Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:
 
(2) Приема държавния бюджет за 2023 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:
 
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:
 
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:
 
(5) Приема разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики, както следва:
 
(6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.

Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2023 г., както следва:

 
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2023 г., както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от органите на съдебната власт, както следва:
 
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Народното събрание, както следва:
 
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.
(5) В срок един месец от обнародването на този закон председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.
(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.
(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.
(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.
(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2023 г., както следва:
 
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Сметната палата, както следва:
 

Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Администрацията на президента, както следва:
 

Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерския съвет, както следва:
 
(4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:
 

Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Конституционния съд, както следва:
 

Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Омбудсмана, както следва:
 

Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на финансите, както следва:
 

Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на външните работи, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 844,5 хил. лв., в т.ч. 844,5 хил. лв. по Актуализираното общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за Механизма за бежанците в Турция между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и образеца на сертификат за финансов принос, одобрени от Европейската комисия и представителите на правителствата на държавите членки на 18 юли 2018 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Утвърдените средства не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
(5) Утвърждава целеви средства в размер на 4 429,4 хил. лв. за националната вноска за 2023 г. за изпълнението на мерки за помощ, финансирани чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира.

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на отбраната, както следва:
 
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва:
 
(5) Преведени през 2019 г. от Министерството на отбраната по сметка на правителството на Съединените американски щати средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 60 от 2019 г.) могат да се депозират и инвестират чрез сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната въз основа на решение на Министерския съвет при условие за последваща ратификация. При необходимост Българската народна банка действа като агент на държавата въз основа на споразумение между Министерството на отбраната и Българската народна банка, сключено съгласно изискванията на чл. 43 от Закона за Българската народна банка.
(6) Превеждането на средствата за изпълнението на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и произтичащите от управлението и инвестирането на средствата по ал. 5 нетни постъпления от лихви, друга доходност, такси и комисиони, както и прехвърлянето по банкова бюджетна сметка на Министерството на отбраната в Българската народна банка на неусвоени средства по ал. 5, включително прехвърлянето на средствата от лихви и друга доходност, се отразяват като приходи и разходи по бюджета на Министерството на отбраната по реда, предвиден за отчитане по бюджетите на бюджетните организации на постъпления и плащания, произтичащи от операции, извършени чрез акредитивни и други подобни сметки.

Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва:
 

Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на правосъдието, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви текущи разходи за предоставяне на държавна субсидия на политическите партии по чл. 25 от Закона за политическите партии в размер до 19 200,0 хил. лв., които не могат да бъдат изразходвани за други цели.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:
 
 

Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на здравеопазването, както следва:
 
(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект “Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565” за закупуване през 2023 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.
(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2023 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект “Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565”.

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:
 
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:
 
(5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
(6) В трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища са включени средства за персонал в размер на 104 050,7 хил. лв., като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование, от които 83 580,1 хил. лв. за осигуряване на достигнатите размери на възнагражденията на академичния състав.

Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на културата, както следва:
 

Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на околната среда и водите, както следва:
 

Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на икономиката и индустрията, както следва:
 

Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на иновациите и растежа, както следва:
 

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на енергетиката, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 489,0 хил. лв. по Решение № 67 на Министерския съвет от 2023 г. за приемане на Програма за условията и реда за подбор на проекти за дейности, които се финансират със средства от Модернизационния фонд, които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на туризма, както следва:
 
 

Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:
 

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на земеделието и храните, както следва:
 
(4) Утвърждава средства в размер на 29 300,0 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на “Напоителни системи” – ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
(5) Утвърждава средства в размер на 2 120,6 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция “Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове”, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на транспорта и съобщенията, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви средства за Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт общо в размер на 799,8 хил. лв., от тях за персонал 463,1 хил. лв., за издръжка 296,7 хил. лв. и за капиталови разходи 40,0 хил. лв., които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат разходвани за други цели. Средствата се разпределят по отделните видове транспорт, както следва:
1. въздушен транспорт – общо в размер на 385,9 хил. лв., от тях персонал 205,9 хил. лв., издръжка 160,0 хил. лв. и капиталови разходи 20,0 хил. лв.;
2. воден транспорт – общо в размер на 201,3 хил. лв., от тях персонал 128,6 хил. лв., издръжка 62,7 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.;
3. железопътен транспорт – общо в размер на 212,6 хил. лв., от тях персонал 128,6 хил. лв., издръжка 74,0 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.

Чл. 26. (1) Приема бюджета на Министерството на електронното управление за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на електронното управление, както следва:
 

Чл. 27. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва:

Чл. 28. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Национална сигурност” за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавната агенция “Национална сигурност”, както следва:
 

Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва:
 

Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва:
 

Чл. 31. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва:
 

Чл. 32. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва:
 

Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Националната служба за охрана, както следва:
 

Чл. 34. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Разузнаване” за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавната агенция “Разузнаване”, както следва:
 

Чл. 35. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Националния статистически институт, както следва:
 

Чл. 36. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва:
 

Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва:
 

Чл. 38. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Съвета за електронни медии, както следва:
 

Чл. 39. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране, както следва:
 
(4) Утвърждава целеви разходи за издръжка, в т.ч. разходи за съдебни обезщетения и разноски, общо в размер на 8 500,0 хил. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 40. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва:
 

Чл. 41. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва:
 

Чл. 42. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, както следва:
 
(4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен до размера на договорите, свързани с покупко-продажбата по поддържане и обновяване на държавния резерв. Председателят на агенцията уведомява министъра на финансите за извършените промени на показателите по ал. 3 по реда на чл. 112, ал. 2 и ал. 8 от Закона за публичните финанси.

Чл. 43. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за финансов надзор, както следва:
 

Чл. 44. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва:
 

Чл. 45. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Централната избирателна комисия, както следва:
 

Чл. 46. (1) Приема бюджета на Държавен фонд “Земеделие” за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавен фонд “Земеделие”, както следва:
 

Чл. 47. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва:
 

Чл. 48. (1) Приема бюджета на Държавната агенция “Технически операции” за 2023 г., както следва:
 
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
 
 
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Държавната агенция “Технически операции”, както следва:
 

Чл. 49. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2023 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Чл. 50. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2023 г., както следва:
 
(2) Приема капиталовите трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2023 г., както следва:
 

Чл. 51. Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2023 г., в т.ч.:
1. основни бюджетни взаимоотношения под формата на субсидии по механизъм съгласно приложението по видове и по общини: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 087 750,9 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 404 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 хил. лв.;
2. трансфери за други целеви разходи за местни дейности 50 000,0 хил. лв., както следва:

Чл. 52. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва:

Чл. 53. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите, и се публикуват на интернет страниците на общините.

Чл. 54. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва:
1. първо тримесечие – 30 на сто;
2. второ тримесечие – 25 на сто;
3. трето тримесечие – 20 на сто;
4. четвърто тримесечие – 25 на сто.
(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец, въз основа на заявки на общините, при условията и реда, определени от министъра на финансите по чл. 53.
(3) При предоставянето на общата изравнителна субсидия по чл. 51 се изчислява разликата между полагащите се средства съгласно чл. 51 и предоставените до 31 юли 2023 г. средства. Когато разликата е положителна, средствата се предоставят на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от август до декември, а когато е отрицателна, се възстановяват в държавния бюджет.
(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто. Останалата сума от субсидията по чл. 51 се предоставя на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от септември до декември.
(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.
(6) При предоставянето на субсидията за делегираните от държавата дейности по ал. 1 и 5 след 1 август 2023 г. се изчислява разликата между полагащите се средства съгласно ал. 1 и 5 и чл. 51 и предоставените до 31 юли 2023 г. средства. Когато разликата е положителна, средствата се предоставят на общините, а когато е отрицателна, същите се прихващат от подлежащите на предоставяне средства за същия вид трансфер.

Чл. 55. (1) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа, на сгради, публична общинска собственост и за извършване на разходи по почистване на речни легла за осигуряване на нормалната им проводимост в урбанизираните територии по механизъм и в срокове, определени с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г.
(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

Чл. 56. (1) Средствата за трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 51, т. 2 са предназначени за достигане на минималната работна заплата за 2023 г., определена с Постановление № 497 на Министерския съвет от 2022 г. (ДВ, бр. 1 от 2023 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, в местните дейности. Разпределението на средствата по общини е на база относителния дял на разходите за заплати и възнаграждения на конкретната община в съответната функция в местните дейности спрямо общия им размер във функцията и съобразно теглото на всяка функция, определено чрез относителния дял на броя персонал на минимална работна заплата за всяка функция в местни дейности спрямо общия брой персонал на минимална работна заплата в местни дейности по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 31 декември 2022 г. и справката за натурални показатели към него.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от август до декември.

Чл. 57. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2023 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва:
(2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.
(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.
(4) В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 58. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. в “Държавен вестник” бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.

Чл. 59. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,4 млрд. лв.

Чл. 60. Определя до 100 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Чл. 61. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, за 2023 г. е 780 лв.

Чл. 62. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция “Разузнаване” е 380 лв. от 1 януари 2023 г.

Чл. 63. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 610 лв.
(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 510 лв.
(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е от 510,01 лв. до 610 лв. включително.
(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
1. за семейство с едно дете – 50 лв.;
2. за семейство с две деца – 110 лв.;
3. за семейство с три деца – 165 лв.;
4. за семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.
(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.
(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.
(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 150 лв.
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е, както следва:
1. за първо дете – 250 лв.;
2. за второ дете – 600 лв.;
3. за трето дете – 300 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.
(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 100 лв.
(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.
(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 200 лв.
(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 1200 лв. за всяко дете.
(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 2880 лв.
(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2023 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2023 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 150 лв.
(18) Размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 – 2024 година е 300 лв.
(19) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 – 2024 година е 300 лв.
(20) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2023 г. е 340 лв.

Чл. 64. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:
1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;
2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;
3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 65. Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2023 г. е 8 лв.

Чл. 66. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2023 г. е 100 лв.

Чл. 67. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е в размер на 4,5 млрд. лв.

Чл. 68. Максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. не може да надвишава 40,6 млрд. лв.

Чл. 69. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 7,5 млрд. лв.
(2) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване, и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и увеличен от 10 000 000 000 евро на 12 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.
(3) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква “б” от Закона за публичните финанси.
(4) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.
(5) Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари по ал. 2 (лимит на програмата), се увеличава от 12 000 000 000 евро на 14 000 000 000 евро, като министърът на финансите предприема действията, предвидени в договорите и акта по ал. 2.

Чл. 70. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 69, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.
(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира освен дълга по чл. 69, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 71. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
1. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 40 млн. лв.;
2. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
3. по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна в размер до левовата равностойност на 16 654 646 евро;
4. по нови заемни споразумения за плащания на “Булгаргаз” ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
5. по нови заемни споразумения за инвестиции на “Булгартрансгаз” ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 72. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71, е 1 814 млн. лв.

Чл. 73. (1) Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД.
(2) Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.

Чл. 74. За 2023 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 20 933,9 хил. лв.

Чл. 75. (1) В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.
(2) С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. или вече създадените по реда на ал. 1 само след предварително съгласуване с министъра на финансите или с оправомощено от него лице.

Чл. 76. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2022 г.

Чл. 77. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 48, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.
(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, в т.ч. при изплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения, за дейности в условията на миграционен натиск, за подготовката и произвеждането на избори съгласно Изборния кодекс, както и при компенсирани промени между бюджети.
(3) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 10 от Кодекса на труда.
(4) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.
(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
1. получени средства от помощи и дарения;
2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;
3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми за развитие на държавните висши училища;
6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;
7. проекти, финансирани със средства, инструменти и механизми от Европейския съюз;
8. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;
9. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.
(6) Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

Чл. 78. Всички промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се извършват текущо, но не по-късно от 31 декември 2023 г. Във връзка с годишното счетоводно приключване и изготвянето на отчетите за касовото изпълнение промени по реда на чл. 110, 112 и 113 от Закона за публичните финанси могат да се извършват и до 29 февруари 2024 г.

Чл. 79. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 80. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2023 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва:
1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;
2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд “Земеделие”.
(2) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното и салдо.
(3) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното и салдо.
(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.
(5) Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.
(6) По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.

Чл. 81. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд/Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Механизма за възстановяване и устойчивост, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, Фонда за справедлив преход, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и втората Швейцарско-Българска програма за сътрудничество, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет.
(2) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5 от държавния бюджет.
(3) В трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет се включват и средства за национално публично съфинансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Чл. 82. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

Чл. 83. (1) Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 84. (1) Държавен фонд “Земеделие” извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”.
(2) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд “Земеделие” доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд “Земеделие” на изплатените финансови средства заедно със законната лихва считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.
(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд “Земеделие” по реда на чл. 83.
(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд “Земеделие” и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд “Земеделие”, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.

Чл. 85. За финансиране на проекти на общините за подобряване качеството на атмосферния въздух във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-174/21 въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) може да се предостави финансиране на базата на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 15 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.

Чл. 86. Неусвоените средства към 31 декември 2022 г. по бюджетите на общините от трансфери за компенсиране на разходите в изпълнение на чл. 283, ал. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование могат да се разходват през 2023 г. за същата цел, като при остатък – той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември 2023 г.

Чл. 87. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “а” от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция “Образование”, могат да се разходват за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.

Чл. 88. (1) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2018 г. и 2019 г. на основание актове на Министерския съвет, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък – той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023 г.
(2) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2020 г. и 2021 г. на основание актове на Министерския съвет, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък – той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023 г.

Чл. 89. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., може да се разходват през 2023 г. за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба по чл. 36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане.

Чл. 90. (1) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2018 г. и 2019 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък – той се възстановява по отделно открита банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Възстановените суми се отчитат по централния бюджет и по бюджетите на общините като възстановени трансфери.
(2) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2020 г. и 2021 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък – той се възстановява по реда на ал. 1.

Чл. 91. (1) Годишният размер на плащанията за 2023 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.
(3) Плащанията през 2023 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.
(5) През 2023 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми без тези по ал. 3 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1, не може да надвишава 25 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.

Чл. 92. Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през периода 2020 – 2023 г.:
1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;
2. за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “г” от Закона за публичните финанси.

Чл. 93. (1) За унифициране на счетоводните процеси във всички общини кметовете задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система за общините съгласно одобрения от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2023 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.
(2) За унифициране на счетоводните процеси в бюджетните организации, чиито бюджети са включени в държавния бюджет, съответните първостепенни разпоредители с бюджет задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система съгласно одобрен от Министерския съвет план за нейното внедряване. Ръководителите на бюджетните организации, включени в плана, оказват съдействие за въвеждането на Интегрираната финансово-информационна система.

Чл. 94. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 3 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност “Общинска администрация”.
(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1,5 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност “Общинска администрация”.

Чл. 95. Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите. При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите.

Чл. 96. (1) Данъчно задължените лица заплащат годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, намален с разликата между размера на определения от общинския съвет годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г. и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., но не по-малко от 300 лв. Издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози се получава след заплащането на данъка.
(2) Общините получават компенсация от държавния бюджет за намалението в приходите от данък върху таксиметров превоз на пътници в размер, определен въз основа на броя на автомобилите, за които е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници през 2023 г., умножен по разликата между размера на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., като се отчита чл. 61ч от същия закон.
(3) Общините обявяват на интернет страниците си годишния размер на дължимия от данъчно задължените лица данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. съгласно ал. 1.
(4) Средствата по ал. 2 се осигуряват от Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
(5) Надвнесените от данъчно задължените лица суми за данъка върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. подлежат на прихващане или възстановяване от общините по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 97. По реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси могат да се прихващат и дължимите лихви по чл. 105, ал. 1 от същия закон.

Чл. 98. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на Фонд “Резервен” е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2022 г. не правят отчисления за Фонд “Резервен”.
(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на Фонд “Резервен” са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2022 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на Фонд “Резервен”, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 99. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.
(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.
(3) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.
(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.
(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.
(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 100. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.
(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.

Чл. 101. (1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за:
1. дейности с неикономически характер;
2. дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.
(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

Чл. 102. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2023 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2022 г.

Чл. 103. (1) При прилагане през 2023 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове.
(2) Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
(3) При прилагане на подход на превеждане на дължимите от лицата по ал. 1 суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет те се превеждат месечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(4) Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.
(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за включените към 31 декември 2022 г. в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси лица по чл. 156 от Закона за публичните финанси.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 104. (1) Разходите за обслужването от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се изплащат чрез съответните бюджети за сметка на централния бюджет, като се прилагат цените от съответните тарифни позиции, определени в договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на централния бюджет чрез извършване на съответните промени по реда на Закона за публичните финанси, както следва:
1. на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет – чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджетите им за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет;
2. на общините – чрез допълнителни трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “г” от Закона за публичните финанси;
3. на социалноосигурителните фондове – чрез допълнителен трансфер от централния бюджет, като за Националния осигурителен институт възстановяването на разходите може да е за сметка на частта от предвидения трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства, в случай на неусвоени суми от него;
4. на държавните висши училища, Българската академия на науките и бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси – чрез одобряване на допълнителен трансфер от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет;
5. на останалите разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси – чрез допълнителен трансфер от централния бюджет или от съответния финансиращ бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет.
(3) При плащането в края на годината на дължимите разходи в случай на недостиг, първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет могат да ги извършат за сметка на икономии в съответните бюджети в частта на разходите и предоставените трансфери, а разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси – за сметка на икономии в разходите, финансирани чрез трансфери от държавния бюджет.
(4) Заплащането през 2023 г. на разходите за извършеното до 31 декември 2020 г. обслужване от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е за сметка на средствата по ал. 2.
(5) Заплащането на разходите за банково обслужване по останалите тарифни позиции от договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси се извършва по досегашния ред от централния бюджет.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.

Чл. 105. Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет и икономии на разходи по чл. 1, ал. 5 за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.

Чл. 106. Икономии от капиталовите разходи, утвърдени по чл. 4 – 48, не могат да бъдат използвани за текущи разходи.

§ 1. (1) Размерът на общата годишна квота, определен съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., е включен в общата годишна квота за 2023 г., утвърдена с чл. 59.
(2) Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, издадени в рамките на квотата по чл. 59, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.
(3) (В сила от 01.08.2023 г.) За целите на ал. 2 операторите сключват договори с доставчици, които са лица, осъществяващи дейност по предоставяне на електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода за битови нужди, културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, лица, осъществяващи показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и лица, предоставящи туристически услуги съгласно Закона за туризма.
(4) За целите на ал. 2 се прилагат съответно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на ваучерите за храна и наредбата по чл. 209, ал. 6 от същия закон.
(5) (В сила от 01.08.2023 г.) Операторите предоставят на работодателите и ползвателите списъци с обекти, които приемат отпечатаните от съответния оператор ваучери за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

§ 2. (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 6 000 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 12 000 лв.;
3. три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 18 000 лв.
(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.
(3) За 2023 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:
1. между допустимия размер за 2023 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2. между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2023 г.
(4) Данъчните облекчения за 2023 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв.
(5) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
(6) Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1 – 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(7) При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.
(8) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(9) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(10) Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо – трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.
(11) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(12) Алинея 9 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.
(13) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 – 11.
(14) Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

§ 3. (В сила от 01.07.2023 г.) (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от ЕСО ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.
(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:
1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и
2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.
(4) Общественият доставчик внася във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.
(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.
(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:
1. подават във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец;
2. внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец.
(8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5:
1. подават във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” декларация по образец, утвърдена от министъра на енергетиката, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:
а) в срок до 15 октомври 2023 г. – за периода от 1 юли 2022 г. до 30 септември 2023 г.;
б) в срок до 15 януари 2024 г. – за периода от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2023 г.;
2. внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целевите вноски по ал. 1 за периодите и в сроковете по т. 1.
(9) Фонд “Сигурност на електроенергийната система” начислява задълженията на производителите, обществения доставчик и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни.
(10) Фонд “Сигурност на електроенергийната система” изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 7 и 8 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3, 4 и 5.
(11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.
(12) Производителите, търговците на електрическа енергия и общественият доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5.
(13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.
(14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставени средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми.
(15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(16) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(17) Фонд “Сигурност на електроенергийната система” може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.
(18) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 7 и 8 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(19) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал. 1, 3, 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска.
(20) Актовете за установяване на нарушението по ал. 18 и 19 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката.
(21) Установяването на нарушенията по ал. 18 и 19, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 4. (В сила от 01.08.2023 г.) (1) От бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” се предоставя трансфер по бюджета на Министерството на енергетиката в размер на получените от фонда средства от оперативните програми за програмен период 2014 – 2020 г. за възстановяване на допустими разходи, извършени в рамките на национални програми за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.
(2) За получаване на средствата по ал. 1 фондът сключва договори с управляващите органи по съответните оперативни програми.

§ 5. До 31 декември 2023 г. такси за ползване на финансираната от държавния бюджет социална услуга “асистентска подкрепа” по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги не се заплащат от лицата, които я ползват.

§ 6. Формулите за 2023 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждават в едномесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.

§ 7. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 63 от 2017 г., бр. 31 от 2018 г. и бр. 94 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 01.09.2023 г.) В чл. 2, т. 6 накрая се добавя “с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3”.
2. (В сила от 01.09.2023 г.) В чл. 3:
а) в ал. 1 се създават т. 3 и 4:
“3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;
4. на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.”;
б) в ал. 2 след думите “Алинея 1” се поставя запетая и се добавя “т. 1 и 2”.
3. (В сила от 01.12.2023 г.) Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Обслужването на операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации чрез картови плащания се извършва въз основа на сключен договор между съответната банка и бюджетната организация.
(2) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминални устройства ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” публични вземания постъпват по отделно открити за целта техни сметки в Българската народна банка.
(3) Обслужването на картовите плащания по ал. 2 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите, съответно между него и Агенция “Митници”.
(4) Обслужването на картови плащания по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации по чл. 153, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси и на техни подведомствени разпоредители с бюджет чрез сметки, обслужвани от Българската народна банка, може да се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и съответната бюджетна организация.
(5) Дължимите суми по договорите по ал. 1 – 4 са за сметка на бюджета на съответната организация.
(6) За картовите плащания към бюджетни организации по ал. 1 – 4 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.
(7) За осигуряването на статистическа информация за операциите по ал. 1, 2 и 4 в частта на операциите с платежни и предплатени карти, чието обслужване и сетълмент се извършва от лицензиран от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на картови плащания на територията на страната, Министерството на финансите може да сключи договор с оператора съгласно чл. 154, ал. 10 от Закона за публичните финанси.
(8) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка дават указания по прилагането на ал. 1 – 7, включително по отношение реда и начина за регистрацията на съответните инсталирани терминални устройства ПОС, за целите на осигуряването на статистическата информация, както и за възможността за прилагане на унифицирана класификация за тези цели.
(9) С договора по ал. 1 не може да се уреждат ограничения за приеманите платежни инструменти, свързани с карти, на основание на държавата, в която са издадени.”

§ 8. (В сила от 01.09.2023 г.) В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г. и бр. 14 от 2023 г.) в чл. 270 се създава ал. 4:
“(4) Независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.”

§ 9. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 108 от 2018 г., бр. 29 от 2019 г., бр. 28 от 2020 г. и бр. 18 от 2022 г.) в чл. 28, ал. 17 думите “постановление за изпълнение на държавния бюджет” се заменят с “акт на Министерския съвет”.

§ 10. В Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 20 от 2022 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 5 и 6:
“(5) Националният институт по метеорология и хидрология прилага система на делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който:
1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;
2. се разпорежда със средствата на Националния институт по метеорология и хидрология;
3. определя числеността на персонала и индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология за съответната бюджетна година.
(6) Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология се включва в бюджета му за следващата година.”

§ 11. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58, 62, 94, 102 и 104 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) в чл. 119 се създават ал. 5 – 8:
“(5) Държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, които:
1. не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини, за които детето е кандидатствало, и
2. не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска ясла или яслена група в общинска детска градина.
(6) Месечният размер на средствата по ал. 5 за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година, който се определя със заповед на министъра на образованието и науката.
(7) Средствата по ал. 5 се изплащат на родителя в размер на действително извършените разходи за отглеждане и обучение за всеки месец, но не повече от размера по ал. 6. Средствата се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в яслена група в общинска или държавна детска градина.
(8) Условията и редът за предоставяне и изплащане на средствата по ал. 5 се определят с наредба на Министерския съвет.”

§ 12. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г., бр. 99 от 2010 г., бр. 35, 93 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 43 и 98 от 2016 г., бр. 96 и 99 от 2017 г.) чл. 17б се отменя.

§ 13. (В сила от 05.08.2023 г.) В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 20 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 13, 38, 50, 62 и 98 от 2016 г., бр. 88 и 94 от 2018 г., бр. 94 и 102 от 2019 г., бр. 69 и 85 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 17 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Административните органи поддържат постоянна интернет и комуникационна свързаност на своите администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Министерството на електронното управление.
(4) Административните органи използват споделените ресурси на електронното управление съгласно стандарти и по ред, определени в наредбата по чл. 12, ал. 4.”

§ 14. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 01.10.2023 г.) В чл. 13:
а) в ал. 2:
аа) в т. 2 накрая се добавя “и уникалния номер за превоза”;
бб) в т. 3 след думите “липсват документи” съюзът “или” се заменя със запетая, а накрая се добавя “или превозът на стоката не е деклариран предварително”;
б) в ал. 3 се създава т. 5:
“5. да декларира предварително данни за превоз на стоки с висок фискален риск; задължение за предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск имат и придобиващ/прехвърлител в тристранна операция, краен получател/първи доставчик във верига от последователни доставки на стоки, както и доставчик/продавач и вносител.”
2. (В сила от 03.05.2024 г.) В чл. 74, ал. 1 се създава т. 9:
“9. искане на нотариус или на съдия по вписванията във връзка с проверка по чл. 264, ал. 1 и 2 за наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлител или учредител на вещни права, съответно на ипотекарен длъжник или залогодател.”
3. (В сила от 01.10.2023 г.) В чл. 121а:
а) в ал. 1:
аа) в т. 3 след думите “посоченото в документите” се добавя “или в предварително декларираните данни за превоза на стоката”;
бб) създава се т. 5:
“5. неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока.”;
б) създава се ал. 8:
“(8) При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или несъответствие между предварително декларираното и установеното при проверката вид и/или количество на стоката в случаите по чл. 127и разпоредбите на ал. 1 – 6 се прилагат по отношение на имуществото на доставчик или продавач/прехвърлител в тристранна операция, съответно първия доставчик във верига последователни доставки на стока с висок фискален риск.”
4. (В сила от 01.10.2023 г.) В чл. 127а, ал. 8 след думите “чл. 13, ал. 2, т. 3” се добавя “и ал. 3, т. 5” .
5. (В сила от 01.10.2023 г.) В чл. 127б, ал. 1 думите “както и мястото на получаване/разтоварване на стоката” се заменят с “мястото на получаване/разтоварване на стоката, както и наличието на уникален номер за превоза на стоката и за съответствие с предварително декларираните данни за превоза на стоката”.
6. В чл. 127и:
а) (В сила от 01.10.2023 г.) в заглавието думата “Доброволно” се заменя с “Предварително”;
б) (В сила от 01.10.2023 г.) в ал. 1 думите “може предварително да” се заменят с “предварително”, а накрая се добавя “и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване”;
в) (В сила от 01.10.2023 г.) в ал. 2 думите “може предварително да” се заменят с “предварително”, а накрая се добавя “и потвърждава изпращането на стоката след излизане на транспортното средство от територията на страната”;
г) (В сила от 01.01.2024 г.) създават се нови ал. 3, 4 и 5:
“(3) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване.
(4) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на трета страна и завършва на територията на страната, след приключване на митническия режим и вдигане на стоката вносителят декларира данни за превоза на стоката преди продължаване на превоза на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване. Когато получателят е различно от вносителя лице, потвърждаването на получаването/разтоварването на стоката се извършва от получателя.
(5) При превоз на стока с висок фискален риск, който се извършва чрез воден, железопътен или въздушен транспорт и се налага претоварване на стоката на транспортно средство на територията на страната, лицата по ал. 1 – 3 предварително декларират данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на претоварването, съответно потвърждават получаването/изпращането на стоката по реда на ал. 1 – 3.”;
д) (В сила от 01.10.2023 г.) досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
“(6) Изискванията по ал. 1 – 5 са задължителни при превоз на стоки с висок фискален риск, осъществяван с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превоз:
1. за крайно потребление;
2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от едно лице;
3. до обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг и/или стойността на стоките е в размер до 5000 лв. без данък върху добавената стойност;
4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на информация за доставките по реда на друг закон.”;
е) (В сила от 01.10.2023 г.) досегашната ал. 4 става ал. 7;
ж) (В сила от 01.10.2023 г.) създава се нова ал. 8:
“(8) Когато не е спазен редът по ал. 1 – 5, Националната агенция за приходите служебно издава уникален номер за превоза.”;
з) (В сила от 01.10.2023 г.) досегашната ал. 5 става ал. 9 и се изменя така:
“(9) Лицата по ал. 1 – 5 съобщават уникалния номер за превоза на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза. Когато лицето е различно от лицата по ал. 1 – 5, то съобщава уникалния номер за превоза на превозвача или на лицето, организиращо превоза, и те го предоставят на водача на транспортното средство.”;
и) (В сила от 01.10.2023 г.) досегашната ал. 6 става ал. 10 и в нея думите “ал. 1 и 2” се заменят с “ал. 1 – 5”;
к) (В сила от 01.10.2023 г.) досегашната ал. 7 става ал. 11 и се изменя така:
“(11) Потвърждаване по ал. 1 – 5 се извършва служебно от органите по приходите:
1. по ал. 1, 3, 4 и 5 – когато са извършени действия по фискален контрол на мястото на получаване/разтоварване на стоката;
2. по ал. 2 – когато са извършени действия по фискален контрол на фискален контролен пункт.”;
л) (В сила от 01.10.2023 г.) създава се ал. 12:
“(12) Коригиране на декларирани данни за превоз на стоки с висок фискален риск се допуска в сроковете по ал. 1 – 5. Коригиране на декларирани данни може да бъде направено и след сроковете по ал. 1 – 5 по време на започнал превоз, когато се налага смяна на транспортното средство, включително при претоварване на стоката. В тези случаи се посочва регистрационният номер на другото транспортно средство, дата, час и място на получаване/разтоварване/претоварване на стоката. Потвърждаването на получаването/изпращането на стоката се извършва по реда на ал. 1 – 5.”;
м) (В сила от 01.10.2023 г.) досегашната ал. 8 става ал. 13 и в нея думите “уведомяване по ал. 7” се заменят с “предоставяне и за служебно издаване на уникален номер за превоз на стока с висок фискален риск”;
н) (В сила от 01.10.2023 г.) създава се ал. 14:
“(14) Извън случаите по ал. 1 – 5 данни за превози на стоки с висок фискален риск могат да се декларират доброволно, независимо от товароносимостта на транспортното средство и предназначението му.”
7. (В сила от 05.08.2023 г.) В чл. 143я5, ал. 4 думите “имущество – на” се заменят с “имущество – и на”.
8. (В сила от 05.08.2023 г.) В чл. 171 се създава ал. 3:
“(3) Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.”
9. (В сила от 01.12.2023 г.) В чл. 178, ал. 6 думите “чл. 4, ал. 3” се заменят с “чл. 4, ал. 2”.
10. В дял четвърти се създава глава двадесет и първа “а” с чл. 182а – 182д:
“Глава двадесет и първа “а”
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РАЗПЛАЩАНИЯ С ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА
Уведомление за сключен договор или предявен изпълнителен лист
Чл. 182а.. (В сила от 03.05.2024 г.) (1) Възложителите по чл. 5 и 6 от Закона за обществените поръчки, с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации и ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” за сключването на договор на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.
(2) Уведомяване се извършва от лицата по ал. 1 и в случаите, в които платец по договора е лице, различно от лицето по ал. 1, сключило договора.
(3) Уведомяване се извършва включително и за договори за изпълнение на дейности по проекти, финансирани със средства по бюджетите на бюджетните организации, по сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, както и за проекти, финансирани от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
(4) Лицата по ал. 1, с изключение на възложителите по чл. 6 от Закона за обществените поръчки, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” и при наличие на предявен изпълнителен лист, въз основа на който следва да платят сума на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв., на лице, различно от разпоредител с бюджет.
(5) Уведомлението по ал. 1 – 4 се изпраща в електронен формат по образец от оправомощени служители на лицата по ал. 1, с квалифициран електронен подпис, чрез информационна система, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите.
(6) Уведомление по ал. 1 – 4 се изпраща не по-късно от 30 дни от сключването на договора или от получаването на изпълнителния лист.
(7) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 6 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция “Митници”.
(8) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на ал. 5 не по-късно от 5 дни от настъпването им или от узнаването за тях.
Уведомление за плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист
Чл. 182б.. (В сила от 03.05.2024 г.) (1) Преди извършване на плащане в случаите по чл. 182а, ал. 1 – 4, както и преди плащане при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, лицата по чл. 182а, ал. 1 информират за предстоящото плащане Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” чрез изпращане на уведомление в електронен формат по образец.
(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 10 000 лв., съответно под 1000 лв. за изпълнителен лист, но не по-малко от 100 лв., когато представлява част от парична престация по договор или в случаите по чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. или е част от дължима сума по изпълнителен лист на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. Уведомление се изпраща и за суми на стойност под 100 лв., когато върху вземането е наложен запор от страна на Националната агенция за приходите или Агенция “Митници” и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора.
(3) Уведомлението по ал. 1, включително и в случаите по ал. 2, се изпраща по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.
(4) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 3 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция “Митници”.
(5) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от три дни от настъпването им или от узнаването за тях.
Действия и потвърждение от приходните администрации
Чл. 182в.. (В сила от 03.05.2024 г.) (1) За всяко получено уведомление Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” извършват проверка за установяване на наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения на изпълнителя или правоимащото лице в размер над 100 лв.
(2) Плащания по чл. 182б, ал. 1 и 2 се извършват само след потвърждение от Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” и в зависимост от предприетите от тях действия по налагане на запор и/или изпълнение върху съответните вземания на изпълнителя или правоимащото лице.
(3) Потвърждението по ал. 2 се изпраща в електронен формат по образец чрез системата по чл. 182а, ал. 5 в 7-дневен срок от регистриране на уведомлението по чл. 182б, ал. 1 на електронен адрес, посочен в удостоверението за квалифициран електронен подпис на оправомощените по чл. 182а, ал. 5 служители. По същия ред се изпращат и актовете на органите на Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” във връзка с налагане, изпълнение и отмяна на запори върху съответните вземания.
(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължен при необходимост с допълнителен тридневен срок, за което се уведомява лицето по чл. 182а, ал. 1.
(5) При постъпило уведомление по реда на чл. 182а, ал. 7 или на чл. 182б, ал. 4 или при обективна невъзможност за изпращане на потвърждение чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5 потвърждение и актове се изпращат в срока по ал. 3 или 4 на електронния адрес на лицето по чл. 182а, ал. 1.
Изключения
Чл. 182г.. (В сила от 03.05.2024 г.) Разпоредбите на чл. 182а – 182в не се прилагат за:
1. целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, включително за случаите, когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините и други бюджети;
2. международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и други подобни, в изпълнение на публични функции на държавата или държавен орган;
3. договори и други плащания, когато насрещна страна по тях е разпоредител с бюджет или Българската народна банка;
4. договори, с които се предоставят парични помощи за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “б” и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване;
5. договори и плащания, свързани с услугите по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки, както и за плащания на централния бюджет.
Правомощия на министъра на финансите
Чл. 182д.. (В сила от 05.08.2023 г.) Министърът на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и на директора на Агенция “Митници” издава наредба, с която определя:
1. реда за регистрация и дерегистрация на оправомощени служители на лицата по чл. 182а, ал. 1 в информационната система по чл. 182а, ал. 5;
2. условията, реда и сроковете за изпращане на уведомления от лицата по чл. 182а, ал. 1 и получаване на потвърждения и актове от Националната агенция за приходите и Агенция “Митници”;
3. условията, реда и сроковете за изпращане на потвърждения и/или актове от Националната агенция за приходите и Агенция “Митници”;
4. автоматизираните проверки от информационната система по чл. 182а, ал. 5;
5. образците по чл. 182а – 182в.”
11. (В сила от 05.08.2023 г.) В чл. 195 ал. 6 се изменя така:
“(6) Обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност:
1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта;
2. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован – по балансовата му стойност;
3. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1 – собственост на физически лица, а когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната и стойност, намалена с 20 на сто годишно, в това число за годината на придобиването и; когато вещта не е застрахована и не би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната и стойност.”
12. (В сила от 05.08.2023 г.) В чл. 213, ал. 1, т. 5 накрая се добавя “и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата”.
13. (В сила от 05.08.2023 г.) В чл. 242, ал. 2 се създава изречение второ: “Продажбата на движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство, се извършва чрез лице, получило удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности, и при спазване на същия закон.”
14. (В сила от 03.05.2024 г.) В чл. 264:
а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: “Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса или съдията по вписванията, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.”;
б) в ал. 2 изречение първо се изменя така: “Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и след проверка, извършена от нотариуса, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.”;
в) алинея 3 се отменя;
г) алинея 4 се изменя така:
“(4) Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.”
15. (В сила от 03.05.2024 г.) Член 265 се изменя така:
“Отговорност
Чл. 265. Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.”
16. (В сила от 01.10.2023 г.) В чл. 278б:
а) в ал. 1, изречение първо след думите “по чл. 13” се добавя “с изключение на задължението по чл. 13, ал. 3, т. 5”;
б) създават се ал. 3, 4 и 5:
“(3) Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв.
(4) Лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв.
(5) Извън случаите по ал. 1 – 4 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 127и или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер до 2000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер до 5000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба до 10 000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.”
17. (В сила от 03.05.2024 г.) В дял пети, глава двадесет и осма се създават чл. 278е – 278з:
“Неизпращане на уведомление по чл. 182а
Чл. 278е.. Лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 300 до 600 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.
Неизпращане на уведомление по чл. 182б
Чл. 278ж.. Лице по чл. 182а, ал. 1, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 500 до 1200 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1000 до 2000 лв.
Плащане без потвърждение по чл. 182в
Чл. 278з.. Лице по чл. 182а, ал. 1, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист, без да са налице условията на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2000 до 4000 лв.”
18. (В сила от 03.05.2024 г.) В чл. 279:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278е, 278ж и 278з се съставят от оправомощени одитори, когато нарушението е констатирано от органи на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.”;
б) създават се ал. 4 и 5:
“(4) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278е, 278ж и 278з се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато нарушението е констатирано от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278з се съставят и от публични изпълнители или служители на Агенция “Митници”, когато нарушението е констатирано при изпълнение на правомощията им по този кодекс, съответно по Закона за митниците, а наказателните постановления се издават от съответния териториален директор на Националната агенция за приходите или съответния териториален директор на Агенция “Митници”.”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 6.
19. В допълнителните разпоредби:
а) (В сила от 05.08.2023 г.) в § 1 се създава т. 72:
“72. “Крайно потребление” за целите на предварителното деклариране на превози на стоки с висок фискален риск е придобиване на стоки за собствени или лични нужди, които не са предназначени за последваща продажба или влагане в производство.”;
б) (В сила от 03.05.2024 г.) параграф 2в се отменя.

§ 15. (В сила от 05.08.2023 г.) (1) Превоз на стока с висок фискален риск по чл. 127и, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, започнал до 30 септември 2023 г., и превоз на стока с висок фискален риск по чл. 127и, ал. 3, 4 и 5, започнал до 31 декември 2023 г., не подлежи на задължително предварително деклариране по чл. 127и, ал. 1 – 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Превоз на стока с висок фискален риск, за който доброволно предварително са декларирани данни по реда на чл. 127и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 30 септември 2023 г., се извършва/довършва по досегашния ред.

§ 16. В тримесечен срок от обнародването на този закон в “Държавен вестник” министърът на финансите привежда в съответствие с него наредбата по чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. До привеждането на наредбата в съответствие с този закон правилата за доброволното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск се прилагат и за предварителното деклариране, доколкото не противоречат на този закон.

§ 17. (В сила от 03.05.2024 г.) Разпоредбите на глава двадесет и първа “а” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат за предоставените до влизането в сила на тази глава средства от Европейския съюз за изпълнение на временни мерки за справяне с последиците от COVID-19.

§ 18. (В сила от 03.05.2024 г.) Регистрираните лица в информационната система по т. 3 от Решение № 592 на Министерския съвет от 2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, допълнено с Решение № 681 на Министерския съвет от 2020 г., се считат за регистрирани в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и съответно запазват правата си да изпращат уведомления и да получават потвърждения, актове и документи от органите на Националната агенция за приходите и Агенция “Митници” по реда на глава двадесет и първа “а” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

§ 19. (В сила от 03.04.2024 г.) Нерегистрираните в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регистрират не по-късно от един месец от влизане в сила на този параграф.

§ 20. (В сила от 03.05.2024 г.) Лицата по § 18 и § 19 извършват уведомяване по реда на глава двадесет и първа “а” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за действащите договори и предявени и неизплатени изпълнителни листове към датата на влизане в сила на чл. 182а – чл. 182г от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по тези договори и изпълнителни листове, но не по-късно от тримесечен срок от влизането в сила на този параграф.

§ 21. (В сила от 05.08.2023 г.) Министърът на финансите издава наредбата по чл. 182д, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до осем месеца от обнародването на този закон.

§ 22. (В сила от 05.08.2023 г.) В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г.) в чл. 62, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 се създава буква “в”:
“в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.”
2. В т. 9 думата “упълномощено” се заменя с “оправомощено”, а след думите “чл. 143е, ал. 6” се добавя “чл. 269г, ал. 2, чл. 269л и 269с”.

§ 23. (В сила от 05.08.2023 г.) В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) в чл. 91, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 се създава буква “в”:
“в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.”
2. В т. 9 думата “упълномощено” се заменя с “оправомощено”, а след думите “чл. 143е, ал. 6” се добавя “чл. 269г, ал. 2, чл. 269л и 269с”.

§ 24. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г. и бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 182, ал. 1, т. 4 думите “възнамеряват да затворят или” се заменят с “не се ангажират да не затворят или да не”.
2. В чл. 189, т. 1, буква “б”, подбуква “аа” думите “т. 117” се заменя с “т. 111 – 118”.
3. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 204, ал. 1, т. 2:
а) в буква “б” накрая се добавя “на хартиен носител”;
б) създава се буква “в”:
“в) разходите за ваучери за храна на електронен носител.”
4. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 209:
а) в заглавието накрая се добавя “на хартиен носител”;
б) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 след думата “храна” се добавя “на хартиен носител”;
бб) в т. 1 след думата “ваучерите” се добавя “за храна на хартиен носител”;
вв) в т. 2 след думата “ваучери” се добавя “за храна на хартиен носител”;
гг) в т. 3 след думата “ваучерите” се добавя “за храна на хартиен носител”;
в) в ал. 2, т. 6:
аа) в текста преди буква “а” след думата “храна” се добавя “на хартиен носител”;
бб) в буква “г” след думата “храна” се добавя “на хартиен носител”;
вв) в буква “д” накрая се добавя “на хартиен носител”;
гг) в буква “е” накрая се добавя “на хартиен носител”;
дд) в буква “ж” накрая се добавя “за храна на хартиен носител”;
ее) в буква “к” накрая се добавя “на хартиен носител”;
жж) в буква “л” накрая се добавя “на хартиен носител”;
г) в ал. 3, т. 4 навсякъде след думата “храна” се добавя “на хартиен носител”;
д) в ал. 6 навсякъде след думата “ваучери” се добавя “за храна на хартиен носител”;
е) в ал. 7 след думата “храна” се добавя “на хартиен носител”;
ж) в ал. 8 навсякъде след думата “храна” се добавя “на хартиен носител”.
5. (В сила от 01.01.2024 г.) Създава се чл. 209а:
“Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител
Чл. 209а. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква “в” в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.
(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. разполага с ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания:
а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител;
б) съдържа фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
в) съдържа фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
г) съдържа текст със забрана за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител;
д) съдържа текст със забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител;
е) съдържа срок на валидност на електронния носител, ако е приложимо;
ж) съдържа думите “ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО” и “валиден само в България”;
7. е удостоверило техническата готовност за издаване на ваучери за храна на електронен носител, включително по отношение на това, че ваучерите за храна на електронен носител:
а) поддържат възможност за проследимост на трансакциите;
б) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
в) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
г) поддържат техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител;
д) поддържат възможност за проверка на уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна;
е) използват публично документирани средства за техническа защита;
ж) поддържат техническо ограничение за използване извън територията на Република България;
з) отговарят на други технически изисквания, определени с наредбата по ал. 6.
(3) Разрешението се издава от министъра на финансите след съгласуване с Българската народна банка по отношение на съответствието с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът:
1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 – 13;
2. престане да осъществява дейност;
3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
4. е предоставил на работодатели ваучери за храна на електронен носител по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна на електронен носител, без да е получил индивидуална квота.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, съгласувана с Българската народна банка.
(7) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(8) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за погасяване на задължения към доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.
(9) Когато:
1. сетълментът на платежни операции, извършени с ваучери за храна на електронен носител, се извършва от лицензиран от Българската народна банка системен оператор на система с окончателност на сетълмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери, когато не е лицензиран доставчик на платежни услуги, сключва договор с банка, платежна институция или дружество за електронни пари, лицензирани от Българската народна банка, или с клон на банка, платежна институция или дружество за електронни пари, извършващ дейност на територията на Република България;
2. сетълментът се извършва съгласно правила на международни картови схеми, обработващи платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери доказва това пред министъра на финансите чрез представяне на договор;
3. операторът на ваучери за храна се разплаща директно с доставчиците, с които има сключен договор, това се доказва с декларация от оператора пред министъра на финансите и информация към Националната агенция за приходите.
(10) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и са идентифицирани с уникален идентификационен номер на ниво платежна схема, който да позволи на операторите на ваучери за храна да оторизират трансакциите с ваучери за храна, само за онези доставчици, които имат валиден договор за обслужване с оператор.
(11) В случаите по ал. 9 системният оператор не може да налага допълнителни ограничения на операторите на ваучери за храна извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане и не може да прилага различни ценови условия за различни оператори на ваучери за храна и търговци.
(12) Оператор на ваучери за храна не може да налага допълнителни условия за сключване на договор с работодател извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане.
(13) За ваучера за храна на електронен носител и за плащанията, извършвани с него, наетите лица не заплащат комисиони и такси.
(14) Производител или разпространител на терминали и устройства, използвани за платежни услуги, не може да налага ограничения за използване на ваучери за храна на електронен носител в случаите по ал. 9.
(15) Министърът на финансите може веднъж годишно, в срок до 1-ви март, да определя максимален размер на комисионата за участниците в издаването и използването на ваучери за храна на електронен носител. Определените максимални размери влизат в сила от следващата календарна година.”
6. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 214:
а) в заглавието накрая се добавя “на хартиен и електронен носител”;
б) в ал. 1 думите “буква “б” се заменят с “букви “б” и “в”;
в) в ал. 2 думите “буква “б” се заменят с “букви “б” и “в”;
г) в ал. 3 след думите “чл. 209” се добавя “и чл. 209а”.
7. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 277а:
а) в ал. 1 и 2 след думите “ваучери за храна” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител”;
б) в ал. 3 след думите “ваучери за храна” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител”, след думите “за отпечатване” се добавя “и/или издаване” и след думите “ал. 6” се добавя “и по чл. 209а, ал. 6”.
8. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 277б след думите “оператор на ваучери за храна” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител” и след думите “(осребрени) ваучери” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител”.
9. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 277в след думите “оператор на ваучери за храна” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител”, след думите “чл. 209, ал. 8” се добавя “и чл. 209а, ал. 8” и след думите “предоставени ваучери за храна” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител”.
10. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) (В сила от 01.01.2024 г.) в т. 35 след думите “чл. 209” се добавя “и 209а”, думата “отпечатването” се заменя с “издаването”, след думата “храна” се добавя “на хартиен носител и/или на електронен носител”, а накрая се добавя “съгласувано с Българската народна банка”;
б) (В сила от 01.01.2024 г.) в т. 36 след думите “ваучери за храна” се добавя “на хартиен носител”;
в) (В сила от 01.01.2024 г.) създава се т. 36а:
“36а. “Ваучери за храна на електронен носител” са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл. 2, ал. 1, т. 11, буква “в” от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и други, осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.”;
г) (В сила от 01.01.2024 г.) точки 61 и 62 се изменят така:
“61. “Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител” е общата номинална стойност на ваучерите за храна на хартиен и електронен носител за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл. 209 и чл. 209а.
62. “Индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител” е номиналната стойност на ваучерите за храна на хартиен и електронен носител, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.”;
д) създава се т. 119:
“119. “Преместване” за целите на чл. 182, ал. 1, т. 4 е това по смисъла на Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01).”

§ 25. (1) (В сила от 01.01.2024 г.) Операторите по чл. 209, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане могат да отпечатват и предоставят ваучери за храна на хартиен носител до 30 юни 2024 г.
(2) (В сила от 01.01.2024 г.) За периода от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2024 г. данъчно задължените лица могат да предоставят на наетите лица за конкретен месец само ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане или само ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане.
(3) (В сила от 01.08.2023 г.) Издадените до 31 декември 2022 г. от министъра на финансите разрешения по чл. 209, ал. 3 и 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прекратяват от 1 юли 2024 г. Изискванията на наредбата по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилагат до нейното изменение съгласно ал. 7 за всички издадени ваучери на хартиен носител до изтичане на тяхната валидност.
(4) (В сила от 01.08.2023 г.) През 2023 г. конкурс за издаване на разрешения за извършване на дейност като оператор по наредбата по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се провежда.
(5) (В сила от 01.08.2023 г.) Лице, което желае от 1 януари 2024 г. да извършва дейност като оператор по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок от 1 ноември 2023 г. до 15 ноември 2023 г. подава заявление до министъра на финансите за получаване на разрешение, когато отговаря на следните условия:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. разполага с ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания:
а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител;
б) съдържа фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
в) съдържа фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
г) съдържа текст със забрана за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител;
д) съдържа текст със забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител;
е) съдържа срок на валидност на електронния носител, ако е приложимо;
ж) съдържа думите “ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО” и “валиден само в България”;
7. е удостоверило техническата готовност за издаване на ваучери за храна на електронен носител, включително по отношение на това, че ваучерите за храна на електронен носител:
а) поддържат възможност за проследимост на трансакциите;
б) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
в) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
г) поддържат техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител;
д) поддържат възможност за проверка на уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна;
е) използват публично документирани средства за техническа защита;
ж) поддържат техническо ограничение за използване извън територията на Република България;
з) отговарят на други технически изисквания, определени с наредбата по чл. 209а, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
(6) (В сила от 01.08.2023 г.) Разрешението по ал. 5 се издава от министъра на финансите, след съгласуване с Българската народна банка по отношение на съответствието с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 5 или който е представил неверни данни или информация. Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (В сила от 01.08.2023 г.) В тримесечен срок от обнародването на този закон в “Държавен вестник” наредбата по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане се привежда в съответствие с него.

§ 26. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 42 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 23:
а) създава се нова ал. 5:
“(5) Платежна институция, с която е сключен договор по чл. 209а, ал. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане, поддържа в отделна защитна сметка, за която се прилагат съответно ал. 1 – 3, средствата на оператор на ваучери за храна на електронен носител, предназначени за платежни операции с тези ваучери.”;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6.
2. (В сила от 01.01.2024 г.) В чл. 41 се създава ал. 4:
“(4) Дружество за електронни пари, с което е сключен договор по чл. 209а, ал. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане, поддържа в отделна защитна сметка, за която се прилагат съответно чл. 23, ал. 1 – 3, средствата на оператор на ваучери за храна на електронен носител, предназначени за платежни операции с тези ваучери.”
3. (В сила от 01.09.2023 г.) Създава се чл. 120а:
“Чл. 120а. (1) Когато по сметка за основни операции по чл. 118 се извършват операции по нареждане на титуляря, включително и теглене на суми в брой, за тях не се заплащат такси, когато са за сметка на получени средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти.
(2) Сметката за основни операции по чл. 118 се обслужва безплатно, когато по сметката постъпват и се съхраняват средства по ал. 1 и лихвите върху тези средства.
(3) Алинея 1 не се прилага за теглене на суми чрез терминални устройства АТМ и ПОС на банки, различни от обслужващата банка.”
4. (В сила от 01.12.2023 г.) В чл. 141, ал. 2 думите “чл. 4, ал. 2” се заменят с “чл. 4, ал. 7”.

§ 27. (В сила от 01.08.2023 г.) В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8 и 54 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 6 се създава изречение трето: “За заместителите на тютюна, съдържащи никотин и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин не се изисква изписване на продажна цена върху потребителската опаковка.”
2. В чл. 12б:
а) в ал. 1 думите “съдържаща никотин” се заменят с “независимо дали съдържа никотин, за целите на този закон”;
б) създава се ал. 3:
“(3) Течност за електронна цигара, несъдържаща никотин, е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронна цигара, представляваща изделие, което може да се използва за консумация на несъдържащи никотин пари чрез мундщук или компонент на това изделие, включително патрон и резервоар, и устройството без патрон или резервоар. Електронните цигари могат да бъдат за еднократна употреба или за многократна употреба чрез контейнер за многократно пълнене и резервоар, или да бъдат презареждани чрез патрони за еднократна употреба. Контейнер за многократно пълнене на електронна цигара, несъдържаща никотин, е съд с течност, несъдържаща никотин, който може да се използва за презареждане на електронна цигара.”
3. В глава втора, раздел II се създава чл. 12в:
“Чл. 12в. (1) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, за целите на този закон се смятат за тютюневи изделия.
(2) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, са никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел, или друга субстанция, или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които не съдържат тютюн, а съдържат никотин, предназначени за въвеждане на никотина в човешкото тяло и които не са предназначени за медицински цели.”
4. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 17:
“17. тютюневи изделия по смисъла на чл. 12б и 12в, предназначени за друга държава членка.”
5. В чл. 24а:
а) в ал. 5 се създава т. 11:
“11. информация за конкретната цел и начина на употреба на енергийните продукти с код по КН 2707, 2710 и/или 2902, които се съдържат в крайния продукт, независимо от тяхното количество, както и информация за еквивалентни продукти, когато е подадено искане на основание чл. 24, ал. 2, т. 4.”;
б) в ал. 6 се създава т. 14:
“14. документи, доказващи информацията по ал. 5, т. 11 по отношение на крайния продукт.”
6. В чл. 29:
а) в ал. 3:
аа) в т. 2 думите “съдържаща” се заменят с “независимо дали съдържа”;
бб) създава се т. 3:
“3. заместител на тютюн, съдържащ никотин, е количеството субстанция, независимо от формата, измерено в килограми.”;
б) в ал. 4, т. 6 след думата “регистрираната” се добавя “за цигари, облепени с валиден български бандерол”;
в) създава се ал. 5:
“(5) За заместителите на тютюна, съдържащи никотин, и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин, не се изисква регистрирана цена за реализация на територията на страната.”
7. В чл. 38:
а) алинея 3 се изменя така:
“(3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва:
1. 0,30 лв. за милилитър от 1 август 2023 г.;
2. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.;
3. 0,40 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.;
4. 0,45 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.”;
б) създава се ал. 4:
“(4) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин, е, както следва:
1. 90 лв. за килограм от 1 август 2023 г.;
2. 95 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 105 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 115 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.”
8. (В сила от 01.12.2023 г.) В чл. 44, ал. 3 думите “чл. 4, ал. 3” се заменят с “чл. 4, ал. 2”.
9. В глава четвърта, раздел IV се създава чл. 64б:
“Чл. 64б. Не се поставя бандерол върху потребителската опаковка при освобождаване за потребление от данъчен склад на:
1. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ;
2. тютюневи изделия по чл. 12б и 12в, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с издаване на регистриран акцизен данъчен документ и при спазване разпоредбите на чл. 86, ал. 5 и 6.”
10. В чл. 83е ал. 10 се изменя така:
“(10) Обезпечението по ал. 9 се определя в размер сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки по ставката, определена в глава трета, раздел IV.”
11. В чл. 86:
а) в ал. 5 и 6 след думите “чл. 21, ал. 1, т. 13” се добавя “и 17”;
б) създават се ал. 8 и 9:
“(8) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(9) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система след срока по ал. 8, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.”
12. В преходните и заключителните разпоредби:
а) параграфи 6а и 6б се отменят;
б) в § 6в се създават ал. 4 – 9:
“(4) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат по реда на този закон писмено искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си до произнасяне на директора на Агенция “Митници”, но не по-късно от 31 октомври 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(5) До 31 януари 2024 г. течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да бъдат освобождавани за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 без поставен бандерол върху потребителската опаковка от:
1. лицата по ал. 4;
2. лицензираните складодържатели, на които в обхвата на лиценза за управление на данъчен склад са включени и течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
3. лицата, които внасят на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
4. лицата, които въвеждат на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
(6) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че по реда на този закон подадат писмено искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 октомври 2023 г.
(7) Лицата по ал. 6 прилагат към искането и опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
(8) Лицата, които притежават валидно разрешение за търговия с тютюневи изделия и които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин. Описът се подава в срок до 31 август 2023 г. до директора на териториалната дирекция по местонахождение на съответния обект.
(9) Лицата по ал. 6 и 8 могат да реализират в търговската мрежа течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 30 април 2024 г. След 30 април 2024 г. течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.”

§ 28. (В сила от 01.08.2023 г.) (1) Започналите до обнародването на този закон в “Държавен вестник” производства по възстановяване на платен акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове се довършват по реда на чл. 24ж от същия закон.
(2) Платеният акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове за месец юли 2023 г. се възстановява по реда на чл. 24ж от същия закон.

§ 29. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г. и бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 01.07.2023 г.) В чл. 123 се създава ал. 10:
“(10) Когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.”
2. В чл. 126б:
а) (В сила от 01.08.2023 г.) в ал. 3 думите “не е налице право на приспадане на данъчен кредит” се заменят с “не е упражнил право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 или в срока по чл. 72, ал. 1”;
б) създават се ал. 10 и 11:
“(10) (В сила от 01.08.2023 г.) В срока за издаване на разрешението по ал. 8 органът по приходите извършва проверка за изпълнение на условието по чл. 126а, ал. 1, т. 1 и упражненото право на приспадане на данъчен кредит от получателя по издадените за доставката данъчни документи. Независимо от издаване на разрешението условията по чл. 126а, ал. 1 и съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2 подлежат на последващ данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс след издаване на разрешението по ал. 8.
(11) (В сила от 01.10.2023 г.) В случаите по ал. 9 доставчикът – регистрирано по този закон лице, с квалифициран електронен подпис чрез електронна услуга, предоставена от Националната агенция за приходите, може да получи информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя. Проверката се извършва чрез въвеждане на данни за номера и датата на издадена/издадени от него фактура/фактури и известие/известия и за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на получателя.”

§ 30. (В сила от 01.07.2023 г.) Първият период, за който се декларират данни при условията и по реда на чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е третото тримесечие на 2023 г., като декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се подава в срок до 14 ноември 2023 г.

§ 31. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 и 24 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 16 от 2021 г. и бр. 8 и 104 от 2022 г.) в чл. 66 се създава ал. 2а:
“(2а) В необходимите разходи по ал. 1 се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.”

§ 32. (*) В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г. и бр. 14 от 2021 г.) в § 5, в чл. 66, ал. 2 се създава изречение второ: “В план-сметката по изречение първо се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.”

§ 33. (В сила от 01.08.2023 г.) В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 53 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 80, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13, 53 и 59 от 2007 г., бр. 16, 36, 43 и 100 от 2008 г., бр. 12, 32, 82 и 85 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 66, 101 и 109 от 2013 г., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 12, 61 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58 и 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г., бр. 2, 18 и 77 от 2018 г., бр. 51 и 98 от 2019 г., бр. 21, 63 и 103 от 2020 г., бр. 13, 23 и 25 от 2021 г. и бр. 61 и 102 от 2022 г.) в чл. 54, ал. 4 думите “директни плащания в размер” се заменят с “общ размер на директните плащания”, а думите “отговарят на изискванията по ал. 3” се заменят със “са вписани в регистъра по чл. 7”.

§ 34. (В сила от 05.08.2023 г.) В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г. и бр. 56 и 102 от 2022 г.) в чл. 25б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Лицензираните пощенски” се заменят с “Пощенските”.
2. В ал. 2 думите “Лицензираните пощенски” се заменят с “Пощенските”.

§ 35. (В сила от 05.08.2023 г.) Данните и информацията по чл. 25б, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите за периода от 1 януари 2023 г. до 30 септември 2023 г. се подават от пощенските оператори в срока за подаване на данните и информацията за третото тримесечие на 2023 г.

§ 36. (В сила от 05.08.2023 г.) В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 81 и 95 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 53 и 100 от 2019 г. и бр. 31 от 2022 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9а, ал. 1 думите “заместник министър-председател, определен от Министерския съвет” се заменят с “министъра на транспорта и съобщенията”.
2. В чл. 10 думите “заместник министър-председател, определен от Министерския съвет” се заменят с “министъра на транспорта и съобщенията”.
3. В чл. 13:
а) в текста преди т. 1 думите “Заместник министър-председателят по чл. 10” се заменят с “Министърът на транспорта и съобщенията”;
б) в т. 2 думите “внася за приемане от Министерския съвет” се заменят с “издава”.
4. В чл. 13а:
а) в ал. 1 думите “Заместник министър-председателят по чл. 10 преди” се заменят с “Министърът на транспорта и съобщенията преди издаване или”, а думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”;
б) в ал. 3 думите “Заместник министър-председателят по чл. 10” се заменят с “Министърът на транспорта и съобщенията”;
в) в ал. 4 думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”.
5. В чл. 14, ал. 2 думите “Министерския съвет по предложение на заместник министър-председателя по чл. 10” се заменят с “министъра на транспорта и съобщенията”.
6. В чл. 29, ал. 7 думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”.
7. В чл. 75, ал. 1 думите “заместник министър-председателя по чл. 10” се заменят с “министъра на транспорта и съобщенията”, а думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”.
8. В чл. 76 думите “Министерския съвет по предложение на заместник министър-председателя по чл. 10” се заменят с “министъра на транспорта и съобщенията”.
9. В чл. 94, ал. 2 думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”.
10. В останалите текстове на закона думите “заместник министър-председателят по чл. 10” и “заместник министър-председателя по чл. 10” се заменят съответно с “министърът на транспорта и съобщенията” и “министъра на транспорта и съобщенията”.

§ 37. (В сила от 05.08.2023 г.) В Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (обн., ДВ, бр. 108 от 2000 г.; изм., бр. 28, 88 и 94 от 2005 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 87 и 101 от 2010 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 31 от 2022 г. и бр. 56 от 2023 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, т. 5 думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”.
2. В чл. 18:
а) в ал. 1 думите “Министерския съвет” се заменят с “Министерството на транспорта и съобщенията”;
б) в ал. 2 думите “заместник министър-председателя по чл. 10 от Закона за пощенските услуги” се заменят с “министъра на транспорта и съобщенията”.

§ 38. (В сила от 01.08.2023 г.) В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г., бр. 69, 71, 104 и 109 от 2020 г., бр. 18, 23, 26, 80 и 84 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 14 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 186:
а) в ал. 1 думите “които са установени в момента на извършването им и”, “на мястото на нарушението” и “или в минималния размер, или” се заличават;
б) в ал. 2 думите “или размера на наложената му глоба” се заличават;
в) в ал. 3 след думата “собственика” се поставя запетая и се добавя “а когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, на ползвателя”;
г) в ал. 4, изречение първо думите “на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – на управителя му” се заменят с “на собственика, съответно на ползвателя, посочен в свидетелството за регистрация на превозното средство, а когато то е собственост на или се ползва от юридическо лице – на управителя му”, в изречение второ думите “на собственика или на управителя на юридическото лице – собственик” се заменят с “на собственика, съответно на ползвателя или на управителя на юридическото лице – собственик или ползвател”, а след думите “издаване на фиша” се поставя запетая и се добавя “като първият екземпляр се изпраща на собственика”;
д) в ал. 5 след думата “собственика” се добавя “или ползвателя”, а след думите “собственост на” се добавя “или се ползва от”;
е) създават се нови ал. 6 и 7:
“(6) Поканата по ал. 4 и декларацията по ал. 5 могат да бъдат изпратени и по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
(7) В 7-дневен срок от налагането на глобата с фиш нарушителят може да заплати 80 на сто от размера и.”;
ж) досегашната ал. 7 става ал. 8.
2. Създава се чл. 186а:
“Чл. 186а. (1) Електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчват по един от следните начини:
1. лично срещу подпис на нарушителя:
а) от контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по този закон;
б) от служители на Министерството на вътрешните работи извън контролните органи по чл. 165;
2. по електронен път:
а) чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление;
б) чрез Портала за електронни административни услуги на МВР;
3. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга.
(2) Когато лицето, на което се връчва наказателно постановление или електронен фиш по реда на ал. 1, т. 1 или 3, откаже да го получи, отказът се удостоверява с подписа и имената на лицето, което извършва връчването, върху обратната разписка, съответно разписката към електронния фиш или наказателното постановление, и с подписа на един свидетел. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване.
(3) Чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен. Отказът за получаване на отпечатания дигитален образ се удостоверява чрез подпис на свидетел върху разписката или отпечатания документ. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване на наказателното постановление.
(4) Връчването чрез Портала за електронни административни услуги на МВР се извършва чрез отваряне на публикуваната на Портала информация за невръчени електронни фишове или наказателни постановления, като документите се считат за връчени от датата на достъпването на информацията. Удостоверяването на връчването се извършва чрез електронен запис от Портала за електронни административни услуги на МВР.
(5) Връчването по електронен път се смята за лично връчване.
(6) За връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането.”
3. В чл. 189:
а) създават се ал. 4а – 4д:
“(4а) При нарушения, за които е издаден фиш, електронен фиш или наказателно постановление, на нарушителя се изпраща уведомление на електронната поща или кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, подадени от лицето при издаване или при подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство или при издаване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство или ремарке.
(4б) Уведомяването се извършва от лица, оправомощени от министъра на вътрешните работи.
(4в) Уведомяването се извършва в срок до три работни дни от датата, на която е издаден фишът, електронният фиш или наказателното постановление по чл. 4а.
(4г) При неподадени или неправилно подадени данни за контакт уведомлението по ал. 1 се счита за редовно извършено.
(4д) Уведомлението има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност.”;
б) в ал. 5 думите “с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им” се заменят с “по един от начините по чл. 186а”;
в) в ал. 10:
аа) точка 1 се отменя;
бб) създава се т. 4:
“4. са платени в срока за доброволно плащане – считано от датата на плащането.”
4. В чл.189ж се създава ал. 8:
“(8) Наказателни постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква “а”, т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6.”

§ 39. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г., бр. 30, 77, 88 и 105 от 2018 г., бр. 24, 35 и 101 от 2019 г., бр. 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 102 от 2022 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата “първи” се добавя “клас или са записани или продължават обучението си във”.
2. В чл. 10а:
а) в ал. 1 след думата “първи” се добавя “клас или са записани или продължават обучението си, във”;
б) в ал. 7, в т. 1 след думата “постъпи” се добавя “или не бъде записано”.
3. В чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата “първи” се добавя “клас или са записани или продължават обучението си във”.

§ 40. (В сила от 01.12.2023 г.) В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г., бр. 10, 14, 37, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 30 и 75 от 2016 г., бр. 11, 89 и 96 от 2017 г., бр. 31, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60 от 2019 г., бр. 14 и 60 от 2020 г., бр. 17 и 23 от 2021 г. и бр. 14 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 6 думите “чл. 4, ал. 5” се заменят с “чл. 4, ал. 4”.
2. В чл. 10б се създава ал. 10:
“(10) Националната агенция за приходите има право на достъп до данни в Електронната система за събиране на тол такси по ред, определен с наредбата по чл. 10, ал. 7.”

§ 41. Министърът на финансите ежемесечно публикува данните за размера на невъзстановения данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност. Информацията се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите едновременно с информацията за касовото изпълнение на бюджета за съответния период.

§ 42. В срок до един месец от обнародването на закона в “Държавен вестник” Министерският съвет приема следните програми за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024 – 2026 г.:
1. програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, с бюджет до 240 млн. лв.;
2. програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 240 млн. лв.;
3. програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и “Студентски столове и общежития” – ЕАД, с бюджет до 100 млн. лв.

§ 43. Министерският съвет може да одобри допълнителен трансфер по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 7 830,0 хил. лв. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за увеличаване на разходите за персонал на Националния осигурителен институт, за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 1 август 2023 г.

§ 44. Министърът на земеделието и храните в срок до 30 септември 2023 г. да създаде механизъм за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието през 2024 г.

§ 45. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 – 7, § 27 и 28, които влизат в сила от 1 август 2023 г.;
2. параграф 3, § 29, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 юли 2023 г.;
3. параграф 4, § 29, т. 2, буква “а” и буква “б”, относно ал. 10, § 33 и 38, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”;
4. параграф 7, т. 1 и 2, § 8 и § 26, т. 3, които влизат в сила от 1 септември 2023 г.;
5. параграф 7, т. 3, § 14, т. 9, § 26, т. 4, § 27, т. 8 и § 40, които влизат в сила от 1 декември 2023 г.;
6. параграф 13, § 14, т. 7 и 8, т. 10 относно чл. 182д, т. 11, 12, 13 и т. 19, буква “а”, § 15, 21, 22, 23, 34, 35, 36 и 37, които влизат в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”;
7. параграф 14, т. 1, 3, 4 и 5, т. 6, букви “а” – “в” и “д” – “н” и т. 16 и § 29, т. 2, буква “б” относно ал. 11, които влизат в сила от 1 октомври 2023 г.;
8. параграф 14, т. 2, т. 10 относно чл. 182а – 182г, т. 14, 15, 17, 18 и т. 19, буква “б”, § 17, 18 и 20, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му в Държавен вестник”;
9. параграф 14, т. 6, буква “г”, § 24, т. 3 – 9 и т. 10, букви “а” – “г”, § 25, ал. 1 и 2 и § 26, т. 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.;
10. параграф 19, който влиза в сила 8 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”;
11. параграф 32, който влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
————————-
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 28 юли 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Приложение към чл. 51, т. 1

Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2023 г.
Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2023 г. се изчисляват по следната формула:
С = С1 + С2 + С3 + С4, където
С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2023 г. под формата на субсидии/трансфери.
С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.
С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.
Право да получават обща изравнителна субсидия през 2023 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2021 г. на един жител са по-ниски от 120 % от равнището им за страната на един жител (ДПx1<1,2*ДПстр.)
Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2023 г. се изчислява по следната формула:
С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5
А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120% от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите и.
ИДПх1 = (1,2*ДПстр – ДПх1) * Нх1, където
ИДПх1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.
ДПх1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§ 13-01 от ЕБК), данък върху превозните средства (§ 13-03 от ЕБК), туристически данък (§ 13-08 от ЕБК) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§ 01-03 от ЕБК)) на един жител на конкретната община към 31 декември 2021 г.
ДПстр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§ 13-01, § 13-03, § 13-08 и § 01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2021 г. (124,69 лв./жител).
Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването през 2021 г.
А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база делът на разходните потребности за конкретната община с достъп.
За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:
O Брой деца до 5 г.
O Брой деца от 6 – 14 г.
O Брой възрастни на и над 65 г.
O Територия
O Дължина на общински пътища
O Население
Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2021 г.) по следния начин:
0 Брой деца до 5 г. – 6,0% (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
0 Брой деца от 6 – 14 г. – 1,0% (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
0 Брой възрастни на и над 65 г. – 5,0% (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
0 Територия – 24,0% (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 “Озеленяване” от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
0 Дължина на общинската пътна мрежа – 12,0% (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
0 Население – 52,0% (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности)
На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.
РПi = (Дi/?Дi)*6,0% + (Уi/?Уi)*1,0% + (Вi/?Вi)*5,0% + (Тi/?Тi)*24,0% + (ДОПi/?ДОПi)*12,0% + (Нi/?Нi)*52,0%, където
Д – деца до 5 години
У – деца от 6 до 14 г./ученици
В – възрастни на и над 65 години
Т – територия
ДОП – дължина на общински пътища
Н – население
РПi е делът на разходните потребности за конкретната община.
? РПi=0,7525 само за общините с достъп.
Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/? РПi.
Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ от преброяването през 2021 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към септември 2022 г.
А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2021 г.) е по-малък от 25 на сто.
Пх1/ОПх1<25%, където
Пх1 е размерът на приходите (раздел І и §40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2021 г. за конкретната община с достъп.
ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2021 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, §40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).
Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25% и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.
А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2022 г.
А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци (ДУсрх1 >1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.
ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т на конкретната община за 2022 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:
ДУсрх1 = (СТДНИх1/СТ ДНИср + СТДВПИх1/СТ ДВПИср + СТДПС_Лх1/СТ ДПС_Лср + СТДПС_Тх1/СТ ДПС_Тср)/4, където
СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2022 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.
СТДНИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.
СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2022 г. на конкретната община.
СТДВПИср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.
СТДПС_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2022 г. на конкретната община.
СТДПС_Лср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.
СТДПС_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2022 г. на конкретната община.
СТДПС_Тср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.
С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.
Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85% по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10% – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5% – по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.
С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:
С4=В1+В2, където:
В1 – основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45% от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25% от него – по показател дължина на общинските пътища; 25% от него – по показател брой население, 5% от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.
В2 – допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване на състоянието на социалната и техническата инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-та категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със заповед № РД-02-14-2021 от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм., бр. 73 от 2014 г., бр. 75 от 2016 г. и бр. 98 от 2018 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, изм. с Решение № 721 на Министерския съвет от 2013 г.
Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ съответно от преброяването през 2021 г. и към 31 декември 2021 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към септември 2022 г.