Чл. 1. (1) Този закон урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки.
(2) Разпоредбите на закона се прилагат за лечебните растения по списък съгласно приложението, независимо от собствеността им.

Чл. 2. Разпоредбите на закона не се прилагат за:

1. използването на билките за лечебни и профилактични цели;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) дейността на лицата, които използват със или без преработване билките за производство на лекарствени продукти, храни и козметика, с изключение на отчитането на изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2021 г.) Проучването, разработването, добивът и използването на лечебните растения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се възлагат на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.

Чл. 4. Лечебните растения са природен ресурс, за ползването на който се заплащат такси по реда на този закон.

Чл. 5. (1) Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фон със сегашна или бъдеща ценност.
(2) Опазването на лечебните растения е система от мерки и дейности, целящи запазването на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси.
(3) Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете.
(4) Увреждането на лечебните растения е такова изменение на популациите им, при което се влошават биологичните им показатели или се затруднява естественото им възстановяване.
(5) Унищожаването е такова увреждане, което води до загиване на популацията.

Чл. 6. Опазването на лечебните растения е насочено към биологичните им ресурси в естествената им среда, включително към генетичните ресурси, отделните екземпляри растения, популациите на видовете и екосистемите, включващи популациите.

Чл. 7. (1) Собствениците на земи, гори, води или водни обекти, в които има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за опазване на лечебните растения, предвидени от съответните планове, програми и проекти по чл. 50, т. 2, 3 и 4.

(2) При увреждане на местообитанията или популациите на лечебните растения, които се ползват като източник на билки, собственикът е длъжен да предприеме необходимите мерки за възстановяване условията на средата, съответно за възстановяване на популацията.
(3) В случаите по ал. 2, както и когато плановете, програмите и проектите не съдържат необходимите предвиждания за опазване на лечебните растения или когато условията на средата са се променили съществено, собственикът депозира писмено искане пред съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на мерките.
(4) Искането по ал. 3 е основание за издаване на предписание от инспекцията относно:
1. възстановяването на светлинния, топлинния или водния режим на местообитанието;
2. осъществяването на определен вид обработка и подхранване на почвата, напояване, подсяване или мерки за ограничаване разпространението на нежелани растителни видове;
3. определяне на режим за ползване на находището.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Когато обектът или дейността – предмет на концесията, са различни от обекта по чл. 3, концесионерът има задълженията по чл. 7, ал. 1 и 2, когато в концесионния договор е включено правото му на ползване на лечебни растения, или задълженията по чл. 7, ал. 1, когато лечебните растения са изключени от правото на ползване.

Чл. 9. Забранява се ползването на лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие, както и в нарушение на наредбата по чл. 27.

Чл. 10. (1) Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяването на такава тенденция.
(2) Специалният режим се определя ежегодно до 10 февруари със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Специалният режим обхваща:
1. забрана за събиране на билки за определен период от естествените находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища;
2. определяне на годишно допустимо за събиране количество билки по райони или находища;
3. разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания.
(4) Определените в заповедта по ал. 2 количества билки се разпределят от регионалните инспекции по околната среда и водите между билкозаготвителите от района на инспекцията.
(5) Разпределянето по ал. 4 се извършва със заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите за условията и реда за разпределение на количествата билки, която се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 11. (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Събирането на генетичен материал от естествени находища на лечебни растения под специален режим с цел култивиране се разрешава със заповед на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се събирането, изкупуването, първичната обработка и търговията с билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване в нарушение на заповедите по чл. 10, ал. 2 и 5.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Билките, събрани от лечебни растения под специален режим, се придружават до лицата, които ги използват със или без преработване за производство на лекарствени продукти, храни и козметика със следните документи:
1. заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, когато билките са събрани от естествените им находища;
2. удостоверение, издадено от общината, когато билките са събрани от култивирани лечебни растения;
3. позволителното за ползване на билки по чл. 21, ал. 2.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Видовете растения, обявени за защитени съгласно приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие и обхванати в списъка по приложението към чл. 1, ал. 2 на този закон, се опазват съобразно разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За находища на лечебни растения, намиращи се в защитени територии, се прилагат режимите и нормите, установени със Закона за защитените територии, заповедите за обявяване и плановете за управление на защитените територии, а по отношение на опазването и ползването – разпоредбите на този закон.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За опазване на лечебните растения в горските територии се определят превантивни и текущи мерки въз основа на дългосрочни и краткосрочни предвиждания.
(2) Мерките по ал. 1 включват поддържане на почвите, светлинния, топлинния и водния режим в местообитанията на лечебните растения, както и дейности и режими за осигуряване на добро жизнено състояние и възстановяване на популациите и ресурсите от лечебни растения.
(3) За приоритетни типове природни местообитания и видове лечебни растения, включително редки или изчезващи, за отделни райони или находища се разработват и прилагат съответни биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства за опазване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се пашата на селскостопански животни в горските територии, когато тази дейност противоречи на предвижданията за опазване на определени видове лечебни растения.

Чл. 17. (1) За опазване на лечебните растения в земеделските земи:
1. на собствениците и ползвателите на земеделски земи се предоставя наличната информация за лечебните растения на територията на общината, за пригодността на земята за отглеждането им, както и информация за задълженията и препоръките относно земеползването, включително използване на екологосъобразни технологии за отглеждане, свързани с лечебните растения във всяка община;
2. при промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди в докладите за оценка на въздействието върху околната среда или в становището на регионалната инспекция по околната среда и водите, когато не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, се посочва въздействието на обекта или дейността върху състоянието и развитието на лечебните растения.
(2) За лечебните растения в земеделските земи се спазват изискванията по чл. 16, ал. 1, 2, 3 и 4.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) За опазване на лечебните растения в строителните граници на населените места устройствените планове включват изисквания за осигуряване опазването на лечебните растения от увреждане и унищожаване.

Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)

Чл. 20. (1) Ползването на лечебните растения е ползването на техните ресурси и включва:
1. събирането на билки от диворастящи и култивирани лечебни растения;
2. придобиването на билки за първична обработка или преработка;
3. събирането на генетичен материал от диворастящи лечебни растения за култивиране, за опазване при условия извън естествената среда на лечебните растения или за възстановяване на други места в природата.
(2) Получаването на генетичен материал от култивираните лечебни растения се урежда от Закона за посевния и посадъчния материал и от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Чл. 21. (1) Събирането на билки от естествените находища на лечебни растения се извършва съобразно изискванията на този закон, както и съобразно предвижданията на съответните планове, програми и проекти по раздел II на глава четвърта.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Ползването на лечебните растения по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 3, представляващо стопанска дейност, се извършва въз основа на позволително.
(3) Позволително по ал. 2 не се изисква при събиране на билки за лични нужди от земи, гори и водни обекти – държавна и общинска собственост.
(4) Позволително не се изисква и когато лечебните растения са култивирани от собственици или ползватели на земи, гори или водни обекти, освен когато са култивирани от общината.
(5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволителното задължително придружава събраните билки до и в билкозаготвителния пункт и складовете към него.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволително за ползване на лечебните растения се издава от:
1. директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство в определения им териториален обхват – когато ползването е от горски територии – държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление въз основа на договор – след заплащане на такса в държавното горско стопанство или в държавното ловно стопанство;
2. кмета на общината, когато ползването е от:
а) земеделски земи от поземления фонд и такива, включени в строителните граници на населените места – общинска собственост, след заплащане на такса в общината;
б) територии в строителните граници на населените места – общинска собственост, независимо от предназначението им, след заплащане на такса в общината;
в) земеделски земи от поземления фонд – частна собственост; позволително се издава на собственика/арендатора или упълномощено от него лице, без заплащане на такса с възможност за преотстъпването му на трети лица – възмездно или безвъзмездно, при свободно договаряне;
3. областния управител, когато ползването е от земеделски земи – държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд, след заплащане на такса в областната администрация;
4. директора на дирекцията на националния парк, когато ползването е от териториите и акваториите на националните паркове, след заплащане на такса в съответната дирекция;
5. лице с висше лесовъдско образование, оправомощено от кмета на съответната община и регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии – общинска собственост, след заплащане на такса в общината, както и за такива, предоставени на общината за управление въз основа на договор;
6. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горски територии, за което горско сдружение е сключило договор;
7. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии извън посочените в т. 1 и 5, за които собственикът има сключен договор за конкретния имот.

Чл. 23. (1) За събиране на билки и генетичен материал от диворастящи и култивирани от общината лечебни растения лицата заплащат такси за ползване.
(2) Заплатените такси не се връщат, когато ползването не е осъществено или е прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване, и е по вина на ползвателя.
(3) Заплатените такси се връщат, когато ползването не е осъществено или е прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване, и е по вина на органите, определени по чл. 22, и в случаите на непреодолима сила по смисъла на Търговския закон.

Чл. 24. (1) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – държавна собственост, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – общинска собственост, се определят от съответните общински съвети в размер не по-голям от размера на таксите по ал. 1.

Чл. 25. (1) Таксите по чл. 23, ал. 1 постъпват във:
1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) полза на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, когато ползването е от находища, намиращи се в горски територии – държавна собственост, както и в такива, предоставени им за управление въз основа на договор;
2. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, когато ползването е от находища на територията на националните паркове;
3. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) бюджета на съответната община, когато ползването е от находища, намиращи се в горски територии – общинска собственост, в земи, води и водни обекти в поземления фонд или в населените места – общинска собственост;
4. държавния бюджет, когато ползването е от находища, намиращи се в земеделски земи, води и водни обекти – държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд.
(2) Таксите по чл. 23, ал. 1 се изразходват за:
1. плановите документи по чл. 50;
2. дейности по поддържането и възстановяването на лечебни растения и техните находища;
3. научни изследвания и наблюдение на лечебните растения;
4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2002 г.) изграждане и поддържане на специализираните карта, регистър и информационна система за лечебните растения;
5. култивиране и преработка на лечебните растения;
6. обучение, издаване на образователни материали, провеждане на конференции по лечебни растения;
7. други дейности, свързани с управлението и контрола по този закон.

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволителното за ползване се издава на билкозаготвител – юридическо лице, или на физическо лице, което събира билки за продажба или генетичен материал от лечебни растения, и определя:
1. вида на ползването;
2. разрешеното количество билки или генетичен материал по видове морфологични части;
3. района или конкретното находище;
4. начина на ползване;
5. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) срока на ползване;
6. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) други условия, свързани с опазване на находището;
7. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) лицата, извършващи ползването, ако те са различни от титуляря на позволителното.
(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато позволителното е издадено на билкозаготвител – юридическо лице, в него поименно се записват физическите лица, с които той организира събирането; броят на тези лица не може да бъде по-голям от 20 души.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Позволителното се издава преди осъществяване на ползването.

Чл. 27. Начинът на ползване се определя с наредба за правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 28. Забранява се издаването на позволителни за ползване в нарушение на предвижданията на съответните планове, програми и проекти и на специалния режим по чл. 10, ал. 1.

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се на физически лица и на юридически лица да продават, изкупуват и превозват билки или генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл. 22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл. 46, т. 3.

Чл. 28б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Забранява се ползването на лечебни растения в нарушение на определените в позволителното по чл. 26, ал. 1 вид, количество, район, начин на ползване и други условия.

Чл. 29. (1) Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове.
(2) Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки.
(3) Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, се определят с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Първичната обработка на билките включва тяхното замразяване, изсушаване, оситняване, почистване, балиране и/или опаковане.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е замразяване или изсушаване на билките.

Чл. 31. (1) Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка.
(2) Билкозаготвителят е длъжен:
1. да уведоми съответната регионална инспекция по околната среда и водите за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях;
2. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) да изкупува само билки, за които е издадено позволително от органите и лицата по чл. 22 или удостоверение за култивиране;
3. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) да съхранява позволителните и/или удостоверенията по т. 2 в срок до 31 март на следващата календарна година;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в регионалната инспекция по околната среда и водите;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) да осигурява достъп на контролните органи по този закон за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация;
6. (предишна т. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) до 20 януари да представя в съответната регионална инспекция по околната среда и водите обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки и техния произход по позволително, както и за складовите наличности.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Предоставянето на информация по ал. 2, т. 1 и 6 може да се извърши на хартиен носител или по електронен път.

Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Книгата по чл. 31, ал. 2, т. 4 се води за всеки билкозаготвителен пункт и склад за билки и се идентифицира с пореден номер, адрес на билкозаготвителния пункт и данни за билкозаготвителя – име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес, когато той е физическо лице, или наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен номер, когато е юридическо лице.
(2) Приключените книги се съхраняват една година от лицата по чл. 31 и 32.
(3) При прекратяване дейността на пункта или склада за билки лицата по чл. 31 и 32 са длъжни в срок до 7 дни писмено да уведомят съответната регионална инспекция по околната среда и водите, да предоставят обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните до момента на прекратяване на дейността билки и да съхраняват книгата по чл. 31, ал. 2, т. 4 за срок от една година.

Чл. 32. (1) Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид.
(2) Лицата по ал. 1, както и тези, които съхраняват билки в складове за билки, са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Билковите аптеки и търговците от фармацевтичната, парфюмерийната, козметичната и хранителната промишленост, които са изкупили билки при осъществяване на дейността си, са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 6 и чл. 31а.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от позволително за ползване на билки, издадено по реда на чл. 21, ал. 2, и/или удостоверение за култивиране по чл. 46, т. 3.

Чл. 34. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Лицата, които кандидатстват за позволително, подават до органите или лицата по чл. 22 заявление, което съдържа:
1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица;
2. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен номер на юридическото лице и данните по т. 1 на лицето, което го представлява – за билкозаготвител – юридическо лице, както и имената, номер на документа за самоличност и постоянен адрес на лицата, които ще се впишат в позволителното, когато ползването е по реда на чл. 26, ал. 2;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) вида и количеството на ползването;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) района на събирането.

Чл. 35. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органите или лицата по чл. 22 издават позволителното в еднодневен срок от постъпването на заявлението, освен когато за определянето на разрешеното количество се изискват допълнителни справки, но не по-късно от 5 дни от постъпването на заявлението.

Чл. 36. Позволителните за ползване се издават по реда на постъпването на заявленията.

Чл. 37. (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За определяне на количеството органите или лицата по чл. 22 отчитат предвижданията на плановите документи по този закон, включително на документите в проектна фаза.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато документите по ал. 1 не са влезли в сила или проектите не са разработени, размерът на разрешеното количество се определя от органите или лицата по чл. 22.

Чл. 38. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органът или лицето по чл. 22 отказва издаването на позволително при изчерпване на количествата лечебни растения, определени от плановите документи, като се мотивира писмено в срока по чл. 35.

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Издаденото по реда на предходните членове позволително, както и отказът по чл. 38, могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 40. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Изменение на позволителното може да се извършва само от органа или лицето, който го е издал, когато титулярят изрази желание да бъдат променени видът, количеството или районът на събиране.

Чл. 41. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органът или лицето по чл. 22 отнема позволителното за ползване, когато от дейността на титуляря на позволителното за ползване или на записаните в него по чл. 26, ал. 2 лица е настъпило увреждане или унищожаване на находищата на лечебни растения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)

Чл. 42. (1) Управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения се осъществява от:
1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните;
2. областните управители;
3. кметовете на общините;
4. директорите на дирекциите на националните паркове;
5. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;
6. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) директорите на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства.
(2) Управлението на дейностите по култивиране на лечебните растения се осъществява от:
1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните;
2. кметовете на общините.

Чл. 43. (1) Министърът на околната среда и водите ръководи и координира разработването и провеждането на държавната политика по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително интегрирането и в секторните политики.
(2) За осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът на околната среда и водите според своите правомощия:
1. ръководи разработването на Националната стратегия за лечебните растения и я внася за приемане от Министерския съвет;
2. координира контролните функции на органите на изпълнителната власт по отношение на лечебните растения;
3. организира системата за наблюдение и оценка на диворастящите лечебни растения по отношение на състоянието и ползването им;
4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2002 г.) организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на данни за лечебните растения съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създава, и поддържа специализирани карта, регистър и информационна система за тях;
5. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) съвместно с министъра на земеделието и храните предлага за одобряване от Министерския съвет тарифи за такси за ползване на диворастящи лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – държавна собственост;
6. определя лечебните растения под специален режим на опазване и ползване;
7. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) утвърждава коефициенти за превръщане на количествата билки от свежо в сухо тегло след съгласуване с научни и браншови организации.
(3) За подпомагане дейността на министъра на околната среда и водите се създава Консултативно-експертен съвет за лечебните растения.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Консултативно-експертният съвет изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на лечебните растения и включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по горите, Българската академия на науките, неправителствени организации, Националното сдружение на общините, браншови и научни организации и др.
(5) Министърът на околната среда и водите издава правилник за устройството и дейността на Консултативно-експертния съвет за лечебните растения.

Чл. 44. (1) (изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните ръководи култивирането, селекцията и растителната защита на лечебните растения, както и устойчивото им ползване на територията на поземления фонд.
(2) За осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът:
1. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.)
2. ръководи и координира дейностите, свързани с култивиране на лечебните растения, като организира:
а) селекция, интродукция, сортоподдържане и сортоизпитване;
б) производство и контрол на посевен и посадъчен материал;
в) разработване на екологосъобразни технологии за култивиране;
г) поддържане на колекции и семенни банки в условия извън естествената им среда;
3. стимулира дейности, свързани с култивираното отглеждане на лечебните растения;
4. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) разрешава вноса и износа на посевен и посадъчен материал от лечебни растения съгласно изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал;

5. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти – държавна собственост.

Чл. 45. (1) Областният управител осигурява съответствие между националната стратегия и общинските програми за опазване на околната среда по отношение на лечебните растения.
(2) За целта по ал. 1 областният управител:
1. координира разработването на общинските програми по ал. 1;
2. отговаря за опазването на диворастящите лечебни растения в земите от поземления фонд – държавна собственост, и издава позволителни за ползването на лечебните растения.

Чл. 46. Кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината във връзка с ползването, опазването и култивирането на лечебните растения, като:
1. организира изпълнението на дейностите по отношение на лечебните растения, включени в общинската програма за опазване на околната среда;
2. издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи, води и водни обекти – общинска собственост;
3. издава удостоверения за билките от култивираните лечебни растения;
4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2002 г.) предоставя на министъра на околната среда и водите информация за нуждите на наблюдението и оценката на лечебните растения и на създаването и поддържането на специализираните карта и регистър за тях.

Чл. 47. Директорът на дирекцията на националния парк:
1. организира охраната на лечебните растения на територията на парка и контролира ползването и възпроизводството им;
2. издава позволителни за ползване на лечебни растения на територията на парка;
3. предоставя на министъра на околната среда и водите информация по чл. 46, т. 4.

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите:
1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) контролира ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) предвижда и организира дейности по опазването и охраната на лечебните растения в горските територии;
3. предоставя на министъра на околната среда и водите информация по чл. 46, т. 4;
4. (нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в горските територии – държавна собственост.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Директорът на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство:
1. предвижда и организира дейности по опазване и защита на лечебните растения в горските територии – държавна собственост, както и в териториите, предоставени им за управление въз основа на договор;
2. издава позволителни за ползване на лечебни растения от горските територии – държавна собственост, както и от териториите, предоставени им за управление въз основа на договор.

Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Органите по чл. 42 могат да възлагат правомощията си, свързани с издаването на позволителните по този закон, на оправомощени от тях длъжностни лица.

Чл. 50. За опазване и устойчиво ползване на лечебните растения се разработват:
1. Национална стратегия за лечебните растения – от министъра на околната среда и водите;
2. раздел “Лечебни растения” към плановете за управление съгласно Закона за защитените територии – по задание от министъра на околната среда и водите;
3. раздел “Лечебни растения” към общинската програма за опазване на околната среда – от кмета на съответната община;
4. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) раздел “Лечебни растения” към горскостопанските планове и програми съгласно Закона за горите.

Чл. 51. Националната стратегия за лечебните растения съдържа:
1. характеристика и анализ на:
а) състоянието на лечебните растения в страната по отношение на разпространение, генетичен фонд, ресурси, условия в местообитанията, опазване на екосистемите и естествените местообитания, степен на използване, възобновяване;
б) факторите, оказващи влияние на екосистемите, популациите, генетичния фонд, ресурсите на лечебните растения;
в) ресурсите от лечебни растения с информация относно тяхната сегашна или бъдеща ценност;
2. прогноза за:
а) количествените и качествените характеристики на лечебните растения и на ресурсите им;
б) ползването на лечебните растения;
3. стратегически решения относно:
а) направленията за постигане на устойчиво развитие на лечебните растения;
б) целите и показателите за достигане по отношение на ресурсите и разнообразието, задачите и дейностите по етапи и приоритет, начините за постигане на поставените цели, в т. ч. за въздействие върху неблагоприятните фактори в естествената среда на лечебните растения;
в) финансови и други ресурси за постигане на целите по т. 3, буква “б”.

Чл. 52. Националната стратегия формулира изисквания към политиката, плановете и програмите на стопански сектори или дейности, за да се осигури опазването на естествените местообитания, биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси в естествената им среда.

Чл. 53. Националната стратегия се разработва за срок 20 години и се актуализира на всеки 5 години.

Чл. 54. Националната стратегия се приема от Министерския съвет с решение.

Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55 – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Раздел “Лечебни растения” по чл. 50, т. 2, 3 и 4 съдържа:
1. описание на местоположението на естествените находища на лечебните растения, условията в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите;
2. анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите;
3. приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове;
4. избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях;
5. предложения за разработване на местни нормативни актове за начините на земеползване съобразно изискванията на нормативните актове и плановите документи от по-висока степен.
(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) В разработката по ал. 1 с предимство се включват разпространените в района видове лечебни растения – обект на стопанско ползване, както и лечебни растения под специален режим на опазване и ползване или представляващи интерес по причини от природозащитен или научен характер.

Чл. 56. (1) За диворастящите лечебни растения се организира и прилага система за дългосрочно наблюдение и оценка на състоянието на техните популации и ресурси и върху ползването им с цел своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне ефективността на мерките за опазване на лечебните растения.
(2) Наблюдението и оценката по ал. 1 се организират от Министерството на околната среда и водите и представляват неразделна част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ).
(3) Държавните и местните органи, съобразно правомощията си и функциите на съответните администрации, са длъжни да предоставят данни на Министерството на околната среда и водите за целта на наблюдението и оценката по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Министърът на околната среда и водите утвърждава:
1. методика за оценка на ресурсите от лечебни растения;
2. методика за извършване на дългосрочна оценка и наблюдение на естествени популации от лечебни растения.

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2002 г.) (1) Специализираните карта и регистър на лечебните растения осигуряват данни за местоположение, граници, размери, собственост на находищата, състояние на лечебните растения, количествени запаси и степен на ползване на ресурсите им.
(2) Картата и регистърът по ал. 1 са публични и се водят за осигуряване на опазването и устойчивото ползване на лечебните растения.
(3) При създаването и поддържането на специализираните карта и регистър се използват данни от раздел “Лечебни растения” към плановете, програмите и проектите по чл. 50, т. 2, 3 и 4, както и от наблюдението и оценката по чл. 56.

(4) Регионалните инспекции по околната среда и водите и дирекциите на националните паркове създават и поддържат за контролираната от тях територия специализирани карта и регистър на лечебните растения, данните от които се обобщават и систематизират от Министерството на околната среда и водите.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Съдържанието на специализираните карта и регистър на лечебните растения и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) Лицата ползват данни от специализираните карта и регистър на лечебните растения срещу заплащане на такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(7) Условията и редът за предоставяне на специализираните данни от картата и регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 58. Министърът на околната среда и водите контролира:
1. провеждането на държавната политика за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения;
2. състоянието на генетичния фонд на лечебните растения на територията на страната и устойчивото им ползване;
3. въвеждането в природата на чужди видове лечебни растения.

Чл. 59. Регионалните инспекции по околната среда и водите контролират:
1. изпълнението на предвижданията на плановите документи по чл. 50;
2. спазването на специалния режим по чл. 10, ал. 1;
3. дейността на билкозаготвителите в билкозаготвителните пунктове и складовете за билки;
4. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) вида и количествата на билките за преработване и търговия;
5. опазването на находищата и ползването на лечебните растения;
6. лицата, които събират билки или генетичен материал, по отношение на вида и количеството, както и начините и средствата за събиране;
7. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) издадените позволителни от органите и лицата по чл. 22.

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните контролира посевния и посадъчния материал от лечебни растения.

Чл. 61. Областният управител контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти в поземления фонд – държавна собственост.

Чл. 62. Кметът на общината контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти – общинска собственост, в поземления фонд и в населените места.

Чл. 63. Директорът на дирекция на национален парк контролира:
1. изпълнението на плановете за управление, отнасящи се до лечебните растения;
2. ползването на лечебните растения на територията на националния парк.

Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Регионалната дирекция по горите организира контрола върху ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии в обхвата на нейното действие.

Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За неуредените случаи при осъществяване на контролните правомощия по този закон се прилагат разпоредбите на глава девета от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 64б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици върху лечебните растения и техните находища органите по чл. 64г или оправомощени от тях длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки.

Чл. 64в. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Принудителни административни мерки се прилагат в случаите на възникване на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на естествените находища или биологичното разнообразие на лечебни растения вследствие на:
1. нарушения по този закон;
2. природни бедствия;
3. аварии и други непредвидени обстоятелства, предизвикани от човешка дейност.

Чл. 64г. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица:
1. спират с мотивирана заповед дейности по ползването на лечебни растения в техните естествени находища, извършвани в нарушение на този закон;
2. издават задължителни предписания за мерки за опазване, поддържане и възстановяване на естествените находища на лечебни растения, както и за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения и вредните последици от тях с определяне на срокове и отговорници за изпълнението им.
(2) Директорите на дирекции на национални паркове съобразно териториалната си компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица:
1. прилагат принудителните административни мерки по ал. 1;
2. ограничават или забраняват достъп до естествени находища на лечебни растения за определен период.
(3) Директорите на държавни горски стопанства, директорите на държавни ловни стопанства и кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица съобразно териториалната си компетентност прилагат принудителните административни мерки по ал. 2, т. 2, като уведомяват за това съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

Чл. 64д. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) (1) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва с мотивирана заповед, в която се посочват основанието за прилагане, видът и начинът на прилагане на съответната принудителна административна мярка.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението и.

Чл. 65. (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 не прилага мерките за опазване на лечебните растения, когато това се изисква от съответните планове, програми и проекти, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 300 до 3000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което не изпълнява предписанията на регионалната инспекция по околната среда и водите за опазване на лечебните растения.

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на разпоредбата на чл. 12 събира, изкупува, извършва първична обработка и търговия с билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване и в нарушение на заповедите по чл. 10, ал. 2 или 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 500 до 3000 лв.

Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)

Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)

Чл. 70. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на разпоредбите по чл. 16, ал. 4 извършва паша извън районите или местата, определени от горскостопанските планове и програми, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. Същото наказание се налага и за пашата в земеделските земи съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2.

Чл. 71. (1) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Длъжностно лице, което издаде позволително за ползване в нарушение на правилата и изискванията, определени с наредбата по чл. 27, се наказва с глоба от 100 до 3000 лв.
(2) (Отм., предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Длъжностно лице, което издаде позволително в нарушение на чл. 28, като не спазва предвижданията на съответните планове, програми и проекти, както и разпоредбите на заповедта за специалния режим на опазване и ползване по чл. 10, ал. 2 и на заповедта на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, се наказва с глоба от 200 до 5000 лв.

Чл. 72. (1) (Предишен текст на чл. 72, изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на чл. 21, ал. 2 и ал. 5 ползва лечебни растения за стопанска дейност без позволително, се наказва с глоба от 20 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 300 до 5000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на чл. 28б ползва лечебни растения с редовно издадено позволително, но извън указаните в него вид на ползване, разрешено количество, район или конкретно находище, начин на ползване и срок, както и при неизпълнение на поставените в позволителното други условия, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 73. Който ползва лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, до намаляване на техните ресурси, до затруднено възобновяване на популациите им или до намаляване на тяхното биологично разнообразие или в нарушение на разпоредбите на наредбата по чл. 27, се наказва с глоба до 3000 лв., съответно с имуществена санкция до 5000 лв.

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на чл. 28а продава, изкупува и/или превозва билки или генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл. 22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл. 46, т. 3, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 3000 лв.

Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който наруши изискванията на наредбата по чл. 29, ал. 3, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 5000 лв.

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Който в нарушение на чл. 31, ал. 2 не уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите за организираните от него билкозаготвителни пунктове, изкупува билки, за които не е издадено позволително или удостоверение за култивиране, не съхранява позволителните или удостоверенията в посочения срок, не води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки и за техния произход, не осигурява достъп на контролните органи до наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки, не предоставя обобщена информация на инспекцията за изкупените и наличните количества билки, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 2500 лв.

Чл. 75. Лицата, които в нарушение на чл. 32 не предоставят обобщена информация пред регионалната инспекция по околната среда и водите за изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки, се наказват с имуществена санкция до 5000 лв.

Чл. 76. Длъжностно лице, предоставило на трети лица информация, събрана по реда на чл. 74, представляваща търговска или фирмена тайна, се наказва с глоба до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2007 г.) (1) Вещите, включително събраните лечебни растения – предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.
(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 76б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) Когато лицата по чл. 31 и 32 не представят или не притежават документите съгласно изискванията на чл. 33, им се налага глоба от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция от 200 до 2500 лв.

Чл. 76в. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 64г физическите лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 300 до 4000 лв.

Чл. 76г. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) За други нарушения на този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 77. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 42, ал. 1, съобразно техните правомощия.
(2) Наказателните постановления се издават от лицата по чл. 42, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 78. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изменението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Лечебни растения” са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки.
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.) “Билки” са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели.
3. “Естествено находище” е местообитание заедно с популация от диворастящи лечебни растения.
4. “Естествено местообитание” е пространствено ограничена територия, включваща всички компоненти на неживата и живата природа, които със своите параметри определят условията за съществуване на природните популации.
5. “Условия на средата” са всички фактори на неживата и живата природа, характеризиращи местообитанието.
6. “Популация” е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят помежду си генетичен материал.
7. “Устойчиво ползване” е ползването на лечебните растения в количества, по начини и със средства, които не водят до трайно намаляване на генетичния им или ресурсния потенциал и позволяват дългосрочното задоволяване на нуждите на сегашните и бъдещите поколения.
8. “Генетичен фонд” е съвкупността от наследствените качества на организмите.
9. “Генетичен материал” е материал от растителен произход, съдържащ функционални единици на наследственост.
10. “Ресурси от лечебни растения” е съвкупността от лечебни растения, разгледани като природен продукт, използван от хората за задоволяване на сегашни или потенциални техни нужди.
11. “Режим на ползване на находището” е система от мерки, включваща периоди на експлоатация и покой за възстановяване на ресурсите от лечебни растения.
12. “Биологично разнообразие” е многообразието от живите организми от всички типове екосистеми, както и екологичните комплекси, към които те принадлежат, в това число разнообразието в рамките на вида, между видовете и между екосистемите.
13. “Култивирани лечебни растения” са такива видове, които се отглеждат при контролирани от човека условия.
14. “Приоритетни видове” са такива лечебни растения, които поради своята биологична или ресурсна ценност се нуждаят от специални мерки за опазване или които са определени като такива по силата на международни споразумения, по които Република България е страна.
15. “Приоритетни типове природни местообитания” са местообитанията на приоритетни видове лечебни растения или които са определени като такива по силата на международни споразумения, по които Република България е страна.
16. “Морфологични части” са коренът, коренището, луковицата, грудката, стръкът, листът и цветът на растението.
17. “Начин на ползване” са указания относно начина на събиране на билките (изкопаване, откъсване, изрязване, обелване), използваните инструменти и необходимите изисквания за възстановяване на находището.
18. “Билки за лични нужди” са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва:
а) корени, коренища, луковици или грудки – до 1 кг;
б) стръкове – до 2 кг;
в) листа – до 1 кг;
г) кори – до 0,5 кг;
д) цветове – до 0,5 кг;
е) семена – до 0,1 кг;
ж) плодове – до 10 кг;
з) пъпки – до 0,5 кг;
и) талус – до 1 кг.

§ 2. Националната стратегия за опазване на лечебните растения се разработва в 3-годишен срок от влизането в сила на закона.

§ 3. (1) Раздел “Лечебни растения” към документите по чл. 50, т. 2, 3 и 4 се разработва в срок 3 години от влизането в сила на закона.
(2) До разработването на раздела по ал. 1 в срок една година от влизането в сила на закона съответните органи извършват приблизителна оценка на ресурсите и на възможностите за ползване въз основа на теренни изследвания.
(3) Изследванията и оценката по ал. 1 се оформят в предварителен проект на раздела по ал. 1, който се съгласува със съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

§ 4. До разработването на раздела по § 3 позволителните по този закон се издават, като се отчита информацията на предварителния проект по § 3, ал. 3.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2002 г.) Специализираните карта и регистър на лечебните растения се организират в срок 5 години от влизането в сила на закона.

§ 6. Регистрирането на съществуващите изкупвателни пунктове в съответната регионална инспекция по околната среда и водите се извършва в срок до 2 месеца от влизането в сила на закона.

§ 7. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г. и бр. 26 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 63:
а) в ал. 1 думите “кори” и “билки” се заличават, а след думите “семена” и “горски плодове” се добавя “с изключение на такива от лечебни растения”;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Ползването на лечебните растения се урежда от отделен закон.”;
в) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
2. В чл. 64 думите “борина и кори” се заменят с “и борина”.
3. В чл. 65, ал. 1 думата “билки” се заличава, а след думите “горски плодове” се добавя “с изключение на такива от лечебни растения”.
4. В чл. 93, т. 2 след думата “услуги” се добавя “включително такси за ползване на диворастящи лечебни растения от държавния горски фонд”.
5. В чл. 95 се създават т. 26, 27 и 28:
“26. дейности по възстановяването, поддържането и култивирането на лечебни растения и техните находища в държавния горски фонд;
27. наблюдение и оценка на лечебните растения в горския фонд;
28. изграждане и поддържане на кадастъра на лечебните растения.”

§ 8. В Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г. и бр. 11 и 133 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 2 думите “билки” и “ценни билки” се заличават.
2. Създава се чл. 14а:
“14а. Опазването на защитените лечебни растения се урежда с отделен закон.”
————————-
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 23 март 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 75. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 65 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 11.08.2006 Г.)
§ 145. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на:
1. параграф 18, т. 3, която влиза в сила една година след влизането в сила на този закон;
2. параграф 48 – в частта му относно разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1, която влиза в сила от 22 декември 2013 г.;
3. параграф 60, т. 5, която влиза в сила от 1 март 2007 г.;
4. параграф 73 – в частта му относно разпоредбата на чл. 155а, ал. 1, т. 1, която влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)
§ 100. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г. и бр. 94 от 2007 г.) навсякъде думите “Министерството на земеделието и горите”, “министърът на земеделието и горите”, “министъра на земеделието и горите” и “Националното управление по горите” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и продоволствието”, “министърът на земеделието и продоволствието”, “министъра на земеделието и продоволствието” и “Държавната агенция по горите”.

(ОБН. – ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)
§ 77. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
6. Навсякъде в закона думите “лесничейство” и “лесничейството” се заменят съответно с “горско стопанство” и “държавното горско стопанство”.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2009 Г.)
§ 69. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2. Навсякъде в закона думите:
а) “министърът на земеделието и продоволствието” и “министъра на земеделието и продоволствието” се заменят съответно с “министърът на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните”;
б) “председателя на Държавната агенция по горите” и “председателят на Държавната агенция по горите” се заменят съответно с “изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” и “изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите”.

(ОБН. – ДВ, БР. 28 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 05.04.2011 Г.)
§ 49. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 26.11.2012 Г.)
§ 149. Законът влиза в сила в 30-дневен срок от обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 16, § 35, т. 2 и § 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.)
§ 41. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 80 и 103 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) навсякъде думите “Министерството на земеделието и храните”, “министърът на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните” се заменят съответно с “Министерството на земеделието, храните и горите”, “министърът на земеделието, храните и горите” и “министъра на земеделието, храните и горите”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 96 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 02.01.2018 Г.)
§ 41. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. член 45, ал. 5, която влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. член 191, ал. 2 – 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 72. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 80 и 103 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 58 и 96 от 2017 г. и бр. 17 от 2021 г.) навсякъде думите “Министерството на земеделието, храните и горите”, “министърът на земеделието, храните и горите” и “министъра на земеделието, храните и горите” се заменят съответно с “Министерството на земеделието”, “министърът на земеделието” и “министъра на земеделието”.,
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 86. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 80 и 103 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 17 от 2021 г. и бр. 102 от 2022 г.) навсякъде думите “Министерството на земеделието”, “министърът на земеделието” и “министъра на земеделието” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и храните”, “министърът на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Приложение към чл. 1, ал. 2

Списък на лечебните растения, които попадат под разпоредбите на закона

Директиви:
ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна