Проект: 602-01-105/23.11.2006 г.

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
1. работата на административните органи с електронни документи;
2. предоставянето на административни услуги по електронен път;
3. обмена на електронни документи за целите на административните производства;
4. общите правила за воденето на регистри в електронна форма;
5. използването на информационни и комуникационни технологии в администрациите.
(2) Този закон се прилага и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото в закон не е предвидено друго.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Този закон не се прилага за електронни документи, комуникационни и информационни системи, които съдържат или се ползват за работа с класифицирана информация.
(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Този закон не се прилага за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция “Национална сигурност”, Държавна агенция “Разузнаване”, Държавна агенция “Технически операции”, Служба “Военно разузнаване” и Националната служба за охрана, освен в случаите на предоставяне на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Този закон не отменя правилата за работа с документи на хартиен носител, когато закон предвижда особена форма или особен ред за извършване на определени действия.

Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните или от централен администратор на данни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закон събира, създава за първи път, изменя или заличава данни за физически лица, юридически лица, обекти или събития. Първичният администратор на данни предоставя достъп на физическите и юридическите лица до цялата информация, събрана за тях.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Първичен администратор на данни е и лице или организация по чл. 1, ал. 2, когато са изпълнени следните условия:
1. по силата на нормативен акт събира, създава за първи път, изменя или заличава данни, които се изискват при предоставянето на административна услуга;
2. предоставя вътрешни електронни административни услуги на административни органи на едно от следните основания:
а) предоставянето е предвидено в закон;
б) лицето или организацията е изразило писмено съгласие пред министъра на електронното управление.
(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Централен администратор на данни е лице или организация по чл. 1, ал. 1 или 2, което по силата на закон централизирано съхранява данни, предоставяни от първични администратори на данни. Централният администратор на данни предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях. Централен администратор на данни се смята за първичен администратор на данни по отношение на задълженията по чл. 3 за предоставяне и изпращане на данни.
(5) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Първичният администратор на данни носи отговорност за достоверността, пълнотата и наличността на данните.
(6) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Задължението за представяне или доказване на данни от страна на заявител на административна услуга се смята за спазено, когато доставчикът на административната услуга събира данните по реда на ал. 1.

Чл. 3. (1) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Първичният администратор на данни предоставя при поискване служебно и безплатно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон или подзаконов нормативен акт, приет от Министерския съвет, също обработват тези данни.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Първичният администратор на данни изпраща служебно и безплатно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават.
(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Изискванията за идентификация на длъжностни лица и информационни системи за нуждите на предоставяне и изпращане на данните по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4.

Чл. 4. (1) Уведомяване и искане за предоставяне на данните по тази глава се извършва автоматично по електронен път като вътрешна електронна административна услуга.
(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Като вътрешна електронна административна услуга се извършва и друг обмен на електронни документи, с които се предоставя информация между административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., отм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Първичен администратор на данни няма право да поставя допълнителни изисквания или да предвижда друг ред за обмена на данни, различни от уредените в закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Историята за обмена на данни по ал. 1 се съхранява за срок 10 години. Лицата имат право на безплатен достъп до историята за данните, отнасящи се до тях.
(6) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г.) С подзаконов нормативен акт не може да бъде въвеждано задължение за доказване на факти и обстоятелства за лица или обекти, вписани в регистър, на които е предоставен идентификатор, освен ако с подзаконовия нормативен акт се изпълняват или прилагат актове на Европейския съюз.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) (1) Регистър е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за чието водене съществува законово основание и нормативно определен ред за вписване, заличаване и/или удостоверяване на факти и обстоятелства. При необходимост данните в регистъра подлежат на последваща логическа обработка.
(2) (В сила от 31.03.2024 г.) Административните органи водят регистрите и базите данни, възложени им със закон, в електронна форма.
(3) Административните органи предоставят възможност за служебно вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства в регистрите, които водят, като вътрешна електронна административна услуга.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г.) (1) Задълженията по тази глава възникват, ако гражданинът, съответно организацията са се идентифицирали по ред, установен в закон, когато закон изисква идентификация за предоставяне на административна услуга.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) При заявяването на съответната електронна административна услуга лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват възможност на гражданите и организациите да се идентифицират:
1. (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) по реда на Закона за електронната идентификация;
2. (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) със средство за електронна идентификация в рамките на уведомени схеми за електронна идентификация по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 910/2014”;
3. (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност “високо”, издавано в рамките на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.;
4. (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) с други средства за електронна идентификация, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Средствата за електронна идентификация по ал. 2 трябва да са оперативно съвместими и интегрирани със системата за електронна автентикация, изградена и поддържана от Министерство на електронното управление
(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 съгласувано с министъра на електронното управление посочват средствата по ал. 2, чрез които гражданите и организациите заявяват предоставяните от тях електронни административни услуги, и нивата им на осигуреност в съответствие с чл. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014, както и ги оповестяват чрез официалната си интернет страница или по друг публично достъпен начин. Услуги, за които не е посочено ниво на осигуреност, се считат за услуги с ниво на осигуреност “ниско”.
(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Административните органи вписват средствата за електронна идентификация, чрез които гражданите и организациите заявяват предоставяните от тях електронни административни услуги, в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(6) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) При подаване на заявление по електронен път за издаване на български лични документи се прилага чл. 18а, ал. 2 от Закона за българските лични документи.

Чл. 6. (1) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да използват информационни системи, които отчитат единно време, по стандарт, определен с наредба на Министерския съвет.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Времето за настъпването на факти с правно или техническо значение се отчита и удостоверява с точност до година, дата, час, минута, секунда и милисекунда, при отчитане на часовата зона.

Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Правилата за предоставяне на електронни административни услуги, за обмена на електронни документи между административните органи, гражданите и организациите и за вътрешния обмен на електронни документи в рамките на отделните администрации в съответните области на политики се определят с наредби.
(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Наредбите по ал. 1 се издават от съответните министри, когато организацията на работата и процесите в съответните области на политики изискват създаването на специален ред, спазването на по-строги изисквания за мрежова и информационна сигурност или за тях са установени специални стандарти за оперативна съвместимост. Наредбите се съгласуват с министъра на електронното управление.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Правилата по ал. 1 не могат да противоречат на установените с този закон общи правила.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Въвеждането на особени правила не освобождава задължените по този закон лица да спазват установените общи правила.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министерският съвет приема с решение Стратегия за развитие на електронното управление в Република България по предложение на министъра на електронното управление.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., предишна ал. 5, изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Заместник министър-председателите и министрите предлагат на Министерския съвет за приемане стратегии за развитие на електронното управление в съответните области на политики след одобрението им от министъра на електронното управление.

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.)

Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.)

Чл. 7в. (1) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.
(2) (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., предишен текст на чл. 7в, изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление:
1. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) провежда държавната политика в областта на електронното управление, в т.ч.:
а) (изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) информационните технологии и информационното общество;
б) електронните удостоверителни услуги;
в) електронната идентификация;
г) инфраструктурата за пространствена информация;
д) информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат;
е) (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) създаване, съхранение, управление и споделяне на данни;
2. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации;
3. (доп. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) разработва и предлага за приемане от Министерския съвет Стратегия за развитие на електронното управление в Република България и стратегии в областта на информационните технологии и информационното общество и осигурява изпълнението им;
4. одобрява стратегии за развитие на електронното управление по области на политики и утвърждава и контролира изпълнението на плановете за реализацията им;
5. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет единна политика за информационните ресурси, издава методически указания и координира нейното изпълнение;
6. утвърждава и развива Архитектура на електронното управление в Република България и следи за нейното прилагане, координира разработването и одобрява проектите на архитектури за развитие на електронното управление по области на политики, изготвени от съответния компетентен заместник министър-председател или министър, и следи за изпълнението на приетите архитектури по области на политики;
7. осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите за прилагане на изискванията за обмена на електронни документи между административните органи и с гражданите и организациите и вътрешния оборот на електронни документи и тяхното последващо архивиране;
8. осъществява преглед на съответствието на дейностите на административните органи, финансирани със средства от държавния бюджет, от общинските бюджети и от други източници, с утвърдените политики, стратегически документи и програми, дава насоки и съгласува документите по чл. 7г, ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3, относно извършените промени в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии по ред, определен с наредбата по чл. 7г, ал. 6;
9. участва в приоритизирането, координира и контролира реализирането на електронни административни услуги и информационни системи в администрациите;
10. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) утвърждава проектни предложения и дейности, както и изменения на проекти и дейности, координира и контролира изпълнението на проектите за електронно управление, информационни и комуникационни технологии на административните органи, финансирани със средства от държавния бюджет, от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и от други източници, с прогнозна стойност, по-голяма или равна на стойността на прага по чл. 20, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки;
11. удостоверява съответствието на информационните системи с изискванията за оперативна съвместимост и осъществява контрол върху административните органи за спазване на тези изисквания;
12. координира и подпомага интеграцията на информационните системи за електронно управление на административните органи с тези на държавите – членки на Европейския съюз;
13. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) реализира проекти със значение за всички администрации в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество;
14. изгражда и координира споделените ресурси на електронното управление, изгражда и развива среда за конфигуриране и тестване на електронни административни услуги върху тях и координира конфигурирането и въвеждането на тези услуги;
15. изгражда, води и поддържа регистрите по този закон;
16. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) изгражда, координира и контролира функционирането на Портала на електронното управление;
17. издава методически указания и подпомага администрациите в дефинирането на структурата и съдържанието на наборите от данни за публикуване в Портала за отворени данни по Закона за достъп до обществена информация;
18. осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите по изграждането, поддържането и използването на национална инфраструктура за пространствена информация и осъществява правомощията по Закона за достъп до пространствени данни;
19. изготвя отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност;
20. осъществява контрол върху изпълнението на задълженията на първичните администратори на данни по чл. 3 и контролира изпълнението на изискванията по чл. 58а;
21. (отм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.)
22. (нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) създава и поддържа Портал за разработчици; условията и редът за поддържането и ползването на портала се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6;
23. (нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) реализира и поддържа национално хранилище и система за контрол на версиите на изходния програмен код и техническата документация на информационните системи на административните органи; условията и редът за поддържане и ползване на хранилището се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6;
24. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) подготвя проекти на международни договори, по които Република България е страна, в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество и осигурява изпълнението на международните договори в тези области;
25. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) осигурява изпълнението на ангажиментите на Република България в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество, свързани с членството и в Европейския съюз и в международни организации, включително като представлява Република България в международните организации в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество;
26. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) подпомага разработването и въвеждането на стандарти и стандартизационни документи, свързани с електронното управление, информационните технологии и информационното общество;
27. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация в Република България, имащи отношение към електронното управление, информационните технологии и информационното общество;
28. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) утвърждава инвестиционни програми и проекти в съответствие с приоритетите в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество;
29. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) осъществява междуведомствена координация при подготовката и внасянето на проектите на нормативни актове на Министерския съвет в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество;
30. (нова – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) упражнява и други правомощия, предвидени в закон или в друг нормативен акт.

Чл. 7г. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление създава, води и поддържа информационна система за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) В рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за:
1. тригодишните бюджетни прогнози;
2. проектобюджетите за следващата година;
3. утвърдените годишни бюджети и извършените промени по бюджетите си в тази област;
4. текущите и годишните отчети.
(3) Информацията по ал. 2 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(4) Информацията по ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от административния орган. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното и въвеждане.
(5) Достъпът до данните от информационната система по ал. 1 е свободен и безплатен.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Условията и редът за представянето на информацията по ал. 2, както и процесите по съгласуване на документите по ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3, относно извършените промени в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) При изготвяне на тригодишните бюджетни прогнози и на проектите на бюджетите за следващата година административните органи отделят разходите, предвидени за електронно управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, от другите средства за текущи и капиталови разходи и ги предоставят за съгласуване по реда на ал. 6.
(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) В разходите на административните органи, предвидени за електронно управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, задължително се включват средства за поддържане на наличните в административния орган системи. Системите, за които не са предвидени средства за поддържане, се извеждат от експлоатация по ред, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Документите за съгласуване по ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3, относно извършените промени по бюджетите в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии се определят при условията и по реда на съответната бюджетна процедура.

Чл. 7д. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Министърът на електронното управление създава и поддържа публичен електронен регистър на проектите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии на административните органи с прогнозна стойност по-голяма или равна на стойността на прага по чл. 20, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки, който съдържа информация за:
1. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) утвърдени и отхвърлени проектни предложения и откази за утвърждаване, издадени от Министерство на електронното управление;
2. общите и специфичните цели на утвърдените проекти, очакваните резултати и измерими индикатори за резултат;
3. основните дейности с индикативни бюджети и план-график за изпълнение;
4. техническите спецификации за обществени поръчки по чл. 58а;
5. изпълнението на проектите и постигнатите резултати, включително финансов ефект и оценка на качеството на изпълнение.
(2) Информацията по ал. 1 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Тези служители отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното и въвеждане.
(4) Достъпът до данните от регистъра по ал. 1 е свободен и безплатен.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6.

Чл. 7е. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление създава, води и поддържа регистър на информационните ресурси, който съдържа информация за:
1. информационните ресурси, с които разполагат административните органи, с изключение на тези, чието предназначение е за работа и съхранение на класифицирана информация;
2. информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност;
3. годишни планове за обновяване на информационните ресурси на администрациите.
(2) Информацията по ал. 1 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(3) Регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното и въвеждане.
(4) Административните органи са длъжни да вписват в регистъра по ал. 1 данните за информационните ресурси в едномесечен срок от въвеждането, съответно от извеждането им от експлоатация.
(5) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6.

Чл. 7ж. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) Всеки административен орган в рамките на одобрения му бюджет изготвя и въвежда в информационната система по чл. 7е, ал. 3 годишен план за обновяването на информационните ресурси в своята администрация, индикативните стойности и сроковете, в които да бъдат реализирани.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление издава методически указания на органите по ал. 1 относно съответствието на плана с изискванията на закона, ефективното използване на съществуващите информационни ресурси, вписани в регистъра на информационните ресурси в администрацията, стратегиите и програмите в областта на електронното управление.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление ежегодно изготвя и в срок до 31 март внася в Министерския съвет за одобрение отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Отчетът и годишният план се публикуват на интернет страницата на Министерство на електронното управление.
(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 01.01.2021 г.) Административните органи определят със заповед вътрешния ред на провеждане на тестовете на информационните системи и техните функционалности, включително и за съответствието с техническото задание, както и отговорните за това лица.
(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 01.01.2021 г.) Внедряването в експлоатация на информационна система се извършва със заповед на административния орган, вписана в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 01.01.2021 г.) Не се допуска внедряването в експлоатация на информационни системи, които не са успешно преминали тестове на всички компоненти, модули и функционалности.

Чл. 7з. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Проектите на нормативни актове, които регулират отношения, свързани с електронното управление, се съгласуват от вносителите им с министъра на електронното управление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министерството на електронното управление координира приемането и прилагането на държавни стандарти в областта на електронното управление.

Чл. 7и. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление издава задължителни разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на изискванията на този закон.

Чл. 7к. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 7л. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 7м. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 7н. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 7о. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 7п. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министерството на електронното управление публикува ежемесечно актуална информация за своята дейност в машинночетим отворен формат, включително чрез портала за отворени данни, с изключение на данните по т. 1, които се публикуват ежедневно, по реда на Закона за достъп до обществена информация. Информацията съдържа най-малко следните данни:
1. данните от регистъра по чл. 7д, ал. 1;
2. обобщени статистически данни от регистъра по чл. 7е, ал. 1;
3. данни за актовете по чл. 63 и 64;
4. други набори от данни, определени с наредбата по чл. 7г, ал. 6.

Чл. 7р. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 7с. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Дейностите по системна интеграция включват предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги.

Чл. 7т. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление създава, води и поддържа публичен регистър на софтуерни системи, разработени за целите на електронното управление, който съдържа информацията по чл. 7в, т. 23.
(2) Административните органи са длъжни да вписват в регистъра по ал. 1 информацията по чл. 7в, т. 23 за всички проекти или части от проекти, разработени по поръчка, отговаряща на условията на чл. 58а, т. 1, в едномесечен срок от внедряването им в експлоатация по реда на чл. 7ж, ал. 5.
(3) Информацията, която се вписва, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6.

Чл. 8. (1) Електронни административни услуги са административните услуги, предоставяни на гражданите и организациите от административните органи, услугите, предоставяни от лицата, на които е възложено осъществяването на публични функции, както и обществените услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства.
(2) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове.
(3) Когато предписаната от закона особена форма има правно значение, но част от услугата може да се заяви или предостави по електронен път, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, трябва да осигурят възможност за това.
(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Административните услуги, които се предоставят по електронен път, се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Електронните образци за заявяване на електронни административни услуги са по модел, утвърден от министъра на електронното управление, и се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Електронните образци на резултати от услугата са по модел, утвърден от министъра на електронното управление, и се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.

Чл. 9. (1) Доставчик на електронни административни услуги е административен орган, лице, осъществяващо публични функции, или организация, предоставяща обществени услуги, които предоставят електронни административни услуги на гражданите и организациите в рамките на своята компетентност.
(2) Получател на електронни административни услуги е гражданин или организация, които ползват електронни административни услуги.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Доставчикът на електронни административни услуги разгласява по разбираем и достъпен начин предоставяните от него услуги, както и основния работен процес при заявяване и предоставяне на електронни административни услуги.
(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Когато доставчикът на електронни административни услуги е административен орган, той вписва информацията по ал. 3, изречение първо в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Доставчикът осигурява подробна информация относно всяка предлагана от него електронна административна услуга свободно и безплатно, включително в териториалните си звена и в общините. Тази информация се предоставя и чрез официалната интернет страница на доставчика.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Доставчиците оповестяват публично официалната си интернет страница.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) (1) Административните органи предоставят административните услуги по електронен път с намалена такса спрямо таксата за присъствено заявяване и предоставяне, ако при прилагането на методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се установи различен размер на разходите.
(2) Минималният процент на намалението на таксата е десет на сто, като намалението не може да надвишава двадесет лева.
(3) Министерският съвет може да определя по-голямо намаление на таксите за предоставяне на административни услуги по електронен път в рамките на своите компетенции – съгласно методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, а общинските съвети – съгласно чл. 115а от Закона за местните данъци и такси.
(4) За предоставяне на административни услуги по електронен път не се изисква прилагане на документ за платена такса, когато таксата е платена по електронен път. За документ за платена такса се смята съвкупността от данните за полученото плащане по сметката на доставчика на услугата.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Доставчиците на електронни административни услуги не могат да отказват приемането на електронни документи, изявления, издадени и подписани като електронни документи съгласно изискванията на закона, както и да отказват издаването на електронни документи.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Министърът на електронното управление изгражда и поддържа портал на електронното управление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Електронните административни услуги се предоставят по достъпен начин чрез портала по ал. 1, включително за лица с увреждания.
(3) Доставчикът на електронни административни услуги осигурява достъп до текущото състояние на предоставяната услуга.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Общите изисквания за предоставяне на електронни административни услуги се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
(5) Начините за електронни разплащания по предоставянето на електронни административни услуги се определят с наредбата по ал. 4.
(6) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Министерският съвет има право да използва наименованието на домейн “gov.bg”.

Чл. 13. (1) Доставчикът на електронни административни услуги предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услуги до следната информация:
1. наименование;
2. седалище и адрес;
3. адреси на териториалните звена, ако такива са установени и са различни от адреса по т. 2;
4. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) данни за кореспонденция, включително телефон, електронен адрес и интернет страница с интерфейс за електронна кореспонденция;
5. актуален и действащ телефон, на който потребителят би могъл да получи информация за предоставяната услуга, консултация и помощ за необходимите действия, които трябва да предприеме за получаване на услугата;
6. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) уникален идентификатор на организацията и на всички нейни териториални структури, включително географски координати и кадастрални идентификатори;
7. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му;
8. информация за подаване на предложения, сигнали и жалби;
9. информация за реда за обжалване на действията му и на издаваните от него актове;
10. (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) размерът на таксата за предоставяне на услугата по електронен път;
11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) друга информация, предвидена в нормативен акт.
(2) Когато за получаването на електронна административна услуга се дължат такси, те трябва да се обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено, като се посочват цената на цялата услуга и начините на нейното заплащане.
(3) При предоставяне на електронна административна услуга доставчикът предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:
1. техническите стъпки по предоставянето на услугата, тяхното правно значение и срока за предоставянето и;
2. възможността издаденият акт да бъде съхраняван в електронна форма от доставчика и начина за достъп до него;
3. техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при въвеждането на информация, преди да бъдат направени изявленията във връзка с услугата;
4. езиците, чрез които услугата може да бъде ползвана.
(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Съгласувано с министъра на електронното управление административните органи популяризират предоставянето на административни услуги по електронен път, публикуват информация за предоставяните от тях вътрешни административни услуги и ежегодно в срок до 31 март представят на министъра на електронното управление отчет за вида и броя на предоставените услуги за предходната година.

Чл. 14. Доставчикът на електронни административни услуги осигурява подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи съответните изявления.

Чл. 15. (1) Доставчикът на електронни административни услуги предоставя на получателя достъп до своите актове и до всички изявления и данни, събрани за получателя, във връзка с предоставяне на услугата по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане.
(2) Доставчиците на електронни административни услуги предоставят достъп по електронен път до общите си административни актове и изявления.

Чл. 16. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Доставчиците на електронни административни услуги са длъжни да събират, обработват и предоставят само лични данни, които са необходими за предоставянето на електронни услуги по смисъла на този закон.
(2) Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 1, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят.

Чл. 17. (1) Техническите изисквания за осигуряване на достъп до електронните административни услуги и политиките на доставчиците на електронни административни услуги за използваните графични и други интерфейси на информационните системи се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Техническите изисквания за осигуряване на достъп до електронните административни услуги и политиките за използваните графични и други интерфейси, както и типовете електронни документи, които се приемат от доставчиците на електронни административни услуги, се публикуват, включително в машинночетим отворен формат, на интернет страницата на Министерството на електронното управление и на портала на електронното управление и са задължителни за всички лица при получаване, съответно при изпращане, на електронни документи от и до доставчиците.
(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) Административните органи поддържат постоянна интернет и комуникационна свързаност на своите администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Министерството на електронното управление.
(4) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) Административните органи използват споделените ресурси на електронното управление съгласно стандарти и по ред, определени в наредбата по чл. 12, ал. 4.

Чл. 18. Разпоредбите на тази глава, отнасящи се до задълженията на административни органи, с изключение на задълженията по чл. 37 и 38, се прилагат съответно и за лицата, осъществяващи публични функции, и за организациите, предоставящи обществени услуги.

Чл. 19. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Получателите на електронни административни услуги могат да извършват електронни изявления и да ги изпращат по електронен път при спазване на изискванията, определени със закон.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Подаването на електронни документи от гражданите и организациите се извършва:
1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) чрез потребителски интерфейс, като:
а) (изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) персонален профил, регистриран в информационна система за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление, като модул на Портала на електронното управление, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ, или
б) електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за съставения документ от информационна система за сигурно електронно връчване;
2. чрез интерфейс за автоматизиран обмен на данни;
3. по други начини за подаване на електронни документи, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4.

Чл. 21. Министерският съвет определя с наредбата по чл. 12, ал. 4 форматите и задължителните реквизити, на които трябва да отговарят електронните документи.

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г.) Българските граждани и дългосрочно пребиваващите чужденци – получатели на електронни административни услуги и автори на електронните изявления, се идентифицират по ред, определен със закон, освен ако със закон се допуска предоставяне на административна услуга без идентификация. Получателите на електронни административни услуги – юридически лица, се идентифицират чрез уникалния си идентификатор.
(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Гражданите на държава – членка на Европейския съюз, се идентифицират чрез националния си електронен идентификатор в съответствие с акта по чл. 12, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Интегритетът и авторството на подадените по електронен път изявления във връзка с електронните административни услуги се установяват чрез електронен подпис при спазване на действащото в тази област законодателство, освен ако със закон е предвидено друго.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г.) Извън случаите по ал. 3 установяването на интегритета и авторството на електронните изявления се урежда с наредбата по чл. 12, ал. 4 за съответния начин на достъп.
(5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) При подаване на заявления за електронни административни услуги от физически лица, които са се идентифицирали електронно по реда на Закона за електронната идентификация, електронните изявления могат да се подписват с усъвършенстван електронен подпис.
(6) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Заявление за електронна административна услуга от физическо лице, подадено след като заявителят е идентифициран със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност, което е равно или по-високо от нивото на осигуреност на услугата по чл. 5, ал. 4, се смята за подписано.
(7) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Заявление за електронна административна услуга от юридическо лице, подадено след като заявителят е идентифициран със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност “високо”, може да се подписва и с усъвършенстван електронен подпис.
(8) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Целостта на заявленията по ал. 6 и 7 се гарантира с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на чл. 3, параграф 34 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Чл. 23. За използването на електронни административни услуги удостоверенията за електронен подпис трябва да са издадени с точно посочване на името на автора на електронния подпис, а когато удостоверението съдържа данни за титуляр – и неговото име или наименование.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.11.2017 г.) За ползване на електронни административни услуги чрез пълномощник упълномощителят трябва да го овласти по реда на Закона за електронната идентификация.

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) (1) Гражданите могат да заявяват административни услуги и чрез посредник с изключение на тези по Закона за чужденците в Република България, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства и Закона за българските лични документи. Посредникът заявява административните услуги по електронен път.
(2) Посредническите услуги могат да бъдат възмездни.
(3) Изискванията към дейността на посредниците, към доставчиците на електронни административни услуги във връзка с посредничеството и правилата за извършване на плащания към доставчиците на услугите се уреждат с наредбата по чл. 12, ал. 4.

Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Първичните администратори на данни предоставят на всички административни органи и лицата по чл. 1, ал. 2 вътрешна електронна административна услуга за проверка на представителна власт, когато такава произтича или може да се установи от вписвания в поддържани от тях регистри или бази данни.

Чл. 25. (1) Получателят на електронната административна услуга е длъжен да приема електронните изявления от доставчика за потвърждаване на получаването и за резултата от проверката на редовността на подадените документи.
(2) Получателят на електронната административна услуга може да се съгласи да приема електронните изявления, свързани с исканата услуга, или всички електронни изявления от съответния доставчик.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) Получателят на електронната административна услуга е длъжен да посочи електронен адрес за уведомяване съгласно изискванията, определени в наредбата по чл. 12, ал. 4.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Връчването на електронните изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление, или от портала на електронното управление по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им.
(3) Когато получателят не е изтеглил документ в 7-дневен срок от изпращане на съобщението по ал. 2, документът се връчва по ред, определен със закон.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Подаването и връчването на документи по електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.
(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Подаването и връчването на документи по електронен път, свързано с предоставянето на електронни административни услуги, се осъществява и чрез система за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление.

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) (1) Системата по чл. 26, ал. 2 използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на чл. 3, параграф 34 от Регламент (ЕС) № 910/2014 за всяко изпратено и получено съобщение.
(2) Министърът на електронното управление най-малко веднъж на две години възлага одит на системата по чл. 26, ал. 2 на външен изпълнител. Правилата за провеждане на одита се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(3) Обобщение на доклада от извършения одит се публикува на интернет страницата на Министерството на електронното управление след отразяване на препоръките в него, но не по-късно от 6 месеца след получаването му от министъра на електронното управление.
(4) Форматът на електронните адреси в системата по чл. 26, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(5) (В сила от 31.03.2024 г.) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да дават и да оттеглят съгласието си актове за установяване на административни нарушения, електронни фишове и наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания да им бъдат връчвани по електронен път чрез същата система.
(6) (В сила от 31.03.2024 г.) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да посочат друга квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Системата по чл. 26, ал. 2 препраща всички съобщения към система, обслужваща посочената услуга.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Получателят на електронната административна услуга е длъжен да съобщи на доставчика всички промени в заявените обстоятелства относно представителната власт, съгласието за приемане на електронни изявления и електронния адрес. Промяната има действие от момента на съобщаването.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г.) Идентичността на юридически лица се проверява чрез автоматизирана проверка на техния статут в съответните регистри, в които са вписани, когато са налице технически средства за извършването и.

Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 21.05.2017 г.)

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Когато заявления на граждани и организации, актове на съда, както и актове на административни и други органи постъпват на хартиен носител, те се въвеждат в информационната система на съответния административен орган чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи с подходящо устройство във вид и по начин, позволяващи разчитането им. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява с електронен подпис от служителя, извършил снемането.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) Документите по ал. 1 се връщат на заявителя от административния орган.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) Документите по ал. 1 могат да бъдат обменяни между административните органи само в електронна форма.

Чл. 31. Документите, подадени по електронен път, се приемат от лица, овластени от съответните доставчици на електронни административни услуги.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Електронното изявление се смята за получено от доставчика на електронни административни услуги с постъпването му в неговата информационна система, Системата за сигурно електронно връчване или в друга система по ред, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4. Ако електронното изявление постъпва в повече от една от системите по предходното изречение, времето на получаването на електронното изявление е времето на получаване в първата система.
(2) Рискът от грешки при предаване на изявлението към доставчика на услугата е за заявителя.

Чл. 33. (1) Когато документите, изпратени по електронен път, са в различен от установения по реда на чл. 22 формат или заявителят не може да се идентифицира, когато законът изисква това, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва автоматизирано при наличие на технологична възможност.

Чл. 34. (1) След регистриране на постъпил в администрацията на административния орган входящ електронен документ се генерира и се изпраща потвърждение до заявителя за получаването му.
(2) Потвърждението е електронен документ, който съдържа:
1. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) уникален регистров идентификатор на получения документ;
2. време на получаване на електронния документ;
3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) информация за достъп до електронния документ и всички приложени към него документи.
(3) Текстът в потвърждението се изписва на български език, на кирилица и с транслитерация. В случаите по чл. 13, ал. 3, т. 4 потвърждението може да бъде и на някои от официалните езици, установени в Европейския съюз.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Потвърждението се изпраща подписано на електронния адрес на подателя по чл. 26, освен ако изявлението се подава по друг начин за съответния достъп, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4.

Чл. 35. Доставчикът на електронната административна услуга прави проверка за редовността на искането и за пълнотата и верността на предоставените данни. При установяване на нередности на заявителя се изпраща електронно съобщение с указания и срок за отстраняването им.

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Електронните изявления на доставчиците, адресирани до получателите на електронни административни услуги, се изпращат по начините, определени в чл. 26.
(2) Министерският съвет може да определи с наредбата по чл. 12, ал. 4 и други начини за изпращане на електронни изявления на доставчиците.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., предишен текст на чл. 37 – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Правилата за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронни подписи, удостоверения за електронни печати, удостоверения за електронни времеви печати и удостоверения за автентичност на интернет страници на администрациите се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Целостта и произходът на електронни документи, съставяни от административните органи при предоставяне на вътрешни електронни административни услуги, могат да бъдат удостоверявани и с квалифициран електронен печат по смисъла на чл. 3, параграф 27 от Регламент (ЕС) № 910/2014. В този случай не се изисква електронен подпис на административния орган.

Чл. 38. (1) Всички получени и изпратени електронни документи се съхраняват в информационната система на всяка администрация.
(2) Съхраняването на електронните документи се определя с наредбата по чл. 42, ал. 1.

Чл. 39. (1) Вътрешни електронни административни услуги са вътрешни административни услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства.
(2) Вътрешни електронни административни услуги са и услугите, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства, предлагани от лицата, осъществяващи публични функции, и от организациите, предоставящи обществени услуги, едни на други, както и на административните органи.
(3) Вътрешни електронни административни услуги могат да се предоставят и от административните органи на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги.

Чл. 40. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с осъществяването на правомощията им и с извършването на електронни административни услуги на гражданите и организациите, доколкото в закон не е предвидено друго.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Условията за автоматизиран обмен на електронни документи като вътрешни електронни административни услуги се определят с наредбата по чл. 43, ал. 2.

Чл. 42. (1) Общите правила за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите се уреждат с наредба на Министерския съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Лицата по чл. 1, ал. 1 разработват въз основа на общите правила свои правила за вътрешен оборот на електронни и хартиени документи, съответстващи на спецификата и особеностите на дейността и структурата им.

Чл. 43. (1) Предоставянето на вътрешни електронни административни услуги и обменът на електронни документи между административните органи се извършват в условията на оперативна съвместимост.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Общите изисквания за оперативна съвместимост към информационните системи, електронни регистри и електронни административни услуги се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление осигурява интеграция на информационните системи на административните органи с тези на държавите – членки на Европейския съюз, с цел създаване на възможност за предоставяне на трансгранични електронни административни услуги.

Чл. 44. Административните органи са длъжни да използват определените въз основа на този закон единни стандарти и правила, установяващи технологични и функционални параметри, които се поддържат от информационните им системи за постигане на оперативна съвместимост.

Чл. 45. (1) Семантичната оперативна съвместимост на обмена на електронни документи между административните органи се осигурява чрез:
1. уеднаквяване наименованията на данните, подлежащи на съхранение в бази данни или в регистри;
2. формализиране на данните и на административните услуги за осигуряване на технологична възможност за автоматизиран обмен между административните органи и обработката на данни.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Формализираните данни и формализираното описание на електронните административни услуги се вписват в регистъра на информационните обекти, съответно в административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.

Чл. 46. Задълженията на административните органи по тази глава се прилагат и по отношение на лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, при предоставяне на вътрешни електронни административни услуги, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министерството на електронното управление води регистър на стандартите като единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система, съдържаща техническите стандарти и тяхната приложимост.
(2) В регистъра на стандартите се вписват техническите стандарти, които трябва да се прилагат от административните органи за предоставяне на електронни административни услуги и за осигуряване на оперативна съвместимост, информационна сигурност и автоматизиран обмен на информация и документи между административните органи.
(3) Воденето, съхраняването и достъпът до регистъра на стандартите се уреждат с наредбата по чл. 43, ал. 2.

Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление води регистър на информационните обекти като единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система, съдържаща описание на всички информационни обекти чрез определен технически стандарт.
(2) Информационен обект са единични или съставни данни, събирани, създавани, съхранявани или обработвани в изпълнение на правомощията на административен орган.
(3) Воденето, съхраняването и достъпът до регистъра на информационните обекти и определянето на стандарта по ал. 1 се уреждат с наредба за регистрите на информационните обекти и електронните услуги, приета от Министерския съвет.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление осигурява извършването на техническото описание и вписването в регистъра на всеки информационен обект по ред, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2.

Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление води регистър на регистрите, в който се вписват регистри и бази данни на първичните администратори на данни, в които се съдържат първични данни.
(2) Условията и редът за вписването в регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6.

Чл. 51. (Отм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.)

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Административните органи заявяват вътрешни електронни административни услуги помежду си чрез подаване на стандартизирана заявка въз основа на технологичното описание на услугата, вписано в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(2) Услугата по ал. 1 се предоставя в стандартизирания формат при условията и по реда на наредбата по чл. 61, ал. 5 от Закона за администрацията.

Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г.) (1) Министърът на електронното управление създава и поддържа информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри.
(2) Чрез системата по ал. 1 министърът на електронното управление предоставя възможност за създаване и водене на регистри в електронен вид, които отговарят на изискванията на този закон.
(3) Административните органи, лицата и организациите по чл. 1, ал. 2 използват системата по ал. 1:
1. безплатно и без ограничение в използваните ресурси;
2. за всички регистри, за които не разполагат със специализирана информационна система.
(4) Редът за заявяване и използване на регистър чрез системата по ал. 1 се урежда с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(5) Министърът на електронното управление не е централен администратор на данни във връзка със задълженията си да поддържа системата по ал. 1.

Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) (1) Регистър се води при спазване на следните изисквания:
1. закон предвижда водене на регистъра, като определя:
а) орган или органи, отговорни за данните в регистъра;
б) обстоятелства, актове и факти, които се вписват в регистъра;
2. данните в регистъра, представляващи информационни обекти, се вписват в Регистъра на информационните обекти по чл. 48;
3. всеки запис в регистъра има уникален идентификатор, генериран съгласно стандарт, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4, освен ако в закон не е предвидено друго; идентификаторът за едно лице, обект или събитие не може да се променя във времето, освен ако в закон не е предвидено друго;
4. предоставя програмни интерфейси за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, актове и факти;
5. поддържа публични, свободни и безплатни интерфейси за свързани отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация;
6. за всяка операция по вписване, заличаване или извличане на обстоятелства, актове и факти се съхранява информация за момента на извършване и за длъжностното лице, съответно за информационната система, извършила операцията;
7. други технически изисквания, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(2) Общите изисквания към регистрите, включително за тяхното структуриране, функционалности и удостоверяване на данни, се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(3) Изискванията за информационна сигурност на регистрите, водени от лицата по чл. 1, ал. 1 и 2, се определят със Закона за киберсигурност и с наредбата по чл. 12, ал. 4.
(4) Изискванията по ал. 3 включват най-малко:
1. отказоустойчивост;
2. регулярно създаване на резервни копия;
3. съхранение на надеждни данни за проследимост на извършените действия;
4. извършване на тестове за външно проникване.

Чл. 52в. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) (1) Ако закон не предвижда ред за вписване, редът за вписване по заявление е следният:
1. заявителят подава заявление за вписване;
2. първичният администратор на данни приема и регистрира заявлението;
3. първичният администратор на данни проверява фактите и обстоятелствата, на основани е на които е заявено вписването;
4. първичният администратор извършва вписването.
(2) Когато в закон е предвидено служебно вписване от първичния администратор на данни, без да е предвиден ред за това, първичният администратор на данни:
1. в рамките на своята компетентност установява условията за служебно вписване;
2. извършва вписването;
3. уведомява лицата, за които се отнася вписването, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Когато в закон не е предвиден ред за заличаване или за служебно заличаване, се прилага съответният ред по ал. 1 и 2.
(4) Когато в закон не е предвиден ред за удостоверяване на обстоятелства, се прилага следният ред:
1. заявителят, включително при служебно събиране на данни, заявява удостоверяване на обстоятелства;
2. първичният администратор на данни проверява по автоматизиран начин дали заявителят има право да получи исканите обстоятелства и го уведомява за това.
(5) Заявление за вписване или заличаване може да бъде изпратено и служебно като вътрешна електронна административна услуга от друг орган, от името на заявител, в рамките на предоставянето на комплексно административно обслужване.

Чл. 53. Всички информационни системи на административните органи трябва да поддържат функционалност и интерфейси за автоматизирано подаване, съответно обслужване, на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път.

Чл. 54. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

Чл. 55. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) Административните органи използват информационни системи, които съответстват на изискванията за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност по този закон и по Закона за киберсигурност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) При провеждане на обществени поръчки за разработване, надграждане или внедряване на информационни системи административните органи задължително включват като изискване тези системи да съответстват на изискванията за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност.

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Съответствието на внедряваните от административните органи информационни системи с установените нормативни изисквания за оперативна съвместимост се удостоверява от министъра на електронното управление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Методиката и правилата за извършване на оценката за съответствие се определят с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.)

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.)

Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) При изготвяне на технически спецификации за провеждане на обществени поръчки за разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги административните органи и публичните и секторните възложители по Закона за обществените поръчки, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, задължително включват в спецификациите следните изисквания:
1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) в случаите, когато предметът на поръчката включва разработване или надграждане на компютърни програми:
а) компютърните програми трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код;
б) всички авторски и сродни права върху съответните компютърни програми, техният изходен програмен код, дизайнът на интерфейсите и базите данни, чиято разработка е предмет на поръчката, трябва да възникват за възложителя в пълен обем, без ограничения в използването, изменението и разпространението им;
в) (изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) за разработка трябва да се използват хранилището и системата за контрол на версиите;
2. да се реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, информацията и данните в машинночетим отворен формат, включително чрез публикуване в портала за отворени данни, по реда на Закона за достъп до обществена информация;
3. да се реализират технологични и архитектурни решения за осигуряване на недискриминационно инсталиране, опериране и поддръжка, както и работоспособност и отказоустойчивост на информационната система в продуктивен режим върху споделените ресурси на електронното управление;
4. да се реализират служебен интерфейс за автоматизиран онлайн обмен на данни и предоставяне на вътрешни електронни административни услуги съгласно изискванията на този закон;
5. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) да се реализират служебен интерфейс за автоматизиран онлайн обмен на данни за историята на изпълнените трансакции по предоставените електронни услуги, извършените автоматизирани обмени на данни, и начислените такси към информационни системи на други публични институции и доставчици на обществени услуги с оглед предоставяне на комплексно административно обслужване съгласно действащите изисквания за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност;
6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) в случай че повече от една администрация е потенциален потребител на системата, да се реализира техническа възможност за едновременно използване на системата от повече от една администрация, съгласно действащите изисквания за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност;
7. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) да се реализират функционалност за електронно удостоверяване на авторство, интегритет, време, връчване и други чрез електронни удостоверителни услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/ 2014;
8. да бъде реализирано периодично създаване на резервни копия и архивиране на данните по ред, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2;
9. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) да осигурява възможности за електронна идентификация съгласно чл. 5;
10. да отговорят на други специфични изисквания, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4.

Чл. 58б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Съответствието на техническите спецификации с нормативните изисквания по чл. 58а се удостоверява от министъра на електронното управление при условията и по реда на наредбата по чл. 7г, ал. 6.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) По реда на ал. 1 се удостоверяват само техническите спецификации за обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на стойността по прага по чл. 20, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки, както и технически спецификации за проекти и дейности в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии, които са планирани за реализация по един от следните начини:
1. по реда на изключенията по чл. 13, 14 и 15 от Закона за обществените поръчки;
2. по реда за възлагане на системна интеграция по чл. 7с;
3. със собствения капацитет на административния орган.

Чл. 58в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват достъпност на съдържанието на своите интернет страници и мобилни приложения в съответствие с приложимите хармонизирани стандарти, части от тях или технически спецификации.
(2) Задължението по ал. 1 не се отнася за:
1. интернет страниците и мобилните приложения на:
а) обществените радио- или телевизионни оператори и доставчици на медийни услуги и лицата, предоставящи обществена услуга за телевизионно и радиоразпръскване;
б) публичноправни организации – юридически лица с нестопанска цел, ако не предоставят услуги, които:
аа) са предназначени да задоволяват потребностите на хора с увреждания или са предназначени за тях;
бб) не са от съществено значение за обществеността;
в) училища, детски градини или ясли, за съдържанието, което не е свързано с предоставяни електронни административни услуги;
2. следното съдържание на интернет страниците и мобилните приложения:
а) излъчвано в реално време медийно съдържание с определено времетраене;
б) онлайн карти и картографски услуги, ако основната информация е предоставена по достъпен цифров начин за картите, предназначени за навигационно използване;
в) съдържание – собственост на трето лице, което не е финансирано или разработено от съответния орган или организация по ал. 1, нито се намира под контрола и;
г) репродукция на обекти от сбирки на културното наследство, когато достъпността не може да се осигури от съображения за опазването на съответния обект или автентичността на репродукцията или поради липсата на автоматизирани икономически ефикасни решения за лесното извличане на текст от ръкописи или други обекти от сбирки на културното наследство и неговото преобразуване в достъпно съдържание.
(3) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 могат да се освободят изцяло или частично от изпълнението на задълженията за достъпност на интернет страниците и мобилните приложения по ал. 1, ако изпълнението води до прекомерна тежест за съответното лице. Прекомерната тежест се установява чрез оценка на тежестта.
(4) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 изготвят и публикуват на видно място в официалните си интернет страници и мобилните си приложения декларация за достъпност съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1523 на Комисията от 11 октомври 2018 г. за създаване на образец на декларация за достъпност в съответствие с Директива (ЕС) № 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ, L 256/103 от 12 октомври 2018 г.). На всяка друга интернет страница на лицето по чл. 1, ал. 1 или 2 се публикува препратка към текста на декларацията, публикувана на официалната интернет страница на лицето.
(5) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 най-малко веднъж годишно актуализират декларациите си за достъпност.
(6) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 насърчават и улесняват обучението на служителите си, за да гарантират актуални познания за изискванията за достъпност при създаване, управление и актуализиране на достъпното съдържание на интернет страниците и мобилните си приложения, и поставят изисквания към квалификацията на изпълнителя относно осигуряване на достъпността при провеждането на обществени поръчки, чийто обхват включва изграждане и надграждане на интернет страници и мобилни приложения.
(7) С наредбата по чл. 12, ал. 4 се определят:
1. изключенията от задължението за достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения;
2. условията и редът за изготвянето и одобряването на оценката по ал. 3 и изискванията към нейното съдържание.

Чл. 58г. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 посочват в декларацията за достъпност по чл. 58в, ал. 4 процедурата и сроковете, в които разглеждат сигнали на граждани и организации за нарушения на изискванията за достъпност на съдържанието на интернет страница или мобилно приложение на съответния орган или организация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Подателят на сигнала може да подаде жалба до министъра на електронното управление, ако лицето по чл. 1, ал. 1 или 2:
1. не отговори на сигнала в срока, посочен в декларацията за достъпност;
2. не предприеме мерките за отстраняване на нарушението на достъпността, посочени в отговора на сигнала.

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление или оправомощени от него лица упражняват контрол по спазването на този закон.

Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) В изпълнение на своите правомощия министърът на електронното управление или оправомощените от него лица по чл. 59 имат право да:
1. извършват проверки в подлежащите на контрол обекти, в които се намират комуникационните и информационните системи, съоръжения и технически средства, за което административните органи и организациите са длъжни да им осигуряват достъп;
2. получават достъп до оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола, от проверяваните лица, както и да изискват заверени копия от документи във връзка с осъществяването на контрола и/или с установяването на административни нарушения по този закон;
3. проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяването на контрола и/или с установяването на административни нарушения по този закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Административните органи, длъжностните лица и организациите са длъжни да оказват съдействие на оправомощените лица от Министерство на електронното управление при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 59б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и за отстраняване на вредните последици от тях, министърът на електронното управление или оправомощените по чл. 59 лица дават задължителни предписания на административните органи и определят срок за изпълнението им. За неизпълнението на предписанията в срок могат да се приложат следните принудителни административни мерки:
1. спиране въвеждането в експлоатация на комуникационни и информационни системи, съоръжения и технически средства, ако не са спазени разпоредбите на този закон и нормативните актове по прилагането му;
2. спиране експлоатацията на комуникационни и информационни системи, съоръжения и технически средства, ако не са спазени разпоредбите на този закон и нормативните актове по прилагането му.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление упражнява контрол за спазване на изискванията за оперативна съвместимост.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление може да осъществява проверки за установяване на съответствието по критериите за оперативната съвместимост на определена информационна система или на предприетите от административния орган мерки чрез овластени от него лица и дава предписания за подобряването им.

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Контролът върху съответствието на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения с изискванията за достъпност по чл. 58в се осъществява от министъра на електронното управление по методика съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1524 на Комисията от 11 октомври 2018 г. за установяване на методиката за наблюдение и реда и условията за докладване от държавите членки в съответствие с Директива (ЕС) № 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ, L 256/108 от 11 октомври 2018 г.).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление:
1. извършва наблюдение и проверки за съответствието на интернет страниците и мобилните приложения на лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 с изискванията за достъпност и преглед на оценките по чл. 58в, ал. 3;
2. разглежда жалбите по чл. 58г, ал. 2 срещу лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 за неизпълнение на изискванията за достъпност или неспазване на процедурата за разглеждане на сигнали, установена от съответното лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 по искане на министъра на електронното управление в 14-дневен срок от отправяне на искането представят данни и информация, необходими за наблюденията и проверките.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на труда и социалната политика по искане на министъра на електронното управление в 14-дневен срок от искането представя обвързващо становище по въпроси, които нямат технически характер и са свързани със специфичните нужди на хората с увреждания, когато такива въпроси възникнат при наблюденията, проверките и прегледите по ал. 2, т. 1 или при разглеждането на жалбите по ал. 2, т. 2.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) При разглеждането на жалбата по чл. 58г, ал. 2 министърът на електронното управление с решение:
1. дава задължителни указания, ако установи нарушение на изискванията за достъпност на съдържанието по чл. 58в или на наредбата по чл. 12, ал. 4, и посочва срок за изпълнението им от лицето по чл. 1, ал. 1 и 2;
2. отхвърля жалбата, ако не установи нарушение.
(6) Решението по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 60б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление изготвя доклад за наблюдението за спазване на изискванията за достъпност по чл. 58в, ал. 1.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Докладът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на електронното управление.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на електронното управление с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление организира и поддържа информацията, необходима за приложението на този закон, която се публикува на официалната интернет страница на Министерство на електронното управление и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на електронни административни услуги, и
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие във връзка с ползването на електронни административни услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Министърът на електронното управление осигурява възможност за осъществяване на контакт с него по въпросите по ал. 1 чрез използване на електронни средства.

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Длъжностно лице или лице, осъществяващо публични функции, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2, ал. 1, чл. 3, 4, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7д, ал. 3, чл. 7е, ал. 3 и 4, чл. 7ж, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 10 – 16, чл. 30 – 38, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 43, 44, 46, 52, 53, 56, 58а и чл. 59а, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 1500 до 3000 лв., а по ал. 2 е в размер от 4500 до 15 000 лв.
(4) На лице, осъществяващо публични функции, което е юридическо лице или едноличен търговец и извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2, ал. 1, чл. 3, 4, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7д, ал. 3, чл. 7е, ал. 3 и 4, чл. 7ж, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 10 – 16, чл. 30 – 38, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 43, 44, 46, 52, 53, 56, 58а и чл. 59а, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(5) На организация, предоставяща обществени услуги, която извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2, ал. 1, чл. 3, 4, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7д, ал. 3, чл. 7е, ал. 3 и 4, чл. 7ж, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 10 – 16, чл. 30 – 38, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 43, 44, 46, 52, 53, 56, 58а и чл. 59а, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(6) При повторно нарушение имуществената санкция по ал. 4, съответно по ал. 5 е в размер от 4500 до 25 000 лв.

Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Длъжностно лице, което не предостави информацията по чл. 60а, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 1500 до 3000 лв.
(3) Длъжностно лице, което не изпълни указанията по чл. 60а, ал. 5, т. 1, се наказва с глоба в размер от 1500 до 3000 лв.
(4) При повторно нарушение глобата по ал. 3 е в размер от 1500 до 4500 лв.

Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
(2) На лице, осъществяващо публични функции, което е юридическо лице или едноличен търговец и извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(3) На организация, предоставяща обществени услуги, която извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

Чл. 64б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) (1) Който не изпълни задължително предписание по чл. 59б, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв., а когато е юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(2) Който не изпълни задължително разпореждане по чл. 7и, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв., а когато е юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на електронното управление.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на електронното управление или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Административен орган” е административен орган по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.
2. “Административна услуга” е:
а) издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаването на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административно-правен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
3. “Вътрешна административна услуга” е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг за осъществяване на неговите правомощия.
4. “Гражданин” е физическо лице, което е български гражданин или чужденец.
5. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Електронен документ” е електронен документ по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.
6. “Електронен документ с неструктурирано съдържание” е електронен документ, който не е регистриран в регистъра на информационните обекти.
7. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.)
8. “Заявяване и/или предоставяне на услуги от разстояние” е заявяване, съответно предоставяне, на услуги, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.
9. “Интегритет” е характеристика на електронния документ, изразяваща се в липсата на нарушаване на неговата цялост от момента на съставянето и/или подписването му от неговия автор до момента на проверката от адресата.
10. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) “Мрежова и информационна сигурност” е понятието по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за киберсигурност.
11. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) “Лица, осъществяващи публични функции” са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения, възложителите по чл. 5, ал. 2 – 4 от Закона за обществените поръчки, които не са административни органи или организации, предоставящи обществени услуги и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон.
12. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Обществени услуги” са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
13. “Оперативна съвместимост” е способността на информационните системи да обработват, съхраняват и обменят електронни документи и данни помежду си, използвайки единни технологични стандарти и процеси.
14. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Организация, предоставяща обществени услуги” е всяка организация независимо от правната форма на учредяването и, която предоставя една или повече услуги по т. 12.
15. “Особена форма” е форма за извършване на действия и актове, която по естеството си или по силата на нормативен акт не може да се осъществи по електронен път.
16. “Официална интернет страница” е публично оповестена интернет страница, чрез която административен орган осигурява информация за осъществяваната от него дейност и предоставяните от него електронни административни услуги.
17. “Предоставяне на услуги чрез електронни средства” е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.
18. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
19. “Семантична оперативна съвместимост” е елемент на оперативната съвместимост, означаващ способността за еднаква интерпретация на едни и същи данни от различни информационни системи.
20. “Транслитерация” е преобразуване (конверсия) на букви, срички или думи от една азбучна система в друга.
21. “Уеб-базирано приложение” е информационна система, осигуряваща чрез интернет страница или друг електронен интерфейс възможността на изпращане и/или получаване на електронни изявления от и към доставчиците на електронни административни услуги.
22. (отм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.)
23. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Електронен адрес” е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления.
24. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Информационен ресурс” е информационно-комуникационна среда или неин компонент, осигуряващ изпълнението на стратегията за електронно управление.
25. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Електронен печат” е електронен печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.
26. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Държавен хибриден частен облак” е централизирана държавна информационна инфраструктура (сървъри, средства за съхранение на данни, комуникационно оборудване, съпътстващо оборудване и системен софтуер), разпределена в няколко локации в помещения, отговарящи на критериите за изграждане на защитени информационни центрове, която предоставя физически и виртуални ресурси за ползване и администриране от държавните органи, при гарантиране на високо ниво на сигурност, надеждност, изолация на отделните ползватели и невъзможност от намеса в работоспособността на информационните им системи или неоторизиран достъп до информационните им ресурси. Изолацията на ресурсите и мрежите на отделните секторни ползватели се гарантира с мерки за разделяне на физическо и логическо ниво.
27. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Споделени информационни ресурси на електронното управление” са техническата инфраструктура, единната електронна съобщителна мрежа, информационните центрове, защитеното споделено информационно пространство и държавния хибриден частен облак, които се създават и развиват от Министерство на електронното управление и се използват споделено от всички държавни органи.
28. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Политика за информационните ресурси” е набор от правила и стандарти, определящи допустимите типови изисквания към техническите и функционалните характеристики при закупуване или наемане на дълготрайни материални и нематериални активи, както и правила за използването и управлението на жизнения цикъл на активите, в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации.
29. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Изходен програмен код” е набор от инструкции и коментари, написани на разбираем за човека език за програмиране, които формират компютърна програма.
30. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Софтуер с отворен код” е компютърна програма, чийто изходен програмен код е публично достъпен за безплатно ползване, с право на преглед и с право за редактиране при условия, определени от носителя на авторските права.
31. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Система за сигурно електронно връчване” е електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и система, чрез която се удостоверява моментът на изпращане, получаване и връчване, както и се гарантират идентификацията на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата, както и авторството и целостта на тези документи.
32. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Портал на електронното управление” е единна точка за достъп до електронните административни услуги на всички администрации, реализирана с актуални технологични средства и интерфейси.
33. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г, отм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.)
34. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) “Отказоустойчивост” е способността на информационните системи и техническата инфраструктура да изпълняват функциите си въпреки неработоспособност или липса на осъществен резултат от част от елементите им.
35. (нова – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Посредник при заявяване на електронни административни услуги” е лице, което представлява по силата на пълномощно или договор получател на електронни административни услуги за заявяване и получаване на съответната услуга.
36. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Архитектура на електронното управление” е структурирано комплексно описание на основополагащите елементи на електронното управление, на техните взаимовръзки, на основните процеси, дейности и информационни ресурси на национално ниво, реализиращи Стратегията за развитие на електронното управление.
37. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Архитектура по област на политика” е неразделна част от Архитектурата на електронното управление, представляваща структурирано, комплексно описание на елементите на електронното управление в конкретна област на политика, което включва взаимовръзките на тези елементи, основните процеси, взаимодействието със системите на национално ниво, дейностите и информационните ресурси на ниво съответната област, реализиращи Стратегията за развитие на електронното управление.
38. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Електронна автентикация” е хоризонтална система за идентификация на всички участващи в електронното управление субекти, обекти и информационни системи.
39. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Електронно управление” е реализиране от административните органи на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите, с лицата, осъществяващи публични функции, и с организациите, предоставящи обществени услуги, чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по-високо ниво на ефективност на управлението.
40. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Информационни и комуникационни технологии” са технологии за създаване, обработка, съхраняване и обмен на цифрова информация в различни формати чрез използване на хардуер.
41. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Информационна система” е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация.
42. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Националният екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност” е екипът по смисъла на чл. 17 от Закона за киберсигурност.
43. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Проект” е проект или дейност на административен орган, свързани с електронното управление, информационните и комуникационните технологии или с предоставянето на електронни административни услуги.
44. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Средство за електронна идентификация” е средство за електронна идентификация по смисъла на чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
45. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Мобилно приложение” е приложен софтуер, проектиран и разработен от организации от обществения сектор или от тяхно име с цел използване от обществеността на мобилни устройства като смартфони и таблети. Мобилното приложение не включва софтуера, който управлява тези устройства (мобилни операционни системи), и хардуер.
46. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Медийно съдържание с определено времетраене” е медийно съдържание от един от следните видове: само аудиоматериали, само видеоматериали, аудио-визуални материали, аудиоматериали и/или видеоматериали в съчетание с интерактивни елементи.
47. (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) “Обекти от сбирки на културното наследство” са предмети, които са частна или публична собственост с историческа, художествена, археологическа, естетическа, научна или техническа стойност, които са част от сбирки, съхранявани от културни институции, като библиотеки, архиви и музеи.
48. (нова – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) “Защитено споделено информационно пространство” е набор от мрежови и хардуерни компоненти със софтуерно определени права и условия на достъп и обмен на данни, чрез който се гарантира високо ниво на сигурност, наличност на предоставяните услуги, централизирано управление на достъпа до вътрешни и външни ресурси, чрез което се осигурява възможност за изпълнение на служебни задължения на служители, независимо от физическото им местоположение.

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Наредбите по чл. 6, ал. 1, чл. 12, ал. 4, чл. 37, ал. 1, чл. 42, ал. 1 и чл. 48, ал. 3 се приемат по предложение на министъра на електронното управление, а наредбата по чл. 41, ал. 2 – по предложение на министъра на електронното управление.

§ 3. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
“3. “Вътрешна административна услуга” е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг при осъществяването на неговите правомощия.”
2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.

§ 4. (В сила от 12.06.2007 г.) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат в срок 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник”.

§ 5. (В сила от 12.06.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията извършва преглед на информационните системи, използвани във всяка администрация, и дава препоръки кои от тях трябва да бъдат сертифицирани за съответствие с изискванията на този закон, както и какви нови информационни системи трябва да се внедрят, в срок 6 месеца от обнародването на подзаконовите актове по прилагането на закона.

§ 6. Административните органи привеждат информационните си системи в съответствие с изискванията на този закон и препоръките на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по § 5 в срок една година от обнародването на закона.

§ 7. Законът влиза в сила една година след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на § 4 и 5, които влизат в сила от деня на обнародването.

§ 8. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на електронното управление.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 31 май 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)
§ 5. В останалите текстове на закона думите:
1. “Министърът на държавната администрация и административната реформа” и “министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят съответно с “Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и “министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. “Министерството на държавната администрация и административната реформа” се заменят с “Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. “Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” и “председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят съответно с “Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и “министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
4. “Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с “Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)
§ 6. Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат.

§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 20 ОТ 2013 Г.)
§ 6. (1) За информационни системи, разработени или в процес на разработка към датата на влизане в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на този закон.
(2) Издадените към датата на влизане в сила на този закон сертификати за оперативна съвместимост и информационна сигурност запазват своето действие.

(ОБН. – ДВ, БР. 40 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2014 Г.)
§ 121. Законът влиза в сила от 1 юли 2014 г. с изключение на § 3, 4 и 37, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”, и § 5, § 11, § 12, § 13, § 15, § 17, § 19, § 20, § 22, § 23, § 26, § 27, § 30, § 35, § 39, § 61, т. 3, § 63, § 64, § 71, т. 2, § 73, § 75, т. 2, § 85, т. 2, § 86, § 96 и § 103, които влизат в сила от 1 октомври 2014 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 15.04.2016 Г.)
§ 29. Законът влиза в сила от 15 април 2016 г., с изключение на:
1. член 39, който влиза в сила от 1 юли 2017 г., а по отношение на централните органи за покупки – от 1 януари 2017 г.;
2. член 40:
а) алинея 1 и ал. 3, т. 1 – 4 и т. 10, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.;
б) алинея 3, т. 5 – 9, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
3. член 41, ал. 1 – относно техническа съвместимост и свързаност, и ал. 2, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.;
4. член 59, ал. 4, която влиза в сила от 1 юли 2018 г.;
5. член 67:
а) алинея 4 – относно задължителното представяне на ЕЕДОП в електронен вид, която влиза в сила от 1 април 2018 г.;
б) алинея 8, т. 2, която влиза в сила от 1 юни 2018 г.;
6. член 97, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.;
7. член 232, който влиза в сила от 1 септември 2016 г.;
8. параграф 26, ал. 1 и § 27, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 21.11.2016 Г.)
§ 6. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. член 8, чл. 9, ал. 2, чл. 10, 11 и чл. 15 – 17, които влизат в сила 7 месеца след обнародването му;
2. член 9, ал. 1, 3 и 4, чл. 19 – 21, чл. 22, с изключение на ал. 1, т. 3, чл. 23 – 28, § 4 и § 5, т. 1, 2, 4 и 5, които влизат в сила една година след обнародването му;
3. членове 29 – 33 и § 5, т. 3, които влизат в сила 18 месеца след обнародването му;
4. член 22, ал. 1, т. 3, който влиза в сила от 1 април 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 50 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2016 Г., ДОП. – ДВ, БР. 62 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2016 Г.)
§ 44. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 7г, ал. 6.

§ 45. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в срок 6 месеца от влизането му в сила.

§ 46. (1) Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се закрива.
(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” преминават към Държавна агенция “Електронно управление”.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Министерският съвет приема правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция “Електронно управление” и правилника за дейността, структурата и организацията на Държавно предприятие “Единен системен оператор” и урежда правоотношенията във връзка със закриването на Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” по ал. 1 и прехвърлянето по ал. 2 в срок три месеца от влизането в сила на този закон. До влизането в сила на правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция “Електронно управление”, функциите и дейностите по електронното управление се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по досегашния ред.
(4) Трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, които обслужват функции в областта на електронното управление, преминават към Държавна агенция “Електронно управление” при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция “Електронно управление” структура и числен състав.
(5) Трудовите и служебните правоотношенията със служителите от закритата Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, извън тези по ал. 4, се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.

§ 47. Председателят на Държавната агенция “Електронно управление” извършва инвентаризация и одит на всички информационни ресурси в администрациите в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 59. В срок две години от влизането в сила на този закон при липса на технологична възможност за автоматично подаване по реда на чл. 4 данните се изискват, съответно изпращат, като електронен документ във формат с неструктурирано съдържание или се предоставят на хартиен носител.

§ 60. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на:
1. параграф 15, който влиза в сила от 1 януари 2018 г.;
2. параграф 18, т. 2 и 3, които влизат в сила от 1 юни 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 62 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2016 Г.)
§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2016 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 29.11.2019 Г.)
§ 40. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ, L, 327/10 от 2 декември 2016 г.).

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 29.11.2019 Г., ДОП. – ДВ, БР. 102 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 29.11.2019 Г.)
§ 45. (1) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2019 г. в сила от 29.11.2019 г.) Системната интеграция по глава първа “а”, раздел IV се осъществява от “Информационно обслужване” – АД. Информационно обслужване” – АД, е публичен възложител само при възлагане на дейностите по чл. 7с.
(2) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет определя административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на системния интегратор по ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2019 г. в сила от 29.11.2019 г.) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат от “Информационно обслужване” – АД, при възлагане на доставки, услуги и строителство, необходими за изпълнението на договори, сключени преди 29 ноември 2019 г., както и за договорите, сключени след тази дата, когато процедурите за възлагането са открити преди 29 ноември 2019 г.

§ 46. Изискванията за достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения по чл. 58в не се прилагат за:
1. файлови формати на документи, публикувани на съответната страница или приложение до 23 септември 2018 г., освен ако съдържанието им е необходимо за предоставянето на електронни административни услуги от съответния орган или организация;
2. предварително записано медийно съдържание с определено времетраене, публикувано до 23 септември 2020 г.;
3. съдържание на мрежи за интранет и екстранет, които са интернет страници, ако са достъпни само за ограничен кръг лица, и съдържанието е публикувано до 23 септември 2019 г.; при съществената преработка на съдържанието на такава интернет страница след 23 септември 2019 г. се осигурява спазването на изискванията за достъпност по чл. 58в;
4. архивираното съдържание на интернет страници и мобилни приложения, което не е предназначено за предоставянето на електронни административни услуги и не е актуализирано или редактирано след 23 септември 2019 г.

§ 47. (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват достъпност на съдържанието по чл. 58в на:
1. интернет страниците, създадени след 23 септември 2018 г. до влизането в сила на този закон – в срок до 6 месеца от влизането му в сила;
2. интернет страниците, създадени преди 23 септември 2018 г. – в срок до 23 септември 2020 г.;
3. мобилните приложения – в срок до 23 септември 2021 г.
(2) Първият доклад по чл. 60б, ал. 2 се изготвя и публикува до 1 септември 2022 г. и обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 22 декември 2021 г.

§ 48. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 29.11.2019 Г.)
§ 63. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на:
1. параграф 61, който влиза в сила от 29 ноември 2019 г.;
2. параграф 62, който влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 85 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 02.10.2020 Г.)
§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 3, § 4, т. 1 и § 10, които влизат в сила от 1 ноември 2020 г.;
2. параграф 2, § 4, т. 2 и § 11 и 12, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 22.02.2022 Г.)
§ 9. В останалите текстове на закона думите:
1. “Държавна агенция “Електронно управление” и “агенцията” се заменят с “Министерство на електронното управление”;
2. “председателят на Държавна агенция “Електронно управление”, “председателят на Държавната агенция “Електронно управление” и “Председателят на агенцията” се заменят с “министърът на електронното управление”, а думите “председателя на Държавна агенция “Електронно управление” се заменят с “министъра на електронното управление”.

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 22.02.2022 Г.)
§ 10. (1) Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.

§ 11. (1) Държавна агенция “Електронно управление” към Министерския съвет се закрива.
(2) Министерският съвет създава ликвидационна комисия, която в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията, свързани със закриването, включително се разпорежда с активите, пасивите, регистрите, базите данни, архива, другите права и задължения на закритата агенция, както и урежда трудовите и служебните правоотношения със служителите.
(3) Правомощията на председателя и на заместник-председателите на Държавна агенция “Електронно управление” се прекратяват от датата на влизане в сила на този закон.
(4) До привеждането в съответствие с този закон на устройствения правилник на Министерството на електронното управление правомощията на министъра на транспорта и съобщенията в областта на информационните технологии се изпълняват от него по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 – 7, § 27 и 28, които влизат в сила от 1 август 2023 г.;
2. параграф 3, § 29, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 юли 2023 г.;
3. параграф 4, § 29, т. 2, буква “а” и буква “б”, относно ал. 10, § 33 и 38, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”;
4. параграф 7, т. 1 и 2, § 8 и § 26, т. 3, които влизат в сила от 1 септември 2023 г.;
5. параграф 7, т. 3, § 14, т. 9, § 26, т. 4, § 27, т. 8 и § 40, които влизат в сила от 1 декември 2023 г.;
6. параграф 13, § 14, т. 7 и 8, т. 10 относно чл. 182д, т. 11, 12, 13 и т. 19, буква “а”, § 15, 21, 22, 23, 34, 35, 36 и 37, които влизат в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”;
7. параграф 14, т. 1, 3, 4 и 5, т. 6, букви “а” – “в” и “д” – “н” и т. 16 и § 29, т. 2, буква “б” относно ал. 11, които влизат в сила от 1 октомври 2023 г.;
8. параграф 14, т. 2, т. 10 относно чл. 182а – 182г, т. 14, 15, 17, 18 и т. 19, буква “б”, § 17, 18 и 20, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му в Държавен вестник”;
9. параграф 14, т. 6, буква “г”, § 24, т. 3 – 9 и т. 10, букви “а” – “г”, § 25, ал. 1 и 2 и § 26, т. 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.;
10. параграф 19, който влиза в сила 8 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”;
11. параграф 32, който влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 19.09.2023 Г.)
§ 27. (В сила от 31.03.2024 г.) Министърът на електронното управление предлага механизъм за определяне на размера на компенсациите по чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси във връзка с предоставянето от общините на административни услуги по електронен път с намалена такса по чл. 10а, ал. 1 и 2.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 39. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон административните органи привеждат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

§ 40. Административните органи привеждат регистрите, които водят, в съответствие с този закон не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в срок до 31 октомври 2023 г.

§ 41. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него наредбата по чл. 12, ал. 4.

§ 42. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква “в”, които влизат в сила от 31 март 2024 г.

Директиви:
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2102 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор
ДИРЕКТИВА (EС) 2016/1148 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Решения:
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/1524 НА КОМИСИЯТА от 11 октомври 2018 година за установяване на методиката на наблюдение и реда и условията за докладване от държавите членки в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (нотифицирано под номер С(2018) 6560)
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/1523 НА КОМИСИЯТА от 11 октомври 2018 година за създаване на образец на декларация за достъпност в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/863 НА КОМИСИЯТА от 18 май 2017 година за актуализиране на лиценза за софтуер с отворен код EUPL с цел допълнително улесняване на споделянето и повторната употреба на софтуер, разработен от публични администрации