Проект: 002-01-11/19.01.2010 г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за:
1. производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия;
2. търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия;
3. придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях;
4. транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия и огнестрелни оръжия и боеприпаси както на територията на Република България, така и от и до територията на други държави членки;
5. внос, износ и транзитен превоз през територията на Република България на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
6. извършване на ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси;
7. бракуване и унищожаване на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси;
8. утилизация на оръжия и боеприпаси;
9. осъществяване на контрол върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и за основните компоненти, както и за частите на огнестрелните оръжия.

Чл. 2. (1) Този закон не се прилага за дейностите по чл. 1, ал. 1 с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси, осъществявани в и от:

1. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г., доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО), Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при министъра на правосъдието, Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР), Националната служба за охрана (НСО), служителите по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ);
2. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Министерството на отбраната и въоръжените сили на Република България, както и от чуждестранни военни и полицейски контингенти при преминаването им и/или пребиваването им на територията на Република България.
(2) Осъществяването на дейностите по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с актове на Министерския съвет.
(3) Не се изискват разрешения за дейностите по чл. 1, ал. 1 с оръжия и боеприпаси – културни ценности, от:
1. музеи и културни институти по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата;
2. колекционери по смисъла на Закона за културното наследство.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Огнестрелните оръжия и боеприпаси за тях по ал. 3 се обезопасяват от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3 и се съхраняват с въоръжена охрана или сигнално-охранителна техника (СОТ).
(5) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Не се изисква разрешение за придобиване, транспортиране, употреба и съхранение на взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия от органите за надзор на пазара при осъществяване на правомощията им съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.

(6) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Осъществяването на дейностите по ал. 5 от органите за надзор на пазара се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изисква разрешение за дейностите по чл. 1, ал. 1 с оръжия, дезактивирани в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ, L 333/62 от 19 декември 2015 г.), наричан по-нататък “Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403”.
(8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изисква разрешение за търговия при транспортиране от друга държава членка или при внос на продукти, свързани с отбраната, когато крайният потребител е друго лице на територията на страната, а лицето, което извършва транспортирането, или вносителят има индивидуално разрешение за внос или трансфер, издадено по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
(9) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изисква разрешение за търговия, когато търговец придобива продукти, свързани с отбраната, от друго лице на територията на страната при транспортиране до друга държава членка или при износ и има индивидуално разрешение за износ или трансфер, издадено по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

Чл. 3. (1) Взривни вещества по смисъла на този закон са химични вещества или смеси, които преминават при определени условия в процес на бързо саморазпространяващо се химично превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие.
(2) Взривни вещества са и изделията, с помощта на които се осъществява процесът на химичните вещества или смесите по ал. 1.

Чл. 4. (1) Оръжия по смисъла на този закон са огнестрелни и неогнестрелни оръжия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде преработено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е:
1. (доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) направено трайно негодно за употреба чрез дезактивиране, при което всички основни компоненти на огнестрелното оръжие са в състояние на необратима нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3;
2. проектирано за подаване на тревога, за сигнализация, за спасяване, за умъртвяване на животни, за риболов с харпун или е предназначено за промишлени или технически цели и може да се използва единствено за тази цел;
3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) оръжие, произведено до 31 декември 1900 г. и е:
а) преднозарядно, или
б) с разделно зареждане, или
в) разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум;
4. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) реплика на оръжие по т. 3, която има външен вид на огнестрелно оръжие, но е произведена по такъв начин, че не може да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Всеки предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде така преработен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие.
(4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Всяко устройство, което е проектирано за употреба само на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически сигнални изделия и което е преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Огнестрелно оръжие е и копие на оръжие по ал. 2, т. 3, като за придобиването, продажбата, замяната или дарението му се прилагат правилата за предупредителните и сигналните оръжия.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., предишна ал. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Обстоятелството по ал. 2, т. 1 се удостоверява с издаване на констативен протокол и маркиране на оръжието от лицата по чл. 133 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3 и със сертификат за дезактивиране съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403.
(7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Неогнестрелни оръжия са пневматични и предупредителни и сигнални оръжия.
(8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Съответствието с техническите спецификации, определени в приложение № 5, гарантира, че предупредителните и сигналните оръжия не могат да бъдат преработени така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, и се удостоверява със сертификат от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана “Професор Цветан Лазаров” на Министерството на отбраната, наричан по-нататък “Института по отбрана”, или заедно с документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка.
(9) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Техническите спецификации за огнестрелното оръжие с ограничено действие трябва да гарантират, че същите не могат да бъдат преработени така, че да произведат изстрел с куршум или снаряд чрез действие на взривно вещество с боеприпас, различен от този, за който са проектирани и произведени. Съответствието с техническите спецификации се удостоверява със сертификат от производителя.
(10) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Документите по ал. 8 придружават всяка доставка на предупредителни и сигнални оръжия.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Сертификат за дезактивиране по чл. 4, ал. 6 се издава на лица, притежаващи огнестрелни оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 1, от директора на Главна дирекция “Национална полиция” (ГДНП) на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство или ремонт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по ал. 1 в срок до три работни дни след издаването на констативен протокол по чл. 4, ал. 6 подават заявление по образец до ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство или ремонт, в което се посочват:
1. наименованието на лицето, извършило дезактивирането;
2. датата или годината на удостоверяване на дезактивирането;
3. идентификационните данни на огнестрелните оръжия.
(3) Заявлението по ал. 2 се придружава от:
1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) копие на констативен протокол по чл. 4, ал. 6;
2. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Главна дирекция “Национална полиция” на МВР, съответно РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство или ремонт и лицата по чл. 133 извършват проверка за съответствието между данните, декларирани в заявлението, и дали дезактивирането е извършено в съответствие с техническите спецификации, определени в приложение I на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403. Когато проверката се извършва от лицата по чл. 133, същите гарантират, че е налице ясно разделение на тези задачи и на физическите лица, които извършват дезактивирането.
(5) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство или ремонт, уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 7 спира да тече.
(6) Когато констатираните непълноти и/или несъответствия не са отстранени в дадения срок по ал. 5, производството по издаване на сертификата се прекратява.
(7) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство или ремонт, издава сертификат за дезактивиране или мотивирано отказва издаването му в двуседмичен срок от подаване на заявлението.
(8) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Сертификатът за дезактивиране се издава по образец съгласно приложение № 4 и е безсрочен.
(2) Сертификатът придружава съответното огнестрелно оръжие, за което се отнася, включително при прехвърляне на собствеността.

Чл. 4в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (1) В ГДНП на МВР се създава Национална точка за контакт по отношение на предупредителните и сигналните оръжия.
(2) Националната точка за контакт:
1. оказва съдействие на органи и лица във връзка с установяване на съответствието на предупредителните и сигналните оръжия с техническите спецификации по приложение № 5;
2. осъществява сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки, като изисква, получава и при поискване предоставя необходимата информация;
3. публикува на интернет страницата на ГДНП на МВР информация за съответствие на предупредителните и сигналните оръжия с техническите спецификации по приложение № 5 и за лицата, които ги произвеждат в Република България, както и за тези, които едновременно ги допускат за свободно обращение и освобождават за потребление на територията на Република България.

Чл. 4г. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (1) За издаване от Института по отбрана на сертификата за съответствие по чл. 4, ал. 8 лицата, които произвеждат в Република България, както и лицата, които едновременно допускат за свободно обращение и освобождават за потребление на територията на Република България предупредителни и сигнални оръжия, предоставят на Института по отбрана образци за изпитване и сертификат от производителя, че продуктът е произведен в съответствие с техническите спецификации по приложение № 5.
(2) Когато установи съответствие на образците за изпитване с техническите спецификации по приложение № 5, Институтът по отбрана издава сертификат за съответствие в два екземпляра, който съдържа информация за:
1. производителя;
2. вносителя;
3. вида, модела и калибъра;
4. годината на производство;
5. номер и дата на протокола от изпитването.
(3) Единият екземпляр на сертификата за съответствие се предоставя на заявителя, а другият екземпляр заедно с резултатите от изпитването се изпращат в Националната точка за контакт.
(4) Когато установи, че образците за изпитване не съответстват на техническите спецификации по приложение № 5, Институтът по отбрана предоставя информация на Националната точка за контакт за вида, модела, калибъра, производителя, вносителя и годината на производство.
(5) Директорът на Института по отбрана утвърждава процедурата, методиката и ценоразписа за издаване на сертификат за съответствие на предупредителни и сигнални оръжия с техническите спецификации по приложение № 5.

Чл. 4д. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (1) При деклариране на режим едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление на предупредителни и сигнални оръжия на митническите органи се предоставят документите по чл. 4, ал. 8, които се отнасят за същия вид, модел, калибър, производител, вносител и година на производство на предупредителните и сигналните оръжия.
(2) В случай че вносителят не предостави документите по ал. 1, митническите органи не вдигат стоките за свободно обращение.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) (1) Забранява се придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси от категория А:
1. бойни ракети с експлозивен ефект и устройства за изстрелването им;
2. автоматични огнестрелни оръжия;
3. огнестрелни оръжия, прикрити под формата на друг предмет;
4. боеприпаси с бронебойно, експлозивно или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тях;
5. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) боеприпаси с експанзивно действие, както и куршуми и снаряди с такова действие, с изключение на тези, предназначени за огнестрелни оръжия за ловни или спортни цели или за колекциониране и оръжейна сбирка;
6. автоматични огнестрелни оръжия, които са преработени в полуавтоматични огнестрелни оръжия;
7. всяко от следните полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване:
а) късоцевни огнестрелни оръжия, когато зарядно устройство с капацитет над 20 патрона е част от огнестрелното оръжие или когато към оръжието бъде присъединено сменяемо зарядно устройство с капацитет над 20 патрона;
б) дългоцевни огнестрелни оръжия, когато зарядно устройство с капацитет над 10 патрона е част от огнестрелното оръжие или когато към оръжието бъде присъединено сменяемо зарядно устройство с капацитет над 10 патрона;
8. дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, чиято дължина може да бъде сведена под 60 см без загуба на функционалност, чрез сгъващ се или телескопичен приклад или чрез приклад, който може да бъде отстранен без използване на инструменти;
9. всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било преработено за употреба на халосни боеприпаси, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Дейностите по ал. 1 с огнестрелни оръжия, основни компоненти, зарядни устройства и боеприпаси от категория А може да се осъществяват за образователни, научно-изследователски, културни и исторически цели след получаване на разрешение по реда на този закон. Дейностите по ал. 1 с огнестрелни оръжия, основни компоненти, зарядни устройства и боеприпаси от категория А, с изключение на тези по ал. 1, т. 1, може да се осъществяват за колекциониране и оръжейна сбирка след получаване на разрешение по реда на този закон.
(3) Лица, практикуващи стрелкови спортове, може да осъществяват дейностите по ал. 1 с полуавтоматични огнестрелни оръжия по ал. 1, т. 6 и 7, след получаване на разрешение по реда на този закон.
(4) Дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 6 и 8 с огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси от категория А може да се осъществяват само след получаване на разрешение по реда на този закон.
(5) Дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 6 и 8 със следните видове огнестрелни оръжия от категории B и C, с изключение на тези по т. 2, буква “е”, може да се осъществяват след получаване на разрешение по реда на този закон:
1. огнестрелни оръжия от категория В:
а) многозарядни късоцевни огнестрелни оръжия;
б) късоцевни огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с централно действие на ударника;
в) късоцевни огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с периферно действие на ударника, с обща дължина под 28 см;
г) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, зарядното устройство и патронникът на които заедно могат да поберат повече от три патрона – за огнестрелни оръжия с периферно действие на ударника, и повече от три, но по-малко от дванадесет патрона – за огнестрелни оръжия с централно действие на ударника;
д) късоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, различни от изброените в ал. 1, т. 7, буква “а”;
е) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, изброени в ал. 1, т. 7, буква “б”, зарядното устройство и патронникът на които заедно не могат да поберат повече от три патрона, когато зарядното устройство е сменяемо, или за които не може да се гарантира, че оръжието не може да бъде преработено с помощта на обикновен инструментариум в оръжие, зарядното устройство и патронникът на което заедно могат да поберат повече от три патрона;
ж) дългоцевни многозарядни и полуавтоматични огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, чиято дължина не надвишава 60 см;
з) всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било преработено за употреба на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие;
и) полуавтоматични огнестрелни оръжия за граждански цели, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие, различни от изброените в ал. 1, т. 6, 7 и 8;
2. огнестрелни оръжия от категория С:
а) дългоцевни многозарядни огнестрелни оръжия, различни от изброените в т. 1, буква “ж”;
б) дългоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с нарезна цев;
в) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, различни от изброените в т. 1 или ал. 1;
г) късоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия, с периферно действие на ударника и с обща дължина, не по-малка от 28 см;
д) всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било преработено за употреба на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие;
е) огнестрелни оръжия, класифицирани в категория A, B или С, дезактивирани в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403;
ж) дългоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев.
(6) Министерството на вътрешните работи уведомява Европейската комисия и компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, или държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария за обстоятелствата по ал. 2 – 5, съответно получава и разполага с аналогична информация за тези държави.
(7) 3а участие във възстановки на исторически събития и за спортни цели с оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3 се уведомява началникът на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице и началникът на РУ на МВР, на чиято територия се провежда мероприятието.
(8) Началникът на съответното РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице въз основа на уведомлението по ал. 7 издава разрешение за придобиване и съхранение на до 1000 грама димен барут и 500 броя капсули за преднозарядни оръжия за участия във възстановки на исторически събития, както и за спортни цели.

Чл. 6. (1) Огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) За служебни цели – охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности, могат да се придобиват и съхраняват късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие, дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина под 51 сантиметра, и до 100 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие, късоцевни огнестрелни оръжия с ограничено действие за самоотбрана с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) За граждански цели – самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, обучение, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват:
1. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) огнестрелни оръжия за лов – дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина над 44 сантиметра, и до 500 броя боеприпаси за всяко оръжие, дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев и до 500 броя боеприпаси за всяко оръжие и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко оръжие;
3. огнестрелни оръжия за спортни дейности – всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната спортна дейност;
4. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) огнестрелни оръжия за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви – всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и автоматични огнестрелни оръжия, обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и халосни боеприпаси за тях;
5. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) огнестрелни оръжия за колекциониране и оръжейна сбирка – всички видове огнестрелни оръжия, които не са идентифицирани като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и които са обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и боеприпаси за огнестрелни оръжия;
6. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) огнестрелни оръжия за учебни стрелби и обучение – всички видове разрешени от закона късоцевни и дългоцевни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната учебна дейност и от лица, получили разрешение по чл. 81а;
7. (нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) за самоотбрана късоцевни огнестрелни оръжия с ограничено действие с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.
(4) Освен боеприпасите по ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 4 могат да се придобиват и съхраняват допълнителни количества за:
1. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) учебни стрелби – до 100 броя за късоцевни огнестрелни оръжия, до 200 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев и до 100 броя за дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев;
2. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) спортносъстезателни нужди – според доказаните потребности (с личен спортно-състезателен и/или тренировъчен план;
3. (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) ловен туризъм и за промишлен лов – според доказаните потребности.
(5) Извън количествата боеприпаси по ал. 2, ал. 3, т. 1 – 3 и ал. 4 лица, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия за ловни и спортни цели, могат да придобиват и съхраняват по реда на чл. 98, ал. 1 и 2:
1. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) до 2500 броя капсули и до 2500 грама барут – за снарядяване в домашни условия на боеприпаси за ловни цели;
2. капсули и барут според доказаните потребности – за снарядяване на стрелбища и в домашни условия на боеприпаси за спортни цели.
(6) Снарядяването по ал. 5 се извършва само за собствени нужди и с годни за употреба, фабрично произведени технически средства.

Чл. 7. (1) Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти – снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Боеприпаси за предупредителни и сигнални оръжия по смисъла на този закон са съвкупност от взривни вещества и други елементи, които, изхвърлени от оръжието, предизвикват звуков, светлинен или рефлекторен ефект.
(3) Боеприпаси за пневматично оръжие са твърди метални предмети (сачми) с различна конфигурация и калибър.

Чл. 8. (1) Пиротехнически изделия по смисъла на този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции.
(2) Пиротехническите изделия според предназначението и степента на опасност се разделят на следните категории:
1. фойерверки:
а) (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) категория F1: фойерверки, при използването на които съществува много ниска степен на опасност и пренебрежимо ниско ниво на шум и които са предназначени за употреба в ограничени пространства, включително фойерверки, предназначени за употреба в жилищни сгради;
б) (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) категория F2: фойерверки, при използването на които съществува ниска степен на опасност и ниски нива на шум и които са предназначени за употреба на открито в обособени пространства;
в) (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) категория F3: фойерверки, при използването на които съществува средно голяма степен на опасност, предназначени са за употреба в обширни открити пространства и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве;
г) (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) категория F4: фойерверки, при използването на които съществува висока степен на опасност, предназначени са за употреба само от лица с придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи (известни като “фойерверки за професионална употреба”) и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве;
2. сценични пиротехнически изделия:
а) категория Т1: пиротехнически изделия за сценична употреба, при използването на които съществува ниска степен на опасност;
б) категория Т2: пиротехнически изделия за сценична употреба, предназначени за използване само от лица с придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи;
3. други пиротехнически изделия:
а) категория Р1: пиротехнически изделия, различни от фойерверки и сценични пиротехнически изделия, при използването на които съществува ниска степен на опасност;
б) категория Р2: пиротехнически изделия, различни от фойерверки и сценични пиротехнически изделия, които могат да се използват само от лица с придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи;
в) (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) ракети за борба с градушките.
(3) Правоспособност за безопасност на труда при взривни работи се придобива при условия и по ред, определени в нормативни актове, издадени на основание на Кодекса на труда.
(4) Министерството на вътрешните работи и Министерството на труда и социалната политика информират Европейската комисия относно условията и реда за придобиване на правоспособност за безопасност на труда при взривни работи.

Чл. 9. (1) Забраняват се:
1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на взривни вещества за граждански цели, които не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и/или са с изтекъл срок на годност;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на пиротехнически изделия, които не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и/или са с изтекъл срок на годност;
3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на взривни вещества за граждански цели, произведени след 5 април 2013 г., които са без уникална идентификация по чл. 29;
4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, носенето, употребата и вносът на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, които са без нанесена уникална маркировка по чл. 26 и 27 или без маркировка съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г. (необнародвана);
5. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, носенето, употребата и вносът на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и на взривни вещества, с изключение на взривните вещества за граждански цели, които не са произведени в съответствие с изискванията на чл. 25;
6. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) търговията, транспортирането от и до територията на държава членка, придобиването и вносът на предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8.
(2) Огнестрелните оръжия и боеприпасите по ал. 1, т. 5 могат да се придобиват само за колекциониране.
(3) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Изделията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 могат да бъдат единствено транспортирани с цел унищожаване или транспортирани до местата, на които ще се използват за изследване, разработване или изпитване, при условие че се придружават от документ, в който е описано тяхното несъответствие, вид, количество, целта и мястото на унищожаване, изследване, разработване или изпитване.

Чл. 10. Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения.

Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа единен автоматизиран електронен регистър за дейностите по този закон, с изключение на производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
(2) Регистърът по ал. 1 представлява информационен фонд по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи и съдържа:
1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) данни за издадените разрешения и отказите за издаване, с изключение на данни за разрешенията, отказите и удостоверенията, издадени по реда на глава втора;
2. данни за отнети разрешения и мотивите за това;
3. данните, включени в разрешенията/удостоверенията, идентифициращи лицата, на които са издадени;
4. дата и номер на разрешението, чието действие е прекратено поради прекратяване дейността на лицето;
5. данни за лицето, от което са придобити взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, включени в разрешенията;
6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, идентификационни данни на взривните вещества и категорията на пиротехническите изделия, включени в издадените разрешения, както и данни за вида, марката, калибъра и серийния номер на пневматичните и на предупредителните и сигнални оръжия;
6а. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) данни за всички преработвания или модификации на огнестрелно оръжие, водещи до промяна в неговата категория;
7. данни за количествата взривни вещества и пиротехнически изделия и за броя огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, включени в издадените разрешения;
8. данни за издадените европейски паспорти за огнестрелни оръжия и документи за транспортиране на взривни вещества за граждански цели и на огнестрелни оръжия и боеприпаси в рамките на Европейския съюз;
9. данни за бракувани и унищожени взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси; данни за оръжия и боеприпаси – обект на утилизация;
9а. (нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) данни за издадените сертификати за дезактивиране съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403;
10. данни за извършените административни нарушения, наложените за тях наказания и/или принудителни административни мерки по този закон;
11. (нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 28.06.2017 г.) идентификационни данни за лицата, употребяващи огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 3 и боеприпаси за тях на стрелбища;
12. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) данни за лицата, преминали курс и успешно положили изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, данни за номер, дата на издаденото удостоверение и издаващата структура.
(3) Министерството на вътрешните работи предоставя информацията от регистъра по ал. 1 на компетентните органи на другите държави членки и на Европейската комисия.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Данните по ал. 2 относно взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия се съхраняват за срок 20 години след датата на вписването им в регистъра. Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти, включително свързаните с тях лични данни, се съхраняват за срок 30 години след датата на унищожаване на огнестрелните оръжия или основните компоненти.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти може да бъдат предоставени при поискване на митническите органи за срок до 10 години след датата на унищожаване на огнестрелното оръжие или на основните му компоненти, а на органите на наказателното производство – за срок до 30 години.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) Данните по ал. 2 се събират, съхраняват и обработват по електронен път.

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) В Министерството на икономиката и индустрията се създава и поддържа регистър на физическите и юридическите лица, получили разрешение или удостоверение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. данни за издадените разрешения по чл. 13, ал. 1, отказите за издаване и данните за издадените удостоверения по чл. 13, ал. 4;
2. данните, включени в разрешенията/удостоверенията, идентифициращи лицата, на които са издадени;
3. дата и номер на разрешението/удостоверението, чието действие е прекратено поради прекратяване дейността на лицето;
4. идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, идентификационни данни на взривните вещества и категорията на пиротехническите изделия, включени в издадените разрешения/удостоверения, както и данни за вида, марката, калибъра и серийния номер на пневматичните и на предупредителните и сигналните оръжия;
5. данни за всички преработвания или модификации на огнестрелно оръжие, водещи до промяна в неговата категория;
6. данни за количествата взривни вещества и пиротехнически изделия и за броя огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, включени в издадените разрешения/удостоверения;
7. данни за бракувани и унищожени взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси; данни за оръжия и боеприпаси – обект на утилизация;
8. данни за извършените административни нарушения, наложените за тях наказания и/или принудителни административни мерки по този закон.
(3) Данните по ал. 2 относно взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия се съхраняват за срок 20 години след датата на вписването им в регистъра. Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти, включително свързаните с тях лични данни, се съхраняват за срок 30 години след датата на унищожаване на огнестрелните оръжия или основните компоненти.
(4) Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти може да бъдат предоставени при поискване на митническите органи за срок до 10 години след датата на унищожаване на огнестрелното оръжие или на основните му компоненти, а на органите на наказателното производство – за срок до 30 години.

Чл. 12. (1) В размер, определен с тарифа от Министерския съвет, се заплащат такси за:
1. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) издаване на разрешения и удостоверения за дейностите по реда на този закон, както и за вписване на промени в тях, с изключение на дейностите по реда на глава втора;
2. издаване на документ за транспортиране на взривни вещества за граждански цели и на огнестрелни оръжия и боеприпаси в рамките на Европейския съюз;
3. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) предоставяне на буквено-цифров код на обект за производство на взривни вещества за граждански цели по чл. 16 и издаване на разрешения и удостоверения за дейностите по реда на глава втора;
4. прострелване на огнестрелни оръжия по чл. 92;
5. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) обезопасяване от сработване по предназначение;
6. извършване на технически прегледи;
7. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) издаване на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие;
8. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) издаване на предварително писмено одобрение по чл. 78а, предварително писмено съгласие по чл. 120а и писмено съгласие по чл. 126б, ал. 1;
8а. (нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) издаване на сертификат за дезактивиране;
9. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) одобряване на транспортни опаковки.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Средствата от таксите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 8а постъпват по бюджета на МВР, средствата по ал. 1, т. 3 постъпват по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията, а средствата по ал. 1, т. 9 постъпват по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) Таксите по ал. 1 може да се заплащат по електронен път.

Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При отсъствие на началника на РУ на МВР правомощията му по този закон се осъществяват от служител, оправомощен да го замества със заповед на директора на съответната областна дирекция на МВР.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Разрешение за производство се изисква и в случаите, когато изделията по ал. 1 са предназначени само за износ.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, преработване и утилизация на оръжия и боеприпаси и отдаване под наем на оръжия и боеприпаси за целите по чл. 6, ал. 3, т. 4.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Юридически лица, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, могат да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с цел изследване, разработване или изпитване след получаване на удостоверение за производство, издадено от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(5) Не се изисква разрешение за производство в случаите на чл. 6, ал. 5.
(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 47 от 2016 г., нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) Процедурата по искане и издаване на разрешение за производство може да се извършва по електронен път.

Чл. 14. (1) Лицата, които искат да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, трябва да разполагат със:
1. обекти за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия, собствени или наети, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията, и/или
2. обекти за производство и съхранение на оръжия, собствени или наети, които отговарят на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията, и/или
3. собствени или наети мобилни производствени установки (транспортни инсталации) за взривни вещества, проектирани и предназначени за директно зареждане и производство в сондаж, притежаващи сертификат за съответствие, удостоверяващ годността им;
4. квалифициран персонал в зависимост от спецификата на произвежданите изделия;
5. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
6. служител по сигурността, който изготвя планове за сигурност на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и на системи за управлението им;
7. специалисти, които водят отчетност на движението на произведените изделия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 4 – 7 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) За стратегическите обекти изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 4 – 7 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Обектите за производство и съхранение на лицата по чл. 13, ал. 4 трябва да отговарят на изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Чл. 15. (В сила от 05.04.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Обектите за производство на взривни вещества за граждански цели на територията на Република България трябва да притежават собствен буквено-цифров код, който се издава от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Органът по ал. 1 предоставя буквено-цифровия код, когато производственият обект е разположен на територията на трета държава и лицето е получило разрешение за производство по реда на тази глава.
(3) Органът по ал. 1 предоставя буквено-цифровия код, когато производственият обект е разположен на територията на трета държава, производителят не е установен на територията на държава членка, но лицето, получило разрешение за внос по реда на глава шеста, е регистрирано по реда на Търговския закон.

Чл. 16. (В сила от 05.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Лицето по чл. 15, ал. 3 подава писмено или по електронен път до министъра на икономиката и индустрията заявление по образец за получаване на буквено-цифровия код, придружено с копие от разрешението за производство, издадено от съответния компетентен орган на третата държава, или аналогичен документ, удостоверяващ, че производството се осъществява в съответствие с изискванията за производство съгласно законодателството на третата държава, и документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) За получаване на разрешение за производство лицата по чл. 13, ал. 1 подават писмено или по електронен път до министъра на икономиката и индустрията заявление по образец, придружено от следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език;
2. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията, и/или сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;
3. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;
4. паспорт на склада за съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
5. списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се произвеждат, като се посочват стандартизационните документи и технологиите за производството им;
6. разработени и утвърдени от производителите инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
7. списък на лицата, които ще имат достъп до взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, съгласуван с началника на районното управление на МВР (РУ на МВР) по местонахождението на обекта;
8. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г.) копия от документите, доказващи съответствие с изискванията на глави шеста и седма от Закона за опазване на околната среда, както следва:
а) потвърждение за класификация на предприятието съгласно чл. 103, ал. 6;
б) становище или влязло в сила решение по съответната процедура по оценка на въздействието върху околната среда;
в) влязло в сила решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 или по чл. 116ж, ал. 4 – за предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал;
г) становище по чл. 106, ал. 2 или 6 – за предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал;
д) комплексно разрешително по чл. 117, когато това се изисква съгласно глава седма, раздел II;
9. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) диплома за завършено висше образование на ръководителите на производство и документ за придобита специалност за персонала по чл. 14, ал. 1, т. 4 – 7, и копие от трудовите договори на персонала, като при издадена диплома от чуждестранно висше училище се посочва номерът, под който документът е регистриран в Националния център за информация и документация или съответното висше училище, където лицето продължава обучението си;
10. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договора с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на производствените обекти ще се осъществява от служители на лицето по чл. 13, ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
11. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) ако управителят, управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1 са чужди граждани – документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
12. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1 няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
13. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителят/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1 не страдат от психически разстройства;
14. декларация от управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5 – 8;
15. документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(2) Когато някой от етапите на производство се извършва по договор в друг обект на територията на Република България, лицето по чл. 13, ал. 1 посочва местонахождението на този обект и представя копие от договора, а в случаите, когато обектът е разположен извън територията на Република България, лицето представя допълнително и разрешение за производство, издадено от компетентния орган на съответната държава.
(3) (В сила от 05.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Лицето, което кандидатства за издаване на разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, подава до министъра на икономиката и индустрията освен документацията по ал. 1 и заявление по образец за получаване на кода по чл. 15, ал. 1.
(4) Когато лицето по ал. 1 иска да извършва дейностите по чл. 13, ал. 3, посочва съответната дейност в заявлението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Обстоятелствата относно съдимостта на персонала по ал. 1, т. 9, на управителя, управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 13, ал. 1, ако са български граждани, се установяват служебно от министъра на икономиката и индустрията.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За съгласуване на списъка по чл. 17, ал. 1, т. 7, чл. 18, т. 5 и чл. 61, ал. 2, т. 3 лицата по чл. 13, ал. 1 и 4 и чл. 61, ал. 1 подават писмено или по електронен път до началника на РУ на МВР по местонахождение на съответния обект заявление по образец, придружено от следните документи за всяко от лицата:
1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лицата – чужди граждани, документ по националното законодателство за съответната страна, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
3. медицинско свидетелство от лечебно заведение или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) Началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 за всяко от лицата. Когато лицата са български граждани, обстоятелството дали са осъждани за престъпление от общ характер също се проверява служебно.
(3) Съгласуването се извършва в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) За получаване на удостоверение за производство лицата по чл. 13, ал. 4 подават писмено или по електронен път до министъра на икономиката и индустрията заявление по образец, придружено от следните документи:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията, и/или сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;
3. списък на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които ще се разработват, и количествата, които ще се произведат с цел изследване или изпитване;
4. инструкции за безопасност при осъществяване на дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
5. списък на служителите, които ще имат достъп до взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, съгласуван с началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за производство.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 17 междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на икономиката и индустрията, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Комисията по ал. 1 се състои от експерти – представители на: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на околната среда и водите, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция “Национална сигурност”, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Условията и редът за работа на комисията се определят с правила, утвърдени със заповед на министъра на икономиката и индустрията съобразно възложените с този закон и други нормативни актове функции на представените в комисията ведомства.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон комисията по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.
(4) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице издава писмено или по електронен път разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията по ал. 1 в двумесечен срок от подаване на заявлението.
(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 18 Министерството на икономиката и индустрията оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на удостоверение и извършва проверка на място.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон Министерството на икономиката и индустрията уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на удостоверението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице издава писмено или по електронен път удостоверение за производство или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21. (1) Разрешенията за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са безсрочни.
(2) Удостоверенията за производство на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са валидни за срок 5 години.
(3) Издадените разрешения и удостоверения за производство важат само за посочените в тях видове взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по чл. 13, ал. 4 не могат да извършват търговия със и/или отдаване под наем на произведените от тях образци на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия, както и ремонтни дейности, преработване и утилизация на оръжия и боеприпаси.

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Лицето, получило разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, уведомява писмено или по електронен път Министерството на икономиката и индустрията при:
1. преустройство на обектите за производство и съхранение и/или промяна на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл. 14, ал. 1, т. 3;
2. промяна на персонала по чл. 14, ал. 1, т. 4;
3. промяна на търговската регистрация;
4. промяна на вида на взривните вещества, на оръжията, на боеприпасите и на пиротехническите изделия, които произвежда;
5. изтичане срока на договора по чл. 17, ал. 2.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 лицето, получило разрешение за производство, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на обектите за производство и съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 19, ал. 1 – 4.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява промяната в издаденото разрешение за производство.

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Лицето, получило разрешение за производство, при откриване на нов обект за производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия подава писмено или по електронен път до министъра на икономиката и индустрията заявление по образец, придружено от документацията по чл. 17, ал. 1, с изключение на тази по т. 1, 11 – 14.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Когато е налице промяна в документацията по ал. 1, лицето подава до министъра на икономиката и индустрията и документите, свързани с промяната.
(3) Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл. 19, ал. 1 – 4.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство.

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Произведените оръжия, с изключение на предупредителните и сигналните оръжия, както и произведените боеприпаси и взривни вещества, с изключение на взривните вещества за граждански цели трябва да отговарят на приложимите за тях стандарти.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Когато няма стандарти по ал. 1, оръжията, боеприпасите и взривните вещества, с изключение на взривните вещества за граждански цели се произвеждат по утвърдени от производителя технически спецификации.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Оръжия, боеприпаси и взривни вещества, с изключение на взривните вещества за граждански цели могат да се произвеждат по лицензионни технологии.
(4) Когато оръжията и боеприпасите отговарят на изискванията на ал. 1 и 2, те се придружават от сертификат за качество, издаден от производителя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Предупредителните и сигналните оръжия трябва да отговарят на техническите спецификации по приложение № 5.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия, нанасят уникална маркировка, която включва: името на производителя или марката, държавата или адреса на производствения обект/производствените обекти, серийния номер и годината на производство, ако тя не представлява част от серийния номер, както и по възможност модела.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Маркировката по ал. 1 се нанася върху основен компонент на огнестрелното оръжие, унищожаването на който би направило огнестрелното оръжие неизползваемо. Когато основният компонент е твърде малък, за да бъде маркиран в съответствие с изискванията на ал. 1, върху него се нанасят най-малко сериен номер и буквено-цифров или цифров код.
(3) Лицата, получили разрешение за производство на неогнестрелни оръжия, нанасят върху основен компонент на оръжието модел, калибър, сериен номер и година на производство.

Чл. 27. Лицата, получили разрешение за производство на боеприпаси за оръжия, нанасят уникална маркировка върху всяка единична опаковка, която включва името на производителя, партидния идентификационен номер, калибъра и вида боеприпаси.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Уникалната маркировка по чл. 26, ал. 1 трябва да е ясна и дълготрайна и да отговаря на следните изисквания:
1. съдържа букви на латиница или кирилица и арабски или римски цифри;
2. размерът на шрифта е най-малко 1,6 mm, като при основни компоненти, които са много малки, може да се използва по-малък размер на шрифта;
3. при затворни рами и цевни кутии, изработени от неметален материал, при който яснотата и дълготрайността на маркировката може да бъде нарушена, маркировката се прави на метална пластина, която е вложена трайно в материала на затворната рама или цевната кутия по такъв начин, че пластината не може да бъде лесно или бързо отстранена, а отстраняването на пластината би разрушило част от затворната рама или цевната кутия.

Чл. 29. (1) (В сила от 05.04.2013 г.) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, нанасят уникална идентификация съгласно приложение № 1 върху всяко произведено взривно вещество, включително до най-малката производствена опаковка. Когато взривните вещества са обект на по-нататъшна производствена обработка, върху тях не се нанася нова уникална идентификация, освен ако предишната е заличена или не се разчита ясно.
(2) (В сила от 05.04.2013 г.) Идентификацията по ал. 1 се закрепва стабилно върху изделието по начин, който не позволява нарушаването или заличаването и. Данните съгласно приложение № 1, идентифициращи изделието, трябва да се разчитат лесно.
(3) (В сила от 05.04.2013 г.) Изискванията на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато взривните вещества са произведени за износ и имат поставена идентификация в съответствие с изискванията на държавата вносител, което позволява взривните вещества да бъдат проследявани.
(4) Мястото и начинът на нанасяне на уникалната идентификация в зависимост от видовете взривни вещества за граждански цели се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 30. (В сила от 05.04.2013 г.) Разпоредбата на чл. 29 не се прилага за:
1. взривни вещества, които се транспортират и доставят непакетирани в камиони помпи за директно зареждане в сондаж;
2. взривни вещества, които се изработват на взривната площадка и се зареждат веднага след производството им;
3. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 05.04.2013 г.) фитили, които са недетониращи запалителни устройства, подобни на шнур;
4. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 05.04.2013 г.) огнепроводни шнурове, състоящи се от сърцевина от дребнозърнест барут, обвит в гъвкава тъкана материя с една или повече защитни външни обвивки, и които, след като бъдат запалени, изгарят с предварително определена скорост без външен взривен ефект;
5. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 05.04.2013 г.) капсул-детонатори, които се състоят от метална или пластмасова капсула, съдържаща малко количество първична взривна смес, която лесно се възпламенява при удар и служи като запалителен елемент в патрони за огнестрелно оръжие или в задействани от удар възпламеняващи средства за метателни заряди.

Чл. 31. (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на взривни вещества за граждански цели, водят регистър с цел проследяване, който съдържа:
1. произведени количества взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и дата на производство;
2. идентификационни данни на произведените от тях изделия;
3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) име и адрес на лицето, от което са получени части за оръжията или основни компоненти – когато лицето, получило разрешение за производство, само сглобява или преработва;
4. име и адрес на лицето, на което са доставени взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия, боеприпаси или части за оръжия и основни компоненти;
5. име и адрес на управление на културната организация по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, на която е отдадено оръжие под наем, и за какъв срок;
6. получени и доставени количества взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Лицата по ал. 1 в срок 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на министъра на икономиката и индустрията копие от регистъра за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Регистърът се съхранява от лицата по ал. 1 за срок 10 години от датата на производство на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия и се предоставя при поискване на Министерството на икономиката и индустрията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 в едномесечен срок предават регистъра на Министерството на икономиката и индустрията.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) В случаите по ал. 4 разрешението за производство прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11а.
(6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При поискване от органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите лицата по ал. 1 им предоставят данни от регистъра по отношение на пиротехническите изделия.

Чл. 32. Лицата, получили разрешение за производство, са длъжни да осигуряват дейностите по производството и съхранението на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с въоръжена охрана.

Чл. 33. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, са длъжни да създадат и поддържат система за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества.
(2) Системата по ал. 1 трябва да позволява проследяване на движението на взривните вещества, така че всички лица, извършващи дейности с тях, да могат да бъдат идентифицирани по всяко време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Данните по ал. 1, включително данните от уникалната идентификация, се съхраняват от лицето, получило разрешение за производство, за период 10 години след предоставянето на взривните вещества на лица, получили разрешение за извършване на дейности с тях, или до края на жизнения им цикъл, когато има информация за това, и се предоставят при поискване на Министерството на икономиката и индустрията.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При прекратяване дейността на лицето по ал. 1 данните по ал. 4 се предават в едномесечен срок на Министерството на икономиката и индустрията.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) В случаите по ал. 5 разрешението за производство прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11а.

Чл. 34. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, чиято търговска дейност изцяло или частично се състои в производство, са длъжни да:
1. съхраняват записи на уникални идентификации на взривните вещества, както и данни, включващи вида на взривното вещество, количеството, номер на разрешението и име и адрес на лицето, на което е било предоставено, и дата на доставката;
2. записват местонахождението на всяко взривно вещество от момента на производството или придобиването му до предоставянето му на друго лице, което има разрешение за извършване на дейности с взривни вещества, или до употребата му по предназначение;
3. извършват проверки на всеки 6 месеца на системата по чл. 33;
4. осигурят надеждна защита на съхраняваните данни.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) При поискване от Министерството на икономиката и индустрията или от органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите лицата по ал. 1 предоставят:
1. информация относно произхода и местонахождението на всяко взривно вещество за граждански цели по продължение на жизнения му цикъл и по веригата на доставка;
2. името и данните за контакт на отговорното лице, което може да даде информацията, описана в т. 1, по всяко време.

Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Лицата по ал. 1, които искат да търгуват с взривни вещества, трябва да разполагат със складове за съхранение, собствени или наети на територията на Република България, а онези, които искат да търгуват с оръжия и боеприпаси и/или с пиротехнически изделия, трябва да разполагат със складове и/или с търговски обекти – собствени или наети, на територията на Република България. Складовете и търговските обекти трябва да са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията.
(3) Складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Боеприпаси кл. 1.4 съгласно препоръките на ООН за превоз на опасни товари могат да се съхраняват в складове за съхранение на оръжия, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията и в съответствие със Закона за опазване на околната среда.
(5) Изискванията към устройството на обектите по ал. 2 и условията за търговия с изделията се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(6) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Разрешението за търговия по ал. 1 включва едновременно следните дейности: търговия, придобиване и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с изключение на фойерверки от категория F1.
(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Процедурата по искане и издаване на разрешение за търговия се извършва писмено или по електронен път.

Чл. 36. (1) За получаване на разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия лицата по чл. 35, ал. 1 трябва да разполагат със:
1. ръководител на склада за съхранение и/или на обекта за търговия;
2. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
3. специалисти, които водят отчетност на движението на изделията, с които се извършва търговия.
(2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по чл. 35, ал. 1 подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи:
1. документацията по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 7;
2. списък на видовете изделия, с които лицата по чл. 35, ал. 1 ще търгуват;
3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) списък на лицата по чл. 36, ал. 1, документите по т. 5 – 7, копие от трудов договор и документ за придобита квалификация съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 на всяко от лицата;
4. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на търговските обекти и/или складовете ще се осъществява от служители на лицето по чл. 35, ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
5. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) ако управителят, управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1 са чужди граждани – документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; за българските граждани това обстоятелство се проверява служебно;
6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1 няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
7. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителят/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1 не страдат от психически разстройства;
8. декларация от управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 35, ал. 1, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5 – 8;
9. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Когато лицата по чл. 35, ал. 1 притежават обект и/или обекти в района на действие на едно РУ на МВР, те подават документите по чл. 37 чрез началника на съответното РУ на МВР до директора на ГДНП на МВР.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 37 ГДНП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на складовете и/или търговските обекти.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДНП на МВР уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава писмено или по електронен път разрешение или мотивирано отказва издаването му в двумесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 39. (1) Разрешенията за търговия се издават за срок 5 години.
(2) Издадените разрешения за търговия важат само за посочените в тях видове взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) В двумесечен срок преди изтичането на срока по чл. 39, ал. 1 лицето, получило разрешение за търговия, подава писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР за подновяване на разрешението, придружено с документацията по чл. 37.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 38.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, уведомява писмено или по електронен път директора на ГДНП на МВР при:
1. преустройство на складовете и/или обектите за търговия;
2. промяна на лице по чл. 36, ал. 1;
3. промяна на търговската регистрация;
4. промяна на видовете взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 лицето, получило разрешение за търговия, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на търговските обекти и/или складовете, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 38, ал. 1 – 3.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява писмено или по електронен път промяната в издаденото разрешение за търговия.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение за търговия, при откриване на нов търговски обект и/или склад подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от документацията по чл. 37, с изключение на тази по чл. 17, ал. 1, т. 1 и по чл. 37, т. 5 – 8.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Когато е налице промяна в документацията по ал. 1, лицето подава до директора на ГДНП на МВР и документите, свързани с промяната.
(3) Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по реда на чл. 38, ал. 1 – 3.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице в двумесечен срок от датата на подаване на документацията издава писмено или по електронен път решение за допълване на издаденото разрешение за търговия.

Чл. 43. Лицата, получили разрешение за търговия, могат да търгуват със:
1. други лица, които са получили разрешение за търговия;
2. лица, получили разрешение за производство;
3. лица, които са получили разрешение за придобиване по реда на глава четвърта;
4. лица по чл. 54 – за неогнестрелни оръжия.

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 05.04.2013 г.) Лицата, получили разрешение за търговия, които преопаковат взривни вещества за граждански цели, произведени след 5 април 2013 г., се уверяват, че върху всяко изделие до най-малката опаковка е нанесена уникалната идентификация по чл. 29.
(2) (В сила от 05.04.2015 г.) Лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества за граждански цели, спазват изискванията на чл. 33 и 34.

Чл. 45. (1) Лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, са длъжни да:
1. осигуряват съхранението на взривните вещества, на огнестрелните оръжия и на боеприпасите в складовете с въоръжена охрана, а в търговските обекти – със СОТ;
2. водят регистър, който съдържа информация за:
а) (доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) име и адрес на управление на лицето, от което са получени взривни вещества, оръжия, включително оръжия по чл. 4, ал. 7, боеприпаси и пиротехнически изделия;
б) (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) име и адрес на лицето, което е получило взривни вещества, оръжия, включително оръжия по чл. 4, ал. 7, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, както и фойерверки от категории F2 и F3, в количества, ненадвишаващи тези по чл. 53;
в) (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) количествата и идентификационните данни на взривните вещества, оръжията, включително оръжията по чл. 4, ал. 7, боеприпасите и пиротехническите изделия, данни за съответното разрешение на получателя, както и датата на продажбата и на получаването им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.)
(3) Данните по ал. 1, т. 2 се съхраняват от лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, за период 10 години от датата на вписването им в регистъра и се предоставят при поискване на органите на МВР.
(4) При прекратяване на дейността си лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, предават в едномесечен срок регистъра по ал. 1, т. 2 на съответния орган на МВР.
(5) В случаите по ал. 4 разрешението за търговия прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.
(6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При поискване от органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите лицата по ал. 1 им предоставят данни от регистъра по отношение на пиротехническите изделия и взривните вещества за граждански цели.

Чл. 46. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицето по чл. 35, ал. 1 попълва писмено или по електронен път контролен талон по образец, предоставен му от лицето, получило разрешение за придобиване.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение за търговия, предоставя писмено или по електронен път в срок 10 работни дни попълнения талон по ал. 1 на органа, издал разрешението за придобиване.

Чл. 47. В търговските обекти могат да се продават нови огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружени със сертификат за качество по чл. 25, ал. 4, и употребявани – с удостоверение за годност за употреба по чл. 87, ал. 2.

Чл. 48. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Търговска дейност с боеприпаси със стоманен сърдечник, боеприпаси по чл. 5, ал. 1, т. 4 и заглушители за оръжия може да се осъществява само между лица, получили разрешение за производство, търговия, внос или износ по реда на този закон.
(2) Забранява се:
1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) продажбата на фойерверки от категория F1 на лица под 12 години, от категория F2 – на лица под 16 години, и от категория F3 – на лица под 18 години;
2. търговията с видимо повредени пиротехнически изделия или в разкъсана най-малка стандартна производствена опаковка;
3. търговията и продажбата на снарядени боеприпаси по чл. 6, ал. 5.

Чл. 49. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) При организиране на търговски изложения на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия свързани с отбраната организаторът на изложението е длъжен да спазва изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) В търговско изложение участие могат да вземат само лица, получили разрешение за производство, търговия, внос или износ по реда на този закон.
(3) На търговското изложение могат да се представят и съхраняват единични бройки оръжия и единични най-малки стандартни производствени опаковки боеприпаси и пиротехнически изделия, върху които има нанесено видимо обозначение, което недвусмислено показва, че те не са предназначени за продажба. Когато обозначението не може да се нанесе върху изделието, се нанася върху опаковката му.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Забранява се продажбата на място на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия за времето на провеждане на търговското изложение.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) Организаторът на търговското изложение е длъжен в едномесечен срок преди започване на изложението да уведоми началника на съответното РУ на МВР, на чиято територия ще се провежда изложението, да представи списък на всички участници и копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност. Когато охраната на мястото на провеждане на търговското изложение се осъществява от служители на организатора, това обстоятелство се отразява в уведомлението и се проверява служебно.

Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) При организиране на търговски изложения на взривни вещества за граждански цели, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, несвързани с отбраната, се спазват изискванията на чл. 49, ал. 1, 2 и 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) На търговско изложение по ал. 1 е забранена продажбата на взривни вещества, огнестрелни оръжия по чл. 5, ал. 1 и пиротехнически изделия с изключение на фойерверки от категория F1 и категории F2 и F3 в количествата по чл. 53.

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При наследяване на изделията по ал. 1 – 3 наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за придобиване.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Подаването на заявление за издаване на разрешение за придобиване и/или съхранение на огнестрелни оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия и получаването на разрешението се извършват писмено или по електронен път.

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Физически лица, пребиваващи на територията на друга държава членка, физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, физически лица, които са граждани на трета държава, могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване писмено или по електронен път на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, на територията на Република България чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна, след получаване писмено или по електронен път на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Физически лица, пребиваващи на територията на друга държава членка, могат да придобиват на територията на Република България само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, след получаване писмено или по електронен път на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешението по ал. 1 – 3 само след предварително писмено одобрение от съответния орган на държавата членка, в която лицето е пребиваващо.

Чл. 52. Когато огнестрелно оръжие е придобито като награда, заповедта за награждаване замества разрешението за придобиване.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изисква разрешение за придобиване, съхранение и за употреба на фойерверки от категория F2 – до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 – до 10 единични бройки.

Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3 не се изисква издаването на разрешение за придобиване.

Чл. 54. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено или по електронен път началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Когато лицата по ал. 1 са придобили оръжие по ал. 1 в друга държава членка, те са длъжни в 4-месечен срок след придобиването да уведомят писмено или по електронен път началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице.
(3) Когато физическо лице внася и/или изнася притежавано от него неогнестрелно оръжие и боеприпаси за него, е длъжно да го декларира на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП).
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Началникът на съответното РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице, или оправомощено от него длъжностно лице издава писмено или по електронен път удостоверителен документ за извършеното уведомление по ал. 1 и 2.

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лице, което продаде или дари на друго лице притежаваното от него предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, или го замени, е длъжно в 7-дневен срок от прехвърлянето да уведоми писмено или по електронен път началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице.

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицето по чл. 51, ал. 2 и 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, на територията на Република България само с разрешение за съответните дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето по чл. 51, ал. 1, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или носи и употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България само с разрешение за съответните дейности, издадено писмено или по електронен път от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, след предварително писмено одобрение от съответния компетентен орган на държавата членка, в която лицето е пребиваващо.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по ал. 1 – 3 могат да подават писмено или по електронен път заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба едновременно или последователно.
(5) В издаденото разрешение могат да се записват няколко вида дейности.

Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) (1) Лицата по чл. 56, ал. 1 – 3 могат да съхраняват копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, без да е необходимо да им се издава разрешение за съхранение.
(2) Лицата по чл. 56, ал. 1 – 3 могат да използват копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3 за културни цели, възстановки или спортни дейности след получаване на разрешение за носене и употреба, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по постоянен адрес на лицето.

Чл. 57. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение за придобиване или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, писмено или по електронен път уведомява органа, издал съответните разрешения, за намерение за продажба, замяна или дарение на притежавано/притежавани от него огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което има издадено разрешение за придобиване на този вид огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
(2) Сделката по ал. 1 може да се осъществи след извършване на промяна в съответното разрешение на прехвърлителя или след прекратяване на действието му, когато в разрешението е вписано едно-единствено огнестрелно оръжие.
(3) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) При образувано изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс уведомлението по ал. 1 се извършва от съответния съдебен изпълнител или публичен изпълнител.

Чл. 58. (1) Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:
1. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) което не е навършило 18 години;
1а. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) което няма завършено основно образование – когато то кандидатства за издаване на разрешение за придобиване;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно;
3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. което страда от психическо разстройство;
5. което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества;
6. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)
7. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)
8. спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие;
9. което не е преминало курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, в случаите когато то кандидатства за издаване на разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях;
10. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
(2) Малолетно и непълнолетно лице може да употребява оръжия и боеприпаси само на стрелбище с учебна или спортна цел и само с писмено съгласие на законните му представители и под ръководството на правоспособни инструктори или треньори.
(3) Физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба само на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се издава разрешение за употреба на сценични пиротехнически изделия от категория Т2, други пиротехнически изделия от категория Р2 и фойерверки от категория F4 на лица, които нямат необходимата квалификация и придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи.
(5) Условията и редът за провеждане на курсовете по ал. 1, т. 9 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Когато курсовете за безопасно боравене с огнестрелно оръжие се провеждат от МВР, се събира такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(6) Физически лица, които не са навършили 18 години, не могат да придобиват и носят неогнестрелно оръжие.

Чл. 59. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.
(2) Който изгуби взривни вещества, оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия или разрешение за дейности с тях, е длъжен незабавно да уведоми органите на МВР.
(3) Който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно уведомява органите на МВР, без да нарушава месторазположението им.

Чл. 60. (1) Забраняват се:
1. откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност;
2. съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана;
3. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) носенето или употребата на оръжие и боеприпаси:
а) (доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) на политически, синдикални и културни мероприятия, освен ако е необходимо за културното мероприятие;
б) на спортни мероприятия, освен ако е необходимо за самото мероприятие;
в) в обществени заведения за хранене и увеселение;
г) в молитвени домове, храмове и манастири;
д) (изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) в здравни и лечебни заведения, и в социални домове;
е) при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества;
ж) (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) в образователни институции, освен когато са необходими за осъществяване на учебната дейност и са придобити съгласно чл. 6, ал. 3, т. 6;
3а. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) употребата на:
а) огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95, ал. 1;
б) неогнестрелни оръжия на обществени места;
4. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжия, с изключение на супресори за дългоцевно нарезно оръжие за ловни, спортни и обучителни цели и учебни стрелби;
4а. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) придобиването, носенето и употребата на сменяемо зарядно устройство с капацитет над 20 патрона за късоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия или на зарядно устройство с капацитет над 10 патрона за дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, освен в случаите по чл. 5, ал. 2 и 3;
5. използването за други цели на огнестрелни оръжия или боеприпаси за тях, когато те са придобити за културни цели;
6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) употребата на пиротехнически изделия в превозни средства, с изключение на пиротехническите изделия за превозни средства, в близост до леснозапалими материали, както и в районите на здравни и лечебни заведения, учебни заведения, социални домове, молитвени домове, храмове и манастири и употребата на пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, в закрити помещения.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Забраната по ал. 1, т. 3, букви “а” – “д” и т. 3а, буква “б” не се отнася за лица, изпълняващи служебни задължения по охрана.
(3) Забраната по ал. 1, т. 6 не се отнася за лица, притежаващи необходимата квалификация и правоспособност за безопасност на труда при взривни работи, при употреба на пиротехнически изделия за политически, спортни, религиозни, културни мероприятия и заснемане на филмови продукции, след уведомяване на съответното РУ на МВР по мястото на употребата им.

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за придобиване на взривни вещества и/или пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, на територията на Република България лицата по чл. 50, ал. 1 и 2 подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, а лицата по чл. 51, ал. 2 и 3 – до директора на ГДНП на МВР, заявление по образец, в което се посочват:
1. име и адрес на наследодателя или прехвърлителя;
2. видът и количеството взривни вещества и/или пиротехнически изделия;
3. основателна причина за издаване на разрешението в случаите на закупуване, замяна и дарение.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. документ, удостоверяващ начина на придобиването им в случаите на наследство;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) декларация, че придобитите взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и взривните вещества за граждански цели имат и нанесена уникална идентификация съгласно чл. 29;
3. списък на лицата, които ще имат достъп до взривни вещества и/или пиротехнически изделия, съгласуван с началника на РУ на МВР по местосъхранението им;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, представят към документацията по ал. 2 и копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език.
(4) Българските граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, управителят/управителите или членовете на управителните органи на лицата по ал. 3 представят към документацията по ал. 2 допълнително следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) ако лицето е чужд гражданин – документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
3. медицинско свидетелство от лечебно заведение или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства.

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за съхранение лицето, получило разрешение за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на склада, заявление по образец, придружено от следните документи:
1. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
2. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;
3. паспорт на склада за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия;
4. копие от свидетелство за придобита правоспособност на ръководителите на съответните складове за безопасност на труда при взривни работи или съответен документ по националното законодателство на друга държава членка;
5. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето, получило разрешение за придобиване, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
6. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Физическите и юридическите лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, и лицата, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които кандидатстват за получаване на разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, трябва да разполагат със:
1. складове за съхранение – собствени или наети, които отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията;

2. ръководител на склада за съхранение;
3. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
4. специалисти, които водят отчетност на движението на изделията, които се съхраняват.
(2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, лицата по чл. 63, ал. 1 подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на склада, заявление по образец, придружено от:
1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 62;
2. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицата по чл. 63, ал. 1;
3. копие на трудов договор, документ за придобита квалификация, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 и документите по чл. 61, ал. 4 за лицата по чл. 63, ал. 1, т. 2 – 4.

Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за употреба лицето по чл. 62, получило разрешение за съхранение, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР – за територията на цялата страна, съответно до началника на РУ на МВР по мястото на употреба, заявление по образец, придружено от следните документи:
1. копие от свидетелство за придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи или съответен документ по националното законодателство на друга държава членка за лицето или за служителите, които ще извършват взривните работи;
2. списък на служителите, които ще извършват взривните работи;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за употреба на пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на държава членка, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР за територията на страната, съответно до началника на РУ на МВР по мястото на употребата им, заявление по образец, придружено от следните документи:
1. документите по чл. 61, ал. 4;
2. копие от свидетелство за придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи или съответен документ по националното законодателство на друга държава членка;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) За получаване на разрешение за употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, подават до органа по ал. 1 заявление, придружено от:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
2. списък на служителите, които ще извършват взривните работи;
3. документацията по ал. 1, т. 1 и 2 за лицата по т. 2;
4. документацията по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните им органи;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата, получили разрешение за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия, могат да сключват договор за съхраняване с лица, получили разрешение за съхранение по чл. 63а.
(2) Лицата, получили разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, могат да сключат договор с лица, получили разрешение за употреба, за извършване на взривни работи.

Чл. 67. Лицата, получили разрешение или удостоверение за производство на взривни вещества и пиротехнически изделия, могат да ги употребяват без разрешението по чл. 65, ал. 2, когато ги използват за получаване на изделия или продукти с промишлено, специално или културно предназначение.

Чл. 68. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При постъпване писмено или по електронен път на заявлението и документацията по чл. 61, 62, 63а, 64 и 65 ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на съответното разрешение и извършва проверка на място на обектите за съхранение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) Директорът на ГДНП на МВР или началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 и дали има обвинение за умишлено престъпление от общ характер срещу физическото лице или срещу управителя/управителите и/или членовете на управителните органи на юридическото лице.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, писмено или по електронен път издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При мотивиран отказ за издаване на разрешение за придобиване в случаите на наследство наследникът предоставя взривните вещества и/или пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, на органа по ал. 1 за съхранение незабавно след получаване на решението за отказ. Собственикът на изделията може да прехвърли собствеността върху тях на лице, получило разрешение за придобиване, след влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 69. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Разрешенията за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия се издават писмено или по електронен път за срок три месеца и в рамките на този срок могат да се ползват еднократно.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Разрешенията за съхранение и/или употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия се издават писмено или по електронен път и са валидни за срок 5 години от датата на издаването им.
(3) Издадените разрешения за съхранение и/или употреба важат само за посочените в тях видове и/или количества взривни вещества и пиротехнически изделия и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило писмено или по електронен път разрешение за придобиване, съхранение и/или употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при:
1. преустройство на обектите за съхранение;
2. промяна на ръководителите на складовете за съхранение и/или на служителите, които извършват взривни работи;
3. промяна на търговската регистрация или на регистрацията като юридическо лице с нестопанска цел.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, представя писмено или по електронен път в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на складовете за съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 68, ал. 1 – 3.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по местонахождението на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на документацията отразява писмено или по електронен път промяната в издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или употреба.

Чл. 71. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 69, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, подава писмено или по електронен път заявление по образец, придружено с документацията по чл. 62, 63а, 64 или чл. 65, до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР за подновяване на разрешението.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 68.

Чл. 72. (В сила от 05.04.2015 г.) Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества за граждански цели, създават и поддържат системата по чл. 33 и изпълняват задълженията по чл. 34.

Чл. 73. (1) Лицата, получили разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, водят регистър, който съдържа:
1. име и адрес на лицето, от което са получени взривните вещества и пиротехническите изделия;
2. име и адрес на лицето, което е получило взривните вещества и пиротехническите изделия;
3. количествата взривни вещества и пиротехнически изделия, идентификационни данни за тях, както и датата на получаването и предаването им;
4. идентификационни данни и количества бракувани взривни вещества и пиротехнически изделия.
(2) Лицата, получили разрешение за употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, водят регистър, който съдържа:
1. име и адрес на лицето, от което са получени взривните вещества и пиротехническите изделия;
2. вида и количествата получени и употребени взривни вещества и пиротехнически изделия;
3. вида и остатъчните количества взривни вещества и пиротехнически изделия и име и адрес на лицето, на което са предоставени.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 и 2 в срок 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДНП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, копие от регистрите за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител.
(4) Данните от регистрите по ал. 1 и 2 се съхраняват за срок 10 години от вписването им и се предоставят при поискване на органите на МВР.

Чл. 74. (1) Лицата, получили разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, осигуряват денонощна въоръжена охрана съгласувано с органа, издал разрешението, и спазват техническите правила и норми за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията.
(2) В складовете по ал. 1 се допуска съвместно съхранение на различни видове взривни вещества в количества, определени в Закона за устройство на територията.

Чл. 75. Лицата, получили разрешение за употреба по реда на този раздел, когато извършват специални и технологични взривни работи или пиротехнически ефекти, писмено уведомяват началника на РУ на МВР, на чиято територия ще се извършват съответните дейности, и представят разрешение за извършване на взривни работи и/или пиротехнически ефекти, издадено от съответната дирекция “Инспекция по труда”.

Чл. 76. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях физически лица, пребиваващи на територията на друга държава членка, физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР.
(3) В заявленията по ал. 1 и 2 се посочва:
1. начин на придобиване;
2. име и адрес на наследодателя или прехвърлителя;
3. основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна;
4. видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
(4) Заявленията се придружават от следните документи:
1. документ, удостоверяващ начина на придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси при наследство и награда;
2. декларация, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98;
3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) документ, удостоверяващ завършено основно образование – за физическите лица, с изключение на лицата по ал. 2;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по ал. 2 представят към документацията по ал. 3 и 4 и предварително писмено одобрение от съответния орган на държавата членка, в която лицето е пребиваващо или съответния орган на третата държава, чийто гражданин е лицето.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, представят към документацията по ал. 3 и 4 и удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език.
(7) Българските граждани, гражданите на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и управителят/управителите или членовете на управителните органи на юридическите лица по ал. 1 представят към документацията по ал. 3 и 4 документите по чл. 61, ал. 4.

Чл. 77. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и удостоверение от спортна организация по смисъла на чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, а когато лицата са пребиваващи на територията на друга държава членка – документ от официално призната организация по стрелкови спорт в съответната държава членка в легализиран превод на български език, че:
1. членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по ал. 1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове;
2. съответното огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт.
(2) Физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, а когато лицата пребивават на територията на друга държава членка – съответен документ в легализиран превод на български език.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При кандидатстване за разрешение за придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по чл. 76, ал. 1 и 2, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за които имат издадени разрешения за съхранение и/или носене и употреба и срокът им не е изтекъл, могат да придобият друго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него след получаване на разрешение за придобиване. Лицата представят писмено или по електронен път заявление до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) На лицата по чл. 76, ал. 1, притежаващи дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели, се разрешава придобиването, съхранението, носенето и употребата на супресори за него, след получаване на разрешение за придобиване по реда на чл. 76.
(6) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) На лицата по чл. 76, ал. 1, притежаващи дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели, се разрешава придобиването, съхранението, носенето и употребата на супресори за него след получаване на разрешение за придобиване по реда на чл. 76.
(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Подаването на заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси и получаването на разрешението се извършват писмено или по електронен път.

Чл. 78. (1) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Държавните служители от МВР, от ДАНС, ДАР, ДАТО, от Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, служителите от Бюрото по защита при министъра на правосъдието и военнослужещите от въоръжените сили, офицерите и сержантите от НСО, както и служителите по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и държавните служители от ДКСИ, осъществяващи дейността по чл. 9, т. 18 от Закона за защита на класифицираната информация получават писмено или по електронен път разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от началника на РУ на МВР по постоянен адрес, въз основа на заявление по образец, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи:
1. служебна бележка от съответното ведомство, че са служители или военнослужещи;
2. два броя снимки с размер 3 на 4 см;
3. удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с изключение на тези, на които е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, заявление по образец, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи:
1. служебна бележка от съответното ведомство, удостоверяваща, че лицето е бивш служител;
2. документите по чл. 61, ал. 4;
3. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) два броя снимки с размер 3 на 4 см;
4. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Служители на чуждестранно дипломатическо представителство, които са граждани на изпращащата държава, могат да придобиват и/или да носят и употребяват късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за служебни цели или огнестрелно оръжие за спортни и ловни цели при спазване принципа на взаимност след издаване на съответното разрешение от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За получаване на разрешението по ал. 3 Министерството на външните работи представя на ГДНП на МВР следните документи:
1. нота от министерството на външните работи на съответната държава до Министерството на външните работи на Република България с искане за издаване на разрешение за всеки служител;
2. заверени от българско дипломатическо представителство копие и превод на български език на документа, издаден от компетентния орган на изпращащата държава, удостоверяващ правото на дипломатическия служител по ал. 3 да притежава и носи определения вид огнестрелно оръжие и боеприпаси за него;
3. служебна бележка от българско дипломатическо представителство, издадена на служителя по ал. 3, в случай на предстоящ внос или транспортиране на територията на Република България на притежавано от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него;
4. (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча – за ловни цели;
5. (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) документ за членство в официално призната организация по стрелкови спорт – за спортни цели.

Чл. 78а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Български граждани, граждани на друга държава членка, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, могат да получат предварително писмено или по електронен път одобрение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси в друга държава членка от директора на ГДНП на МВР, ако отговарят на изискванията на чл. 58, ал. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицето по ал. 1 подава до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 58, ал. 1, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР издава предварителното писмено или по електронен път одобрение по образец по реда на чл. 83. Когато лицето по ал. 1 има издадено разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, директорът на ГДНП на МВР издава предварителното съгласие в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2.
(4) Предварителното писмено одобрение е валидно за срок до три месеца от датата на получаването му, а когато лицето има издадено разрешение за придобиване по чл. 76 – до изтичането на срока му.

Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за съхранение лицето, получило разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, или по постоянен адрес – за физическите лица заявление по образец и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(2) Лицата по ал. 1, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, представят към документите по ал. 1 следните документи:
1. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
2. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;
3. паспорт на склада за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
4. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
5. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) копие на трудов договор, документ за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 4 и документацията по чл. 61, ал. 4 за лицата по ал. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата по ал. 1, които разполагат със складове за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:
1. ръководител на склада за съхранение;
2. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
3. специалисти, които водят отчетност на движението на изделията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) В складовете към търговските обекти, както и в самите търговски обекти, лицата по ал. 1 могат да съхраняват боеприпаси за всеки калибър нарезни огнестрелни оръжия, в стандартни производствени опаковки (кашон или кутия) в количества, не по-големи от 100 кг за 20 м2 разгъната застроена площ пропорционално, изчислени като барутно съдържание на боеприпаси.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.)

Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, спортни организации по чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които кандидатстват за получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:
1. складове – собствени или наети, които отговарят на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията – за складове за огнестрелни оръжия, и на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията – за складове за боеприпаси;
2. ръководител на склада;
3. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия – за складове за боеприпаси;
4. специалисти, които водят отчетност на движението на изделията.
(2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 2 – 4 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицата по ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождение на склада, заявление по образец, придружено от:
1. документите по чл. 79, ал. 2, т. 1 – 4;
2. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните им органи;
3. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
4. копие на трудов договор, документ за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 2 и документацията по чл. 61, ал. 4 за лицата по ал. 1, т. 2 – 4;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) След получаване на разрешение по реда на ал. 3 спортни организации по чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта може да съхраняват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) За получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата и такива по националното законодателство на друга държава членка, които нямат разрешение за придобиване и желаят да наемат огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 4, подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение, заявление по образец, в което се посочват:
1. адрес на обекта за съхранение;
2. основателна причина за издаване на разрешението;
3. име и адрес на наемодателя;
4. вид и количество огнестрелни оръжия.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Заявлението по ал. 5 се придружава от:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
2. копие на договор за извършване на охранителна дейност чрез СОТ;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) (1) Лицата, стопанисващи дивеча по Закона за лова и опазване на дивеча, които имат издадено разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по реда на чл. 80, могат да предоставят огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели на физически лица, ловуващи при провеждането на организиран ловен туризъм, след представянето на валидни ловен билет и разрешение за носене и употреба на съответната категория огнестрелно оръжие, издадени по националното законодателство на съответната държава.
(2) Предоставянето на огнестрелно оръжие и боеприпаси за временно ползване се осъществява след сключването на договор, в който задължително се посочват идентификационните данни на огнестрелното оръжие, срокът на ползване, проведеният инструктаж за мерките за безопасност и ловностопанският район, в който ще се ползва.
(3) Служител на лицата, стопанисващи дивеча, пренася огнестрелното оръжие и боеприпасите от обекта за съхранение до ловностопанския район съгласно чл. 96, ал. 4 и постоянно съпровожда ловуващото лице.
(4) При предоставянето и връщането на огнестрелното оръжие и боеприпасите се подписва приемно-предавателен протокол в два екземпляра, по един за всяка от страните.

Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Извън случаите по чл. 78, за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, получили разрешение за придобиване и съхранение, подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, в което отразяват информация за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие – за служебни цели или самоотбрана, или прилагат билет за лов – за ловни цели, или документ за членство от съответната спортна организация по Закона за физическото възпитание и спорта – за спортни цели. Към заявлението се прилагат:
1. (доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
3. удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Когато физически и юридически лица, регистрирани като търговци, спортни и културни организации и ловни сдружения, регистрирани по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет са получили разрешение за придобиване и съхранение, подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, заявление по образец за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на своите служители или членове.
(3) В заявлението по ал. 2 се посочва основанието за издаване на разрешението и се представят:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. копие от договор за трудово или гражданско правоотношение на служителите или документ, удостоверяващ членство в съответната организация;
3. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
4. документите по ал. 1 за всеки служител или член и за всяко огнестрелно оръжие;
5. документите по чл. 61, ал. 4 за всеки служител или член.
(4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Служителите с контролни функции в защитените територии – изключителна държавна собственост по чл. 69 от Закона за защитените територии, служителите с контролни функции по опазване на горите и дивеча в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните териториални поделения, в учебно-опитните горски стопанства и в ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча и служителите в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и в териториалните и звена по чл. 54 от Закона за рибарството и аквакултурите може да съхраняват служебното си огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по постоянен адрес.
(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаването на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях служителите по ал. 4 подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, придружено от:
1. декларация, че огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98;
2. съгласие на работодателя;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него физическо лице, пребиваващо на територията на друга държава членка, подава писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР документите по ал. 1 и предварително писмено съгласие, издадено от компетентен орган на другата държава членка.
(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Физически лица, притежаващи разрешение за носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана, могат да закупуват разрешеното количество боеприпаси за съответната единица огнестрелно оръжие.

Чл. 81а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) На стрелбище може да се употребяват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, включително и карабини, след получаване на разрешение за употреба, издадено от директора на ГДНП на МВР, съответно от началника на РУ на МВР по местонахождението на стрелбището.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Разрешението по ал. 1 се издава писмено или по електронен път на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, които са собственици или ползватели на стрелбище.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение по ал. 1 физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, които са собственици или ползватели на стрелбище, подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на стрелбището, заявление по образец, придружено от:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
2. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
3. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;
4. видовете огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, които ще се употребяват;
5. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните им органи;
6. документ за правоспособност на инструктора/инструкторите или треньора/треньорите по стрелба и документите по чл. 61, ал. 4 за всеки от тях;
7. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата, получили разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, могат да сключват договор за съхраняване с лица, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1.

Чл. 83. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 – 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) Директорът на ГДНП на МВР, съответно началникът на РУ на МВР, служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) При мотивиран отказ за издаване на разрешение за придобиване в случаите на наследство наследникът предоставя огнестрелните оръжия и/или боеприпасите за тях на органа по ал. 1 за съхранение незабавно след получаване на решението за отказ. Собственикът на изделията може да прехвърли собствеността върху тях на лице, получило разрешение за придобиване, след влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 84. (1) Разрешението за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се издава за срок три месеца и в рамките на този срок може да се ползва еднократно.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешението по чл. 81а са валидни за срок 5 години от датата на издаването им, освен в случаите по ал. 3.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Когато разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешението по чл. 81а се издава след разрешението за съхранение, срокът му на действие продължава до изтичането на срока на разрешението за съхранение.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба и разрешението по чл. 81а важат само за посочените в тях видове огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и могат да се използват само от лицето, на което са издадени.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.11.2023 г.) В 7-дневен срок преди изтичане на срока на съответно разрешение органът, издал разрешението, известява по електронен път (чрез SMS или електронна поща) лицето, че срокът на разрешението изтича.

Чл. 85. (1) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, придобили огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в друга държава членка, са длъжни в 7-дневен срок от датата на влизане на територията на Република България да предадат на органите на МВР придобитото огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, ако не притежават разрешение за съхранение, до получаване на съответното разрешение.
(2) Когато лицата по ал. 1 са получили съответните разрешения по реда на този раздел, те уведомяват органите на МВР в 7-дневен срок от датата на влизане на територията на Република България за вписване на обстоятелството в издадените разрешения.

Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при:
1. промяна на постоянния адрес – за физическите лица, или
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; при прекратяване на правоотношението със служителите или членовете по чл. 81, ал. 2, които са получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, при промяна на търговската регистрация/регистрацията като юридическо лице с нестопанска цел или при придобиване на огнестрелно оръжие при условията на чл. 77, ал. 4.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. Не се представят документи, свързани с промяна на търговската регистрация/регистрацията като юридическо лице с нестопанска цел.
(3) Оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на складовете за съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 83, ал. 1 – 3.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на документацията отразява писмено или по електронен път промяната в издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба.

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от:
1. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а, и
2. удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие;
3. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1 и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери по чл. 6, ал. 3, т. 2, вписани в разрешителното;
4. (нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10, освен в случаите на подновяване на разрешението по чл. 81а.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) За получаване на удостоверението по ал. 1, т. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба или разрешение по чл. 81а, предоставя притежаваното от него оръжие на лицата по чл. 133 за извършване на технически преглед.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.

Чл. 88. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1, водят електронен регистър, който съдържа:
1. име и адрес на лицето, от което са получени огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
2. име и адрес на лицето, което е получило огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
3. количествата огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, идентификационни данни за тях, както и датата на получаването или предаването им;
4. идентификационни данни за бракуваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.)
(3) Данните от регистъра по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години от вписването им и се предоставят при поискване на органите на МВР.
(4) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра на съответния орган на МВР.
(5) В случаите по ал. 4 разрешението за съхранение прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.

Чл. 89. За всяко издадено разрешение по реда на този раздел на лице, пребиваващо на територията на друга държава членка, МВР уведомява съответния компетентен орган на държавата членка.

Чл. 90. Лицата, получили разрешения за съответните дейности по реда на този раздел, могат след сключване на договор за наем с МВР да съхраняват, носят и употребяват наетите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

Чл. 91. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата, получили разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 4 и 5, предоставят огнестрелните оръжия в 14-дневен срок от придобиването им на лицата по чл. 133 за обезопасяване от сработване по предназначение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 3, предоставят незабавно наетите огнестрелни оръжия на лицата по чл. 133 за обезопасяване от сработване по предназначение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Условията и редът за обезопасяване, дезактивиране и маркиране на оръжията по ал. 1 и 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 92. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие (пистолет и револвер), с изключение на огнестрелните оръжия по чл. 91, ал. 1 и 2, ги предоставят за прострелване в срок до седем дни от датата на придобиване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Служители от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или от областната дирекция на МВР, определени със заповед на директора на ГДНП на МВР, извършват прострелването и изготвят протокол по образец. Столичната дирекция на вътрешните работи или областната дирекция на МВР събира и завежда в гилзотеки и куршумотеки образци, годни за сравнително изследване.
(3) Огнестрелните оръжия, за които е сключен договор за наем по чл. 90, също подлежат на прострелване.
(4) За прострелване на огнестрелно оръжие се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 93. (1) Физическите лица, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, могат да носят и употребяват притежаваното от тях оръжие само когато то е придружено от издаденото разрешение.
(2) Физическите лица, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия, носят само по един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана от изброените в издаденото разрешение.

Чл. 94. (1) (В сила от 01.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Когато лицата по чл. 81, ал. 2 осъществяват дейност по охрана, техните служители, получили разрешение за носене и употреба, при осъществяване на охранителна дейност могат да носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. През останалото време огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват в обектите, посочени в разрешението за съхранение.
(2) Лицата по ал. 1 застраховат служителите си със застраховка “Гражданска отговорност” за нанесени имуществени и неимуществени вреди.

Чл. 95. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придобити по реда на този закон, могат да се употребяват за спортни и учебни цели само на стрелбища.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)

Чл. 95а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) Лицата, получили разрешение по чл. 81а, съставят протокол по образец за изразходваните боеприпаси по чл. 95, ал. 1.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 28.06.2017 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по ал. 1 водят регистър, в който се съдържа информацията от протоколите по ал. 1 и идентификационни данни за лицата, употребяващи огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 3, данни за използваните огнестрелни оръжия и изстреляните боеприпаси за тях.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 28.06.2017 г.) Лицата по ал. 1 в срок до 10 работни дни след приключване на месеца представят на директора на ГДНП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, данни от регистъра по ал. 2 за изтеклия месец по електронен път или на електронен носител.
(4) Данните от регистъра по ал. 2 се съхраняват за срок 10 години от вписването им и се предоставят при поискване на органите на МВР.
(5) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра на съответния орган на МВР.
(6) В случаите по ал. 5 разрешението по чл. 81а прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.
(7) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за предоставяне на данните от регистъра по ал. 2.

Чл. 96. (1) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, могат да закупуват боеприпаси за него, както и барут и капсули за целите по чл. 6, ал. 5, т. 1 след представяне на разрешението и документ за самоличност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели, могат да закупуват капсули и барут за целите по чл. 6, ал. 5, т. 2 с разрешение, издадено по реда на чл. 83 след представяне на заявление, и документ, доказващ необходимото количество.
(3) Не се разрешава закупуването на боеприпаси за други калибри огнестрелни оръжия освен за посочените в разрешението по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2021 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Държавните служители на МВР, ДАНС, ДАР, ДАТО, Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, служителите от Бюрото по защита при министъра на правосъдието и военнослужещите от въоръжените сили, офицерите и сержантите от НСО, както и служителите по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и държавните служители от ДКСИ, осъществяващи дейността по чл. 9, т. 18 от Закона за защита на класифицираната информация, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, могат да закупуват боеприпаси за съответно притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия след представяне на разрешението, документ за самоличност и служебна карта.

Чл. 97. Лицата, получили разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по реда на този раздел, могат да придобиват резервни части за огнестрелното оръжие без разрешение с изключение на основните компоненти на огнестрелното оръжие.

Чл. 98. (1) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства – за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес.
(2) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях не могат да се поберат в металните каси, те се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата, получили разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, когато разполагат с обекти за съхранение, осигуряват денонощна въоръжена физическа охрана на обектите или СОТ.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Когато физическо лице, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба, отсъства от страната за период, по-дълъг от три месеца, и не носи със себе си притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, го съхранява на създаденото място за съхранение по постоянен адрес или го предава за съхранение на органите на МВР или на лице, получило разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1, за което се съставя двустранен приемно-предавателен протокол.

Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България се издава писмено или по електронен път на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка и на лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, получили разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение по реда на този закон, от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разрешение за транспортиране на взривни вещества и пиротехнически изделия се издава на физически лица, получили разрешение за придобиване по чл. 50, ал. 2 и по чл. 51, ал. 3 от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани.
(3) Физическите лица, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба, транспортират собствените си огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях, както и капсулите и барута по чл. 6, ал. 5 на територията на Република България със съответното разрешение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Лица, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за колекциониране и оръжейна сбирка или за културни цели, транспортират собствените си огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за колекциониране и оръжейна сбирка или за културни цели на територията на Република България със съответното разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба, ако са обезопасени по реда на чл. 91, ал. 3.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изисква разрешение за транспортиране на фойерверки от категория F1, както и от категории F2 и F3 за количествата, посочени в чл. 53, както и за сценични пиротехнически изделия от категориите Т1 и Т2 в количества до 10 кг брутно тегло.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Не се изисква разрешение за транспортиране на боеприпаси за неогнестрелно оръжие.
(7) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Не се изисква разрешение за транспортиране на оръжия, както и на боеприпаси с клас на опасност 1.4S, когато транспортирането се извършва между лица по чл. 35, ал. 1 или между лица по чл. 35, ал. 1 и лица по чл. 81а.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) При извършване на взривни работи остатъчните количества взривни вещества се транспортират от лицата, получили разрешението по ал. 1.
(9) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Оръжейна сбирка или част от нея може да бъде експонирана на изложения и експозиции от собственика си, който притежава разрешение за съхранение, получено по реда на този закон. Експонирането на сбирката или част от нея може да бъде за участие в културни мероприятия, научни и образователни събития. Експонирането на сбирката или част от нея става след подаване на заявление до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат експонирани оръжията. В заявлението се посочват: оръжията, които ще бъдат транспортирани и експонирани; периодът, за който ще бъдат експонирани; мястото, на което ще бъдат експонирани; маршрутът на транспортиране; данни за осигурена охрана.
(10) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Подаването на заявление за издаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България и получаването на разрешението се извършват писмено или по електронен път.

Чл. 100. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България се извършва с въоръжена охрана, с изключение на случаите по чл. 99, ал. 3 – 6.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Транспортирането на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва с превозни средства и с транспортни опаковки, отговарящи на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна, когато това се изисква.
(3) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Одобряването на транспортните опаковки по ал. 2 в Република България се извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(4) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) За одобряването на транспортните опаковки се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За получаване на разрешение за транспортиране лицата по чл. 99, ал. 1 и 2 подават писмено или по електронен път заявление по образец до ГДНП на МВР или до РУ на МВР, на чиято територия взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите ще бъдат транспортирани, придружено от следните документи:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 99, ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При постъпване на заявлението и документите по чл. 101 ГДНП на МВР или РУ на МВР, на чиято територия взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите ще бъдат транспортирани, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР издава писмено или по електронен път разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 103. (1) Разрешенията за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се издават за срок 6 месеца и в рамките на този срок могат да се използват многократно.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение за транспортиране, не по-късно от един ден преди извършване на конкретно транспортиране представя на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани взривните вещества, огнестрелните оръжия, боеприпасите и пиротехническите изделия, заявление по образец, което съдържа име и адрес на управление на получателя, адрес на обекта, до който ще се извършва транспортирането, количеството и идентификационни данни на изделията, които се транспортират, превозното средство и маршрут на доставката.
(3) Издадените разрешения за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

Чл. 104. Копие от разрешението за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси придружава доставката и при поискване се предоставя за проверка на органите на МВР.

Чл. 105. (1) Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно да осигури безопасно извършване на дейностите по товарене и разтоварване на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси, като ограничи достъпа до тях на лица, несвързани с тази дейност.
(2) Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно при съвместно транспортиране на взривни вещества, за които има опасност от самовзривяване и/или самозапалване, да спазва изискванията, определени от производителя за всеки вид взривно вещество.

Чл. 106. (1) (Предишен текст на чл. 106 – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Забранява се транспортирането на територията на Република България на:
1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1 и на фойерверки от категории F2 и F3 до количествата по чл. 53 като ръчен багаж по обществения транспорт;
2. оръжия и боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия във вид на колетни пратки по всички видове транспорт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Неогнестрелни оръжия могат да бъдат транспортирани във вид на колетни пратки по всички видове транспорт единствено между търговци, притежаващи съответните разрешения за търговия, при спазване на строги изисквания за опаковане и съхранение.

Чл. 107. (В сила от 05.04.2015 г.) Лицата, получили разрешение за транспортиране на взривни вещества за граждански цели, създават и поддържат системата по чл. 33 и изпълняват задълженията по чл. 34.

Чл. 108. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Транспортиране на взривни вещества за граждански цели от територията на друга държава членка до територията на Република България се извършва с документ за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз съгласно приложение № 2, издаден от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Документът по ал. 1 се издава на лице, получило разрешение за производство, търговия, придобиване и/или съхранение на взривни вещества за граждански цели по реда на този закон, наричано по-нататък “получателя”.
(3) С цел получаване на предварително съгласие от държавите членки, през които доставката ще премине транзитно, и от държавата членка по произход на доставката получателят изпраща до съответните компетентни органи документа по образеца съгласно приложение № 2, който съдържа следната информация:
1. номер и дата на изтичане срока на съответното разрешение на получателя;
2. име, адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща на получателя, доставчика и на лицата, осъществяващи транспортирането на доставката;
3. описание на начина на транспортиране и на маршрута на доставката и, по възможност, входни и изходни пунктове в държавите членки;
4. дата на изпращане и очаквана дата на получаване;
5. име и адрес на управление на производителя и количество взривни вещества за граждански цели;
6. идентификационен номер съгласно Препоръките на ООН за превоз на опасни товари.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Получателят представя на ГДНП на МВР попълнения с информацията по ал. 3 и подпечатан от съответните компетентни органи документ или документ, удостоверяващ съгласието на компетентните органи на всяка от държавите членки, през които доставката ще премине транзитно, декларация, че взривните вещества за граждански цели отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и имат нанесена уникална идентификация по чл. 29, когато ще се пускат на българския пазар, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(5) Когато лицето по ал. 2 е получило само разрешение за придобиване, то посочва адреса на обекта за съхранение на доставката.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава документа по ал. 1.
(7) Документът за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз по ал. 1 придружава пратката по целия маршрут до мястото на доставката и се предоставя при поискване от съответните компетентни органи на държавите членки.
(8) Получателят съхранява документа по ал. 1 за период три години след получаването на доставката и при поискване го предоставя на органите на МВР.

Чл. 109. (1) Транспортирането на взривни вещества за граждански цели от територията на Република България до друга държава членка или от държава членка през територията на Република България до друга държава членка се извършва с документ за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз, издаден от компетентния орган на приемащата държава членка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В случаите по ал. 1 директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава документ, удостоверяващ съгласието на Република България за транзитно преминаване или за изпращане на доставката, или поставя съответния печат в документа за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) При транспортиране на взривни вещества за граждански цели от държава членка през територията на Република България до трета държава или от трета държава, през територията на Република България до друга държава членка директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава документ, удостоверяващ съгласието на Република България за транзитно преминаване.

Чл. 110. (В сила от 05.04.2015 г.) Лицата, получили документ по чл. 108, ал. 1 за транспортиране на взривни вещества за граждански цели, създават и поддържат системата по чл. 33 и изпълняват задълженията по чл. 34.

Чл. 111. (1) Транспортирането на пиротехнически изделия и взривни вещества, с изключение на тези по чл. 108, от територията на Република България до друга държава членка се извършва при условията и по реда на раздел I от тази глава, като към документацията по чл. 101 се представя и предварителното съгласие на държавата членка, когато такова се изисква по националното и законодателство.
(2) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Транспортирането на пиротехнически изделия и взривни вещества, с изключение на тези по чл. 108, от друга държава членка до територията на Република България, от държава членка през територията на Република България до трета държава или от трета държава, през територията на Република България до друга държава членка се извършва при условията и по реда на раздел I от тази глава.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 30.06.2012 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Когато взривните вещества и пиротехническите изделия попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.

Чл. 112. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разрешение за многократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от територията на Република България до територията на друга държава членка/други държави членки се издава на лица, получили разрешение за производство по реда на този закон, от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 представят заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, придружено от:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. копие от договори за търговски сделки с производители, регистрирани по националното законодателство на друга държава членка, със заличена информация, представляваща търговска тайна, или документ, удостоверяващ, че лицето по ал. 1 разполага с производствен обект на територията на друга държава членка/други държави членки;
3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
4. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 30.06.2012 г.) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.
(4) Разрешението за транспортиране по ал. 1 се издава по реда на чл. 118 и има срок на действие три години от датата на издаването му.

Чл. 113. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицето по чл. 112, ал. 1, получило разрешение за транспортиране, в едноседмичен срок преди извършването на всяка доставка на огнестрелни оръжия и боеприпаси представя на ГДНП на МВР:
1. заявление по образец, което съдържа: име и адрес на управление на получателя; адрес на обекта, до който ще бъдат доставени огнестрелните оръжия и боеприпасите; количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите; идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите и маршрут на доставката;
2. предварително писмено съгласие за приемане на доставката, издадено от компетентен орган на приемащата държава членка, когато такова се изисква по националното и законодателство.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Главна дирекция “Национална полиция” на МВР при необходимост организира извършването на проверка на място преди експедиране на доставката за съответствието между данните, посочени в заявлението по ал. 1, т. 1, и огнестрелните оръжия и боеприпасите, предназначени за транспортиране, както и проверява лицата, които ще осъществяват въоръжената охрана на транспортните средства. При констатиране на съответствие с изискванията се издава документ за транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси в рамките на Европейския съюз по образец.
(3) Документът по ал. 2 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на другите държави членки.

Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разрешение за еднократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от територията на Република България до територията на друга държава членка/други държави членки се издава на лица, получили разрешение за търговия по реда на този закон, от директора на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 представят заявление по образец до ГДНП на МВР, придружено от:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. документацията по чл. 112, ал. 2;
3. предварително писмено съгласие за приемане на доставката, издадено от компетентен орган на приемащата държава членка, когато такова се изисква по националното и законодателство.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 30.06.2012 г.) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Главна дирекция “Национална полиция” на МВР при необходимост организира извършването на проверка на място преди експедиране на доставката за съответствието между данните, посочени в заявлението по ал. 2, и огнестрелните оръжия и боеприпасите, предназначени за транспортиране, и на лицата, които ще осъществяват въоръжената охрана на транспортните средства.
(5) Разрешението за транспортиране по ал. 1 се издава по реда на чл. 118, има срок на действие три месеца от датата на издаването му и в рамките на този срок може да се използва еднократно.
(6) Разрешението за транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на другите държави членки.

Чл. 115. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разрешение за еднократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от територията на Република България до територията на друга държава членка/други държави членки се издава на лица, получили разрешение за придобиване и/или съхранение по реда на този закон, от директора на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 представят заявление по образец до ГДНП на МВР, в което се посочват:
1. основателна причина за издаване на разрешението;
2. данни за получателя, доставчика и за лицата, осъществяващи транспортирането на доставката – име, адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща;
3. количество и идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
4. описание на начина на транспортиране и на маршрута на доставката;
5. дата на изпращане и очаквана дата на получаване.
(3) Заявлението по ал. 2 се придружава от:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. предварително писмено съгласие за приемане на доставката, издадено от компетентен орган на приемащата държава членка, когато такова се изисква по националното и законодателство;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Главна дирекция “Национална полиция” на МВР при необходимост организира извършването на проверка на място преди експедиране на доставката за съответствието между данните, декларирани в заявлението, и вида и количеството на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях в доставката.
(5) Разрешението за транспортиране се издава по реда на чл. 118 и има срок на действие три месеца от датата на издаването му и в рамките на този срок може да се използва еднократно.
(6) Разрешението за транспортиране по ал. 1 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите членки.

Чл. 116. (1) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие по реда на глава четвърта, могат да пътуват с притежаваното от тях огнестрелно оръжие до територията на други държави членки с Европейски паспорт за огнестрелно оръжие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Европейски паспорт за огнестрелно оръжие се издава от ГДНП на МВР едновременно с издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, по време на срока на действието на разрешението или към датата на подновяването му.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Главна дирекция “Национална полиция” на МВР вписва в Европейския паспорт за огнестрелно оръжие държавите членки, в които огнестрелните оръжия от категории А, В или С с определени идентификационни данни са забранени за придобиване и/или носене и употреба или подлежат на съответен разрешителен режим.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) За получаване на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие лицата по ал. 1 подават до ГДНП на МВР заявление по образец, придружено с документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(5) Лицата, на които е издаден Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, при пътуване до друга държава членка трябва да получат предварителното писмено съгласие от компетентния орган на тази държава и от компетентния орган/компетентните органи на държавата членка/държавите членки, през територията на която/които оръжието ще премине транзитно.
(6) Съгласието по ал. 5 важи за едно или няколко пътувания за срок една година. При необходимост срокът може да бъде удължен. Датата, на която е получено съгласието, и валидността му се вписват от съответния компетентен орган/съответните компетентни органи на държавата членка/държавите членки, на територията на която/които оръжието ще се носи, или през територията, на която/които оръжието ще премине транзитно, в Европейския паспорт за огнестрелно оръжие.

Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие по реда на глава четвърта, могат да пътуват с притежаваното от тях огнестрелно оръжие от категория C за ловни цели или за участие във възстановки на исторически събития или с огнестрелно оръжие от категории А, В и C за спортни цели до територията на други държави членки с Европейски паспорт за огнестрелно оръжие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по ал. 1 подават до ГДНП на МВР заявление по образец, покана за участие в спортното, културното или ловното събитие от съответната организация на държавата членка и документите по чл. 116, ал. 4.
(3) За издаване на паспорта по ал. 1 не е необходимо съгласието по чл. 116, ал. 5.
(4) Когато националното законодателство на държавата членка, домакин на събитието, или на държавата членка/държавите членки, през която/които огнестрелното оръжие/оръжия ще премине транзитно, предвижда разрешителен режим за придобиване и притежаване на пренасяното огнестрелно оръжие, се представя предварително писмено съгласие, издадено от съответния компетентен орган/съответните компетентни органи на държавата членка/държавите членки.

Чл. 118. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При постъпване на документацията по чл. 112, ал. 2, чл. 114, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 и 3 ГДНП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДНП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При постъпване на документите по чл. 116, ал. 4 и чл. 117, ал. 2 ГДНП на МВР издава Европейски паспорт за огнестрелно оръжие.

Чл. 119. (1) Европейският паспорт за огнестрелно оръжие се издава за срок до 5 години. Срокът може да бъде удължен при условията на чл. 116 и 117.
(2) Когато притежателят на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие не подаде заявление за подновяването му, той е длъжен в 14-дневен срок след изтичане на срока на валидност да предаде паспорта в МВР.
(3) Европейският паспорт за огнестрелно оръжие е по образец съгласно приложение № 3.
(4) Европейският паспорт за огнестрелно оръжие не може да бъде преотстъпван на друго лице.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Притежателят на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие уведомява директора на ГДНП на МВР в случаите на придобиване на ново огнестрелно оръжие, на кражба или на изгубване на притежаваното огнестрелно оръжие и в случаите по чл. 57, ал. 2.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на ГДНП на МВР отразява в Европейския паспорт за огнестрелно оръжие обстоятелствата по ал. 5.

Чл. 120. (1) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да транспортират огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за транспортиране или с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да транспортират огнестрелно оръжие от категория C за ловни цели или за участие във възстановки на исторически събития или огнестрелно оръжие от категории А, В и C за спортни цели на територията на Република България без предварително писмено съгласие от МВР с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие и покана или с друг документ, удостоверяващ участие в спортното, ловното или културното мероприятие. Огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 – 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по ал. 2 могат да носят и употребяват съответното огнестрелно оръжие и боеприпаси за него само в срока и за целите, посочени в поканата или в документа, удостоверяващ участие в спортно, ловно или културно мероприятие.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Не се изисква разрешение за транспортиране на боеприпаси за неогнестрелни оръжия по реда на този раздел.
(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да закупуват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за придобиване и с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.
(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лица, пребиваващи на територията на други държави, могат да закупуват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за придобиване, издаден от съответния компетентен орган на държавата, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.

Чл. 120а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За получаване на предварително писмено съгласие от МВР по чл. 120, ал. 1 лице, пребиваващо на територията на друга държава членка, подава до директора на ГДНП на МВР заявление, в което се посочват:
1. в случаите на доставка:
а) основателна причина за издаване на предварителното писмено съгласие;
б) данни за получателя, доставчика и за лицата, осъществяващи транспортирането на доставката – име, адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща;
в) количество и идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях;
г) описание на начина на транспортиране, маршрут на доставката и данни за охраната по време на транспортирането;
д) дата на изпращане и очаквана дата на получаване;
2. в случаите на посещение:
а) причина за посещението;
б) срок и място на посещението;
в) количество и идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях.
(2) Заявлението по ал. 1 се придружава от документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В случаите на доставка на територията на Република България заявлението по ал. 1, т. 1 и документът по ал. 2 може да се подадат до директора на ГДНП на МВР и от лицето – получател на доставката.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава предварителното писмено съгласие по образец в едномесечен срок от подаване на заявлението и документа по ал. 1 и 2.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Предварителното писмено съгласие по ал. 1 се издава и в случаите на преминаване през територията на Република България от една държава членка до друга държава членка или до трета държава, както и от трета държава, през територията на Република България до друга държава членка.
(6) Предварителното писмено съгласие важи еднократно за срока на доставката, преминаването през територията или на посещението само за посочените в него видове и количество огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и може да се използва само от лицето, на което е издадено.

Чл. 120б. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да съхраняват и да транспортират собствените си огнестрелни оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 1 на територията на Република България, ако огнестрелните оръжия имат нанесена обща уникална маркировка съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 и са придружени от сертификат за дезактивиране съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи.

Чл. 121. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Внос на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси и/или износ на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси по чл. 5, ал. 1 за и/или от територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, след получаване на писмено или по електронен път разрешение за внос на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси или разрешение за износ на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси по чл. 5, ал. 1, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(1а) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Разрешение за внос и удостоверение за трансфер на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и разрешение за износ и разрешение за трансфер на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси по този закон не се изисква, когато такова е надлежно издадено по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по ал. 1 подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
2. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя или за членовете на управителния орган на лицето по ал. 1;
3. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
4. адрес на обекта за съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси – при внос;
5. копие от документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обекта по т. 4, когато лицето по ал. 1 няма разрешение за съхранение;
6. копие от договори за търговски сделки с контрагенти, установени на територията на третата държава, със заличена информация, представляваща търговска тайна;
7. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
8. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
9. предварително писмено съгласие, издадено от компетентен орган на третата държава, когато това е предвидено в националното и законодателство – при износ;
10. (В сила от 05.04.2013 г.) декларация, че обектът за производство на взривни вещества за граждански цели, разположен на територията на третата държава, е получил буквено-цифров код съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 или е получил буквено-цифров код от компетентен орган на друга държава членка;
10а. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) декларация, че огнестрелните оръжия и боеприпаси са с нанесена уникална маркировка по чл. 26 и 27;
11. документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Когато лицето по ал. 1 е получило разрешение за производство, търговия или съхранение по реда на този закон, то не представя документите по ал. 2, т. 1 – 5.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2011 г., в сила от 30.06.2012 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Когато взривните вещества за граждански цели и пиротехническите изделия не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, могат да се внасят само количества, предназначени за провеждане на тестове за оценяване на съответствието им съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.
(6) Разрешението по ал. 1 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите, през територията на които преминава доставката.
(7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При внос или трансфер на продукти, свързани с отбраната, когато крайният потребител е друго лице на територията на страната, вносителят може да транспортира продуктите от ГКПП директно до складовете на крайния потребител.
(8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При износ или трансфер, когато износителят придобива продукти, свързани с отбраната, от друго лице на територията на страната, той може да ги транспортира директно от складовете на продавача до съответното ГКПП.
(9) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лице, което е получило разрешение за внос, не по-късно от три дни преди извършване на конкретно транспортиране представя писмено или по електронен път на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите, заявление по образец, което съдържа име и адрес на управление на получателя, адрес на обекта, до който ще се извършва транспортирането, количеството и идентификационни данни на изделията, които се транспортират, превозното средство и маршрут на доставката.
(10) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Лицата, получили разрешение по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба в случаите по ал. 1а, уведомяват за това писмено или по електронен път директора на ГДНП на МВР, като представят документите по ал. 2, т. 7, 8 и 10а.

Чл. 121а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, и от лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, след получаване писмено или по електронен път на разрешение за износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Износът по ал. 1 се осъществява при спазване на изискванията и реда на Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изпълнение на член 10 от Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафика с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (“Протокол за огнестрелните оръжия”), и за установяване на разрешения за износа и мерки за вноса и транзита на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси (ОВ, L 94/1 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 258/2012”.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР писмено или по електронен път заявление по образец, документите по чл. 121, ал. 2, т. 1, 2, 6, 7, 8 и 11 и:
1. документ, издаден от компетентен орган на третата държава на вноса, удостоверяващ, че същата е разрешила вноса, когато това е предвидено в националното и законодателство;
2. документ, удостоверяващ, че съответната трета държава на транзит няма възражения относно осъществяването на транзита;
3. попълнен формуляр за разрешение за износ съгласно приложение II от Регламент (ЕС) № 258/2012.
(4) Документите по ал. 3, т. 2 не се изискват в случаите по чл. 7, параграф 1, буква “б” от Регламент (ЕС) № 258/2012.
(5) Когато лицето по ал. 1 е получило разрешение за производство, търговия или съхранение по реда на този закон, то не представя документите по чл. 121, ал. 2, т. 1 и 2.
(6) Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него, и не се подават документите по чл. 121, ал. 2, т. 1, 2 и 6.
(7) Разрешението по ал. 1 придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите, през територията на които преминава доставката.

Чл. 122. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Огнестрелни оръжия за самоотбрана, за ловни, за спортни или за културни цели и боеприпаси за тях могат да се внасят и изнасят от лица, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба по реда на глава четвърта, след получаване писмено или по електронен път на разрешение за внос и износ, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата по ал. 1 подават писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от следните документи:
1. (отм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.)
2. документ, удостоверяващ причината за издаване на разрешението за внос и/или износ;
3. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) документ, издаден от компетентен орган на третата държава на вноса, удостоверяващ, че същата е разрешила вноса, когато това е предвидено в националното и законодателство – при износ;
3а. (нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) документ, удостоверяващ, че съответната трета държава на транзит няма възражения относно осъществяването на транзита – при износ;
4. сертификат за качество – при внос на нови огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Документите по ал. 2, т. 3а не се изискват в случаите по чл. 7, параграф 1, буква “б” от Регламент (ЕС) № 258/2012.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Когато лицата по ал. 1 не придружават доставката, трябва да осигурят транспортирането и с превозни средства, отговарящи на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна, когато това се изисква.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Разрешението за внос и износ придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на държавите, през които преминава.

Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Разрешение за износ по чл. 121а, ал. 1 не се изисква при временен износ или реекспорт, когато:
1. временният износ се осъществява от лица, получили разрешение за носене и употреба по реда на глава четвърта на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни или спортни цели и са налице едновременно следните условия:
а) придружават огнестрелните оръжия и боеприпасите при пътуването до третата държава;
б) представят документ, удостоверяващ причината за износ – покана или друг документ, удостоверяващ участие в спортно или ловно мероприятие;
в) количеството боеприпаси не превишава общо 800 броя за ловни цели и общо 1200 броя за спортни цели;
2. реекспортът се осъществява след временен внос за ловни или спортни цели и собствеността на огнестрелните оръжия не е променена.
(2) Временен износ по ал. 1, т. 1 се извършва чрез представяне на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие.

Чл. 123. (1) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, могат да внасят огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придобити в трета държава, когато предварително са получили разрешение за придобиване по реда на чл. 76 и разрешение за внос.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от документацията по чл. 122, ал. 2, т. 2, 4 и 5.
(3) Лицата по ал. 1 спазват изискванията на чл. 85.

Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 121, 121а, 122, 123 или чл. 126, ал. 2 ГДНП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение ГДНП на МВР уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава писмено или по електронен път разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 125. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Разрешенията по чл. 121, 121а, 122, 123 и чл. 126, ал. 1 се издават за срок 6 месеца и в рамките на този срок могат да се използват многократно.
(2) Издадените разрешения по ал. 1 важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изискват разрешения за внос и/или износ на боеприпаси за неогнестрелно оръжие, фойерверки от категория F1 и фойерверки от категории F2 и F3 за количествата, посочени в чл. 53.
(4) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Разрешенията по чл. 121 и 121а включват и транспортиране на съответните изделия от обекта за съхранение до и от мястото на напускане на територията на Република България.

Чл. 126. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, могат да внасят/изнасят до и от територията на Република България огнестрелни оръжия за ловни, спортни и културни цели и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за внос/износ от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, в което се посочват идентификационни данни на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него, придружено със следните документи:
1. документ, удостоверяващ причината за внос/износ – покана, в която е посочено мястото, на което ще се проведе съответното мероприятие, и времетраенето му;
2. копие от документа, удостоверяващ, че лицето има право да носи и употребява огнестрелното оръжие, издаден от компетентен орган на третата държава;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Разрешението за внос/износ по ал. 1 се издава по реда на чл. 124.
(4) Лицата по ал. 1 могат да транспортират внесеното на територията на Република България огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на територията на друга държава членка след получаване на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие по реда на чл. 117 и 118.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава или друга държава членка, могат да внасят/изнасят на територията на Република България огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси за него само в случаите, когато са служители на държавна или международна организация с предмет на дейност борба с престъпността или осъществяват охрана на официални делегации от трети държави.
(6) Когато лицата по ал. 1 и 5 внасят/изнасят огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, те могат да носят и употребяват оръжието само в срока и за целите, посочени в документа, удостоверяващ причините за пребиваването им, или в поканата за участие в спортното или ловното мероприятие. Огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 – 3.
(7) Лицата по ал. 5 декларират внесените/изнесените огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на ГКПП.

Чл. 126а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Не се изисква разрешение за износ при реекспорт на:
1. огнестрелни оръжия, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, след осъществен временен внос с цел извършване на експертна оценка, участие в търговско изложение по чл. 49 без продажба или извършване на ремонт при условие, че собствеността не е променена;
2. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, когато същите се съхраняват във временен склад от въвеждането им на митническата територия на Европейския съюз до напускането им.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, което извършва реекспорт, подава писмено уведомление до директора на ГДНП на МВР не по-късно от два дни преди извършването му.
(3) Когато огнестрелните оръжия, а в случаите по ал. 1, т. 2 и боеприпасите за тях, попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.

Чл. 126б. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Временен износ на огнестрелни оръжия, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, с цел извършване на експертна оценка, участие в търговско изложение без продажба или извършване на ремонт се извършва без разрешение за износ след получаване на писмено съгласие, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г.) Лицето, което ще осъществява временния износ по ал. 1, подава до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от копие на митническите документи, удостоверяващи временния износ, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава писменото съгласие по образец по реда на чл. 124 в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2.
(4) Писменото съгласие по ал. 1 е валидно за срок до три месеца от датата на получаването му и може да се използва еднократно.
(5) Издаденото писмено съгласие по ал. 1 важи само за посочените в него огнестрелни оръжия и може да се използва само от лицето, на чието име е издадено.
(6) Когато огнестрелните оръжия попадат в обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се прилагат и изискванията, установени в него.

Чл. 127. (1) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, транзитно преминаващи през територията на Република България, пренасят притежаваното от тях огнестрелно оръжие за самоотбрана, за ловни, спортни и културни цели и боеприпаси за него без разрешение, но задължително го декларират на ГКПП.
(2) Спускателният механизъм на оръжието по ал. 1 се запечатва при внасянето и се разпечатва при изнасянето му от органите на МВР на ГКПП.

Чл. 128. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси през територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по съответното законодателство, след издаване на разрешение за транзитен превоз от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, придружено със следните документи:
1. разрешение за внос или за транзитен превоз през територията на държавата, следваща Република България по маршрута на транзитния превоз, издадено от компетентния орган на съответната държава;
2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) при автомобилни превози – декларация от превозвача, че водачите имат валидни ADR свидетелства, когато стоките са включени в международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;
4. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие на договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато товарът ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.

Чл. 129. (1) Разрешението за транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси се издава по реда на чл. 124, има срок на валидност три месеца и в рамките на този срок може да се използва еднократно.
(2) Издадените разрешения по ал. 1 важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Не се изисква разрешение за транзитен превоз на боеприпаси за неогнестрелни оръжия и фойерверки от категория F1.

Чл. 130. (В сила от 05.04.2015 г.) Лицата, получили разрешение за внос на взривни вещества за граждански цели, спазват изискванията по чл. 33 и 34.

Чл. 131. Митническите органи към ГКПП отразяват в издадените разрешения по тази глава датата на осъществения внос, износ и транзитен превоз, както и съответното количество взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Чл. 132. (1) Ремонтни дейности по смисъла на този закон са:
1. разглобяване на оръжия, подмяна на негодни детайли с нови или рециклирани и сглобяване с цел привеждането им към годност за употреба;
2. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) операции, предвидени в съответните технологии за привеждане на боеприпасите за огнестрелни оръжия в съответствие с установените стандарти, с цел привеждането им към годност за употреба – от лица, получили разрешение за производство на съответния вид боеприпаси;
3. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) маркиране на основни компоненти по ред, посочен в наредбата по чл. 91, ал. 3.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) За ремонтна дейност се смятат техническите прегледи, даването на експертна оценка за техническата годност и обезопасяването от сработване по предназначение на огнестрелните оръжия, дезактивирането и маркирането на дезактивираните оръжия, както и даване на експертна оценка за дулната енергия на пневматични оръжия.
(3) Не се смята за ремонтна дейност:
1. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) реставрацията на негодни за употреба огнестрелни оръжия за колекциониране и оръжейна сбирка;
2. преработката на взривни вещества с цел привеждането им в съответствие с установените стандарти.

Чл. 133. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Ремонтни дейности по чл. 132 могат да извършват освен лицата, получили разрешение за производство по реда на глава втора, и физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, които са получили разрешение за ремонтни дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт. Ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 могат да извършват и спортни организации по чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, които са получили разрешение за ремонтни дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт.
(2) Ремонтни дейности по чл. 132, ал. 2 се извършват и от служители на компетентни структури на МВР, СДВР или областните дирекции на МВР, за което се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Ремонтни дейности по чл. 132, ал. 2 се извършват и от служители на компетентни структури на въоръжените сили на Република България.

Чл. 134. (1) Лицата по чл. 133, ал. 1, извършващи ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1, т. 1, трябва да разполагат с обекти за ремонт, отговарящи на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията и притежаващи разрешение за ползване или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Лицата по чл. 133, ал. 1, извършващи ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1, т. 2, трябва да разполагат с обекти, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията и притежаващи разрешение за ползване или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Служителите на лицата по чл. 133, ал. 1 трябва да притежават квалификация за извършване на ремонтна дейност на оръжия и боеприпаси за тях, определена в наредбата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 135. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За получаване на разрешение за ремонтни дейности лицата по чл. 133, ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, заявление по образец, придружено от:
1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 15;
2. документ, удостоверяващ квалификацията на лицата по чл. 134, ал. 3;
3. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на обектите за ремонт ще се осъществява от служители на лицето по чл. 133, ал. 1, това обстоятелство се отразява в заявлението и се проверява служебно;
4. копие от договор за СОТ за обектите по чл. 134, ал. 1;
5. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за управителя, управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1, ако са чужди граждани – документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1 няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;
7. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителят/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1 не страдат от психически разстройства;
8. декларация от управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 133, ал. 1, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5 – 8.

Чл. 136. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 135 ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обекта за ремонт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 137. Разрешението за ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му, важи само за посочените в него дейности и може да се използва само от лицето, на чието име е издадено.

Чл. 138. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 137 лицето, получило разрешение за ремонтни дейности, подава заявление по образец, придружено с документите по чл. 135, до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР за подновяване на разрешението.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 136.

Чл. 139. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицето, получило разрешение за ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси за тях, уведомява директора на ГДНП на МВР, съответно началника на РУ на МВР, при:
1. преустройство на обектите по чл. 134, ал. 1 и 2;
2. промяна на лицата по чл. 134, ал. 3;
3. промяна на търговската регистрация.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за ремонтни дейности, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, когато е приложимо, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Оценяването на документите по ал. 2 и проверката на място на обектите за ремонт, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 136, ал. 1 – 3.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт, отразява в 14-дневен срок промяната в издаденото разрешение за ремонтни дейности.

Чл. 140. (1) Лицата по чл. 133, ал. 1 водят регистър, който съдържа:
1. идентификационни данни на приетите за ремонт оръжия и/или боеприпаси за тях;
2. име и адрес на лицето, което е предоставило оръжията и/или боеприпасите за тях за ремонт, номер на разрешението за носене и употреба и дата;
3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) идентификационни данни на основните компоненти, които са подменени, и номер на разрешението за придобиването им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 в срок 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДНП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, копие от регистъра за изтеклото тримесечие, на хартиен или електронен носител.
(3) Данните по ал. 1 се съхраняват от лицата по чл. 133, ал. 1 за период 10 години от датата на вписването им в регистъра и се предоставят при поискване на органите на МВР.
(4) При прекратяване на дейността си лицата по чл. 133, ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра по ал. 1 на съответния орган на МВР.
(5) В случаите по ал. 4 разрешението за ремонтни дейности прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.

Чл. 141. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата, получили разрешение за ремонтни дейности, могат да извършват дейностите по чл. 132, ал. 1, т. 1 след получаване на разрешение за придобиване на основни компоненти за огнестрелни оръжия по реда на глава четвърта.

Чл. 142. (1) При приемане на оръжие за ремонт лицето, получило разрешение за ремонт, съставя двустранен приемо-предавателен протокол по образец.
(2) Прието за ремонт огнестрелно оръжие в извънработно време се съхранява при спазване изискванията на чл. 98.

Чл. 143. Лицата по чл. 133, ал. 1 и лицата, получили разрешение за търговия по реда на този закон, могат да транспортират приетите за ремонт оръжия от обекта за ремонт или търговския обект до стрелбище с цел прострелването им, както и до друг обект за ремонт или търговски обект и обратно, след предварително уведомяване на съответния компетентен орган, на чиято територия се намира обектът, до който се осъществява транспортирането.

Чл. 144. Забраняват се:
1. извършването на ремонтна дейност на боеприпаси без предварителен инструктаж съгласно технологичните изисквания за правилата на безопасност при работа с тях, определени от производителя;
2. промяна в конструкцията и механизмите на оръжията и боеприпасите, свързани с тяхното действие;
3. монтаж на детайли от различни модели и системи или на детайли, изработени от различен от оригиналния материал, с изключение на неметални детайли (приклади, ложи, полуложи, ръкохватки и други);
4. промяна на фабрично наложени номера върху основните компоненти и/или на уникалната маркировка по чл. 26 и 27 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.

Чл. 145. (1) На бракуване и унищожаване задължително подлежат:
1. негодни за употреба пиротехнически изделия и взривни вещества;
2. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, чието разглобяване е опасно или технически невъзможно;
3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) оръжия, с изключение на тези за колекциониране и оръжейна сбирка, когато повредите на основни компоненти от тях са довели до постоянна нефункционалност и е невъзможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани, без да се наруши конструкцията им;
4. огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без нанесена уникална маркировка по чл. 26 и 27;
5. (В сила от 05.04.2013 г.) взривни вещества за граждански цели без нанесена уникална идентификация по чл. 29, ал. 1.
(2) Годни части от бракувани огнестрелни оръжия могат да бъдат използвани за ремонтни дейности при условията на чл. 141 след извършване на утилизацията им и заличаване на уникалната маркировка, ако същата е поставена на съответния годен основен компонент.
(3) Заличаването на маркировката по ал. 2 се извършва от лицето, извършващо утилизацията.
(4) Взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, извън тези по ал. 1, могат да се бракуват или унищожават по реда на чл. 146 – 150 по желание на собственика им.

Чл. 146. (1) Бракуването и унищожаването на изделия по чл. 145, ал. 1, т. 4 и 5 се извършват в присъствието на представители на МВР и на лицето, получило разрешение за производство, съответно за търговия или за внос.
(2) Бракуването и унищожаването на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, придобити по реда на глава четвърта, се извършват в присъствието на представители на МВР и на Министерството на културата, когато оръжията са придобити за културни цели.
(3) Когато взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия са придобити от физически лица, бракуването и унищожаването им се извършват от комисия, назначена със заповед на компетентния орган, издал разрешението, в която се включват лицето, получило разрешение за придобиване, представител на МВР и представител на Министерството на културата, когато оръжията са придобити за културни цели.

Чл. 147. (1) При бракуване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се изготвя протокол по образец, в който се описват видът и количествата взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които се бракуват, и причините за бракуването.
(2) При унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се изготвя протокол, в който се описват видът и количествата взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, начинът за унищожаване и мястото, където се унищожават.
(3) Протоколите по ал. 1 и 2 се изготвят в два екземпляра – един за лицето, чиито изделия се бракуват и/или унищожават, и един за органите на МВР.
(4) Разходите по унищожаването на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия са за сметка на лицата, които са ги придобили, произвели, внесли или пуснали в търговската мрежа.

Чл. 148. (1) Взривни вещества, боеприпаси за оръжия и пиротехнически изделия се унищожават чрез взривяване или изгаряне.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Чрез взривяване се унищожават взривни вещества, които не са загубили способността си да детонират – снаряди, мини, авиационни бомби, бойни части за ракети, челни части на реактивни гранати и взриватели, запалки, капсули, електродетонатори и други средства за взривяване, ексудирали нитроестерни взривни вещества.
(3) Чрез изгаряне се унищожават взривни вещества, загубили способност да детонират – барути, пиротехнически средства и състави и боеприпаси за оръжие с калибър до 15 мм.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Допуска се унищожаването на взривни вещества по химически начин при спазване изискванията на Закона за опазване на околната среда и на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

(5) Оръжията се унищожават по механичен начин чрез счупване, смачкване, разглобяване и други методи, след което се претопяват.

Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия се унищожават на специални площадки при спазване изискванията на Закона за опазване на околната среда и на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Чл. 150. Унищожаването на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия се извършва от лица, притежаващи необходимата квалификация и придобита правоспособност за безопасност на труда при взривни работи.

Чл. 151. (1) Утилизацията на оръжия е процес на необратимо преобразуване чрез разглобяване, при който съответното оръжие се разпада до съставните си елементи, които след това са годни за употреба по предназначението си.
(2) Утилизация на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали.
(3) Утилизацията по ал. 1 и 2 се извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси.
(4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Всички отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали, които могат да се получат в резултат на утилизацията на боеприпаси на въоръжените сили на Република България, както и всички постъпления от продажбата на отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали, получени в резултат на утилизацията на боеприпаси, преминават в собственост на лицата по ал. 3 и се считат за отчетени в цената на предоставената услуга, залегнала в договора за утилизация.

Чл. 152. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) Контролът върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия се осъществява от органите на МВР.
(2) Контролът върху производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от органите по ал. 1 и от комисията по чл. 19, ал. 2.
(3) Контролът върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия може да се осъществява съвместно с представители на други държавни органи, на които са възложени определени правомощия, свързани с дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия, съгласно действащото законодателство.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Условията и редът за извършване на контрол върху дейностите по чл. 1, ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Условията и редът за осъществяване на контрол от комисията по чл. 19, ал. 2 върху дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката и индустрията.

Чл. 153. При осъществяването на контрола органите по чл. 152 имат право:
1. на достъп до всички обекти, свързани с осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1 с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия;
2. на достъп до регистрите, водени по този закон, до системата за проследяване движението на взривните вещества за граждански цели и до всякаква друга документация, свързана с дейностите по чл. 1, ал. 1;
3. да проверяват документите по т. 2 и да правят копия от тях;
4. да извършват проверки на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия;
5. да вземат образци от взривни вещества и пиротехнически изделия и да ги предоставят за изпитвания;
6. да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
7. да преустановят транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, когато установят, че доставката не е придружена с издаденото разрешение или с документ за транспортиране в рамките на Европейския съюз, до представянето на разрешението или на документа за транспортиране в рамките на Европейския съюз;
8. да изземват огнестрелното оръжие от лице, което го пренася без издадения Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, до представянето му на компетентния орган;
9. да разпореждат бракуването и унищожаването на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в случаите по чл. 145, ал. 1;
10. да дават задължителни предписания, свързани с изпълнение на изискванията на този закон за осъществяване на дейност с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия;
11. да участват в комисии за провеждане на изпити за правоспособност, бракуване и унищожаване, обезопасяване на огнестрелни оръжия, за изпълнение на учебните програми по обучение, свързани с дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия;
12. да съставят актове за установяване на административни нарушения по този закон;
13. да сезират органите на прокуратурата при установяване на данни за извършено престъпление.

Чл. 154. (1) Органите по чл. 152 след издаване на разрешенията по реда на този закон извършват проверки на обектите по чл. 153, т. 1 и на документацията по чл. 153, т. 2:
1. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) по предварително утвърден годишен план от директора на ГДНП на МВР;
2. по сигнали на други контролни органи;
3. при заявяване от страна на Европейската комисия или от компетентни органи на други държави членки;
4. по сигнали от граждани.
(2) Органите по чл. 152 могат да извършват и внезапни проверки.
(3) При проверките по ал. 1 и 2 органите по чл. 152 констатират дали дейностите по този закон с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се извършват в съответствие с издадените разрешения.
(4) При констатиране на нарушения на изискванията по този закон органите по чл. 152 издават задължителни предписания за отстраняването им. Заповедта за задължителните предписания се изпълнява незабавно, освен ако съдът не постанови друго.
(5) Заповедта се издава, обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 155. (1) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) При настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението му.

Чл. 156. (1) Който не изпълни изискванията на чл. 6, ал. 6, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 157. (1) Който не изпълни задължителните предписания по чл. 154, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 158. (1) Който откаже да предостави взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и/или документи за тях за проверка или възпрепятства и/или отказва достъп до обектите по чл. 153, т. 1 и до документацията по чл. 153, т. 2 на длъжностно лице при упражняване на контрол по този закон, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 159. (1) Който не изпълнява задължението си да води регистър по този закон, се наказва с глоба в размер 3000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 6000 лв. и/или имуществена санкция в размер 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 160. (1) Който не спазва изискванията, определени по този закон, за водене на регистър, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 161. (1) Който води регистър по реда на този закон и не представи в срок 10 работни дни след изтичане на всяко тримесечие копие на регистъра за изтеклия период на компетентните органи, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(2) Който след прекратяване на дейността си по този закон не представи в едномесечен срок регистъра си на компетентните органи, се наказва с глоба в размер 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 20 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 162. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.)
(2) Който след прекратяване на дейността си по този закон не представи в едномесечен срок системата по чл. 33, ал. 1 на компетентния орган, се наказва с глоба в размер 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 20 000 лв.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.)

Чл. 163. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) Лице, получило разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, което не поддържа система за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества за граждански цели, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 164. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) Лице, получило разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, което не поддържа системата за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на взривните вещества за граждански цели в съответствие с изискванията на този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 лв. до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 165. (1) Който не представи в 14-дневен срок документи, свързани с промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешение за съответната дейност с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси по този закон, се наказва с глоба в размер 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 400 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 166. (1) Лице, получило разрешение за производство, което не изпълни задължението по чл. 26 или 27, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) (В сила от 05.04.2013 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, получило разрешение за производство, което не изпълни задължението си по чл. 29, ал. 1 и 2.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 40 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.
(4) (В сила от 05.04.2013 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и при повторно нарушение по ал. 2.

Чл. 167. (1) Лице, получило разрешение за производство, което не спазва изискванията на наредбата по чл. 29, ал. 4 относно местоположението и начина на нанасяне на уникалната идентификация, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 168. (1) Който не осигури дейностите по производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с въоръжена охрана, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 15 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 169. (В сила от 05.04.2015 г.) (1) Който не изпълни изискванията на чл. 34, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 170. (1) Който не изпълни изискванията на наредбата по чл. 35, ал. 5 относно конкретните изисквания за устройство на обектите за търговия и условията за търговия, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 171. (1) Който извършва дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 9, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 6000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 до 30 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 172. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което не изпълни изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 3000 лв. и/или имуществена санкция в размер 15 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лице, получило разрешение за търговия, което не предостави в срок 10 работни дни попълнения контролен талон към разрешение за придобиване при продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на компетентния орган, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 174. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което продава нови огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без сертификат за качество по чл. 25, ал. 4 и/или употребявани огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на чл. 87, ал. 2, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 175. (1) Лице, получило разрешение за търговия, което извърши нарушение на чл. 48, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 176. (1) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Който извърши нарушение на чл. 49 или чл. 49а, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 177. Лице по чл. 50, ал. 1 – 3, което в установения срок не подаде заявление до компетентния орган за издаване на разрешение за придобиване, се наказва с глоба в размер 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер 1000 лв.

Чл. 178. (1) Който не спази срока по чл. 54, ал. 1, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или имуществена санкция в размер 1500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което не спази срока по чл. 54, ал. 2.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 179. (1) Който не изпълни задължението си по чл. 55, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или имуществена санкция в размер 1500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 180. (1) Който продаде, дари или замени огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без предварително да уведоми съответния компетентен орган, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 181. (1) Който допусне малолетно или непълнолетно лице да употребява оръжия и боеприпаси в стрелбище без писмено съгласие на законните му представители, се наказва с глоба в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв.

Чл. 182. (1) Който допусне лице, ненавършило 18 години, да придобие или носи неогнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 4000 лв. и отнемане на разрешението за търговия за срок до една година.

Чл. 183. (1) Който изгуби взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР, се наказва с глоба в размер 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) Който намери взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР и/или наруши местоположението им, се наказва с глоба в размер 1000 лв.

Чл. 184. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Който носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 184а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) Който носи и употребява оръжия и боеприпаси и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 185. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 8000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 4а, се наказва с отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 186. (1) Който не притежава съответните разрешения по този закон и е придобил огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в друга държава членка и в установения срок не предаде придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на органите на МВР, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) Който притежава съответните разрешения по този закон и е придобил огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в друга държава членка и в установения срок не уведоми органите на МВР, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 187. (1) Който в срок до 7 дни от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие (пистолети и револвери), с изключение на тези по чл. 91, ал. 1 и 2, не предостави оръжието за прострелване на органите на МВР, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/ или имуществена санкция в размер 10 000 лв.

Чл. 188. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Който в 14-дневен срок от придобиването на огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 4 и 5 не ги предостави за обезопасяване от сработване по предназначение на лицата по чл. 133, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 3000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лице, получило разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 3, което не предостави незабавно наетите огнестрелни оръжия на лицата по чл. 133 за обезопасяване от сработване по предназначение, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 3000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 6000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 189. (1) Който носи повече от един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана от посочените в издаденото разрешение за носене и употреба или носи притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без то да е придружено от съответното разрешение, се наказва с глоба в размер 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 190. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лице, получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни или ловни цели, което пренася огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5 в нарушение на изискванията на чл. 96, ал. 4, се наказва с глоба в размер 500 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок от една година.

Чл. 190а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) (1) Който не изпълни изискванията на чл. 95, ал. 1 за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни и учебни цели, се наказва с глоба в размер 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок от една година.

Чл. 191. (1) Който носи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 94, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 на лицата по чл. 81, ал. 2 се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 15 000 лв. и отнемане на съответното разрешение за срок до една година.

Чл. 192. (1) Който не застрахова служителите си, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, за осъществяване на охранителна дейност със застраховка “Гражданска отговорност”, се наказва с глоба в размер 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 4000 лв. и/или имуществена санкция в размер 30 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 193. (1) Който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 – 3 за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 4000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 до 30 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 194. (1) Който не спази изискванията на чл. 98, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 195. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Който транспортира взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България без въоръжена охрана, когато такава се изисква, се наказва с глоба в размер 2000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 4000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 196. (1) Който транспортира взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България, без доставката да е придружена от копие на издаденото разрешение или не изпълни изискванията на чл. 103, ал. 2, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 6000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 197. (1) Който при извършване на дейности по товарене и разтоварване на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси не спази изискванията на чл. 105, ал. 1, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 4000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 198. (1) Който при съвместно транспортиране на взривни вещества не спазва изискванията, определени от производителя, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 500 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 до 6000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 199. (1) Който извърши нарушение на чл. 106, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 4000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 200. (1) Който транспортира взривни вещества за граждански цели, огнестрелни оръжия и боеприпаси от или до територията на друга държава членка, без доставката да е придружена със съответното издадено разрешение или със съответния документ за транспортиране в рамките на Европейския съюз, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 201. (1) Който при пътуване от или до друга държава членка пренася огнестрелното си оръжие и боеприпаси за него без издадения Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 4000 лв.

Чл. 202. (1) Който не съхранява документа за транспортиране в рамките на Европейския съюз на взривни вещества за граждански цели за срок три години след получаване на доставката, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 4000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 203. (1) Който не предаде Европейския паспорт за огнестрелно оръжие в случаите по чл. 119, ал. 2, се наказва с глоба в размер 300 лв.
(2) Който преотстъпи Европейския паспорт за огнестрелно оръжие на друго лице, се наказва с глоба в размер 500 лв.
(3) Който изгуби, повреди или унищожи Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, се наказва с глоба в размер 100 лв.
(4) Глобата по ал. 1 се налага и на лице, което не уведоми компетентния орган в случаите по чл. 119, ал. 5.
(5) При повторно нарушение се налага глоба в размер на:
1. шестстотин лв. – в случаите по ал. 1 и 4;
2. хиляда лв. – в случаите по ал. 2;
3. двеста лв. – в случаите по ал. 3.

Чл. 204. Който носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за ловни, спортни или културни цели извън срока и не съгласно целите, посочени в документа, удостоверяващ причината за пребиваването, или в поканата за участие в съответното мероприятие, се наказва с глоба в размер 1000 лв.

Чл. 205. Който транзитно преминава през територията на Република България и не декларира на ГКПП пренасяното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, се наказва с глоба в размер 3000 лв.

Чл. 206. (1) Който не уведоми предварително компетентния орган за извършване на транспортиране на приети за ремонт огнестрелни оръжия в случаите на чл. 143, се наказва с глоба в размер 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер 1500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 500 лв. и/или имуществена санкция в размер 2000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 207. (1) Който извърши нарушение на чл. 144, т. 1 и 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 208. (1) Който извърши нарушение на чл. 144, т. 3 и 4, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 6000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

Чл. 209. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Който унищожава взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, както и от категория F2 или от категория F3 в количествата по чл. 53, без да притежава квалификация и правоспособност за безопасност на труда при взривни работи, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 6000 лв.

Чл. 210. (1) Лице по чл. 13, ал. 4, което произвежда взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия без удостоверение за производство или в нарушение на издадено удостоверение или извършва търговия с произведени от него изделия, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. и/или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 5000 до 8000 лв. и/или имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв. и отнемане на удостоверението за срок до една година.

Чл. 211. (1) Който в случаите на чл. 68, ал. 7 и чл. 83, ал. 7 не предостави незабавно получените взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на компетентния орган за съхранение, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 6000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв.

Чл. 211а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Който не уведоми в срок директора на ГДНП за извършване на реекспорт по чл. 126а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв.

Чл. 211б. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Лице, получило разрешение за производство или за ремонтни дейности, което дезактивира огнестрелно оръжие в нарушение на техническите спецификации, определени в приложение I на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403, се наказва с глоба в размер 1000 лв. и/или с имуществена санкция в размер 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 6000 лв. и отнемане на разрешението за производство или за ремонтна дейност за срок до една година.

Чл. 211в. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Лице, което съхранява и транспортира собствените си дезактивирани огнестрелни оръжия на територията на Република България без нанесена обща уникална маркировка съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 и/или без сертификат за дезактивиране съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която пребивава, се наказва с глоба в размер 500 лв. и/или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 4000 лв.

Чл. 212. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 213. (1) При издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 – 3.
(2) Собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите – в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) При издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 – 3 в срок до три месеца от приключването на наказателното производство.
(4) Собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3.
(5) Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1.
(6) Препис от заповедта по ал. 5 се изпраща на Националната агенция за приходите за изпълнение.
(7) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението и.

Чл. 213а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) (1) В случаите на отказ за подновяване на разрешение лицето, спрямо което е постановен отказът, предава изделията – обект на разрешението, на органа, издал разрешението, а при отказ да ги предаде те се изземват с протокол по реда на чл. 213, ал. 1.
(2) Предадените или иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 – 3.

(3) Собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите – в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване.
(4) Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите в срока по ал. 3, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1.
(5) Препис от заповедта по ал. 4 се изпраща на Националната агенция за приходите за изпълнение.
(6) Заповедта по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Чл. 214. (1) При установяване на нарушение по този закон, за което се предвижда наказание “отнемане на разрешението за определен срок”, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия – обект на нарушението. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 – 3, за срока на действие на наложеното наказание и след изтичането му се предават на лицата, чието разрешение е било отнето.
(2) Когато издаденото разрешение за съответна дейност по този закон е изтекло преди или към момента на изтичане на срока по ал. 1, иззетите вещи се съхраняват от МВР до подновяване на разрешението. Ако съответното разрешение не бъде подновено в срок до 6 месеца след изтичането на срока по ал. 1, иззетите вещи се отнемат в полза на държавата със заповед на съответния административнонаказващ орган.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението и.
(4) Препис от заповедта по ал. 2 се изпраща на Националната агенция за приходите.
(5) (В сила от 05.04.2013 г.) След влизането в сила на наказателното постановление за извършено нарушение по чл. 166 иззетите взривни вещества за граждански цели подлежат на незабавно унищожаване при спазване изискванията на глава седма, раздел ІІ и разходите за него са за сметка на виновното лице.
(6) След влизането в сила на наказателното постановление за извършено нарушение по чл. 166 иззетите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях подлежат на незабавно унищожаване при спазване изискванията на глава седма, раздел ІІ и разходите за него са за сметка на виновното лице.

Чл. 214а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) При установяване на нарушение на техническите спецификации, определени в приложение I на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 при дезактивиране на огнестрелни оръжия, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец огнестрелните оръжия – обект на нарушението.
(2) Иззетите огнестрелни оръжия се отнемат в полза на държавата със заповед на съответния административнонаказващ орган.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението и.
(4) Препис от заповедта по ал. 2 се изпраща на Националната агенция за приходите.

Чл. 215. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от органите на МВР, а за нарушения по глава втора – и от министъра на икономиката и индустрията или оправомощени от него длъжностни лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
(3) За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 216. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г.) След влизането в сила на наказателно постановление, издадено от орган на МВР, с което се налага наказание, препис от него се предоставя на компетентния орган, издал съответното разрешение. Иззетите в този случай разрешения се изпращат на съответния компетентен орган за съхранение и отчет.
(2) Наказанието “отнемане на разрешението” тече от датата на изземване на разрешението.

Чл. 217. (1) Глобите, предвидени в този закон, се налагат на физическо лице или на длъжностно лице в юридическо лице, регистрирано като търговец, в юридическо лице с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, или в юридическо лице, създадено със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Имуществените санкции, предвидени в този закон, се налагат на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, или на юридическо лице, създадено със закон или с акт на Министерския съвет.
(3) Глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон, се налагат, ако извършеното не съставлява престъпление.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Автоматично огнестрелно оръжие” е огнестрелно оръжие, което след всеки произведен изстрел се презарежда автоматично и което може с едно натискане на спусъка да произведе серия от няколко изстрела.
2. “Боеприпаси с бронебойно действие” са боеприпаси за военна употреба с блиндирани куршуми с твърдо перфориращо ядро.
3. “Боеприпаси с експлозивно действие” са боеприпаси за военна употреба с куршуми с барутен заряд, който експлодира при съприкосновение с целта.
4. “Боеприпаси със запалително действие” са боеприпаси за военна употреба с куршуми със заряд от химическа смес, които избухват при контакт с въздуха или при съприкосновение с целта.
5. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) “Взривни вещества за граждански цели” са взривните вещества, попадащи в Клас І от Препоръките на ООН за превоз на опасни товари, с изключение на:
а) взривни вещества, предназначени за Министерството на отбраната или за Министерството на вътрешните работи;
б) пиротехнически изделия;
в) боеприпаси.
6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Преработване” е всяка техническа операция, водеща до съществена промяна на основните характеристики на оръжието, както и на основните му компоненти, части и функции.
7. “Внос и износ” е физическото преминаване на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси през границата от трета държава за Република България и от Република България за трета държава.
8. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Предупредително и сигнално оръжие” е устройство, което е проектирано само за употреба на халосни боеприпаси, на боеприпаси с дразнещи вещества и други активни вещества или на пиротехнически сигнални изделия и което не може да бъде преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.
8а. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Салютно и акустично оръжие” е огнестрелно оръжие, специално преработено единствено за използването му за употреба на халосни боеприпаси, с приложение например в театрални представления, фотографски сесии, заснемане на филми и телевизионни продукции, възстановки на исторически събития, шествия, спортни събития и обучения.
9. “Дългоцевно огнестрелно оръжие” е всяко огнестрелно оръжие, което не е късоцевно огнестрелно оръжие.
10. “Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз.
11. “Европейски паспорт за огнестрелно оръжие” е официален удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на държава членка по искане на лице, което притежава разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, при преминаването му от територията на една държава членка в друга. Европейският паспорт съдържа номер, срок на валидност, лични данни на лицето, идентификационни данни на огнестрелното оръжие, номер, дата и срок на валидност на разрешението за носене и употреба, както и информация за забрани или разрешителен режим в съответните държави членки за посоченото в паспорта оръжие.
12. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Еднозарядно огнестрелно оръжие” е огнестрелно оръжие без зарядно устройство, което се зарежда преди всеки изстрел посредством ръчно вкарване на патрона в цевта или в предвидена за това камера, разположена на входа на цевта.
13. “Идентификационни данни на взривни вещества” са наименование, качествен и количествен състав, партиден или сериен номер, дата на производство, срок на годност, име и адрес на производителя и инструкция за безопасна употреба и транспортиране.
14. “Идентификационни данни на пиротехническите изделия” са вид, модел, категория, търговска марка, партиден или сериен номер, дата на производство, срок на годност, име и адрес на производителя и инструкция за безопасна употреба.
15. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Идентификационни данни на огнестрелни оръжия” са:
а) типът, марката, моделът, калибърът и серийният номер на всяко огнестрелно оръжие, както и маркировката, нанесена върху неговата затворна рама или цевна кутия, като уникалната маркировка по чл. 26 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.;
б) серийният номер или уникалната маркировка по чл. 26, нанесена върху основните компоненти, когато се различават от маркировката върху затворната рама или цевната кутия на огнестрелното оръжие.
16. “Идентификационни данни на боеприпаси за огнестрелни оръжия” са данни от уникалната маркировка по чл. 27 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.
17. “Идентификационни данни на неогнестрелни оръжия” са вид, модел, калибър, сериен номер, име на производителя, година на производство.
18. “Идентификационни данни на боеприпаси за неогнестрелни оръжия” са вид, калибър, име на производителя, държава на производство и година на производство.
19. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Идентификационни данни на основни компоненти на огнестрелни оръжия” са вид, модел, калибър и данни от уникалната маркировка по чл. 26 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.
20. “Късоцевно огнестрелно оръжие” е огнестрелно оръжие, чиято цев не надхвърля 30 сантиметра или общата дължина на което не надвишава 60 сантиметра.
21. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Многозарядно огнестрелно оръжие” е огнестрелно оръжие, което след всеки произведен изстрел се презарежда ръчно чрез вкарване в цевта на патрон, който постъпва от зарядното устройство посредством придвижване с помощта на механизъм.
22. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) “Основен компонент на огнестрелно оръжие” е цев, затворна рама, цевна кутия, барабан, болтов затвор или затворен блок, които като отделни предмети са включени в категорията на огнестрелните оръжия, на които са монтирани или са предназначени да бъдат монтирани.
23. “Полуавтоматично огнестрелно оръжие” е огнестрелно оръжие, което след всеки произведен изстрел се презарежда автоматично и което не може с едно натискане на спусъка да произведе повече от един изстрел.
24. “Пневматично оръжие” е техническо средство, което чрез използване енергията на сгъстени газове може да изхвърля сачми, имащи дулен пробег, които получават целенасочено движение и причиняват механично поразяване на целта.
25. “Пиротехнически изделия за превозни средства” са части от устройства за безопасност в превозни средства, които съдържат пиротехнически вещества, използвани за задействане на тези или други устройства.
26. “Проследяване” е системно регистриране на движението на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси от лицето, получило разрешение за производство, до крайния ползвател с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления от компетентните органи.
27. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
28. “Сценично пиротехническо изделие” е пиротехническо изделие, предназначено за употреба на сцена в закрити помещения или на открито, включително във филмови или телевизионни продукции, или за друга подобна употреба.
29. (доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) “Снарядена гилза” е съвкупност от гилза и невзривен капсул.
30. “Транзитен превоз” е транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси от територията на трета държава през територията на Република България за територията на друга трета държава.
31. “Трета държава” е всяка държава, която не е член на Европейския съюз, не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или не е Конфедерация Швейцария.
32. “Фойерверк” е пиротехническо изделие за увеселителни цели.
33. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)
34. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) “Халосен боеприпас” е съвкупност от снарядена гилза и взривно вещество, която при изстрел предизвиква звуков ефект.
35. (предишна т. 34 – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г.) “Част на огнестрелно оръжие” е всяка част, различна от основен компонент, специално проектирана и изработена до степен на пълна технологична завършеност и предназначена за огнестрелно оръжие и необходима за неговото функциониране, и всяко устройство, което е предназначено или пригодено да заглушава звука от изстрел с огнестрелно оръжие.
36. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Боеприпас с експанзивно действие” е боеприпас, който е снаряден с куршум, специално проектиран да се разширява или фрагментира при проникване, увеличавайки диаметъра си, за да ограничи проникването и/или да причинява рана с по-голям диаметър.
37. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Стрелкови спортове” са спортове, които в своята спортно-тренировъчна дейност използват огнестрелни оръжия, попадащи в обхвата на закона.
38. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Зарядно устройство” е устройство или механизъм, предназначени за подаване на боеприпаси към патронника на оръжието. Зарядните устройства биват неразделна част от оръжието или отделяеми/заменяеми. Такива са пълнители, ленти, пачки, пластини, клипсове и други.
39. (нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) “Супресор” е всяко устройство, предназначено за намаляване на звука от изстрел на дългоцевно нарезно оръжие, като намалението на звука е с не повече от 45 децибела, а също така може да има предназначение за разсейване на звуковата вълна и отвеждане на звука от изстрела в направление, различно от стрелящия.
40. (нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) “Огнестрелно оръжие с ограничено действие” е огнестрелно оръжие, специално проектирано и произведено, за да произведе изстрел с боеприпас, който е специално проектиран и изработен с цел невъзможност за нанасяне на поражения и/или наранявания, причиняващи смърт, и е снаряден с куршум или снаряд, произведен от еластичен материал – каучукова/гумена смес без метална сърцевина и/или метални елементи в него, с кинетична енергия не по-голяма от 91 джаула.
41. (нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) “Боеприпас за огнестрелно оръжие с ограничено действие” е боеприпас, който е специално проектиран и изработен с цел невъзможност за нанасяне на поражения и/или наранявания, причиняващи смърт, и е снаряден с куршум или снаряд, произведен от еластичен материал – каучукова/гумена смес без метална сърцевина и/или метални елементи в него.
42. (нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) “Оръжейна сбирка” е сбирка от огнестрелни и/или хладни оръжия, които не се явяват културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 4, т. 2 от Закона за културното наследство.
43. (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) “Стратегически обекти” е понятие по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.

§ 2. Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите членки и гражданите на Европейския съюз, се прилагат и за държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария и техните граждани.

§ 3. Към ловните оръжия с нарезна цев се приравняват и ловните гладкоцевни оръжия с допълнително монтирана нарезна цев.

§ 4. (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (1) Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие;
2. Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г. относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение (ОВ, L 94/8 от 5 април 2008 г.);
3. Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OB, L 179/5 от 8 юли 2008 г.);
4. Директива 2012/4/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 г. за изменение на Директива 2008/43/ЕО относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества за граждански цели (ОВ, L 50/18 от 23 февруари 2012 г.);
5. членове 6, 7 и 15 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (ОВ, L 178/27 от 28 юни 2013 г.);
6. глава 3 от Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (ОВ, L 96/1 от 29 март 2014 г.);
7. Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 137/22 от 24 май 2017 г.);
8. Директива за изпълнение (ЕС) 2019/68 на Комисията от 16 януари 2019 г. за определяне на технически спецификации за маркировката на огнестрелните оръжия и техните основни компоненти съгласно Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 15/18 от 17 януари 2019 г.);
9. Директива за изпълнение (ЕС) 2019/69 на Комисията от 16 януари 2019 г. за определяне на технически спецификации за предупредителните и сигналните оръжия съгласно Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 15/22 от 17 януари 2019 г.).
(2) Този закон предвижда мерки по прилагането на:
1. Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изпълнение на член 10 от Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафика с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (“Протокол за огнестрелните оръжия”), и за установяване на разрешения за износа и мерки за вноса и транзита на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси (ОВ, L 94/1 от 30 март 2012 г.);
2. Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ, L 333/62 от 19 декември 2015 г.).

§ 5. Този закон отменя Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30 и 38 от 2006 г., бр. 11 и 95 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 88 от 2009 г.).

§ 6. (1) Висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред.
(2) Висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за дейности, различни от посочените в ал. 1, до влизането в сила на закона се довършват при условията и по реда, предвидени в него.

§ 7. Срокът на действие на издадените разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности по реда на отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, чийто срок изтича към датата на влизане в сила на закона, се удължава служебно с 6 месеца от съответния орган, издал разрешението.

§ 8. Издадените до влизането в сила на закона разрешения за осъществяване на дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на разрешенията по § 7, и документи за пренасяне на изделията в рамките на Европейския съюз запазват действието си до изтичането на срока им.

§ 9. (1) Лицата, чиято дейност се състои в производство, търговия, транспортиране и/или внос/износ на пиротехнически изделия, в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона предприемат действия за издаване на съответните разрешения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата, които са придобили пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, или които съхраняват или употребяват такива, в срока по ал. 1 предприемат действия за издаване на съответните разрешения.

§ 10. Лица, чиято дейност се състои в производство или търговия с неогнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона предприемат действия за получаване на съответните разрешения.

§ 11. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата, придобили неогнестрелни оръжия (предупредително и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила.

§ 12. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)

§ 13. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)

§ 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Произведените или внесените на територията на Република България взривни вещества за граждански цели след 5 април 2013 г. трябва да имат нанесена уникална идентификация съгласно чл. 29.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Търговията, транспортирането, придобиването, съхранението или употребата на взривни вещества за граждански цели, произведени преди 5 април 2013 г., без нанесена уникална идентификация съгласно чл. 29 се извършва до изчерпване на наличните количества.

§ 15. (1) Произведените или внесените на територията на Република България огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след 28 юли 2010 г. трябва да имат нанесена уникална маркировка съгласно чл. 26 и 27 или маркировка съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.
(2) Търговията, транспортирането, придобиването, съхранението или носенето и/или употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, произведени преди 28 юли 2010 г., без нанесена уникална маркировка съгласно чл. 26 и 27 или маркировка съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г., се извършва до изчерпване на наличните количества.

§ 16. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, водят регистъра по чл. 31 до 5 април 2015 г.

§ 17. В 6-месечен срок след влизането в сила на закона:
1. Министерският съвет приема подзаконовите актове по прилагането му;
2. министърът на вътрешните работи издава подзаконовите актове по прилагането му.

§ 18. (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава със заповед образците на документи по закона, с изключение на образците на документи, издавани по реда на глава втора, които се утвърждават със заповед на министъра на икономиката и индустрията. Образците на заявленията по чл. 17, ал. 1, чл. 18, чл. 61, чл. 65, ал. 2, чл. 76, чл. 80, чл. 81а и чл. 121 съдържат място за попълване на идентификационен код.

§ 19. Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, които не са се пререгистрирали в срока по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, представят оригинал или заверено копие от удостоверение за актуалното състояние на търговската регистрация вместо ЕИК до изтичането на срока по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър.

§ 20. Подзаконовите нормативни актове за прилагането на отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.

§ 21. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Транспортирането по чл. 108 и 109 се извършва съгласно процедурата, регламентирана в чл. 3а, параграфи 2 – 5 от Решение 2010/347/ЕС на Комисията от 19 юни 2010 г. за изменение на Решение 2004/388/ЕО относно документ за превоз на взривни вещества в рамките на Общността (ОВ, L 155/54 от 22 юни 2010 г.), когато Република България се включи в общата електронна система за одобрение на транспортирането на взривни вещества за граждански цели в рамките на Европейския съюз.

§ 22. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. 78 от 2000 г.; изм., бр. 26 от 2001 г., бр. 77 и 79 от 2002 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 82 и 108 от 2006 г., бр. 64 от 2007 г., бр. 43, 67, 69 и 91 от 2008 г. и бр. 6, 80 и 92 от 2009 г.) в чл. 56, ал. 3 думите “Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите” се заменят със “Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия”.

§ 23. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г. и бр. 61 от 2010 г.) в чл. 54, ал. 3 думите “Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите” се заменят със “Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия”.

§ 24. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 35 и 59 от 2010 г.) навсякъде думите “Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите” се заменят със “Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия”.

§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г. и бр. 25 и 59 от 2010 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 в т. 12 след думата “вещества” съюзът “и” се заменя със запетая и след думата “боеприпаси” се добавя “и пиротехнически изделия”.

§ 26. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36, 80, 82 и 102 от 2006 г., бр. 13, 24, 53 и 64 от 2007 г., бр. 43, 54, 63, 69, 70 и 91 от 2008 г. и бр. 6, 12, 19, 32, 74, 80, 94 и 103 от 2009 г.) в чл. 37, ал. 3 думите “Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона” се заменят със “Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия”.

§ 27. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г. и бр. 63 от 2010 г.) в чл. 91 след думата “боеприпаси” се добавя “пиротехнически изделия” и се поставя запетая.

§ 28. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г. и бр. 32 от 2010 г.) в чл. 97, т. 3 след думите “взривни вещества” се добавя “пиротехнически изделия” и се поставя запетая.

§ 29. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г. и бр. 54 и 55 от 2010 г.) в чл. 229, ал. 5 след думата “боеприпаси” съюзът “и” се заменя със запетая и накрая се добавя “и пиротехнически изделия”.

§ 30. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г.) в чл. 10, ал. 1, т. 3 след думата “боеприпаси” се добавя “пиротехнически изделия” и се поставя запетая.

§ 31. (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 25.02.2021 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, министъра на икономиката и индустрията и на министъра на вътрешните работи.

§ 32. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на:
1. член 15, 16, чл. 17, ал. 3, чл. 29, ал. 1 – 3, чл. 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, чл. 121, ал. 2, т. 10, чл. 130, чл. 145, ал. 1, т. 5, чл. 162, 163, 164, чл. 166, ал. 2 и 4, чл. 169 и чл. 214, ал. 5, които влизат в сила от 5 април 2012 г.;
2. член 94, ал. 1, която влиза в сила от 1 март 2011 г.
————————-
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 3 септември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1 – 23, § 25, § 27 – 30, § 32 – 34, § 40, § 41, § 43 – 55, § 63 – 89 и § 91 – 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 26 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 30.06.2012 Г.)
§ 13. Този закон влиза в сила от 30 юни 2012 г. с изключение на § 9, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 44 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
§ 54. (1) Създадената с този закон Главна дирекция “Национална полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция “Криминална полиция” и на Главна дирекция “Охранителна полиция”.
(2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция “Криминална полиция” и Главна дирекция “Охранителна полиция” се осъществява от директора на Главна дирекция “Национална полиция”.

§ 55. С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция “Криминална полиция” и в Главна дирекция “Охранителна полиция”, се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и на лица, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция “Национална полиция”.

§ 56. Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на съответните нови актове, доколкото не му противоречат.

§ 57. Стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 63. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
6. В останалите текстове на закона съкращението “ГДОП” се заменя с “ГДНП”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 70. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 73 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 25.09.2012 г.)
§ 79. Висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия до влизането в сила на този закон се довършват при условията и по реда на този закон.

§ 80. (1) Лицата, които са собственици или ползватели на стрелбища, в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон предприемат действия за издаване на разрешение за употреба по чл. 81а.

(2) Лицата, които са придобили, съхраняват или употребяват огнестрелно оръжие по досегашната т. 3 на чл. 4, ал. 2 и което не е включено в т. 3 и 4 на чл. 4, ал. 2, предприемат действия за издаване на съответните разрешения в срока по ал. 1, без да представят документ за произход.

§ 81. Издадените подзаконови нормативни актове преди влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не му противоречат.

§ 82. (1) Разпоредбите на чл. 15, 16, чл. 17, ал. 3, чл. 29, ал. 1 – 3, чл. 30, чл. 44, ал. 1, чл. 121, ал. 2, т. 10, чл. 145, ал. 1, т. 5, чл. 166, ал. 2 и 4 и чл. 214, ал. 5 се прилагат от 5 април 2013 г.
(2) Разпоредбите на чл. 33, 34, чл. 44, ал. 2, чл. 72, 107, 110, 130, 162, 163, 164 и 169 се прилагат от 5 април 2015 г.

§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)
§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 70 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2013 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2013 Г.)
§ 42. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 53 ОТ 2014 Г.)
§ 61. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г. и бр. 66, 68 и 70 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
9. В останалите текстове на закона абревиатурата “ГДНП” се заменя с “ГДОП”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 14 ОТ 2015 Г.)
§ 120. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г. и бр. 53 и 98 от 2014 г.) се правят следните изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
6. В останалите текстове на закона абревиатурата “ГДОП” се заменя с “ГДНП”.

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)
§ 31. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
§ 71. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 66, т. 1 относно електронната информационна система, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 102. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на:
1. параграфи 6 – 8, § 12, т. 1, 2 и 4, § 13, § 14, § 18 – 20, § 23, § 26 – 31, § 32, т. 1 и 4, § 33 – 39, § 41 – 48, § 49 относно чл. 187, ал. 3, изречение първо, § 50 – 59, § 61 – 65, § 81 – 85, § 86, т. 4 и 5, § 87, т. 3, § 90, т. 1, § 91, т. 2 и 3, § 92, § 93 и § 97 – 101, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 32, т. 2 и 3, § 49 относно чл. 187, ал. 3, ново изречение второ, § 69 – 72, § 76 относно лицата по § 70, § 78 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 79 по отношение на служителите по § 69 и § 70, § 91, т. 1 и § 94, които влизат в сила от 1 февруари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2016 Г.)
§ 13. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи издава наредбата по чл. 95а, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 16. Параграф 12 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”, с изключение на т. 2, буква “в”, която влиза в сила от деня на обнародването му.

(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 10 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2018 Г.)
§ 11. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 47, 81 и 103 от 2016 г. и бр. 103 от 2017 г.) навсякъде думите “чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност” се заменят с “чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 16. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването му.

(ОБН. – ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г.)
§ 33. Параграф 1, т. 3, § 5, § 7, § 9, § 14, § 21, т. 2, § 22, т. 2, § 26, т. 3, § 30 и § 31 влизат в сила от 31 март 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 37 ОТ 2019 Г.)
§ 64. В останалите текстове на закона думите “категория 1”, “категория 2”, “категория 3”, “категория 4” и “категории 2 и 3” се заменят съответно с “категория F1”, “категория F2”, “категория F3”, “категория F4” и “категории F2 и F3”.

§ 65. В останалите текстове на закона думите “газово” и “газови” се заменят съответно с “предупредително” и “предупредителни”.

(ОБН. – ДВ, БР. 37 ОТ 2019 Г., ИЗМ. И ДОП. – ДВ, БР. 100 ОТ 2020 Г.)
§ 66. (1) Издадените до влизането в сила на този закон разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелни оръжия по чл. 5, ал. 1, т. 6, 7 и 8 запазват действието си до изтичането на срока им.
(2) Физическите лица с издадени разрешения по ал. 1 след изтичане на срока им може да подават заявление за издаване на ново разрешение за осъществяване на дейности със същото огнестрелно оръжие по чл. 5, ал. 1, т. 6, 7 и 8 при условията и по реда на глава четвърта.

§ 67. (1) Лицата, които до влизането в сила на този закон притежават регистрирани предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, може да ги съхраняват, носят и употребяват по досегашния ред, без да прехвърлят собствеността върху тях, освен при наследяване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Търговците, които до влизането в сила на този закон притежават предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, може да осъществяват търговска дейност с тях до 31 декември 2022 г.

§ 68. (1) Лицата, придобили до влизането в сила на този закон копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, уведомяват за това началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Лицата, придобили до влизането в сила на този закон копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, може да участват с тези оръжия при възстановки на исторически събития и спортни мероприятия след получаване на разрешение за съхранение, носене и употреба за културни цели или спортни дейности по реда на глава четвърта. В тези случаи лицата могат да придобиват до 1000 грама димен барут и 500 броя капсули.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2020 г.) Копията на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, употребявани за културни цели, се обезопасяват само при наличие на конструктивна възможност за това.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 73. Параграфи 10, 11, 18, § 21, т. 1, буква “а”, § 23, т. 3, § 24, 30, 50, 59 и 70 влизат в сила от 1 юли 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2020 Г.)
§ 79. Издадените до влизането в сила на този закон разрешения и удостоверения по реда на глава втора запазват действието си.

§ 80. Неприключилите до три месеца след обнародването на този закон производства по издаване на разрешения или удостоверения за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се довършват по досегашния ред.

§ 81. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон информацията от регистъра по чл. 11, отнасяща се до дейностите по глава втора, и архивът, съхраняван в ГДНП на МВР, се предоставят на хартиен и електронен носител на Министерството на икономиката, като ГДНП на МВР запазва копие на същите.

§ 82. (1) В срок до три години от влизането в сила на този закон Министерството на вътрешните работи създава електронния регистър по чл. 11.
(2) В срок до три години от влизането в сила на този закон Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката осигуряват техническа възможност за подаване, получаване и издаване на съответните документи по закона по електронен път.

§ 83. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на икономиката издава наредбата по чл. 152, ал. 4.

§ 84. (1) Параграфи 5 – 11, § 13 – 18, § 19, т. 2, 3 и 4, § 20, 72, 74, 75 и 77 влизат в сила три месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”.
(2) Параграф 55 влиза в сила три години след обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2021 Г.)
§ 24. С влизането в сила на този закон Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура – “Бюро по защита на застрашени лица” към министъра на правосъдието.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 31. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 47, 81 и 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 10 и 20 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г. и бр. 28 и 100 от 2020 г.) навсякъде думите “Бюрото по защита при главния прокурор” се заменят с “Бюрото по защита при министъра на правосъдието”.

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 58. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 47, 81 и 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 10 и 20 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 100 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г. и бр. 102 от 2022 г.) навсякъде думите “служителите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество” се заменят със “служителите по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 79. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 10.05.2024 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 75. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 47, 81 и 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 10 и 20 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 28 и 100 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г. и бр. 13 от 2024 г.) навсякъде думите “Министерството на икономиката”, “министърът на икономиката” и “министъра на икономиката” се заменят съответно с “Министерството на икономиката и индустрията”, “министърът на икономиката и индустрията” и “министъра на икономиката и индустрията”.

§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Приложение № 1 към чл. 29

(Предишно Приложение № 1 към чл. 29 и 44, изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.)
Уникалната идентификация по чл. 29 включва:
1. Информация, която може да бъде прочетена с просто око и която съдържа:
а) името на производителя;
б) буквено-цифров код, съставен от:
аа) 2 букви, идентифициращи държавата членка (място на производство или на внос в общностния пазар, напр. BG = България);
бб) 3 цифри, идентифициращи наименованието на производствения обект (издадени от компетентните национални органи);
вв) уникалния код на продукта и логистична информация, посочена от производителя.
2. Идентификационен номер, който може да бъде прочетен от електронен четец под формата на баркод и/или матричен код, пряко свързан с буквено-цифровия идентификационен код.
3. Пример:
“Наименование на юридическото лице

BG 001 100111 A 11111 222222
4. За изделия, които са прекалено малки и върху тях не могат да се поставят уникалният код на продукта и логистичната информация, посочена от производителя, се смятат за достатъчни данните, посочени в т. 1, буква “б”, подточки “аа” и “бб” и т. 2.
5. (нова – ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) Когато изделията са прекалено малки или формата, или изработката им не позволяват да се нанесе информацията по т. 4, уникалната идентификация се нанася върху най-малката опаковка. Всяка най-малка опаковка се затваря с печат.

Приложение № 2 към чл. 108, ал. 1 и 3

(Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Обяснителни бележки:
1. Получателят на взривните вещества за граждански цели следва да попълни части 1 – 4 на документа за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на ЕС и да представи този документ за одобрение на компетентния орган на държавата членка, за която е предназначена доставката.
2. Освен това за получаване на предварително съгласие от компетентния орган на държавата членка, за която е предназначена доставката (част 6), лицето, отговорно за транспортирането, трябва да го обяви пред компетентните органи на транзитните държави членки и на държава членка по произход на доставката, чиито предварителни съгласия също са необходими (част 5). (* Забележка. Точка 2 от обяснителните бележки не се прилага в случай, че се използва общата електронна система за одобрение на превоза на взривни вещества в рамките на Европейския съюз.)
Предварителното съгласие на компетентния орган може да бъде или върху същия документ, или върху отделни документи. Във всички случаи предварителното съгласие трябва да може сигурно да се идентифицира.
3. Когато компетентен орган на държава членка прецени, че са необходими специални изисквания за сигурност, е необходимо предварителното представяне на цялата информация в документа. Ако никой от компетентните органи не предяви специални изисквания за сигурност, се предоставя само информацията, означена с (*).
4. Във всички случаи документът трябва да придружава взривните вещества за граждански цели до пристигането на местоназначението им.
5. “Пълно описание на взривните вещества” означава търговското наименование и/или ООН номер и всяка друга подходяща информация, която да подпомага идентификацията на стоките. Когато взривните вещества не са с нанесена “СЕ”. маркировка, това трябва да бъде ясно указано.
6. “Количество” означава в зависимост от случая броят на изделията или нетната маса на взривните вещества.

Приложение № 3 към чл. 119, ал. 3

(Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г.)

Приложение № 4 към чл. 4б, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 103 от 2016 г.)

Приложение № 5 към чл. 4, ал. 8

(Ново – ДВ, бр. 102 от 2022 г.)
Технически спецификации за предупредителните и сигналните оръжия
1. Предупредителните и сигналните оръжия трябва да отговарят на следните изисквания:
а) могат да изстрелват пиротехнически сигнални изделия само ако към дулото е прикрепена приставка;
б) имат дълготрайно приспособление в устройството, което не позволява изстрелване на патрони, заредени с една или няколко твърди сачми, твърди куршуми или твърди снаряди;
в) проектирани са за патрон, който фигурира в списъка и отговаря на размерите и другите стандарти, посочени в таблица VIII от Таблиците с размери на патрони и патронници (TDCC), изготвени от Постоянната международна комисия за проверка на лекото стрелково оръжие (CIP).
2. Предупредителните и сигналните оръжия не могат да бъдат преработени чрез използване на обикновени инструменти, за да произвеждат изстрел, или да стане възможно да бъдат преработени така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.
3. Всички основни компоненти на предупредителните и сигналните оръжия са такива, че те не могат да бъдат монтирани или използвани като основни компоненти на огнестрелни оръжия.
4. Цевите на предупредителните и сигналните оръжия не могат да бъдат отстранени или изменени без значително увреждане или унищожаване на оръжието.
5. В случай на предупредителни и сигнални оръжия, чиято цев не надхвърля 30 см или чиято обща дължина не надхвърля 60 см, оръжието включва неотстраними препятствия по протежение на цевта, така че да не е възможно преминаването на сачма, куршум или снаряд през цевта чрез действието на взривно вещество и така че всяко свободно пространство, оставено на дулото, да е с дължина, не по-голяма от 1 см.
6. В случай на предупредителни и сигнални оръжия, които не попадат в обхвата на т. 5, оръжието включва неотстраними препятствия по протежение на най-малко една трета от цевта, така че да не е възможно преминаването на сачма, куршум или снаряд през цевта чрез действието на взривно вещество и така че всяко оставено при дулото свободно пространство да е с дължина, не по-голяма от 1 см.
7. При всички случаи, независимо от това дали предупредителното или сигналното оръжие попада в обхвата на т. 5 или на т. 6, първото препятствие в цевта се поставя възможно най-близо след патронника на оръжието, като същевременно позволява изхвърлянето на газовете през изходните отвори.
8. При предупредителни и сигнални оръжия, които са проектирани за изстрелване само на халосни боеприпаси, посочените в т. 5 или в т. 6 препятствия блокират напълно цевта с изключение на един или повече изходни отвора за отвеждане на газовете под налягане. Освен това препятствията блокират напълно цевта по такъв начин, че да не може да се изстрелват газове от предната страна на оръжието.
9. Всички препятствия са постоянни и не могат да бъдат премахнати, без патронникът или цевта на предупредителното или сигналното оръжие да бъдат разрушени.
При предупредителни и сигнални оръжия, които са проектирани само за изстрелване на халосни боеприпаси, препятствията са изцяло изработени от материал, който е устойчив на рязане, пробиване, разстъргване или шлифоване (или всеки подобен процес) и който е с минимална твърдост 700 HV 30 (в съответствие с изпитването на твърдост по Викерс).
При предупредителни и сигнални оръжия, които не влизат в обхвата на втория абзац от настоящата точка, препятствията са изцяло изработени от материал, който е устойчив на рязане, пробиване, разстъргване или шлифоване (или всеки подобен процес) и който е с минимална твърдост 610 HV 30. Цевта може да има канал по протежението на оста си, който да позволява дразнещите вещества или другите активни вещества да бъдат изхвърляни от изделието.
И в двата случая препятствията са такива, че да предотвратяват следното:
а) създаването или разширяването на отвор в цевта по протежение на нейната ос;
б) отстраняването на цевта, с изключение на случаите, когато областта на затворната рама и патронника на предупредителното или сигналното оръжие е станала неизползваема в резултат на отстраняването или когато целостта на изделието е нарушена до такава степен, че то не може да се използва като основа за огнестрелно оръжие без значителен ремонт или добавяне на компоненти.
10. И патронникът, и цевта са изместени, наклонени или разместени по такъв начин, че да се предотврати възможността от зареждане на боеприпаси и тяхното изстрелване посредством предупредителното или сигналното оръжие. Освен това, в случай на предупредително или сигнално оръжие от револверен тип:
а) предните части на отворите на патронните гнезда в барабана са стеснени, за да се гарантира, че куршумите са блокирани в патронното гнездо;
б) посочените отвори са изместени спрямо патронното гнездо.

Директиви:
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/555 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 март 2021 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (кодифициран текст)
ДИРЕКТИВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/69 НА КОМИСИЯТА от 16 януари 2019 година за определяне на технически спецификации за предупредителните и сигналните оръжия съгласно Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие
ДИРЕКТИВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/68 НА КОМИСИЯТА от 16 януари 2019 година за определяне на технически спецификации за маркировката на огнестрелните оръжия и техните основни компоненти съгласно Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие
ДИРЕКТИВА 2014/28/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (преработен текст)
ДИРЕКТИВА 2013/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (преработен текст)
ДИРЕКТИВА 2012/10/ЕС НА КОМИСИЯТА от 22 март 2012 година за изменение на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на свързаните с отбраната продукти
ДИРЕКТИВА 2012/4/ЕС НА КОМИСИЯТА от 22 февруари 2012 година за изменение на Директива 2008/43/ЕО относно въвеждането, съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета, на система за идентификация и проследяване на взривни вещества за граждански цели
ДИРЕКТИВА 2008/43/ЕО НА КОМИСИЯТА от 4 април 2008 година относно въвеждането, съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета, на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 година за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 258/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 март 2012 година за изпълнение на член 10 от Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафика с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (“Протокол за огнестрелните оръжия”), и за установяване на разрешения за износа и мерки за вноса и транзита на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси
Решения:
2010/347/ЕС: РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 19 юни 2010 година за изменение на Решение 2004/388/ЕО относно документ за превоз на взривни вещества в рамките на Общността (нотифицирано под номер C(2010) 3666) )