Чл. 1. (1) Българският Червен кръст е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България. Той е част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.
(2) Българският Червен кръст осъществява своята дейност в съответствие с българското законодателство, с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г., Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г., както и с основните червенокръстки принципи, установени от международните конференции на Червения кръст.

Чл. 2. (1) Българският Червен кръст е юридическо лице, регистрирано по Закона за лицата и семейството, със седалище в София.

(2) Устройството, съставът и дейността на организацията се уреждат с нейния устав.

Чл. 3. (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 22.05.2007 г.) Българският Червен кръст е автономна организация, която подпомага държавата в хуманитарната област, в подготовката за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, за опазване и укрепване здравето на населението и за възпитанието му в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност, както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в т. ч. екологични и културно-просветни, цели.

Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) За постигане на своите цели Българският Червен кръст:
1. провежда социално-помощна дейност, организира събиране и разпределение на хуманитарната помощ от страната и чужбина;
2. работи за:
а) повишаване на здравната култура на населението;
б) ограничаване и предотвратяване на социално значими заболявания;
в) обучението на населението за оказване на първа помощ;
г) подпомагане, популяризиране и утвърждаване на безвъзмездното кръводаряване;
д) предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи;
е) подготовката и квалификацията на кадрите за неговата дейност, като за целта издава съответните документи;
ж) пропагандиране и разпространяване на червенокръстките принципи сред децата, подрастващите и младежта;
3. оказва помощ у нас и в чужбина на пострадали при въоръжени конфликти и природни бедствия;
4. работи за повишаване готовността на населението за действия при бедствия и съвместно с органите на гражданската защита подготвя формирования за първа помощ и оказва такава;
5. пропагандира целите и задачите на международното Червенокръстко движение и на Българския Червен кръст, съдейства за изучаването, разпространението и спазването на нормите на международното хуманитарно право;
6. (доп. – ДВ, бр. 44 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) подпомага чужденците, търсещи или получили закрила в Република България по Закона за убежището и бежанците;

7. в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г., Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г. и резолюциите на международните конференции на Червения кръст и Червения полумесец издирва на територията на страната и извън нея членове на семейства, разделени в резултат на войни, въоръжени конфликти и природни бедствия;
8. създава свои институти и заведения с благотворителна цел в съответствие с действащото законодателство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Дейностите по ал. 1, т. 2, буква “д” по предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините се осъществяват от Планинската спасителна служба в състава на Българския Червен кръст. Редът и начинът на извършването им се определят с устава по чл. 2, ал. 2.

Чл. 5. (1) Българският Червен кръст се подпомага от държавата.
(2) Държавните институции в Република България и извън нея, търговските дружества и гражданите са длъжни да подпомагат Българския червен кръст при изпълнение на неговите задачи.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) (1) Върху имоти – публична или частна държавна собственост, с изключение на имотите – изключителна държавна собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж в полза на Българския Червен кръст за трайно задоволяване на обществени потребности. Правото на строеж се учредява безсрочно или за определен срок. Българският Червен кръст не може да използва изградения обект за извършване на икономическа дейност.
(2) Правото на строеж по ал. 1 се учредява от областния управител по местонахождението на имота въз основа на решение на Министерския съвет. Решението на Министерския съвет се приема по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Искането за учредяване на право на строеж се прави чрез областния управител, който дава мотивирано становище.
(4) Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител издава заповед и сключва договор за учредяване на правото на строеж.
(5) Областният управител по местонахождението на имота осъществява контрол за изпълнението на забраната по ал. 1 и предоставя годишен доклад до Министерския съвет въз основа на извършени проверки през съответната календарна година в срок до 31 декември.
(6) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредено, изграденият обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.

Чл. 6. (1) Българският Червен кръст осигурява необходимите средства за своите дейности от членски внос, субсидии от държавния бюджет, дарения, завещания, приходи от недвижими имоти и от други дейности, съответстващи на българското законодателство.
(2) Към Българския Червен кръст могат да бъдат създавани фондове за финансиране на дейността му.

Чл. 7. За изпълнение на своите дейности Българският Червен кръст ползва следните облекчения:
1. (доп. – ДВ, бр. 44 от 1999 г., отм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
3. при военно положение и по време на бедствие Българският Червен кръст се освобождава от такси за превоз с всички видове транспортни средства и от пощенски такси, а лицата, които изпълняват служебни функции, имат право на безплатно пътуване;
4. при военно положение и по време на бедствие органите на Българския Червен кръст ползват безплатно съобщителните връзки;
5. при военно положение и по време на бедствие Българският Червен кръст има право на безплатни административни услуги и съдействие от всички държавни и местни органи.

Чл. 8. (1) Българският Червен кръст има изключителното право да използва името Червен кръст и емблемата, установена от Женевските конвенции от 12 август 1949 г. – червен кръст на бяло поле.
(2) В мирно време емблемата може да бъде използвана от други лица и организации само с разрешението и под контрола на Българския Червен кръст.
(3) При военно положение използването на емблемата се ограничава съобразно правилата на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г.

Чл. 9. (1) Който в нарушение на разпоредбите на този закон ползва емблемата, установена с Женевските конвенции от 12 август 1949 г., и името Червен кръст, ако извършеното не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от пет до двеста лева.
(2) Който наруши разпоредбите на този закон извън случаите по ал. 1 и ако извършеното не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от петдесет до сто лева.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени от юридически лица, се налага имуществена санкция в размер от десет до триста лева.
(4) Който не изпълни задълженията си по този закон или пречи за осъществяване на дейността на Българския Червен кръст, се наказва с глоба от пет до двеста лева.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Нарушенията по ал. 1 – 4 се установяват с актове, които се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Българския Червен кръст.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Българския Червен кръст.
(7) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(8) Сумите, получени от глобите и имуществените санкции, наложени по този закон, се внасят в приход на Българския Червен кръст.

§ 1. Този закон отменя Указ № 494 от 22 декември 1953 г. за Българския Червен кръст (Изв., бр. 104 от 1953 г.).

§ 2. В чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.) се създава точка 7:
“7. за участие като доброволец в мероприятия и обучения, организирани от Българския Червен кръст – до 5 работни дни за мероприятия и до 3 работни дни за обучения.”

§ 3. В чл. 5 от Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г. и бр. 69 от 1995 г.) се създава буква “п”:
“п) Българският Червен кръст.”

§ 4. В Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; попр., бр. 10 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 от 1995 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 1 се създава буква “м”:
“м) сградите, дворните места и парцелите на Българския Червен кръст, ако не са предоставени за ползване от друго лице.”
2. В чл. 26, буква “д” след думата “общините” се добавя “Българският Червен кръст”.
3. В чл. 41 се създава ал. 3:
“При сделки, в които участвува Българският Червен кръст, таксите се плащат от другата договаряща страна, а при дарения в полза на Българския Червен кръст такси не се плащат.”
4. В чл. 48, ал. 1 накрая се добавя “и Българският Червен кръст”.
5. В чл. 53 се създава буква “г”:
“г) Българския Червен кръст, когато се използват за целите на организацията.”
6. В чл. 64, ал. 1 се правят следните изменения:
а) създава се нова буква “б”:
“б) Българският Червен кръст;”;
б) досегашните букви “б” и “в” стават съответно “в” и “г”.
7. В чл. 80 се създава буква “е”:
“е) Българският Червен кръст.”

§ 5. В чл. 63, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г.) след думата “учреждения” се добавя “и Българският Червен кръст”.

§ 6. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изпълнението на закона се възлага на председателя на Българския Червен кръст.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 22.05.2007 Г.)
§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 14.10.2011 Г.)
§ 57. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 43. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграф 29, т. 13, буква “б”, т. 14 и 15, § 30 и § 42, т. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 28, т. 6 – 12 и т. 14 – 19, § 35, т. 3, с изключение на чл. 7а, ал. 4 и чл. 7в, ал. 4, т. 5 и 6, т. 8 – 22 и т. 36 – 40, § 41, т. 2 – 8, т. 9, букви “а” и “в” и т. 10, които влизат в сила от 1 април 2019 г.;
3. параграф 29, т. 5, буква “а” относно думите “и чрез бюджета на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания”, т. 9, буква “а” относно думите “както и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания”, т. 9, буква “г” относно думите “и помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания” и относно думите “както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания” и т. 9, буква “д” относно ал. 15, т. 3 и ал. 16 относно думите “както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания”, т. 25, буква “а” – ал. 1, т. 13 относно думите “помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания” и т. 25, буква “б” относно ал. 4 относно думите “и лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания” и “и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания”, § 36 и § 37 относно чл. 14, ал. 8, т. 2, буква “б”, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.