уведомява писмено директора на Агенция “Митници” за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи.
(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Действието на разрешението се прекратява:
1. по писмено искане от лицето, когато са спазени условията по този закон;
2. когато лицето престане да отговаря на изискванията на закона за издаване на разрешението;
3. когато се установи, че лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
4. когато след извършване на проверки от митническите органи се установи неправомерно издаване на сертификати за непреференциален произход.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 27.09.2016 г., предишна ал. 12 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Действието на разрешението се прекратява с мотивирано решение на директора на Агенция “Митници”. Решението подлежи на предварително изпълнение.
(14) (Предишна ал. 13, изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Решението по ал. 13 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16и. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) (1) Решенията по глава ІІ, Раздел 2 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ, L 181/15 от 29 юни 2013 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 608/2013” се издават от директора на Агенция “Митници” или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, когато отговорят на условието на чл. 9, параграф 1, изречение второ и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 608/2013.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:
1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;
2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;
3. да представят митнически знак и служебна карта;
4. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция “Митници”;
5. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;
6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган, или на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция “Митници”.
(2) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на директора на Агенция “Митници”.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Условията и редът за издаването и ползването на митническия знак и служебната карта се определят със заповед на директора на Агенция “Митници”.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители може да обработват лични данни.
(2) Митническите служители може да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил.
(3) При обработване на лични данни, свързано с дейностите по разузнаване, разкриване и разследване на нарушения или престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи, митническите служители:
1. може да не искат съгласието на физическото лице;
2. може да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство;
4. обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави – членки на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) 2016/679”, и със Закона за защита на личните данни.
(4) Сроковете за съхранение на данните по ал. 3 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от директора на Агенция “Митници”. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.
(5) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни.
(6) Администратор на лични данни е директорът на Агенция “Митници”, който възлага обработването на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица.
(7) Директорът на Агенция “Митници” определя длъжностно лице по защита на данните.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) В съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 всяко лице може да определи свой митнически представител.
(2) Физическо лице може да представлява друго физическо лице пред митническите органи въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписите.
(3) Дейност по занятие срещу възнаграждение като митнически представител на територията на страната може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон.
(4) Когато действия по митническо оформяне се извършват от служител на лицето, което е титуляр на правата и задълженията, свързани със стоките, или от служител на митнически представител, същите се считат оправомощени да извършат тези действия. В тези случаи на митническите органи не могат да бъдат противопоставени ограничения на правата на служителя, произтичащи от неговите вътрешни отношения с титуляря на правата и задълженията, свързани със стоките, или от неговите вътрешни отношения с митническия представител, освен ако за тези ограничения митническите органи са предварително и писмено уведомени или ако според обстоятелствата е следвало да предполагат за тях.
(5) Митническите органи могат да изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи доказателства за това. Освен в случаите по ал. 2, за доказателствата не се изисква нотариална заверка на подписите.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция “Митници” или от директорите на териториални дирекции.
(2) За целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция “Митници” или оправомощено от него лице издава по заявления:
1. разрешение за одобрен икономически оператор за митнически опростявания и за одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност;
2. решение за обвързваща тарифна информация;
3. решение за обвързваща информация за произход на стоките;
4. разрешение за опростяване на определянето на елементите, които са част от митническата стойност съгласно чл. 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013;
5. разрешение за отсрочване на плащането;
6. разрешение за общо обезпечение за режим съюзен транзит/общ транзитен режим, за централизирано оформяне или самооценка, както и за освобождаване от общо обезпечение;
7. разрешение за одобрен износител съгласно разпоредбите за произход по споразумения, сключени от Съюза с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза, или по мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на такива държави или територии, или по смисъла на разпоредбите за доказване на свободно обращение на стоките в Митническия съюз ЕС – Турция, в съответствие с Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006, с което се установяват подробни правила за прилагане на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране на ЕО – Турция (2006/646/ЕО);
8. разрешение за самооценка;
9. разрешение за централизирано оформяне, когато е включена и друга държава членка;
10. разрешение за редовна корабна линия;
11. разрешение за използване на пломби от специален тип;
12. разрешение за използване на декларация за транзит с намален набор данни;
13. разрешение за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит при въздушен и морски транспорт;
14. разрешение за използване на режим съюзен транзит с електронен манифест за стоки, превозвани по въздух и по море;
15. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) решение за освобождаване от мита при реимпорт на върнати стоки след изтичане на тригодишния срок по чл. 203, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
(3) Директорът на Агенция “Митници” издава разрешения за достъп до процедура ТИР по предложение на национален комитет, създаден за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР в съответствие с обяснителната бележка към параграф 3, част II на приложение 9 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 61 от 1977 г.) (ДВ, бр. 7 от 2004 г.), в който участват представители на митническата администрация, на националната гарантираща асоциация и на други заинтересовани организации при условия, по ред и правила за работа, определени със споразумение, сключено между митническата администрация, националната гарантираща асоциация и други заинтересовани организации.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) За целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорите на териториални дирекции вземат решения по заявления, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, компетентен за издаване на разрешение за специален режим, различен от режим транзит, за операции в съоръжения за временно складиране, за опростена декларация при регулярно използване, за вписването в отчетността на декларатора, за одобрение на местата за представяне на стоки с изключение на митническите учреждения и за одобрение на място за временно складиране на стоки, различно от съоръжения за временно складиране – разрешение за общо обезпечение;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където е възникнало митническото задължение – решение за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита;
3. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира мястото за представяне на стоките – одобрение за местата за представяне на стоки с изключение на митническите учреждения и одобрение на място за временно складиране на стоки, различно от съоръжения за временно складиране;
4. за издаване на разрешение за операции в съоръжения за временно складиране, компетентен е:
а) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от съоръженията за временно складиране;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират съоръженията, където се извършват най-много операции, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква “а”;
5. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира средството за измерване на теглото – разрешение за претегляне на банани;
6. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели – разрешение за одобрен издател за доказателство за митническия статус на съюзни стоки;
7. за издаване на разрешение за опростена декларация при регулярно използване компетентен е:
а) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от местата, където стоките ще се поставят под митнически режим, с опростена декларация;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират местата, където се извършват най-много операции за поставяне на стоки под митнически режим, с опростена декларация, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква “а”;
8. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели с изключение на случаите по ал. 2, т. 2 – за издаване на разрешение за вписване в отчетността на декларатора при внасяне, независимо дали е комбинирано с централизирано оформяне;
9. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира основната счетоводна отчетност за митнически цели – с изключение на случаите по ал. 2, т. 9 – разрешения за централизирано оформяне, комбинирано с опростена декларация при регулярно използване при внасяне;
10. за издаване на разрешение за вписване в отчетността на декларатора при режим износ компетентен е:
а) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където стоките се опаковат или натоварват за износ;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където стоките се опаковат или натоварват за износ, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква “а”;
11. за издаване на разрешение за използване на специални режими, различни от режим транзит, с изключение на случаите по чл. 163 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 компетентен е:
а) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели и където се намира съоръжението за митническо складиране – за операции в съоръжения за митническо складиране;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели и където се извършват операциите по усъвършенстване – за използване на режим активно усъвършенстване, а в случаите на заявител, установен извън митническата територия на Съюза, разрешението се издава от директора на териториалната дирекция, където стоките ще бъдат преработени за първи път – за използване на режим активно усъвършенстване;
в) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели и където се намират стоките, които ще бъдат временно изнесени – за използване на режим пасивно усъвършенстване;
г) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където стоките ще бъдат използвани за първи път, при спазване разпоредбите на чл. 205, параграф 2 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 – за режим временен внос;
д) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели, за заявител, установен на митническата територия на Съюза, а в случаите на заявител, установен извън митническата територия на Съюза, разрешението се издава от директора на териториалната дирекция, където стоките ще бъдат използвани за първи път – за използване на режим специфична употреба;
е) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на съответната териториална дирекция, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където се намира поне едно от съоръженията за митническо складиране, или където се извършват най-много операции в съоръженията за митническо складиране или операции по преработка или използване на стоките, когато разрешенията по букви “а” – “д” се отнасят за няколко митници;
12. за издаване на разрешения за предоставяне на статус на одобрен изпращач за поставяне на стоки под режим съюзен транзит компетентен е:
а) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от местата, откъдето започват съюзните транзитни операции;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират местата, откъдето започват най-много съюзни транзитни операции, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква “а”;
13. за издаване на разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за операции ТИР и на разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за получаване на стоки, превозвани под режим съюзен транзит, компетентен е:
а) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от местата, където ще завършат операциите ТИР или режим съюзен транзит;
б) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират местата, където ще завършват най-много операции ТИР или режим съюзен транзит, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква “а”;
14. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директорът на териториалната дирекция, компетентен да издаде разрешението по т. 12, издава разрешение за използване на пломби от специален тип, когато същите ще се използват във връзка с разрешение за предоставяне на статус на одобрен изпращач за поставяне на стоки под режим съюзен транзит.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) В разрешенията, издадени по ал. 2, т. 8 и 9 и ал. 4, т. 4, 7 – 11, надзорно митническо учреждение е съответното Централно митническо управление или териториалното управление.
(6) Заявленията за издаване на разрешения се подават до митническия орган, компетентен за вземане на решение.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) За целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Решението по чл. 19 се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му.
(2) В случаите, когато решението по ал. 1 се връчва лично, връчването се удостоверява с подписи на получателя и връчителя, като се отбелязват датата и начинът на връчването. Отказът да се получи решението се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като връчителят отбелязва имената по документа за самоличност и адреса на свидетеля и решението се смята за редовно връчено.
(3) Решение по ал. 1, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на митническата администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от митническата администрация разпечатка на записа в информационната система.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Връчване на решение по ал. 1 чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето в случаите, когато адресът на лицето не е известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса на управление или на постоянния им адрес след документирано издирване от митническите органи.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Съобщението по ал. 5 се поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) В случай че лицето не се яви в митническото учреждение в 14-дневен срок от датата на поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се смята за редовно връчено.
(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни извън страната, са длъжни да посочат на митническите органи лице на територията на страната, на което да се връчват съобщенията и другите актове на митническата администрация.
(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове на митническата администрация.

Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Решенията по ал. 1 с изключение на случаите по чл. 221, ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение.
(3) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Когато с решение на директора на съответната териториална дирекция се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, те подлежат на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването на решението.
(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато изпълнението на решението по ал. 3 не е спряно по реда на чл. 221, ал. 3 или митническото задължение и/или другите публични държавни вземания не са платени в срока за доброволно изпълнение, решението се изпраща за принудително изпълнение до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като получаването му се потвърждава от публичния изпълнител пред митническия орган, който го е издал.
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Когато след изпращане на решението на Националната агенция за приходите длъжникът заплати митническото задължение и/или другите публични държавни вземания или част от тях заедно с лихвите, директорът на съответната териториална дирекция уведомява Националната агенция за приходите за плащането. Постъпилите плащания за мита се отчитат съгласно разпоредбите на европейското законодателство.
(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При обжалване по административен ред на решението, което е изпратено за принудително изпълнение по реда на ал. 4, решението на директора на Агенция “Митници” се изпраща незабавно до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Решението на директора на Агенция “Митници”, с което се отменя обжалваното решение като незаконосъобразно, се смята за искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, образувано от Националната агенция за приходите.
(7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При обжалване по съдебен ред на решението, което е изпратено за принудително изпълнение по реда на ал. 4, влязлото в сила съдебно решение се изпраща до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Чл. 20. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Агенция “Митници” публикува на интернет страницата си приложимите обменни курсове съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.)

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 32. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 38. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 46. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 47. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 48. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 49. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 51. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 52. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 53. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 54. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 55. (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 57. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 58. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 59. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 61. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 62. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 63. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 64. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 65. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 66. (1) Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Декларирането се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) За целите на прилагане на чл. 217 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 министърът на финансите утвърждава образец на квитанция, която се издава от митническите органи при устно деклариране на стоки.

Чл. 66а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Директорът на Агенция “Митници” със заповед може да определи отделни митнически учреждения, които извършват митническата дейност по отношение на определени видове стоки и/или в зависимост от митническите режими, под които те ще бъдат поставени.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 66б. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) За целите на прилагане на чл. 159 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция “Митници” със заповед определя кодовете и компетентността на митническите учреждения на територията на Република България.
(2) Директорът на Агенция “Митници” със заповед определя изискванията за обмена и съхранението на информация посредством използването на средства за електронна обработка на данни.
(3) Директорът на Агенция “Митници” със заповед определя национални кодове, които следва да се използват при обмен на данни, съдържащи се в митническите декларации и придружаващите ги документи и сертификати, и на друга важна информация.
(4) Заповедите по ал. 1 – 3 се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 66в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По предложение на директора на Агенция “Митници” министърът на финансите утвърждава със заповед списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол. Заповедта, заедно със списъка, се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Агенция “Митници”.

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 71. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 72. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 73. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 74. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 75. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 76. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 77. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 78. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 78а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 78б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 79. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 80. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 81. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 82. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 83. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на:
1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи;
2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.
(2) Проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м.

Чл. 84а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Последващ контрол на декларирането се извършва на всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон.
(2) При последващия контрол се извършва проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) Митническите органи са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата по ал. 2 както във вреда, така и в полза на проверяваното лице. В хода на проверката проверяваното лице има право да получава сведения за установените факти и обстоятелства, доколкото това няма да затрудни извършването и.
(4) Проверката обхваща стоките, складовите наличности, счетоводните записи, търговската, счетоводната и друга документация на проверяваното лице, която е от значение за конкретния случай.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Митническите органи са длъжни да разясняват на проверяваното лице и на другите участници в производствата по този закон техните процесуални права, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно Наказателно-процесуалния кодекс, и да осигуряват възможност за упражняването им.

Чл. 84б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Последващият контрол се осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ контрол в Централното митническо управление и в териториалните управления.
(2) Компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление, съответно по постоянния адрес на проверяваното лице. Компетентността на звеното за последващ контрол в Централното митническо управление е национална.
(3) При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на проверяваното лице, на негово поделение, обект, дейност или имущество, които се намират в обхвата на компетентност на друго звено за последващ контрол, директорът на Агенция “Митници” може да разреши извършване на цялата проверка или на отделни действия от това звено за последващ контрол.
(4) При необходимост от специфични знания и квалификация в проверката могат да участват и други митнически служители, които ги притежават, или от тях може да се изискват експертни становища.

Чл. 84в. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава от:
1. директора на Агенция “Митници” или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция “Митници”;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) директор на териториална дирекция.
(3) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правните и фактическите основания за извършване на проверката;
2. имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката;
3. данни за проверяваното лице;
4. проверявания период;
5. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) обхвата на проверката;
6. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) срока за извършване на проверката.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Заповедта по ал. 1 се връчва на проверяваното лице от митническите органи. Проверяваното лице може да бъде уведомено предварително за началото на проверката, ако с това не се застрашава целта и.
(5) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед, която се връчва на проверяваното лице.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Срокът за извършване на проверката в рамките на последващия контрол не може да бъде по-дълъг от два месеца считано от датата на връчване на заповедта.
(7) При обоснована необходимост срокът по ал. 6 може да бъде продължен с не повече от 4 месеца с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката.
(8) Органът, възложил проверката, спира производството:
1. в случай на непреодолима сила – от деня на настъпване на събитието;
2. когато е образувано съдебно или административно производство от значение за изхода на проверката – след представяне на удостоверение за това обстоятелство, издадено от органа, пред който е образувано производството;
3. при други обстоятелства, предвидени със закон.
(9) Органът, възложил проверката, може да разпореди спирането и за определен срок, но не по-дълъг от 30 дни, по мотивирано искане на проверяваното лице, след проверка на обстоятелствата.
(10) Срокът за извършване на проверката не тече от датата на възникването на съответното обстоятелство за спирането и до датата на възобновяването и.
(11) Проверката се възобновява със заповед на органа, който я е възложил, при отпадане на основанието за спирането и. Заповедта за възобновяването се връчва на проверяваното лице.
(12) Заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на проверката не подлежат на обжалване.

Чл. 84г. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на митническите органи при изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката, като:
1. предоставя търговска, счетоводна и друга документация;
2. дава обяснения, поискани от митническите органи;
3. изготвя справки;
4. заверява поисканите от митническите органи справки и копия от документи;
5. осигурява достъп до служебни помещения, складове и каси;
6. осигурява място и условия за извършване на проверката;
7. определя лица за оказване на съдействие при извършването на проверката.
(2) Проверяваното лице е длъжно в определен от митническите органи разумен срок, но не по-малко от 24 часа, да представи всички данни, сведения, документи, книжа, вещи, носители на информация и други доказателства относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в хода на проверката, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които те се намират. Този срок може да бъде удължен, ако важни причини налагат това.
(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури на митническите органи достъп до автоматизираната си информационна система, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по ал. 2 се извършва чрез такава система.
(4) При невъзможност за осъществяване на проверката при проверяваното лице тя се извършва в митническо учреждение. В този случай митническите органи съставят протокол и опис на документите, вещите и другите доказателства, които им се предават.

Чл. 84д. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Доказателства в производството по този раздел могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата от значение за целите на проверката, допринасят за тяхното изясняване и са събрани и проверени по реда, предвиден в този закон.
(2) Доказателствата се събират и проверяват чрез писмени обяснения, справки и декларации на проверяваните лица или на техни представители, протоколи от обяснения на трети неучастващи в административния процес лица, протоколи за действията на митническите органи, експертизи, официални документи, получени чрез обмен на информация с администрации на други държави по линия на международното сътрудничество, както и чрез други средства, предвидени в закон.
(3) Всички лица, държавни и общински органи са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искане от митническите органи да предоставят данни, сведения, документи, книжа, вещи, носители на информация и други доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства. Този срок може да бъде продължен от органа, възложил проверката.
(4) При извършване на проверка митническите органи могат писмено да поискат съдействие от други органи за извършването на действия с оглед установяване на задължения или отговорности на проверяваното лице.
(5) Когато за изясняване на възникнали при извършването на проверката обстоятелства и въпроси са нужни специални знания, каквито митническите органи нямат, по тяхна инициатива или по искане на проверяваното лице органът, възложил проверката, назначава експертиза. Когато експертизата е назначена по искане на проверяваното лице, разходите за извършването и са за негова сметка.

Чл. 84е. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) При извършването на проверката митническите органи могат да предприемат действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез претърсване и изземване по реда на чл. 16, ал. 7 и 8 на документи, книжа и други носители на информация, на стоки и на средства за обработка на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането и, като вземат необходимите мерки за запазване на автентичността и.
(2) Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателствата, митническите органи могат да запечатват офиси, каси, складове, търговски и други помещения за срок до 72 часа.
(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на проверяваното лице.
(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът, възложил проверката, може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок на запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(5) Митническите органи преустановяват запечатването, ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаването му.
(6) Действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват в тридневен срок пред органа, възложил проверката, който се произнася с мотивирано решение най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението си органът, възложил проверката, може да потвърди изцяло или частично или да отмени обжалваните действия.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) При непроизнасяне на органа по ал. 6 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне по ал. 6, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на органа, възложил проверката. Съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(8) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателствата.
(9) Решението по ал. 6 или определението по ал. 7, с което се разпорежда преустановяване на действията за обезпечаване на доказателствата, се изпълнява от митническия орган, който ги е предприел.

Чл. 84ж. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 84з. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При извършване на проверката митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за предотвратяване извършването на действия по разпореждане с имуществото на проверяваното лице, вследствие на които събирането на митата и другите публични държавни вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Чл. 84и. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Митническите органи, извършващи проверка в рамките на последващия контрол, могат да приемат за установени определените от тях елементи за облагане, както и да приемат за установено избягването на мерките на търговската политика, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1. липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне размера на дължимите публични държавни вземания, както и когато документите, необходими за установяване на дължимите публични държавни вземания и за прилагането на мерките на търговската политика, са унищожени не по установения ред;
2. необходимите документи липсват или са повредени така, че са негодни за ползване;
3. необходимите допълнителни данни и сведения не могат да бъдат получени, тъй като проверяваното лице не е открито на адреса на управление или на постоянния му адрес след щателно и документирано издирване от митническите органи;
4. при извършване на проверката проверяваното лице не е представило относимите доказателства в срока по чл. 84г, ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1 митническите органи вземат предвид всяко от относимите към проверяваното лице обстоятелства относно:
1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) платените мита и други публични държавни вземания;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официалните и частните документи;
5. сключените договори от проверяваното лице във връзка с осъществяването на дейността му;
6. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
7. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
8. ценовите и други условия на сключените сделки, включително данни за такива сделки между лица, свързани с проверяваното лице;
9. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;
10. други доказателства от значение за конкретния случай.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се посочват в доклада за проверката.
(4) Когато са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, митническите органи уведомяват проверяваното лице, че приемат за установени определените от тях елементи за облагане и че приемат за установено избягването на мерките на търговската политика, като определят срок за представяне на документи и за становище.

Чл. 84к. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства.
(2) За проведеното заключително обсъждане се съставя протокол, който се подписва от митническите служители, извършили проверката, и от проверяваното лице.
(3) В случай че проверяваното лице откаже заключително обсъждане или не подпише протокола по ал. 2, това обстоятелство се удостоверява от двама свидетели.

Чл. 84л. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6. Писменият констативен доклад съдържа:
1. номер и дата;
2. имената и длъжността на митническите служители, извършили проверката;
3. фактическите и правните основания за проверката;
4. данни за проверяваното лице;
5. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) обхвата на проверката;
6. извършените действия и установените факти и обстоятелства;
7. направените констатации;
8. предприетите мерки за обезпечаване на доказателствата и на публичните държавни вземания;
9. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство;
10. опис на приложените доказателства;
11. подписи на митническите служители, съставили доклада, и на ръководителя на съответното звено за последващ контрол.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Приложените към доклада доказателства са неразделна част от него. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от доклада, предназначен за митническия орган, възложил проверката, а заверени копия от тях с изключение на предоставените доказателства от проверяваното лице, се прилагат към екземпляра, предназначен за лицето.
(3) Фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се смятат за истински до доказване на противното.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) В 7-дневен срок от съставянето му докладът за проверката и доказателствата, приложени към него, се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 84м. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) За връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а.

Чл. 85. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 86. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 87. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 89. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 90. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 91. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 92. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 93. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 94. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 95. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 96. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 97. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 98. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 99. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 100. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 103. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 104. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 105. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 106. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 109. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 110. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 111. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 112. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 113. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 114. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 115. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 116. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 117. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 120. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 121. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 123. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 124. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 125. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 126. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 127. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 128. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 129. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 130. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 131. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 132. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 133. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 134. (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 135. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 136. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 137. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 138. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 139. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 140. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 141. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 142. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 143. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 144. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 145. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 146. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 147. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 148. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 149. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 150. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 151. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 152. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 153. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 154. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 155. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 156. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 157. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 158. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 159. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 160. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 161. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 162. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 163. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 164. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 165. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 166. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 167. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 168. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 168а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 169. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 170. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 171. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 172. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 173. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 174. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 175. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 176. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 177. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 178. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 179. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 180. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 180а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 181. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита за стоки, допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, са определени в Регламент (ЕО) № 1186/2009.
(2) Освен в случаите по ал. 1 се допуска и освобождаване от заплащане на вносни мита на употребявано домакинско имущество, внасяно от физически лица, които са пребивавали временно в трета страна в продължение най-малко на 6 последователни месеца поради упражняване на професионална дейност.
(3) Допуска се освобождаване от заплащане на вносни мита на домакинското имущество по ал. 2 за лично и частно ползване, ако то съответства по вид и количество на времетраенето и на повода за временното пребиваване в третата страна.
(4) Правото по ал. 2 се упражнява след представяне на документ, потвърждаващ повода за пребиваването в третата страна.
(5) Допускането за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита на домакинското имущество се извършва еднократно в срок до 6 месеца след приключване на временното пребиваване в третата страна.

Чл. 181а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Условията и редът за митническото оформяне на стоки, внасяни или изнасяни от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съставена във Виена на 18 април 1961 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 28 от 1968 г.) (ДВ, бр. 28 от 1968 г.), Виенската конвенция за консулските отношения, съставена във Виена на 24 април 1963 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 42 от 1989 г.) (ДВ, бр. 42 от 1990 г.), консулски конвенции или съгласно други международни договори, по които Република България е страна, и освобождаването им от вносни мита, данък върху добавената стойност, акцизи и такси с изключение на таксите за действително предоставени услуги, когато освобождаването е предвидено в посочените международни договори, се определя с наредба на министъра на финансите и на министъра на външните работи.

Чл. 181б. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Допускането на стоки за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита се разрешава от директора на териториалната дирекция или от оправомощено от него длъжностно лице, в чийто район е установено постоянното местопребиваване или седалище на лицето, което има право на освобождаване от заплащане на вносни мита.

Чл. 182. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 183. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 184. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 185. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 186. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за митническо задължение, това обезпечение може да бъде предоставено под формите, предвидени в чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
(2) Формите на обезпечения по смисъла на чл. 92, параграф 1, буква “в” от Регламент (ЕС) № 952/2013, които могат да бъдат предоставяни за обезпечаване на митническо задължение, са:
1. ипотека;
2. залог;
3. паричен депозит или платежно средство, което се счита за равностойно на паричен депозит, във валута, различна от евро и левове.
(3) Предоставеното обезпечение следва да покрива размера на вносните или износните мита и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа.
(4) За целите на ал. 2, т. 3 се прилагат обменните курсове на чуждестранните валути към българския лев, публикувани от Българската народна банка към датата на приемане на обезпечението.
(5) Приемането на общото обезпечение се извършва от компетентния митнически орган, издал разрешението за общо обезпечение.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) В разрешенията, издадени по чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 и ал. 4, т. 1, 4 и 11, митническото учреждение по обезпечението, посочено в чл. 151, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е съответно Централното митническо управление или териториалното управление.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Приемането на еднократното обезпечение се извършва от директора на съответната териториална дирекция, където възниква или би могло да възникне задължението за вносни или износни мита и други вземания.

Чл. 187. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Обезпечение под формата на ипотека в полза на държавата се предоставя чрез сключване на договор за ипотека между директора на Агенция “Митници” или упълномощено от него лице и собственика на недвижимия имот – предмет на ипотеката.
(2) Стойността на недвижимия имот – предмет на ипотека, се определя съгласно данъчната оценка.

Чл. 188. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Обезпечение под формата на залог се предоставя чрез сключване на договор за залог в полза на държавата между директора на Агенция “Митници” или упълномощено от него лице и собственика на заложеното имущество.
(2) Преди сключването на договора по ал. 1 директорът на Агенция “Митници” или упълномощеното от него лице привлича оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може, или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответна професия или област.
(3) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се предоставя на директора на Агенция “Митници” или на упълномощеното от него лице, който приема или не приема окончателната оценка.
(4) Разходите по ал. 2 са за сметка на залогодателя.

Чл. 189. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 190. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 191. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Приемането на депозит в пари или в платежни средства, които се считат за равностойни на депозит в пари, се извършва с документ, от който да е виден най-малко длъжникът или длъжниците, за които се отнася, размерът, необходим за покриване на размера на вносните или на износни мита, както и размерът на другите вземания, възникнали във връзка с вноса и износа.

Чл. 192. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 193. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Поръчителството, което не се използва в друга държава членка, се предоставя в зависимост от случая във форма съгласно приложение № 1 – за еднократно обезпечение, и съгласно приложение № 2 – за общо обезпечение.

Чл. 194. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 195. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато обезпечението е несъвместимо с правилното функциониране на съответния митнически режим или обезпечението не обезпечава по сигурен начин размера на вносното или на износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса и износа, органът, който следва да приеме обезпечението, може да откаже да приеме предоставеното обезпечение с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 195а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.
(2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.

Чл. 196. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 197. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 198. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 199. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 200. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 201. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 202. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 203. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 204. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 205. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 206. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 206а. (Нов – ДВ. бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
2. запор върху стоки в оборот;
3. възбрана върху недвижими имоти.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Мерките по ал. 1 не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 206б. (1) (Нов – ДВ. бр. 37 от 2003 г., предишен текст на чл. 206б – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на директора на териториалната дирекция, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане.
(2) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на Агенция “Митници”, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Непроизнасянето на директора на Агенция “Митници” в срока по ал. 2 се смята за потвърждение на постановлението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Решението по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на органа, който го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя. Непроизнасянето на органа по ал. 3 може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнително основание.
(6) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от директора на териториалната дирекция върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.
(8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.

Чл. 206в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 207. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 208. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 209. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 210. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 211. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 211а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211в. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211г. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211д. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211е. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211ж. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211з. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211и. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211к. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211л. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)

Чл. 211м. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.)

Чл. 212. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 212а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 213. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 214. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 215. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 216. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 216а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 217. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 218. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 219. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 219а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 220. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишен текст на чл. 220 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Актовете на директора на Агенция “Митници” подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 221. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция “Митници” при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция. За срока на спирането се дължи законна лихва.
(4) Решението, с което се отказва спиране на изпълнението, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването спира изпълнението на решение, с което се установяват задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и длъжници са гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет. След влизане в сила на решението то се изпраща в тридневен срок на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение.

Чл. 222. Разпоредбите на част седма не се прилагат за случаите, отнасящи се до отменяне или изменяне на актове, издадени от митническите органи въз основа на административнонаказателните разпоредби на този закон.

Чл. 223. Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление.

Чл. 224. Деянията, които съставляват митнически нарушения, наказанията, които се налагат за тях, както и отговорностите за тях, се определят с този закон.

Чл. 225. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления и решения на съда се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото този закон не предвижда друго.

Чл. 226. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Административнонаказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на територията на Република България, както и подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г. )
(3) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г.).
(4) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г.).

Чл. 226а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в този или в друг закон, освен в случаите по чл. 229б, ал. 1, т. 3.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат по реда на чл. 239 със стоките, подлежащи на бърза развала, със стоките, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите по ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 1 заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките.

Чл. 227. (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Чл. 228. За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 229. (1) Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките – предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите органи задържат и съхраняват под митнически надзор стоките, които са предмет или средство, или доказателство за извършено престъпление, до извършване на митническите формалности по отношение на тях съобразно действащото законодателство.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 1999 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) За иззетите от митническите органи наркотични вещества се прилагат разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г.) Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи иззетите и задържани оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) В случаите, когато стоките – предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митата и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание.
(7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение.

Чл. 229а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.07.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя в едномесечен срок от направено предложение. Наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта. Споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство може да бъде постигнато само ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 229б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.07.2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) (1) Споразумението отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя в писмена форма по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение;
2. какви да бъдат видът и размерът на наказанието;
3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките, или те се заплащат в размер не по-малко от 25 на сто от равностойността им.
(2) Споразумението съдържа:
1. датата на сключване на споразумението;
2. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на наказващия орган;
3. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
4. датата на акта, въз основа на който е образувано производството, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законовите разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на административното наказание;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 25 на сто от паричната равностойност, които представляват митническата им стойност;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. банкова сметка, по която да се заплати дължимата глоба или имуществената санкция.
(3) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното митническо нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от 80 на сто от минималния, предвиден за конкретното митническо нарушение;
3. сума в размер по-малко от 25 на сто от паричната равностойност на предмета на нарушението, както и от паричната равностойност на превозното и преносното средство, които представляват митническата им стойност.
(4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.
(5) Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за няколко нарушения, споразумение може да се сключи и само за някое от нарушенията.
(6) В случаите по ал. 5 признанието на лицето, с което е сключено споразумение по въпросите, посочени в ал. 1, не може да се използва като доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение.
(7) Със споразумението страните договарят режим на отнемане на вещи в полза на държавата съгласно ал. 1, т. 3. Когато със споразумението се извършва разпореждане с веществени доказателства или се отнемат в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, за сключването му е необходимо писмено съгласие на собственика на вещите, което става неразделна част от споразумението. В случай че собственикът не даде съгласие за разпореждане с веществени доказателства или за отнемане на вещи в полза на държавата или не може да бъде открит, наказващият орган се произнася по въпроса за веществените доказателства и за отнемането на вещите в полза на държавата с наказателно постановление, което подлежи на обжалване по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.
(8) Когато със споразумението е наложено административно наказание глоба или имуществена санкция, нарушителят приема да ги заплати в срок до 14 дни от сключване на споразумението.
(9) Споразумението влиза в сила от деня на заплащане на глобата или имуществената санкция. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(10) В случай че глобата или имуществената санкция не бъде платена в срока по ал. 8, наказващият орган обявява, че споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване или протест, и издава наказателно постановление.
(11) Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 1, като доказателство за виновността му.
(12) Издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по чл. 229а, изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
(13) Алинеи 1 – 12 се прилагат съответно за еднолични търговци и за юридически лица.

Чл. 229в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.07.2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.)

Чл. 230. За всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи.

Чл. 231. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Наказателните постановления се издават от директора на Агенция “Митници” или от определени от него длъжностни лица.

Чл. 232. (1) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила от момента на издаването му.
(2) (Предишен текст на чл. 232, изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

Чл. 232а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) При нарушение по чл. 234а, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.
(2) В случаите по ал. 1, когато в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.

Чл. 233. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За митническа контрабанда се наказва и този, който пренесе или превози стоки през външна граница на Европейския съюз без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия – от 200 до 250 на сто от продажната им цена.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) При повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2000 лв.
(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност или при износ – стойността на стоките.
(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата и в случаите, когато нарушителят е неизвестен.
(8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Превозните и преносните средства – собственост на нарушителя, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.

Чл. 234. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Който избегне или направи опит да избегне:
1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или
2. забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика,
се наказва за митническа измама.
(2) За митническа измама наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от:
1. размера на избегнатите публични държавни вземания – за нарушение по ал. 1, т. 1;
2. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато предмет на митническата измама са акцизни стоки, наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 150 до 250 на сто от:
1. размера на избегнатите публични държавни вземания – за нарушение по ал. 1, т. 1;
2. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) В случаите на митническа измама стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките, освен ако стойността на избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките.

Чл. 234а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките – предмет на нарушението.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато предмет на нарушението по ал. 1 са акцизни стоки, наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 150 до 250 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките – предмет на нарушението.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) В случаите по ал. 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 7 и 8.

Чл. 235. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Който продаде, купи или направи опит за това, даде или приеме като подарък, за пазене, за ползване, под наем или като залог стоки, за които е знаел или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че са внесени в нарушение на митническото законодателство или в нарушение на нормативноопределените ограничения и условия, се наказва с глоба – за физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв.
(2) Когато разпореждането по ал. 1 се извършва със стоки – предмет на митнически нарушения по чл. 233 и 234, тези стоки се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Наложеното наказание не освобождава лицата от заплащане на дължимите мита и други държавни вземания, събирани от митническите органи, с изключение на случаите по ал. 2.

Чл. 236. С наказанието по чл. 235, ал. 1 се наказват и лицата, които не изпълнят задълженията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 237. Стоки, които по вид и количество нямат търговски характер и за които се изисква деклариране, ако не бъдат декларирани от пътниците, преминаващи държавната граница, и бъдат открити на обичайни места при митнически преглед, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, без да се налага глоба.

Чл. 238. (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лице, което е длъжно по този закон да предостави на митническите органи стоки, документи и сведения, но не ги представи, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществената санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, до 5000 лв.

Чл. 238а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Който не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, до 2000 лв.

Чл. 238б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Който не изпълни задължение по чл. 10, ал. 6, се наказва с глоба до 1000 лв.

Чл. 238в. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) Който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) При повторно нарушение по ал. 1 превозното или преносното средство се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.

Чл. 238г. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Който не подаде или не подаде в срок данни за обобщена декларация за въвеждане или предварителна декларация за заминаване, или обобщена декларация за напускане, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) Който подаде неверни, непълни или неточни данни в обобщена декларация за въвеждане или в предварителна декларация за заминаване, или в обобщена декларация за напускане, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 238д. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Лице, което не изпълни задължение за деклариране на референтния номер на решение за обвързваща тарифна информация, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 239. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Агенция “Митници” се разпорежда чрез продажба с всички отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства, водени от митнически орган. Продажбата се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от длъжностни лица, определени от директора на Агенция “Митници” или от оправомощени от него лица.
(2) Агенция “Митници” се разпорежда и със:
1. задържаните стоки, подлежащи на бързо разваляне; подлежащи на бързо разваляне са тези стоки, чието съхраняване предвид тяхната специфика може да доведе до погиването, значителното им повреждане или до влошаване на качеството, което съществено би намалило тяхната стойност или би довело до невъзможност за употреба съобразно тяхното предназначение;
2. задържаните стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация; стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност; разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други;
3. задържаните стоки, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно.
(3) Когато стоките по ал. 1 са негодни или за задържаните стоки по ал. 2 има заключение на компетентните органи, че не отговарят на изискванията за безопасност и съответствие по отношение на живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда, същите се унищожават от митническите органи.
(4) Изоставените и отнетите в полза на държавата стоки по този закон, за които има декларация на притежателя на право върху интелектуална собственост, че са произведени без неговото съгласие или разрешение, се унищожават от митническите органи.
(5) Стоките по ал. 1, с изключение на тютюн и тютюневи изделия и алкохол и алкохолни напитки, могат да се предоставят безвъзмездно за социални нужди на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката, предметите с историческа, археологическа, нумизматична или художествена стойност – на Министерството на културата, а екземпляри от видовете по чл. 37 и 70 от Закона за биологичното разнообразие – на Министерството на околната среда и водите.
(6) Изоставените и отнетите в полза на държавата животински и растителни видове по ал. 1 могат да се предоставят безвъзмездно на държавни или общински зоологически и ботанически градини и на природонаучни музеи.
(7) Изоставените и отнетите в полза на държавата моторни превозни средства по ал. 1 могат да се предоставят на бюджетни организации за изпълнение на техните функции.
(8) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане със стоките по ал. 3 и 4.
(9) Разпореждането с изоставени и отнети акцизни стоки по този закон се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 124, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(10) При разпореждане чрез продажба несъюзните стоки се декларират за митнически режим или реекспорт от купувача.
(11) За предоставените по ал. 5 – 7 несъюзни стоки се извършват митнически формалности за допускане за свободно обращение.

Чл. 240. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Сумите, постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки, и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят в приход на централния бюджет.

Чл. 241. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Митническият контрол в пристанищата на Република България на кораб се състои в проверяване на корабните документи за превозваните стоки, на пренасяните парични средства, на корабните помещения и имущество, на багажите на пътниците, както и на вещите на екипажа и на други лица, намиращи се на кораба.
(2) За извършените проверки на кораби по ал. 1 митническите органи съставят протокол в два екземпляра, който се подписва и от капитана на кораба или от друго оторизирано лице – корабен агент, съответно от корабния мениджър, на когото се предава екземпляр от протокола.

Чл. 242. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Корабите, пристигащи от и за пристанища на Република България, могат да спират само на пристанища, в които има митнически учреждения, или в други пристанища след разрешение на митническите органи. Тези кораби се намират под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол през цялото време на престоя им.

Чл. 243. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Без разрешение на митническите органи до кораби, осъществяващи международен рейс, намиращи се под митнически надзор и контрол, не могат да се доближават или да застават други плавателни средства.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Без разрешение на митническите органи от кораби под митнически надзор не могат да се приемат или да се предават на брега или на друг кораб и обратно всякакви стоки, левове и парични средства в наличност. Тази разпоредба не се прилага за приспособления за товарене, разтоварване или предпазване на кораба от повреди.

Чл. 244. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Митническият контрол на багажите на пътниците и на екипажите на корабите се извършва на кораба или на определени от митническите органи места в района на пристанището във възможно най-кратък срок.
(2) Преди започване на митническия контрол капитанът на кораба лично или чрез друго оторизирано лице – корабен агент, съответно корабният мениджър представя на митническите органи:
1. данни чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, формуляри IMO FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, съставена в Лондон на 9 април 1965 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.) (ДВ, бр. 56 от 1999 г.);
2. товарния корабен манифест;
3. превозните документи за стоките;
4. други корабни документи, които се изискват от митническите органи за осъществяване на контрола.
(3) Митническият контрол обхваща всички помещения на плавателното средство, включително каютите на пътниците и на екипажа, и се осъществява във възможно най-кратък срок.
(4) Митническите органи могат да поставят митнически пломби или други обезпечителни знаци на отделни помещения на кораба за осигуряване на митническия контрол.
(5) След приключване на входящата контрола митническите органи вписват поставените пломби или други обезпечителни знаци в декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3). Превозните документи и другите документи по ал. 2, т. 4 се връщат на капитана на кораба или на друго оторизирано лице – корабен агент, съответно на корабния мениджър.

Чл. 245. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Извършените проверки по чл. 241 се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел регистър в митническа информационна система. В досие се съхраняват екземплярите за митническото учреждение от съставените протоколи, представените декларации, товарни корабни манифести, списъци на екипажи и на пътници.

Чл. 246. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) За разрешаване разтоварването на стоки от кораба в митническото учреждение се представя нареждане за разтоварване. Митническите органи разрешават разтоварването, като регистрират в определен за целта регистър нареждането за разтоварване и го връщат на подателя за представяне на пристанищния оператор.
(2) Разтоварването на стоки от кораба може да започне след представяне пред митническото учреждение на регистрирано от пристанищния оператор нареждане по ал. 1.
(3) След приключване на разтоварването нареждането за разтоварване се прилага към декларацията за временно складиране.

Чл. 247. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) При установяване на разтоварени по-малко или повече колети, повреди на опаковката на стоките, различия в теглото на колетите и партидите и при друга нередовност пристанищният оператор съставя акт – известие, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител.
(2) Един екземпляр от акта известие по ал. 1 се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.

Чл. 248. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) След окончателното разтоварване на кораба пристанищният оператор съставя генерален акт за действително разтоварените от кораба стоки, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител. Един екземпляр от генералния акт се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.
(2) Установените при разтоварването стоки в повече следва да се впишат в декларацията за временно складиране, ако не са предмет на митническо нарушение.
(3) Установените при разтоварването стоки в по-малко се отразяват в декларацията за временно складиране в съответствие с констатираните с генералния акт и с приложените към него акт известие действително разтоварени стоки.

Чл. 249. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Не по-късно от 24 часа преди започване на товаренето на стоки на кораб, който напуска митническата територия на Съюза, на митническото учреждение се представя нареждане за товарене. При разрешаване на товаренето на стоките нареждането се регистрира в определен за целта дневник и се заверява с подпис на митнически служител и с личен печат. Единият екземпляр от нареждането се задържа за митническото учреждение, а останалите се връщат на пристанищния оператор.

Чл. 250. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) След натоварване на кораба пристанищният оператор за всяка отделна партида стоки предава на митническото учреждение копие от подписания от капитана на кораба товарен ордер.
(2) Товарните ордери по ал. 1 се въвеждат в митническото учреждение в определен за тази цел регистър и се прилагат към нареждането за товарене.

Чл. 251. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) След приключване на митническия контрол митническите органи снемат поставените пломби или други обезпечителни знаци, заверяват втория екземпляр на декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3) и предават на капитана писмено съгласие, че корабът може да напусне пристанището.

Чл. 252. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Органите на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” разрешават да напусне кораб с издаване на свидетелство за отплаване, след като митническото учреждение разреши освобождаването на кораба от митнически контрол чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 253. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Изпълнителна агенция “Морска администрация” или пристанищният оператор, или корабният агент, съответно корабният мениджър са длъжни да превозват митническите органи до корабите за извършване на контролната дейност.

Чл. 254. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Ползвателите на цели или технологично обособени части от пристанищата са длъжни да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на митнически контрол.

Чл. 255. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Влакове, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза, спират в граничните жп гари на определени места и веднага се представят от лицензирания железопътен превозвач на митническите органи за извършване на митнически контрол.
(2) Контролът на влаковете и на превозваните с тях стоки, пътници и багажи се извършва в определеното време за престоя на влака на граничната жп гара. Митническите органи имат право да извършват проверки и на локомотивите, вагоните, багажните фургони и на пощенските вагони, както и на обслужващия персонал на влака.
(3) Редът, по който се извършва митническият контрол на общите гранични гари и/или по време на движение на пътническите влакове, се определя в сключените международни договори.
(4) Митническите органи имат право да осъществяват контрол на пътнически влакове и на превозваните с тях пътници и багажи и по време на движението на тези влакове.
(5) При изпълнение на служебните си задължения по ал. 4 митническите органи пътуват безплатно, за което се легитимират пред превозната бригада на железопътния превозвач със служебна карта, издадена от Агенция “Митници”.
(6) Времето за престоя на влаковете в граничните жп гари се определя от Национална компания “Железопътна инфраструктура” съгласувано с Централното митническо управление.

Чл. 256. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) За влаковете, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза след определеното в разписанията време, граничната жп гара съобщава на митническото учреждение на въвеждане или на напускане незабавно след получаване на известието за закъснението им, а за движещите се без разписание влакове – след получаване на известието за определеното движение на тези влакове.
(2) Влаковете, пристигнали на и напускащи митническата територия на Съюза, могат да тръгват от граничните гари, след като митническите органи са дали съгласие за това.
(3) Граничните гари във водените от тях регистри за пристигащите и напускащите влакове определят колона, в която митническите органи вписват датата, часа и минутата на освобождаването на тези влакове от митнически контрол, подписват се и поставят личния си печат.
(4) При извършване на митнически контрол на пристигналите на митническата територия на Съюза пътнически влакове по време на движението им освобождаването по ал. 3 се вписва и се заверява след започване на митническия контрол на влака.

Чл. 257. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Митническите учреждения на въвеждане или на напускане, осъществяващи надзор и контрол в граничните жп гари, водят регистър за влаковете, пристигнали на и напускащи митническата територия на Съюза.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват данните за влака, броят на включените в състава на влака вагони, превозващи стоки, празните вагони и номерата на представените за всеки влак предавателни и транзитни ведомости за предадени и приети пратки от лицензираните железопътни превозвачи.

Чл. 258. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) За всеки пристигнал на митническата територия на Съюза влак в граничната жп гара лицензираният железопътен превозвач представя на митническото учреждение на въвеждане:
1. предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани въведените на митническата територия на Съюза жп пратки и превозващите ги вагони;
2. за всяка описана във ведомостите жп пратка – копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или СМГС.
(2) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение на въвеждане в определен за тази цел регистър.

Чл. 259. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) За всеки влак, напускащ митническата територия на Съюза, лицензираният жп превозвач представя на митническото учреждение на напускане:
1. предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани изведените от митническата територия на Съюза жп пратки и превозващите ги вагони;
2. за всяка описана във ведомостите жп пратка – копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или СМГС.
(2) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение на напускане в определен за тази цел регистър.

Чл. 260. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато се установи, че поставените пломби или други обезпечителни знаци на намиращи се под митнически надзор жп вагони са с нарушена цялост или има видими следи за неразрешен достъп до стоките, лицензираният железопътен превозвач съставя констативен протокол, който се подписва и от митническия служител, участвал при съставянето му. Два екземпляра от протокола се предават на митническото учреждение.

Чл. 261. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Национална компания “Железопътна инфраструктура” е длъжна да предостави безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на контролната им дейност.

Чл. 262. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Митническите органи имат право да задържат за проверка пътнически влакове, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза, и след определеното по разписание време за тръгването им.

Чл. 263. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Митническите органи извършват митнически контрол на въздухоплавателните средства, на техните екипажи, на превозваните пътници и на техните багажи, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, когато пристигат от или заминават за несъюзно летище.
(2) Митническите органи имат право да извършат митнически контрол и всякакъв друг контрол, възложен им по силата на друго законодателство, на багажите на превозваните пътници, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, когато извършват вътресъюзни полети.

Чл. 264. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Митническите органи имат право да задържат за проверка въздухоплавателни средства и след определеното по разписанието време за излитането им.

Чл. 265. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Летищните администрации, управляващи летищата, одобрени за международен въздушен транспорт за граждански цели, са длъжни да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения, приспособления и контролни салони за извършване на митническия контрол.

Чл. 266. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Митническа проверка на стоките и на парични средства, съгласно Валутния закон се извършва чрез проверка на декларираните от пътника данни, а по преценка на митническите органи – чрез проверка на багажите и чрез личен преглед на пътника.
(2) Проверка на багажите се извършва в присъствието на пътника или на упълномощено от него лице.
(3) Личен преглед се извършва:
1. на места или в определени помещения, забранени за влизане, които са осветени и отоплени, обзаведени са със закачалки и шкафове за облеклото и вещите на лицето, на което се извършва прегледът, и са снабдени със санитарен възел за измиване преди и след провеждане на личния преглед;
2. от митнически служител от същия пол като проверяваното лице;
3. като започва с оглед на главата, обувките и частите на горното облекло; когато митническият служител има сериозни съмнения, че укриваната стока се намира в конкретна част на облеклото или в обувките, най-напред се извършва проверка на тези части на облеклото или на обувките;
4. като продължава с преглед на съблеченото бельо след проверката на главата, обувките и частите на горното облекло;
5. на някои телесни кухини и места, закрити с превръзка, само от лекар, извикан от митническото учреждение, в присъствието на митнически служител;
6. на непълнолетно лице и на лице, поставено под ограничено или пълно запрещение, може да се извърши само в присъствието на законния представител или в присъствието на лице, което го придружава.
(4) За извършения личен преглед се съставя протокол.

Чл. 267. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Митническите органи извършват контрол на международните пощенски пратки относно спазването на митническото, акцизното и валутното законодателство, както и на забраните и ограниченията. Контролът се извършва чрез използване на техники за анализ на риска.
(2) При внасяне или изнасяне на стоки, съдържащи се в международни пощенски пратки, въведените забрани или ограничения във връзка с опазване на обществения морал, обществения ред и обществената сигурност, с опазване на здравето на хората и животните, със защитата на растенията, с опазване на околната среда и на културното наследство, със защитата на национални богатства, имащи художествена, историческа или археологическа стойност, или със защитата на правата върху интелектуалната собственост се прилагат при спазване на съответното законодателство.

Чл. 268. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Пристигащите на територията на Република България международни пощенски пратки се превозват до Българския разменно-сортировъчен център с “Бордеро за предаване” CN37/CN38 под отговорността на пощенския оператор.
(2) Пратките, представени на митническите органи с бордерото по ал. 1, в зависимост от държавата на изпращане се разпределят в Българския разменно-сортировъчен център на:
1. стоки в пощенски пратки, с презумпция за съюзен статус, изпратени от държави членки;
2. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) пощенски пратки, обозначени с етикет по приложение 72-01 или приложение 72-02 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447;
3. други пратки.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) Когато пощенска пратка съдържа едновременно съюзни и несъюзни стоки, тази пратка и всички придружаващи документи трябва да са обозначени с етикета, предвиден в приложение 72-01 или приложение 72-02 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
(4) Пощенските пратки, които следва да бъдат препратени за митническо оформяне до други места, се превозват под режим транзит. Като транзитна декларация може да се използва документ “Опис 271”.
(5) За съюзните стоки, съдържащи се в пратка по ал. 3, се изисква отделно доказателство за митническия им статус. Доказателството за митническия статус може да се постави или в самата пратка, като това ясно се обозначи на външната страна на опаковката, или се изпраща отделно, като в този случай се предоставя на получаващото митническо учреждение заедно с пратката от пощенския оператор.
(6) Всички пощенски пратки могат да бъдат отваряни за проверка на съдържанието им в присъствието на митнически служител без изискване за уведомяване на получателя на пратката. За резултатите от извършената съвместна проверка се изготвя протокол от пощенските и митническите служители.

Чл. 269. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) Стоките в пощенска пратка, предназначени за трети страни, чиято стойност не надвишава левовата равностойност на 1000 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза. Съдържанието на пратката следва да бъде описано от изпращача в CN22 и/или в CN23.
(2) Стоките в пощенска пратка, за които не са изпълнени изискванията на ал. 1, се декларират по електронен път за поставяне под режим износ.
(3) Превозването на международни пощенски пратки от пощенския оператор чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз се счита за транзит.

Чл. 270. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Пощенският оператор е длъжен да предостави безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за целите на извършване на контрола.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
8. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

9. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) “Митнически органи” са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
10. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
11. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
12. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
13. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
14. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
15. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
16. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
17. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
18. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

19. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
20. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
21. (нова – ДВ, бр. 30 от 1999 г.) “Контролирана доставка” означава методите, чрез които се допуска изнасяне от, преминаване през или внасяне на територията на една или няколко страни на незаконно изпратени или предизвикващи подозрение, че са незаконно изпратени наркотични вещества и прекурсори и техните аналози или вещества, които ги заменят, със знанието и под контрола на компетентните органи на тези страни с цел да бъдат разкрити лицата, участващи в извършването на незаконен трафик.
22. (предишна т. 21 – ДВ, бр. 30 от 1999 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
23. (нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 22 – ДВ, бр. 30 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
24. (нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) “Служебна тайна” е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на митническите органи по прилагането на митническото, валутното и акцизното законодателство или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на Агенция “Митници” или би увредил друг правнозащитен интерес.
25. (нова – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) “Митнически учреждения” са:
а) Централното митническо управление;
б) (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
в) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) териториалните управления;
г) митническите бюра;
д) митническите пунктове.

26. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
27. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
28. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.)
29. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
30. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
31. (нова – ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) “Митническо разузнаване” е събиране, обработка, проверка, анализ и разпространение на информация от митническите органи за противодействие на митническите и валутните нарушения, нарушенията на акцизното законодателство и престъпленията в случаите, предвидени в чл. 194, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.
32. (нова – ДВ, бр. 45 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
33. (нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) “Тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.
34. (нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) “Продажна цена на тютюневи изделия” е цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Агенция “Митници” или определена по реда на акцизното законодателство.
35. (нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) “Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
36. (нова – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) “Тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 25 000 лв.
37. (нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) “Кораби” са плавателните съдове и плавателните съоръжения.
38. (нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) “Стойност на стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.
39. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) “Членове на едно семейство” за целите на чл. 127, параграф 1, буква “з” от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са съпрузите, роднините по права линия – без ограничение в степените, роднините по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително.
40. (нова – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) “Справедливи цени” са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата “ТЕЗЕЙ” (“THESEUS”) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).

§ 2. В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5 се правят следните изменения:
а) в ал. 4 думите “режим на временен внос” се заменят с “митнически режим с отложено плащане, с изключение на транзит”;
б) алинея 5 се отменя.
2. В § 2 от допълнителните разпоредби се създават т. 7 и 8:
“7. “Антрепозитен склад” е митнически склад, открит и управляван по реда на чл. 104 -117 от Закона за митниците.
8. “Безмитни зони” са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 166-179 от Закона за митниците.”

§ 3. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. (1) Не се дължи данък при внос на стоки, когато:
1. стоките влизат в безмитни зони, антрепозитни складове и в търговски обекти за безмитна търговия;
2. се внасят благородни метали за Българска народна банка;
3. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект еквивалентен на косвен данък;
4. се внасят безвъзмездни помощи с хуманитарна цел, предоставени на държавата или общините от чужди държави, общини, юридически и физически лица или организации;
5. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на: учебни и здравни заведения, научни, културни, просветни и социални организации; министерства, ведомства и други държавни органи; Български Червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ;
6. се внасят носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени и от мита и такси;
7. се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност, чийто внос е разрешен по установения ред;
8. не се облагат с мита и такси в рамките на разрешения безмитен внос стоките, внасяни от пътници, както и получаваните от физически лица, без еднолични търговци, международни пощенски и други пратки, с изключение на моторните превозни средства;
9. се внася ядрено гориво;
10. се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, както и резервни части за тях, включително леки автомобили, внасяни от инвалиди І група инвалидност или от лица на шест и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочени в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Освобождаването от данък върху добавената стойност при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително. По тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период от три години за употребяван и пет години за нови автомобили;
11. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването или доставки за държавни или общински болници по списък, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
(2) Не се събира данък, когато стоките са под митнически режим с отложено плащане, включено под режим на временен внос, както и при реекспорт. Начисленият данък в тези случаи се обезпечава в съответствие с размера и реда, определени със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, за обезпечаване на митните сборове.”
2. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) параграф 5в се изменя така:
“§ 5в. “Безмитни зони” са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 166 – 179 от Закона за митниците.”
б) създава се § 5г:
“§ 5г. “Антрепозитен склад” е митнически склад, открит и управляван по реда на чл. 104 – 117 от Закона за митниците.”

§ 4. В чл. 52, ал. 5 от Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.) се създава т. 4:
“4. началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато:
а) с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.”

§ 5. В чл. 17 от Закона за Държавната спестовна каса (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 21 от 1975 г., бр. 83 от 1978 г., бр. 41 от 1985 г. и бр. 59 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 и по искане на началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато:
1. с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
2. с акт на митническите органи са установени митнически нарушения;
3. е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви и други;
4. с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 6. В чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 Г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г.) след думите “юридически лица” се добавя “и еднолични търговци”.

§ 7. В чл. 34 от Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г.) т. 3 се отменя.

§ 8. В Указ № 2242 за свободни безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г. и бр. 26 от 1996 г.) навсякъде думите “свободни безмитни зони” се заменят със “свободни зони”.

§ 9. (1) Считано от 1 януари 1998 г. до влизането на този закон в сила към Главното управление “Митници” се създава извънбюджетна сметка “Финансово обезпечаване на борбата с контрабандата и наркотрафика, квалификация и стимулиране на митническите служители и развитие на инфраструктурата на граничните контролно-пропускателни пунктове”.
(2) Приходите по извънбюджетната сметка се набират от:
1. такси за допълнителни услуги, събирани от митническите органи в размери, определени от Министерския съвет. Тези такси не са митни сборове;
2. приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол;
3. предназначените за Главното управление “Митници” постъпления от глоби и отнети в полза на държавата стоки и предмети след удържане на извършените разходи, както и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени;
4. двадесет на сто от събраните глоби за валутни нарушения;
5. средствата, получени от експлоатация на сгради и съоръжения и от предоставяне на данни;
6. лихви.
(3) Средствата по извънбюджетната сметка се разходват за:
1. финансово обезпечаване на борбата с митническата контрабанда и наркотрафика;
2. покриване на разходи, свързани с предоставянето на допълнителни услуги и на материална база;
3. изграждане и поддържане на инфраструктурата на Главното управление “Митници” на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове и за други нужди, определени от министъра на финансите;
4. квалификация на митническите служители;
5. стимулиране на митническите служители и поощряване на откривателите на митнически и валутни нарушения.
(4) Превишаването на приходите над разходите при влизането на този закон в сила е преходен остатък и се използва по предназначението на сметката по чл. 14.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници”. Редът за набирането и разходването на средствата се определя в наредба на министъра на финансите.

§ 10. Наличните средства към 31 декември 1997 г. към приходно-разходната сметка за дейността на Главното управление “Митници”, създадена с Постановление № 44 на Министерския съвет от 1991 г. за намаляване на бюджетните разходи (обн., ДВ, бр. 23 от 1991 г.; попр., бр. 26 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 45 и 70 от 1991 г., бр. 40, 43, 47 и 51 от 1992 г., бр. 5, 96 и 104 от 1993 г., бр. 2, 6, 24 и 33 от 1995 г., бр. 108 от 1996 г. и бр. 61 от 1997 г.), след изпълнение на разпоредбите на § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. постъпват в приход по бюджета на Главното управление “Митници”.

§ 11. Наличните средства към 31 декември 1997 г. по Приходно-разходната сметка по чл. 102 и 103 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, утвърден с Постановление № 5 на Министерския съвет от 1975 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 49 от 1978 г., бр. 81 от 1988 г., бр. 34 от 1990 г., бр. 26 и 30 от 1991 г., бр. 15, 20, 81 и 104 от 1992 г., бр. 37, 68 и 87 от 1993 г., бр. 6, 9, 16 и 30 от 1994 г., бр. 28 и 66 от 1995 г., бр. 10, 23, 28, 30 и 62 от 1997 г.), постъпват в приход по извънбюджетната сметка по § 9.

§ 12. В Закона за митниците (обн., Изв., бр. 21 от 1960 г.; изм. и доп., ДВ., бр. 66 от 1966 г., бр. 26 от 1968, бр. 29 от 1969 г ., бр. 85 от 1972 г., бр. 84 от 1988 г. и бр. 30 от 1990 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 2 числото “2” се заменя с “5000”.
2. В чл. 56, ал. 1 думите “от 5 до 50” и в ал. 2 думите “до 100 лв. ” се заменят с “до 1 000 000 лв.”.
3. В чл. 58, ал. 3 числото “5” се заменя с “1000”.
4. В чл. 66, ал. 2 числото “30” се заменя с “2000”.

§ 13. Параграф 3, т. 1 и § 9, 10 и 11 от преходните и заключителните разпоредби на този закон влизат в сила от 1 януари 1998 г., а § 12 – три дни след обнародването на закона в “Държавен вестник”.

§ 14. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1998 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 1999 г. и отменя:
1. Закона за митниците (обн., Изв., бр. 21 от 1960 г.; изм. и доп., ДВ., бр. 66 от 1966 г., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1972 г., бр. 84 от 1988 г. и бр. 30 от 1990 г.).
2. Указ № 692 за определяне и изплащане възнаграждения на откривателите на митнишката контрабанда (Изв., бр. 2 от 1951 г.).

§ 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1998 г.) В 10-месечен срок от обнародването на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на финансите издава наредби и инструкции за изпълнение на закона и на правилника за прилагането му, както и на митническото законодателство на Европейския съюз.

§ 16. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на директора на Агенция “Митници.

§ 17. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Този закон се прилага доколкото не противоречи на митническото законодателство на Европейския съюз.
————————-
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 23 януари 1998 г. и е подпечатан с държавния печат.

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2000 Г.)
§ 54. В чл. 13, 14, чл. 183, ал. 2, чл. 186, ал. 4, чл. 231 и § 16 от преходните и заключителните разпоредби на закона думите “Главното управление на митниците” се заменят с “Агенция “Митници”, а в чл. 21, ал. 4 думите “Главното управление на митниците” се заменят с “Централното управление на митниците”. Навсякъде в закона думите “началникът на Главното управление на митниците” се заменят с “директорът на Агенция “Митници”, а думите “началниците на районните митнически управления” се заменят с “директорите на регионалните митнически дирекции”.

§ 55. Агенция “Митници” е правоприемник на Главното управление на митниците, районните митнически управления, митниците, митническите бюра и митническите пунктове към тях.

§ 56. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 63. Параграф 7, т. 1 и § 56 влизат в сила от 1 януари 2000 г., а § 7, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 януари 2001 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 37 ОТ 2003 Г.)
§ 73. При възникване на митническо задължение за стоки, поставени под режим временен внос при условията на отменения чл. 17 от Закона за чуждестранните инвестиции, размерът на задължението се определя на основата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки към момента на възникване на митническото задължение. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за митниците.

§ 74. В срок един месец от обнародването на този закон митническите служители подават декларацията по чл. 10, ал. 4.

§ 75. Разпоредбите на § 30 – 51 влизат в сила от 1 ноември 2003 г., а разпоредбата на § 67 влиза в сила от 1 юли 2003 г.

§ 76. В 6-месечен срок от обнародването на този закон Министерският съвет приема изменения в правилника за прилагане на закона.

(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)
§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 91 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. разпоредбите на чл. 1 – 46 и чл. 59 – 128, и § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;
2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква “д” и т. 4, буква “в”, § 11, т. 1, буква “б” и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 84. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
3. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 81. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. част седма “Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”;
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора “а” “Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи” с чл. 307а – 307д и част седма “Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения” с чл. 502 – 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на данъчните облекчения по § 12, т. 1, буква “д”, представляващи държавна помощ, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия.

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)
§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник” и § 2 – 10, § 12, т. 1 и 2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква “а”, т. 7, буква “е” – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква “а”, т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 44 ОТ 2009 Г.)
§ 25. Параграфи 1 – 5 и § 8 – 20 влизат в сила на 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)
§ 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви “б” и “в”, § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”, и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в сила от 1 април 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 55 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 20.07.2010 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 73 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 17.09.2010 Г.)
§ 32. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. член 15, 16, чл. 17, ал. 3, чл. 29, ал. 1 – 3, чл. 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, чл. 121, ал. 2, т. 10, чл. 130, чл. 145, ал. 1, т. 5, чл. 162, 163, 164, чл. 166, ал. 2 и 4, чл. 169 и чл. 214, ал. 5, които влизат в сила от 5 април 2012 г.;
2. член 94, ал. 1, която влиза в сила от 1 март 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)
§ 50. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
§ 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в “Държавен вестник”:
1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон;
2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.

§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
(2) С акта за назначаването на държавния служител се:
1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. определя индивидуална основна месечна заплата.
(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд “Земеделие”, произтичащи от този закон.
(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.
(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.

§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.
(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

§ 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 54 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 17.07.2012 Г.)
§ 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.;
2. параграф 80, т. 1 и т. 4, буква “б”, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
3. параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква “б”, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, § 21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква “б” и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30, § 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква “б”, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и § 69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)
§ 106. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.) навсякъде думите “Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и “министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят съответно с “Министерството на регионалното развитие” и “министъра на регионалното развитие”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 105. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г.) навсякъде думите “Министерството на регионалното развитие” и “министъра на регионалното развитие” се заменят съответно с “Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и “министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 60 ОТ 2015 Г.)
§ 41. Неприключените до влизането в сила на този закон производства по издадени решения от митническите органи, производства по отменения в глава двадесет и шеста раздел ІІІ “Постановления за принудително събиране на публични държавни вземания, издавани от митническите органи” и производства за принудително изпълнение пред публичен изпълнител в Националната агенция за приходите се довършват по досегашния ред.

§ 42. Наредбите по чл. 10, ал. 11 и чл. 239, ал. 4 се издават в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 43. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема измененията в подзаконовите нормативни актове, произтичащи от чл. 9, ал. 4 от Закона за митниците и чл. 6, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 46. Неприключените до влизането в сила на този закон досъдебни производства по чл. 194, ал. 3 и 5 от Наказателно-процесуалния кодекс се довършват от органите, пред които са висящи.

(ОБН. – ДВ, БР. 58 ОТ 2016 Г.)
§ 87. (1) Националният комитет за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР по чл. 19, ал. 3 се създава в срок до една година от влизането в сила на този закон.
(2) До създаването на Националния комитет за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР по чл. 19, ал. 3 контролът на разрешенията за достъп до процедура ТИР се осъществява по досегашния ред от комисията, включваща упълномощени представители на Агенция “Митници”, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата.

§ 88. До 1 октомври 2018 г. с влизането в експлоатация на Националната система “Уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране” съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 на Комисията от 11 април 2016 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 99/6 от 15 април 2016 г.), наричано по-нататък “Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578”, декларацията за временно складиране за целите на представяне на стоки, както и за съхраняване на стоки в съоръжения за временно складиране се подава по приложение № 3.

§ 89. До 2 октомври 2017 г. с влизането в експлоатация на Системата “Митнически решения” съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578, заявлението за управление на съоръжения за временно складиране се подава по приложение № 4, а разрешението се издава по приложение № 5.

§ 90. До 2 март 2020 г. с подобрение на новата компютризирана система за транзита съгласно Приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 директорът на Агенция “Митници” издава разрешения за:
1. използване на режим съюзен транзит за стоки, превозвани с железопътен, с въздушен или с морски транспорт, въз основа на документи на хартиен носител;
2. използване на режим съюзен транзит за стоки, превозвани с въздушен транспорт или с морски транспорт, въз основа на електронен манифест.

(ОБН. – ДВ, БР. 75 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
§ 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на:
1. параграф 13, ал. 2, т. 2, който влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването му в “Държавен вестник”;
2. параграфи 2, 8, 9, 10, 17 и 18, които влизат в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 28.09.2018 Г.)
§ 33. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. параграф 1, т. 1, § 3 и 16, които влизат в сила от 16 август 2019 г.;
2. параграф 2, който влиза в сила:
а) от 1 януари 2019 г. – по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, и
б) от 16 август 2019 г. – по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона;
3. параграф 32, който влиза в сила в 9-месечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”, с изключение на т. 1, буква “а” – относно чл. 7б, ал. 2 за устройствата за мобилно видеонаблюдение и чл. 7б, ал. 4, и т. 5 – относно чл. 95а, ал. 2, чл. 95б, т. 2 и чл. 95в, които влизат в сила в 18-месечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 07.01.2019 Г.)
§ 50. В Закона за митниците (обн., ДВ,. бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г., бр. 58, 75 и 98 от 2016 г., бр. 99 и 103 от 2017 г. и бр. 24 и 80 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
10. (В сила от 07.01.2019 г.) Навсякъде в закона думите “началниците на митници”, “началникът на митницата”, “началника на митницата”, “началникът на съответната митница”, “началника на съответната митница” и “началник на митница” се заменят съответно с “директорите на териториални дирекции”, “директорът на териториалната дирекция”, “директора на териториалната дирекция”, “директорът на съответната териториална дирекция”, “директора на съответната териториална дирекция” и “директор на териториална дирекция”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 64. Съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите. Правоотношенията със служителите се уреждат при условията и по реда на чл. 87а и чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за държавния служител, съответно чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда в рамките на определената численост на персонала на Агенция “Митници” и в съответствие с определената структура и численост на персонала на териториалните дирекции.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
1. параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква “а”, т. 5, буква “б”, подбуква “бб”, т. 9, т. 15, буква “б”, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква “а”, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
4. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква “в”, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
7. параграф 50, т. 4, букви “в” и “г”, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;
8. параграф 39, т. 3, буква “б” – относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
9. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграф 21, т. 1, буква “в”, която влиза в сила от 1 март 2019 г.;
2. параграф 4, т. 2 относно чл. 139, ал. 7, § 10 относно чл. 167, ал. 3а и § 14, т. 2 относно чл. 179, ал. 3а, 3б, 3г и 3ж, които влизат в сила от 16 август 2019 г.;
3. параграф 14, т. 1 относно чл. 179, ал. 3 по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, която влиза в сила от 16 август 2019 г.;
4. параграф 8, т. 2, буква “в”, която влиза в сила от 1 май 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 1 и § 3, 4, 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 1 юли 2020 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2023 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 26. Започналите до влизането в сила на този закон производства по реда на чл. 229а и 229б от Закона за митниците се довършват по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.

Приложение № 1 към чл. 193

(Ново – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
 

Приложение № 2 към чл. 193

(Ново – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.)
 
 

Приложение № 3 към § 88

(Ново – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Приложение № 4 към § 89

(Ново – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Приложение № 5 към § 89

(Ново – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)

Приложение № 6 към чл. 16а, ал. 13

(Ново – ДВ, бр. 18 от 2024 г.)

Директиви:
ДИРЕКТИВА 2009/132/ЕО НА СЪВЕТА от 19 октомври 2009 година за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки
ДИРЕКТИВА 2009/55/ЕО НА СЪВЕТА от 25 май 2009 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателно въвеждане на лично имущество на физически лица, което произхожда от държава-членка (кодифицирана версия)
ДИРЕКТИВА 2007/74/ЕО НА СЪВЕТА от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни
ДИРЕКТИВА 2006/79/ЕО НА СЪВЕТА от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия)
ДИРЕКТИВА 94/4/ЕО НА СЪВЕТА от 14 февруари 1994 година за изменение на Директиви 69/169/ЕИО и 77/388/ЕИО и относно увеличаване на допустимите суми за пътници от трети страни и на лимитите за освободените от данъци покупки при вътреобщностни пътувания
ДИРЕКТИВА 89/220/EИО НА КОМИСИЯТА от 7 март 1989 година за изменение на Директива 69/169/ЕИО на Съвета за хармонизиране на разпоредбите, установени със законов, подзаконов или административен акт, свързани с освобождаването от данък върху оборота и акциз на вноса при международно пътуване, за да се вземе предвид въвеждането на Комбинираната номенклатура
ДИРЕКТИВА 88/664/EИО НА СЪВЕТА от 21 декември 1988 година за изменение за девети път на Директива 69/169/ЕИО за хармонизиране на разпоредбите, въведени чрез законов, подзаконов или административен акт, свързани с освобождаването от данък върху оборота и акциз при внос на международно равнище
ДИРЕКТИВА 85/348/EИО НА СЪВЕТА от 8 юли 1985 година за изменение на Директива 69/169/EИО за хармонизиране на разпоредбите, установени със законов, подзаконов или административен акт, отнасящи се до освобождаването от данък върху оборота и акциз за внос при международно пътуване
ДИРЕКТИВА 83/182/EЕС НА СЪВЕТА от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане в Общността при временен внос на някои превозни средства от една държава-членка в друга
ДИРЕКТИВА 82/443/EИО НА СЪВЕТА от 29 юни 1982 година за изменение на Директиви 69/169/ЕИО и 77/800/ЕИО относно правилата за данъка върху оборота и акциза, приложими при международни пътувания
ДИРЕКТИВА 78/1032/EИО НА СЪВЕТА от 19 декември 1978 година за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно правилата за данъка върху оборота и акциза, приложими при международни пътувания
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (EC) 2015/2446 НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/936 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 юни 2015 година относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Съюза за вноса
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1186/2009 НА СЪВЕТА от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 515/97 НА СЪВЕТА от 13 март 1997 година относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1776/92 НА КОМИСИЯТА от 30 юни 1992 година относно съхранението на зърнени и оризови продукти в митничеките складове преди износа им
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2658/87 НА СЪВЕТА от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа
Решения:
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2023/2879 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2023 година за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза
РЕШЕНИЕ 87/415/ЕИО НА СЪВЕТА от 15 юни 1987 година за сключване на Конвенция между Европейската общност, Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейщария за общ транзитен режим
РЕШЕНИЕ 86/6/ЕИО НА СЪВЕТА от 20 януари 1986 година за приемане от името на Общността на препоръката на Съвета за митническо сътрудничество от 16 юни 1982 година относно изготвянето на стокови декларации посредством компютър или други автоматични принтери