Проект: 554-01-65/21.10.2005 г.

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица, наричани по-нататък “меценати”, за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата.

Чл. 2. Законът цели да стимулира физическите и юридическите лица да подпомагат развитието на българската култура.

Чл. 3. (1) Произведение на културата по този закон е всяко произведение на изкуството, създадено в резултат на творческа дейност и изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения и преводи на литературни произведения;
2. публицистични произведения;
3. музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения;
4. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
5. сценични произведения;
6. филми и други аудио- и аудиовизуални произведения;
7. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
8. произведения на архитектурата;
9. произведения на художествената и документалната фотография;
10. произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърна програма;
11. изпълнения на артисти-изпълнители.
(2) Дейностите по извършването на археологически проучвания, реставрация и консервация, свързани с опазване на културноисторическото наследство, са творческа дейност и за тях може да бъде предоставяна безвъзмездна помощ по смисъла на този закон.

Чл. 4. (1) Меценат по смисъла на чл. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата при условията и по реда на този закон.
(2) Лице, получател на безвъзмездна помощ от меценат, дължи само изпълнение на предмета на договора, определен съгласно чл. 11, ал. 6 и 7.
(3) По смисъла на този закон не са меценати:
1. държавата;
2. общините;
3. търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие;
4. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
5. юридическите лица с нестопанска цел с държавно или общинско участие;
6. бюджетните предприятия.
(4) Подпомагането не може да бъде в полза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 – 8 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

Чл. 5. Меценатство е безвъзмездно предоставяне на помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата пряко и/или чрез организации, подпомагащи културата, регистрирани по този закон.

Чл. 6. (1) Министърът на културата организира контрола във връзка с предоставянето и използването на безвъзмездната помощ от меценати за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата.
(2) За осъществяване на правомощията по ал. 1 министърът на културата:
1. води и поддържа регистър на организациите, подпомагащи културата;
2. води и поддържа регистър на меценатите;
3. дава становища по проекти за нормативни актове и изготвя предложения за нормативни актове, разработва планове и програми за стимулиране на меценатството, които ежегодно внася в Министерския съвет;
4. осъществява контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата по този закон, регистрирани по чл. 9, ал. 2;
5. при установени нарушения налага предвидените в този закон глоби или имуществени санкции;
6. изготвя годишен доклад за дейността по този закон;
7. при необходимост създава временни експертно-консултативни комисии;
8. взаимодейства с компетентните органи във връзка с правомощията си по този закон;
9. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 2, т. 1 и 2 се определя с наредба, издадена от министъра на културата.
(4) Министърът на културата може да делегира правомощията си на определени от него заместник-министър или длъжностни лица.

Чл. 7. (1) Министърът на културата изготвя и представя на министъра на финансите справка от регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 за размера на предоставената безвъзмездна помощ, за нейния получател и за предназначението и.
(2) Справката се изготвя за период от 6 месеца и се предоставя в срок до 30 дни от изтичане на шестмесечието.

Чл. 8. (1) Ежегодно до 31 март министърът на културата представя на Министерския съвет доклад с констатации за дейността по чл. 6, ал. 1 и 2 за предходната година.
(2) Докладът се публикува в Интернет страницата на Министерството на културата в срока по ал. 1.
(3) Министерството на културата публикува в Интернет страницата си и информация за извършените вписвания в регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 и 2 в 14-дневен срок от вписването, както и за съответните промени.

Чл. 9. (1) Всяко физическо или юридическо лице, което е меценат по смисъла на чл. 4, ал. 1, се регистрира по този закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Организации, подпомагащи културата, са юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, чийто предмет на дейност включва подпомагане на културата или на отделни културни области и които са регистрирани по този закон.

Чл. 10. Меценатите и юридическите лица по чл. 9, ал. 2 придобиват качеството съответно на меценати или на организации, подпомагащи културата, след вписването им в регистрите по чл. 6, ал. 2, т. 1 или 2.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Меценатите подават до министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството заявление за вписване в регистъра по образец съгласно приложение № 1. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 910/2014”, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заявлението се подписва с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, а документите по ал. 3 се прилагат във вид на сканирани копия.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г.) Лицата по чл. 9, ал. 2 прилагат към заявлението:
1. решението за първоначална съдебна регистрация и удостоверение за актуално състояние;
2. вътрешни правила за осъществяване на дейността по чл. 12.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г.)
(5) В регистрите се вписват следните обстоятелства:
1. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) данни за лицето – име/наименование, седалище, адрес, единен идентификационен код; решението за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието;
2. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) данни за лицето, което представлява организацията по съдебна, съответно по търговска регистрация;
3. данни за извършени нарушения при упражняване на дейността и за наложени санкции;
4. дата на заличаване на регистрацията и основанието за заличаване;
5. промени в обстоятелствата по т. 1 – 3.
(6) Меценатите прилагат към заявлението и заверено копие от договора, сключен между тях и получателя на безвъзмездната помощ. В договора се определят страните, видът и стойността на безвъзмездната помощ, целта на предоставянето и, начинът и сроковете на предоставянето и използването и. Договорът урежда и начините за обмен на информация и упражняване на контрол от мецената.
(7) В договора по ал. 6 не може да се уговаря използването на името или наименованието на мецената с рекламна цел.

Чл. 12. (1) Организациите, подпомагащи културата, приемат вътрешни правила за условията и начина, по които се предоставя безвъзмездната помощ, както и за изпълнението на тези действия съгласно волята на мецената.
(2) Вътрешните правила по ал. 1 са публични и се прилагат към регистъра по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася по искането за вписване в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението и издава удостоверения за регистрация по образец съгласно приложения № 2 и 3 или прави мотивиран отказ за регистрация, като уведомява писмено лицето в същия срок.
(2) При констатиране на непълноти и/или неточности в представените документи лицето се уведомява писмено в тридневен срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в седемдневен срок от уведомяването, искането за вписване се смята за оттеглено.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.

Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват писмено министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, а организациите, подпомагащи културата – и за промените във вътрешните правила по чл. 12, в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 15. (1) Меценатът не се вписва в регистъра или регистрацията на мецената се заличава, когато:
1. волята на мецената е неосъществима;
2. волята му е в противоречие с целите на този закон и с добрите нрави;
3. безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.
(2) Регистрацията на юридическото лице като организация, подпомагаща културата, се заличава:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при прекратяване на юридическото лице;
3. при заличаване на регистрацията в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието;
4. при неосъществяване на дейност по този закон от регистрираното лице в продължение на две години;
5. при други основания, посочени в закона.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството по предложение на оправомощените длъжностни лица по чл. 6, ал. 4.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.

Чл. 16. (1) Организация, подпомагаща културата, на която е отказано вписване, може да поиска отново вписване не по-рано от 6 месеца след влизането в сила на отказа.
(2) Организация, подпомагаща културата, на която е заличено вписването, може да заяви повторно вписване не по-рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му. Това право може да бъде упражнено еднократно.

Чл. 17. (1) Регистърът на меценатите е за служебно ползване и информация от него се предоставя само на съответните компетентни органи.
(2) Регистърът на организациите, подпомагащи културата, е публичен, като всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
(3) Министерството на културата издава месечен бюлетин и публикува на Интернет страницата си информация относно вписаните в регистъра организации, подпомагащи културата, отказите и заличените регистрации. В Интернет страницата се посочва и лице за контакт.
(4) Информацията по ал. 3 се предоставя на общините.
(5) Процедурата по вписване в публичния регистър, публикациите, обявяването на информацията и обжалването на отказите за вписване са освободени от заплащане на държавни такси.

Чл. 18. Организациите, подпомагащи културата:
1. посредничат при определяне вида и стойността на безвъзмездната помощ, начина и сроковете за предоставянето и;
2. предоставят безвъзмездната помощ;
3. упражняват контрол за изпълнение волята на мецената;
4. предоставят на мецената и на министъра на културата информация за разходването на предоставената безвъзмездна помощ;
5. извършват други дейности, предвидени в този закон.

