ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2024 Г.
В сила от 01.01.2024 г.
(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 24 343 492,0 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) на държавното обществено осигуряване, както следва:
(2) Приема бюджета на фонд “Пенсии” по разходите и трансферите на обща сума 19 487 641,3 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Пенсии”, както следва:
Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд “Пенсии за лицата по чл. 69” по приходите и трансферите на обща сума 1 358 961,6 хил. лв., както следва:
(2) Приема бюджета на фонд “Пенсии за лицата по чл. 69” по разходите и трансферите на обща сума 1 622 718,3 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Пенсии за лицата по чл. 69”, както следва:
(2) Приема разходи и трансфери (субсидии, вноски) между държавния бюджет и бюджета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” на обща сума 422 376,6 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва:
(2) Приема бюджета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите и трансферите на обща сума 97 389,0 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва:
(2) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите и трансферите на обща сума 2 026 596,6 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва:
Чл. 7. (1) Приема бюджета на фонд “Безработица” по приходите и трансферите на обща сума 527 006,0 хил. лв., както следва:
(2) Приема бюджета на фонд “Безработица” по разходите и трансферите на обща сума 503 377,2 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Безработица”, както следва:
(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите на обща сума 183 393,0 хил. лв., както следва:
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;
2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 933 лв.;
3. максимален месечен размер на осигурителния доход – 3750 лв.
1. от 1 януари до 30 юни – 523,04 лв.;
2. от 1 юли до 31 декември – 580,57 лв.
1. дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 18 лв.;
2. дневен максимален размер на обезщетението за безработица – 107,14 лв.
Чл. 14. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности за 2024 г. съгласно приложение № 2.
(2) Определя се максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя за 2024 г. – 2332,50 лв.
(3) Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 90 000 лв. от приходите на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
(4) Приема бюджета на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за 2024 г. съгласно приложение № 3.
Преходни и Заключителни разпоредби
(2) Паричните помощи за профилактика и рехабилитация, превеждани на бюджетните организации от бюджета на държавното обществено осигуряване, се отчитат като трансфери.
(2) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението при условията и по реда на наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 10 от Кодекса на труда, включително извън сроковете, определени в нея.
(3) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя на Националния осигурителен институт може да одобрява съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Националния осигурителен институт.
(4) Алинея 1 не се прилага по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
1. получени средства от помощи и дарения;
2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала;
3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
5. получени трансфери за разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта;
6. проекти, финансирани със средства, инструменти и механизми от Европейския съюз;
7. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато Националният осигурителен институт изпълнява международни договори и програми през текущата година;
8. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности;
9. получени трансфери от централния бюджет по чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
(5) Промените по ал. 4, т. 1 – 7 се одобряват от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, а по т. 8 и 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.
(2) За 2024 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се определя в размер на 3400 лв.
(3) За 2024 г. добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване се изчислява от ограничения размер по ал. 2.
1. В чл. 40, ал. 5 думата “три” се заменя с “два”.
2. В чл. 84, ал. 1 се създава нова т. 3:
“3. от 1 юли 2024 г. – 30 на сто;”.
3. В чл. 108, ал. 1, т. 4 след думата “банковите” се добавя “и платежните”.
4. В чл. 110:
а) в ал. 5, т. 1 след думата “банките” се добавя “и в останалите доставчици на платежни услуги”;
б) алинея 6 се изменя така:
“(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките и до останалите доставчици на платежни услуги, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника, се счита за наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката, съответно – в доставчика на платежни услуги, който не е банка, и има действие по отношение на всичките им клонове. В случай че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката, съответно доставчикът на платежни услуги, който не е банка, уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.”
5. В чл. 115, ал. 2 се създава изречение четвърто: “Подлежащите на възстановяване суми се изплащат по посочена от лицето лична платежна сметка.”
6. В чл. 117:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2, буква “д” думите “и за прихващане по чл. 114, ал. 5” се заменят със “за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2”;
бб) създава се т. 6:
“6. откази за издаване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на актовете по т. 1 – 5.”;
б) в ал. 2, т. 2 след думите “отказите по т. 4” се добавя “и 6”.
7. В чл. 118, ал. 1 накрая се добавя “или по оспорване на откази по чл. 117, ал. 1, т. 6”.
“Социално и здравно осигуряване
Чл. 17а.SUP>6. (1) Учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение), са задължително осигурени за социално и здравно осигуряване.
(2) Дължимите социални и здравноосигурителни вноски за лицата по ал. 1 са изцяло за сметка на държавния бюджет.”
(2) Средствата по ал. 1 в размер на 54 млн. лв. са за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
————————-
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 18 декември 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2024 Г.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 април 2024 г.
Забележки:
1. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
2. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.
Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето и не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.
4. Минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост, както и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение).