Чл. 1. Този закон урежда:
1. оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум;
2. определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда и разработването на стратегически карти за шум;
3. акустичното планиране чрез разработването на плановете за действие въз основа на резултатите от картотекирането с оглед предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи, при които превишаването на стойностите на даден показател за шум може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, или за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени;
4. достъпа и предоставянето на информация на обществеността за шума в околната среда и неговото въздействие;
5. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.

Чл. 2. Целите на този закон за създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум се постигат чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.

Чл. 3. (1) Този закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации.
(2) Този закон не се прилага за шума:
1. предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие;
2. предизвикан от домашни дейности;
3. предизвикан от съседи в жилищни сгради;
4. на работните места;
5. в транспортните средства;
6. в зони на военни действия;
7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) предизвикан от събрания, митинги и манифестации.
(3) Оценката, управлението и контролът на шума в работната среда се осъществяват в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Оценката, управлението и контролът на шума в жилищните и обществените сгради се осъществяват в съответствие със Закона за здравето, както и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в съответствие с този закон.
(5) Изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
(6) Изискванията за ограничаване на вредния шум при проектирането и изпълнението на строежите се определят в съответствие със Закона за устройство на територията.

Чл. 4. (1) За агломерациите, основните пътища, основните железопътни линии и основните летища на територията на страната се разработват и одобряват стратегически карти за шум в околната среда.
(2) В рамките на стратегическите карти за агломерациите се разработват отделни стратегически карти за шум от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, от промишлени дейности и други, при наличие на такива източници на шум в съответната агломерация.
(3) Стратегическите карти за шум по ал. 1 съдържат текстова и графична информация за:
1. предходна, настояща и очаквана шумова ситуация, определена чрез стойностите на показателите за шум;
2. надвишаване на граничните стойности на показателите за шум;
3. броя на жилищата, детските и лечебните заведения, училищата и научноизследователските организации в определен район, които са изложени на завишени стойности на показателите за шум;
4. броя на хората, обитаващи район, изложен на шум.
(4) Стратегическите карти за шум по ал. 1 определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие по чл. 6.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Стратегическите карти за шум по ал. 1 се преразглеждат и при необходимост се актуализират и одобряват най-малко веднъж на всеки 5 години от датата на одобряването им от компетентните органи по чл. 5, ал. 6.

Чл. 5. (1) Стратегическите карти за шум се възлагат за разработване от:
1. кметовете на общини – за агломерациите;
2. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията- за основните железопътни линии и основните летища;
3. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството – за основните пътища.
(2) Кметовете на общини представят проектите на стратегическите карти за шум за становище на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите най-късно 4 месеца преди крайната дата за одобряването им по § 2.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица в двумесечен срок от представянето на проекта на стратегическа карта за шум изпращат становище до кметовете на общини, което се отразява при подготовката на окончателен проект на стратегическа карта за шум.
(4) Извън случаите по ал. 1, т. 1 стратегически карти за шум могат да се възлагат за разработване от кмета на съответната община по негова инициатива, като се одобряват от съответния общински съвет.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството представят проектите на стратегически карти за шум за одобряване от министъра на здравеопазването най-късно 4 месеца преди крайната дата за одобряването им по § 2.
(6) Стратегическите карти за шум по ал. 1 се одобряват от:
1. общинските съвети – за агломерациите;
2. министъра на здравеопазването – за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища, по предложение на експертен съвет към него.
(7) Функциите и съставът на експертния съвет по ал. 6, т. 2 се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Председателят на експертния съвет се определя от министъра на здравеопазването, а заместник-председателят – от министъра на околната среда и водите. Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите определят по равен брой членове на експертния съвет.

Чл. 6. (1) С цел управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда в агломерациите и в районите по чл. 3, ал. 1 в непосредствена близост до основните пътища, основните железопътни линии и основните летища, до промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, както и до локални източници на шум, се разработват планове за действие.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Плановете за действие по ал. 1 съдържат анализи на текущото състояние, прогнози и мерки за намаляване и предотвратяване на шума, свързани с превишаване на граничните стойности на даден показател за шума в околната среда в районите на агломерациите и в близост до основните пътища, основните железопътни линии и основните летища на територията на страната, както и мерки за определяне и запазване на тихите зони в урбанизираните територии и извън тях.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Плановете за действие по ал. 1 се преразглеждат и при необходимост се актуализират и одобряват най-малко веднъж на всеки 5 години от датата на одобряването им от компетентните органи по чл. 8, ал. 2.

(4) Мерките за намаляване и предотвратяване на шума в околната среда, предвидени в плановете за действие, се осъществяват в посочените в тях срокове и се финансират от собствениците на обектите и съоръженията – източници на шум в околната среда, а в случаите на сключени концесионни договори – от концесионерите.
(5) Мерките за намаляване и за предотвратяване на шума в околната среда от промишлени инсталации и съоръжения в категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда са част от условията на комплексното разрешително.

Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум по чл. 4 и към плановете за действие по чл. 6 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) С наредбата по ал. 1 се определя и информацията от стратегическите карти за шум по чл. 4 и плановете за действие по чл. 6, която се изпраща на Европейската комисия.

Чл. 8. (1) План за действие се възлага за разработване от:
1. кмета на съответната община – за агломерациите по реда на разработването, одобряването, отчета и контрола на общинските програми за опазване на околната среда по глава пета от Закона за опазване на околната среда;
2. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – за основните железопътни линии и основните летища;
3. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството – за основните пътища.
(2) Плановете за действие по ал. 1 се одобряват от:
1. общинските съвети – за агломерациите;
2. министъра на здравеопазването – за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища, по предложение на експертния съвет по чл. 5, ал. 6, т. 2.
(3) Мерките от плановете за действие са неразделна част от съответната общинска програма за опазване на околната среда.
(4) Извън случаите по ал. 1, т. 1 планове за действие могат да се възлагат за разработване от кмета на съответната община и по негова инициатива, като се одобряват от съответния общински съвет.

Чл. 9. (1) При разработване на плановете за действие по чл. 6 компетентните органи по чл. 8, ал. 1 организират обществено обсъждане, в което могат да участват обществени организации, сдружения, физически и юридически лица, органи на изпълнителната власт и местното самоуправление, както и други заинтересовани страни.
(2) Компетентните органи по чл. 8, ал. 1 осигуряват достъп до проекта на плана за действие 30 дни преди общественото обсъждане. Те уведомяват лицата по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин за мястото, на което проектът на плана за действие е на разположение, както и за мястото и датата на провеждане на общественото обсъждане.
(3) Лицата по ал. 1 представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган не по-късно от 7 дни след датата на провеждане на общественото обсъждане.
(4) Становищата от общественото обсъждане се вземат предвид от компетентните органи при разработването на окончателен вариант на плановете за действие.

Чл. 10. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Компетентните органи по чл. 8, ал. 1 осигуряват достъп на обществеността до одобрените стратегически карти за шум и до одобрените планове за действие по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда и глава трета от Закона за достъп до обществена информация, както и разпространението на информация за тях чрез Националния портал за пространствени данни по чл. 12, ал. 1 от Закона за достъп до пространствени данни, включително чрез съвременните информационни технологии.
(2) Резюме с най-важната информация от стратегическите карти за шум по чл. 4 и плановете за действие по чл. 6 се публикува в ежегодните доклади за състоянието на околната среда по чл. 11, т. 8 от Закона за опазване на околната среда.
(3) Информацията за шума в околната среда е публична. Тя се публикува на Интернет страниците на съответните отговорни институции и лица в съответствие с глава втора на Закона за опазване на околната среда.
(4) Основните показатели и нива за шум в околната среда на населените места, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, се определят с наредбата по чл. 11, т. 5 и се публикуват на Интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

Чл. 11. Министърът на здравеопазването:
1. организира създаването, функционирането и ръководството на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии в съответствие със Закона за здравето;
2. организира извършването на оценка на вредните ефекти на шума върху здравето на населението;
3. организира извършването на измерването, оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, предизвикан от локални източници на шум;
4. ежегодно изготвя обобщен национален доклад за шума в околната среда и в срок 6 месеца след изтичането на календарната година го представя на министъра на околната среда и водите във връзка с изготвянето на ежегодните доклади за състоянието на околната среда по чл. 11, т. 8 от Закона за опазване на околната среда;
5. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) съвместно с министъра на околната среда и водите издава наредба, с която се определят показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда, както и методите за оценка на вредните ефекти от шума върху здравето на населението;
6. съвместно с министъра на околната среда и водите издава наредба за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда, и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от източниците на шум в околната среда;
7. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) съвместно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите по чл. 13 и 14.

Чл. 12. Министърът на околната среда и водите:
1. организира извършването на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;
2. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) изпраща на Европейската комисия информация от одобрените стратегически карти за шум, определена с наредбата по чл. 7, ал. 1, и резюмета от одобрените планове за действие, като информацията се предава в електронен вид в задължителното хранилище на данни;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) съгласувано с министъра на здравеопазването организира предоставянето на информация и докладването по отношение на шума в околната среда пред международни организации в съответствие с международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 13. (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
1. организира създаването и поддържането на регистър на основните летища и основните железопътни линии в страната;
2. организира дейността по определяне на основните летища и основните железопътни линии в страната.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. организира създаването и поддържането на регистър на агломерациите и основните пътища в страната;
2. организира дейността по определяне на агломерациите и основните пътища в страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите издава наредба за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство.

Чл. 15. (1) Кметовете на общини и кметовете на райони в градовете с районно деление:
1. организират и възлагат разработването на стратегическите карти за шум по чл. 4 и на плановете за действие по чл. 6 на местно равнище и осъществяват контрол върху тях;
2. определят длъжностни лица от съществуващите структури в общинската администрация, притежаващи необходимата квалификация, за контрол и осъществяване на дейностите, свързани с ограничаване на шумовите нива в околната среда.
(2) Компетентните органи на централната администрация оказват методическа помощ за изпълнение на задълженията на органите на местното самоуправление.

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци:
1. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната среда в помещенията на жилищни и обществени сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5;
2. собственици на инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда провеждат собствен мониторинг и предоставят информация на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) за излъчвания от тях шум в околната среда;
3. оказват съдействие на компетентните органи по този закон при извършване на контрол и проверки.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Забранява се зареждане на обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, за времето от 23,00 до 8,00 ч.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
(3) Забранява се озвучаването на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение от пътни транспортни средства, с изключение на моторни превозни средства със специален режим на движение и в случаите, определени с наредба на съответния общински съвет.
(4) Озвучаването на открити площи от плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения и водноатракционни услуги, които плават във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, с изключение на плавателни средства със специален режим на движение, се извършва при спазване на изискванията по ал. 2.
(5) Забранява се излъчването на шум по време на строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч.
(6) Изключения от забраната по ал. 2 се допускат при провеждане на обществени мероприятия на открито, като озвучаването на тези мероприятия се осъществява при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3.

Чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) (1) Физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци подават заявление пред общинската или районната администрация за работно време при откриване на обекти по чл. 16а, ал. 1, както и за промяна на работното им време, при условия и по ред, определени с наредба на съответния общински съвет.
(2) Към заявлението по ал. 1 задължително се прилага становище на съответната регионална здравна инспекция относно спазване на граничните стойности на показателите за шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5.
(3) За издаване на становището по ал. 2 лицата по ал. 1 подават в съответната регионална здравна инспекция:
1. заявление, което може да бъде изпратено и по електронен път, подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление;
2. декларация, че са изпълнени изискванията на Закона за устройство на територията – при промяна на предназначението на помещението;
3. копие на документ, удостоверяващ въвеждането на строежа в експлоатация съгласно Закона за устройство на територията;
4. копие на документ, удостоверяващ правото за ползване на обекта;
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) протокол от извършено измерване на нивото на шума, излъчван от обекта в рамките на заявеното работно време;
6. документ за платена държавна такса по ал. 6.
(4) Измерването по ал. 3, т. 5 се извършва от независими лаборатории, които са акредитирани от Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация” или от друг национален орган по акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация за съответната област, или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието и в чийто обхват на акредитация попада показателят шум. Измерването се извършва при спазване изискванията на наредбата по чл. 11, т. 5 и изискванията, определени в съответния стандарт.
(5) Регионалната здравна инспекция издава становището по ал. 2 в срок до 10 дни от подаване на заявлението въз основа на представените документи по ал. 3 и на проверка за съответствие на стойностите на показателите за шум, посочени в протокола по ал. 3, т. 5 с изискванията на наредбата по чл. 11, т. 5.
(6) За издаване на становището по ал. 2 се заплаща държавна такса в размер, определен в тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.
(7) При констатиране на несъответствия с изискванията на действащото законодателство и/или непълнота на представените документи по ал. 3 се дава предписание и се определя срок за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 11, т. 5 и/или за отстраняване на непълнотите в документите, който е не по-дълъг от 14 дни, като срокът по ал. 5 спира да тече.
(8) В срок до 10 дни от изтичането на срока по ал. 7 регионалната здравна инспекция извършва измерване на нивото на шума, излъчван от обекта в рамките на заявеното работно време, в случаите, когато са констатирани несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 11, т. 5, и съставя протокол.
(9) Регионалната здравна инспекция издава становището по ал. 2 при изпълнено предписание в срок до 5 дни от извършване на измерването по ал. 8 и/или от отстраняване на непълнотите в документите.
(10) При констатиране на неизпълнение на предписанието по ал. 7 директорът на регионалната здравна инспекция прави мотивиран отказ за издаване на становището по ал. 2 и в срок до 7 дни писмено уведомява лицето, подало заявлението по ал. 3. В този случай процедурата по издаване на становище по ал. 2 се прекратява, за което писмено се уведомяват и съответните държавни и общински органи.
(11) Отказът по ал. 10 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.
(12) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено становището по ал. 2, се издава ново становище по реда на ал. 2 – 9.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със Закона за здравето, осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред, определен със Закона за здравето.

Чл. 18. Министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват превантивен, текущ и последващ контрол върху инсталациите и съоръженията от промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол:
1. върху пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване, по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие със Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
2. за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 2 и 3.

Чл. 20. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез определени от него служби осъществява контрол върху:
1. въздухоплавателните средства и подвижния железопътен състав относно шума, излъчван от тях в околната среда;
2. техническата изправност и одобряването на типа на новите моторни превозни средства по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие със Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
3. основните летища относно шума, излъчван в околната среда в резултат на тяхната дейност;
4. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) спазване изискванията на чл. 16а, ал. 4.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Контролът относно шума, излъчван в околната среда от основните летища, се регламентира с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството или упълномощени от него длъжностни лица осъществяват превантивен, текущ и последващ контрол по отношение на защитата от шума при проектирането и изпълнението на строежите в съответствие със Закона за устройство на територията.

Чл. 22. (1) Кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица:
1. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) упражняват контрол за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5;
2. упражняват контрол за спазване изискванията на този закон в тихите зони и урбанизираните територии;
3. организират и регулират движението на автомобилния транспорт в населените места с оглед намаляване на шумовите нива до допустимите норми;
4. (нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) упражняват контрол за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 1 и 6 и чл. 16б, ал. 1.
(2) При необходимост от извършване на измерване на нивото на шума контролът по ал. 1, т. 1 се осъществява съвместно с регионалните органи на Министерството на здравеопазването.

Чл. 23. Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, физическите и юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на този закон.

Чл. 24. За установените по време на контролната дейност административни нарушения контролните органи съставят актове.

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) С наредба на Министерския съвет се определят условията и редът за взаимодействието между държавните органи при осъществяване на контролните им правомощия по този закон.

Чл. 25. Превантивният контрол се осъществява чрез процедурите за екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и чрез издаване на разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда, както и чрез процедурите по съгласуване и разрешаване по реда на Закона за здравето и Закона за устройство на територията.

Чл. 26. (1) Превантивният контрол има за цел предотвратяване излъчването на различни видове шум в околната среда над граничните стойности, определени в наредбата по чл. 11, т. 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 17 – 22 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол.
(3) В протоколите по ал. 2 се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до излъчването на различни видове шум в околната среда над граничните стойности, и се дават предписания за недопускане на тези факти или обстоятелства.
(4) Предписанията по ал. 3 са задължителни за проверявания.

Чл. 27. (1) Текущият контрол обхваща:
1. контрола върху източниците на шум в околната среда;
2. контрола по изпълнението на условията в издадените от компетентните органи комплексни разрешителни и други документи по процедурите по чл. 25, отнасящи се до излъчването на шум в околната среда.
(2) Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, наблюдения и измервания.
(3) Текущият контрол включва достъп до:
1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) данните от собствения мониторинг на шума в околната среда, излъчван от дейността на физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци;
2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) информацията, свързана с дейността на физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци, причиняваща шум в околната среда;
3. имотите и съоръженията, свързани с дейността, причиняваща шум, независимо от формата им на собственост.

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 17 – 22, съставят констативни протоколи или актове.
(2) В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорни органи и лица за изпълнението им.

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) При констатиране на нарушение по чл. 16а, ал. 1, 2 и 3 определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица по чл. 19 издават писмено разпореждане за преустановяване на озвучаването:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) от съответния обект за производство, съхраняване и търговия или обект в областта на услугите – в случаите по чл. 16а, ал. 1 и 2;
2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) с озвучителни средства, разположени в открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия – в случаите по чл. 16а, ал. 2;
3. от пътното превозно средство – в случаите по чл. 16а, ал. 3.
(2) Разпорежданията по ал. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Чл. 28б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) При подадени жалби и сигнали за излъчване на шум над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5, от конкретен обект по чл. 16б, ал. 1, регионалната здравна инспекция в срок до три дни извършва измерване на нивото на шума, и съставя констативен протокол.
(2) Когато при измерването по ал. 1 не се констатира излъчване на шум над граничните стойности, определени в наредбата по чл. 11, т. 5, регионалната здравна инспекция издава заключение за съответствие в срок до 5 дни от извършване на измерването.
(3) Когато при измерването по ал. 1 се констатира излъчване на шум над граничните стойности, определени в наредбата по чл. 11, т. 5, регионалната здравна инспекция дава предписание и определя срок за привеждане в съответствие с изискванията на наредбата, който е не по-дълъг от 14 дни, като срокът по ал. 2 спира да тече.
(4) В срок до 10 дни от изтичането на срока по ал. 3 регионалната здравна инспекция извършва повторно измерване на нивото на шума, излъчван от обекта, предмет на проверката, и съставя констативен протокол.
(5) Регионалната здравна инспекция издава заключение за съответствие при изпълнено предписание по ал. 3 в срок до 5 дни от извършване на повторното измерване по ал. 4.
(6) При констатиране на неизпълнение на предписанието по ал. 3 директорът на регионалната здравна инспекция издава заповед за отмяна на издаденото становище по чл. 16б, ал. 2 и в срок до 7 дни писмено уведомява съответното лице по чл. 16б, ал. 1, както и кмета на общината и органите на Министерството на вътрешните работи за незабавно предприемане на действия по компетентност.
(7) Заповедта по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Чл. 29. Последващият контрол се осъществява чрез проследяване на:
1. резултатите от изпълнението на мерките, предвидени в плановете за действие по глава втора;
2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол.

Чл. 30. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 31.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Министърът на здравеопазването, министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорите на регионалните здравни инспекции и кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица в съответствие с техните правомощия могат да:
1. предписват мерки за отстраняване на констатирани нарушения;
2. спират дейности на инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и на локални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон.
(2) Спирането на дейностите по ал. 1, т. 2 се извършва със заповед на органите по ал. 1 и е в сила до отстраняване на причината, довела до налагане на принудителната административна мярка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При неизпълнение на разпореждането по чл. 28а, ал. 1, т. 1 дейността на обекта се спира за срок три дни, като на видно място се поставя уведомление, че дейността на обекта е спряна.
(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При последващо нарушение по чл. 16а, ал. 2, извършено в срок до една година от издаване на разпореждането по чл. 28а, ал. 1, т. 1, дейността на обекта се спира за срок 14 дни, като на видно място се поставя уведомление, че дейността на обекта е спряна.
(5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Спирането на дейността по ал. 3 и 4 се извършва със заповед за принудителна административна мярка, издадена от определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица по чл. 19.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Заповедите по чл. 31, ал. 2 и 5 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 700 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица се наказват с глоби от 200 до 700 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 3000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 физическите лица и длъжностните лица се наказват с глоби от 700 до 1500 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 3000 до 7000 лв.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) При повторно нарушение по ал. 1 физическите лица се наказват с глоби от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 5000 до 12 000 лв.

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) (1) За нарушение по чл. 16а, ал. 1 – 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.

Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение може да се изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението по чл. 16а, ал. 2.

Чл. 35. Наказанията по чл. 33 се налагат и на лицата, които:
1. не предоставят на контролните органи съществуващите данни и информация от собствения мониторинг;
2. не изпълняват предписанията, предвидени в индивидуалните административни актове и в констативните протоколи по чл. 28, ал. 1, издадени от компетентните органи или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 – 22.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) Наказателните постановления по този закон се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от компетентните органи по чл. 17 – 22.

Чл. 38. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Събраните глоби и имуществени санкции по този закон, наложени от органите по чл. 18, се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) “Шум в околната среда” е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум, в т.ч. механични и електронни озвучителни средства.
2. “Вредни ефекти” са отрицателните въздействия върху човешкото здраве.
3. “Дискомфорт” е степента на раздразнение, създавана от шума в околната среда, определена посредством проучвания в тази област.
4. “Локални източници на шум” са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията.
5. “Показател за шум” е физична величина за определяне на шума в околната среда, която има връзка с даден вреден ефект.
6. “Оценка” означава всеки използван метод за изчисляване или предвиждане влиянието на даден показател за шум или свързаните с него вредни ефекти върху околната среда и здравето на хората.
7. “Агломерация” е населено място с население над 100 хил. жители или определено като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията.
8. “Тиха зона в урбанизираните територии” е част от територия, където не се допускат стойности на показатели за шум, по-високи от граничните стойности.
9. “Тиха зона извън урбанизираните територии” е територия, където не се допускат стойности на показатели за шум, причинен от транспорт, промишлена дейност или увеселителни заведения.
10. “Основен път” е републикански път, през който преминават над 3 млн. моторни превозни средства годишно.
11. “Основна железопътна линия” е железопътна линия, през която преминават над 30 хил. влака годишно.
12. “Основно летище” е гражданско летище за обществено ползване – за обслужване на международни и вътрешни превози, което осъществява над 50 хил. излитания и кацания годишно, с изключение на тези, извършвани само за тренировъчни цели на леките самолети.
13. “Картотекиране на шум” е представянето на данни за съществуваща или очаквана шумова ситуация като стойности на показатели за шум, доказващи нарушения на определена гранична стойност, броя на засегнатите жители в даден район или броя на жилищата, изложени на някои стойности на показатели за шум в определена територия.
14. “Стратегическа карта за шум” е карта, предназначена за цялостна оценка за излъчването на шум в дадена територия, причинен от различни източници на шум, или за общо прогнозиране в такава територия.
15. “Настояща шумова ситуация” е ситуацията, която отразява състоянието през предхождащата разработването на стратегическата карта календарна година.
16. “Планове за действие” са планове, изготвени за управление на шума в околната среда, включително за намаляването му, ако е необходимо.
17. “Акустично планиране” е контролиране на бъдещ шум чрез планирани мерки, като планиране използването на земя, системи за проектиране и планиране на трафик, както и намаляване на шума посредством мерки за шумоизолиране и контрол на шума при източниците.
18. “Гранична стойност” е стойност на показателя за шум, чието превишаване налага компетентните органи да разгледат и приложат мерки за намаляване на шума.
19. “Мерки” са определени организационни, икономически или технически решения за предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, които не включват конкретна технология, модел, търговска марка, патент, тип, произход или производство.
20. “Шум в зони за военни действия” е шумът, причинен от мирновременни човешки дейности в тях.
21. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
22. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) “Озвучаване” е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.
23. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) “Обществени мероприятия” са концерти, постановки, прожекции, циркови спектакли, спортни състезания и мероприятия и други с подобен характер, изложения, панаири, церемонии, официални празници или прояви с официален или възпоменателен характер.
24. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) “Зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение” са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
25. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г.) “Открита площ” е незастроената част от територията, включително частта, върху която има изградена конструкция без покрив или поне една ограждаща стена.
26. (нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) “Хранилище на данни” е информационна система, управлявана от Европейската агенция за околна среда, в която се съдържат информация за шума в околната среда и данни, предоставени чрез националното докладване на данни и пунктовете за обмен на информация, намиращи се под контрола на държавите членки.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Този закон въвежда изискванията на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ, L 189/12 от 18 юли 2002 г.).

§ 1б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Законът предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (ОВ, L 170/115 от 25 юни 2019 г.).

§ 2. (1) (Предишен текст на § 2 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Стратегическите карти за шум по чл. 4 се одобряват за:
1. всички агломерации с над 250 хил. жители, за всички основни пътища, през които преминават над 6 млн. моторни превозни средства годишно, за всички основни железопътни линии с над 60 хил. преминавания на влакови композиции годишно и за всички основни летища на територията на страната – в срок до 30 юни 2007 г.;
2. всички останали агломерации, основни пътища и основни железопътни линии – в срок до 30 юни 2012 г.;
3. (нова – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 30 юни на всеки следващ 5-годишен период, считано от изтичането на сроковете по т. 1 и 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) В срок до 6 месеца от изтичането на срока по ал. 1, т. 3 министърът на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия информацията от одобрените стратегически карти за шум съгласно чл. 12, т. 2.

§ 3. Стратегическите карти за шум по чл. 4 се предоставят на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите от органите по чл. 5, ал. 1 за:
1. всички агломерации с над 250 хил. жители, за всички основни пътища, през които преминават над 6 млн. моторни превозни средства годишно, за всички основни железопътни линии с над 60 хил. преминавания на влакови композиции годишно и за всички основни летища на територията на страната – в срок до 30 септември 2007 г.;
2. всички останали агломерации, основни пътища и основни железопътни линии – в срок до 30 септември 2012 г.;
3. (нова – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 30 септември на всеки следващ 5-годишен период, считано от изтичането на сроковете по т. 1 и 2.

§ 4. (1) (Предишен текст на § 4 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Плановете за действие по чл. 6 се одобряват за:
1. всички агломерации с над 250 хил. жители и за райони в близост до основните пътища с над 6 млн. преминавания на моторни превозни средства годишно, до основните железопътни линии с над 60 хил. преминавания на влакове годишно и до основните летища на територията на страната – в срок до 18 юли 2008 г.;
2. всички останали агломерации, основни пътища и основни железопътни линии – в срок до 18 юли 2013 г.;
3. (нова – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 18 юли на всеки следващ 5-годишен период, след изтичането на сроковете по т. 1 и 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) В срок до 6 месеца от изтичането на срока по ал. 1, т. 3 министърът на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия резюметата от одобрените планове за действие съгласно чл. 12, т. 2.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Преразглежданията, актуализациите и одобряването на плановете за действие по чл. 6, които съгласно ал. 1, т. 3 трябва да се извършат до 18 юли 2023 г., се извършват в срок до 18 юли 2024 г.

§ 5. (1) (Предишен текст на § 5 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Плановете за действие по чл. 6 се предоставят на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите от органите по чл. 8 за:
1. всички агломерации с над 250 хил. жители, за всички основни пътища, през които преминават над 6 млн. моторни превозни средства годишно, за всички основни железопътни линии с над 60 хил. преминавания на влакови композиции годишно и за всички основни летища на територията на страната – в срок до 31 октомври 2008 г.;
2. всички останали агломерации, основни пътища и основни железопътни линии – в срок до 31 октомври 2013 г.;
3. (нова – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 31 октомври на всеки следващ 5-годишен период, считано от изтичането на сроковете по т. 1 и 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Предоставянето на плановете за действие по чл. 6, което съгласно ал. 1, т. 3 трябва да се извърши до 31 октомври 2023 г., се извършва в срок до 31 октомври 2024 г.

§ 6. (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Определянето на агломерациите, на основните железопътни линии, на основните пътища и на основните летища по § 2, т. 1 се извършва от съответните компетентни органи в срок до два месеца след влизането в сила на закона, а на тези по § 2, т. 2 – в срок до 31 октомври 2008 г. След изтичането на сроковете по изречение първо – ежегодно до края на месец февруари.

§ 7. В срок до две години от влизането в сила на този закон компетентните органи осигуряват необходимите измервателни средства за осъществяване на своята контролна дейност.

§ 8. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 146, ал. 1 след думите “Закона за подземните богатства” се поставя запетая и се добавя “Закона за защита от шума в околната среда”.
2. В чл. 147:
а) в ал. 1 след думите “мониторинг на околната среда” се поставя запетая и се добавя “с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии”;
б) в ал. 2 след думите “националната автоматизирана система за екологичен мониторинг” се поставя запетая и се добавя “с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии”;
в) в ал. 4 след думите “мониторингова дейност” се поставя запетая и се добавя “с изключение на мониторинговата дейност върху шума в урбанизираните територии”.

§ 9. Наредбата по чл. 11, т. 7 се издава в срок до един месец след влизането в сила на закона.

§ 10. Наредбите по чл. 7 и чл. 11, т. 5 и 6 се издават в срок до три месеца след влизането в сила на закона.

§ 11. Наредбите по чл. 14, т. 3 и чл. 20, ал. 2 се издават в срок до една година след влизането в сила на закона.

§ 12. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.
————————-
Законът е приет от ХL Народно събрание на 31 август 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд – град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2009 Г.)
§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;
2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 14.12.2010 Г.)
§ 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, § 56, т. 1 и 2, § 65, 68, 70, 76, 80, 81, 90, 92, 96, § 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8, § 105, т. 1, 3 и 5, § 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква “а”, т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква “а”, § 109, 110, 112, 113, § 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т. 5 и 7 и § 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”;
2. параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
3. параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37, § 48, т. 2, § 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
4. параграф 107, т. 15, буква “б”, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 24.04.2012 Г.)
§ 98. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на:
1. параграфи 20 – 42, § 75 и § 91, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
2. параграфи 43 – 58, § 87 и § 88, които влизат в сила от 7 януари 2014 г. за операторите:
а) на инсталации, които са въведени в експлоатация и притежават комплексно разрешително преди 7 януари 2013 г. и които изпълняват дейности по приложение № 4:
аа) точка 1.1 – за дейности с номинална входяща топлинна мощност над 50 МW;
бб) точки 1.2, 1.3, 1.4, буква “а”, т. 2.1 – 2.6, 3.1 – 3.5;
вв) точки 4.1 – 4.6 – за дейности относно производство чрез химична обработка;
гг) точки 5.1, букви “е”, “ж”, “и” и “к” и 5.2, буква “а” – само за битови отпадъци;
дд) точки 5.3.1, букви “а” и “б”, 5.4, 6.1, букви “а” и “б”, 6.2, 6.3, 6.4.1, 6.4.2, буква “а”, 6.4.3 и 6.5 – 6.9;
б) чието заявление за издаване на комплексно разрешително е одобрено не по-късно от 7 януари 2013 г. и съоръженията – обект на заявлението, ще бъдат въведени в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2019 Г.)
§ 29. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон заявленията за работно време и за промяна на работното време по чл. 16б, ал. 1 се подават и разглеждат по досегашния ред.

§ 30. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(ОБН. – ДВ, БР. 60 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2019 Г.)
§ 6. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 24а от Закона за защита от шума в околната среда.

§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 2, ал. 1 и 2, който влиза в сила от 1 януари 2019 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 101 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 27.11.2020 Г.)
§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Директиви:
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/996 НА КОМИСИЯТА от 19 май 2015 година за установяване на общи методи за оценка на шума в съответствие с Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
ДИРЕКТИВА 2002/49/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1576 НА КОМИСИЯТА от 26 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 540/2014 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията относно акустичната система за сигнализиране за превозно средство за целите на ЕС одобряване на типа на превозни средства
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/5 НА КОМИСИЯТА от 5 януари 2016 година за изменение на Регламент (ЕС) № 748/2012 по отношение на изпълнението на съществените изисквания за опазване на околната среда
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/429 НА КОМИСИЯТА от 13 март 2015 година за определяне на условията, които трябва да се спазват при прилагането на такси за шум
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/96 НА КОМИСИЯТА от 1 октомври 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията по отношение на екологичните характеристики и характеристиките на задвижването на земеделските и горските превозни средства
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 598/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 година за определяне на правила и процедури за въвеждането на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата в Съюза в рамките на балансирания подход и за отмяна на Директива 2002/30/ЕО
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 540/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на Съвета от 16 април 2014 година относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО