Чл. 1. (1) Амнистират се следните престъпления, извършени до приемането на този закон:
1. умишлените престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание;
2. непредпазливите престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание.
(2) По отношение на престъпленията, извършени от непълнолетни, разпоредбите на предходната алинея се прилагат, след като се съобрази заменянето на наказанията по реда на чл. 63 от Наказателния кодекс.
(3) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, когато престъплението е извършено, след като лицето е било осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода или когато след осъждането и преди влизането на този закон в сила е извършило друго престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. В тези случаи не се вземат предвид престъпленията, които са амнистирани по друг закон или за които лицето е реабилитирано.

Чл. 2. Амнистират се довършените престъпления по членове 279 – 281 от Наказателния кодекс, съответно престъпленията по чл. 155а от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г., и по членове 275 и 276 от Наказателния кодекс в сила до 1 май 1968 г., извършени до приемането на този закон от български граждани, ако те са се завърнали или се завърнат доброволно в страната до 31 декември 1986 г.

Чл. 3. (1) Имуществата, които са конфискувани или са отнети на основание чл. 53 от Наказателния кодекс до деня на обнародването на този закон, глобите, които са събрани въз основа на влезли в сила присъди за престъпления, посочени в чл. 1 и 2, както и имуществата, които са отнети с указ за лишаване от българско гражданство, не се връщат.
(2) Конфискуваните и отнетите на основание чл. 53 от Наказателния кодекс имущества, както и равностойността на придобитото чрез престъплението и на предмета на престъплението по влезли в сила присъди, които не са събрани до обнародването на закона, се събират.
(3) Иззетите вещи и парични суми по висящи предварителни производства и дела за престъпленията, посочени в чл. 1 и 2, се връщат на правоимащите лица освен ако придобиването или притежаването им е забранено или подлежат на отнемане по други закони.

Чл. 4. Когато амнистираното престъпление съдържа едновременно и признаците на административно нарушение, деецът носи предвидената за него административнонаказателна отговорност.

Чл. 5. Спорните въпроси, възникнали при прилагането на този закон, се решават от съда, който е издал присъдата или на който е подсъдно делото за извършеното престъпление.

§ 1. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор.