Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2024 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:
 
(2) Приема държавния бюджет за 2024 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:
 
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2024 г., както следва:
 
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2024 г., както следва:
 
(5) Приема разходи по централния бюджет за 2024 г. за изпълнение на политики, както следва:
 
(6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.
(7) Министерският съвет приема акта по ал. 5, т. 8.1 в срок до 31 март 2024 г.
(8) Новите размери на индивидуални основни месечни заплати по ал. 5, т. 8.1 се определят считано от 1 януари 2024 г.

Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2024 г., както следва:

 
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2024 г., както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от органите на съдебната власт, както следва:
 
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Народното събрание, както следва:
 
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.
(5) В срок един месец от обнародването на този закон председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.
(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.
(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.
(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.
(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Сметната палата, както следва:
 

Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Администрацията на президента, както следва:
 

Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерския съвет, както следва:
 
(4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:
 

Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Конституционния съд, както следва:
 

Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Омбудсмана, както следва:
 

Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на финансите, както следва:
 

Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на външните работи, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 844,5 хил. лв. Утвърдените средства не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
(5) Утвърждава целеви средства в размер на 5 536,8 хил. лв. за националната вноска за 2024 г. за изпълнението на мерки за помощ, финансирани чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира.

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на отбраната, както следва:
 
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва:
 
(5) Преведени през 2019 г. от Министерството на отбраната по сметка на правителството на Съединените американски щати средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 60 от 2019 г.) могат да се депозират и инвестират чрез сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната при условията на Споразумение за сметка между Федералната резервна банка на Ню Йорк и Министерството на отбраната на Република България и на Споразумение относно определени сметки, свързани с финансиране на чуждестранни военни продажби от правителството на Република България, сключено между Министерството на отбраната, Федералната резервна банка на Ню Йорк и Агенцията на Департамента по отбрана на САЩ за сътрудничество в областта на сигурността (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 96 от 2022 г.).
(6) По реда на ал. 5 могат да се депозират и инвестират предвидените плащания от Министерството на отбраната по сметка на правителството на Съединените американски щати за изпълнение на международния договор BU-B-UCP “Придобиване на бойни машини Страйкър” (ратифициран със закон – ДВ, бр. 102 от 2023 г.).
(7) Превеждането на средствата за изпълнението на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и на бойни машини Страйкър и произтичащите от управлението и инвестирането на средствата по ал. 5 и 6 нетни постъпления от лихви, друга доходност, такси и комисиони, както и прехвърлянето по банкова бюджетна сметка на Министерството на отбраната в Българската народна банка на неусвоени средства по ал. 5 и 6, включително прехвърлянето на средствата от лихви и друга доходност, се отразяват като приходи и разходи по бюджета на Министерството на отбраната по реда, предвиден за отчитане по бюджетите на бюджетните организации на постъпления и плащания, произтичащи от операции, извършени чрез акредитивни и други подобни сметки.

Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва:
 

Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на правосъдието, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви текущи разходи за предоставяне на държавна субсидия на политическите партии по чл. 25 от Закона за политическите партии в размер до 19 200,0 хил. лв., които не могат да бъдат изразходвани за други цели.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:
 

Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на здравеопазването, както следва:
 
(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект “Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565” за закупуване през 2024 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.
(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2024 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект “Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565”.

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:
 
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:
 
(5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
(6) В трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища са включени средства за персонал в размер на 142 460,5 хил. лв. като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование, от които 121 989,8 хил. лв. за осигуряване на достигнатите размери на възнагражденията на академичния състав.

Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на културата, както следва:
 

Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на околната среда и водите, както следва:
 

Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на икономиката и индустрията, както следва:
 

Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на иновациите и растежа, както следва:
 

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на енергетиката, както следва:
 

Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на туризма, както следва:
 

Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:
 

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на земеделието и храните, както следва:
 
(4) Утвърждава средства в размер на 29 300,0 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на “Напоителни системи” – ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
(5) Утвърждава средства в размер на 3 560,6 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция “Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове”, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на транспорта и съобщенията, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви средства за Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт общо в размер на 762,7 хил. лв., от тях за персонал 466,0 хил. лв. и за издръжка 296,7 хил. лв., които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат разходвани за други цели. Средствата се разпределят по отделните видове транспорт, както следва:
1. въздушен транспорт – общо в размер на 366,8 хил. лв., от тях за персонал 206,8 хил. лв. и за издръжка 160,0 хил. лв.;
2. воден транспорт – общо в размер на 192,3 хил. лв., от тях за персонал 129,6 хил. лв. и за издръжка 62,7 хил. лв.;
3. железопътен транспорт – общо в размер на 203,6 хил. лв., от тях за персонал 129,6 хил. лв. и за издръжка 74,0 хил. лв.

Чл. 26. (1) Приема бюджета на Министерството на електронното управление за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на електронното управление, както следва:
 

Чл. 27. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва:
 

Чл. 28. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Национална сигурност” за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Държавната агенция “Национална сигурност”, както следва:
 

Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва:
 

Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва:
 

Чл. 31. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва:
 

Чл. 32. (1) Приема бюджета на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва:
 

Чл. 33. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за противодействие на корупцията, както следва:
 

Чл. 34. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Националната служба за охрана, както следва:
 

Чл. 35. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Разузнаване” за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Държавната агенция “Разузнаване”, както следва:
 

Чл. 36. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Националния статистически институт, както следва:
 

Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва:
 

Чл. 38. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва:
 

Чл. 39. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Съвета за електронни медии, както следва:
 

Чл. 40. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране, както следва:
 

Чл. 41. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва:
 

Чл. 42. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва:
 

Чл. 43. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, както следва:
 
(4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен до размера на договорите, свързани с покупко-продажбата по поддържане и обновяване на държавния резерв. Председателят на агенцията уведомява министъра на финансите за извършените промени на показателите по ал. 3 по реда на чл. 112, ал. 2 и 8 от Закона за публичните финанси.

Чл. 44. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за финансов надзор, както следва:
 

Чл. 45. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва:
 

Чл. 46. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Централната избирателна комисия, както следва:
 

Чл. 47. (1) Приема бюджета на Държавен фонд “Земеделие” за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Държавен фонд “Земеделие”, както следва:
 

Чл. 48. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва:
 

Чл. 49. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Технически операции” за 2024 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Държавната агенция “Технически операции”, както следва:
 

Чл. 50. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2024 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:
 

Чл. 51. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2024 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва:
 
(2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.
(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.
(4) В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 52. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2024 г., както следва:
 
(2) Приема капиталовите трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2024 г., както следва:
 
 

Чл. 53. Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2024 г., в т.ч.:
1. основни бюджетни взаимоотношения под формата на субсидии по механизъм съгласно приложение № 1 по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 927 959,1 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 410 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 хил. лв.;
и по общини, както следва:
2. трансфери за други целеви разходи за местни дейности 60 000,0 хил. лв.
и по общини, както следва:
                                                                                                                                                                                  (хил. лв.)
 

Чл. 54. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва:
                                                                                                                                                                                                                                              (хил. лв.)

Чл. 55. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите и се публикуват на интернет страниците на общините.

Чл. 56. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва:
1. първо тримесечие – 30 на сто;
2. второ тримесечие – 25 на сто;
3. трето тримесечие – 20 на сто;
4. четвърто тримесечие – 25 на сто.
(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 53 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец, въз основа на заявки на общините, при условията и реда, определени от министъра на финансите по чл. 55.
(3) В заявките по ал. 2 общините могат да заявяват средства от целева субсидия за капиталови разходи за финансиране на капиталови разходи за обекти за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи, които подлежат на разплащане в сроковете, определени с указанията на министъра на финансите за годишното приключване на банковите сметки на бюджетните организации за 2024 г.
(4) Заредените по реда на ал. 2 средства от целева субсидия за капиталови разходи в Системата за електронни бюджетни разплащания, за които няма инициирани платежни нареждания за директно разплащане към контрагенти или други лица, остават по сметката на централния бюджет за 2024 г.
(5) Общата изравнителна субсидия по чл. 53, т. 1 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто. Останалата сума от субсидията се предоставя на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от април до декември.
(6) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 53, т. 1 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто. Останалата сума от субсидията се предоставя на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от септември до декември.
(7) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.
(8) Средствата за трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 53, т. 2 са предназначени за достигане на минималната работна заплата за 2024 г., определена с Постановление № 193 на Министерския съвет от 2023 г. (ДВ, бр. 87 от 2023 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, в местните дейности. Разпределението на средствата по общини е на базата на относителния дял на разходите за заплати и възнаграждения на конкретната община в съответната функция в местните дейности спрямо общия им размер във функцията и съобразно теглото на всяка функция, определено чрез относителния дял на броя персонал на минимална работна заплата за всяка функция в местни дейности спрямо общия брой персонал на минимална работна заплата в местни дейности по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 31 декември 2022 г. и справката за натурални показатели към него.
(9) Средствата по ал. 8 се предоставят ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части.

Чл. 57. Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 53, т. 1 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост, по ред и при условия, определени с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г.
(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

Чл. 58. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. в “Държавен вестник” бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.

Чл. 59. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,6 млрд. лв.

Чл. 60. Определя до 100 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 61. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, за 2024 г. е 933 лв.

Чл. 62. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция “Разузнаване” е 380 лв. от 1 януари 2024 г.

Чл. 63. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 810 лв.
(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 710 лв.
(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е от 710,01 лв. до 810 лв. включително.
(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
1. за семейство с едно дете – 50 лв.;
2. за семейство с две деца – 110 лв.;
3. за семейство с три деца – 165 лв.;
4. за семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.
(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.
(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.
(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 225 лв.
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е, както следва:
1. за първо дете – 375 лв.;
2. за второ дете – 900 лв.;
3. за трето дете – 450 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 300 лв.
(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 100 лв.
(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.
(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 200 лв.
(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 1200 лв. за всяко дете.
(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 2880 лв.
(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2024 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 1180 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 570 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.
(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2024 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 620 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 530 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.
(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 150 лв.
(18) Размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2024 – 2025 г. е 300 лв.
(19) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2024 – 2025 г. е 300 лв.
(20) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2024 г. е 340 лв.

Чл. 64. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:
1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;
2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;
3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 65. Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2024 г. е 8 лв.

Чл. 66. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2024 г. е 100 лв.

Чл. 67. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е в размер на 4,5 млрд. лв.

Чл. 68. Максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. не може да надвишава 48,0 млрд. лв.

Чл. 69. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 11,7 млрд. лв.
(2) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н. А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване, и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., увеличен от 10 000 000 000 евро на 12 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и увеличен от 12 000 000 000 евро на 14 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 69, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.
(3) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската инвестиционна банка и с Банката за развитие на Съвета на Европа финансови споразумения за структурни програмни заеми в общ размер до левовата равностойност на 500 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове при споделено управление, през програмния период 2021 – 2027 г., при условие за последваща ратификация.
(4) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква “б” от Закона за публичните финанси.
(5) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.
(6) Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари по ал. 2 (лимит на програмата), се увеличава от 14 000 000 000 евро на 20 000 000 000 евро, като министърът на финансите предприема действията, предвидени в договорите и акта по ал. 2.

Чл. 70. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 69, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.
(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира освен дълга по чл. 69, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 71. (1) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на Закона за държавния дълг през 2024 г., е в размер до 4,4 млрд. лв.
(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции, както следва:
1. по нови заемни споразумения за плащания на “Булгаргаз” ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
2. по нови заемни споразумения за инвестиции на “Булгартрансгаз” ЕАД по проект от общ интерес 6.20.2 “Разширение на капацитета на ПГХ “Чирен” в размер до левовата равностойност на 207 586 411 евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
3. по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проект “Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ “Чаира” – в размер до валутната равностойност на 80 млн. лв., при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
4. по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проект “Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира” с изграждането на язовир “Яденица” и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир “Чаира” – в размер до валутната равностойност на 75 млн. лв., при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
5. по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проект “Изграждане на нова ядрена мощност от най-ново поколение на площадката на АЕЦ “Козлодуй” (7 блок) – в размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
6. по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проект “Придобиване на подвижен железопътен състав” – в размер до левовата равностойност на 300 млн. евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 72. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
1. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 40 млн. лв.;
2. като сключи Споразумение за гаранция с Европейската инвестиционна банка във връзка със споразумение за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на участието на Република България с гаранция в размер до левовата равностойност на 10 млн. евро в Доверителния фонд “ЕС за Украйна”.

Чл. 73. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71 и 72, е 4,5 млрд. лв.

Чл. 74. (1) Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД.
(2) Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.

Чл. 75. За 2024 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 17 686,0 хил. лв.

Чл. 76. (1) В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.
(2) С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. или вече създадените по реда на ал. 1 само след предварително съгласуване с министъра на финансите или с оправомощено от него лице.

Чл. 77. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2023 г.

Чл. 78. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 49, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.
(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, в т.ч. при изплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения, за дейности в условията на миграционен натиск, за подготовката и произвеждането на избори съгласно Изборния кодекс, както и при компенсирани промени между бюджети, включително в случаите по чл. 1, ал. 5.
(3) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, при условията и по реда на наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 10 от Кодекса на труда, включително и извън сроковете, определени в нея.
(4) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.
(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
1. получени средства от помощи и дарения;
2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;
3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми за развитие на държавните висши училища;
6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;
7. проекти, финансирани със средства, инструменти и механизми от Европейския съюз;
8. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;
9. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.
(6) Промените по ал. 5, т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а промените по ал. 5, т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

Чл. 79. Всички промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се извършват текущо, но не по-късно от 31 декември 2024 г. Във връзка с годишното счетоводно приключване и изготвянето на отчетите за касовото изпълнение промени по реда на чл. 110, 112 и 113 от Закона за публичните финанси могат да се извършват и до 28 февруари 2025 г.

Чл. 80. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 81. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2024 г. Министерският съвет утвърждава годишни разчети, както следва:
1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;
2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд “Земеделие”.
(2) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното и салдо.
(3) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното и салдо.
(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.
(5) Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.
(6) По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.

Чл. 82. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд/Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Механизма за възстановяване и устойчивост, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, Фонда за справедлив преход, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и втората Швейцарско-Българска програма за сътрудничество, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет.
(2) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5 от държавния бюджет.
(3) В трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет се включват и средства за национално публично съфинансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Чл. 83. (1) Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 84. (1) Държавен фонд “Земеделие” извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”.
(2) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд “Земеделие” доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд “Земеделие” на изплатените финансови средства заедно със законната лихва считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.
(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд “Земеделие” по реда на чл. 83.
(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд “Земеделие” и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд “Земеделие”, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.

Чл. 85. За финансиране на проекти на общините за подобряване качеството на атмосферния въздух във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-174/21 въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) може да се предостави финансиране на базата на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 25 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.

Чл. 86. Неусвоените средства към 31 декември 2023 г. по бюджетите на общините от трансфери за компенсиране на разходите в изпълнение на чл. 283, ал. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование могат да се разходват през 2024 г. за същата цел, като при остатък – той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември 2024 г.

Чл. 87. Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили към 31 декември 2022 г. на основание актове на Министерския съвет, се възстановяват в централния бюджет не по-късно от 31 март 2024 г., с изключение на обекти, за които към 31 декември 2023 г. е сключен договор с изпълнител.

Чл. 88. Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през предходни години, може да се разходват през 2024 г. за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба за поддържане и текущ ремонт на пътищата по чл. 36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината, по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане.

Чл. 89. Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините, постъпили към 31 декември 2022 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се възстановяват не по-късно от 31 март 2024 г. по отделно открита банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка, с изключение на обекти, за които към 31 декември 2023 г. е сключен договор с изпълнител. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 90. Министерският съвет по предложение на министъра на външните работи одобрява нов модел на заплащане на служителите при задграничен мандат, с финансов ефект върху бюджета в размер до 5 000,0 хил. лв.

Чл. 91. (1) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили по реда на чл. 89 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и чл. 55 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., се възстановяват в централния бюджет не по-късно от 31 март 2024 г.
(2) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “а” от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция “Образование”, могат да се разходват по решение на общинския съвет за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.
(3) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “а” от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години във функция “Образование”, могат да се разходват за същите цели, както и за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.

Чл. 92. (1) За общини с финансови затруднения се считат и общините, за които при изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, наличните към края на 2023 г. просрочени задължения към доставчици в отчетна група сметки за средства от Европейския съюз надвишават 50 на сто от отчетените към края на годината разходи по бюджета на общината, независимо дали са налице условията по чл. 130а, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(2) За общините по ал. 1 се прилагат разпоредбите на глава осма “а” от Закона за публичните финанси.

Чл. 93. Неусвоените средства към 31 декември 2023 г. по бюджетите на общините от трансфери за компенсиране на разходите в изпълнение на чл. 119, ал. 5 от Закона за здравето могат да се разходват през 2024 г. за същата цел, като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември 2024 г.

Чл. 94. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на околната среда и водите, министърът на младежта и спорта, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на иновациите и растежа и министърът на културата да извършат анализ на предоставените на общините трансфери за капиталови разходи по сключени с общините споразумения до 31 декември 2022 г., като за обекти, за които към 31 декември 2023 г. няма сключени договори с изпълнител, предоставените средства се възстановят по бюджета на съответното министерство в срок до 31 март 2024 г.

Чл. 95. (1) Годишният размер на плащанията за 2024 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” – ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.
(3) Плащанията през 2024 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.
(5) През 2024 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” – ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми без тези по ал. 3 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1 не може да надвишава 25 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.

Чл. 96. Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през периода 2021 – 2024 г.:
1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;
2. за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “г” от Закона за публичните финанси.

Чл. 97. (1) За унифициране на счетоводните процеси във всички общини кметовете задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система за общините съгласно одобрения от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2024 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.
(2) За унифициране на счетоводните процеси в бюджетните организации, чиито бюджети са включени в държавния бюджет, съответните първостепенни разпоредители с бюджет задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система съгласно одобрен от Министерския съвет план за нейното внедряване. Ръководителите на бюджетните организации, включени в плана, оказват съдействие за въвеждането на Интегрираната финансово-информационна система.

Чл. 98. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 3 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност “Общинска администрация”.
(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1,5 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност “Общинска администрация”.

Чл. 99. (1) Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите. При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите.
(2) За община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г., отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен към края на 2023 г. и при оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси се установи наличие на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 от същия закон, планът за финансово оздравяване освен съдържанието по чл. 130е, ал. 1 – 3 от Закона за публичните финанси:
1. включва мерки за оптимизиране на разходите за възнаграждения в дейност “Общински съвети”;
2. не предвижда ползването на временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 100. По реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси могат да се прихващат и дължимите лихви по чл. 105, ал. 1 от същия закон.

Чл. 101. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на Фонд “Резервен” е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2023 г. не правят отчисления за Фонд “Резервен”.
(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на Фонд “Резервен” са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2023 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на Фонд “Резервен”, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 102. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, както и дъщерните им дружества, които са тяхна еднолична собственост, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.
(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.
(3) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.
(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, както и дъщерните им дружества, които са тяхна еднолична собственост, в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.
(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала, както и дъщерните им дружества, които са тяхна еднолична собственост, в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.
(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 103. (1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за:
1. дейности с неикономически характер;
2. дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.
(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

Чл. 104. (1) При прилагане през 2024 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове.
(2) Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
(3) При прилагане на подход на превеждане на дължимите от лицата по ал. 1 суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет те се превеждат месечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(4) Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.
(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за включените към 31 декември 2023 г. в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси лица по чл. 156 от Закона за публичните финанси.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 105. Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет и икономии на разходи по чл. 1, ал. 5 за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.

Чл. 106. (1) За 2024 г. общият лимит на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма е в размер до 9 994 003,7 хил. лв.
(2) Министерският съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 5, 6 и 8 – 49 за капиталови разходи, включително за капиталови разходи, подпомагащи административната дейност на разпоредителите с бюджет, въз основа на мотивирано предложение от съответния първостепенен разпоредител с бюджет и на допълнителна информация, определена с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. в рамките на лимита по ал. 1, както и в случаите по ал. 8.
(3) Утвърдените максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. от първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 5, 6 и 8 – 49, включват и ангажиментите за капиталови разходи.
(4) Финансирането на проекти по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори се извършва в съответствие с приложимите към тях правила и договори за финансиране.
(5) Определя приоритетни проекти по Инвестиционна програма за национални проекти с прогнозен размер и обхват съгласно приложение № 2.
(6) Министерският съвет може да прави компенсирани промени в разпределението на прогнозния ресурс по приложение № 2 по мотивирано предложение на съответния първостепенен разпоредител с бюджет при спазване на ал. 4.
(7) Министерският съвет по предложение на първостепенните разпоредители с бюджет може да одобрява финансиране за допълнителни проекти, които са мотивирани като приоритетни, равностойно допълват съответната област на политика и с тях не се надхвърля общият лимит по ал. 1.
(8) Общият лимит по ал. 1 може да бъде надвишен при извършване на капиталови разходи за сметка на резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, както и при извършване на вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет и преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2024 г. за сметка на намаление на текущи разходи.
(9) Министерският съвет по взаимно предложение на първостепенните разпоредители с бюджет може да променя отговорните институции по приоритетните проекти, включени в приложение № 2, за което уведомява Народното събрание.

Чл. 107. (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството сключва с кметовете на общините споразумения, включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г., за финансиране на проектиране, строителство, основен ремонт и реконструкция на:
1. нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях;
2. нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях;
3. водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, представляващи публична общинска собственост;
4. сгради, публична общинска собственост, в които се предоставят обществени услуги, в т.ч. такива, в които се осъществяват дейности в областта на културата, с изключение на обекти, представляващи недвижими културни ценности;
5. обекти на общинската спортна инфраструктура; и
6. благоустройствени строежи и дейности в населените места, в т.ч. площади, пешеходни и велосипедни алеи и зони, обществени паркинги, озеленени площи за широко обществено ползване и гробищни паркове.
(2) Средствата за финансиране на споразуменията по ал. 1 се предоставят от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
(3) Споразуменията по ал. 1 се сключват и финансирането на проектите се извършва, при условие че за съответния проект е налице:
1. при проекти с предмет инвестиционно проектиране – валидна виза за проектиране или становище на главния архитект на община с подробно описание на инвестиционното намерение, когато за извършване на проектирането не се изисква виза за проектиране съгласно Закона за устройство на територията;
2. при проекти с предмет строителство, основен ремонт или реконструкция:
а) одобрен инвестиционен проект; и
б) валидно разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно Закона за устройство на територията; или
в) становище на главния архитект с подробно описание на инвестиционното намерение, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква съгласно Закона за устройство на територията.
(4) Допустими за финансиране са следните видове разходи:
1. разходи за инвестиционно проектиране;
2. разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи;
3. непредвидени разходи в размер до 10 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2;
4. разходи за строителен надзор в размер до 2 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2; и
5. разходи за авторски надзор в размер до 1 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2.
(5) Недопустими за финансиране са следните видове разходи:
1. разходи за дейности, изпълнени преди сключването на споразумението по ал. 1;
2. възстановяването на разходи, заплатени преди сключването на споразумението по ал. 1;
3. разходи, за които е осигурено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейските фондове при споделено управление, чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства (в т.ч. и собствени средства на общината бенефициент) или със заемни средства;
4. разходи за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация по смисъла на чл. 117а от Закона за обществените поръчки;
5. разходи за екипи, отговорни за организация, управление и изпълнение на проекта;
6. разходи за информация и комуникация;
7. разходи за придобиване на земя и/или ограничени вещни права върху земя;
8. разходи за текущ ремонт и поддръжка.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.) Общата максимална стойност на разходите за 2024 г. по сключените споразумения по ал. 1 със съответната община, включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, се определя в зависимост от категорията на общината съгласно заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, както следва: за общини с категория 1 – до 50 млн. лв.; за общини с категория 2 – до 30 млн. лв.; за общини с категория 3 – до 15 млн. лв.; за общини с категория 4 – до 10 млн. лв., и за общини с категория 5 – до 6 млн. лв., с изключение на общините с население над 180 000 души по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2022 г., за които общата максимална стойност на сключените споразумения по ал. 1 може да бъде до 100 млн. лв.
(7) Общините финансират за собствена сметка разходите за дейности, надвишаващи общите максимални стойности по ал. 6 за категориите общини.
(8) В случай, че в периода между 1 януари 2024 г. и 31 декември 2026 г. проект, за който е сключено споразумение по ал. 1, е допустим за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз, по други международни програми и договори, както и по други национални програми, като Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища; Програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища; Програмата за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти; Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд; Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд, съответната община подава заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и рефинансиране на извършените разходи по съответната програма, механизъм или договор.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.) По споразуменията по ал. 1 на общините се предоставят авансово средства в размери, определени както следва:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.) при споразумения с предмет инвестиционно проектиране – аванс в размер до 50 на сто от предвидените разходи за проектиране по споразумението, платими при сключен договор на общината съответно на района с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към възложителя съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.) при споразумения с предмет строителство, основен ремонт или реконструкция – аванс в размер до 20 на сто от предвидените разходи за строително-монтажните работи по споразумението, платими при издадено валидно разрешение за строеж, сключен договор на общината съответно на района с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към възложителя съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
(10) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.) Междинни плащания по споразуменията по ал. 1 към общините се извършват текущо на базата на достигнат етап от фактически извършени дейности.
(11) Документацията по споразуменията по ал. 1, включително документи, доказващи извършваните плащания, се подават от общините в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН).
(12) Правилата за верифициране и отчитане на допустимите разходи и за извършване на плащанията по споразуменията по ал. 1 се уреждат с акт на Министерския съвет.
(13) Определят се приоритетни проекти по Инвестиционна програма за общински проекти с прогнозен размер и обхват съгласно приложение № 3.
(14) Народното събрание може да извършва промени в приложението по ал. 13 по предложение на Министерския съвет, въз основа на предложение на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.

Чл. 108. (1) Въз основа на акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на енергетиката, държавата може да придобие вземания на “Български енергиен холдинг” – ЕАД, и “Булгаргаз” – ЕАД, от “Топлофикация София” – ЕАД, с номинален размер до 1 600 000 000 лв., по цена, определена от независим оценител, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
(2) За плащанията по придобиването на вземанията по ал. 1 Министерският съвет извършва промени по бюджета на Министерството на енергетиката по реда на чл. 109, ал. 4, т. 3 от Закона за публичните финанси.

Чл. 109. Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, организира възлагането на проектиране за изграждането на “Национална многопрофилна детска болница” в гр. София, след създаване на необходимите условия и предпоставки за това.

§ 1. (1) Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 и по чл. 209а, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, издадени в рамките на квотата по чл. 59, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.
(2) За целите на ал. 1 операторите сключват договори с доставчици, които са лица, осъществяващи дейност по предоставяне на електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода за битови нужди, културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, лица, осъществяващи показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и лица, предоставящи туристически услуги съгласно Закона за туризма.
(3) За целите на ал. 1 се прилагат съответно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на ваучерите за храна и наредбата по чл. 209, ал. 6 и по чл. 209а, ал. 6 от същия закон.
(4) Операторите предоставят на работодателите и ползвателите списъци с обекти, които приемат отпечатаните от съответния оператор ваучери за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

§ 2. (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2024 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 6000 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 12 000 лв.;
3. три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 18 000 лв.
(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2024 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.
(3) За 2024 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:
1. между допустимия размер за 2024 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2. между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2024 г.
(4) Данъчните облекчения за 2024 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1000 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1500 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1000 лв.
(5) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
(6) Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1 – 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(7) При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.
(8) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(9) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(10) Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо – трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.
(11) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2024 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(12) Алинея 9 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.
(13) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 – 11.
(14) Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

§ 3. (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от “ЕСО” – ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.
(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява, като:
1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и
2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.
(4) Общественият доставчик внася във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.
(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и с 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г.
(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.
(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:
1. подават във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец;
2. внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец.
(8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5:
1. подават във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:
а) в срок до 15 април 2024 г. – за периода от 1 януари 2024 г. до 31 март 2024 г.;
б) в срок до 15 юли 2024 г. – за периода от 1 април 2024 г. до 30 юни 2024 г.;
в) в срок до 15 октомври 2024 г. – за периода от 1 юли 2024 г. до 30 септември 2024 г.;
г) в срок до 15 януари 2025 г. – за периода от 1 октомври 2024 г. до 31 декември 2024 г.;
2. внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целевите вноски по ал. 1 за периодите и в сроковете по т. 1.
(9) Фонд “Сигурност на електроенергийната система” начислява задълженията на производителите, обществения доставчик и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни.
(10) Фонд “Сигурност на електроенергийната система” изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 7 и 8 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3, 4 и 5.
(11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.
(12) Производителите, търговците на електрическа енергия и общественият доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5.
(13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.
(14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставените средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми. Компенсация за покриване на разходите за електроенергия в детски ясли, детски градини, яслени групи в детските градини, училища, детски спортни школи, читалища, молитвени домове, храмове и манастири на регистрирани вероизповедания, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията, се предоставя до регулираната цена за крайни битови потребители, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране и приложима за съответния период.
(15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(16) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(17) Фонд “Сигурност на електроенергийната система” може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.
(18) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 7 и 8 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(19) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал. 1, 3, 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска.
(20) Актовете за установяване на нарушението по ал. 18 и 19 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката.
(21) Установяването на нарушенията по ал. 18 и 19, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 4. (1) От бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” се предоставя трансфер по бюджета на Министерството на енергетиката в размер на получените от фонда средства от оперативните програми за програмен период 2014 – 2020 г. за възстановяване на допустими разходи, извършени в рамките на национални програми за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.
(2) За получаване на средствата по ал. 1 фондът сключва договори с управляващите органи по съответните оперативни програми.

§ 5. До 31 декември 2024 г. такси за ползване на финансираната от държавния бюджет социална услуга “асистентска подкрепа” по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги не се заплащат от лицата, които я ползват.

§ 6. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. 24 от 2019 г., изм., бр. 101 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 65 от 2020 г., изм., бр. 71 и 110 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 8 и 104 от 2022 г.) в § 36, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите “31 декември 2023 г.” се заменят с “31 декември 2024 г.”.

§ 7. (1) За бюджетната процедура за 2025 г. първостепенният разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт прилага и програмен формат на бюджет съгласно приета от Пленума на Висшия съдебен съвет Методология за програмно бюджетиране в съдебната власт, съответстваща на приложимите общи изисквания за структурата и съдържанието на програмните формати на бюджет по Закона за публичните финанси.
(2) С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проекта на бюджет на съдебната власт, включително с разходите по функционални области като част от проекта на закона.
(3) С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Министерският съвет внася в Народното събрание представения в определения с бюджетната процедура срок проект на бюджет на съдебната власт в програмен формат, одобрен от Пленума на Висшия съдебен съвет.

§ 8. До 31 януари 2024 г. всички месечни помощи по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, отпуснати преди 31 декември 2023 г., се изменят служебно от дирекции “Социално подпомагане”, като размерите на отпуснатите помощи се определят в съответствие с чл. 63, ал. 15 и 16.

§ 9. С влизането в сила на този закон се погасяват задълженията по отпуснати от централния бюджет през 2022 г. временни безлихвени заеми по реда на чл. 103 от Закона за публичните финанси на общини за погасяване на безлихвени заеми от ПУДООС като съфинансиращ орган по проекти, които да бъдат изпълнявани и реализирани по Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”, когато проектът, за който е отпуснат безлихвеният заем от ПУДООС, е изпълнен, но разходите не са били допуснати за финансиране по Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” и Оперативна програма “Околна среда 2014 – 2020 г.”, Процедура за подбор “Изпълнение на ранни ВиК проекти” BG16M1OP002-1.006.

§ 10. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г. и бр. 11, 48, 66, 69, 84 и 86 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 361, ал. 1 се създава изречение второ: “Първостепенният разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт прилага и програмен формат на бюджет съгласно приета от Пленума на Висшия съдебен съвет Методология за програмно бюджетиране в съдебната власт, съответстваща на приложимите общи изисквания за структурата и съдържанието на програмните формати на бюджет по Закона за публичните финанси.”
2. В чл. 366:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Пленумът на Висшия съдебен съвет съставя тримесечна информация за разходите по бюджетни програми, както и отчет за изпълнението на програмния бюджет към полугодието и за годината. Отчетите за изпълнението на програмния бюджет към полугодието и за годината се представят в Министерството на финансите, в Народното събрание и в Сметната палата.”;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. В допълнителната разпоредба се създава т. 13:
“13. “Програмен формат на бюджет” е понятие по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.”

§ 11. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г. и бр. 84 и 100 от 2023 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “2023 г.” се заменят с “2024 г.”.
2. В ал. 4, изречение първо думите “2024 г.” се заменят с “2025 г.”.

§ 12. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 108 от 2018 г., бр. 29 и 34 от 2019 г., бр. 28 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г. и бр. 66 от 2023 г.) в чл. 28, ал. 2, т. 2 числото “10” се заменя с “15”.

§ 13. (В сила от 22.12.2023 г.) В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г. и бр. 84, 86, 88 и 105 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 116:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Ограничението по ал. 2 не се прилага при изменение на цената на договор за обществена поръчка или рамково споразумение при условията на чл. 117а. В този случай общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не може да превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение.”;
б) създава се ал. 7:
“(7) Всички документи, свързани с изменения на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения, както и за изменения на договори, сключени в рамките на изключенията по чл. 13 – 15, се публикуват в платформата по чл. 39а, ал. 1 в срок от 30 дни от изменението. Предходното изречение се прилага и при изменения по реда на чл. 117а.”
2. В чл. 117а ал. 1 се изменя така:
“(1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се извърши при наличие на финансов ресурс. Изменението се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.”
3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 88 от 2023 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 93а:
“§ 93а. (1) Предоставянето и освобождаването на гаранции по чл. 111, които обезпечават изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства по сключени договори за обществени поръчки до 31 декември 2023 г., както и за сключени договори след 31 декември 2023 г., ако възлагането на поръчката е започнало преди 1 януари 2024 г., се урежда по досегашния ред.
(2) Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 се прилага и за договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени до нейното влизане в сила.
(3) Изменение на цената на договор, сключен в хипотезите на изключенията по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7, се допуска в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, и се извършва съгласно методиката по чл. 117а и при спазване на ограниченията по чл. 116, ал. 3.”

§ 14. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56, 57 и 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г., бр. 15, 63, 68 и 101 от 2013 г., бр. 54, 66 и 107 от 2014 г., бр. 56 и 79 от 2015 г., бр. 17 и 98 от 2016 г., бр. 17, 30, 86 и 98 от 2018 г., бр. 17 от 2020 г. и бр. 18, 56 и 102 от 2022 г.) в чл. 91в, ал. 1 накрая се добавя “и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в Република България”.

§ 15. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г., бр. 26, 44 и 52 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г. и бр. 56 и 84 от 2023 г.) в чл. 23а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1:
а) в буква “а” числото “105” се заменя със “120” и се създава изречение второ: “При наличие на финансов ресурс прагът от 120 на сто може да бъде надхвърлен.”;
б) буква “г” се отменя.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) С акта на Министерския съвет по ал. 3, т. 1, по предложение на министъра на културата, се определя ред за преизчисление на средствата от държавния бюджет и техния размер, както и на средна цена от продаден билет за спектакъл или концерт.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 16. В Закона за “Държавен вестник” (обн. ДВ, бр. 89 от 1995 г.; изм., бр. 92 от 1995 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г., бр. 97 от 2001 г., бр. 9 и 42 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 16 и 110 от 2008 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 13 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 40 от 2018 г.) в чл. 16 думите “Печатното издание” се заменят с “Изданието”, а накрая думите “и ръчна продажба” се заличават.

§ 17. В срок до един месец от обнародването на закона в “Държавен вестник” Министерският съвет актуализира програмите по § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) за периода 2024 – 2027 г., както следва:
1. програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, с бюджет до 240 млн. лв.;
2. програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 240 млн. лв.;
3. програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и “Студентски столове и общежития” – ЕАД, с бюджет до 200 млн. лв.

§ 18. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г., бр. 11 и 14 от 2021 г., бр. 61 от 2022 г. и бр. 84 от 2023 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 14:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 думите “съответно за заплащане на корпоративен данък за игрите, организирани онлайн” се заличават;
бб) създава се нова т. 4:
“4. заплащане на корпоративен данък за организираните хазартни игри след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3;”
вв) досегашната т. 4 става т. 5 и думите “т. 1, 2 и 3” се заменят с “т. 1, 2, 3 и 4”;
б) в ал. 3 думите “по ал. 1, т. 4” се заменят с “по ал. 1, т. 5”.
2. В чл. 30:
а) алинея 3 се изменя така:
“(3) За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.”;
б) в ал. 4 думите “100 000 лв.” се заменят с “400 000 лв.”;
в) в ал. 5 думите “издаване и” се заличават, думите “100 000 лв.” се заменят с “300 000 лв.”, а думите “200 000 лв.” се заменят с “600 000 лв.”;
г) алинея 6 се изменя така:
“(6) За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители.”;
д) алинея 7 се отменя;
е) в ал. 8 думите “таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4” се заменят с “променливата част от таксата по ал. 3 и ал. 4”;
ж) в ал. 10 думите “Еднократната част от таксата по ал. 4, 5 и 6 се внася” се заменят с “Еднократната част от таксите по ал. 3 и ал. 4, както и таксите по ал. 5 и ал. 6 се внасят”;
з) в ал. 11 думите “Таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4” се заменят с “Променливата част от таксите по ал. 3 и ал. 4”.
3. В чл. 36, ал. 3 думите “таксата за издаване на лиценз” се заменят с “таксите за издаване и поддържане на лиценз”.
4. В чл. 92 думите “таксата по чл. 30, ал. 3 или променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4” се заменят с “променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4”.
5. В § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите “таксата по чл. 30, ал. 3 и променливата част на таксата по чл. 30, ал. 4” се заменят с “променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4”.

§ 19. (1) Организаторите на хазартните игри, посочени в чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 3, изчислена по следната формула:
където:
А е дължимата еднократна част от таксата;
В е еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 3;
С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз;
D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г.
(2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец.
(3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г.
(4) За неподадена в срок декларация по ал. 3 се дължи имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

§ 20. (1) Организаторите на хазартни игри за онлайн залагания с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта, изчислена по следната формула:
където:
А е дължимата еднократна част на такса;
В е еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4, която е в сила от 1 януари 2024 г.;
С е еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4, която е била в сила до 1 януари 2024 г.;
D е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз;
Е е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г.
(2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец.
(3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г.
(4) За неподадена в срок декларация по ал. 3 се дължи имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

§ 21. (1) Организаторите на хазартни игри в игрално казино с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта, изчислена по следната формула:
където:
А е дължимата такса;
В е таксата по чл. 30, ал. 5;
С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз;
D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г.
(2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец.
(3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г.
(4) За неподадена в срок декларация по ал. 3 се дължи имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

§ 22. (1) Организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, изчислена по следната формула:
където:
А е дължимата такса;
В е таксата по чл. 30, ал. 6;
С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз;
D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г.
(2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец.
(3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г.
(4) За неподадена в срок декларация по ал. 3 се дължи имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

§ 23. За образуваните и неприключени производства по подадени искания за издаване и продължаване на лиценз по Закона за хазарта до 31 декември 2023 г. се дължат таксите по чл. 30 от Закона за хазарта в размерите, които са в сила от 1 януари 2024 г.

§ 24. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г. и бр. 66, 86 и 102 от 2023 г.) се правят следните изменения:
1. Член 176а се отменя.
2. В чл. 245, ал. 1, т. 1 думите “500 лв.” се заменят с “800 лв.”.

§ 25. (1) Функциите и дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации, определен с Постановление № 385 от 30 декември 2015 г. за дейността на Централния орган за обществени поръчки за нуждите на органите на изпълнителната власт (обн., ДВ, бр. 2 от 2016 г.; изм., бр. 34 и 74 от 2016 г., бр. 26, 36 и 54 от 2019 г., бр. 101 и 110 от 2020 г., бр. 33 и 36 от 2022 г.) преминават от министъра на финансите към министър-председателя, считано от 1 февруари 2024 г.
(2) В срок до 1 април 2024 г. Министерският съвет приема промени в подзаконовите актове, уреждащи дейността на Централния орган за покупки по ал. 1.

§ 26. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 13, 85, 88 и 102 от 2017 г., бр. 53, 77 и 98 от 2018 г., бр. 1, 25, 56 и 81 от 2019 г., бр. 105 от 2020 г., бр. 14, 18 и 19 от 2021 г., бр. 17 от 2022 г. и бр. 11 от 2023 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 21:
“§ 21. (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2023 г. и 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерагламентирано изхвърлени отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за 2023 г. и 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2023 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2024 г.
(3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2023 г. и 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.”

§ 27. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99, 102 от 2022 г. и бр. 66 от 2023 г.) в чл. 92, ал. 3, т. 3 думите “по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013” и на системи и съоръжения в изпълнение на проекти по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма “Околна среда 2014 – 2020″, до приключване на изграждането им” се заменят с “финансирани с бюджетни средства или средства, предоставени по програми на Европейския съюз”.

§ 28. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г.
————————-
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 21 декември 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 30.04.2024 Г.)
§ 2. С одобряването от Министерския съвет на Конвергентната програма на Република България за 2024 – 2027 г. се счита за одобрена и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025 – 2027 г.

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 67 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2024 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Приложение № 1 към чл. 53, т. 1

Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2024 г.
Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2024 г. се изчисляват по следната формула:
С = С1 + С2 + С3 + С4, където
С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2024 г. под формата на субсидии/трансфери.
С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.
С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.
Право да получават обща изравнителна субсидия през 2024 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2022 г. на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител (ДПх1<1,2*ДПстр.).
Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2024 г. се изчислява по следната формула:
С2 = А1 + А2 + А3 + А4 + А5
А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120% от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите и.
ИДПх1 = (1,2*ДПстр. -ДПх1) * Нх1, където
ИДПх1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.
ДПх1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§13-01 от ЕБК), данък върху превозните средства (§13-03 от ЕБК), туристически данък (§13-08 от ЕБК) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§01-03 от ЕБК) на един жител на конкретната община към 31 декември 2022 г.
ДПстр. е размерът на постоянните данъчни постъпления (§13-01, §13-03, §13-08 и §01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2022 г. (128,85 лв./жител).
Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2022 г.
А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.
За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:
? Брой деца до 5 г.
? Брой деца от 6 – 14 г.
? Брой възрастни на и над 65 г.
? Територия
? Дължина на общински пътища
? Население
Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по отчетни годишни данни за 2022 г.) по следния начин:
? Брой деца до 5 г. – 3,0% (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
? Брой деца от 6 – 14 г. – 1,0% (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
? Брой възрастни на и над 65 г. – 5,0% (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
? Територия – 26,0% (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 “Озеленяване” от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
? Дължина на общинската пътна мрежа – 13,0% (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
? Население – 52,0% (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.
РПi = (Дi/?Дi)*3,0% + (Уi/?Уi)*1,0% + (Вi/?Вi)*5,0% + (Тi/?Тi)*26,0% + (ДОПi/?ДОПi)*13,0% + (Нi/?Нi)*52,0%, където
Д – деца до 5 години
У – деца от 6 до 14 г./ученици
В – възрастни на и над 65 години
Т – територия
ДОП – дължина на общински пътища
Н – население
РПi е делът на разходните потребности за конкретната община.
? РПi=0,8084 само за общините с достъп.
Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/? РПi.
Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ към 31 декември 2022 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към месец септември 2023 г.
А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по отчетни годишни данни за 2022 г.) е по-малък от 25 на сто.
Пх1/ОПх1<25%, където
Пх1 е размерът на приходите (раздел І и §40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2022 г. за конкретната община с достъп.
ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2022 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, §40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).
Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25% и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.
А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ за 2023 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2023 г.
А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци (ДУсрх1 >1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.
ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т на конкретната община за 2023 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:
ДУсрх1 = (СТДНИх1/СТ ДНИср + СТДВПИх1/СТ ДВПИср + СТДПС_Лх1/СТ ДПС_Лср + СТДПС_Тх1/СТ ДПС_Тср)/4, където
СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2023 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.
СТДНИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.
СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2023 г. на конкретната община.
СТДВПИср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.
СТДПС_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2023 г. на конкретната община.
СТДПС_Лср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.
СТДПС_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2023 г. на конкретната община.
СТДПС_Тср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.
С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.
Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85% по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10% – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5% – по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.
С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:
С4=В1+В2, където:
В1 – основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45% от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25% от него – по показател дължина на общинските пътища; 25% от него – по показател брой население, 5% от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.
В2 – допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-та и 5-а категория за подобряване на състоянието на социалната и техническата инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-а категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021 от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм., бр. 73 от 2014 г., бр. 75 от 2016 г. и бр. 98 от 2018 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Информацията за населението и за населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2022 г. и за дължината на общинските пътища по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към месец септември 2023 г.

Приложение № 2 към чл. 106, ал. 5

Приложение № 3 към чл. 107, ал. 13

(Изм. – ДВ, бр. 38 от 2024 г., в сила от 30.04.2024 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 09.08.2024 г.)