Чл. 1. (1) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени до 21 април 1990 г. по Закона за териториално и селищно устройство, както и по Закона за плановото изграждане на населените места и по Закона за благоустройството на населените места, по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 114 от 1948 г.); по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 134 от 1948 г.), по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство (обн., Изв., бр. 28 от 1954 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1954 г., бр. 31, 46 и 71 от 1957 г., бр. 66 от 1959 г., бр. 51 и 81 от 1960 г., бр. 93 от 1961 г.; ДВ, бр. 25 от 1963 г., бр. 23 от 1967 г. и бр. 26 от 1973 г.), по Закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд (обн., ДВ, бр. 64 от 1949 г.; изм., бр. 227 от 1949 г. и бр. 52 от 1950 г.) и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 89 от 1961 г.; изм., бр. 29 от 1973 г.) могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало.
(2) Когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи.
(3) Когато отчуждените сгради са останали с временен режим, лицата по ал. 1 могат да искат отмяна на отчуждаването, при условие че има възможност по застроителния и регулационен план да бъдат включени в режима на бъдещото застрояване и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи.

Чл. 2. Отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила.

Чл. 3. (1) Лица, чиито имоти са отчуждени за държавни нужди по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако към момента на влизане на този закон в сила обектът не се използва за нуждите, за които е отчужден.
(2) Лица, чиито магазини са отчуждени по реда на чл. 101 от Закона за собствеността, могат да искат отмяна на отчуждаването, при условие, че върнат на държавата полученото обезщетение.

Чл. 4. Искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизане на този закон в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава въпроса по същество.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1999 г.) При отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Изземването на имотите по ал. 1 става по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. В същия срок настанените в оборотни жилища са длъжни да ги напуснат.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Станалите общинска собственост жилища се предоставят на общините по местонахождението на имотите за настаняване на социално слаби граждани, крайнонуждаещи се от жилища граждани и граждани, които ще освободят жилища на лица, чиято собственост се възстановява.

Чл. 6. (1) Когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение.
(2) Сумата, платена като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение, подлежи на връщане в 2-месечен срок от решението за отмяна на отчуждаването.

Чл. 7. (1) Когато в резултат на отчуждаването е отстъпен в обезщетение имот в съсобственост или са отстъпени в обезщетение имоти и на трети лица, молбата за отмяна на отчуждаването се подава от всички съсобственици, респективно трети лица, с нотариална заверка на подписите.
(2) Когато отстъпеният в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице, отмяна на отчуждаването не може да се иска, освен ако към момента на подаване на молбата за отмяна на отчуждаването имотът се върне в имуществото на молителя.

Параграф единствен. (1) Собствениците на отчуждени имоти отправят искания за изменение на застроителния и регулационен план по чл. 1, ал. 2 и 3 до общинските съвети.
(2) Решението на кмета по чл. 1, ал. 2 и 3 е задължително за техническите и другите държавни органи. Решението за промените на застроителния и регулационен план относно образуването на парцел от дворното място и включването на сградата в режима на бъдещото застрояване не подлежи на обжалване.

(ОБН. – ДВ,БР. 107 ОТ 1997 Г.)
§ 2. Преклузивните срокове по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества и по чл. 18 и § 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се възстановяват и започват да текат от деня на влизането на този закон в сила.