Дигитализирането на административните услуги и правосъдието е процес, чиято обща рамка се координира от Европейския съюз. Докъде обаче е достигнала България в имплементирането на електронните административни услуги?

Всички предоставени данни и констатации в статията са взети от Актуализираната стратегията за развиетие на електронното управление В Република България 2019-2025 (Стратегията).

 

Системи за предоставяне на административни услуги

Според предоставените данни в Стратегията:

• над 93% от администрациите в страната разполагат с административни информационни системи за документооборот
• под 50% от администрациите имат система за управление на база данни
• около 44% имат системи за управление на документи, потоци и съдържание през WEB
• малко над 20% имат системи автоматизирани системи за Комплексно административно обслужване

С малки изключения отделните структури реализират своите проекти предимно самостоятелно. В резултат се наблюдава прилагането на различни и несъгласувани подходи и техники. Налице са обективни затруднения за администрациите, които не позволяват използването на постигнатите проектни резултати, извършване на сравнителен анализ, постигане на устойчиво развитие и внедряване на принципите за непрекъснато усъвършенстване.

Подобрение в предоставянето на електронни услуги от администарацията на местно се наблюдава спрямо показателите от 2018. През 2020 166 общински и 25 областни администрации посочват, че предоставят електронни административни услуги спрямо едва 84 общински и 7 областни администрации 2018 г.

Едва 6% от публичния сектор обаче ползва технологии за виртуализация и облачни услуги. С въвеждането на облачни технологии предизвикателство пред администрацията е предприемане на необходимите действия към мигриране/прехвърляне на нейните информационни ресурси в единно облачно пространство (ДХЧО).

 

Регистри и бази данни

Извършената през 2017 г. инвентаризация на информационните ресурси на държавната администрация установява, че в държавната администрация на централно и териториално ниво към 31.12.2017 г. се поддържат общо 17 797 регистъра. От тях 15 013 са свързани с предоставянето на административни услуги.

От водените на централно ниво 1236 регистъра, свързани с предоставяне на услуги, 15% са с програмни интерфейси за достъп до базите данни и обмен на данни. Останалите регистри се поддържат основно във формат xls/xlsx, doc/docx, pdf, в малко от случаите – в html, или има данни, че се водят на хартиен или електронен носител, но не и точния формат. От идентифицираните 15 962 регистъра на териториалната администрация близо 5% се водят само на хартиен носител, а над 80% са в xls/xlsx, doc/docx, pdf. или други формати, които не позволяват електронен обмен на данни.

 

Електронна идентификация

Процесът на електронната идентификация се забавя по отношение на въвеждането в продукционен режим на националната схема за електронна идентификация, регламентирана в Закона за електронната идентификация (ЗЕИ). Вследствие на това различните доставчици на административни услуги въвеждат собствени средства за е-идентификация (напр. ПИК на НАП), с различно ниво на осигуреност и нормативна регулация. Към момента се прилагат като уникален идентификатор: квалифицираният електронен подпис (КЕП), ПИК на НАП и НОИ и – уникалният код за достъп (УКД) на НЗОК. Тези идентификатори са временно решение до влизането в продукционен режим на националната схема за електронна идентификация по ЗЕИ.

 

Основни проблеми

Очевидно е, че въвеждането на ефективно електронно управление е бавен, труден и сложен процес. Според нас има 3 ключови проблема, които следва да се разрешат в краткосрочен план, за да може да имаме поне частично функциониращи електронни администратвни услуги.

 

Липса на единни стандарти

Не са налични общоприети единни стандарти, практики и механизми за проверка и гарантиране на достоверността, сигурността и актуалността на данните. Това създава несигурност в достоверността на информацията, съдържаща се в съответните регистри.

 

Неточности и липса на пълнота на данните

Част от данните не са въведени в съответните регистри или са въведени до определен период и др. В една и съща предметна област и за един и същи информационен обект се поддържат повече от един брой регистри от министерствата, от второстепенните разпоредители с бюджет към тях и от териториални администрации. Наблюдават се различия при поддържането на регистри, в които се вписва информация за един и същи обект от различни администрации.

 

Изискват се данни, които следва администрацията да изисква по служебен път

От гражданите и фирмите продължава да се изисква предоставянето на информация или доказването на факти и обстоятелства, които вече са налични в различни администратори на данни, въпреки съществуващата нормативна уредба , която ги задължава да си ги осигуряват по служебен път.

 

Заключения

Електронното управление в България се развива динамично, но е очевидно, че през последните години е имало много пропуски, които не могат да бъдат навкаскани толкова лесно. Световната пандемия определено ускори процесите по имплементиране на електронни административни услуги, но няма как в рамките на 1 година да станат чудеса.

За България е от голямо значение да приведе административните си услуги в съответсвие с съвременните технологични тенденции, за да може да гарантира сигурността на данните и да улесно достъпа до услугите на гражданите и бизнеса.