Чл. 19. (1) Отношенията между мецената и получателя на безвъзмездната помощ се уреждат чрез писмени договори, сключени с организациите, подпомагащи културата. Копия от сключените договори се представят на министъра на културата.
(2) В договорите по ал. 1 се определят страните, видът и стойността на безвъзмездната помощ, целта на предоставянето и, начинът и сроковете на предоставянето и използването и. Договорите уреждат и начините за обмен на информация и упражняване на контрол от мецената и от организацията, подпомагаща културата.
(3) Организацията, подпомагаща културата, отказва сключване на договор, когато волята на мецената е неосъществима или е в противоречие с целите на този закон и добрите нрави или когато безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.

Чл. 20. (1) Когато меценатът не е посочил изрично получателя на безвъзмездната помощ, той се определя след провеждане на публичен конкурс, организиран от организацията, подпомагаща културата, при условия и по ред, определени във вътрешните правила по чл. 12, ал. 1.
(2) Организацията, подпомагаща културата, е длъжна да информира министъра на културата за провеждане на конкурса и за неговите условия най-малко 30 дни преди датата на конкурса.
(3) Министерството на културата обявява в Интернет страницата си данни за конкурса и за неговите условия в тридневен срок от получаване на информацията по ал. 2.
(4) Условията и редът за провеждане на конкурса по ал. 1 гарантират равнопоставеност на кандидатите и обективни критерии за оценка. Допълнителни правила са допустими единствено съобразно волята на мецената въз основа на сключения договор с организацията, подпомагаща културата. Допълнителните правила се определят в съответствие с вътрешните правила по чл. 12, ал. 1.
(5) Подпомагането не може да бъде в полза на:
1. членове на организацията, подпомагаща културата, и техните съпрузи, роднините им по права линия – без ограничение, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително;
2. лица, които са били членове на управителните органи на организацията, подпомагаща културата, до две години преди датата на вземане на решението;
3. юридически лица, финансирали организацията, подпомагаща културата, до три години преди датата на вземане на решение;
4. юридически лица, в които лицата по т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения;
5. свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 – 8 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

Чл. 21. (1) Меценатът може да предоставя безвъзмездна помощ в пари или в натура, които пряко са свързани със създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата.
(2) Когато предоставената безвъзмездна помощ е в натура, нейната стойност се определя, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за меценати, които са предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството – по балансовата стойност на предоставените активи и/или документално доказаната с първични счетоводни документи стойност на извършените разходи;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за меценати, които не са предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството – по по-ниската от документално доказаната с първични счетоводни документи цена на придобиване на предоставените активи и справедливата им цена и/или документално доказаната с първични счетоводни документи стойност на извършените разходи.

Чл. 22. (1) Организацията, подпомагаща културата, упражнява контрол за изпълнението на волята на мецената от получателя на безвъзмездната помощ съгласно договора по чл. 19, ал. 1.
(2) При неизпълнение на договора по ал. 1 от получателя на безвъзмездната помощ организацията, подпомагаща културата, е длъжна да информира незабавно мецената и министъра на културата.
(3) При неизпълнение на задълженията си по ал. 2 организацията, подпомагаща културата, носи солидарна отговорност с получателя на помощта.

Чл. 23. (1) Организацията, подпомагаща културата, осигурява условия за упражняване правото на мецената да се запознава на място с изпълнението на договора от страна на получателя на помощта.
(2) Условията и редът за упражняване на правото по ал. 1 се уреждат във вътрешните правила по чл. 12, ал. 1 и в договора с мецената.

Чл. 24. Организацията, подпомагаща културата, има право да получи от мецената до 5 на сто от стойността на предоставената безвъзмездна помощ, определена по реда на чл. 21, ал. 2, за разходи, пряко свързани с изпълнението на договора с мецената и с получателя на безвъзмездната помощ.

Чл. 25. (1) Организацията, подпомагаща културата, води и поддържа регистър на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна помощ.
(2) За всеки сключен договор се съставя досие, което включва: договора, данни за лицето от организацията, на което е възложено изпълнението на договора, резултатите от извършените проверки за изпълнение на договора, копия от счетоводните документи, удостоверяващи разходването на безвъзмездната помощ, и всяка друга информация, свързана с изпълнение на договора.
(3) Организацията, подпомагаща културата, определя конкретно лице, което отговаря за верността на вписаните в регистъра и в досието данни.
(4) Регистърът по ал. 1 и досиетата по ал. 2 се съхраняват за срок 20 години след сключване на договора.
(5) При заличаване на регистрацията на организацията, подпомагаща културата, регистърът по ал. 1 и досиетата по ал. 2 се предоставят за съхранение на министъра на културата в 14-дневен срок от заличаването.
(6) Редът за водене на регистъра по ал. 1 и досиетата по ал. 2 се определя във вътрешните правила по чл. 12, ал. 1.

Чл. 26. (1) Организациите, подпомагащи културата, изготвят ежегодно доклад за дейността си, който съдържа данни относно:
1. сключените договори, тяхното изпълнение и резултати;
2. стойността на получената за предоставяне помощ и стойността на предоставената безвъзмездна помощ;
3. финансовия резултат на организацията.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Докладът по ал. 1 и годишният финансов отчет на организациите, подпомагащи културата, се предоставят на министъра на културата най-късно до 1 март на всяка календарна година за предходната година на хартиен носител или по електронен път при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на изискванията към предоставянето на съответната електронна административна услуга, установени в закон. Докладът и отчетът се подписват с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис.
(3) При условие че годишният финансов отчет на организация, подпомагаща културата, подлежи на независим финансов одит от регистрирани одитори, копие от годишния финансов отчет, върху който е изразено независимо одиторско мнение, заедно с копие на одиторския доклад се предоставят на министъра на културата най-късно до 31 март на всяка календарна година за предходната година.

Чл. 27. Държавата подпомага и насърчава меценатите чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, определени в съответните специални закони.

Чл. 28. В регистъра на меценатите се вписват обстоятелствата по чл. 11, стойността на предоставената безвъзмездна помощ и данни за получателя на безвъзмездната помощ.

Чл. 29. Имената, съответно наименованията, на меценатите се оповестяват ежегодно чрез Интернет страницата на Министерството на културата, освен ако меценатът изрично е заявил, че не желае това.

Чл. 30. (1) За стимулиране на меценатството се учредява годишна държавна награда, която се връчва от министъра на културата.
(2) Министърът на културата определя носителя на годишната държавна награда въз основа на предложение на комисия, назначена от него. Комисията прави предложението съгласно разработени от нея критерии.

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Безвъзмездната помощ за съхранение на произведения на културата се изразява в предоставяне на средства за осигуряване на помещения, техническо оборудване и специалисти за съхранение на архива на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Националната фонотека, Националната филмотека, Националния музей на българското изобразително изкуство, Националния исторически музей, Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, държавните и общинските художествени галерии, музеи и библиотеки.
(2) (В сила от 24.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Националната фонотека и Националната филмотека осигуряват възможност за предоставяне на копия върху съответния хартиен, електронен, филмов или звуконосител на произведения на българската култура, които съхраняват и за които срокът на авторското право е изтекъл, по тарифа, приета от Министерския съвет.
(3) Приходите от таксите по ал. 2 се използват за осъществяване на дейностите по ал. 1.

Чл. 33. Безвъзмездната помощ за популяризиране на произведения на културата се изразява в предоставяне на средства за издаване на произведенията на културата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 в тираж, не по-малък от 20 броя, както и за организиране и провеждане на концерти, изложби, представяне на постановки, филмови излъчвания и други форми за популяризиране на произведенията по чл. 3, ал. 1, т. 3 – 11.

Чл. 34. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството упражнява контрол за спазване разпоредбите на този закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Непосредственият контрол се извършва от длъжностни лица, определени от министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството, чрез проверки по документи и на място. По искане на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството длъжностните лица при необходимост могат да се подпомагат от органите на Националната агенция за приходите, на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция “Национална сигурност” и от други държавни органи, определени със закон.

Чл. 35. (1) Проверките се извършват:
1. планово;
2. при предоставяне на безвъзмездна помощ в размер над 30 000 лева;
3. във връзка с постъпили жалби или сигнали;
4. при наличие на други данни за извършени нарушения.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството извършва проверка в срок до 30 април на текущата година на постъпилите доклади за дейността и годишните финансови отчети по чл. 26.

Чл. 36. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Проверките се възлагат със заповед на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) На длъжностните лица, на които са възложени от министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки.

Чл. 37. Длъжностните лица по чл. 34, ал. 2 имат право да изискват от меценатите, от организациите, подпомагащи културата, и от получателите на помощта всички необходими счетоводни и други документи и всяка информация във връзка с предоставяне на безвъзмездната помощ и нейното разходване.

Чл. 38. (1) Меценатите, организациите, подпомагащи културата, и получателите на помощта са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 34, ал. 2 при упражняване на правомощията им, като осигуряване на достъп до помещения, както и предоставяне на необходимите документи и информация.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 при отказване на достъп или при непредоставяне на информация имат право на съдействие от страна на органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи в рамките на тяхната компетентност, определена със закон.
(3) Меценатите, организациите, подпомагащи културата, и получателите на помощта не могат да се позовават на търговска тайна при извършване на проверки и проучване от лицата по ал. 1.

Чл. 39. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството назначава със заповед временна експертно-консултативна комисия в случаите по чл. 19, ал. 3 по чл. 22, ал. 2 или при наличие на данни за несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон, както и за разходване на предоставената безвъзмездна помощ не по предназначение, установени в хода на извършена проверка на меценати, организации, подпомагащи културата, или получатели на безвъзмездната помощ.
(2) Комисията по ал. 1 представя на министъра на културата становище в срок до 30 дни.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася с мотивирана заповед в 7-дневен срок от получаване на становището по ал. 2.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнесе, че е налице разходване на безвъзмездно предоставената помощ не по предназначение, със заповедта по ал. 3 той определя и размера на разходваните по предназначение средства.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При констатирана несъразмерност между предоставената и необходимата помощ за създаване, за съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася със заповедта по ал. 3 относно действителния размер на необходимата безвъзмездна помощ и уведомява мецената.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта по ал. 3 на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване.

Чл. 40. (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по чл. 39, ал. 4 и 5 меценатите не ползват облекчения в пълен размер съгласно чл. 27, а в размера, определен с решението на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството информира министъра на финансите в 7-дневен срок от заповедта по чл. 39, ал. 4 и 5.

Чл. 41. (1) Организация, подпомагаща културата, която не изпълни задължението си да уведоми писмено министъра на културата за всички промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в публичния регистър в срока по чл. 14, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 42. Организация, подпомагаща културата, която наруши обявените вътрешни правила по чл. 12, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 43. При нарушение на чл. 19, ал. 3 организацията, подпомагаща културата, се наказва с имуществена санкция в размера на предоставената от мецената безвъзмездна помощ и със заличаване от регистъра.

Чл. 44. При нарушение на чл. 20, ал. 5 организацията, подпомагаща културата, се наказва с имуществена санкция в размера на предоставената от мецената безвъзмездна помощ.

Чл. 45. При нарушение на чл. 24 организацията, подпомагаща културата, се наказва с имуществена санкция в размера на незаконосъобразно получените средства.

Чл. 46. Организация, подпомагаща културата, която не изпълни задълженията си по чл. 25, ал. 1, 2 и 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 47. (1) Организация, подпомагаща културата, която не предостави в срока по чл. 26, ал. 2 доклада по чл. 26, ал. 1 и/или годишен финансов отчет по чл. 26, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) При непредоставяне на доклада и/или годишния финансов отчет по ал. 1 или когато данните в доклада са неверни, организацията, подпомагаща културата, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 2 организацията се заличава от публичния регистър по този закон.

Чл. 48. (1) Организация, подпомагаща културата, която допусне разходване на безвъзмездно предоставена помощ не по предназначение, като не уведоми мецената и министъра на културата, се наказва с имуществена санкция в размера на горницата над разходваните по предназначение средства.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 организацията, подпомагаща културата, се наказва с имуществена санкция в размера на горницата над разходваните по предназначение средства и със заличаване от публичния регистър.

Чл. 49. Който не изпълни или наруши разпоредба на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 50. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на културата.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г.) Събраните суми от имуществени санкции за нарушения по този закон се внасят в приход на Министерството на културата.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “разходване на предоставената безвъзмездна помощ не по предназначение” е разходване на безвъзмездно предоставената по реда на този закон помощ за извършване на правни и фактически действия, които не са непосредствено свързани със създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон;
2. “несъразмерност на предоставената безвъзмездна помощ” е предоставяне на безвъзмездна помощ в размер, по-голям от необходимия за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата по този закон;
3. “повторно” е нарушението, извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

§ 2. (1) Министерският съвет приема тарифата по чл. 32, ал. 2 в срок две години след влизането в сила на закона.
(2) Министърът на културата в срок 6 месеца след влизането в сила на закона издава наредбите по чл. 6, ал. 3 и по чл. 50, ал. 4.

§ 3. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.)

§ 4. (В сила от 01.01.2006 г.) В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88 и 91 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23, ал. 2, т. 16в:
а) създава се нова буква “в”:
“в) за безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството, които превишават 15 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;”
б) досегашната буква “в” става буква “г” и в нея думите “букви “а” и “б” се заменят с “букви “а”и “в”;
в) създава се буква “д”:
“д) по букви “а” – “г” не могат да превишават 65 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;”.
2. В чл. 35, ал. 2:
а) в текста преди т. 1 след думата “когато” се добавя “са безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството или”;
б) точка 14 се отменя;
в) в т. 16 след думите “общественополезна дейност” се добавя “с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството”.

§ 5. (В сила от 01.01.2006 г.) В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43 и 102 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 20 ал. 7 се изменя така:
“(7) Формираната по реда на ал. 6 данъчна основа се намалява с облекченията за дарения, направени при условията и по реда на чл. 28, в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви “а” – “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура. Общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от данъчната основа по ал. 5.”
2. В чл. 22, ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. след намаленията по т. 1, 2 и 3, с облекчения за дарения в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви “а” – “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура; общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от облагаемия доход след намаленията по т. 1, 2 и 3.”
3. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
“(2) Формираната по реда на ал. 1 данъчна основа се намалява с облекчение за дарение в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви “а” – “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура; общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от данъчната основа, формирана по ал. 1.”
4. В чл. 28, ал. 1, т. 1:
а) в буква “б” думата “културни” се заличава;
б) буква “ж” се отменя;
в) в буква “и” след думите “общественополезна дейност” се добавя “с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството”.
5. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 58:
“58. “Дарение за култура” е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.”

§ 6. (В сила от 01.01.2006 г.) В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95 и 100 от 2005 г.) в чл. 49, ал. 1 се създава т. 8:
“8. получатели на безвъзмездна помощ и организации, подпомагащи културата, по смисъла на Закона за меценатството и когато дарението е направено при условията и по реда на същия закон.”

§ 7. (В сила от 01.01.2006 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94 и 100 от 2005 г.) в чл. 48, ал. 1 се създава т. 11:
“11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.”

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и 3, които влизат в сила в срок две години след влизането в сила на закона, и на § 4, 5, 6 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 16 декември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 81. В Закона за меценатството (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.)
§ 12. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на глава седма, която влиза в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 20 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 09.03.2012 Г.)
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в “Държавен вестник”;
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”.

Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., предишно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1 и 2, изм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 09.03.2012 г.)

Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)
№ ……………………………………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………
* ЕГН/код по БУЛСТАТ: …………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………

Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)
* Наименование на юридическото лице: ………………………………………………………………………………………………………
* Код по БУЛСТАТ: ………………………………………………………………………………………………………………………..
* Седалище/адрес на управление: …………………………………………………………………………………………………………..
* Представлявана от: ………………………………………………………………………………………………………………………

Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО