Чл. 1. (1) Обявява за незаконно придобитото имущество на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, получено след 9 септември 1944 г. Имуществото по предходното изречение се отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации – Българската социалистическа партия, Българския земеделски народен съюз (е), Отечествения съюз, Българската демократична младеж, Съюза на антифашистите, Конфедерацията на независимите синдикати в България, с изключение на недвижимите имоти, които тези организации са получили като компенсация за конфискувани им недвижими имоти през 1934 г.
(2) Имуществото по ал. 1 включва: недвижими имоти и вещни права върху тях, движими вещи, ценни книжа, вземания, парични средства, дялово участие в търговски дружества, създадени фирми, вноски в сдружения с нестопанска цел, както и всички други права и обекти, които представляват имущество на юридическо лице, и приращенията към тях до датата на влизане на този закон в сила.
(3) Имуществото по ал. 1 включва и всички имущества с изключение на движимите вещи, които не са основни средства, прехвърлени от организациите по ал. 1 на физически и юридически лица в страната и в чужбина от 10 ноември 1989 г. до влизане на този закон в сила, освен имуществата, прехвърлени на общините и държавата. Първоначалните и последващите сделки по предходното изречение се обявяват за нищожни.
(4) Цялото имущество на партиите и организациите по ал. 1, намиращо се в тяхна собственост или прехвърлено на трети лица, което се намира извън пределите на страната, по силата на този закон става държавно.

Чл. 2. Министерският съвет и общините осигуряват на Българската социалистическа партия, Българския земеделски народен съюз (е), Отечествения съюз, Българската демократична младеж, Съюза на антифашистите и Конфедерацията на независимите синдикати в България помещения и движими вещи, необходими за осъществяване на тяхната дейност.

Чл. 3. (1) Общините могат да поискат възстановяване на общинско имущество, придобито от организациите по чл. 1, ал. 1, което по силата на този закон става държавно, в едногодишен срок от влизане на този закон в сила. В същия срок физическите лица, чиито недвижими имоти са били отчуждени и са включени в имуществото по чл. 1, могат да поискат отмяна на отчуждаването, ако обектите, предмет на отчуждаване, съществуват.
(2) Физическите лица, чиито недвижими имоти са били отчуждени и включени в имуществото по чл. 1, след възстановяване на собствеността им, връщат полученото обезщетение.

Чл. 4. (1) Лицата, които представляват организациите по чл. 1, от които се отнема имущество, са длъжни да подадат пред министъра на финансите декларация за притежаваното от тях имущество, както и за прехвърленото по чл. 1 имущество на трети лица в едномесечен срок от влизане на този закон в сила. В същия срок такива декларации са длъжни да подадат и физическите лица в страната и в чужбина и членовете на управителни органи на юридически лица в страната и в чужбина, които са получили в собственост или владеят имущество по чл. 1, включително и чрез неравностойни сделки.
(2) Министърът на финансите може да изисква от физически лица и от членове на управителни органи на юридически лица декларации дали са им известни данни за прехвърлено или предадено имущество от организациите по чл. 1 на трети лица. Срокът за подаване на декларациите е определеният в ал. 1.

Чл. 5. Обявява договорите за наем, сключени от организациите по чл. 1 за посочените в него имоти, включително и за тези, които са били върнати или прехвърлени на държавата или на общините след 10 ноември 1989 г., за сключени без определен срок.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Имуществото, което по силата на този закон е държавно, се изземва със заповед на министъра на финансите, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 7. Министерският съвет и общините са длъжни да изпълнят задълженията си по чл. 2 в едномесечен срок от влизане на закона в сила. В този срок изземването по чл. 6 не може да бъде изпълнено освен спрямо имуществото, предадено на фирми, и Партийния дом на Българската социалистическа партия в София.

§ 1. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на финансите.

§ 2. Законът влиза в сила от обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.